Билет за любов, втори коловоз (част 6)

21.03.2025 | Fairy

Слушайки оживените птичи песни под прозореца си, Нур установи, че сънят ѝ си бе отишъл безвъзвратно. Прасковено зарево се протягаше между пухкави облачни завивки и процеждаше снопове светлина, които докосваха хладната априлска земя и бързо се отдръпваха назад.

Лежа дълго време с отворени очи. Чувстваше се тежка, като залепен магнит към ленените чаршафи.

Тази нощ Карлос я посети насън. Знаеше, че в последно време той не изглеждаше така и отчете наум факта, че в действителност е мъртъв, затова се престори, че не забелязва несъответствията и го остави да говори. А той беше много настоятелен. Схвана посланието му още с първата дума, а после се фокусира на пиршеството от щастие да го наблюдава. Да го слуша. Да обича всеки негов контур, гален някога от пръстите ѝ.

Този контакт я остави крайно разстроена и не намери сили да слезе при семейството му, в кухнята, щом чу сутрешните приготовления за закуска и изпращането на училище на малкия. Лежа. И гледа в една точка с часове.

Накрая вратата на стаята ѝ се открехна много внимателно и Лу се вмъкна с поднос на ръце. Ароматът на прясно сварено кафе бързо изпълни стаята.
- Благодаря, Лу! – изхриптя Нур и седна, облегната към таблата. - Ела. Седни. Трябва да ти кажа нещо.
- Шшшштттт... пий. Другото после!

Още докато ѝ подаваше пълната чашка, Лу се усмихна загадъчно и задържа нежните си пръсти върху китките ѝ. Нур отпи и лицето ѝ бързо поруменя от наслада. Лу се съблече без увертюри. Остана права, гола, нежна и чуплива, осветена наполовина от прозореца.
- Ела. – повтори Нур и потупа до себе си.

Лу бързо се шмугна под завивката и показа само очите си – пакостливи и уплашени. Очи, пълни с молба, да не бъдат отхвърлени.
- Малкият тръгна ли?
- Мхм. – и се скри презглава.

Нурия се разсмя с глас, но тракането на порцелан, заплашващо да излее черни петна върху завивката, я окопити.
- Лу, сънувах го! Трябва да чуеш. Важно е!

