Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Здравейте, перверзници!
Чета ви много отдавна и реших да ви пусна нещо, което съм сътворил. Няма да има материал за чекиджиите още от първата част, но постепенно нещата ще си дойдат на мястото. Ще съм благодарен за всякакви коментари.
***
В началото на второто десетилетие на XXI век мобилните мрежи все още не бяха толкова силно развити – току-що навлизаше 3G технологията при мобилните оператори, а смартфоните бяха рядкост. Живеех скромно, въпреки възможностите, които имах, в добре обзаведен голям апартамент в близост до Борисовата градина. Бях изпаднал в някаква гадна дупка, от която не ми се излизаше. Въпреки че вече бяха минали две години, откакто овдовях, все още не можех да се примиря с факта, че нея вече я няма. Дъщерите ни си имаха семейства, живееха далече от София и дори и да искаха, не можеха да ми помогнат в тъпото ми ежедневие. Затова се бях съсредоточил в работата си и в спорта (по-скоро във фитнеса) – и с нетърпение чаках ония най-топли два месеца, за да хукна накъдето ми скимне. И ето…
Лято е, отпускарски сезон, и всички се втурваме към морето. И аз като другите – взех си цялата отпуска, а тя е почти два месеца, закачих наетата каравана и газ към „Делфин“.
Къмпинг „Делфин“ – къмпингът с най-добрия сред гилдията нудистки плаж, защитен от всички страни от зяпачи, онанисти и фотографи. От доста години го посещавам, отначало с жена ми, а сега вече сам.
Вземам си отпуската през юли и август и изкарвам на плажа целия юли заради по-дългите дни и по-спокойното море. И ето ме вече в къмпинга, където нареждам караваната на предварително платеното място. Пристигнах преди обяд, но не бързам за плажа, защото сега там няма добри места. Като стане време за обяд, доста от плажуващите се изнасят да хапнат и подремнат – тогава е моят момент. Избирам си място близо до морето и го ползвам през цялото време, защото не си прибирам чадъра и шезлонга обратно. Те стоят там и през нощта, и за другия ден мястото ми е осигурено.
Както казах, плажът е естествено защитен и тук не идват хора, които да крадат, затова спокойно си оставям нещата – а и не само аз. От доста години посещавам това място, запознах се с много хора и като се засечем пак тук, стават добри купони.
Отмаряйки вече на плажа под чадъра и излегнал се удобно на шезлонга, дочувам глас на момиче, което негодува, че съм заел тяхното място. Не си направих труда да се надигна, а само се усмихнах и продължих да дремя, понеже исках да поспя малко – все пак повече от седем часа пътуване от София с караваната на теглич си е уморително.
Но малката не се примири, че трябва да легне някъде другаде, и се приближи.
- Ей, ти, спящият! Заел си ни мястото, разкарай се!
Под чадъра имаше доста място, сянката беше голяма, аз бях заел само част от нея и затова, без да се надигам, с ръка я поканих да се преместят при мен.
Девойката млъкна и след малко се провикна:
- Мамо, тоя спящият ни е заел мястото, ама ни кани да седнем при него под чадъра. Иска да се уреди с две мацки, без дори да си надигне гъза, тарикат!
Тук вече се разсмях и нямаше как да не се надигна, за да видя това смело и отракано момиче.
- Ооо, той благоволява да се изправи и да ми обърне внимание дори!
Надигайки глава, за да видя момичето, гледката ме порази. Висока за годините си, красива млада дама с разцъфващи гърди и невероятно тяло, изваяно най-вероятно от някакъв активно практикуван спорт. Не можех да определя точните ѝ години, но ѝ дадох около 17-18.
- Какво има? Защо си се развикала толкова? Не виждаш ли, че се мъча да поспя? – исках да я пораздразня още, защото ми стана интересно да завържа контакт с нея, а и явно беше много приказлива и дейна.
- А ти какво не разбра от това, което казах? Седнал си ни на мястото и сега трябва да ходим с мама някъде отзад да се пържим там, и с цялото си нахалство ни каниш при тебе. Как го измисли? Сигурно ти е заучено!
