Ралица (част 2)

10.01.2026 | Анонимен

Бяха изминали няколко дни от онази случка на балкона.

Понякога поглеждах скришом към терасата на чичо Асен, но там нямаше никакво движение от няколко дни. Сигурно бяха заминали някъде на село или на море? По-добре! Времето може би щеше да заличи спомена, сякаш да ми помогне да се справя по-добре при евентуална среща някъде навън по улицата с него.

Постепенно започнах да чувствам облекчение и свобода. Отново усещах приятен гъдел в корема си, когато някой случайно задържи погледа си върху гърдите ми или разголените ми бедра, докато седя в градския транспорт или се прибирам към вкъщи от университета.

Веднъж реших да експериментирам!

Беше след училище. Вместо да тръгна директно за вкъщи, минах през тоалетната в даскалото. Влязох, заключих вратата и свалих сутиена си. Просто го свалих през ръкавите на тениската, без да се събличам напълно. Прибрах го в раницата и се огледах в огледалото.

Облякох тениската си на голо.

При всяка крачка гърдите ми се полюшваха от собствената им тежест. Усещах движението как се повдигат и спускат, как се поклащат встрани. Зърната ми се докосваха до материята с всяко движение и много скоро щръкнаха напред.

Открих, че когато бях с бяла тениска – точно като тази, която носех днес, освен зърната, през плата се очертаваше и силуетът на ареолите ми. Тъмните кръгове се виждаха ясно през тънката материя, особено когато минавах покрай прозорец или излизах на светло.

Излязох от тоалетната и се запътих към изхода на училището.

Веднага усетих погледите!

Някакво момче на около моята възраст, може би, ме изпревари по стълбите и се обърна да ме погледне. Очите му паднаха направо върху гърдите ми! Видях как очите му се разшириха леко и как преглътна. После бързо отклони поглед и забърза напред.

Усмихнах се леко. Продължих напред.

В градския транспорт беше още по-очевидно! Седнах на седалка близо до вратата с раницата до краката ми. Един мъж, някъде на около петдесет години, беше застанал до мен, държеше се за пръчката над главата си и гледаше направо надолу – към деколтето ми! Не се криеше особено. Ей така си гледаше!

Аз просто го подминах с поглед, преструвайки се, че не знам къде гледа.

Но всъщност знаех! Да, знаех! И беше готино! Не знам как да го опиша! Невероятно!

На следващата спирка слязох. Докато вървях по тротоара към къщи, всеки мъж, покрай който минавах, задържаше поглед върху мен. Млади, стари, всякакви – не им пукаше! Гледаха как гърдите ми се поклащат от походката и как се движат под тениската, а зърната ми щръкваха напред.

Един дори се спря да говори по телефона за момент, просто за да ме гледа как минавам.

Докато се прибирах към нас, възбудата ми се натрупваше! Усещах как между краката ми ставаше все по-топло и по-влажно. Бях се подмокрила! Бикините ми бяха влажни.

Надявах се или по-скоро се молех у дома да няма някой, който да ми попречи да си мастурбирам!

Сякаш това бе се превърнало, като моя награда за ученето ми. Всъщност за всичко! Така го усещах! Моето си нещо! Моето удоволствие, моят контрол, моята власт!

Прибрах се. Отворих вратата на апартамента.

Пълна тишина!

Благодарих си наум. Никой нямаше вкъщи.

Изритах гуменките си още в антрето и пуснах раницата на пода. Запътих се направо към стаята ми. Затворих вратата – не я заключих, просто я затворих. Майка нямаше да се прибере сигурно поне още час.

Свалих дънките. После бикините – мокри, както си и знаех!

Останах в тениската – бялата, тънка тениска, през която все още се виждаха зърната ми.

Легнах си на леглото и разтворих крачета.

Ръката ми веднага намери пътя надолу между краката ми. Бях толкова мокра, че пръстите ми се плъзнаха вътре почти без усилие!

Затворих очи и си спомних погледите от днес. Момчето на стълбите. Мъжът в рейса. Онзи по телефона, дето спря да говори само за да ме зяпа.

Всички те ме гледаха! Всички ме искаха! И нито един от тях можеше да ме има!
Пръстите ми се движеха все по-бързо, като палецът ми намери клитора. Другата ми ръка се плъзна под тениската и намери гърдата, като стисна зърното.

Бях толкова погълната от усещането и толкова изгубена в собственото си удоволствие, че не чувах нищо! Нито как входната врата се беше отворила, нито чух стъпките в коридора. Не усетих присъствието му.

Брат ми се беше прибрал!

Влязъл си бе тихо, сигурно очаквайки никой да не е вкъщи. Може би и да си е забравил нещо? Може би просто се беше прибрал по-рано?

Не знаех! Защото не го чувах!

Не отне дълго.

