Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Карлос започна да страда от безсъние и липса на апетит. Водеше неравностойна битка с плаващи пясъци в часовник. Когато пристигна тук, за нея, осъзнаваше всички рискове на това какво може да открие или как могат да се наранят отново. Но, вместо това, се случи нещо съвсем непредвидено. Дните се занизаха обикновени и еднакви, без да се приближават към решение. Дни, засищащи като пресен хляб, в които поглъщаше щастливо плътния му вкус с пълни шепи. И нощи в които пиеше, докато тя бе при съпруга си, в дома си.
Опитваше да не се издава пред нея, за което вложи целия си придобит чар.
Бе го убедила, че им е нужно да се опознаят в светлината на семейно съжителство. Не било подходящо да рискуват с бягство от всичко, ако били разчитали само на развратните им часове в мрачния бордей. Или на прахосничеството по кръчми.
Помогна му да наеме малко жилище в един приземен етаж. Скромно, бивша обител на възрастна вдовица, чиито вещи ползваха. Имаше дни, в които не можеше да повярва, че все още мълчи и търпи това болезнено очакване. Обидното ѝ мълчание. Унижение. Докато тежки дъбови мебели го притискаха с мириса си и свидетелстваха чуждо нещастие.
Втрисаше го от светлината, прокрадната от половината прозорци, защитени с железни решетки. Истинският лъч живот бе сблъскат им с футболната топка на растящите в задния двор дечурлига. Кухничката бе повече от семпла, направо мизерна, но кога ли една жена усеща несгоди, щом е влюбена?
Нурия пристигаше, весела и енергична, преди обяд и се залавяше да вдъхне живителен пулс на общия им организъм. Влиташе, със стръкове целина, стърчащи от платнена торба, помиташе го с целувки като ученичка и пееше с часове, увлечена в пъргава шетня.
Денем Карлос излизаше по работа, без да обсъждат с какво се занимава. Беше ясно, че има общо с устройването му на север. Не говореха за това. Държаха се сякаш никога не е имало вчера, нито ще настъпи утре и единственото което има някакъв смисъл е точно и само сега.
Наблюдаваше я как мие и чисти, как разтоварва торби с провизии, как гори от трескава подготовка, тъй че точно в 12:30 над печката да се издигат ароматни пари на вкусна гозба, за което изискваше от него стриктна акуратност.
Нур се бе превърнала в лисица, дълбаеща бърлога за малките си. Сърцето му се свиваше от мъка как бяха пропилели шанса да имат това заедно. Да оплетат гнездо, в което тя да снесе и да изживеят нормалните човешки радости. Уви, за това бе твърде късно!
Оставаше с него дълго след залез. Често излизаха на прохладни разходки след секса, точно като преди. Понякога сядаха на някоя тясна малка уличка и пиеха аперитив. Обожаваше това, че изглеждат като истинска двойка. И мразеше факта, че не знае как тя оправдава отсъствието си пред семейството.
Каро умееше да е забавен, но въпреки цялата безметежност и свободата, с която тя разполагаше, фактът, че не му бе отговорила дали ще замине с него, го гнетеше и започна да се усеща нервен и отчужден.
Дните му бяха преброени. А Нур, сияйна и щастлива, сякаш не забелязваше това.
Решен този ден да получи окончателния ѝ отговор, Карлос пушеше на кухненската маса и я чакаше. Вътрешните шумове във влажното жилище се криеха от маршовата крачка на стенния часовник. Някаква военна опасност висна над полутъмните стаи и принуди външния свят да утихне в очакване. Обедът взе да се промъква над отсрещното крило на сградата и нахлу във вътрешния двор. Скоро слънцето освети малките листенца на босилек и риган, които тя завъди на перваза. Бавеше се. Точно днес. Напрежението в главата му щеше да избухне, ако не направи нещо. Ако можеше да предположи само какво ѝ се върти в главата, ако можеше да я притисне до стената и да изтръгне истината, би било толкова по-лесно, дори да е “не”. Дори да трябва да хване първия влак за дома си. Знаеше, че няма право да дава обещания, не и след предния път, когато научи онова. И избяга.
Наля си вино. Изпи го на един дъх, само за да затисне повдигащия се гняв срещу всичко. Не успя. Гневът, смътен и лепкав, продължи да пъпли и да го стяга в гърдите. Или бе от потника? Дразнеше го в раменете. Стягаше му.
Във всеки случаи панталоните му висяха, дори подкрепени от колан, това отвратително чувство за теснотия не бе от тях.
