Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Ралица влезе и хладината на къщата я обгърна заговорнически. Хавлията, която бе увила около себе си, полепваше плътно по тялото ѝ, още докато ситнеше по пътечката от банята. Докато изкачваше трите стъпала към входа, усети, че дупето ѝ може би не е съвсем покрито.
Не си продумаха. Кирил пушеше в сянката на лятната кухня. Погледна я, докато го подминаваше, а после уж се зарови в телефона си.
Тя нарочно се забави на пиедестала пред бравата. Оправи хавлиения възел, уж случайно, преди да се мушне вътре и да се скрие от погледа му.
Влезе с разтуптяно сърце. Чувстваше погледа му по гърба си, по краката, по дупето. Тази близост я караше да трепери в очакване.
Семейната спалня кротуваше в полумрак. Независимо от жегата навън, тук въздухът оставаше хладен. През прозореца надничаше зеленината на огромна смокиня.
Не затвори вратата на стаята. Остави я така, както я оставяха винаги, когато я напускаха сутринта. Сърцето ѝ биеше лудо. Крадешком развърза кърпата и я остави да се свлече върху леглото. Кожата ѝ се смути така незащитена срещу погледи. Тръпнеше. Краката ѝ омекнаха и тя седна на ръба на леглото.
Голотата я напрягаше. Умът ѝ го търсеше във всеки шум отвън.
Отпусна се назад с разперени ръце. Гърдите ѝ моментално настръхнаха. През зърната премина остра тръпка и лека болка – от липсата на ръцете му. Усети, че е противоестествено да лежи със събрани крака, при това стъпила на пода. В долната част на корема ѝ тлееха въглени, които я караха да извърши нещо необмислено.
Вдигна стъпала и ги събра като жабка на леглото. Коленете ѝ щръкнаха встрани, а тялото ѝ само подсказа нуждата от докосване. Възбудата я заливаше адски силно от очакването – той винаги се прибираше за сиеста.
Вратата прискърца и стъпките му разклатиха витрините на коридорната секция. Появата му в къщата изкара от недрата ѝ порция сладка влага. Тя провери с пръст и светкавично го махна от срамните си устни, като се постара да ги остави разтворени. Разбуждаха се. С всяка негова крачка лабиите ѝ се пълнеха с кръв и се издуваха кипресто, до момента, в който Кирил се появи на вратата – момент, който тя едва вярваше, че ще дойде. Цялата ѝ цепка бе разтворена. Готова. Очакваща.
Но той просто влезе. Нищо не каза. Почти не дишаше.
Не се изненада от гледката. Остана прав, точно срещу нея. Само притвори очи от възбуда и намести тежестта в панталоните си. Изпиваше я с поглед, без да помръдне.
Ралица го гледаше с молба в очите. Лъстно сключваше веждички в няма подкана. Показа му с движение на корема си колко го желае. Издиша и изпъчи нагоре разлятите си гърди, докато ниската част на корема ѝ хлътна и очерта тазовите кости. Вдиша и развълнува корема си като морски вълни – само и само да му подскаже.
Ако Ралица не ползваше думи, то нейната интимност бе преводач на всичко, което се случваше. Не само че путката ѝ се бе разтворила идеално, показвайки всичките си цветове, но и вагиналният отвор се свиваше и разпускаше в отчаян опит да се захване за нещо твърдо. Ханшът ѝ леко се изви нагоре и при един такъв порив Ралица изпусна стон.
Кирил бе надървен на камък. Очите му, помътнели от желание, я обхождаха с бесен инстинкт. Искаше да я запомни завинаги така: лицето – мъчително-сладострастно с отворената уста, бузите – пламнали от срам и желание, косите – разпилени навсякъде, за разлика от строгата конска опашка, с която обикновено я виждаше, докато вършеше домакинската си работа.
Апетитното ѝ тяло, което преди минути бе преминало покрай него, ухаещо на чисто и мокро, бе блян, който сега изведнъж, пред очите му, стана болезнено плътен. И жив.
Трябваше да я погали. По корема, по лицето, по бедрата, по нежната путка. Искаше да се хвърли върху нея и да се завре в устата ѝ, да забие нос в цепката ѝ и да пие от малкия извор, който сълзеше пред очите му.