Оргазмът ме удари силно, бързо. Изстенах – тихо, сдържано, не гласно. Тялото ми се бе извило на леглото, краката ми се стегнаха, а гърбът ми се изкриви.

О, Боже! Леле, леле...

Вълни на удоволствие преминаха през мен – силни, интензивни, всепоглъщащи!

И точно тогава видях движението от ъгъла на окото си.

Вратата на стаята ми.

Беше леко открехната.

И в процепа – сянка. Силует.

Алекс!

Беше ме видял! Със сигурност беше!

Ужас! Ужас!

Какво ли беше видял? От колко време си беше у дома? Колко дълго беше стоял там и гледал?

Ох, много се притесних! Направо не мога да го опиша! Пълен кошмар!

Сърцето ми биеше така лудо – вече не от удоволствие, а от паника! Скочих от леглото, наметнах си халата и тихо затворих вратата. Облегнах се на нея, дишайки тежко. След дъжд качулка!

Какво да правя?

Не можех да остана в стаята си завинаги, все някога трябваше да изляза! Трябваше да се изправя пред това! И той си бие чекии, 100%!

Престрашах се и отворих вратата. Чух го, че беше в кухнята – звукът на отваряне на хладилника, шумолене на чинии. Сигурно си правеше нещо за ядене?

Ооооффф!

Приближих се бавно. Стъпвах боса, тихо по коридора. Влязох в кухнята и... той ме погледна.

Всичко знаеше! Всичко беше видял! О, не! Разпознах го в погледа му! Бяха само няколко секунди преди да ме поздрави, но ми бяха достатъчни да знам, че ме е видял и знае какво съм правила.

- О, Рали! Какво става? – каза той небрежно и продължи да вади продукти от хладилника.

- Ммм... нищо. – отвърнах му, като не знаех какво да мисля в този момент.

Гласът ми излезе по-тих, отколкото исках.

Той усети неразположението ми и се спря. Погледна ме, почеса се по бузата и каза през усмивка:

- Споко де! Всички го правят, какво толкова? Нищо не е станало, не се притеснявай!

Поне се опита да се пошегува.

И пак започна да прави някакъв сандвич.

После добави, без да ме гледа:

- И аз го правя, че и мама! И нея съм я... – спря се, сякаш осъзна, че може би ми казва твърде много.

Започнах да се успокоявам, сякаш нещо ми олекна. Дишането ми стана по-нормално. Напрежението в раменете ми намаля леко.

Той не беше ядосан. Не беше отвратен. Не ме съдеше.

Просто... разбираше.

- Наистина ли? – попитах го тихо, почти шепнешком.

Брат ми се усмихна – не подигравателно, а топло, по братски някак си.

- Наистина! Рали, нормално е! Сериозно, не се шашкай!

Кимнах бавно. После, след дълго мълчание, попитах:

- От колко време си тук?

Той не ми каза веднага. Продължи си маже маслото по филийката, после каза:

- Достатъчно.

Сърцето ми отново подскочи!

Той сложи ножа настрана и се облегна на кухненския плот, гледайки ме директно.

- Всички хора си мастурбират, според мен, ако са нормални! Споко! Ами то си е хубаво! Трябва нещо да не си наред, че да се лишаваш от това!

Слушах го и от това хем ми ставаше по-леко, хем исках веднага да спре да говори. Значи не съм олигофрен? Нормална съм! Всички го правят!

Обаче... и мама ли той спомена, че я е видял? Аз знаех за вибратора, но не знаех, че и той знае!

- Каза, че си виждал и мама ли? – попитах, любопитството превъзмогна смущението.

- Да! Няколко пъти при това! – каза той, вече говорейки с пълна уста, предъвквайки сандвича, който си беше направил.

Разказваше си така, сякаш това си беше нещо напълно нормално, като че ли говореше за времето или за някой мач.

После той се спря, погледна ме отново и каза нещо, което ме накара да замръзна:

- Ама, сестра ми, циците ти са ебаси яките! Честно!

Оххх, пак се смутих!

Усетих как бузите ми пламнаха. Направих отегчена физиономия и реших да поскромнича, отвърнах му:

- Като на мама! – опитах се нещо да кажа.

Той бързо ми отговори, без да се колебае:

- И на мама са готини, ама вече са ѝ малко увиснали! Твоите са ти по-яки!

Стоях там, в халата си, не знаейки какво да кажа! Брат ми току-що ми беше казал, че циците ми са по-яки от тези на майка! Брат ми ме беше видял да мастурбирам! Брат ми явно беше виждал и майка ни!

И си го казваше сякаш беше нещо най-нормално!

- Не знам какво да кажа. – признах тихо.

Той се усмихна и захапа отново сандвича си. Ядеше си.

