Копеленцата (част 9)

23.08.2019 | sexkupon

Помислих си, че темата за инцидента в училище е изчерпана. Навикаха ни, ние се разкаяхме и даже оформихме примирието. Но на момента чух гласа на леля Люси:
- Момчета, а какъв е тоя интерес, да гледате по полата на учителката? Нима не съм ви показала всичко?
- Емиии...
- Може би вече съм ви омръзнала?
- Ама моля ти се, нали току-що ти доказахме...
- Мамо, ами ти си си ти, тя си е тя! Аз лично бих я изчукал и нея!
Людмила се отнесе спокойно към това. Предполагам, че и сама предполагаше това.
- И ви се прииска разнообразие? Вече ви е скучно да чукате само мен?
- Мамо, с теб ни е хубаво, но ни се иска и с някоя друга.
- Ясно. А с коя ви се иска?
- Ами на първо място, може Наталия Николаева. Освен това... – Любо рязко замълча.
- Абе, която и да е!
- Аха, а аз после ходя да се червя в училище! Мислете, преди да се опитвате на някоя! – усмихна се тя.
- Ами на коя може? – оживих се аз.
- На такива на вашата възраст!
- Не, няма да стане...
- Защо?
- Иска ни се с някоя опитна, по-голяма. А с коя според теб може да се получи?
- Откъде да знам! Да не съм ви сводница? Впрочем... – тя се повдигна на лакти.
- Имам една приятелка, на която не ѝ върви със секса. Може би с нея, ама и тя едва ли ще иска. Прекалено сте малки за нея.
- А коя е тя? – заинтересува се Любо, сядайки на леглото.
- Виждал ли съм я?
- Едва ли.
- А дали наистина няма да иска? Мамо, попитай я!
- И как си го представяш? Да отида да я питам, дали иска да се изчука със сина ми и с приятелчето му?
Любо се замисли. Аз също. Нищо не можахме да измислим.
- Добре де, ще се опитам да ѝ намека. Ще видя, какво ще каже.
- Поговори ѝ... – развесели се приятелят ми, но на мен ми беше ясно, че нещата са почти безнадеждни.
На следващия ден в училище го попитах:
- Е, говорила ли е?
- Не, нямаше кога. Обеща за днес.
- А не ти ли показа поне снимка?
- Не. Или няма или не иска да я покаже. Описа ми я само. Нищо особено. Била на нейните години, висока, слаба и както се изрази мама, не била особена красавица. Но мен ми е все едно, коя ще е.
Вечерта прекарахме у Любо, в очакване на завръщането на майка му. Тя се върна късно, леко развеселена.
- Е, какво стана?
- Какво, интересно ли ви е? – усмихна се тя.
- Ей сега ще ви кажа.
- Така значи… – започна тя, като влезе в стаята, докато си събличаше полата.
- Ходих у Ирина, да. Пийнахме винце, поговорихме. – тя остави полата си на стола, и започна да разкопчава ризата.
- Нещастна е нещо, не ѝ върви с мъжете. По-точно, тях съвсем ги няма. А дори и да се намери някой, изкарват около седмица. За вас не ѝ казах точно истината. Само я поканих на гости и ѝ казах, че ще има и мъже. После ако не иска, никой няма да я пипне.
Като завърши с ризката, тя се зае с чорапогащника си. Любо се втурна да ѝ помага, като го събу заедно с бикините ѝ
- Любчо, престани! Махни се от тука! Днес няма да получите нищо! Уморена съм. Ама да бяхте видели, как ѝ светнаха очите, когато стана дума за секс!
- Е, да! – каза приятелят ми.
- Ама тя ще очаква големи мъже! Какво ще стане, когато ни види нас?
- На кратко, в събота тя ще дойде на гости. А там вече, каквото стане. Мисля, че няма да е много придирчива. И спрете с въпросите, искам да спя вече!
До събота оставаха два дни. Любопитството ми нарастваше прогресивно. Петък вечер бяхме започнали с Любо да гадаем, коя ще е тази жена и се опитвахме да изкопчим още информация от майка му, но безуспешно. В събота още от обяд се закотвихме у Любо. Без значение, че гостенката се очакваше в шест вечерта, ние отрано започнахме да си гледаме нетърпеливо часовниците. Леля Люси започна да приготвя масата, когато забелязахме, че се подготвя маса за двама.
- Мамо, вие какво? Без нас ли ще бъдете?
- Без вас, да!
- Ама и ние искаме!
- Не става! Ще трябва да си поговорим с нея. Пред вас няма да има как!
- Как няма да стане? Ще можем да се изчукаме, а няма да можем да си говорим?
- Ех, Любчо... – леля Люси го погали по главата.
- Кой ти е казал, че изобщо ще стане нещо? Това е само една възможност. Ама не се притеснявай, каквото е писано.
- А може ли поне да я видим?
- Еми ако толкова много ви се иска. Отворете ѝ вратата, придружи я дотук и после да не съм ви видяла и чула, докато не ви кажа!
