Ралица (част 3)

13.01.2026 | Анонимен

През следващите няколко дни взаимоотношенията между мен и брат ми започнаха да придобиват много по-различен вид. Държахме се доста по-освободено, след като вече и двамата се съгласихме, че самозадоволяването е част от ежедневието на всеки, включително и на нас самите.

Беше странно, как бързо се случи! Как лесно свикнах, че споделяме за тази иначе интимна дейност помежду си. Не усещах вече така засрамването, което изпитах в онзи ден, когато ме завари. Някак всичко това започна да се чувства, като нещо естествено!

Имаше случаи, когато Алекс просто ей така нахлуваше в стаята ми, когато знаеше, че се преобличам. Не толкова неочаквано, но не се обаждаше или да почука леко на вратата. Просто влизаше, без да чака отговор.

“Имаш ли това…?” или “Виждала ли си къде...?” – винаги си измисляше някакъв предлог.

Аз бях спокойна. Държах се непринудено, сякаш беше нещо нормално да съм по цици пред брат ми, макар и само за кратко време.

Първият път, когато го направи, замръзнах за момент – бях свалила тениската и бях само по сутиен. Той влезе, видя ме, спря се.

- Ъъъ... сори!

Но не излезе.

Просто стоя там, гледайки ме.

А аз... не се прикрих! Просто продължих да се преобличам с нормалното темпо и движения, които правех така или иначе, като че ли той не беше там.

- Какво искаш? – попитах небрежно.

- Зарядното ми при теб ли е? Пак ли си ми го взела?

- Не е! Не съм ти го пипала!

- Окей!

Но той все още не се движеше.

- Нещо друго? – попитах, като го погледнах директно.

- Не. Това е всичко!

Излезе накрая. Но вратата остана леко открехната.

Друг път бях напълно гола отгоре. Той влезе, видя ме, но този път дори не се извини.

Просто погледна. Задържа погледа си върху гърдите ми, но не дълго – може би три-четири секунди. После продължи с каквото беше дошъл да каже.

Осъзнавах, че желанието му да ме види – това явно неприкрито желание, зареждаше либидото ми по някакъв странен начин.

Беше различно от погледите на непознати мъже на улицата. Различно от чичо Асен на балкона. Различно от мъжа във фитнеса.

Защото... беше брат ми! Когото познавах цял живот! Който също ме познаваше така, както аз него.

И това правеше всичко по-интензивно и още по-повече от забраненото... май?

Имаше случаи, в които Алекс, оставайки насаме с мен, започваше да ме притеснява, докато се къпех.

Чукаше на вратата на банята.

- Рали, пикае ми се!

Първият път го пуснах да влезе. Интересно ми беше да видя докъде ще му стигне куражът! Прикрих се с кърпата и стоях встрани, докато той отиде до тоалетната.

И както предполагах, той не можеше да се изпикае!

Стоеше там с гръб към мен и виждах с периферното си зрение, как тялото му се бореше с ерекцията, която му пречеше на другата функция.

Стоя така може би минута-две. После се отказа.

- Не става! Ще те изчакам.

Излезе.

И знаех със сигурност, какво ще прави – отива в стаята си да си бие чекии!

Докато аз оставах под душа.

И мастурбирах!

Двамата, в различни стаи, на метри разстояние един от друг.

Мислейки за това какво ли прави другият.

Това се случи няколко пъти.

Всеки път той влизаше с предлог, че му се пикаеше, че трябваше да си вземе нещо, че търсеше нещо.

Всеки път аз знаех истинската причина.

И като че ли всеки път се оставяхме в ръцете на тази опасно похотлива игра.

Всъщност... мисля, че и аз го насърчавах! Не открито, не очевидно. Но по малки начини. И най-вече аз участвах в това!

Пускала бях кърпата малко по-ниско. Обръщах се малко по-бавно. Оставях под душа малко по-дълго, предполагайки, че той ще дойде.

И всеки път, след като той излизаше, пръстите ми намираха пътя между краката ми.

Затваряха си очите и си представях онова, което той беше видял.

Представях си онова, което той правеше в този момент в стаята си.

Една вечер, след поредното такова “прекъсване”, лежах в леглото си, все още влажна от душа и от това, което бях направила под него.

Телефонът ми светна. Имах съобщение във Вайбър-а от Алекс.

“Извинявай, че те притесних...”

Гледах екрана дълго време. После не му отговорих, но поставих едно лилаво сърчице на съобщението му.