- Не казвай нищо, бе! Просто не се притеснявай, това е! Окей? Тялото ти е хубаво! Нормално е да си се наслаждаваш на него!

Пак шок!

И така, няколко дни след онзи разговор в кухнята, нещата между мен и брат ми май се бяха променили. Не драстично, но... различно. Той ме гледаше понякога по начин, който ме караше да се чувствам съзнателна за тялото си. И правеше подмятания – дребни, закачливи коментарчета от сорта: “Ще се прибирам късно днес, така че имаш цял следобед за каквото и да е!” – казваше той, минавайки покрай мен сутрин или: “Майка каза, че ще е на работа до осем! Само да знаеш!”. Не беше груб. Не беше отблъскващ. Просто... знаеше! И не се преструваше, че не знае.

Една вечер седяхме двамата в хола. Нашите бяха някъде на вечеря с приятели. Алекс гледаше нещо по телефона си, а аз трябваше да чета нещо по история.

- Кога мислиш да се самозадоволяваш пак? – попита той внезапно, без да вдига поглед от екрана. - За да се прибера по-рано.

Исках да му се разсърдя. Исках да му кажа да млъкне. Но вместо това се разсмях и се престорих, че не ми дреме.

- Много си смешен! – казах саркастично.

Той вдигна поглед и се усмихна.

- Бъзикам се, бе! Не искам пак да те хващам.

Не знам защо го казах. Може би защото се чувствах самоуверена. Може би защото бях уморена от преструвки. Или може би просто защото исках да кажа на някого истината.

- О, знаеш ли колко ми дреме, бе! Грам не ми пука, дали си ме видял, тъпак! – изрекох, опитвайки се да звуча небрежно.

Почти веднага съжалих, че се направих на много отворена.

Алекс вдигна вежди и най-после отвори поглед от телефона си напълно.

- Верно ли? Хм-м... и на мен не ми дреме!

Свих рамене, опитвайки се да изглеждам небрежна.

- Шегувам се!

- Не, не! Май не се шегуваш! – каза той бавно, като ме изучаваше. - Чакай, чакай малко! Затова ли понякога ходиш без сутиен под тениската си вече, бе? Леле, леле!

Сърцето ми подскочи!

Той беше забелязал! Разбира се, че беше забелязал!

- Ще си ходя, както си искам! Ти пък много знаеш, какво си видял!

- Рали, не съм сляп! – каза той с усмивка. - И не съм единственият, който е забелязал, между другото!

Е тука вече бузите ми пламнаха!

Осъзнавах, че съм разкрита! Май знаеше не само за мастурбацията, а и за експериментите ми – за това, че нещо ме караше да правя това и ми харесваше! Да!

Но в същото време беше приятно да говоря с някого за това. Да не се крия. Да не се преструвам. Макар и да бяхме брат и сестра, толкова дълбоко не бяхме захващали подобна тема.

- И какво от това? – казах предизвикателно, вдигайки брадичка.

Той се облегна назад на дивана, като все още ме гледаше.

- Нищо. Просто е... интересно и готино.

- Интересно?

- Ами... да! Не очаквах сестра ми да е... такава, нали разбираш?

- Каква? – попитах, въпреки че знаех отговора.

Той се поколеба, после се усмихна.

- Ми такава, сексуална... смела! Абе откъде да знам! Различна от това, което си мислех!

Думите му ме накараха да се почувствам странно. Хем смутена, хем горда. Хем уязвима, хем силна.

- Всички са сексуални, Алекс. – казах тихо. - Ти сам го каза, нормално е!

- Да, ама има разлика между нормално и това да ти харесва да те гледат!

Той имаше право! Знаех, че имаше право!

- И какво лошо има в това? – попитах предизвикателно.

Той вдигна ръце в знак на капитулация.

- Нищо бе! Нищо лошо! Просто казвам, че е неочаквано.

Мълчахме за момент. После той попита:

- Значи наистина ти харесва, когато те гледат?

Поколебах се. После кимнах бавно.

- Хм… да. Кефи ме.

- Защо?

Как да му обясня? Как да обясня усещането на власт, на контрол, на желание? Как да обясня това, което самата аз едва започвах да разбирам?

- Защото ме кара да се чувствам яка и силна! – казах накрая. - Като че ли имам някакъв контрол. Като че ли съм аз тази, която решава кой, какво, кога и колко вижда, а не те! Ти си момче, не можеш да го разбереш!

Брат ми ме гледаше мълчаливо. После кимна бавно.

- Разбирам!

И странното беше, че го вярвах! Че наистина разбираше!

По-късно същата вечер реших да се изкъпя.

Под душа топлата вода се стичаше по тялото ми, а мислите ми се върнаха към разговора с Алекс.

