Билет за любов, втори коловоз (част 4)

17.03.2025 | Fairy

Карлос може би съзнаваше къде се намира. Отстрани погледнато не би могло да се твърди със сигурност, предвид окаяния му вид. Има пиянства до буйство, пиянства до безпаметност, но неговото бе тотално интоксикиране посредством пълна телепортация в болка от миналото. Усещаше, че губи. Че Нурия му се изплъзва. И че се е завърнал в град, чиято енергия хищно го осмуква, като задушен охлюв. Чувстваше, че прави пълен оборот, който го стоварва на празен перон пред порутена гара в нищото.

Когато Нурия му се привидя като Нарине, за миг твърдата земя под краката му, се огъна. Грехът, тежестта на угризенията, вината за непростимо и тежко, кръвно деяние го смаза. Отново изживя ужаса, че е заклещен в град и в тяло на престъпник. Даже по-лошо! Тялото му си спомни с наслада пъклената похот да блудства с майка си.

Богатото количество алкохолно присъствие в кръвта услужливо му поднасяше детайли на онова, от което избяга като млад. Застигна го. Пак. Лицето му се загърчи в агония.

Карлос скимтеше. Прожектираха му се случки, които го измъчваха зверски и той хриптеше нечленоразделно. Жално и умолително. Изглеждаше така, сякаш ако сега му отрежеха главата, биха му направили услуга.

Мразеше се. Мразеше се толкова дълбоко за това, което стори и което в момента разяждаше съзнанието му, че ако все пак интуитивно долавяше опасността, обострила сетивата на Нурия, то той ѝ бе благодарен. Тази опасност му бе съюзник. Присъда, която веднъж и завинаги би могла да приключи мъчението му.

Виждаше се млад. Виждаше излъсканите върхове на обувките си. Ръба на панталона си. Чуваше арогантния език, който ползваше тогава. Виждаше се как влиза с момчетата в оня бардак, на север от града. Готическа сграда с огромни гостоприемни стаи, обзаведени с камина, кресла и дивани. Малки салони за оргии. Чуваше пиянският им кикот, докато се скупчваха, блъскайки по вратата на Нарине. Нарине! Това име го прониза като режещ високочестотен звук. Пищенето се задържа, следвайки стъпките му по мекия килим. Заведението си имаше артистична звезда, вечерно шоу и огромен бар за разкрепостени удоволствия. Из града се вееха плакати на младата певица с пера, змия и всичко, което се полага за пред взискателна публика. Разнокалибрени господа пълнеха зала, тежка от тютюнева мъгла, морално падение и леки момичета. Но Нарине имаше друга слава. Красавицата в зряла възраст, с екзотично име и ненаситно тяло, клонеше към сексуални игри, които бързо добиха популярност и изпепелиха сърцата на половината град. Което биваше отказвано на клиентите от други труженички, на други места, Нарине имаше честта да превърне в незабравимо изживяване. А най-големият ѝ коз бе искрената забава, която изпитваше, докато задоволява дори най-долните щения.

Карлос започна при нея още като новак. Девствен младеж с буйна кръв и твърде ранни приходи, неопетнени от интерес към инвестиции в образование. Невежа.

Записа се в книгата с истинското си име. Влюби се още по време на първия им сеанс. Тя бе подчертано внимателна към плахостта му. В началото му стигаше да я гледа как открехва халата си и тялото ѝ се открива, порочно и предизвикателно, впримчено в паяжина от черен текстил: фини чорапи, ластични дантели на бедрата, прозрачни бикини, дантелено було около талията, стегнат корсаж, изхвърлил циците и каиш, стегнат около шията ѝ. Пулсът му удряше в мембраната на тъпанчетата толкова мощно, че временната му глухота помагаше да си спести съветите ѝ и просто я мяташе на леглото. Поглъщаше я дива, долна, далечна и перверзна, но най-вече с очи.

И понеже им оставаше още доста заплатено време, тя му показваше какво би могло да се направи и с устата. Това беше нова ера. Блестящите ѝ коси, посипани със златен прах, пухкави и пищно тупирани, се носеха към слабините му, където вулгарното ѝ лице с наслада поемаше хуя му в устата си. Топла мръснишка уста, ярко начервена, с гротескна бенка отстрани. Жената обожаваше работата си. Смучеше го като пълнеж на топъл кроасан. Стенеше, въртейки очи в сладки муцунки на апетитна наслада. Каро не би могъл да си я представи другояче, освен като труженичка. Тя цялата бе една порочна лъст. Слугиня на дявола.

