Петьо - секс играчка (част 3)

14.12.2025 | Анонимен

Глава 6: Техника пеперуда и първи анален урок

Стаята беше тиха, а въздухът – наелектризиран. Завивките още пазеха топлината от предишното ни приключение. Хриси стоеше пред огледалото по халат, който се разтваряше при всяко движение и оставяше без думи. Любка – по нощничка, а аз – полугол, твърд, готов за следващия урок.
- Сега е време да преминем на следващ етап! – прошепна Хриси и посочи към банята. - Бръсненето е част от ритуала. Хигиена. Естетика. Подготовка за удоволствие.
В банята Любка се наведе напред, опряла ръце на ръба на мивката. Хриси коленичи зад нея с крем и самобръсначка. Нанесе пяната около малкото ѝ дупе с нежни движения.
- Трябва да е гладко, като кадифе! – промълви тя и започна внимателно да бръсне. - Когато Петьо влезе, няма да иска да излезе!
Любка дишаше дълбоко, зърната ѝ бяха втвърдени дори през тънката материя на нощничката. Аз наблюдавах – все по-напрегнат, все по-гладен.
- Готова е! – каза Хриси. - Сега, Петьо, легни на леглото! Любке, върни се при него. Наведи се.
Любка застана на четири крака над мен. Дупето ѝ сочеше към мен – гладко, кафяво, съвършено.

Хриси отвори малка бутилка с лубрикант и капна между бузките ѝ. После го разнесе с пръсти и прошепна:
- Стегната е… но ще се отпусне! Сега, Петьо, само върха.
Поставих го бавно. Главичката ми докосна ануса ѝ. Тя потрепери. Натиснах леко. Входът ѝ се разтвори бавно, топло. Навлязох… половината. Задържах.
- Добре… – издиша Любка. - Влез… цял…
Направих го. Сърцето ми биеше лудо. Тя ме обви изцяло – тясна, гореща, трепереща.
- А сега техниката “пеперуда” – каза Хриси, седнала до нас, с ръка между краката си. - Бавни тласъци. Къси. Ритмични. Все едно си език по клитора.
Започнах да се движа. Не бързо, не грубо. Всеки тласък я караше да потрепва и да издава сладки стонове.
- Ахх… Петьо… там е… – прошепна Любка, докато ноктите ѝ се впиваха в чаршафа.
Хриси се приближи, разтвори бузките ѝ и ме наблюдаваше как влизам и излизам, цял, твърд, блестящ.
- Толкова си хубав в нея… ммм… – промълви тя. - Как искам аз да съм на нейно място!
Извадих го бавно. Главичката ми блестеше, пулсираше. Любка се обърна, легна по гръб и взе нещата в устата си… отново.

Без думи. Без забрана. Без страх.

***

Глава 7: Стая 13

Нощта бе паднала над хижата, но стая 13 не спеше. Аз лежах на леглото си, още напълно буден, с пулсиращо напрежение в тялото си. Любка бе заспала сгушена до мен, с разрошена коса и усмивка на устните – сякаш сънуваше пак всичко, което бе станало по-рано.

Но аз не можех да заспя!

Вратата скръцна тихо. Хриси се вмъкна вътре, като сянка. Беше по халат, разкопчан леко, и под него – абсолютно нищо! Само лек аромат на ванилия се разнесе във въздуха, примесен с онова женствено нещо, което те кара да настръхваш.
- Не можеш да спиш, а? – прошепна тя, приближавайки се.
Кимнах.
- Ясно! Нали знаеш, че не мога да оставя такова съкровище да се измъчва? – тя се наведе, а халатът се разтвори съвсем.
Гладката ѝ кожа проблясна на лунната светлина.