Напи се бързо и решително. За отрицателно време. Втора бутилка приемаше съдбата си, когато Нурия отключи и се провикна:
- Да знаеш какво ми се случи, Карито! Тук ли си? Виждам сакото ти.
Изръмжа ѝ подчертано завалено, за да я подготви:
- Пия. Пих. Ела за компания.
Лицето ѝ се очерта на рамката на вратата. Подпря се там и го изследва, пуснала провизиите до краката си.
- Хайде, скъпа моя, не бъди лоша и ела! Седни. Знаеш ли откога те чакам?
- Да, виждам. Бутилка и половина време. – тя се изпъна, вдигна брадичка и го отстреля с поглед. - Карлос, случило ли се е нещо?
Той се изсмя. Чарът му на сладък негодник озари кухничката и без да иска Нур се възхити на цялостната гледка – смъкнат задник на груб стол, голи оформени бицепси, превъзхождат с тена си бялото бельо. Гърдите му, прегънати към плоския корем, създават напрежение сякаш тетива ще се отпусне и току виж нещо я пронизало. Подхили се на нещото, което обожаваше да я пронизва, но бързо охладня, защото не бе глупава. Зло висеше над щастието ѝ и всеки миг щеше да я хване за гушата. “Бъди умна, Нур! Бъди умна!” – повтаряше си наум.
Приближи се бавно и се плъзна в стола срещу него. Доизпи чашата му. Наля отново и отново пи.
- Казвай! – загледа го спокойно.
В очите му имаше и присмех за моряшките ѝ обноски, и любов. “Боже, колко секс излъчва този мъж!” – мислеше Нур, но си наложи да е хладен играч в тоя решаващ покер, та спусна отегчени клепачи и скри душата си.
- Искам да знам дали ще зарежеш мухльото? – Карлос я следеше дали ще трепне и като не видя ефект, вдигна мизата. - Искам да знам дали си моя курва? Или жена? И искам да те чукам в момента!
Изправи се зад стола ѝ. Хвана я за шията и притисна. Килна главата ѝ назад и я нападна с мокра целувка. Воня на пиян мъж и тютюн се смеси със слюнка. Бутна езика си в устата ѝ без да притисне устните ѝ в поздрав или да ги навлажни.
Ръцете му смачкаха гърдите ѝ отведнъж. Като собственост, употребена в наказателна мисия. Нур усети остра болка на възбуда да я прерязва и задържа дъх.
Той стисна зърната ѝ през роклята. Беше ужасен. Груб. И все още без обяснение защо? Задето се забави ли? Това ли я чакаше занапред? Или задето не се е съгласила да зареже живота си и да се хвърли в дълбокото. С него никога не си играеш просто в плитки езерни води.
Ръцете му бръкнаха на голо, през деколтето. Платът изхрущя и се съдра, докато циците ѝ бяха подложени на тормоз. Тя се надигна леко и изтегли със стъпалото си стола настрани. Карлос я блъсна към масата, преди да успее да го прегърне. Почваше да я плаши. Залепен плътно зад гърба ѝ, тя усети как дланите му се провират неприлично плътно по цепката на дупето ѝ, докато си разкопчава дюкяна.
Възбудата ѝ бе преляла в нещо мръсно и животинско, което я накара да се разкрачи и да размърда полукълбата си приканващо. Искаше тази грубост, затова натисна зърната си в масата.
Карлос ѝ заметна роклята на гърба, плесна ѝ шамар по задника и рязко изтегли бикината встрани. Веднага усети топлата му главичка на входа си и конвулсира в очакване. Блъсна я с кура си толкова рязко и дълбоко, че чак костите ѝ се прежулиха в ръба на масата. Косата ѝ бе изтеглена назад в стремително оскубване за подчинение. Край с приятния натиск на циците към твърдината. Сега тя бе лък в ръцете му. В гнева. И нищо не можеше да направи, освен да търпи болката от сблъсъка с ръба. Само дълбоките ѝ стонове я издаваха колко се кефи. Но това нямаше да му се размине толкова лесно. О, не!
Карлос блъскаше като животно и я стискаше за таза със свободната си ръка. Смътното предчувствие, че му се изплъзва и го мотае, го озвери. Искаше да я подчини и това да ѝ хареса. Да ѝ се проясни като бял ден, че без да има кура му в себе си е за никъде. Блъскаше я мощно, с побеснели ташаци, чак пяна протече по бедрата ѝ от плътното триене.
Нур най-сетне доби ехидна готовност и произнесе на пресекулки, пресрещана от болката на удара в масата:
- Питаш за мухльото, а? Ревнуваш? Чудиш се дали е по-добър? Не, не е! Но и ти не си върхът! Искам ви и два-ма-та. Искам два кура отзад! Малък си, Каро! Не ми стига…
Но не успя да довърши, защото се озова на масата и сама. Той бе залитнал назад и се спря в мивката, от което се раздрънчаха падащи предмети. Лавицата пое главата му. Изглеждаше като ранено животно.