Чорапите ѝ пазеха тайни, които му се откриха много по-късно. Тогава я посещаваше в компанията на другарите си. Чу я. Как се хили с глас, ниско, гърлено, облизва устни, отметнала глава назад, широко разкрачена, лежи, в плен, притисната от другарите му, докато те гасят цигарите си в плътта ѝ. И замирисва на пърлено. Гласът ѝ прекъсва за миг, коремът ѝ се мята като риба, а после се киска твърде фалцетен и твърде пиян. Ненаситен. Някой сяда на лицето ѝ и тя лиже анала му, докато друг отново я жигосва. На забавен каданс се вижда как тютюнев дим извира из разчекваща се мъжка уста, с издадена челюст и език, сгънат зад устната. Горящият фас се снишава до месото, заграбено в хищна хватка. Забожда се. Тя е заглушена за миг. Тютюневата жарава потъва в нежната вътрешност на бедро. Бедро, разкрачено за да приема. Бяла женска плът, създадена за да твори. Лелеяната ѝ интимност, въжделение на градските мокри сънища, съска в противен мирис и губейки цвета си се превръща в сиво депо на разложението. Мини гроб върху живителната ѝ кожа. Нервен смях, зъби, лиги, клатещи се курове пред грейналия огнен знак. На мъж бил там. Подпис, чуках те. Алена О.

Нарине се изопваше, твърда и издръжлива. Благодарна. Още. Дайте още. Курвата се хилеше, гадно и предизвикателно, та се налагаше да я озаптят. С плесници през лицето. Шибаха с колани през гъза и циците. Плюеха по белезите на срама. Ебяха я и плюеха. А тя изпадаше в екстаз. “Целувай обувката!” командваха и тя вихреше езика си, засмукала кожения връх, спускаше се да облизва мръсната подметка, докато те унищожаваха тялото ѝ. Скубеха зърната ѝ, мачкаха дупето, завираха предмети в путката ѝ. Веднъж дори дръжката на ръжена се омазни.

Изплува му спомен как напъхват в ануса ѝ долния край на тъмнозелено перде. Как някой я държи с заклещена глава между колената си и се привежда над гърба ѝ, разтегляйки бузите на дупето встрани. Как свиването на анала ѝ е подчертано пресилено. Стиска го, в опит да затегне отвора си, ебан преди малко, мокър и зачервен. А те завират крайчето на плата и натискат с пръст навътре, докато потъне добре. После надиплят още плат и го тъпчат в гъза ѝ, полудели от аромата на разгонена женска, капеща пред очите им. Карат я да стиска здраво дупката на гъза си и да лази на четири крака, докато изтегли завесите през дългия френски прозорец, без да изпусне навън завряното в дупето ѝ.

Това нейно лазене ужасно им се харесваше. Обожаваха да я събарят на пода с ритник по задничето. Веднъж рукна кръв от устната ѝ, заради някакъв сакатлък, но Нарине изобщо не се вкисна, а напротив – мажеше кръвта по гърдите си, целуваше момчетата мръснишки и се кефеше. Луда играе с кукли. Вещица.