В този миг усети, че Лу я прегръща плътно, както си е скрита под завивката. Ръцете ѝ я обгърнаха през талията, а тънките китайски крачета се сплетоха около нейните. Притисна ѝ се. А после я прекрачи и я зацелува по корема. Малкото ѝ личице се затърка по нежната кожа около пъпа, сякаш искаше да попие аромата ѝ. Пъргаво езиче затанцува по деликатната ѝ странична извивка и Нур извика от изненадата на гъдел, стараейки се да не разлее остатъка от кафето. Рязко отметна юрганчето и събра крака като жабка. Стъпалата ѝ се затопляха едно друго, затиснати от твърдата пазва на азиатката, която заслиза все по-активно към открилият се венерин хълм. Лу я всмукваше със събрани устни, гъделичкаше с езиче и продължаваше все по надолу, с равномерно темпо, бавно и съсредоточено, като само блясъка от катранената ѝ коса успяваше да създаде първична жизненост на иначе почти скулптурната ѝ статичност. Краката на китайката почти не помръдваха. Малкото ѝ и в тази поза сплеснато дупе се присвиваше леко, сякаш че търси допир на клитора с хладния чаршаф. Ръцете ѝ, ползващи опората на лактите, разтвориха срамните устни на Нур, сякаш е пелмена и порцелановото личице се впи да осмуче избилата влага, сякаш ще открие розов пълнеж на свинска кайма със зеленчуци.
- Луууууу, божествена си! – простена Нур и остави встрани кафето, като внимателно се смъкна надолу, забивайки вагината си в носа на китайката.
Лу хапеше клитора ѝ със зъбки и опитваше да го изтегля нагоре, стиснат здраво межди устните ѝ, но го изпускаше и галеше с притиснат цял език, докато събере кураж да повтори разтеглянето. Малките ѝ пръсти държаха цялата путка разтворена и не знаеха какво да правят, но скоро откриха, че може да се хлъзгат нагоре надолу по цепката, тъй като всичко бе овъртолено вече в значително количество ароматен нектар. Нур стенеше, подпряна на длани и опитваше да овладее повдигането на таза си. Не искаше китайката да си издрънчи зъбите или да си прехапе езика.
- Пъхни ми два пръсти. Чукай ме с пръсти! – успя да изсъска в опит да не се разсее от сюблимния кеф.
Лу втри цялата си длан по протежение на разтворените пред лицето ѝ слабини. Затисна аленият клитор, смачка го под средния си пръст и се заспуска надолу, принуждавайки лабиите да я допуснат в дъното на розовото си лоно. Усещайки воднистата гладкост, Лу опря китката си в чаршафа, където малко не ѝ достигаше, за да усети допира до кожата на ануса, но остави това за после и по вътрешен инстинкт се зае да маже с длан нагоре и надолу по путката на Лу, като мачкаше всичко по пътя се, все по-бързо и все по-настървено, а накрая някакъв първичен инстинкт я накара да защипе клитора с лявата си ръка, като затворник в болезнена хватка, докато дясната ѝ се плъзна до вагиналния отвор, обходи го в кръг и се гмурна. Първо напъха един пръст, но видя, че Нурия е много по-широка от това, а реката, която бълваше отвътре, гарантирано предпазваше цикламената лигавица. Нослето на Лу потръпна от ароматите на възбуда, които добре познаваше ако са собствени, но сега, тези чуждите, с тръпчивата им сол на събудена матка, пулсациите на тъмни и хищни утробни мускули я ожесточи и тя заблъска във вагината на Нур с две пръстчета, които разтваряше и развърташе като свредел, с цел да засуче входния канал. Нур се хвана с две ръце за постелките и изцяло се отпусна, лежаща, разтворена и достъпна. Отдавна бе изпратила краката си широко встрани и всячески се опитваше да помогне на Лу да стигне до вътрешностите ѝ, като се набиваше на проникващите пръсти, с резки тласъци нагоре.

Възбудата я бе превърнала в гореща лава и без може да мисли, Нур се зае съсредоточено да се доближи до темпото към оргазъм.
- Не спирай! По-рязко! – изкомандва.
Лу обезкърви клитора в мощно стискане и отпускане, от което хаотични конвулсии размятаха Нурия като риба на сухо, а обладаващите я пръсти се увеличиха и скоро напъна им навътре създаде нещо като ударна вълна към маточната стена. Ритмичното резониране на този глух тътен се разпростря като нервно възбуждение по вътрешните ѝ гладки стени. Нур все по-бясно се набиваше, докато Лу, изпаднала в хищен гонеж, имаше желание да ѝ завре цялата си китка. Блъска я с три пръста, омагьосана да гледа как цялата мека тъкан потъва навътре в опънато до краен предел вдлъбване.

Нур засмука собствените си пръсти, като си представи, че са езика на Каро. Извиси хленчещо стенание в сливащи се протяжни мъркания, което увлече и Лу в скоростта им и скоро резонациите в натъртената ѝ утроба избухнаха в мощно конвулсивно предъвкване на външния натрапник. Лу я погледна с огромни черни зеници, пълни с богобоязън и възхита. Опипом пъхаше и издърпваше ръчица бавно и внимателно, през цялото време, докато оргазмените контракции на Нур продължаваха още и още. Малката откривателка за първи път усети невероятната наслада да бъде доставчик на върховна наслада на жена. Гордост се появи в блясъка на погледа ѝ, веднага щом извади пръстите си от Нур и ги помириса. Обмаза с тях лицето си и ги осмука един по един под смеха на Нур.

