Изненадите на нудисткия плаж (част 2)

06.10.2026 | BossPari4kov

Станах рано, преди седем, и хукнах да побягам по големия плаж на Ахтопол. Докато тичах, си мислех какво ще правя на плажа – исках да си взема книгата, но сигурно беше някъде из багажа, защото не я бях виждал от дни. Като пресичах устието на рекичката, някой ме опръска с вода отзад. Обърнах се и видях Маргарита. Тя също правеше сутрешния си крос и ме беше настигнала.

- Страхотно! Похвално е, че тренираш! Аз сутрин без бягане не мога! Без кафе мога, но без бягане не става. А Сиса още спи.

- И при мене е нещо подобно. Толкова отдавна правя сутрешно бягане, че вече не помня откога. Станало ми е навик и дори не се замислям дали да изляза, или не. Къде бягаш в София?

- В Ловния парк, в Борисовата... зависи колко време имам. А ти?

- На работа! Отивам час и половина по-рано. Там имаме страхотна фитнес зала, а и заради трафика се измъквам по-рано от задръстванията. Правя си тренировката и точно в девет цъфвам на работното място.

- Брей, каква е тая работа с фитнес зала?

- Тайна!

- Наближаваме къмпинга, хайде да се изкъпем! – Марга се обърна да ме подкани.

- Нямам бански! – вдигнах ръце и се засмях.

Тя взе една шепа пясък и я хвърли по мене:
- Плуваме до нашия плаж! Който пристигне втори, цял ден ще маже другия с плажен крем.

И в двата случая печелех, но пък не биваше да се оставям да загубя фрапиращо. Разстоянието не беше малко – трябваше да влезем навътре, да заобиколим скалите и чак тогава се появяваха нашият плаж и нашият чадър, които ни служеха за ориентир.

Оказа се обаче, че няма как да спечеля, дори и да искам. Пред мене плуваше невероятна жена, която отлично знаеше как да преодолява вълните, как да диша и беше изключително издръжлива. Накрая се понапънах малко, за да не изоставам чак толкова, и финиширахме с нейна съвсем минимална преднина.

Излязохме на брега запъхтени и се пльоснахме на пясъка.

- Аз съм ненормална, извинявай! Как може да те карам да се състезаваме толкова дълго, та ти си на петдесет!

- Е, вече ме засегна! Щом ще се бъзикаш така, развалям уговорката.

Според уговорката аз трябваше да я мажа цял ден с крем. Да, звучи красиво, но само като си представех как галя това прекрасно тяло с плажно мляко, и вече започвах да се възбуждам – а какво оставаше да го направя наистина! Щях да стана за смях на плажа, а и малката как ли щеше да реагира? Затова побързах да използвам шегата за възрастта, за да се отърва от наказанието.

Марга избухна в силен смях, хвана ме за шортите и ме завлече нагоре по хълма към къмпинга. Малко преди да се разделим, ѝ казах, че когато решат да отиват на плажа, да не ме чакат, а направо да се настаняват под чадъра.

Към десет часа се появих на плажа с хладилната чанта и още една торба с принадлежности. Красотите вече бяха там и обсъждаха нещо доста разпалено.

Като наближих, долових думите на Сиса:
- Не, няма да те мажа! Щом е загубил, трябва да си изпълни облога и той да те маже! Аз няма да го правя!

Малката явно беше сърдита. Може би беше станала от леглото с лице към възглавницата и ѝ беше криво. Вече знаеше за нашия крос и плуване и сега си го изкарваше на майка си.

- Здравейте, красоти! Как сте тази сутрин? Как прекарахте нощта?

Пълно мълчание.

- Значи днес на плажа ще е тихо и спокойно... пълен релакс.

Тишината продължи и познайте кой я наруши?

- Така... Аз нали ти казах, че си голям тарикат още от вчера? Прикотка ни да сме при тебе... добре! Хващаш се на бас... добре! Ама защо сега не си изпълняваш обещанията, след като загуби?

- Сисо, стига вече! – опита се да я спре Маргарита.

- Тихо бе, мамо! Аз съм в твоя отбор. Искаш ли да те намажат, или не? Хайде сега, ето го кремчето, ето го коремчето, айде... пляс-пляс! Нали си мъж, покажи го мъжката!

Малката ми пълнеше душата. По характер толкова приличаше на голямата ми дъщеря, че направо бях възхитен. В нея детското бяха само годините – държеше се абсолютно като голям човек и в говора ѝ нямаше никакви тийнейджърски лигавщини. Затова към двете се отнасях като към млади красиви дами, а не като към майка и дъщеря.

Какво да правех? Не можех да ѝ откажа съвсем, но пък не можех и да се изложа и да вирна байрака пред всички на плажа. Никак не ми беше лесно.

- Моля те, Сисе, не ме карай! Не мога да го направя! Някой ден ще разбереш защо. Предлагам да си откупя залога и ти да я намажеш, а аз ще съм ти задължен с каквото пожелаеш.