Той ме беше забелязал, че съм без сутиен. Наистина ли? WTF?! Имах предвид, знаех, че другите момчета забелязват в автобуса и на улицата. Но брат ми? Собственият ми брат да ме гледа? Това вече ми беше малко...

Усетих странна смесица от смущение и... нещо друго! Нещо, което не исках да назовавам!

Изключих водата, изтрих се и загърнах халата си.

Излязох от банята и се запътих към хола.

Алекс седеше на дивана, премествайки каналите с дистанционното. Погледна ме бегло, после отново към телевизора.

Започнах да разтребвам масата – родителите ни бяха оставили мръсни чинии от вечерята. Взех няколко чаши и ги занесох до кухнята.

Когато се върнах за чиниите, улових погледа на брат ми.

Той гледаше телевизора, но и гледаше мен.

При следващото навеждане усетих, как халатът ми се отвори леко отпред. Деколтето беше свободно и разхлабено. И той се опитваше да види!

Не беше очевидно. Не беше нахално. Просто... ей така! Хвърляше бързи погледи, опитвайки се да не го хващам.

Но аз го хващах!

Оставих мръсните прибори и чинии в раковината и се върнах за останалото.

И точно тогава забелязах – коланът на халата ми се беше разхлабил още повече. Вероятно се беше развързал напълно, докато се движех насам-натам. Единствено ръбовете на халата все още се докосваха отпред, но едно движение, едно навеждане и...

Трябваше да се изправя. Да затегна колана. Да се прикрия.

Но се забавих! Не знам защо. Нещо ми стана. Пак като на балкона!

Наведох се отново за да събера трохите останали по повърхността на масата. Гърдите ми се клатиха при движението. Не усещах допира на халата върху тях. Знаех, че са разкрити – поне частично. Може би и изцяло!

Още малко...

Протегнах се към другия край на масата, където беше покривката. Халатът ми се отвори още повече.

Усетих въздуха върху кожата си. Върху циците си.

И знаех, че брат ми ме вижда!

Не го гледах директно. Не исках да разбира, че знам. Но от периферията на погледа си видях, как той се беше вкопчил здраво в дистанционното забравено в ръката му, а очите му бяха фиксирани.

Сърцето ми биеше силно!

Тази тръпка! Отново това усещане!

Дори тук. Дори с него. Нещо полудявах!

Може би особено защото беше пред него?

Накрая се изправих бавно, събирайки покривката. Халатът се затвори отново – не напълно, но достатъчно. Затегнах колана небрежно.

- Готово. – казах тихо, без да го гледам.

Чух как той преглътна.

- Мхм... – измрънка нещо.

Минах покрай него към кухнята с покривката в ръце.

И когато погледнах назад през рамо, само за момент, той все още ме гледаше.

- Това беше много яко!

Спрях се на прага на кухнята. Гледах го и се преструвах, че не знам за какво ми говори.

- Какво?

- Покажи ми ги пак, моля те!

- Кое бе? Какво искаш? – продължавах да се преструвам, че не знам за какво говори.

В очите му се въртяха спирали, като онези от анимационните филмчета. Беше, като хипнотизиран!

- Хайде де! Моля те! Направи така само за секунда!

Той показа с ръце движение, което разтваря въображаем халат, с което ме караше аз да разтворя моя. Направи го така няколко пъти, докато приближаваше към мен, а аз се придвижвах назад, смеейки се на глупостите му.

- Алекс, ти луд ли си?

- Сигурно! Аре де, моля те! Само за секунда!

Той продължаваше да приближава, а аз продължавах да отстъпвам, смеейки се нервно.

И после, не зная защо, не зная как, но го направих! Това не бях аз! Бях водена изцяло от тъмните сили! Просто го направих!

Хванах ръбовете на халата си и ги разтворих. Само за секунда, две. Завъртях тялото си леко встрани, прикривайки с бедрото си вагината от погледа му, но не и циците.

Те се разклатиха от движението – големи, тежки, стегнати.

Усмихнах му се.

Той остана вцепенен. Буквално замръзна на място! Очите му бяха широко отворени, а устата – леко отворена.

Бързо се завих отново и завързах колана здраво.

После побягнах към стаята си и затръшнах вратата зад себе си.

Облегнах се на нея и не можех да си поема въздух!

О, не! Какво направих! ОМГ! ОМГ! Ха-ха! Аз изкукуригах! Тотална щета!

Аз ли полудявах или и брат ми?

Показах си циците на брат ми! Абсолютно нарочно!

Сърцето ми биеше лудо. Между краката ми пулсираше толкова силно, че почти болеше!

В същото време знаех, че ако бях сама сега, напълно сама, без него на метър разстояние, щях да се самозадоволявам в този момент. И сигурно щях да експлодирам – да бликна, като фонтан, в двор на френски дворец!

Но не бях сама!

И това правеше нещата... сложни.

Много, много сложни!