Малко по-късно, прегърнати под завивката, Нур галеше косите на Лу и реши, че не може да отлага:
- Трябва да заминем!

Изчака да се появи някакво помръдване, ускорено дишане или въпрос, но нищо такова не се случи. Лу бе едно послушно момиче, овладяно до съвършенство. Нур се усмихна. Усмихна се още по-широко като си представи, че е Каро. Как ли се е гъделичкала кожицата му коремничка от кефа да държи в обятията си тази крехка кукла. Как се е изпълвал с его и потенция всеки път, когато е чуел тишината, следваща решенията му. Нур се подхили. Лу я погледна учудена, но продължи да слуша внимателно.
- Трябва да заминем за Перу. Тук нещата ще се объркат. Каро ме предупреди.

Лу се гушна още по-плътно и измърка:
- Знам, че той ходеше при теб. Там. Днес ще се видя с адвоката ни. А ти ще ми помогнеш да разбера всичко. Но, моля те, нека да оставим това за малко.

Красивото лице на Лу изведнъж се озова пред нея, загледа я в очите продължително, целуна я нежно и тихичко помоли:
- Разкажи ми за там. Разкажи ми за вас. Защо Карлос пътуваше толкова много при теб, Нурия? – Лу беше абсолютно сериозна. - Винаги се връщаше тук спокоен и щастлив. И винаги преди да замине беше нетърпим. Какво ставаше там?
- Ако направиш чай и ме изчакаш долу, ще ти разкажа.
- Не, Нурия! Искам да знам всичко. Всичко!

Лу я гледаше втренчено като жена, чиито съмнения са на път да разбият на пух и прах цялата ѝ реалност. Всичко, което се случи в къщата след погребението, въпросите за бъдещето и новите отговорности, делата на Карлос, за които не знаеше нищо, очевидно Лу имаше нужда от увереност къде се намира в цялата мозайка.
- Имам по-добра идея! – усмихна се Нур, хвана брадичката на Лу и я целуна успокоително. - Ще ти разказвам в писмен вид. Излез, свърши си работата, аз ще приготвя обяд за малкия и ще ти напиша за нашата първа среща в Перу. А докато заминем, докато организираме всичко тук, ще продължавам да пиша. Щом се освободиш, тръгваме. Става ли така?
Лу кимна с цялото доверие и решимост, на които бе способна, въпреки страха си.

По-късно, когато същия ден преля в нощ, когато най-сетне целият хаос от събития, новини, цифри и имена си бе проправил път до дъното на съзнанието ѝ, Лу седеше пред богато украсена тоалетка, решеше косата си и се взираше в листата, дадени ѝ от Нурия. Нурия, която сега седеше долу, напалила камината, пушеща и отдадена на спомени. Нурия, която взе да говори на момчето, сякаш има права над бъдещето му и Нурия, която, въпреки очевидната си женственост, изпълваше къщата с мъжко присъствие, сякаш бе дошла тук от името на Каро. Да го замести. Да го възроди. Да ги обгрижи вместо него.

В тишината на нощта се чуваше потропването на ръжен в решетката, чуваха се и стъпките ѝ. Лу се отпусна в колебливо блаженство на покой, че не е сама и че отново има на кого да вярва. Кого да следва. Нурия завзе живота ѝ без капка срам.

Ръцете ѝ потрепериха, държейки листовете. Погледна се в огледалото и видя една красива жена. Красива. Това ѝ даде увереност да посрещне челно присъствието на другата, без да се плаши.

Зачете.