Три точки. Той пишеше отговор. После го изтри. После пак започна.

Накрая просто написа “Лека!”. Пожелах му и аз “лека”.

След няколко минути, телефонът ми пак светна.

“Можеш ли да ми изпратиш снимка на циците ти :)”

Зяпнах екрана.

“Моля?”

“Айде де! Вече съм те виждал, какво толкова?”

“Ти нещо съвсем бръмна вече?!”

“Офф… голяма работа! Какво пък толкова, дали на снимка или на живо, все е тая!”

“За какво ти е, бе?”

“Знаеш за какво!”

“Не, не знам.”

Много добре знаех! Не знам защо се правех на интересна. Може би исках да ми признае ясно, за да знам какво мога да му причиня. Ужас! Правех го със собствения ми брат! Какво ми ставаше?

“Рали, не се прави!”

“Сериозно, не знам.”

“Добре. Искам да свърша!”

Сърцето ми подскочи. Толкова директен. Толкова откровен.

“И?”

“И... искам да ги гледам, докато го правя.”

“Имаш цял интернет пълен с цици.”

“Не искам интернет. Искам твоите.”

“Защо?”

Поколеба се. Три точки. После:

“Защото са истински! И защото твоите ме кефят повече! Доволна ли си? Казах го! Имаш яки цици! Това е!”

Не знаех какво да отговоря!

“Пусни си порно!”

Исках да се снимам. Но не знаех как да прекрача границата.

“Не искам порно, бе! Добре, че ми каза...”

“Това е странно?”

“Да, знам.”

“Оххх, много е странно!”

“Знам. Но... моля те!”

“Защо точно пък моите?”

“Защото ми харесва формата им! И зърната ти! И други неща! Не знам...”

“Лъжеш!”

“Не лъжа! Истина е! Никъде няма, като твоите!”

Усетих как нещо топло се разлива в корема ми. Започваше се!

“Айде де само една снимка?” – попита.

“Само една и после я изтриваш!”

“Добре.”

“Не добре! Обещай ми!”

“Обещавам ти бе, Рали! Заклевам се!”

Може би това беше достатъчно! Имах право да се смиля над брат ми и да му помогна. Имах си оправдание. Дали? Все пак ми беше брат! Какъв парадокс само!

“Чакай!”

Свалих тениската и завъртях камерата за селфи.

Не ми хареса. Беше много близо.

Отворих гардероба – на вратата му имах огледало. Светлината в стаята ми не беше силна. Направих поза. Е, бяха ми перфектни, верно – тежки, правеха сянка под себе си.

И щрак!

Send.

И вече бяха в съседната стая!

И... о, аз се виждах цялата с лицето си! Не, не, трябваше само циците...

Паника за момент! После:

“После веднага да я изтриеш, обещай ми!”

Няколко секунди нищо. После:

“Леле!”

“Какво?”

“Леле, няма по-велики цици!”

Усмихнах се, въпреки себе си.

“Добре, обещавам ти!” – написа той, “Ще я изтрия.”

“Кога?”

“След малко.”

“След колко малко?”

“След като свърша :)”

И тишина.

Представях си го – надървен, вкопчен в телефона си с една ръка и с пениса си в другата. Приближава или отдалечава снимката. Заглежда се в детайлите.

Телефонът светна отново:

“Благодаря ти, Рали!”

“За какво?”

“Че ми я изпрати.”

“Добре.”

“Толкова са хубави!”

“Спри де!”

“Честно!”

Започнах да се докосвам.

“Какво правиш сега?” – написах.

Дълга пауза. После:

“Точно това, което мислиш!”

“И аз!”

“Верно ли?”

“Да.”

“Тц-тц, луда работа е нашата!”

Мастурбирахме едновременно. Аз в моята стая, той в неговата. Сигурно се беше случвало и друг път, но сега знаех.

“Все още ли гледаш снимката?” – написах.

“Да.”

“Харесва ли ти?”

“Много!”

“Какво точно, обясни ми?”

Пауза. После:

“Всичко! Как ти висят. Как изглеждат зърната точно по средата на ареолите ти. Как...”

Спря.

“Как какво?” – подканих го.

“Как бих искал да ги пипна :)”

О, да! Много ми беше хубаво!

Пръстите ми се движеха по-бързо.

“Да не си допираш пишката в дисплея?” – написах, преди да мога да се спра.

“Да.”

“Сериозно?”