Ирина закъсня с половин час. За това време Любо почти напълно се отчая, решавайки че тя е размислила и няма да дойде. Тъкмо леля Люси се накани да ѝ се обади, когато на вратата се позвъни. Ние се хвърлихме да ѝ отворим. Първото, което забелязахме, беше ръстът ѝ – почти една глава над нас! Слабичка, даже прекалено. Издължено лице, с пищна, къса прическа, вероятно направена специално за вечерта. Козметиката по лицето ѝ беше в солидно количество, но все пак не скриваше леко забележимите косъмчета над горната устна. Любо галантно ѝ помогна да си съблече палтото. Прилепналата рокля, с голямо деколте, показваше, че в деколтето всъщност няма какво да се види. На краката си носеше кокетни мрежести чорапогащи. Че са чорапогащи си личеше по едва видимия ластик на талията, който се очертаваше под роклята. По-надолу си личаха и прашките ѝ. След като я огледахме, ние я придружихме до стаята и после се покрихме в спалнята, до второ нареждане. За голямо наше съжаление от спалнята изобщо не се чуваше, за какво си говорят двете жени, затова преминахме към обсъждане на видяното. След очакването да видим нещо ужасно стигнахме до извода, че лелката не е толкова лоша, макар и да си имаше доста недостатъци. Най-накрая в коридора се чуха гласове.
- Люси, а защо мъжете са там, а не при нас? – попита Ирена.
- Ей сега ще разбереш.
- Не, наистина. Кога са успели да влязат тук? Нищо не съм чула! А къде са синът ти и другарчето му? А ако се върнат?
- Хайде, хайде, никой няма да ни попречи! Хайде влизай.
Вратата се отвори и в стаята, подтиквана от Людмила, влезе Ирена. Огледа се и изумено спря поглед на нас.
- Люси, какво правят те тук? Нали каза, че ги няма? И къде са мъжете, за които каза, че са тук?
- Разбираш ли, Рени… – Людмила я прегърна през раменете и я тласна към нас.
- Аз за тях ти говорех. Това са мъжете!
- Ама моля ти се! – възмути се Ирена.
- Ама те са деца! Единият ти е син!
- Е и, какво от това? – сви рамене леля Люси.
- Чукат се доста добре. Нали сама каза, че си готова да се хвърлиш в ръцете на първия срещнат?
- А и пък откъде знаеш, как се чукат? – Ирена я погледна подозрително и очите ѝ се разшириха. - Какво искаш да кажеш?
- Точно това!
- Чукаш се със сина си и приятеля му? – уточни Рени.
- Да, точно така!
Отново настъпи мълчание. Ирена напълно се обърка от такова признание. Тишината се наруши от загубилата търпение Леля Люси:
- Момчета, какво се мотаете? Хващайте я и я мятайте на леглото. Тя е съгласна, не се притеснявайте!
Нахвърлихме ѝ се и мигом я метнахме на леглото. Любо ѝ хвана ръцете, за да не мърда, а аз надигнах роклята ѝ, почти до корема. Смъкнах чорапогащите ѝ, като се стараех да останат цели. Като усети, че я събличат, Ирена започна да се върти още по-силно, ругаейки мен, Любо и Людмила. Под чорапогащите ѝ се оказаха прашки, които не само, че бяха доста оскъдни, ами и бяха напълно прозрачни. Без никакво усилие видях през тях не само срамните ѝ устни, ами и всеки един от редките, дълги косъмчета под коремчето ѝ. Явно жената се беше обличала с мисълта, че ще я съблича мъж. Като я избавих от дрехите под кръста, аз се съблякох сам, наместих се между бедрата ѝ и въпросително погледнах леля Людмила. Тя кимна утвърдително. Хванах бедрата на Ирена, разтворих ги и плавно проникнах в нея. Само докато влязох в нея воплите и ругатните ѝ прекъснаха. Тялото ѝ омекна, краката престанаха да ритат във въздуха. Любо ме погледна въпросително:
- Вкара ли ѝ го?
- Аха.
Влагалището на видимо спокойната жена трескаво се свиваше и отпускаше, стискайки хуя ми и се овлажняваше с всяка секунда. Без да се движа много, прокарах ръка между телата ни, и започнах да галя клитора. Ирена се изпъна насреща ми, но все така мълчаливо. Когато я погледнах, разбрах защо. Любо я целуваше по устата, като заедно с това се опитваше да надигне до врата роклята ѝ. Извадих от нея блестящия си член, за да помогна на Любо да съблече роклята ѝ. Ирена охна. Наложи се веднага да го върна обратно, с което предизвиках въздишка на удовлетворение. Сега вече тя лежеше пред нас абсолютно гола. Тъй като путето ѝ беше заето от мен Любо, опирайки се на ръце, се надвеси над главата ѝ, и започна да тика хуя си в устните ѝ. След кратката съпротива устните ѝ се разтвориха и го пропуснаха вътре. Момчето, обаче, навлезе твърд навътре в устата ѝ, което видимо не ѝ се хареса.
- Любо, недей да я мъчиш. Ела при мен! – повика го майка му.
Момчето, което също не му беше много удобно, бързо се насочи към майка си, която вече беше успяла да се съблече и да се разположи на дивана. Тъй като стърчащият му член се оказа на нивото на устата на леля Люси, тя го пое между устните си. Но когато нетърпеливият Любчо започна да я чука прекалено брутално, той веднага беше положен по гръб, направо на пода. Майка му се разположи над него на колене, при което леко загуби равновесие и се залюля, като се хвана за раменете му. Забелязах, че тогава членът на момчето попадна точно там, където си трябва. При мен се получи много странно състояние. Хуят ми стърчеше, но като че ли беше загубил чувствителността си. Механично се движех в Ирена, без да усещам почти нищо! Даже ми стана някак си скучно. Движех се и само броях оргазмите ѝ. Лицето ѝ беше зачервено, а зърната стърчаха. Когато отшумя третият ѝ оргазъм, а Любо и майка му вече отдавна седяха на дивана и ни гледаха, реших да си дам малко почивка. Извадих хуя си от нея, и като я оставих да лежи с разтворени крака, седнах до приятеля ми и майка му.

Следва продължение...