Искаше го. Но не можеше да се реши.
Намери гласа си някъде дълбоко в гърлото и се прокашля:
- Разтвори я с пръсти!
Тя изпълни заповедта мигновено. Прилив на лъст я огъна в кръста, издигайки го в дъга. Тя видимо изгаряше.
- Оближи зърната си!
Ралица използва едната ръка, за да смачка и притегли гърдата си към устата. Леко се надигна, за да я докосне с език. Горещината на собствената ѝ плът под мокрия език я настърви до крайност. Загъделичка се сама. Другата ѝ длан стоеше като вилка, откриваща клитора и пулсиращия вход на вагината ѝ.
- Моля те... – измърка тя нежно. - Люби ме!
Кирил изпръхтя като ранен звяр. Озлоби се срещу нея – и срещу себе си. Рязко разкопча панталона си и го остави да се свлече. Отчаяно обхвана члена си за бавна чекия, докато я разкъсваше с поглед, в който се смесваха тъга и някакво странно омерзение.
- Заври си два пръста!
Ралица пусна гърдата и се зае да влиза дълбоко в мокрия отвор, разнасяйки влагата по цялото си тяло. Мачкаше се грубо, блъскайки се в лабиите си с надеждата да го унизи пред себе си, да го подтикне да се смили над нейната нужда.
Но не!
Гласът му изкомандва като на чужд човек:
- Лази на пода като куче!
Нещо в главата ѝ проблесна с яркостта на светкавица. Срам. Яд. Гневът ѝ се надигна с такава бързина, че тя сама се изненада как скочи на крака и го зашлеви, опожарявайки очите му с възмущение.
Той я улови за лицето с една ръка и се впи в устата ѝ. С другата я придърпа плътно към себе си, забивайки огромните си пръсти във вагината ѝ. Главата ѝ се килна назад, а той облиза шията ѝ като животно.
Избута я назад към леглото. При всяка стъпка бедрата му изблъскваха нейните, а хуят му се удряше в корема ѝ. Паднаха заедно. Той не се отлепи нито за миг. Заврял език в устата ѝ, той си хвана кура и го намести на дупката ѝ без колебание. Щом усети, че е на правилното място, натисна и проникна докрай.
Изрева удовлетворено и за миг издиша целия си въздух, замрял в единението. Веднага след това продължи.
Не спря да се движи. Тласъците му бяха мощни, без да излиза докрай, прехвърляйки хищните си целувки от гърдите ѝ обратно към устните ѝ. Тя качи стъпалата си зад кръста му и ги заключи. Той се изпъна на ръце, за да я огледа – миг на пълен покой, напълно потънал в утробата ѝ. Очите им се обичаха. Без думи.
После се отпусна с лице до нейното и се остави на животинското желание да я разкъса от бясно чукане. И да я забремени. Настървяваше се с всяко потъване в топлината ѝ. Побърка се от удоволствие. Побесня.
Тя бе притихнала, поемайки го изцяло. Отдадена. Напълно. Всякак. Тласъците му я смачкваха мощно, а тя ликуваше под тежестта му. Ташаците му се свиха в неистов спазъм. Той изля душата си в този акт – непозволен, грешен и освобождаващ.
***
Лятото се изтърколи и Кирил замина. Около Коледа брат му се похвали, че най-после чакат дете – че Ралица е добре, че е щастлива и е напуснала работа. През следващите години новините се разменяха по Вайбър, по телефона, чрез видеочатове. Малкият редовно получаваше подаръци от чичо си.
На четвъртата година оттогава пак се събраха. Кирил не доведе американката, за която чуваха от време на време. Не каза нищо за нея, а те не разпитваха. Ралица бе качила някое кило, но видимо цъфтеше. След толкова години бездетен брак, най-после мечтата ѝ се бе сбъднала.
Макар да бе пролет, когато скъпият гост се завърна, все още хладнееше. Небето бе кристално, но с една напрегната острота. Нещо неизказано висеше в наситения със земни въздишки въздух. Студена красота. Дори слънцето лъжеше с хапливия си полъх.