Карлос усети, че нещата излизат извън контрол, когато по време на седмичната им оргия, негов приятел се опита да закопчае брошка през зърното ѝ. Някой я ебеше. Циците ѝ се мятаха, потни и блестящи, заострени. Нарине бе по гръб, легнала върху корема на един, като друг, прав между краката ѝ, се опитваше да се намести в отеснялата путка. От зверските му скубания по клитора ѝ, тя изпадна в дива еуфория. Изобщо не усети мъчителното пробождане през зърното. Иглата потъна, без да се покаже от другата страна, като остана там, докато тоя с брошката не залитна, заради лудото мятане и издра нежната кожа на цицата, трапоса деколтето, разряза брадичката и се забоде в скулата на жената. Пламна разпиляна коралова огърлица. Карлос се уплаши, че ще я остави без око. А тя, мръсницата му, изсъска от кеф, нахили се зловещо и се надяна още по-яростно, няколко пъти, преди да скочи на крака като пружина. Чорлава, с размазан грим. Подута в лицето от раната. Грабна револвер отнякъде, набързо превъртя пълнителя с изваден барабан и завря дулото в устата на изпълнителя с бродерията. Тоя се насра. Видя се в очите му. Толкова страх на едно място, Карлос не бе виждал дотогава. Тя се изгаври жестоко. Седна в скута му с ръка тикаща оръжието в устата му. Все по-настойчиво го завираше навътре, докато носа му се сплеска в грозно отворени космати дупки, а от насиленото му гърло се повдигнаха позиви. Оня взе да повръща, рязко приведен над килима, освободен от жрицата. Тя го яхна, обкрачила гърба му и се изпика. Никой не повярва на очите си. Другарят им се гърчеше на четири крака, кашляйки червата си, докато на гърба му се изсипваше пресеклива тънка струя урина, придружена от миризливи поточета по краката ѝ. Пикня по копринените ѝ чорапи. Нарине, приклещила кръста му, се напъваше да уринира права. Изпъчена. С изплезена путка. Водопад от пръски, отскачаха от гръбнака му и попиваха в мекия килим. Страх, урина, повръщано и секс.

Къде тук бе любовта?

Карлос научи всичко за възбудата и насилието, подчинението и еротиката от нея. От майка си.

Много по-късно, бяха минали години от тоя случай, когато бе осведомен от баща си, че майка му всъщност не е умряла. Един ден просто си била тръгнала. Жената от снимките, които извади от тайно място и му показа за пръв път, преобърна живота му. Приликата с Нарине се видя от пръв поглед. Досегашния тачен образ и този на извратена куртизанка започнаха да се бият в съзнанието, за надмощие. Коя бе тя? Защото точно неговата майка не се удовлетвори да обича двама мъже, сина и съпруга си? С какво малкия Карлос се бе провинил, та не бе задоволил майчиното ѝ чувство?

В търсене на отговори, той излетя към популярното весело обиталище. Докато се возеше в трамвай, с глава подлютена от есенен вятър, се стъписваше как правилно да се обърне към нея. Майко? Госпожо? Мадам? Въртеше се в омагьосан кръг и едва не се побърка. Срещна я там, в сив ранен следобед, твърде необичайно за приемно време. Странно, но тя вече знаеше за какво е дошъл. Просто знаеше. Седнаха с по чаша кафе в приемната зала. Той заекваше. Едва произнесе въпрос. Тя го галеше по главата. Бил ѝ любимеца, била го разпознала веднага. Още първия път като девствен юноша. Помнела отлично личицето на спящото дете, което погалила и целунала за сбогом. Затова Карлос бил получавал само най-доброто. Отдала му била тялото и душата си, както на никой друг. Единственият мъж, когото обичала. Единственият, с когото правенето на любов ѝ носело покой.

Карлос се изключи. Изключи се от света. Избяга от топлия ѝ глас. От там. Не помнеше как се е прибрал.

Не помнеше следващите дни.

Знаеше, че има приятелка. Знаеше, че тази приятелка му е и любовница. Знаеше, че тя е любовта на живота му. Знаеше, че всичко, което бе планирал за бъдещето, няма смисъл, ако не е споделено с Нурия. Но не издържа на шока. На мръсотията в себе си и тежестта от чувство за вина. И просто пропадна.

Пропадна психически. И избяга.

Тихомълком изчезна от града. Пътува. И колкото повече бягаше, толкова по-малко сили му оставаха, за да се върне. Нурия изгаряше душата му чрез отсъствието си. Бавно и мъчително го разяждаше като болест.

Нарине избледня. Отлетя като обгорена разпалка от вестник. Месец след месец, Карлос затискаше ушите си нощем, за да не я чува и накрая успя. Погреба спомените, сякаш никога не са се случвали. Изтри от съзнанието си всичко което го свързваше с града на греха. Създаде се сам. Отново. Мъж без минало. Без близки. Мъж, недосегаем и ненараним.

Работи навсякъде. Всичко. Пътува. Установи здрави контакти с хора, които е опасно да познаваш. Откри среда, която го прие. Пусна корени. Най-накрая бе хванал бика за рогата и почувства, че е време да се върне.

За Нурия.