Изправих се, но застанах така, че стояхме с гръб един към друг, демонстрирайки неодобрение и неуважение. В този момент майката се приближи към нас, явно с намерението да спре джафкането – вече бяхме станали обект на внимание за целия плаж.
- Какво има, Сисо? Ела, ще си намерим място малко по-назад.
Гласът на жената беше спокоен, мек. Имаше нещо в него, което те караше да се заслушаш и те успокояваше. Исках да видя тази жена и се обърнах. Тогава и двамата онемяхме. Не се познавахме, но гледката ни гипсира и тримата.
Какво да ми е на външния вид – гол мъж на петдесет, активно спортуващ във фитнеса, само че мъжкият ми атрибут се беше отпуснал и провиснал доста надолу в спокойното състояние, а това явно ги впечатли.
Поглеждам отново и смаян установявам, че това е реалност. Съвършените контури на голите им тела изпълват очите ми. Приличат си не само по лице, височина и тегло, но и по съвършените форми на телата си. Държат се за ръце и се усмихват, давайки ми възможност да се любувам на голотата им.
Вглеждам се в тях. Погледът първо се спира върху очите, а след това върху косата, лицето и телата им. И двете са със сини очи, руси коси, нежни лица с чувствени устни, дълги, извити мигли и широки усмивки. По широко отворените ъгли на устните им си личи, че са свободни и освободени жени! Погледът като магнит лепне по голите им тела. Те са толкова съвършени, че няма място за фантазията ми да промени нещо по тях!
Гърдите на майката са стегнати, симетрично издадени, с вирнати напред зърна. Тези на дъщерята са не по-малко красиви, като зърната им са вирнати малко по-високо, а долният контур на гърдите описва съвършено извита дъга. И на двете коремчетата са плоски, а под нежната кожа личи набраздеността на мускулите. Всички мускули изпъкват, изящно оформени – личи си, че спортът за тях е нещо повече от полезно занимание, той е част от тяхната същност.
Погледът спира върху венерините хълмчета и няма сили да продължи! Едри капчици пот се стичат по телата им, преминават покрай малките клиторчета и потъват в дълбочината на цепката между срамните устни. Клиторчетата кокетно вирят главички, а набъбналите срамни устни оформят изящни и съблазнителни цепки.
Срамните устни и венериното хълмче на майката са безупречно обръснати – не се вижда дори едно миниатюрно косъмче! Те са наедрели, а цепката между тях съблазнява, дискретно отваряйки се и затваряйки се при всяко по-дълбоко вдишване и издишване, сякаш диша заедно с белия ѝ дроб. Блясък и красота струят от тази голота, а стройните бедра пресищат окото!
Клиторчето на девойчето малко по-срамежливо е вирнало главичка, а срамните ѝ устнички плътно се допират една в друга. Над тях изпъква идеално гладък венерин хълм или още наричан пубис. Стройните ѝ бедра допълват хармонията от правилни анатомични форми, чиято пресечна точка оформя съблазнителна цепка между устничките. Личи си, че майка и дъщеря влагат много любов и старание в грижите за путенцата си.
При всяко придвижване на голите им фигури от фас в профил се виждат изящните извивки на гръбначния стълб, задните части и бедрата. Тези красиви голи тела се различават само по тена на кожата си – този на майката е по-изразен, кафеникав, топъл, докато нежната кожа на девойчето е бяла и леко розовее, изложена на парещите слънчеви лъчи. И по двете тела няма нито следа от отпечатък от носене на сутиен или бикини – явно тези текстилни артикули хич не са на почит в техните гардероби.
И тримата изпаднахме в неловко положение, но малката първа се съвзе и застанала с гръб към мене, процеди през зъби на майка си:
- Оставаме!
