Петьо - секс играчка (част 4)

09.02.2026 | Анонимен

Глава 11: Вечерно раздвижване – ръкавици, лубрикант и ламаринена маса

В лагера беше настъпила нощта. Повечето от децата вече спяха, персоналът купонясваше някъде долу в столовата, а в стаята – лампата мъждукаше. Аз лежах неподвижно, но в душата ми бушуваше пожар.

Любка ми беше оставила лек червило-белег на врата, а Хриси… тя се въртеше из стаята с някаква енергия, сякаш подготвяше нещо специално.
- Петьо, знаеш ли какво ще правим тази вечер? – попита тя с усмивка, която обещаваше пакости.
- Нещо ново? – прошепнах.
- Ще те раздвижим, любовнико! Вече три дни се стискаш, като буре с газ!
Хриси извади от багажа си нещо неочаквано – чифт медицински ръкавици, малка бутилка с лубрикант и… сгъваема метална ламаринена маса.
- Това е експериментална физиотерапия! – каза тя с усмивка. - Сложна техника за освобождаване на напрежението… отдолу.
Любка се появи от банята, все още влажна, по хавлия, но без сутиен. Зърната ѝ напираха под плата, а очите ѝ грееха, като на котка видяла сметана.
- Мамо, ще му правим “тройната техника”, нали? – попита тя с дяволита нотка.
- Разбира се! Готов ли си, Петьо?
- Винаги, когато става дума за вас двете!
Операцията започна! Хриси сложи ръкавиците и капна няколко капки лубрикант на ръката си. С опитни движения започна да масажира зоната около слабините ми, уж физиотерапевтично, но с грацията на опитна любовница. Пръстите ѝ се плъзгаха, търсеха, изучаваха… докато главата ми започна да пулсира, жадна за контакт.

Любка се наведе и започна да целува леко, от корема надолу, по пътеката на възбудата. Когато стигна до напращялото ми 15-сантиметрово хуйче, го обгърна с устни така, както само тя можеше – с нежност, но и с алчна страст. Ритъмът ѝ беше бавен, влажен, дълбок.

Хриси продължи отзад – един пръст, после два…
- Петьо, стискай! Не си се отпускал така от лагер Слънчев бряг ’09!
Масата под мен се разклати, но това само засили усещането. Любка вдигна поглед и го видя на ръба.
- Мамооо… той ще избухне!
- Не, още не! – отвърна Хриси и вкара трети пръст в ануса ми. - Той ще избухне, когато му кажа аз!
Секунди по-късно изревах, като футболист при гол във финал. Тялото ми се разтърси и всичко се изля – мощно, горещо и освобождаващо.

Любка пое всичко!

Хриси ме потупа по бедрото:
- Терапията мина успешно! Утре втора доза!

***

Глава 12: Любка на колене, Хриси с каишка – закуска в стил домина

Слънцето едва беше изгряло над лагера, но вече бях буден. Не защото някой ме беше събудил, а защото тялото ми отказваше да забрави снощната “физиотерапия”.

Главата ми още кънтеше от пулсиращия взрив, а отдолу – старата история, все още твърд, гладен и готов за още!

Вратата на банята се отвори.

Любка излезе, облечена само с бяла риза, която стигаше едва до дупето ѝ. Без сутиен. Без гащички. С прясно намазани устни в наситено розово. В ръка носеше… кожена каишка.
- Петьо, искаш ли да видиш нещо мноооого непослушно? – попита тя и завъртя каишката около пръста си.
След нея излезе Хриси, чисто гола, с румени бузи, но не от срам – от възбуда. Около врата ѝ – яката. Очите ѝ трептяха с искри.
- Сутрешна закуска! – прошепна Любка. - Но не с мекици! Днес мама ще бъде на служба, а аз съм готвачката!
- А какво има в менюто? – попитах с усмивка.
- Ти, Петьо! Само ти и това твърдо пишленце!
Любка приклекна, леко разтвори завивката и откри вдигнато съкровище, което вече пулсираше от напрежение.
- Добро утро, господин твърда чурка! – изкикоти се тя и го пое в устата си, със скорост, сякаш това беше любимото ѝ смути.
Смучеше бавно, с кръгови движения, използвайки езика си, като въртележка – дразнеше вените му и върховете, дори малката жилка отдолу, която свързва кожата с главичката.

Хриси, на колене зад нея, започна да я гали между краката, докато шепнеше:
- Добре правиш, Любке! Ще го източим до капка!
Точно в този момент вратата се отвори с леко скърцане.

Майка ми, също помощник-възпитателка, влезе вътре с пижама и кафе в ръка.

Погледът ѝ застина за миг.

Любка се дръпна със зяпнали очи, а Хриси остана на колене с каишката още около врата си.

Майка замълча, остави кафето на шкафа, а после се усмихна.
- Да не съм ви прекъснала?
Хриси се изчерви.
- Ммм… той имаше нужда от сутрешна гимнастика!
- Ами добре тогава! – отвърна тя. - Само не му свършвайте силите, че днес го чака разходка в гората! Ще си го искам зареден!
Аз изпуфтях. Това обещаваше да е дълъг и разгорещен ден.

***

Глава 13: Горска пътека, вързани ръце и ръмжене по задника

Обядът мина, слънцето беше силно, а групата се готвеше за поредната разходка в планината.

Хриси взе нещата в ръце и се обяви за “отговорник по група 4” – в която бях само аз и Любка.
- Разходка за специални нужди! – пошегува се тя. - Ама ще има упражнения, само да знаете…
Пътеката в гората бе тясна, но сенчеста. Птички пееха, вятърът шумолеше, а в главата ми вече пееха гайдите.

Бях оставен върху едно одеяло, което двете разпънаха под едно дърво. Над него – клони, а от единия клон висяха въжета.
- Какво ще правим тук? – попитах аз с повдигната вежда.
- Обучение по оцеляване… в сексуално дива среда! – каза Хриси и ми закопча ръцете за въжето.
Висях леко повдигнат, като торсът ми бе изложен, а слабините открити.

Любка се наведе и прошепна в ухото ми:
- Ако издадеш и звук ще кажа на мама, че си ни пипал!
- Ама… вие ме вързахте!
- Знам! Обожавам безпомощни момчета!
Хриси застана зад мен, след което със студени ръце разтвори бузите ми и прошепна:
- Сега ще видиш защо маймуните пищят по дърветата!
Пляс! Един сочен шамар по дупето. После още един.

Любка отдолу го смучеше, но всеки удар от Хриси го разклащаше.
- Усещаш ли го? – дишаше тежко тя. - Няма смазка, само слюнка и воля!
- Ама… ще се разплача!
- Не, ще се разпищиш!

Следва продължение...