Ръката ѝ се спусна по гърдите ми, нежно, с пръсти, които знаеха точно къде да докоснат. А когато стигна до слабините, вече нямаше нужда от въпроси – бях готов! Повече от всякога!
- Шшш… само тишина, тигре! Малката спи! – прошепна Хриси, докато се надвесваше с полуусмивка. - Сега ще ти покажа защо майките са най-добрите учителки...
Хриси се движеше бавно, с онази увереност на жена, която знае какво притежава – и как да го използва. Наведе се и остави топлите си устни върху шията ми. Кожата ѝ бе мека и ухаеше на ванилия и нощни мисли.
- Отпусни се, Петьо… тази вечер си само мой! – прошепна тя.
Погледите ни се срещнаха за миг – в нейните очи имаше нещо дяволито, нещо… учителско. Тя седна върху мен, бавно, все едно правеше танц. Гърдите ѝ се поклащаха леко, галейки гърдите ми. С върха на пръстите си описваше кръгове по тялото ми, карайки всяка фибра от да потръпне.
- Твърд си, като гранит! – усмихна се тя и се наведе, така че зърната ѝ докоснаха устните ми. - Хапни малко… заслужаваш го!
Аз отвърнах с език, с устни, с онова желание, което се беше натрупвало с дни. Докосвахме се, прегръщахме се, изучавахме се. Без да бързаме.

А от леглото се чу леко движение – Любка се размърда, но не отвори очи. Хриси замръзна за миг, после се засмя тихо:
- Спокойно… тя спи дълбоко. А и дори да се събуди… няма да ѝ е за първи път да гледа.
Тя се снижи още повече, близо до мен… и тогава – устните ѝ поеха. Бавно. Влажно. С опит. Топлина и стягане, всмукване и галене… изохках, а тя постави пръст на устните ми.
- Тихо… искам да усетиш всяка секунда. Не бързай!
Не можех да помръдна, но усещах всичко. И точно това ме подлудяваше.

***

Глава 8: Любка срещу Хриси – битка с уста

Стаята беше пълна с онзи особен аромат – комбинация от възбуда, нощ и женска надпревара. Аз бях легнал, притихнал, но вътрешно бушуваше – тялото ми тръпнеше, а умът ми бе на ръба между сън и нещо много по-дълбоко… и по-мокро.

Любка се събуди. Примигна леко… и какво да види? Майка ѝ, Хриси, коленичила между бедрата ми, устните ѝ обвили го така, сякаш цялата вселена се въртеше около него.
- Мамооо… – прошепна тя, с нотка възмущение… и възбуда. - Пак ли първа си взела парчето?
Хриси не спря. Вдигна само поглед и се усмихна с устни, все още заети със задачата си.
- Ти спеше, скъпа… а Петьо имаше нужда от малко внимание!
Любка се усмихна дяволито, вдигна одеялото и се плъзна от другата страна на леглото.
- Добре… тогава предизвикателство! Коя ще го накара да стене първа?
Хриси извади хуйчето ми бавно от устата си, лъснал и пулсиращ от внимание.
- О, значи така ще е?
- Така ще е!
Любка се наведе и започна отдолу с целувки по бедрата, докато майка ѝ мина отгоре – по гърдите, по врата, чак до ухото ми, където прошепна:
- Дишай, момче… още нищо не си видял!
Две жени. Една цел!

Любка поемаше с мекота и игра, включвайки езика си така, че едва не се извих от възторг. Хриси, от своя страна, галеше зърната ми, целуваше шията ми, шепнеше мръсотийки в ухото ми. Всяка гледаше да ме впечатли. Да победи.
- О, Господи… – измърморих. - Това… това е адски нечестно!
- Шшш… не говори! – каза Хриси. - Просто се наслади!
Любка издаде леко доволно “м-м-м”, като се вдигна за секунда.
- Ще свършиш ли на мен, или ще ѝ дадеш още една победа?
- Ами защо да не свърши… и на двете? – отвърна Хриси и се наведе отново.

