Копеленцата (част 7)

21.08.2019 | sexkupon

Разочарованието ми нямаше граници, когато намерихме къщата пуста.
- Няма я! – печално произнесе Любо.
- Ще почакаме, може да се върне. – продемонстрирах остатъци на оптимизъм.
- Не, едва ли. Два часа минава. Щом още я няма, вероятно ще остане да спи там.
- И какво да правим?
- Ами ще лягаме. На сутринта ще се върне.
Всъщност, то друго не ни и оставаше. Съблякохме и си легнахме всеки в леглото си. Покрих се със завивката и се опитах да заспя, но това беше невъзможно. Членът ми не смяташе да спада и не ми даваше мира. Любо също се въртеше и въздишаше. Реших, че така няма да стане. Ще трябва ако ще и да изляза на улицата и да наеба първата попаднала ми курва. Всъщност, не бях само аз така, а за какво са приятелите, ако не за да си помогнат. Събух гащите си под завивката и прошепнах:
- Любо? Спиш ли?
- Не, а ти?
Аз цъкнах с език.
- Любо! – повиках го отново.
- Какво искаш? Защо не спиш?
- За каквото и ти! Ела тука!
Забави се, преди да дойде.
- Какво искаш? – застана пред леглото ми.
Светлите му слипове, видимо бяха издути отпред.
- Лягай! – надигнах края на одеялото.
Той легна до мен, членът ми се опря в крака му. Веднага бръкнах в гащите му и хванах твърдия му член. Той сложи ръката си върху моя. Известно време мълчаливо си лъскахме взаимно, но простия онанизъм вече не ни беше достатъчен. Вмъкнах се под одеялото и поех в уста хуя му. Той шумно въздъхна и разтвори краката си. Щателно ближех главичката, докато масажирах топките му, а после започнах да го поемам по-надълбоко. Стана ми дори интересно, колко дълбоко мога да го налапам. В експериментите ми помагаше и Любо, като ту движеше таза си, ту се опитваше да натиска надолу главата ми. Веднъж главичката навлезе в гърлото ми и доста време кашлях и се давих, но без да спирам минета. Като усетих, че му остава малко, обхванах по-плътно ствола му и учестих движенията си. В този миг, гъстата, соленовата течност запълни устата ми. След като я преглътнах, се подадох изпод завивката.
- Сега ти.
- Ей сега, ама и ти добре смучеш, почти като мама.
Даже не знаех, да се радвам ли на този комплимент или не.
- Сега ще видим, на теб как ти се получава...
- А ти обезателно ли искаш точно така? Нали си има и друг начин.
- Няма значение как, само по-бързо!
- Ей сега...
Той отметна одеялото, смаза члена ми с неясно откъде появилия се вазелин, а остатъка намаза по ануса си. Започнах да се надигам, отстъпвайки му място.
- Не! – спря ме той.
- Лежи си, аз сам.
Одеялото се отправи на пода. Любо застана над мен на колене, напипа члена ми, и като го намести на ануса си, започна да се спуска надолу. Това бавно проникване в стегнатото му отверстие беше, като някакво изпитание. Затаих дъх, борейки се с желанието да му го вкарам рязко. След като седна върху хуя ми до самите му топки, той се сви леко на няколко пъти, като предизвика вълна от прекрасни усещания, и после започна бавно да се надига. Аз не изтърпях и го дръпнах по-рязко.
- Любо, стига си издевателствал!
- А аз мислех, че ти харесва така. – нахално ми съобщи той.
- Искаш по друг начин ли?
- Да!
Любо се наклони напред, опирайки се на ръце и надвисна над мен. Започна да тресе дупето си в доста бързо темпо. Ето това беше нещото, от което имах нужда! Спермата ми, която и до тогава не се намираше много далеко, намери пътя си навън и се изля в него.
- Стига, стига! Достатъчно! – спрях го, когато членът ми вече спадна и излезе от него.
Умореният Любчо слезе от мен, като дишаше тежко.
- Сега вече ще спим ли? – попита той.
- Аз, да.
- Ами тогава и аз. – той си обу гащите и легна.
Сега вече заспах наистина много бързо. Не усетихме, кога и в какъв вид се е прибрала леля Люси. Като се събудихме на сутринта, я намерихме да спи мирно и тихо на диванчето.