Брат му все така, като преди, прекарваше следобедите си в бараката за дърворезба. Също като онова лято. Никога не влизаше в къщата през следобедите. Връщаше се от кланицата, портата изхлопваше, следваше душ във външната баня и право при циркуляра. Бичеше там до вечеря. Всеки божи ден.
Всеки следобед слушаха този циркуляр, разделени по стаите си. А преди това – смях, разговори, работа по двора, кафе сутрин, обяд, когато тя се прибереше. Така беше и в оня следобед. Онова лято.
Въпреки хладината, Ралица излезе навън да простира по халатче, без връхна дреха. Лалетата се бяха разцъфнали току пред простора, а малкият въртеше триколка наоколо. Циркулярът звънтеше радостно.
Кирил ги следеше от лятната кухня, загърнат в огромната ловджийска шуба на брат си. Ралица се замъчи с някакъв чаршаф. Той стана с бавна крачка и отиде да ѝ помогне. Залепи се в гърба ѝ и хвана дланите ѝ в своите. Тя се облегна в него, извърна лице и се отпусна в милувката му. Кирил бавно закачи с ръцете ѝ краищата на чаршафа с щипките и се оттегли. Циркулярът беше спрял за миг, но после отново продължи.
Кирил нахълта в бараката. Брат му се изправи и спря да работи.
- Какво правеше всеки следобед тук? – попита по-малкият брат. - През последното ни лято?
Брат му бе чакал този въпрос твърде дълго и имаше отговор.
- Люлка. – по лицето му нямаше нито обвинение, нито угризения. - Измислях приказки. Ако проимаме дете, въпреки... всичко. За Ралица го правех. Аз отдавна бях се отказал.
Кирил бавно излезе. Сковано. Механично се добра до стаята си и дълго гледа тавана.
Настъпи вечерта. Малкият се бе прибрал и цял следобед огласяше къщата с играчките си. Ядоха в мълчание. Кирил следеше всяко движение на Ралица – всяко ставане, сядане, дишането ѝ, погледът ѝ. Всяко протягане към чинията на малкия и неговите смешни опити да се храни сам.
Тази нощ валя ужасно. Гърмеше и трещеше безспир. Малкият бе дотъпуркал до голямата спалня и бе оставил вратата им отворена.
На сутринта намериха Кирил. Инфаркт. По очи в леглото. Напълно гол. Бе забил ръце под възглавницата, сякаш я бе стискал, прегръщал и целувал. Тя беше мокра от сълзи, сополи и лиги. От петното върху чаршафа разбраха, че е любил спомена за нея.
От аФторката на "Монолозите на шундата"
Монолижи-ближи само Пурко го дупат групово.
А защо фантазиите от поредицата "Сополите, лигите и мокрите петна на недоебаната лелка" са в "Художествена литература", а не в "Пародия и хумор"? Или "Фентъзи"? Или може би в "Животни"? "Сатирикон" е художествена литература. "Камасутра" е художествена литература. "Фани Хил" е художествена литература. "Един тлъст англичанин" е художествена литература. "Любовникът на лейди Чатърли" е художествена литература. "Историята на О" е художествена литература. "Мостовете на Медисън" е художествена литература. А това тук е посредствен буламач на човек, който очевидно никога в живота си не е правил секс.
Ооо, септември е дъждовен, плачка горкия, тъжно му.
Пръждосвай се ма парцал, майка ти ши иба с тая помия
Кво се впрегаш бе яловец
Бабата не беше ли визионер? Като кастрирания котарак от вица го играе консултантка. А най-добре Купоний да направи за баба Педофичка отделна категория: “Алабализми и визионерство”, там бабата ще се вихри с несбъдващи се прогнози, нехороскопи, кривогледо ясновидство, дървени философии и идиотски съвети за качествен секс, какъвто тя никога не е имала…
Еиии как разцъфна на пролапс от щастие, че ти говоря, септемврийското ми обещание, тоооо
Я виж прогнозата за октомври, че като знам какво следва, направо шси вържеш сезала над холната маса. Ай, до първа слана , аревидерчи
Рядка боза. АФторката да няма диария, че през час снася по някое рядко лайно?
фичке, имам видение: До края на деня всеки ще ти се изкенза на траверсфейса.