Бях на около 12-13 години, когато една сутрин се събудих със силна болка долу в слабините. Дръпнах одеялото и видях по пижамата си кръв. Болеше ме пенисът – събух се и го видях окървавен. Брат ми го нямаше, а не исках да казвам на баща ми, защото ме беше срам мъж да ме оглежда и опипва, затова извиках мама и ѝ показах пижамата.
Всичко нататък премина благополучно. Просто приятелчето получило ерекция и искало да излезе извън кожата си, но тя била твърде тясна и той си направил място, като я разкъсал. Наложило се да ме обрежат – да премахнат кожата, и оттогава той си расте на воля, като наистина порасна.
Спомням си една вечер мама ме коментираше и вика на татко:
- На тебе се е метнал, такъв хуест е, но ще те задмине! Още отсега е впечатляващ, а е само в началото на пубертета!
По-горд от баща ми нямаше! Нямаше завист в нашето семейство и всички понякога се шегувахме с това.
Успях да го разбера – това не е за срам, превъзмогнах го и винаги, когато бяхме някъде по басейните, на морето или по спа центровете, се държах гордо и малко надменно, улавяйки любопитните погледи.
После в гимназията по физическо по-отраканите момичета ме канеха да се преобличам при тях. Естествено, нямаше как да отида, но пък се показвах на вратата на съблекалнята по слипове, за да им откажа, само засилвайки любопитството им.
През целия пубертет родителите ми много ми помагаха. Често си говорихме за момичета, за привличането между момчета и момичета. Получих от тях много добро полово възпитание и никога не съм се притеснявал за интимна близост. Но така се стекоха нещата, че изгубих девствеността си чак на 21 години по най-красивия начин – с първата, най-силната любов. С момичето, с което се познавахме от три години. Такива бяха времената през 80-те години на миналия век (само как звучи страшно).
На плажа страстите се укротиха, но любопитството и на трима ни взе да расте. И тримата легнахме така, че да се прикрием, почти по корем – явно играта щеше да загрубява. И на мене, и на тях ни се беше загнездил в главата въпросът кой какъв е.
Предложих и получих съгласие да заровим томахавката на войната дълбоко в пясъка и скочихме в морето. Всички бяхме потни. Поплувах доста – плувах навътре, далеч от тях. Оставих ги да си поговорят насаме и да обмислят следващите си ходове. Не се притеснявах от това – просто щях да следвам въпросите им и да им пускам по малко истина, за да им задържа интереса.
Когато излязох от морето, и двете като по команда си сложиха тъмните очила. Въпреки тях пак знаех къде ще гледат, затова с усмивка отново легнах на шезлонга по корем.
- Е? Да започваме ли с разпитите? Държа да подчертая, че аз съм двойно впечатлен и затова смятам да започна първи. Вие сигурни ли сте, че сте майка и дъщеря?
Малката направи отегчена физиономия, но майката взе нещата в свои ръце и заговори. Говореше с онзи кадифен глас, заради който, ако продължаваше още малко, щеше да се наложи да направя дупка в пясъка и да се пльосна вътре.
Не успявах да се съсредоточа – мислите ми скачаха нанякъде и не чувах всичко. Разбрах основното: тя е на 37 години и се казва Маргарита, малката е на 18 и е Силвия, имат бизнес и са само двете. Колко било хубаво и спокойно тук... но най-важното го чух – че са от София, което си беше направо перфектно.
После и двете се вторачиха в мен в очакване на моето представяне, а аз още се наслаждавах на гласа на Маргаритка и се носех из облаците, докато някой не ме напръска и не ме приземи обратно на пясъка:
- Сега си ти, но я изчакай да се разхладим! Уф, много е горещо! Хайде, идвай при нас! Хайде, по-живо де!
Сиса, както я наричаше майка ѝ, нямаше търпение да ме разгледа. Първа влезе в морето и застана така, че докато минавам покрай нея, да ме огледа доста обстойно отблизо. После със сигурност щеше да има коментари, затова се ориентирах около тях, така че да мога да доловя разговора.
Двете се разхлаждаха в морето, плуваха за малко, а като се приближаваха, се виждаше, че са усмихнати, доволни и току-пак се потапяха под водата.