Нур се облегна плътно върху дървото, навири още по-високо задника си, като рискуваше да си счупи кръста и разтвори с ръце достъпа до цепката си, чак до скъсване. Извъртяла глава настрани го наблюдаваше.
- Искам единия тук! – и бръкна с два пръста в путката си. - И другия тук! – напъха среден пръст в дупето си.
Взе да върти кръгове с облото си задниче и да го гледа долно мръснишки. Призля му.
- Искам да ме скъсате от ебане! Искам да съм евтината ти долна курва, Карлос! Чукай ме! – пъчеше му назад алената си вагина с течаща пяна и пръст, стискан от анусното ѝ колелце.
Карлос се обърна и повърна в мивката.
Нур рязко дойде на себе си. Скочи да му помогне. Той се гърчеше в конвулсии, ридаеше и повръщаше едновременно. Когато се окопити я блъсна и избяга навън.
Откри го много часове по-късно, в пропаднала пристанищна кръчма. Едва го съзря през маранята от пот и цигарен дим. Изобщо не отрази смяната на енергиите, когато влезе колебливо. Протегна шия наляво-надясно, докато фокусира седящите по масите. Не са хора, които държат да бъдат огледани. И не беше твърде предвидливо да премине на пусия през целия салон, докато се завре в дъното без авариен изход. Въпреки че тези отвлечени мисли се мъчеха да събудят съзнанието ѝ, проядено от тревога, не успя да постигне друго, освен да цъфне в огромна усмивка на радост, че го откри. Седна до него.
Той я пое като сън, който бълнуващ не иска да напусне. Погледна я болнаво мътно. И с твърде чужд глас произнесе:
- Ти говореше като една курва, която ебях с другарите. Ходехме там и преди да те познавам. И след това... – отпи.
Пи втори път. Запали цигара и седя със затворени очи, сякаш виждаше в миналото.
- Ходехме да ебем по двама. Тя искаше така. Обичаше да ѝ го навирам в гърлото, докато я чукат в гъза. Искаше да ѝ бием шамари и да я плюем, когато лежи отдолу. – задави се и изпи на екс брендито в чашата.
Всмукна дълго.
- По-късно разбрах, че тя е майка ми. – димът излезе на безформени кръгчета от носа му.
Нур изля чаша бренди в гърлото си. Би припаднала. Толкова искаше, но не можа. Затова овладя световъртежа.
Взе шишето и го надигна, като да беше вода. Обърса мустак и взе цигарата му.
Закашля се.
- Затова ли избяга? – гласът ѝ сякаш принадлежеше на чужд човек.
- Да. Затова.
Карлос се срина.
Нур понечи да повика за помощ, но бързо се отказа, щом огледа обитателите около масите.
Барманът не се виждаше оттук. Скочи на крака и метна ръката на Карлос зад врата си. “По дяволите, Съдбице, после ще се разправям с теб!” – мислеше си, “Първо да си прибера тва пияно лайно!”.
От околните маси се заповдигаха мръсни мисли и безбожни намерения. Проскърцаха столове. Тъмнината се нагнети от статичен ток.
Нур влачеше Карлос, твърде незадоволително бавно към изхода.
- Майната ви, мръсни свине, не виждате ли, че той е мой? Да си дойдат жените ви за вас, недоразумения на еволюцията такива!
Очите ѝ пламтяха от гняв и безсилие срещу затварящата се верига от тела около тях.
Хахаха, лисица която снася....., ахаха и мн. др.
Китсуне, Китсуне....., защо не възприемаш, че писаниците ти(еротични приказки) не са за този сайт? Но щом ти допадат терапиите в "блатното джакузи".... твоя воля.
Fairy Скъпа моя Тук готиния Младеж Скъпа поредният ти разказ е супер вдъхновяващ супер си право в 10-та скъпа Еротичен разказ като по учебник отличен 6 романтиката е точно колкото трябва еротичността също Съдбице после ще се разправям с теб статичен ток безбожни мисли столове скърцат ехаа страхотна си скъпа моя Fairy ти си мацката на Карлос а давай момиче страхотен разказ написала си го като романтичен филм имаш моята подкрепа защото си умна сериозна и най-вече защото те укуражавам да продължиш с разказите щом ти харесва пиши ги скъпа ТИ СИ МОЯТА УМНИЦА
Добро утро! Готин, толкова е приятно да ме галиш, че взех да мъркам. :))) Точно на това място се случи, че пропаднах емоционално. И когато се окопитих след не малко време, нямах никаква увереност, за да продължа. Първо я беше написал сякаш друг човек, толкова трудно продължих. Накрая ползвах само идеята и триех абзац, пишех нов. Триех и пишех отгоре. Вече стана ясно защо имах спирачка. Горният дет се пеняви и е включил джакузито :))) даже е мек :)) , щото аз самата си го наричах този стил "девичи водевил" :))). Ретро е, има си перденца и аромати на яхния :))). И все още търсим отговор- химията между двама души може ли да ги свърже здраво? Въпреки?