В града на греха, тя се бе превърнала в образцова съпруга, а той, по ирония, се настани в бардак. Между тях нямаше време. Нямаше дистанция. Нурия бе светлината, която хранеше душата му. Жената в чийто очи той най-после харесваше отражението си. Жената, която му носеше и мир, и бясна подлудяваща възбуда.

Но курвата от кухнята тази сутрин, шегата ѝ, рязко му върна подтиснатия спомен. Отврати се колко евтини могат да бъдат жените. Как лесно продават любовта си.

Как всичко наглед истинско и живо е скапано, болно и разложено. Как истината ни е пред очите, но не я желаем. Как смелостта ни е напуснала. Заедно с младостта.

А те? Какво ще стане сега с тях? Нурия не му ли вярва вече?! Не са ли готови да започнат най-сетне? Тяхното, по дяволите! Къде отива тяхното, единствено, непреодолимо и категорично привличане. Доверие. Нужда!

Ужасните звуци от гласовете на баща му, пиянския смях на Нарине и шепота на Нурия, искаща още мъже се оплетоха като кълбо глисти в червата му и го разяждаха.

Разрида се.

Захлипа със сълзи и глас.

Не знаеше дали е по-трезв от всякога или е напълно пиян.

Опита да отвори очи.

Нурия съобрази, че Каро не е в състояние да бъде от каквото и да е полза. Не можеше да се разчита нито на мисъл, нито на реакция. Нито беше лесен за носене. Влачеше го с мъка и залитна вече няколко пъти, заедно с неговото усукване.

Банда търсачи на екшън ѝ препречиха пътя. В кръчмата настъпи очаквателна тишина. Явно е, че целяха сеир. И не става дума за обичайното ръкопашно загряване.

Мъжете, открили мръснишки усмивки, се ръгаха с лакти и пристъпваха на едно място, целейки да я притеснят. Невинни обръгнали на вятър личица, с липсващи или черни зъбки, ясно започваха игра, стара като света, обичайно в тесни тъмни улички и безизходни безистени.

Нурия реши, че най-доброто в такива случаи е да спечелиш малко време. Време за мисъл. И за късмета, който в момента се бави, да влезе най-подир и да се заяви, преди да се случи нещо фатално. Внимателно отпусна тялото на любимия и се увери, че, въпреки странната поза, по диагонал на стола, нямаше да се пребие фатално, ако се смъкне на пода.

Изправи се с гордо вдигнато лице и се зае да избира най-важния си противник. Все някой тук бе тарторът на тълпата. Може би не най-едрият, а този с най-бляскав поглед? Търсеше го известно време. Те също търсеха началото на забавата. Никой не пристъпваше по-напред. На крачка около масата, където Карлос бе сложен на стола, постепенно се събра тълпа, очакваща забавата да се разиграе.

Лицето ѝ реагира без нейно желание. В мигове на опасност, чертите ѝ се изостряха, а страните ѝ пламваха, щедро оросени от адреналин. Гърдите ѝ взеха да се повдигат, търсейки по-голям периметър в дреха, която ги смущава. Ръцете ѝ трепваха потни и конвулсиращи. Да се бие? Абсурд! И все пак? Какво друго ѝ оставаше?

Да прелъсти един? Двама? Но тълпа? Що за обещания можеш да дадеш на десетки нисши твари? Пред очите ѝ всичко се разми и вече не виждаше хора, а отворени зловонни усти с липсващи зъби. Прокъсани дрехи, висящи над потни тела, обръгнали да мизерстват из килийни помещения, мръсни канали и долнопробни дупки. Сифилистични бордеи. Мамка му! Как ще се справим с това? Кои знае що за венерически болести си правеха сватби и угощения по тия немити курове, навидели сапун, нито женска ръка.

Може би леко ѝ призля и като да се олюля, което даде начало. Пробил път през тълпата, отпред се появи неочаквано добре изглеждащ господин. Същинско свежо конте! Красавец! Съзнанието ѝ не можа да не отчете тоя гениален сЕрвиз. Подхили се.