Почти нямаше приказки между тях, само от време на време:
- Ще поплувам малко. – и малката отпрашваше нанякъде под водата.
По-късно я видях да плува навътре – при това доста, доста добре.
- Плува откакто тръгна на училище. – подхвана Маргарита. - Много обича и се разтоварва с плуване. Вкъщи вече има купища медали и купи, но с начина, по който започна да се развива тялото ѝ, плуването сигурно ще си остане само хоби. Нещо обаче става с нея днес, за да тръгне така и да плува толкова бързо и дълго. Съмнявам се, че причината не си ти.
- Ако съм направил нещо лошо, има само един начин да се поправя... заедно да разберем какво става и да поговорим.
Настанихме се удобно на хавлиите си, но този път без да се прикриваме. Всеки можеше да разгледа тялото на другия подробно. Говорихме за общи неща – за плажа, за къмпинга, за града. На практика изчаквах Сиса да се върне, за да разкажа за себе си, така че да няма после преразказване и да се „изгубят в превода“.
Не бързах повече да разпитвам, макар че имах страшно много въпроси. Съдейки по това как тръгнаха нещата, докато сме в къмпинга, щях да получа отговор на всичките.
Изпод черните очила насочих поглед към тялото на Маргаритка – на първо място разкошни, стегнати гърди с неголеми, но идеално кръгли ареоли около зърната – една от мечтите ми.
Загледах ги да видя дали няма белег от корекция и бях така унесен в изследването, че изведнъж чух над себе си:
- Истински са! И моите ще станат като нейните, нали ми е майка.
Сиса се беше наплувала и ни беше приближила, без да я усетим. Въпреки многото и бързо плуване, изобщо не беше задъхана и затова не я чухме да приближава. Личеше си тренираният организъм – умееше да се контролира, а това помагаше страшно много.
- Мене ли чакате? Ето ме! Само да се наглася и цялата съм в слух.
Нагласи се на хавлията си така, че цялата ѝ прелест блесна точно пред погледа ми. И двете ме провокираха, но без да се наговарят. Явно мислеха по един и същ начин, макар и не като съпернички, а просто се забавляваха. Телата им, както вече споменах, бяха невероятно красиви, стриктно поддържани, изцяло почистени от всякакви косъмчета от очите надолу – друга от мечтите ми. Кожата и на двете беше гладка, лъскава, без никакви бенки или белези, мека като истинска коприна – още една моя мечта.
Какво ми се случваше само – задрямалият на плажа самотник изведнъж се събужда в компанията на две красиви създания, които отговарят на доста от мечтите му за жена. Никак не ми беше лесно да събера мислите си и да започна.
- Може би сега е време да кажа няколко думи за себе си... – подхванах аз. - Какво да ви кажа? Казвам се Кристиан, вдовец съм, скоро навърших петдесет. Имам две големи, самостоятелни дъщери и един прекрасен малък внук.
Нарочно наблегнах на внука. Исках да видя как ще реагират, особено малката.
Сиса си свали очилата надолу по носа, погледна ме с красивите си сини очи и подхвърли:
- Да бе! А аз пък съм русалка! – и разтвори краката си още малко.
- Жена ми почина преди две години и оттогава ходя на почивки сам. – продължих аз. - Все още не мога да повярвам, че се е случило. Вече две години мислите ми бродят в миналото и спомените постоянно изплуват. А вашият татко? Защо не е с вас?
Получи се кратък вакуум, но малката бързо разчупи мълчанието:
- Нямаме такъв! Още преди да разбере, че мама е бременна, оня, дето ме е направил, е драснал за Америка и оттогава ни вест, ни кост от него. Дори не знае, че има дъщеря.
Сега аз не знаех какво да кажа, дори не знаех какво да мисля.
Започна нов вакуум, но Марга набързо го разчупи:
- Справяме се без него. Беше отдавна и се научихме да се оправяме сами, да си помагаме, да сме честни и откровени една към друга. Ние сме си най-големите приятелки.