“Да. Представям си как е наистина.”

Свършвам.

Леглото ми издаваше звуци, предвещаващи оргазма ми. О, да! О, да!

Телефонът падна от ръката ми.

Това беше просто епично!

След минута или две, когато дишането ми се успокои, го взех отново.

Съобщение от Алекс:

“Свърших.”

“Да бе!”

“Е това беше уникално!”

Докъде ли беше стигнал той? “Ха-ха!” – смеех си се наум. Не знам дали има по-лудо семейство!

После, когато оргазмът отшумя и дишането ми се нормализира, легнах там загледана в тавана.

Трябваше да се намери начин да се убедя, че е изтрил снимката ми. Не исках да се разхождам из интернет пространството, макар и никой да нямаше как да разбере каква беше истинската причина да я снимам.

Накъде тръгвах? Какво ставаше с мен? С брат ми?

Първо във фитнеса – мъжът в съблекалнята.

После оня на балкона – чичо Асен.

Тц-тц-тц, изтръпвам само като се сетя!

Какво ли щеше да си помисли брат ми, ако разбере? Дали щеше да мисли, че правя секс с чичо Асен?

О, не! Ужас!

Не. Не беше секс. Никога не беше секс.

Но беше нещо друго! Много силно! Контрол и желание да бъда гледана, желана, искана. Искана за секс!

Беше моето!

Но накъде водеше всичко това?

Не знаех!

И това ме плашеше!

И ме вълнуваше!

Едновременно!

След като премина онази вечер на едновременно самозадоволяване с брат ми се засякохме у дома чак на следващият ден. Прибирах се от училище, а той вече беше у дома.

Нищо не си казахме. Спогледахме се заговорнически и се подсмихнахме и двамата.

Мислех, че по-трудно ще превъзмогна първата ни среща след онова, което знаех, че е правил, докато има снимка на гърдите ми, но се оказа по-лесно. Той се засмя и каза:

- Беше яко!

Прозвуча някак честно и приятелски.

- Не се и съмнявам! – отвърнах му, като се опитвах да запазя в тайна факта, че и аз мастурбирах в същото време.

- Трябва да го направим пак! – каза Алекс.

- Е защо? Нали си имаш снимка вече? – реших да го изпробвам.

- Изтрих я. – бързо отговори.

Не можех да разбера дали лъже.

- Дай ми телефона ти? – поисках доказателство.

Алекс кимна и подаде телефона си.

Аз го попитах за паролата.

- Шест шестици.

Страхотно! Никога никой няма да му я разбие!

Седнах на шкафа за обувки и отворих галерията. Веднага изскочиха куп малки снимки на които ме нямаше. Но аз знаех къде може да са!

Бързо намерих папка “Скрити”. Шест шестици... и ето ме!

Имаше около дванадесетина снимки. На последната бях аз по цици.

На другите: пак аз, наведена по хавлия, дупето почти ми се виждаше. Краката ми бяха, като две клечки. Трябваше да напълнея!

Друга моя снимка в профил, докато съм в стаята и се обличам. Едната ми гърда се вижда отстрани.

Още една – същата, но друг кадър, в който главата ми е в тениската и не виждам нищо, но циците ми са отвън.

И следващата...

О, не! Следващата е на мама!

Мама в гръб, гола до коша за пране, снимана през отворената ѝ врата на спалнята ѝ.

И пак мама – обърната, леко наведена, лицето не ѝ се вижда. Гърдите ѝ висят и се вижда прическата над... путката ѝ. Тънка лента.

Погледнах нагоре към Алекс.

Той стоеше там, гледайки ме с леко смутено изражение.

- Значи снимаш и мама? – казах тихо.

Брат ми ми дръпна телефона, забелязвайки изражението на лицето ми. Вече в ръцете му разбра, че съм го хванала.

- Веднага ги изтрий! – започнах аз. - Ти луд ли си? Какво си ни наснимал? Изтрий ги, ако не искаш мама да разбере!

Заплаших го и веднага осъзнах, че това е тъп ход. Последната снимка в колекцията му бях изпратила аз самата.

Брат ми, естествено, не се хвана! Заключи си телефона и ме погледна.

- Какво толкова? Какво е станало?

Аз, без да влагам излишен драматизъм, само лека тревога в тона ми:

- Станало е това, че телефонът ти е пълен с голи снимки на майка ти и сестра ти.

