Петьо - секс играчка

07.09.2025 | Анонимен

Глава 1: Първото докосване

Домът винаги миришеше на дезинфектант и тайни. Бях на 20, но животът ми вече беше свит в рамката на металното легло с тънък матрак, една подвижна стойка за телевизор и рутината на хората, които се грижеха за мен. Макар и на легло и обездвижен, хуят ми беше все твърд, макар и едва 15 см., с оголена чепата главичка (не съм обрязан). Но тогава дойде тя – Хриси.

Хриси беше помощник-възпитателка, червенокоса изкусителка с поглед, който можеше да разтопи и лед. Сочните ѝ устни винаги бяха с червило – сякаш всяка сутрин рисуваше покана за грях върху тях. Носеше тясна униформа, но никога сутиен – това го знаех със сигурност, защото зърната ѝ се очертаваха съблазнително под плата, когато се навеждаше.

Тя беше от онези жени, които знаят какво правят... и какво предизвикват.
- Петьоо... време е за пишкане! – прошепна ми тя веднъж, наведена над мен, с дъх, който ухаеше на мента и нещо... по-сладко.
Пъхна ръка в гащите ми, както го беше правила стотици пъти, но този път… този път се задържа. Пръстите ѝ, топли и сигурни, се раздвижиха леко. Усетих я как търси... или се преструва, че търси.
- Ама къде е бе, Петьо? Не го намирам… – засмя се с престорено разочарование, като продължаваше да го държи.
Аз вече пулсирах в ръката ѝ. 15-те ми сантиметра се втвърдиха до болка, главичката – гладка, лъскава, изскочила гордо изпод кожата си. А тя се наведе още по-ниско, устните ѝ близо до ухото ми:
- Малък бил… а то какъв чепат красавец си имал! – прошепна и се усмихна с една дяволита нотка.
Вечерта, докато всички спяха, тя се промъкна в стаята ми.
- Да си полегна до теб. Като майка, нали? – каза уж невинно, но когато легна до мен, циците ѝ се опряха в ръката ми, а зърната ѝ твърди като камъни ме галеха.
Аз не можех да я докосна, но тя усещаше как членът ми се надига под чаршафа. Легна така, че бедрото ѝ беше точно до него, а дъхът ѝ – в тила ми. Без да прави нищо… или може би точно това беше нейната игра.

Главата ми пулсираше от напрежение, не в мозъка… а в долния край.
- Спи, сладък! – прошепна. - Ще сънуваш палави неща, обещавам ти!
И сънувах. Не знаех, че следващите дни ще ме вкарат в най-горещото обучение, което животът ми е предлагал.

Глава 2: Любка гледа и се учи

Беше лятна вечер, а в дома беше тихо – всички вече се бяха прибрали по стаите си. Лежах на леглото си, с тялото отпуснато, но мислите – неспокойни. След случката с Хриси не можех да спра да си я представям – как ми го държи, как го гали и ми шепне с глас, който ме кара да треперя.

Точно тогава вратата се отвори леко и вътре влезе Любка – дъщерята на Хриси. Беше на моята възраст, с гладка кожа, тъмна коса, чисти и пронизващи очи, а стъпките ѝ – колебливи, но решителни.
- Здрасти! – прошепна тя. - Може ли да вляза?
- Разбира се! – отговорих, усещайки как вече започва да се надига под завивката ми.
Тя пристъпи до леглото и се настани до мен. Седна близо… прекалено близо.
- Мама… често ми говори за теб. – започна тя и ме погледна надолу. – Каза, че си специален… по един много, много личен начин.
Аз замълчах, а погледът ѝ се закова в слабините ми.
- Може ли да… видя?
Преглътнах. Без думи. Просто дръпнах завивката.

Очите ѝ се разшириха.
- Уау! Това ли е “малкият”, за който тя все се шегува? Не е никак малък!
Любка не се поколеба. Подаде ръка, плахо го докосна – сякаш се страхуваше да не го счупи. После по-смело… после с двете си ръце. Гледаше ме в очите, докато го държеше.
- Горещ е! И пулсира! В устата ли го усеща така мама?
Пръстите ѝ вече го изучаваха. Докосваше главичката с върха на пръстите си, леко, все едно беше нещо свещено.
- Искам да пробвам, но не знам как точно… – прошепна тя.
Точно тогава вратата се отвори отново. Хриси. За секунда замръзнахме!
- Ммм… какво правим тук, малката? – усмихна се тя и затвори вратата зад себе си. - Палавничка! Надуших те, че ще дойдеш!
- Мамо… просто… исках да знам…
Хриси я прекъсна, приближи се до нас и се наведе над леглото.

Глава 3: Час по анатомия

Беше топла вечер. Хриси затвори вратата с ключ и се облегна на нея. В едната си ръка държеше бутилка лосион, а в другата – кърпа.
- Днес ще ви направя урок, какъвто не сте имали. Час по анатомия. – усмихна се дяволито и пусна косата си от ластика разпиляна, червена и дива.
Любка седна до мен на леглото, вдигна леко одеялото и се загледа в члена ми. Той вече стърчеше напред – горд, лъскав и напрегнат, с капчица нетърпение на върха.
- Толкова е красив! – прошепна тя, сякаш не говореше за нещо живо, а за произведение на изкуството.
Хриси пристъпи към нас и коленичи до леглото.
- Виж сега, щерко! Това тук е главата! Най-чувствителната част! Погалваш я така… – прекара палец, обилно намазан с лосион, точно по ръба.
Аз изстенах леко.
- И после слизаш надолу… бавно… не като че бързаш да хванеш автобуса за училище!
Любка наблюдаваше със зяпнала уста, сякаш гледаше магия. После погледна майка си и се усмихна.
- А какво правим, когато вече трепери?
Хриси се засмя:
- Тогава или го поемаш с устни, или… го поемаш с путенце.
Любка не се колеба. Наведе се и го целуна нежно по върха. После още веднъж. Вече нямаше треперене в ръцете ѝ – само глад, който се разгаряше. Устата ѝ го пое – не целия, но достатъчно, за да усети пулса, топлината, мощта.
- Много е твърд! – прошепна тя, отдръпвайки се с усмивка. - В устата ми направо бие, като малко сърце!
Хриси се наведе и го хвана в шепата си. Втора ръка – майчина, по-зряла, по-умела.
- Виж, когато е така твърд, не е нужно много. Виж какво прави ръката на една жена с опит…
Тя започна да го движи. Бавно. Ритмично. Пръстите ѝ се плъзгаха, лосионът блестеше на светлината. Аз се гърчех от удоволствие.
- Спокойно, Петьо… още не е време за финала! – прошепна ми в ухото. - Днес само ще ви подготвя. Утре ще учим поза “гълъб на гърне”.
- Каква поза?! – изкикоти се Любка.
- Ще видиш! Майка ти е професор по палавост! – отвърнах аз, задъхан.
Хриси намигна.
- И сега… Любче, носи кърпата. Време е да го подсушим, преди да залее всичко.
Но аз бях на ръба.
- Мисля… че... – издишах рязко.
И тогава… капна. Три, четири капки... напрежение, сдържано, но сладко. Любка го гледаше, затаила дъх. После просто прошепна:
- Мамо… мога ли… да го оближа?
Хриси се усмихна:
- Почни внимателно. Всяка капка е урок!

Следва продължение...