Бахуре,за авторката аз не знам,но торбата с лайна си ти.Не е нужно да се подпишеш,от където минеш ,няма как човек да не те усети.
Рядка забава се случва. :)) Ф
Всички се забавляват с изключение на аФторкЪта
Ебаси и поредната фичкина тъпотия. Вече като видя автор фичка и преглеждам набързо през два-три реда, че не ми се четат подобни помии.
Абе? Къде са подлизурките на Фичето? Вили? Изкуфел? Мустангата? Па да дойдат, па да пофалат афторката ква е велика майсторка на еротичния разказ, па на нас да се скарат, че нищо не разбираме от тва нейното више визюнерско изкуфстфо без да е изпитвала през живота си оргазъм от жив кур да го описва в най-големи подробности...
Влюбен ПУРКО тича след баба Фичка като стар овчарски пес с изплезен език,а когато тя му позволи да я настигне,той я сръфа по задника.Песа се оказал кастриран!
Това беше готино,посмях се от сърце.
Така, ето ме. Този разказ плюс още един подобно въздействащ, изобщо не са за тук, чух да ми се казва от човека, на чието мнение държа. Защо ги пуснах, тогава? :)))) Поздрави, Ф
Всеки има силни и слаби периоди. Харесвам каките. Не съм лицемер и когато нещо не ми хареса не твърдя обратното. А ти ако не плюеше постоянно по Карлуково можеше да говоря с теб и да коментирам без да се заяждам.
Как ше плювате по заведението, което ви е събрало с фичката?! За Карлуково или добро, или нищо! От санитарите
Мои роднини са живели и живеят в Карлуково много преди да се появи лудницата, която не е в селото, ами на гарата. За пояснение лудницата е в Карлуково, ама лудите не са оттам.
Браво, Чародейке! Имаш нещо, което много други само могат да мечтаят. Нека се давят в собствените си лиги от бяс на безпомощност. Пчелата не си губи времето да обяснява на мухата, че медът е по-вкусен. /Изку Куригал/
Добро утро мило Фейче.Само да поразклатя тълпата, да им дам сила и мощ ,за да се смея на провинциалната им тъпота. Това , което ще пусна не е от мен.Един препинателен знак не съм променилл, само "копи пейс"-колко удобно пак да се развълнуват. Само им показвам палката и те започват, като пуделчета да джафкат и подскачат- забавни са ми. ЦИТАТ: "Преди да умре на 4 юни 1798 г. Джакомо Казанова изрича :" Живях като развратник умирам като християнин." Още преди Жул Верн той е предвидил появата на автомобила, самолета и телевизията Повече от 200 години Казанова се ползва със славата на най-изтънчения развратник. Но малцина знаят, че освен неустоим любовник той е и писател и дипломат, подвизавал се е като комарджия и шпионин, общувал е с прочути съвременници като Волтер, Екатерина Велика и мадам Помпадур. Прочутите му мемоари виждат бял свят чак през 1966 г. Ползвайки ги в своята книга, Дерек Паркър разкрива сложната природа на един необикновен авантюрист. Джакомо Казанова (Giacomo Casanova) е италиански авантюрист, изявявал се като търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси) и преводач. Известността му обаче се дължи главно на похожденията му и, вече посмъртно, на автобиографичното му съчинение, което ги описва – „Histoire de ma vie“. Фамилното му име е станало нарицателно за прелъстител. Джакомо Джироламо Казанова е отгледан от баба си. Учил е в университета в Падуа и, въпреки че е изхвърлен за неприличие, получава докторат по право, когато е бил едва 17-годишен. После посещава семинарията, откъдето пак го изхвърлят заради подозрения в хомосексуални прояви. 21-годишен, придобил незнайно къде умения в лечителство и окултизъм, Казанова започва да се грижи за здравето на възрастния венециански аристократ Матео Брагадин, който от благодарност го осиновява. През 1749 г. Казанова среща първата си голяма любов Хенриет, за която пише: „Който смята, че една жена не е достатъчна, за да направи мъжа щастлив 24 часа в денонощието, никога не е познавал Хенриет“. Тя го напуска и разбива сърцето му. Преследван от Инквизицията в продължение на години, през 1755 г. Казанова е тикнат в затвора на Венеция за множество престъпления, доста от тях сексуални и всичките му ръкописи са иззети. Казанова успява да избяга и следващите 18 години странства из цяла Европа. Той е неуморим комарджия, литератор, превежда „Илиада“ и пише книги, новелите