- Оффф, голяма работа! – започна той с лека нотка на отегчение. - Не е кой знае какво и няма нужда да се притесняваш от нищо!

- Мислиш, че ако някой разбере, че мастурбираш, докато гледаш сестра си и МАЙКА СИ... – тук повиших леко тон. -… няма да е проблем?

Исках сам да се сети, че и баща ни може да го хване. Но се сетих, че и аз съм затънала вече до известна степен, дори може би повече, ако се разбере за балкона.

Усетих се, че съм лицемерна.

Смекчих тона и му казах:

- Ох, брат ми... знаеш, че е по-добре да ги изтриеш. Не дай си боже, тате да разбере, какво ще му обясняваме?

Исках да му покажа, че съм от неговия отбор и той да разбере, че това наистина са доказателства, които можеха да ни създадат сериозни неприятности.

- Рали, какво да направя, като това най-много ми харесва? Не знам как да ти го обясня?

Слушах го. Звучеше ми, като зависим наркоман. От всички неща най-много му харесвало да мастурбира, докато гледа нас или си ни представя.

Опитвах се да го разбера и слушах доводите му. И осъзнавах, че съм същата, но по малко по-различен начин.

Фитнесът, балконът, а и всичко след това...

Алекс взе пак телефона и ми каза:

- Виж!

Отвори браузъра на някакъв порно сайт, не помня точно кой и изписа в търсачката му на английски “brother-sister”.

Отвориха се много прозорчета и няма да губя времето на никого, защото знам, че повечето знаят какво е съдържанието на клиповете.

Не че не бях гледала порно досега, но в тези филми имаше странно нещо, което ги правеше еднакви. И не точно сексът между двамата герои, а причината. Да, причината, поради която го правеха.

Изказах мислите си на глас пред брат ми.

Той каза, че мисли като мен и че според него това е “табу”.

Тогава не разбирах още добре тази дума.

- Когато се случва нещо, което е нередно, то е като забранения плод, който е най-сладък! – беше краткото обяснение на брат ми.

Спомних си дилемата, която имах в съблекалнята – можех да се скрия, но аз избрах да рискувам и да бъда гола пред непознат. Както и пред чичо Асен, който пък познавах. Но това ме беше възбудило тогава още повече!

Да, това че не трябва да го правя!

Брат ми беше уловил именно какво ни караше да вършим всичко онова, което ни изпращаше в нирвана, макар за толкова кратко време.

- Добре де! Но нали брат и сестра не трябва да правят нещо такова помежду си? И въобще нищо, нито дори да си пращат снимки! Не се отричам, че съм го направила, просто казвам! – разсъждавах на глас.

Брат ми беше седнал на земята срещу мен, като спокойно и бавно заговори:

- Добре де, не трябва! Ама какво стана? Нищо! Нито на теб ти има нещо, нито на мен! Това са стари глупости от едно време!

Слушах го, без да прекъсвам оправданието му.

- Едно време са викали, че жените не трябва да правят аборти, а сега не! Всички гейове и обратни са ги палели на кладата направо! Тате ми е разказвал. Сега всички ти казват, че всеки има право да бъде каквото си ще. И Ангел, нашият познат, всички знаем, че е гей! И какво от това? Никой не го гледа как прави секс с други мъже.

Тук ме накара да се разсмея, защото си го представих.

Алекс продължи, като ми каза, че наистина много харесва циците ми, обаче като знае, че са моите, това го възбуждало още повече.

- Табуто! Това е!

- Брат, разбрах всичко, но трябва да ги изтриеш! Моля те!

Алекс се противеше и ме увещаваше, че нямало какво да стане, докато не се замисли, когато му казах, че телефоните се хакват и някой може да разпространи снимките на мен и на мама.

- И тогава значи няма да видя никога нищо повече? – отчаяно промълви той.

И отключи следващата ми реплика:

- Добре де, пак ще ти се покажа гола! Ще ме видиш, но без да снимаш!

Очаквах, че това ще го накара да изпрати снимките в коша, но и осъзнах какво му предлагах.

Дишането ми се ускори, но запазих самообладание и задържах обещаващо погледа си в неговия.

Алекс първо се усмихна на това, което чу, а после каза:

- Да бе! Наистина ли?

- Да. – бях непоколебима.

- Покажи си циците сега!

Застреля ме!

- Сега? – изумено го попитах и търсех наум оправдание, което нямах.

- Да, сега! Ако казваш, че ще го правиш, значи можеш и сега! И така ще ти повярвам!