Към N2: Знаеш ли, четох наскоро, от автора, чиито романи са вдигнали читаемостта в Испания, че писачи, които хвалят творбите си и са доволни от написаното, като правило не си струват. Гризящи съмнения, жестока самокритика и подобни качества на изискващия спрямо недостижима летва, виж говорят за човек с даденост. Това много ме успокои. И още да ти поговоря, докат сръбвам кафенци, кое е За този сайт и кое му е излишно, си твърде ограничен да отсъждаш. Струва ми се, че можеш да мислиш позитивно, само когато си качен на издигнат панел с лост и ръчки, цинков венец на главицата и брокатче по брадицата. Този сайт дава Свобода. Равенство също. Ако кажа и братство, пак няма да сгреша. Защото всеки е добре дошъл! И никой никого не съди. И даже, забележи, всекиму е подарено правото да се изложи. В писмен вид. Направо си прилича на ненаместващ се Бог в земни дела, нали? Е, там където хората предварително се застраховат с одобрения е друго. Знам колко си щастлив, вижда се, потекъл си в речица от петмез и лепне ли, та лепне. Нищо лошо не казвам. Бъди щастлив! И винаги си добре дошъл да вдишаш свободно с пълни гърди, да си попръцнеш, па да се оригнеш и да ми намяташ лечебна калчица. :)))
Браво, който го може, може го. Сега го препрочитам втори път. Ама колко права е била другарката Иванова, когато ме прати на матура по български, а аз пак по стар обичай на писмения изкарах стандартното "добър" и нейната, за кой ли път повторена констатация "не можах да те науча да пишеш". Ами то се учи човек, който може да пише, но пък има поговорка "От всяко дърво свирка не става". Е, аз съм такова дърво. Да пишеш интересно и занимателно, трябва да го съпреживяваш персонално, да ти идва "отвътре". Както и да се "пъна", не става и не става. Иначе, когато нещо разказвам вербално, дали от тембъра на гласа ми, дали от жестовете, казват, че съм разказвал интересно и занимателно. Е, възможно е и да са ме заблуждавали. Браво на Кака Fairy и Кака Тинка, които по възраст могат да ми бъдат дъщери. Някъде в коментарите, ако не греша в първа част, прочетох за сутиен 95D и ей така за сведение попитах съпругата си кой номер носи. Изгледа ме леко намръщено и подозрително, но отговори. Ами оказа се, че ползва същия размер. Тя по принцип има едри гърди и някога, като ученичка, при тренировките по спортна гимнастика, на някои упражнения са я затруднявали. Като млада, носеше едни сутиени, които колежките наричаха "бриджидки". Сега е просто възрастна жена, та си задавам въпроса дали това ежевечерно вдигане на леки тежести повече от петнадесет години може да се развива още. Абе, възрастта си е възраст. Fallschirmspringer
Fairy Скъпа моя Тук готиния Младеж Скъпа Добро утро! Красива Млада Девойко на Лиричните стихове Добро утро! Ти красива Тъй свежа Сексапилна мадама и жена омъжена за Карлос а Твоето Лирично име Трябва Да е Кларис Карлос защо ще попиташ ти Fairy Скъпа моя Лирична Красавице вдъхнови ме от последният ти разказ и ими беше казала че ти давам Крилееее да така е и знаеш ли адски много си си ги заслужила отдавна жена на Карлос Кларита. Като прочета някоой твой разказ ме караш да те галя четкам защото ти си лиричната отличничка а очите ми искрят от желание ти да си моята муза за писане на Еротични Разкази срещу затварящата се верига от тела
За една Коледа, Алекс, на многото чуденки като какво да ми подари, казвам на мойо, за улеснение, нека да е нощница. Той не ме пита за размер. Директно си е поръчал XL :)))). Е ,за следваща Коледа намекнах, че поради широчината си, тая нощница малко ми се усуква около телОто и накрая съм стегната като в пашкул, та нещо по- близичко до кожата, би било по- добре. Не им ги разбирам аз тия номерации и даже много им се дразня. Най- обичам в немско да си пазарувам, че там не ме комплексират. В Италия пък шият панталоните с моите извивки в ханша. Пиквам от кеф, като се заципя и ми залепнат и на талията, и на дупето. Не ги признавам аз номерации, килограми, нито прочее стандарти за красота. Водещо е да има хармония в пропорциите и да има живот, гъвкавост, полза от кубичен сантим плът. Да се тресе красиво, най- малкото. Да пее. Тва, щекичка, дет чака легнала на пиле с ориз, не сий работа. И ся кат го казах, ясно кво ши готвя днесссс :)))