му са издадени в пет тома. Казанова посещава Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия обсъжда с Екатерина Велика реформата на календара... Завръща се във Венеция през 1774 г., работи в местната управа и е шпионин на Инквизицията, докато не е принуден да емигрира заради острите си сатири по адрес на венецианските първенци. Завършва живота си като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия. Строен, мургав и атлетичен, Казанова притежава изумителната способност да се забърква в рисковани истории. Сексуалните му завоевания са неизброими. „Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание“, е простата му рецепта. Периодите му на въздържание са принудителни, причинени от здравословни проблеми. Най-малко 11 пъти е пипвал венерическа болест. Бил енергичен и ненаситен, обичал да разказва за подвизите си, като твърдял, че при всяка среща не пада под „моите шест надбягвания“ а рекордът му за една нощ с една жена е 14 пъти, или както сам ги наричал „схватки“. Правел секс навсякъде, предпочитал девственици до 15 години, но през ръцете му е минала и една вдовица над 50. Владеел всякакви техники и демонстрирал задълбочено познаване на многобройните сексуални пози. За разлика от Дон Жуан, който изпитвал нужда да доказва своята мъжественост, Казанова бил ценител. За него сексът е „не само плътско удоволствие, но носи и удовлетворение от това да поддържаш стръвта си на съблазнител и привлича с тайнствеността на приключението.“ Казанова умира в замъка в Дукс, в сегашната Чешка република. След смъртта си става още по-известен и се превръща в символ на сърцераздирателните чувства и манията за любов." Fallschirmspringer
Благодаря, Кук! Ето как само сходни хора се разбират от една дума. :))) Ф
О, Ал, благодаря за тази интересна извадка. Не бях търсила специално някакви данни за личността, а и бързо забравям. Но относно щекотливата тема, разбирам как във времена на строг морал и католическо възпитание именно девствениците са най- трудно достъпната зона, тези, които са на края на очакването, вече предвкусващи сладостта, с една ръка хванали бъдещето семейното име, тези, чието посрамване и петно би било най- тежко поносим, точно те да бъдат прелъстени е единственото доказателство за чар и умения, помпащи мъжкото его. Ако е видял лъжата, притворството и лицемерието у тези, които наказват, съвсем логично Казанова е отдавал свободомислие и спасение за тези, които го заслужават, подтиснатите. Да, флиртът с живота е същото като вкуса към приключения. Умение да се опълчваш на широкото мислене и най- вече умение да гарнираш дните с тръпка, която не извира от другаде, а в собствения ти ум. Ф
Не знам кого визираш с тълпата и провинциалната тъпота. Бъди конкретен. Така цитираш нещо, което явно ти е интересно или Казанова е обект на желанията ти. Да беше цитирал нещо за Месалина
Панталей Зарев не може да пише, а е литературен критик използваш цитати. Опитва се да величае соц. реализма, който никой не чете, дори тълпата. Не е лесно да си купуваш постоянно билет на първия ред в киното за да събираш гилзите. В този сайт си мислех за един Панталей, а се оказаха повече. После що го плювали
Единствената турбо откачалка в сайта е баба, а представете си колко трябва да си безмозъчен за да й лижеш ГЪЗА!
Бабе, днес защо няма публикувана някоя логорейна помия от твоичките или на неотразимия и галантен бабоебец Кук ?
Има и един балкански Кастанеда :), чийто дръзнувения да дири отговори за живота и цената на мълчанието и на златото, ползват донякъде похвата на малък житейски ескиз, донякъде предълги и размити тийн размишления, а в основата са диалози с вещия и питащия за един милион. Когато у четеца долипсва послевкус на внушението или грам не помни от идеите, поради обърканост или размитост, то казва, че такива липсват. Изобщо не разбирам що ми се бутат в полезрението хора, които не търпят мнението ми. Поздрави на Робин! Ф
Давайте момчета, разчитам на вас.Дайте всичко от себе си. Ще ви уплатня поне половината ден. хайде на старта за писане -бум. Ваш ,най-искрен почитател и ценител. Fallschirmspringer Все пак "центуриона" /центурионката/ става подозрителна.