***

Когато го видях там, ми отне много време да повярвам на очите си. Тъкмо бяхме прибрали стадото и бях разседлала коня си, а Хуан още беше вътре. Потна, с огромна шапка, в бричове и тежки кожени ботуши, съзирам в ниското, точно до дървеното ограждение, обгърнат в млечна омара на сгъстяваща се мъгла – Карлос! От плът и кръв! Карлос, когото бях видяла за последно в оная кръчма на пристанището. Карлос, който ме откри с писмата си, въпреки че избягах накрай света. Карлос, чийто ръце ме бяха достигнали дори тук. Знаеш ли, Лу, аз дори не знаех още какво да правя със свободата си, когато се оказа, че се сприятелявам на кораба със семейство, чиято ферма за лами и алпака има затруднения. Карлос е майстор интригант. Беше. Е. Съпругата и дъщерите се завръщаха от странство и в Паита, веднага щом ги посрещнаха, те се вкопчиха да ме закрилят на тяхна територия. Останахме в града достатъчно дълго, че да станем съдружници със съпруга, не без участието на търговските връзки на Каро. Знаеше ли, че той изнася метали? Е, аз нямах намерение да се закотвям край маслобойна и да стрижа овце. Подписах, платих и пътувах. Това е отделна история. Пътуването! Отне месеци. А когато се върнах се оказа, че моята нова приятелка е овдовяла, тъй че се наложи да поема отговорност вдън гори тилилейски за животни, от които не разбирам нищо. Хуан ме обучи. Не с желание, разбира се, но бе принуден. Синовете на моя бивш партньор се завърнаха от обучение и заработихме заедно. Съпругата му и дъщерите останаха в града и настъпиха времена на сватби и кръщенета, причастия и прочее причини да не се връщат. За женска компания имах семейството на Хуан, управителя, останалите бяха на няколко часа път или в селото.

Когато видях Каро, подпрян на лъскав автомобил, зад дървеното ми заграждение, си помислих, че е видение и бълнувам. Та ние останахме в един друг свят. В друго време. Тук аз бях нов човек. Различна. Друга. А той… той хем беше същия Карито, от който ми се подкосиха колената и ми се овъгли стомаха, хем беше наедрял, по-тежък, по-спокоен. И нахилен… та чак отблясъка на зъбите му разтопи мъглата и се затичах презглава да го прегърна.

Не говорихме. Аз го стисках, а той бършеше сълзите ми. Мисля си, Лу, че в тези мигове там, в гробовното мълчание на изумрудените зъбери зад гърба му, си обещахме да не се обръщаме назад. От този ден нататък, в имението го наричаха Господин собственика. И прочее. А момчетата на моя съдружник се отнасяха с подчертан респект към него. Години по-късно те пожелаха да продадат дела си и да заминат в Америка, така че пак благодарение на Каро в банката съдействаха на Хуан да откупи дела им. Каро не искаше да притежавам всичко сама. Винаги е вярвал, че до една жена трябва да седи мъж. За да не стават грешки. Дори жената да съм аз.

***

Нурия крачеше като хищник в клетка. Сърцето ѝ биеше до пръсване и място не си намираше. Изпи две чаши коняк, а цигарите не излизаха от устата ѝ. Това писане я принуди да изживее отново всичко. И сега тук, сред библиотеката на Карлос, креслото на Карлос и алкохолът на Карлос, изведнъж рязко ѝ се прииска да го притисне до стената и удуши със собствените си ръце.

В онзи мъглив ден, когато дойде в ранчото в Андите, в един изгубен за цивилизацията рай, където тя се бе излекувала от спомените си, Карлос се заяви веднъж и завинаги като господар над сърцето, волята и живота ѝ.

Метна я през рамо, пренесе я през целия двор до централния вход под зоркия поглед на обитателите, докато тя се хилеше лудешки. Накрая всички взеха да им ръкопляскат все едно са младоженци и той я внесе на ръце, както подобава. Господарят влезе във владение.

Разтичаха се. Преди да са успели да се откъснат един от друг, ваната се оказа пълна с гореща вода. Няма друго място по света, с корито за възрастни, насред стая, и изглед към Андите.