***

Глава 9: Горещото примирие – влага, въздишки и победа без губещи

Тялото ми беше, като бойно поле – и всяка от тях искаше да остави своя отпечатък! Но това не беше битка с удари. Това беше… изкуство! Еротично, бавно, дълбоко.

Хриси и Любка вече не се състезаваха. Бяха като перфектно сработен отбор. Едната отдолу, другата отгоре – устни, език, кожа върху кожа. Удоволствието се разливаше на вълни, една след друга. Съскаха си тайни думи, докато се редуваха да ме докосват, да го поглъщат.
- Виж го само… – прошепна Хриси, галейки ме бавно. - Възпален е от желание. Направо трепери!
- Нека му дадем каквото иска! Каквото заслужава! – Любка облиза устните си.
Едната ме караше да въздишам, другата – да изохквам. Пръсти по вътрешната част на бедрата, устни по корема, език по главичката… а аз не можех да избягам. Не че исках.

Дишането ми стана по-дълбоко. Затворих очи. Отпусна глава назад.
- Свършва… – прошепна Любка.
- Не още… – отвърна Хриси и го стисна леко в основата. - Ще го изцедим до капка. Но бавно… с уважение. Това не е просто момче, това е нашият малък Петьо.
И тогава, точно когато мислех, че ще експлодирам, и двете се наведоха едновременно. Език и устни. Няма измъкване! Няма спиране!
- О, мамка му… – изпуснах се, гласът ми пресекна.
Секунди по-късно всичко се разля. Беше като взрив. Тялото ми се разтресе. Дъхът ми секна.

А двете се засмяха нежно, с устни, още топли от него.
- Нямаше победител… – прошепна Любка.
- И няма нужда! – отвърна Хриси. - Победителят бях аз!

***

Глава 10: Събуди се, тигре – закуската е между бедрата ми

Слънцето едва се прокрадваше през полупуснатите пердета. Стаята миришеше на топли тела, споделена нощ и още незавършени фантазии. Усещах, че не съм сам… не само физически, а и в сънищата си. Между полусън и реалност, нещо меко и влажно се плъзгаше по него.

Очите ми се отвориха бавно. Пред мен беше тя – Любка, с разрошена коса и усмивка, която можеше да съблазни дори статуя. Седеше върху него, точно така, че погледът ми да попадне между бедрата ѝ. Без бельо. Гладка. Подготвена.
- Събуди се, тигре… – прошепна тя. - Закуската е готова!
Преглътнах. Мозъкът ми още не се беше включил, но тялото вече реагираше. Тя се наведе, опря дланите си от двете ми страни и спусна бавно устните си. Целувката беше дълга… топла… с вкус на нощ и обещания.
- Мама още спи! – прошепна тя в ухото ми. - Имаме време! Само ти и аз! Без състезание.
Тя се плъзна надолу, докосвайки го с всяка част от тялото си. А после седна върху лицето ми, с лека усмивка и дяволито “ммм”:
- Дай да видим колко си гладен, любов?
Поех я с език – бавно, гладно, сякаш не бях ял от векове. Усещах как трепери върху мен, как пръстите ѝ се впиват в чаршафите. Тя се движеше ритмично, шепнейки името ми между въздишки.
- О, Пеетьооо… така, точно така… още малко… ммм…
Когато се отпусна върху мен с цялата тежест на екстаза си, дъхът ѝ беше секнал. Тя се строполи, все още дишайки тежко.
- Това беше… най-вкусната закуска на света! – прошепна, целувайки ме по челото. - А сега… ще те наградя!
Но точно в този миг се отвори вратата.
- Добро утро, деца! – каза Хриси с кърпа на главата и леко влажни гърди, подаващи се от халата ѝ. - Как мина първото хранене за деня?
С Любка се спогледахме.
- Имаме още апетит! – отвърна тя с усмивка.
- Тогава… да сервирам и аз? – усмихна се Хриси, влизайки при нас.

Следва продължение...