Мълчах. Изтръпнах.

Брат ми се изправи и застана срещу мен.

Сърцето ми заби силно. Това беше различно! Всичко друго досега беше... случайно. Или поне можех да се преструвам, че е случайно. Вратата на стаята ми бе оставяна “случайно” открехната. Халатът се “разхлабваше” понякога. Той влизаше изневиделица, докато се преобличах...

Но това? Това беше различно!

Това беше съзнателно. Умишлено. Брат ми ми казваше направо: “Покажи си циците!” И аз трябваше да го направя. Просто така. Защото съм обещала.

Не!

Не само защото съм обещала.

Май и защото... исках. Защото адреналинът вече пулсираше във вените ми. Защото табуто – онова, което той ми обясни, ме дърпаше силно напред, като магнит.

Но...

Боже, това беше брат ми! Ние си оставахме брат и сестра независимо каква причина можеше да си измислим за да се оправдаем.

- Аз, не знам дали... – започнах.

- Обеща, че ще го направиш! – напомни ми той тихо.

- Знам, но...

- Какво? Обеща, нали?

Как да му обясня? Как да му кажа, че част от мен, голяма част, искаше да го направи? Искаше да види погледа му. Искаше да почувства властта. Искаше да докаже на себе си, че може да погази правилата, морала и всички онези лицемерни норми, които обществото налагаше.

Че може да бъде честна със себе си – честна за това, което наистина исках, вместо да се крия зад “правилното”.

Но в същото време... това беше брат ми! Не непознат във фитнеса. Не чичо Асен на балкона. Брат ми!

Бяхме семейство. Кръвта вода не става!

И дори аз, с всичките ми експерименти, с цялата ми “свобода”, знаех, че това е граница, която не се пресича лесно.

- Това е... странно. – казах накрая.

- Знам.

- Ти си ми брат.

- Знам.

- Хората... хората биха казали, че е извратено.

Той се усмихна тъжно.

- И затова няма да отваряме никой. Няма как да се разбере.

Мълчах, борейки се с вихъра от мисли в главата си.

Искаше да се съглася. Виждах го в очите му. И аз... аз също исках! Не можех да го отрека.

- Искам. – прошепнах. - Но се страхувам.

- От какво?

- От това какво означава. От това накъде води. А после, след това, какво?

Той кимна бавно.

- Нищо няма да стане, както нищо не стана досега.

Стояхме така дълго време – той изправен, аз седнала – и двамата не знаейки как да продължим.

После аз взех решението.

- Добре. – отвърнах му тихо, гласът ми трепереше.

Беше ме виждал. Не исках да съм лъжкиня. И... признавам, че вкусът на табуто вече се беше настанил на езика ми. Сладък и горчив едновременно.

Свалих си очилата, за да не пречат на свалянето на тениската ми през главата.

Ръцете ми трепереха леко.

Останах по сутиен.

Гледаше, сякаш бях на... в... не знам как да го опиша. Сякаш бях нещо свято и забранено едновременно.

Брат ми стоеше пред мен и очакваше да изпълня обещанието си.

Ръцете ми се протегнаха към закопчалката на гърба. Замръзнах.

Никога не е било правилно, мислех си. Нито фитнесът. Нито балконът. Нито снимките. Но го направих!

Винаги съм правила онова, което не трябва. Винаги съм доказвала, че моралът е измислица, че правилата са за хората, които се страхуват да живеят.

Но това...

Разкопчах се. Измъкнах едната презрамка, после другата... и издишах въздуха, който се беше събрал в дробовете ми.

Трябваха ми няколко секунди, докато нормализирам дишането си.

Гърдите ми, голи, се повдигаха тежко и сякаш... хипнотизираха погледа на брат ми.

Няколко секунди в пълно мълчание.

Изпуснах сутиена от ръката си и той падна на студените плочки.

Свърших го! Направих го!

Наведох се да го взема – движение, което раздвижи циците ми и направи гледката още по-сюрреалистична.

Зърната ми настръхнаха, появиха се и мурашки по ареолите ми.

Алекс попиваше всеки кадър. Нямаше да може да снима вече и ми се струваше, че се опитваше да увековечи този момент дълбоко в паметта си.

Толкова дълго и провокативно позиране досега не бях имала пред него.

Показвах циците си на брат ми, за да може по-късно да си бие чекии, докато изплува споменът.