Карлос се въртеше край ваната и я къпеше. Бавно изцеждаше пяна върху ръцете ѝ и докато ги придържа внимателно търкаше със сила клоняща до грубост, която възвръщаше нежната ѝ кожа след неблагодарния труд на открито. Изтърка и краката ѝ. Изми косата. Накара я да се изправи и изжули гърба ѝ. Докато тя стоя с вдигнати ръце! И потръпваше от претъркването, след което кожата ѝ пареше, събудена и чисто нова. Накрая прокара грубата четка по дупето ѝ. После хвърли и четка, и дрехи, и всичко се разлетя, но вместо да влезе във ваната заедно с нея, да я прегърне и гали по гърдите, вместо да си играе със зърната ѝ и да ѝ целува ушите, да ѝ говори колко я обича и колко много му е липсвала…

Карлос я метна на леглото! Лицето му, придобило тежест и широчина, се наведе да обладае устата ѝ с език и после бавно се оттегли надолу по цялото ѝ тяло, което обходи с горещите си устни. Когато езикът му разтвори лабиите ѝ и тя простена, знаейки че е само негова, Нурия си постави за цел да запомни всяко негово докосване. Превърна кожата си в доносник и щателно записа, затвори и прибра в малки чекмедженца на паметта си горещината на езика му, игривият му връх по копринената ѝ вътрешност, подпъхнатите му ръце, със забити пръсти в бялото месо на дупето ѝ. Искаше да го запомни добре за времето, когато ще бъде отново сама и ще го чака.

Спускащата се мъгла навън позволи на здрача да превземе оставащите часове до края на деня. Той се откъсна от нея и с навирен хуй се зае да напали камината. После ѝ заповяда да се гали, докато той пушеше във ваната. Сам. Гледаше я мътно, докато лявата му ръка потънала под повърхността на водата, явно обслужваше възбудата му.

Когато се почувства готов или водата бе изстинала, или бяха минали часове, не, векове, той се приближи с бавна крачка. Горящ като ходеща факла. Твърд на кокал. Метна ѝ се отгоре без да я целуне. Помогна си с ръка да ѝ го опре. Натисна леко. Главичката му проникна, докато той я изучаваше, надвесен, овладян, подпрян на изпънати ръце. От това жадувано проникване, Нурия помисли, че ще пикне от възбуда. В корема ѝ пламнаха огньове, от гърлото ѝ се изтръгна нещо между див рев и въздишка. Каро пареше. Хуят му я прогаряше отвътре. Очите му я изпепеляваха. Нахвърли ѝ се рязко. Блъсна я три пъти и стигна дъното. В мига, в който се надвеси над лицето ѝ, кожа до кожа, я сграбчи в задушаваща хватка през врата. Стискаше я в мишците си, сумтеше в ухото ѝ, стържеше бузите ѝ с поникналата си брада и се врязваше в резки набивки, сякаш кратки заповеди. “МоЯ. МоЯ. МоЯ.”

Толкова плътно се беше притиснал, че клиторът ѝ страдаше. Гърдите ѝ поемаха тежестта му и потъваха навътре под агресивната му преса. Курът му изора огнена пътека в утробата ѝ. Всеки негов тласък я палеше още по-нетърпимо, а вагината ѝ потушаваше пожара, изливайки сладки лепкави сокове, които бързо засъхваха, потекли по слабините им.

Дишането му се учести. Захапа я. Уста в уста. Сплетоха езици. Стисна я през врата още по-плътно. Напрегна се целия и натежа още по-плътно върху приплесканите ѝ прелести. Тя го обгърна през кръста с крака и заедно спринтираха последните учестени тласъци, преди вагината ѝ да избухне и да изстиска мощните му откоси. На всяко изригване, той я заклещваше още по-здраво, претрил брадичката ѝ, проврял езика си в устата ѝ, с пот капеща от челото му върху клепачите ѝ и макари залепващи по перинеума ѝ.

Замряха така за известно време. Той остана отгоре. Тя тихо и необезпокоявано си го обожаваше. Обожествяваше. Накрая чу най-хубавите думи:
- Не си и помисляй да ми бягаш пак!