Fairy Скъпа моя Тук готиния Младеж Скъпа Добро Да Е утрото ти! Очаквам в следващият ти разказ за Карлос и Жената която иска да е до него да се оженят да имат това което си поискат и какато ми беше написала че Мъркаш Като те Галя Ще продължа да те лаская Скъпа защото ти си Жената на Карлос и го заслужаваш и ти и аз го знаем.Успешен Ден Лирична Госпожице на красивите разкази
Fairy Скъпа моя Тук готиния Младеж Скъпа Добро Да Е утрото ти! Готви неща който на теб ти се искат и са любими и на теб и на мъжът ти и моля ти се прочети написаните от мен неща Щом готвенето на една жена и се отдава такава е и в секса Готвачка само по парфюм :):):):):):)
Охххх, младежо, аххххх, сега те видях. И припаднАх! Възнак! Да бех девойка да литна. Над гори и над реки да фъркам. При тебе да дойда. А то, готин, сладурски, си е бая узряло положението, та смех блика от квот виждам и кеф ме облива от квот чуствам, но като цяло таз философщина на наблюдението ней друго, а извънтялото йога техника. В тялото, чакам да го проумея. Дали го умея. :))))) Жив и здрав да си, чедо, все по бели камъчета да стъпваш, по благи девойки да ходиш, сполай ти за добрината!
Fairy Скъпа моя Тук готиния Младеж Скъпа Лирична Лястовичке Благодаря ти много за красивите слова за красивите неща който ми пожела ти си моята лирична муза майни го алекс той е момче а аз зрял мъж и красив кон Мустанг който иска да види Коя ще е следващата дама на сърцето му Която ще го окопити и оседлае.Не припадай от неземната си красота защото те лаская Но като Жената на Карлос Те Ревнувам А като Омъжена Жена Жадувам Да си моя Да знам Че има Дама до и с мен Но За Млада Любовница Ставаш Лирична Усмихната Девойко Да Такава Си Не Си и помисляй друго не ти го позволявам.
Тая пак яко изтрещя, хем си описва сланините трептящи и прелестни хем се ласкае като готин младеж, пълен цирк
До последният Коментар Несъм Тая А Тоя кой какво как и защо описва защото му или й харесва Да Готин Зрял Младеж и Мъж Съм А Кака Тина Fairy Скъпата ми Приятелка И Фей Тя Е Нашата Спътница и Орисница В любовта. А До Fairy Милата ми тя Очаквам Новото Развитие На Жената На Карлос
Много е забавничко :)))! А снощи чуден сериал по Нетфликс захванах, та ми рестартира мозъчната клетка. И си мисля да не я разсейвам. Че нещо стърже, върти :))), може и да настъпи деление :))). Ще ѝ дам време. Тъгъдък тъгъдък
Fairy/ дъще/, то и аз имам объркване с тези L, XL, XXL. Не знам, жена ми твърди, че аз съм си виновен, но същото го твърдеше и майка ми. Тежа между 96-98 кг и сакото или блейзера трябва да е 58 или повече, защото гръдната ми обиколка е към 125, разбира се, когато съм поел въздух. Освен това, ръцете ми по-трудно минават през ръкавите, а като допълнителна екстра ми се ветрее в талията, та трябва да се коригира. От друга страна, талията ми е около 80 см и нося панталони по "Теодор" №52, те също трябва да се леко коригират, защото в по-долния размер бедрата ми трудно минават. Абе, мъка. А някои ей така си слагат тези XL-и. Ще се смееш, но есента купувам хубаво кожено яке и гледам номер 6XL, казвам на продавачката, че ако е 6 пъти, то трябва трима човека да приюти и те да играят табланет, а тя се смее и ми казва, че такъв номер са имали под ръка. Алекс-//Fallschirmspringer//-
"Новите дрехи на Феъри"