Исках да спрем дотук. Твърде много хубава информация се побра в главата ми. Исках да я осмисля, да я анализирам, за да реша за себе си какво да правя оттук нататък. Извадих от хладилната чанта по кенче бира. Погледнах Маргито преди да я дам на малката – нямаше реакция. И тримата, след наздравицата, отпихме по глътка и се отпуснахме в хавлиите си.
Беше станало късен следобед, скоро слънцето щеше да се скрие зад нас, морето беше спокойно и влязох да се поразхладя. Чудно ми беше как такава красива жена е останала досега без мъж и дали има някаква конкретна причина за това – трябваше да разбера. И сигурно нямаше да ми отнеме много време, защото тя стана, събра косите си, върза ги и с добре заучен скок направо се хвърли в морето.
Поплувахме малко, докато се срещнем.
- Къде сте отседнали? – попитах я.
- Тук, в къмпинга, сме в едно от големите бунгала. А ти?
- Аз съм с каравана и съм горе зад бунгалата.
- То и ние сме нагоре, от първите бунгала сме.
- Откога идвате тук? Не съм ви виждал досега. Аз ще направя десетина години. Всяко лято съм тук и срещам все едни и същи познати физиономии.
- Ние от три години, но идваме все в средата на август. Този път обаче се наложи да сме през юли. От август започвам с оборудването на новия салон в София и трябва да съм там. Сега има само довършителни работи и почистване, та могат и без мене, затова със Сиса се грабнахме и право тук. Ще пускам втория козметичен салон и до средата на септември трябва да е готов. Още не съм набрала изцяло персонала и с това трябва да се занимая. Чудя се дали само жени да са, или да има един-двама мъже... още не съм решила.
- А как е в първия? Там само жени ли са?
- Ох, оттам какво ли не мина! Но мъжете, които са добри в тази професия, са рядкост и трудно се задържат. А клиентките... хареса ли им някой, започват да се записват само при него. И като напусне, почват да питат къде е отишъл. Дори губя някои клиентки така, макар че с жените е същото.
- Значи си в козметичния бизнес?
В този момент между нас изплува от водата една русалка.
- Ей, вие, какво си шушукате без мене?
Гмурна се пак и изчезна нанякъде.
- Поне я знам, че плува, и не се притеснявам, когато е в морето. И аз плувах като ученичка, но после, като забременях с нея, окончателно скъсах със състезателната дейност. После дойде фризьорството, бизнесът... и така. – и тя се гмурна и изчезна.
Какво ми оставаше на мене – и аз като един стар параход да заплувам към брега.
Народът от плажа взе да си тръгва. Някои дори не се обличаха – така голи се качваха към къмпинга. Моите красиви русалки препасаха по един шал през телата си и си тръгнаха. Аз останах още малко. Обичам да стоя на плажа до по-късно.
Големите бунгала бяха с две отделни спални и нещо като кухненски бокс между тях. Защо ли се бяха настанили там? За две жени малкото бунгало е далеч по-удобно и е също толкова добре направено.
Бях разтворил всички прозорци на караваната да се проветри и мислех да тръгвам към банята, когато се появи Сиса.
- Може ли да я разгледам? Никога не съм влизала в каравана.
- Да, заповядай и се настанявай! В хладилника има безалкохолно или бира. Вземи си! Аз отивам до банята и след малко се връщам.
- Ихаа, тук е много гот! Доста нашироко се разполагаш.
- Да, така е. Минавайте, когато искате, ще ми бъде много приятно.
Какво друго да кажа? Исках да завържа приятен разговор с майката, но вместо нея се появи дъщерята. Малката беше прекрасно момиче. Много ми напомняше за моите дъщери и затова всяко общуване с нея ми размекваше душата. Толкова ми липсваха!
И така започна моето летуване. Очертаваше се да е доста интересно в компанията на тези две прекрасни жени.
Вечерта я прекарахме поотделно, без да се виждаме, но следващият ден ми готвеше още вълнуващи изненади.