- Ако не е спала цяла нощ, сега има да дреме до обяд! – отбеляза синът ѝ.
- Аха, точно. – съгласих се аз.
- А ако е уморена от някои тежки физически упражнения от през нощта, може и до по-късно...
Любо не се сдържа и се захили. Половината ден се мотаехме без работа. Най-накрая Людмила се събуди някъде към обяд.
- Как беше, мамо? – Любчовото лице издаваше невинно любопитство, все едно не знаеше, къде е ходила и защо.
- Нормално. – тя прие тази игра, давайки си вид, че не разбира, за какво я пита синът ѝ.
- Мамо! – момчето не издържа.
- Разказвай, де! Подробно! И на нас ни е интересно!
- Ми какво да разказвам? Срещнахме се, поседяхме и така нататък...
- Какво "нататък"?
- Какво, какво! Чукахме се! Цялата нощ! Супер беше! – усмихна се тя.
Приятелят ми, обаче, нещо не споделяше ентусиазма ѝ.
- Мамо... а с нас какво, лошо ли е?
- Не, защо? И с вас ми е хубаво, и с него също. Просто вие го правите по различен начин, а на мен разнообразието ми харесва.
Аз лично не повярвах на това обяснение, но си премълчах. Любо също не се опита да спори, но не знам дали повярва.
- Мамо, снощи те чакахме до полунощ...
- Така ли? Даже се сещам за какво. – усмихна се тя.
- Еми и за това...
- Извинете момчета, но днес не мога да ви помогна с нищо.
- На нас не ни и трябва сега...
- Така ли? – тя се смути.
- Я да видим...
Тя се обърна с гръб към нас, наклони се и повдигна нощничката си. Цялата ѝ вагина беше протрита до червено. Малките ѝ срамни устни се бяха уголемили колкото големите, анусът ѝ също изглеждаше някак си протрит. На дупето ѝ се виждаха синки от пръсти.
- Лельо Люси, разбираме те, от нищо нямаме нужда...
- Впрочем… – тя се обърна към нас.
- Мога да ви направя по един бърз минет.
- Не-не-не! – отказахме се ние.
- Та-а-ака-а-а... – тя внимателно ни погледна.
- Май се сещам, каква е работата. Е, признайте си, кой кого? Или един друг по ред?
- Не, не!
- Аха, така и ви повярвах! Просто така да откажете минет? Бих си помислила, че сте ме изчукали, докато съм спала ако не знаех, че сега не ставам за това!
Тя повдигна нощничката си отпред и отново огледа пораженията си. Сега забелязахме, че няма никакви косъмчета там долу.
- Мамо, ти си се избръснала? – удиви се Любо.
- Защо?
- Не аз, а той. Харесват му такива неща. Сложи ме на масата, наби ми го до самите си топки и започна да ме бръсне, без да бърза! Но не се опитвайте да бягате от темата! Попитах кой кого?
- Ами ние само така набързо, колкото да можем да заспим...
- Аха, значи сега това ви е сънотворно, така ли? Само със свирки ли беше или направо отзад?
- Разбира се с минети! – зарадва се Любо.
- Бързо си смъкнете гащите и се обърнете с гръб!
Изпълнихме нареждането. Людмила внимателно огледа предполагаемите местопрестъпления.
- Такa, ясно... обличайте се. За Мишо ми е ясно, той навярно само е правил свирки. Но ти, Любчо, хайде да ми обясниш, защо цялото ти дупе е във вазелин?
Ето така глупаво ни хванаха. От по-строго наказание ни спаси само доброто настроение на леля Люси. А и все пак, нещата се бяха вече случили и нямаше смисъл да ги разискваме.
- Е, мамо, и тази вечер ли няма да спиш вкъщи? – Любо се върна на основната тема.
- Тази вечер ще съм тука. И без това три дни няма да ставам за нищо. Освен това, онзи мъж заминава утре сутрин, а утре вечер ние си тръгваме.
Да, мамка му! Съвсем бях забравил, че имаме билети за утре вечер. Ама как само пролетя времето! През целия остатък от деня, бяхме на плажа да хващаме тен. Все пак трябваше да се върнем вкъщи с хубав загар. Вечерта трябваше да се задоволим само с по един минет, заради временната нетрудоспособност на леля Людмила. Обратният път беше без каквито и да е приключения. Прибрахме се и си починахме, в очакване на нови приключения.

Следва продължение...