И някъде дълбоко вътре – зад страха, зад срама, зад съпротивата – усещах познатото пулсиране. Познатата топлина между краката.

Властта на Табуто! Това бе доказателството!

- Ехоо? Айде, стига вече!

Думите се измъкнаха от устата ми сякаш идваха от пустинята Сахара – измъчени и сухи.

Брат ми не помръдна, докато аз връщах обратно сутиена си.

Неуверено ръцете ми покриха гърдите. Не знаех дали от страх или от възбуда.

Може би и от двете!

След онзи ден нещата се промениха.

Не драстично. Не видимо. Но се промениха!

Алекс започна да търси повече. Не агресивно, не нахално. Просто... настойчиво.

- Аре пак? – казваше той няколко дни по-късно, докато седяхме заедно в хола.

- Какво?

- Да ми покажеш... цици.

Погледнах го. Той ме гледаше с онази позната смес от надежда и желание.

- Алекс...

- Моля те! Само за малко!

И аз... аз не казах не.

Свалих тениската си с отегчена физиономия, която мислех, че може да оправдае действията ми. Свалих сутиена. Стоях така може би минута, може би две.

Той гледаше. Аз стоях. И после се обличах обратно.

Стана по-лесно вторият път. И третият.

Не че се свърши страхът. Не че престанах да усещам странността на всичко това. Но... свикнах. Някак си свикнах.

Една вечер той ми предложи нещо ново.

- Искаш ли, докато подреждаш стаята си... можеш ли да го правиш само по гащи?

Гледах го изумено.

- Какво?

- Само по гащи. Без горе. Просто, докато си вършиш работата...

- Защо?

Той свъси рамене.

- Защото искам да те гледам по-дълго! Не само една-две минути. Искам... просто да си там. Естествено.

Трябваше да кажа не. Това беше прекалено. Твърде много.

Но... се съгласих. Минута, две или малко повече – каква е разликата?

Стаята ми наистина се нуждаеше от подреждане. Дрехи на пода, книги разпръснати, легло неоправено.

Свалих тениската си и сутиена си и останах само в дънките си.

Алекс седеше на стола при бюрото ми, гледайки ме.

Започнах да подреждам. Навеждах се да вдигам дрехи, а циците ми висяха надолу. Протягах се да сложа книги на рафта – гърдите ми се издигаха, а зърната ми се очертаваха в профил.

Всяко движение ги правеше да се клатят, да се движат и да се показват от различни ъгли.

И аз... аз усещах погледа му. Усещах как ме изучава. Усещах властта отново.

Но и нещо друго!

Усещах как между краката ми топлината нараства. Как гащичките ми стават влажни. Как дишането ми се ускорява, но не от усилието да подреждам, а от това, че знам, че ме гледа.

След може би петнадесет минути спрях.

- Готово! – казах, гласът ми малко по-пресипнал от обикновено.

Алекс не отговори веднага. Просто продължи да ме гледа.

- Благодаря ти! – каза накрая тихо и искрено.

После стана и излезе от стаята ми.

Чух как вратата на неговата стая се затваря.

Не напълно. Не докрай.

Остана открехната. Може би десет сантиметра. Може би по-малко.

Седнах на леглото си, все още гола отгоре, дишайки тежко.

И после го чух!

Звукът от леглото му. Скърцане. Ритмично. Бавно първо, после по-бързо.

Биеше си чекии!

Точно там! В съседната стая! На метри разстояние!

С вратата – открехната. Искаше ли да го чуя? Беше ли умишлено оставил вратата така? Разбира се, че беше!

Звукът продължаваше. Скърцане, скърцане. По-бързо сега. По-интензивно.

Можех да си го представя. Легнал на леглото, с телефона в едната ръка – не, вече нямаше снимки! Просто спомените. Току-що видяното. Как циците ми се клатеха, докато подреждах. Как зърната ми се показваха от различни ъгли.

Ръката ми се плъзна надолу по корема ми.

Не можех да устоя!

Отворих дънките си, промъкнах ръката си вътре, през гащичките.

Бях мокра. Толкова мокра!

Пръстите ми намериха клитора и започнаха да се движат.

Той в неговата стая. Аз в моята. И двамата мастурбираме, на метри разстояние, слушайки се взаимно.

Скърцането на леглото му стана по-бързо.

Пръстите ми се движеха в такт.

Не смеех да надзърна. Не смеех да отида до вратата му, да погледна. Беше твърде много. Твърде далеч.