Лъскав пор с блестящи очички под щедро изрисувани с помада вежди и безупречно триредно костюмче. Подпирайки се театрално на изящно бастунче със сребърна дръжка и орелефение по махагона, господинът свали бомбето си на сантиметри от лицето ѝ и тя се изуми от красотата му. Идеална симетрия и по своему интелигентно излъчване. Усмихна ѝ се, явно разчел оценката за себе си. Чаровна усмивка под добре поддържан мустак и красиви бели зъби.
- Мосю Антихрист, на вашите услуги! – поклони ѝ се твърде смехотворно, за да е сигурен, че тълпата схвана смешката.
Избухна всеобщ хилеж и дюдюкане. Тя опита да не се усмихва, но той бе заразителен. “По дяволите, поне си я бива тая забава!” – помисли си и рязко ѝ се допи още бренди. Огледа се. За съжаление на масата пред Карлос имаше само мазни петна. Огледа пришълците. Ха! Ето това е късмет! Един все още държеше халбата си. И естествено хич не очакваше, че жертвата ще се пресегне и ще му я отнеме.

Нурия изля каквото бе останало от киселата бира, обърса мустак и се усмихна подобаващо за събеседника си, в лек реверанс:
- Робиня на Любовта, по лошо стечение на обстоятелствата! За момента заклещена в тази мизерна дупка, вместо на сатенен балдахин. Voila! Ако обичате да се отдръпнете, бих се погрижила…
Красноречието ѝ бе прекъснато от негодуващото му изражение:
- Тц тц тц, шшшштттт, млада госпожице! – изхили се с театрално прокашляне. - Госпожооооо, да кажа. Да караме едно по едно! – повдигна бастуна си към ръба на роклята ѝ и я заповдига над чорапите. - Бихте ли ни запознали с младата госпожица тук? – изстреля толкова бързо, че не се видя как ръката му я сграбчи за путката през плата.
Нур никак не бе свикнала да разговаря с непознати от такава позиция. Нито вървеше да е невъзпитана, нито да е подчинена. И все пак тоя я стискаше за слабините, подпрян на бастунче и нахилен на гъз. Оставаше само едно.
Блъсна главата му в циците си:
- Запознай се с тези, красавецо! – и докато той се душеше, заврян в топлата плът, използва да му свие корема с коляно.
Тълпата чу как тарторчето си изкашля въздуха, а после се хилеше ехидно и беззвучно, огънат като скарида, леко пристъпящ назад.
- Бре, брееее…бива си те! – размаха показалец, облечен в кадифена ръкавица, с огромен пръстен отгоре. - Бива си те, кукло!
Лустросаният изпъна рамене и отново ѝ отне водещото място в двубоя. Извиси глас с отчетлива английска дикция:
- Все пак, обноските ти имат нужда от малко шлифооооване, ако ме разбираш… – и извади езика си за онагледяване на змийски танц с върха.
Мъжагите взеха да попристъпят по-близо в опит да превърнат скърцащия си присмех в нещо повече от очакване на шоу.

Нурия пребледня, когато видя какво прави Лустри на нейния Карлос. Изопнат, тоя тип се наведе и го облиза през устата като куче. Зениците ѝ се уголемиха от ужас и възбуда. Не можа да повярва на очите си, когато видя продължението на тая антикатолическа проява. С отмерени движения, контето разкопча панталона си и седна по гол гъз и с леко надървен хуй в скута на Карлос. Но изцъка и се смръщи в неодобрителна поза. Стана, с разклащаща се пишка, все по-уголемена, под смутените хихикания на пияниците. Нагъзи се срещу всички, докато наведен към скута на Каро го изу с помощта на един здравеняк, който го бе повдигнал под мишниците. И пак седна върху него, като подпря единия си крак, върху другия. Изглеждаше като крал в трон, съставен от тялото на голия Карлос. Същински артист. С тази разлика, че всички наоколо бяха рязко озверели от лъст. А не културна публика.

Нурия преглътна сухо. Тая игра бе твърде нова. Неочаквана. И опасна. Тоя луд иска да насили девствения гъз на Карлос ли?

Мили Боже! Човекът едвам е излекувал родова травма, губи четвърт живот, лишен от любовта си! И сега да свърши със сцепен гъз в пристанищна кръчма? Как би се оправил Каро с това?

Идеше ѝ да му фрасне един зверски десен и да го събуди.
- Хайде, скъпа, не унивай! Не мисли веднага най-лошото! – тоя умник наистина четеше мисли. - Я седни на тая маса! