Ралица (част 1)

08.01.2026 | Анонимен

Просто ще ви разкажа, как започна моята история...

В събота сутрин фитнесът не беше така пълен с хора, както обикновено по това време. Това ми харесваше и вече бях поставила големите си слушалки, които минаваха, като диадема, над главата ми. По-добре бях с тях, отколкото с по-малките безжични AirPod-ки, защото звукът беше много по-добър. Те и изолираха отлично шума – тъпата музика, озвучаваща самия фитнес, или стоновете на някой батка, мъчещ се изпод щанга.

Така се съсредоточавах над собствените си упражнения с музиката, която си исках и същевременно издигаше невидима бариера между мен и момчетата, които глупаво се опитваха да ме свалят. Тази досадна практика беше започнала да се случва често, особено откакто ми бяха пораснали гърдите, доста при това!

В последно време и тялото ми се променяше драматично. Циците ми бяха станали огромни – такива, каквито имаше и майка. Всички, включително и баба ми от майчината страна на семейството, бяха известни с това – ясно бе, че и аз ще съм като тях!

Все още не бях свикнала напълно с вниманието, което получавах заради тях. Колежките на майка ми, когато ме виждаха, ме оглеждаха от горе до долу, задържаха погледа си именно там, върху гърдите ми, и казваха: “Ей, браво! На майка си е изцяло! Тц-тц-тц, луди ще ги прави!”.

В началото се срамувах от големите тежки кълба, които стърчаха някак несъразмерно на слабото ми тяло. Все ходех леко наведена напред, със свити рамене. Брат ми ме накара да започна да ходя на фитнес, за да заздравя гръбначните мускули. “Иначе на тридесет ще имаш стойка на бабичка!” – беше казал той директно.

Бях висока, с дълъг фин торс, със слаби ръце и рамене, и още по-дълги и слаби крака. Носех кръгли диоптрични очила, с леки метални рамки, поставени на правилния ми римски нос (също като на мама), които ми придаваха по-скромен вид. Бях добра в училище.

Запътих се към уреда, който отговаряше за развиване на мускулите на гърба ми – вертикален скрипец (вече знам имената на повечето). Седнах на седалката, заклещих коленете си под кожената възглавница точно така, както ми беше казвал брат ми и се протегнах да хвана лоста над главата си.

При изпълняването на това упражнение, всъщност при изпълняването на почти всички упражнения подходящи за мен, циците ми изпъкваха силно напред. Усещах как събирах погледите на мъжете и момчетата в залата. Клинът и потникът ми подчертаваха още повече размера на гърдите ми на иначе слабото ми телосложение.

Стараех се да избягвам нахалниците и се концентрирах върху тренировката и техно-сетовете, подходящи за фитнес, които си бях подготвила предварително. Въпреки това, видях как един мъж, вероятно на възрастта на баща ми, на няколко пъти задържа погледа си точно върху гърдите ми. Всеки път, когато го улавях да ме гледа, той се смущаваше видимо, отклоняваше поглед и се преструваше, че прави нещо друго.

Почувствах се странно. Изпитвах чувство на негодувание, защото това все пак си бяха моите гърди и аз не желаех никой да ме гледа по тоя начин. Но пък от друга страна вниманието му ме правеше да се чувствам някак... важна. С въздействие, което започвах да осъзнавам.

Продължих тренировката си, но сега бях съзнателно наясно къде се намираше той в залата. Когато правех упражнения за гърди с малки тежести, знаех, че той гледаше как гърдите ми се свиваха и издуваха под потника. Когато се наведох да взема бутилката си с вода, усетих погледа му върху гърба си и на дупето си в стегнатия клин.

Имаше нещо вълнуващо в това да зная, че го карам да губи концентрация и не може да спре да ме гледа!

Днес трябваше да се изкъпя в залата, тъй като имах уговорка с приятелки за кино и нямах време да се връщам до вкъщи. След четиридесет минути, леко изпотена, със загрято тяло и учестен пулс, влязох в женската съблекалня и започнах да се събличам пред вратата на гардеробчето си.

Съблекалнята беше голяма, с редици гардероби и дървени пейки между тях. В този момент имаше още четири-пет жени на различна възраст – някои се обличаха, други се преобличаха, а една беше току-що излязла от душовете с кърпа на главата.

Свалих потника си през главата. Веднага усетих облекчение! Гърдите ми, стегнати в спортния сутиен, най-после можеха да дишат! Спортният сутиен беше специален, с дебели презрамки и здраво стягане, предназначен точно за момичета, като мен – с големи гърди, които имат нужда от сериозна поддръжка по време на тренировка.

Хвърлих потника в сака си и започнах да свалям клина. Свалих го бавно, наведена напред. Краката ми бяха дълги и гладки, а мускулите на бедрата леко очертани от тренировката. Останала само в спортния сутиен и бикини, се изправих и отворих шкафчето си за да извадя сапуна и шампоана.

И точно тогава го забелязах!

Вратата на съблекалнята беше останала леко притворена, може би десет-петнадесет сантиметра. Не беше широко отворена, но и не беше затворена докрай. През процепа се виждаше част от коридора отвън, и...

Диванът!

Коженият диван, точно срещу вратата, на около два-три метра разстояние. На него седеше същият мъж. Онзи от залата! Беше седнал там, явно за да си почине между сериите или чакаше някой. Обаче сега... сега той гледаше направо към вратата на женската съблекалня.

Първоначално се стъписах и замръзнах.

Виждаше ли ме? Направих крачка назад и леко настрани, а после застанах така, че да мога да го видя през процепа, без той да разбере, че го гледам. Седеше си удобно с широко разтворени крака и кърпата му на врата. И гледаше. Не се преструваше. Не се криеше. Просто гледаше.

И от ъгъла, където беше седнал, той можеше да вижда директно моето шкафче. Можеше да ме вижда!

Сърцето ми затупа силно. Първата ми мисъл беше да затворя вратата или да се преместя някъде встрани, извън зрителното му поле. Но после, след това си казах: “Какво пък, това е съблекалня! Защо да се крия?”.

Той ме беше зяпал през цялата тренировка, а сега имаше шанс да види какво точно се крие под дрехите. И ако аз избирах да му го покажа... това беше мое решение, някаква моя сила.

Около мен другите жени продължаваха да си говорят – някоя за диетата си, друга за работата. Никой не забелязваше процепа на вратата. Никой не обръщаше внимание.

Направих още една крачка назад и се позиционирах още по-добре, като сега бях точно в центъра на видимото поле през процепа. Ако той гледаше, а аз бях почти сигурна, че гледаше – сега можеше да ме види напълно!

Поколебах се още малко... и после реших!

Ръцете ми се вдигнаха зад гърба ми и хванаха закопчалката на спортния сутиен. Отворих я. Презрамките паднаха от раменете ми и свалих сутиена напред, освобождавайки гърдите си.

Те паднаха леко напред под собствената си тежест – огромни, тежки, стегнати, перфектни. Кожата ми беше бледа, защото рядко виждаше слънце. Ареолите ми бяха розови и широки, с малки неравности по повърхността. Зърната ми, също розови и малки, стърчаха леко напред.

Останах така за момент изправена, с гърдите си напълно разкрити, гледайки встрани към пейката, сякаш търся нещо в сака си, обаче всъщност наблюдавах през ъгъла на окото си.

Той беше втренчен. Не мърдаше. Дишаше ли изобщо?

Усмихнах си се леко – никой в съблекалнята не разбираше какво става! После се наведох напред към сака си, като гърдите ми увиснаха надолу. Разрових се ненужно из нещата ми, бавно и внимателно, давайки му време да погледне всичко, което можеше да види. Как висят. Как ми се клатят. Как зърната ми се поклащат с всяко движение.

После се изправих отново. Циците ми се повдигнаха и застанаха в най-красивата си форма – стегнати, издути, млади. Забелязах, че зърната ми бяха настръхнали още повече. Малки пъпчици, мурашки, се появиха около ареолите ми.

Вълнение. Адреналин. Възбуда.

Усетих как между краката ми нещо пулсира и се зачудих докъде ще стигна. Колко далеч можех да го докарам?

Ръцете ми се плъзнаха надолу към бедрата ми и хванаха ръбовете на бикините ми. Свалях ги бавно, спускайки ги по дългите си крака, след което ги изритах встрани.

Е вече бях напълно гола!

Изправих се, повъртях се леко встрани – не театрално, не очевидно, а просто както някой, който си подрежда вещите в сака. Но всяко движение беше пресметнато. Всяко завъртане на тялото ми му даваше нов ъгъл за гледане.

Дългите ми крака. Тясната ми талия. Бедрата ми. Гладката ми кожа. И, разбира се, гърдите ми! Огромните ми, млади, перфектни цицки!

Не гледах към вратата. Не исках да разбира, че знам, че ме гледа. Просто стоях там гола и уверена, наслаждавайки се на факта, че го бях докарала дотам, че вероятно не можеше да мисли за нищо друго в този момент, освен за мен!

После, след дълъг момент, може би цяла минута, може би повече, взех кърпата си, прехвърлих я през рамо и тръгнах към душовете.

Шоуто свърши!

Докато вървях към банята, усетих как цялото ми тяло трепери от адреналин. Чувствах се, като господарката на тази съблекалня. Като властелин, който определя правилата. Какво. Кой. И колко.

Току-що бях дала на един напълно непознат нещо, което той никога няма да забрави. И аз самата никога нямаше да забравя как се почувствах.

Под душа вода се стичаше по тялото ми, но не успяваше да изплакне усещането. Измих си косата, сапунисах си тялото – механично, автоматично. Мислите ми бяха другаде!

Между краката ми имаше топлина. Пулсиране. Възбуда, която не можех да игнорирам. Ръката ми се плъзна надолу по корема и пръстите ми се приближиха до клитора.

Докоснах се леко. Усещането беше жестоко – ток!

Но после бързо си дръпнах ръката. Не! Не тук! Не сега! Имаше хора.

Трябваше да се прибирам. Нямаше време за кино – щях да се извиня с главоболие. Имах друг план сега!

Затворих водата, изтрих се набързо, облякох се – дънки, тениска, маратонки. Прибрах мократа си екипировка в сака. Огледах се в огледалото – бузите ми бяха червени, а очите ми блестяха. Изглеждах различно. Чувствах се различно.

Излизайки от съблекалнята, минах покрай рецепцията. Чух го откъм дивана, но не погледнах в тази посока. Престорих се, че не забелязвам нищо и не знам, че той все още е там – вероятно все още смутен и все още опитващ се да осмисли какво точно се случи.

Добре! Нека си мисли! Нека си се чуди, дали беше нарочно или случайно! Нямаше да му дам отговор!

Навън беше горещо. Лятното следобедно слънце грееше безмилостно, а въздухът беше тежък и влажен. Тръгнах по познатия път към къщи – петнадесет минути пеша през квартала, покрай блоковете.

Топлината обгръщаше тялото ми. Тениската ми залепваше за кожата от влагата – частично от душа, частично от потта, която вече започваше да се появява. Усещах всяко докосване на плата върху кожата си. Усещах триенето на сутиена по зърната си. Усещах допира на долната част на дънките между краката си.

Всичко беше... твърде много! Твърде интензивно!

Знаех си точно какво ще направя, щом се прибера!

Крачките ми ускориха. Исках да съм вкъщи. Сега!

Вратата се затвори зад мен с тихо щракване. Тишина. Нямаше никой вкъщи. Майка ми щеше да се върне след няколко часа, брат ми беше някъде с приятели, а баща ми беше на работа. Бях си сама.

Хвърлих сака на пода в коридора и поех дълбоко въздух. Сърцето ми все още биеше бързо. Цялото ми тяло трепереше от напрежение.

Знаех какво искам да направя и знаех къде да го намеря.

Преди година, докато пак ровех нещо в шкафа на мама, бях намерила нещо – малка кутия, скрита зад чорапите и бельото. В кутията имаше вибратор. Тогава се смутих. После станах любопитна. И сега... сега вече знам, че точно това ми трябваше!

Влязох в спалнята на нашите, отворих шкафа и намерих кутията на същото място. Извадих вибратора – гладък, бледо розов, средно голям. Сърцето ми биеше силно. Мама си го бе пъхала... в нея! OMG... трябваше да го измия!

Върнах в стаята си. Поставих го върху леглото да изсъхне и започнах да се събличам.

Маратонките – с шутове встрани. Тениската – през главата. Сутиенът – развързан, хвърлен на пода. Дънките – свалени бавно. И накрая – бикините.

Бях си гола и сама.

Зърната ми бяха щръкнали твърдо напред, тъмнорозови и чувствителни. Усещах всяко движение на въздуха по кожата си. Между краката ми пулсираше онова непрестанно, настойчиво усещане.

Огледах се в дългото огледало в коридора и застанах пред него.

Видях себе си – цялата, гола, без никакво прикритие.

Ребрата ми се виждаха леко под кожата – тук-там, при някои движения. Около хълбоците ми се очертаваха кокали – бях слаба, може би твърде слаба. Почти никаква мускулна маса. Затова и започнах с фитнеса. Но колкото и да ядях, резултат нямаше! Метаболизмът ми беше бърз и тялото ми гореше всичко преди да може да натрупа нещо.

Краката ми бяха кокалести, но стройни, с красиви колена. В горната част на бедрата имаше голямо разстояние – светлина между краката ми, която се виждаше ясно, когато стоях изправена.

Погледът ми се плъзна по-надолу.

Имах леко окосмяване по путката си. По венериния ми хълм имаше редки тъмни къси косъмчета – не много, просто намек на зрялост. Клиторът ми беше видим, различим, скрит под качулката си, но достатъчно издаден, че да можех да го видя ясно. Големите ми срамни устни бяха меки и пухкави, стегнати и притиснали между себе си малките ми срамни устни, които бяха в светло розово. Постепенно навътре цветът ставаше по-наситен, достигайки цвета на входа на влагалището ми – наситен и ярко розов.

После погледът ми се вдигна към гърдите ми. Нормални рамена, тесен гръден кош и...

Боже, колко бяха големи!

Всяка една беше по-голяма от лицето ми – можех да го видя ясно в огледалото! Покривах си лицето си с длан и го сравнявах с една от тях. Гърдата ми бе по-голяма. Тежки, пълни, сякаш с... мляко.

Преди се срамувах от тях. Ходех прегърбена, опитвах се да ги скрия под по-широки дрехи и мразех как всички ме гледаха заради тях. Но в последно време... нещо се бе променило.

Вече бях горда!

Виждах как мъжете ме гледат. Бях видяла властта, която циците ми даваха – буквално! И не само гърдите, а цялото ми тяло!

Огледах се отново, завъртях се встрани, погледнах профила си. После си спомних.

Сакът. Трябваше да извадя мократа кърпа и екипа си от сака и да ги оставя на простора.

Взех сака от антрето и го занесох към балкона. Отворих стъклената врата и излязох набързо навън гола.

Въздухът беше хладен срещу загрятата ми кожа. Усетих как зърната ми настръхнаха още повече от прохладата. Живеех на седмия етаж и хората на улицата не биха могли да ме видят лесно – не и ако не гледаха нагоре нарочно. Погледнах надолу и усетих пак адреналин.

Започнах да вадя мокрите неща от сака и да ги разпъвам върху простора. Сутиенът. Потникът. Клинът. Кърпата. После ще ги пусна за пране.

И в този момент улових движение с ъгъла на окото си.

Балконът на съседния блок. На около двадесет метра разстояние, малко встрани. Там живееше чичо Асен – приятел на баща ми, на неговата възраст. Имаха куче и често се засичахме в градинката на разходка. Той винаги беше любезен и усмихнат.

И сега той беше на балкона си.

Познах плешивата му глава. Той стоеше там с чаша в ръка, но... но сега се местеше. Прокрадваше се зад ъгъла на балкона си, позиционирайки се така, че да може да ме наблюдава, без аз да го виждам директно. Скриваше се зад ъгъла, но главата му надничаше. Очите му бяха фиксирани върху мен.

Усетих как нещо се свива в стомаха ми. Можех да се прибера вътре. Веднага. Но вече ме бе видял така или иначе!

После си спомних усещането отпреди малко. Във фитнеса. В съблекалнята. Онази тръпка!

Защо да се прибирам?

Умът ми търсеше начин да остана и същевременно да имам извинение за това, че съм гола на балкона. После ми хрумна!

Влязох вътре за момент и донесох слънцезащитен крем и голяма кърпа. Преместих платнения стол и го поставих точно така, че чичо Асен да може да ме вижда, когато седна. Постлах кърпата върху стола.

После започнах бавно да нанасям крем по тялото си – сякаш бях на плаж, а не в жилищен квартал на София. По краката. По корема. По ръцете.

Седнах на стола със събрани крака и се престорих, че не забелязвам нищо. През присвитите си мигли обаче наблюдавах.

Чичо Асен надничаше от зад ъгъла. И... и ръката му се движеше. Странно. Ритмично.

Стори ми се, че... не, невъзможно! Толкова бързо? Вече си го бе извадил?

Усетих как сърцето ми заби силно. Той дали предполагаше, че аз знам какво прави? А ако каже на баща ми? Ами ако... Да бе, какво ще му каже: “Бих си чекии, докато гледах дъщеря ти как се пече на балкона!” – абсурд, няма шанс!

А аз какво правя? Какво исках? Седя си на балкона гола. Умишлено. Нарочно се бях позиционирала така, че той да може да ме види. Изглежда той също разчиташе на това, че аз нямаше да кажа нищо, защото и самата аз бях участник в тази странна игра.

Никой нямаше да каже нищо на никого.

Ръцете ми взеха крема и започнаха да го нанасят по гърдите ми. Бавно. Методично. Пръстите ми се плъзнаха по меката кожа, като масажираха и разнасяха белия крем в кръгове.

Докосването на зърната само увеличи възбудата. Те бяха твърди и чувствителни, а всяко докосване изпращаше електрически импулси надолу между краката ми. Исках още! Исках повече! Преструвах се. Играех го “подготовка за море”.

Погледът ми бегло се плъзна към балкона отсреща. Ръката му определено се движеше. По-бързо сега.

Вибраторът беше вътре, на леглото ми. На една минута разстояние.

Дали да го направя пред него?

Божеее! Аз съвсем полудях!

Имах ли тази смелост?

Сърцето ми биеше лудо! Дишането ми беше учестено. Между краката ми пулсираше толкова силно, че едва можех да мисля ясно.

Можех да вляза вътре. Да заключа вратата на стаята си. Да използвам вибратора там, в тъмнината, сама.

Или...

Или можех да остана тук. Под слънцето. Пред очите му. Погледът му сякаш ме опипваше. И да му покажа абсолютно всичко!

Разтворих леко бедрата си. Тръпката се увеличаваше все повече!

Погледнах към него директно за момент – и очите ни се срещнаха. Ужас! Той ме видя. Видя погледа ми. Разбра ли, че аз знам?

Бързо отклоних поглед. Престорих се, че просто съм гледала случайно в тази посока. Щях да продължа да се правя, че не го забелязвам, че съм сама със себе си и просто се наслаждавам на слънцето.

Ръката ми се спусна към корема. Още няколко сантиметра и можех да се докосна... Още не! Още имах избор. Още можех да спра.

Но другата ми ръка вече мачкаше гърдата ми. Пръстите ми се заровиха в меката плът, притискаха, масажираха. Палецът ми намери зърното и го потърка леко.

Изстенах тихо. Не можеше да ме чуе.

Разтворих още малко краката си. Ръката ми се плъзна по вътрешността на бедрото – бавно и деликатно, все по-надолу. Слънцето блестеше между краката ми и влагата там отразяваше възбудата ми – мокра, блестяща, видима.

Пръстите ми докоснаха срамните устни. Просто ги погалих. Леко. Изследващо. Усетих колко съм мокра и колко съм гореща.

Погледът ми отново се плъзна към балкона отсреща.

Чичо Асен вече се движеше, без да се прикрива. Ясно виждах как ръката му се движи нагоре-надолу по онова, което беше извадил. Виждах как си бие чекия и май вече не се смущаваше.

Значи двамата бяхме в това заедно вече!

Пръстът ми се плъзна по-дълбоко между устните и намери клитора. Докоснах го леко – и цялото ми тяло се сви от удоволствие.

Боже!

Нямаше връщане назад вече! Аз тотално откачих!

Пръстите ми започнаха да се движат в кръгове бавно и методично – точно така, както харесвах! Другата ми ръка продължаваше да мачка гърдата и да дърпа леко зърното.

Затворих очи за момент. Глава ми се отпусна назад. Косата ми се разсипа по облегалката на стола. Слънцето грееше върху голата ми кожа, топло и приятно. Вятърът леко докосваше тялото ми.

Пръстите ми ускориха темпото. Кръговете станаха по-малки и по-концентрирани върху клитора. Усещането нарастваше – топла вълна, която се издигаше от между краката ми и се разпростираше навсякъде.

Отворих очи за момент и погледнах към балкона отсреща. Асен ме гледаше втренчено, а ръката му се движеше бързо нагоре-надолу. Виждах го ясно сега – пенисът му, твърд в юмрука му.

Това ме възбуди още повече! Аз го караха да прави това! Аз! С тялото ми!

Пръстите ми се плъзнаха по-надолу, към входа на влагалището. Два пръста се плъзнаха вътре лесно – бях толкова мокра! Започнах да ги движа навътре-навън, докато палецът ми продължаваше да масажира клитора.

Дишането ми стана по-тежко. Малки стонове се изтръгваха от устните ми – не можех да ги сдържа вече!

Ръката на гърдата ми стисна силно зърното, почти болезнено, но това само усили удоволствието.

Усещането се издигаше все по-високо и по-високо. Краката ми се разтвориха още повече, а тялото ми се изви на стола.

И после – експлозия!

Оргазмът ме удари, като вълна и разтърси цялото ми тяло. Изстенах гласно – не ми пукаше вече кой може да чуе! Бедрата ми се повдигнаха от стола, но пръстите ми продължаваха да се движат, удължавайки удоволствието, карайки го да трае и трае.

Вълни на екстаз преминаваха през мен една след друга, всяка по-силна от предишната. Беше жестоко!

Накрая тялото ми се отпусна обратно на стола – изтощено, но задоволено! Дишането ми беше тежко, а сърцето ми биеше лудо. Цялата ми кожа беше покрита с тънък слой пот.

Отворих очи и погледнах към балкона.

Асен все още ме гледаше, а ръката му все още се движеше – бързо и отчаяно. Той вече не се криеше. Излязъл беше напълно от зад ъгъла. Стоеше на открито на балкона си, а курът му – твърд в ръката му. Огледах другите тераси, но нямаше никой, слава богу!

Когато видя, че го гледам директно, нещо се промени в лицето му. Очите ни се срещнаха – без притворство вече, без игри!

И той започна да свършва.

Макар и далече, виждах ясно струите сперма изстрелвани от пениса му. Една след друга, силни, бели. Те попаднаха на пода на балкона му и на панталоните му.

Той изстена. Не можех да го чуя от това разстояние, но виждах как устата му се отвори и как тялото му се изви.

Не отклоних поглед. Гледах до край. Исках да видя. Исках да знам, че съм го докарала дотам.

Когато приключи, той остана там за момент – изтощен, но все още ме гледаше. После бавно се прибра обратно в апартамента си, без да каже нищо, без да направи знак.

Какво щеше да каже? Нямаше думи за това, което току-що се беше случило между нас.

Усмихнах се леко – уморена, задоволена усмивка.

После бавно се изправих, взех кърпата и влязох обратно в апартамента, затваряйки балконската врата зад себе си, сякаш това си беше нещо нормално. Пълно куко!

Ами утре, когато се засечем в градинката с кучето му? Тц-тц-тц!


Вътре в апартамента тишината беше оглушителна.

Затворих балконската врата и останах там за момент, облегната на стъклото, дишайки тежко.

Постепенно адреналинът започна да отшумява. И с него дойдоха мислите.

Какво бях направила?

Току-що се бях мастурбирала на балкона. Пред съседа. Пред приятел на баща ми. Пред мъж, който познавах от дете.

Нямаше връщане назад! Не можех да го отменя. Не можех да се преструвам, че не се е случило.

Опитвах се да намеря оправдание пред себе си. Той беше започнал да ме гледа първи, нали? Той се беше скрил зад ъгъла на балкона, за да ме шпионира. Той си беше извадил пениса. Не аз!

Но дълбоко в себе си знаех истината! Аз бях останала нарочно. Аз се бях разголила нарочно. Аз се бях докосвала, знаейки, че той гледа.

Аз го бях използвала!

И най-отвратителното? Знаех, че никога не бих искала да имам нещо общо с него! Плешив, с пожълтелите му зъби. Дъхът му на цигари – усещах го дори и от няколко метра разстояние, когато се засичахме! Образът му пораждаше отвращение и погнуса.

Но това не беше променило нищо! Той беше инструмент. Зрител. Част от играта.

Бях го използвала за собственото си удоволствие, без капка интерес към него, като човек.

Отделих се от вратата и се запътих към огледалото в коридора. Застанах пред него отново гола, разрошена и все още разгорещена.

Зърната ми все още бяха щръкнали – червени и чувствителни от докосванията. Пръстите ми все още носеха влагата и миризмата ми – онова сладко, мускусно ухание. Путката ми все още беше зачервена и подута, а срамните устни – набъбнали от възбудата.

Взирах се в себе си – в очите си.

Ти си олигофрен!

Май не бях вече ангелче? Не бях невинното момиче, което си мислех, че съм...

Но и не се срамувах от тялото си или от желанията си. Какво толкова!

Въздъхнах тихо и се обърнах от огледалото.

Трябваше да се облека. Майка ми щеше да се прибере след час.


**Край**