Но слушането... слушането беше достатъчно!

Чух как дишането му се ускори. Чух тих стон.

И после – тишина.

Той беше свършил.

И аз... аз продължих. Пръстите ми все още се движеха, все по-бързо, все по-настойчиво.

Представях си го. Легнал там, изтощен, задоволен. С мокри пръсти, със сперма по корема.

Заради мен!

И свърших! Силно, тихо, с ръка притисната върху устата, за да не изкрещя.

После лежах там дълго време, дишайки тежко, цялата разтреперана.

Какво правехме?

Накъде водеше всичко това?

Не знаех!

Но знаех едно!

Нямаше да спра!

Беше изключително странно, как поведението ни пред родителите ни не се беше променило по никакъв начин.

Вечеряхме заедно, както преди. Дори разправиите ни бяха същите – той ме дразнеше за някоя глупост, аз му отвръщах, мама ни караше да млъкнем, тате разказваше за работата си.

Сигурна съм, че майка ми и баща ми не подозираха нищо.

Това ни успокояваше.

Седяхме на масата, предавахме си солта, говорехме за университета, за тренировките му във фитнеса. Напълно нормално. Напълно обикновено.

И после, час по-късно, щом останехме сами – аз свалях тениската си, а той ме гледаше.

Двата свята съществуваха едновременно. Едната Ралица – добрата дъщеря, ученичката, сестрата. И другата Ралица – тази, която стоеше гола пред брат си, докато той си я представяше след това.

Аз продължавах да се разхождам по цици пред брат ми, когато бяхме сами. А той... мастурбираше след това. Понякога и аз.

Стана рутина. Почти нормално.

Почти.

Една вечер, лежейки в леглото си, си зададох въпрос, който не бях искала да задавам.

Какво би се случило, ако някой от нас имаше гадже в този момент?

Алекс нямаше. Аз нямах. Може би затова всичко това беше възможно?

Но ако имаше? Ако той си намереше приятелка? Щеше ли да продължи да иска да ме гледа? Или щеше ли да спре?

И аз... щях ли да спра да му се показвам?

Не знаех отговора.

Не знаех дали искам да знам.

После осъзнах още нещо странно.

Откакто започна това между нас – откакто започнахме, каквото и да беше това, аз спрях да излизам на балкона. Спрях да се разхождам без сутиен по улиците.

Не съзнателно. Не нарочно. Просто... спрях.

Сякаш цялата ми нужда от погледи, от внимание, от онази власт – всичко това се концентрираше там. Във вечерите, когато Алекс ме гледаше. В звуците от неговата стая. В знанието, че той си мисли за мен.

Достатъчно ли беше това?

Или просто бях заменила едно табу с друго – по-голямо и по-опасно?

Не знаех!

Лежах в тъмнината, слушайки познатото скърцане от съседната стая и си мислех, накъде водеше всичко това и кога щеше да свърши?

Един ден след тренировка се прибрах у дома изпотена и уморена. Мускулите ми бяха приятно изморени, а кожата ми беше влажна от пот. Единственото, което исках, беше да се изкъпя.

Влязох в стаята си и започнах да се събличам. Свалих маратонките, после клина и накрая потника. Останах по сутиен и гащи.

И точно тогава чух входната врата!

Алекс се прибираше.

Стъпките му приближиха по коридора и спряха пред вратата на стаята ми. Той чукна леко.

- Влез! – казах, без да мисля много.

Той отвори вратата и ме видя в сутиен и гащи, подготвена да вляза под душа.

- Ще се къпя! – казах му. - След малко ще изляза.

- Не бързай. – каза той тихо.

Погледнах го. Познавах този тон. Знаех какво означаваше.

Въздъхнах и свалих сутиена. Хвърлих го на леглото. Гърдите ми се освободиха, тежки и влажни от потта.

- Остава само това! – казах, посочвайки към гащите си. - Мръсна съм, искам да се изкъпя!

Алекс ме гледаше жадно.

- Добре. – каза той и добави: - Искам да вляза с теб в банята.

- Ааа не! Не става! – отсякох и инстинктивно кръстосах ръце пред гърдите си.

Той ме гледаше с онзи поглед – молещ, желаещ.

Спуснах ръцете си надолу, като се разкрих отново. Нека се налюбува, помислих си. По-бързо ще свърши, по-скоро ще мога да се изкъпя!

Алекс беше с широки боксерки и тениска. Стоеше там няколко секунди безмълвен, като просто ме гледаше.