Много е тъпо, когато постоянно те мъчи кой и за какво пише. Когато нямаш интересни идеи и полезни ходове. Когато си затворен от самия себе си и постоянно се гледаш в огледалото. На кой му пука каква рокля ще облечеш или какво ти е менюто, ако е кич или болумач. Ако не друго са ти купили куфар, а в него няма ли и еднопосочен билет?
Худе, дълбаеш дъното. Спести си мъката. Никога не мож да си ми интересен. Ф
Мъка за какво? За Ф? АААААХАХАХАХА.
Педерастчик, аз казал ли съм да си стоиш там на закътаната поляна под Силата на музиката и да не се обаждаш ако никой не те вика? И няма смисъл да ни замеряш с някакви цитати, на нас ни е ясно, че ти нямаш собствено мнение по нито една интересна тема. Ти можеш единствено да копи/пействаш, да разказваш какво си ял тази сутрин на закуска и кого си ебал по времето на тъмния соц, което само на баба Педофичка ѝ е интересно (или поне убедително се преструва). Изчезвай си на поляната и недей да досаждаш повече, да не дойда аз там и резко да ви разваля красивата идилия с баба Фиче... Схващаш ли, тъпоъгълник и още веднъж да ти го обясня?
Леля тин яхна метлата.
Я,Пурко се разпени пак.Защо обаче нищо не се разбира от бълвоча,който избълва!
Я? Кой е това? Кой маха радостно с опашчица? Кой е на Бахура сладкото пуделче? Кой е на Бахура сладкото пуделче? Кой се прави на страшен? Ама кой се прави на много стррррррашен? Ррррррррр, рррррр, я направи страшни очи! Я сега направи страшни уши! Я сега навири страшно опашка! Пуди, голямо си сладурче! Обаче го няма тук Бахура, Пуденце, объркал си се нещо...
Има една тука с две момчета. Като и дойдат снахите ще я видите дали ще защитава курвалъка. Дали тези деца ще и изкупват греховете. Може и те като героите и да решат да чукат майка си.
Едно Лиле-пиле ми каза, че ме викали тук, само че нито съм участвала, нито видях интересни теми, за да се включа. Малко ме интересува дедо Ал какво и къде писал. Ако ми беше интересен, щях да си водя диалози с него. Мъчи ме един философски въпрос - кайпириня или сеХ он дъ бийч тоя следобед? Докато някой ми отговори, сигурно ще съм ги изпила, така че наздраве! XD Тин
Наздраве какенце. Тук влизам понякога от скука. Ще се сетиш кога може да ми стане по-интересно.
И ти ли, Бруте? Удри нещо свежо и студено, ако не може някоя пичка. Не бъркай хумора с драматичната секция. Това е друго театро. Някой се заяжда със себе си и си отговаря, то вече на диагноза отива направо...
Пия студено бяло вино със студен жътварски таратор, орехи, кайсии и домашно сирене. Бих се чукнал за наздравица с някоя добра кака.
Направо в стила на Елин Пелин! Не мислех да се появи появяват, но в обичайната полемика само Кук каза нещо за разказа, май и Тин. КуДамм
Появи появяват = появяват Пиша в метрото и ме прекъсна повикване КуДамм
И кое точно ти е в стила на Елин Пелин, КуДАлекс? Сериозно питам, много е лесно да се изплющиш "това е в стила на Елин Пелин", а нещо по-конкретно?
Само да попитам в стил Димчо Дебелянов КУ ДАМ мъж ли е или жена?
Аз мисля, че някой се прави на бяла лястовица в стил Йордан Йовков...
Дали е само бела или е дебела. Имаше една проверка с брашно.
Ку Дам ми звучи като източен боец, а се покри. Какво да кажем за Казнова, който е бил призван да води бойци. Къде се покри и тази, която се опита да ме сложи в някаква измислена рамка. Едва ли не, съм с неизживяно детство. Ако си толкова мъдра разкажи за твоето и покажи колко си печена.