Не знам...в тая част съзирам противоречиви енергии. От една страна някаква илюзия за паралелна семейна идилия, от друга-тя бяга, той я чака, тя не идва...после идва, наказателен секс и вместо тя да се възползва да "оправи нещата" и да каже "е точно такъв те исках тук и сега!"..."искам ви и двамата!". Тая практика, дето стана на мода в една друга страна-т. нар. "провалени оргазми". То с думи е много по-лесно, отколкото с действия. Но дали ефектът е да желаеш другия още по-силно след това или убиваш нещо в него? Мисля, че е по-скоро второто. Не знам дали ми улови мисълта. И аз го изказах така, както ми дойде на първо четене. Да трия и пиша пак няма смисъл. С други думи-почваш с една идея, завършваш с друга. И пак сме на изходна позиция (в "паралелните отношения" на героите). Кака Тина
Тинче, ква китна пролет е! Разхождам си мойта руса дружка и я виждам, че вече диша тежко, кат за почивка. Избирам пейка на сянка, сядам и отварям широко крака, та кат иде, муцунката ѝ се е насочила баш към лоното ми, докат се доклати нахилена. Погалих я , та ми се навинти в краката. Ма усетих едни четирма татковци с проходили фъстъци, как замлъкнаха за секунди. Жените им явно са вкъщи, с глина на лицето и с прахосмукачката. ***С огромно любопитсво чета анализите ти. Има една роля на непокорната подчинена, мисля че там ти е отговора. Така, като за обяснение и да не ги жалиш, че са изпуснали момента. Може би не са оргазмите, което ги движи. Друго бутало ще да е. :))) ***Ама как мирише навън! Искрящи бели цветове са скрили блоковете.
Като ми заговориш за проходили фъстъци, ми се чини че се надсмиваш над съдбата ми, сестро :))) Изпива ми енергийката това щуро малко диваненце :))) И не на таткото, а предимно на мен се пада честта хахаха. За таз роля не анализ, не разказ, научен труд мога да напиша :))) Знам, че не оргазмите ги движат, но вметнах, че не в хубаво тъй. С пет изречения не мога да се вмъкна във всички тънки нишки на емоциите на героите. Не че не ги разбирам. Естествено, за стила на писане мога да изкажа само комплименти. За необятното въображение съм те признала, че си го имаш. Гледам малко градивна критика да постна, иначе пак ще има кои взаимно си "лижели задниците" и други разни разбирачи и практици :D Кака Тина
'за ролята на непокорната подчинена имах пред вид
А така, браво! Ще си дойдеш ти на мястото и ще разбереш кой раздава порциите! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ко пак каза Бау? :D Ти си царят на Луната, по-тихичко само, че ей сега иде луноходът да те прибере :D Ай стига и ти с тоя Коз, останаха там 2 клетки :)))))
И какво ти говорят двете ти мозъчни клетки ? Предполагам едната ти казва: Яж, сери за да има(сланинки) прелести, а другата: размножавай се! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Говорят ти, ма ни едното правиш, ни другото. Викаш и котките избягаха :)))) Пробвай с пернато да вземеш, от тия говорящите. Ще ти е научил речника за два дена, гаранция :D Кака Тина
Ама шундо, ти си толкова проста, че се описваш с няколко думи. Не виждам защо да си развързвам торбата с лафове за един продънен (дюшек) диван. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Бау бау :D
Циба ма мастио!
Херци, май пак те обърках с друг коментиращ. Или не съм обърквала. Вече не знам. Освен туй ми се чини, че все още ни сливаш в едно с Тинчето. Нищо не мож да се стори и по тоз въпрос.
поредната простотия, защо ли не съм изненадан, тук стойностните разкази стават все по малко, авторе гнусна история ти да не си някой изрод, ужас направо. Няма да чета тези глупости.
СтанА разноглед от толкоз диви мастии да го Апат малкото сладко Бау! Комбалите бегат на две страни, метален лай и плюнки фърчат. Остави го малко да диша, и то душа носи! Цуни го по муцунката, па може за днес да му мине. За утре не знам :D Кака Тина
Та вие сте си две само за теб и мазните ти нагаждачи, иначе си ти, все същата БАБА. Вари я, печи я- все откачена! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ееее, Херцииии :))))), разсмя ме от сърце! Мани ги тия криви огледала- кой кой е! Аз и Алекс в Тина, дет сме админи е малко прекаленко, нали?
И триста самоличности се за тебе измисли :)))) Ти не си нек'Ъв простак, ти си Бог бе :)))) Една такава реална Флюбена да имаше, отдавна да си се кротнал някъде. Не тука само мрън мрън бау бау. Никой не ти пускал езиче отзад. Нали ти казах, оди при педерунгелите, ще ти се радват ;) Кака Тина
Още отсега съжалявам, че утрешния цирк ще го изгледам чак към то вечерта. И вторник, с финала, живот и здраве, ще преброим оцелелите на фронта. В лазарета, с голяма спринцовка, ще очаквам пострадалите. :)))
A сега де - ей тук си еба майката .... за разказа говоря де ;) Май от тук ще има по различен привкус разказа - да видим....
Морской, нищо не е по- изненадващо от живия живот, прав си напълно. Дори да държиш в джебата билетчето, до тръгването на влака всичко мож да се случи. Уж пиеш кафенце и клатиш крака, уж трябва да се изтърколят броени часове, уж...в тишината на следобеда са строени куфари и планове в строга организация и оп! Изненааадкааа :))))
Значи за кафето позна - пия го следобедното... само не разбрах на къде стягаме куфарите ;) Италия ли пак ;)
Zh. Май нещо ме уплаши безпрепинателната логорея.
Изпуснатите влакове и откраднатите мигове са сред най-сладките "грешки" в тоя живот ;) Кака Тина
Мога да потвърдя само за откраднатите мигове.... Влак не съм изпускал - много точен явно!
Аз на метафорки минах. "Изпуснеш" един влак, дойде друг и те впусне в още по-лудешко приключение. И викаш "благодаря ти, Боже, че изпуснах оня влак"! Кака Тина
Съгласих се - важното е да имаш смелост да се качиш на влака, а не само да четеш разписанието и да правиш някакви сметки и планове за пътуване и да чакаш да му дойде времето....
Куфарите за КАРЛУКОВО, ай всички със санитарни час КЪШ! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Когато е "подходящият влак", скачаш и с двата крака. И не го мислиш и планираш. Тия неща са планирани отдавна някъде, още преди да се родим. Но ние сме забравили. Към любим мой Орден пускам препратка. Кака Тина
санитарни=санитарен
Да разбирам, че подходящ влак винаги може да се появи нали ;) - ей как му вдигнахме акциите на родното БДЖ.... Топ превоз ще си каже някой ако ни чете!!!
В тва Карлуково не мож' се вредим от тебе! Излез ти ражда влезем ние. Да попушим от тия благи треви, дето ви ги раздават. Само дето другите пациенти виждат света в розови сърчица, а ти Се в черни краски. Царят на тревите требе да сменяш, викам аз :D
'Излез ти та да влезем ние
Ааа, мерси, Херци, адютанте! Прав си! Време е да посъбера малко съчки. Айди
Вземи си и другия образ новобоядисан, бидон дето за треви ми пише, пък все несвързани мисли пуска с правописни грешки. На какви ИЛАЧИ си или то от недоебаност ти изгаря не само шундата ами и процесора ти сей изпържил. Пфууу, все дефектни чипове в тази БълХария. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Тва за тревите беше моя препратка. Виждала съм таквиз образи и ми е познато как се държат. Затуй чистосърдечно посъветвах да смени доставчика. Кака Тина
Не само на треви, ами на много по-сериозни субстанции си и ти личи от Марс! Па ти си бесней колкото искаш. Ти си знаеш отлично дереджето. Ся ако кажеш, че си обикновен биполярен идиот, може и да ти повярваме :D
Има само един идиот тук, извинявам се ИДИОТКА в женски род. Която си мисли, че е на 25++, че получава редовно секс (пък и да го получава е без оргазъм) и има малко дете. Но противно на всяка логика виси тук ежеминутно и ни залива с нарцистичния си образ. Ай лудите- КЪШ! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ти спирай субстанциите пък кво минава в болния ти мозък, баш ме боли "паяДжинясалата" :)))) Кака Тина
Боли те не, ами гори и РЕВЕШ като вдовица тук от как се пръкна, ама никой неще ти връзва! /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ся пийни и един Редбул и както си се засилил, ще литнеш, не ми ще полетиш:)))) Щото нали знаеш, Редбул дава крилаааа :D
Кво да те правим, че остана самичко и не те искат вече отникъде :D Нали знаеш, каквото човек (в случая идиот) си направи, и Господ не може да му го направи :)))
Шунде що се прайкаш на 2 копейки? За разлика от теб не съм и помирисвал даже, а не да лижа гъза на половината пенси потребители в сайта. Никога не ми е трябвало подкрепа за да се подпичквам с разни идиотчета тук. Винаги съм бил и ще бъда- Clean Bandit - Solo (feat. Demi Lovato) [Official Video]
Как така соло, бе??? Бах тъпите тайландки и филипинки така да те зарежат и те. Пфу, неблагодарни Шунди еееех :D Мен не ме бройкай за фенки :)))) С тебе ще се видим на живо в някой друг живот :D Но ич не ми е мъчно, да знаеш ;) Иначе на виртуален пейнтбол, пак заповядай, добре ти се отразява :))) Кака Тина
Не те ща, не в друг, ами в никой живот. Вие лудите винаги сте си луди и колкото живота да живеете. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Хвърлих днес един поглед тук. Потръпнах. сега пак. Срам ме е за вас. Срам ме е, защото вас не ви е срам.
Това ми беше мисълта и на мене :)))) Ич не си ми затрябвал, пък Шунде та Шунде. Кво си се лепнал за мене, и другата Шунда не те ще. Не мога да утеша всички нещастно влюбени по света. Кака Тина
Толкоз пък да те е срам да не се валидираш чак? Кви са тия срамежливци в мръснишки сайтове, не разбирам. Дълбоко възмутèна съм, да знаеш! :D
Старческо недоглеждане, любезна. Прося извинение. Туй съм аз! Льоклер!
Мосю, нали сме се разбрали? На който му се псува - тука. На който му се ебе културно, па макар и перверзно - там ;)
Иначе трилогията е страхотна! Еротично избухване и тук, и там! Някой да остана да не му се ебе?? :D
Да, да, знам! Правил съм го, не се гордея. Добронамерен съвет. Не можеш да биеш Директора. Никой не може! Той е като Пийвс в Хогуортс!!! И Дъмбълдор не можеше да се справи с него. Льоклер
Че що да се справяме? Ами с кой ще се кълвем после като нещо ни е бил напрегнат денят? :D Дедо Алекс ти стана от опонент почти приятел и не остана с кого, май лека завист и съжаление съзрях тука? :D Кака Тина
Завист? Може би преди 35 години. Е, щом извличате нещо полезно от този род общуване, кой съм аз, че да ви спирам? Мир вам. Льоклер
Полезно не знам. Но разтоварващо - ДА!
Хм, Чародейке, залитнала си сериозно към литературата. Любопитно ми е "трусът" между тази и следващите части до какво е довел <{Изку Куригал}>
Щях да ти напиша кого да кълвеш(гологлявия), ама ся ми стана неудобно от забележката на Д.Т. за липсващ морал. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Ко каза ко? Онуй дето псува на бабина шунда? Та кво? За нещо друго може ли да се говори с тебе, викаш? Не съм можела да те бия по простотия? Ама не се и опитвам бе, Шундов Бабин. Ти си номер едно в Галактиката :)))) Ебавам се с тебе, докато си търсиш Феята, тайландката, котката и патката :))) И гледам пак не ги намираш и идваш за още. Ми оплачи се и на арменския поп :D Или си изпуши коза и лягай да спинкаш, че все безсъние те гони;)
Ако беше с двадесет и пет години по-млада можеше и да ти дам да ме биеш с голо дупе по рязания! На баби с изтекъл срок на годност не мога се прежаля. За сега само ще сърбаш от блатото с фекалии което правиш. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Преди 25 щяха да те хванат за педофилия, бе чиче :))) И не ме флиртвай, ами си гле'й калориферите и си мечтай да те огрее някъде, щото и след 5 години пак ще си висиш тука като дървен философ и тва дето все го повтаряш, ще го видиш през крив макарон :)))
Аз каквото ми трябва да виждам ми е в леглото до мен, ама ти му мисли. Дърдити баби на никой не се нравят. Секс до сега щом не си видяла от сега насетне забрави да държиш натурален уйчец. Само силиконьооо за паяжинясалата ти шунда. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/
Кук, "трусът" не ми е променял сюжета, а начинът, по - който бях написала 4 част. Когато си мислех как не си струва цялото начинение, но пък ме дразнеше да "виси "така, използвах инат, за да довърша. И седеше нахвърляно, в смес от телеграфен стил и авторови забележки, нещо което изкоментирахме с теб, колко е дразнещо. Трябваше да мине малко време просто. После се заемах периодически и дялках. Което предполагаш :))), че съм нещо отмъщавала, не, не съм, не бих, не мога, аз не правя такива работи :))). Както ми сей прожектирал филма, така го написах. Ся чакам екип да го филмира и да гътнем "Тетрадката". :)))
Кук, забравих :))) да добавя по въпроса за залитането към литературата. Нали помниш като ми слушаше колебанията, какво ме съветваше - да пиша, както да ми харесва.
Пишете както ви харесва, така или иначе е буламач в главите ви което го пренасяте и в разказаното, вие двамката и без това си пишете за собствена консумация. /ХАЙНРИХ ХЕРЦ/