Всеки мъж може лесно да манипулира една жена, стига да успее да напипа най-тънката ѝ струна – любопитството. Сиса, като чу, че чак някой ден ще разбере защо не съм изпълнил облога, моментално изгуби покой. Как така „някой ден“?!

- А-а-а, не! Никакъв „някой ден“! Искам да знам сега!

- Сисе, моля те, успокой се! Ако се успокоиш и поразсъждаваш малко, сама ще се досетиш защо. Я дай насам крема!

- Не-е-е! Аз и без това те мажа всеки ден, така че ще те намажа и сега, но пък той ще ми остане задължен, а това направо ме кара да измисля някоя гадорийка за него!

- Ето, значи имаме решение! А сега може ли просто да се отпуснем и да се насладим на морето?

Рано следобед красотите се прибраха в бунгалото, но не ми казаха защо, а аз бръкнах в хладилната чанта за кенче бира и продължих да правя тен.

Между един и три часа следобед, когато слънцето печеше най-силно, се скрих под чадъра, излегнах се удобно по корем и продължих да чета електронната си книга.

Не знам колко съм чел или колко съм спал, но се събудих от изтръпналата си лява ръка. Физически здравият мъж при тази поза на спане обикновено се събужда с ерекция. При мене това се случваше всяка сутрин, а понякога (както сега) и когато подремнех следобед. Усетих се, огледах се – красотите ги нямаше. Станах и, прикривайки се с ръце, уж че си чистя пясъка (класически заучен трик за прикриване още от едно време), се запътих към морето. Членът ми беше придобил внушителни размери и затова исках бързо да се охладя, за да спадне.

Нагазвайки във водата, чух силни женски викове и пляскане с ръце. Ококорих се, все още сънен, и гледам – на пет-шест метра от мене четири красиви дами! Двете от тях разпознах веднага, но кои бяха другите две?

Не се потопих веднага във водата, а тръгнах направо към тях, докато той сочеше точно в тяхната посока. Когато ги достигнах, водата вече го беше покрила.

- Защо сте се развикали така? Още съм сънен, а вие така ме стресирахте. И как от две станахте четири? Всъщност, Марге, кои са тези красиви дами?

Пред мене стоеше Маргарита и още една също толкова красива жена със страхотни гърди. Бяха потопени във водата до пъпа и гърдите и на двете се набиваха на очи със своята форма, големина и естественост. Зад тях имаше две момичета, които, ако не беше разликата в тена им, щях да взема за близначки.

Едната беше сложила ръка пред устата си с широко отворени очи, а Сиса ѝ шепнеше нещо на ухото, но беше толкова въодушевена, че направо викаше:
- Видя ли? Видя ли?! Аз като ти разказвах, а ти не вярваше! Даже сега ти го видя още по-голям, отколкото аз го бях виждала досега!

Това, от което се опасявах, стана факт – но поне ме бяха видели само те. Само те ли?

Явно бяха добри приятелки. Хвърлих се в морето и отплувах навътре – исках да се отърся от всичко това.

Около половин час се мотах из морето. Трябваше да се разхладя и да събера акъла си, защото доста емоции ми се бяха събрали. Двете нови дами бяха пълна противоположност на Марга и Сиса по цвят на кожата, косите и очите, но по тела си си приличаха като две капки вода. Направо невероятно! Направо изумително! Но откъде се бяха взели?

Излязох от морето вече в нормално състояние и тръгнах към чадъра. Всъщност до моя имаше още два и заедно образуваха голяма сянка. Моят шезлонг беше точно в средата. От едната страна майките се бяха полуизлегнали и си говореха, а от другата девойките бяха седнали в поза „лотос“ и също спореха за нещо.

Легнах отново по корем.

- Марге, кажи ми, моля те, какво става?

- Спомняш ли си бунгалото? Чудеше се защо сме нанесли в голямо бунгало? Ето защо! Чакахме да се съберем в пълен комплект, но заради тебе и женското любопитство тези двете дойдоха два дни по-рано. Запознай се с Мариана... Маца, и нейната дъщеря Силвия... Сисуна! Историята ни е невероятна, направо няма да повярваш!

- Мили дами, изключително ми е приятно! Нека официалното ни запознанство да стане довечера на чаша бяло, добре охладено вино, става ли?

Изчаках да изсъхна, измънках някакво тъпо оправдание, скочих в късите гащи, взех си чантите и потеглих към караваната.

Всичко това ми идваше малко в повече. Бях се настроил да си прекарам страхотно с двете. Можех да се справя и с три, както в близкото минало, но четири... Направо не знаех какво щях да ги правя! Хвърлих багажа в караваната и отидох под душа, но пуснах само студената вода.

Само за няколко минути под душа станах като нов. Студената вода ми подейства като катализатор и всичко от главата ми отиде в канала. Пльоснах се на спалнята и се отпуснах. А преди да задремя съвсем, станах, отидох до ресторанта и запазих една голяма маса – нали вечерта ни очакваше официално запознанство.