После бавно, много бавно, вкара ръката си в боксерките си.

- Ще гледам да съм бърз... – прошепна той.

Сърцето ми подскочи!

Това вече надминаваше всичко! Но сякаш го очаквах. Сякаш знаех, че този момент ще дойде рано или късно!

Алекс седна на ръба на леглото ми и започна да движи ръката си под плата на боксерките. Виждах очертанията на движението. Знаех какво правеше!
Мастурбираше! Точно там! Пред мен!

Издишах тежко и драматично, след което извърнах поглед встрани, без да променям позата си. Стоях права до гардероба си, все още само по гащи.

Но с периферното си зрение виждах всичко!

Виждах как боксерките му се спускаха все по-ниско. Как границата, онази последна граница, се прекрачваше.

Любопитството надделя!

Върнах погледа си върху него.

Боксерките му вече бяха смъкнати до коленете. Юмрукът му стискаше пениса му. За първи път го виждах така откровено и така директно. И се движеше нагоре-надолу.

Когато усети, че го гледам директно, той спря за момент. Освободи хватката си.

Пенисът му се изправи свободно пред погледа ми – гордо и заплашително.

Беше прав. Правилен. Без извивки. Стори ми се голям или може би просто много подут и твърд, с изпъкнали вени по цялата дължина.

Виждах курът на брат ми! Надървен!

Алекс продължи да се гали, по-бавно сега, наслаждавайки се на погледа ми. Очите му се движеха – ту към гърдите ми, ту към лицето ми, кръстосвайки се с моя поглед.

И нещо се случи в мен!

Ръката ми, без да съм ѝ казала, се плъзна надолу, може би търсейки баланс.

Първо върху гащите. Притискайки материята срещу мокротата между краката ми. Втривайки я.

После, почти изпаднала в безтегловност, под материята.

Пръстите ми намериха клитора.

Докосвах се... пред брат ми.

А той си лъскаше чекии пред мен!

Главата му вече беше почти ярко червена, лилава от напълнената кръв. Ръката му се движеше по-бързо.

Той ме гледаше някак страшно и сериозно, с израз който никога не бях виждала на лицето му.

Това не беше брат ми, с който израснах!

Това беше животно! Хищник, който желаеше тялото ми и искаше... искаше да ме разкъса!

Движението на пръстите ми в гащите стана толкова интензивно, че те започнаха да се смъкват сами.

Помогнах им. Освободих се от тях.

Е сега бях напълно гола пред него!

Алекс се изправи от леглото, а курът му все още беше в ръката му. Направи крачка към мен.

Протегна свободната си ръка – опитваше се да ме докосне, да ме обгърне и да ме прегърне.

Не!

Протегнах ръка напред и поставих дланта си на гърдите му. Спрях го.

С другата си ръка продължих да се докосвам.

Той ме погледна в очите. Разбра.

Слава богу ме разбра!

Остана там – на една ръка разстояние. Не по-близо!

И продължихме.

Той с ръка на кура си. Аз с пръсти на клитора си.

Не откъсвахме очи един от друг!

Гърдите ми се полюшваха в такт с движенията на ръката ми. Цялата ми ръка трепереше над клитора, а усещането нарастваше.

Щях да свърша всеки момент!

Пред очите на брат ми. Пред кура му, който трептеше заплашително срещу мен, точно на нивото на путката ми, като оръдие, готово да избухне и да взриви досегашния ни свят.

Аз започнах първа. Не можех да се сдържа повече!

Клепачите ми се затвориха от само себе си. Коленете ми започнаха да омекват. Цялото ми тяло потрепера.

Беше дълго. Няколко секунди, които се усещаха, като вечност!

Просто ме нямаше, не бях в тази стая! Бях някъде другаде – в бяла светлина, в чисто удоволствие.

Топла течност по хладната кожа на бедрото ми ме върна обратно.

Отворих очи, замаяна и разтреперана. И видях лицето на брат ми.

Удоволствие. Чисто, неконтролируемо удоволствие.

Той свършваше. Не се предпазвах. Ръцете ми бяха отпуснати до тялото ми, давайки му визуален достъп до цялата ми голота.

Част от спермата му, бяла и гореща, попадна върху корема ми и върху бедрото ми.

И други, по-малки капки се приземиха на мокета между нас.

После и двамата просто стояхме така – задъхани, изтощени, разтреперани.

Какво направихме?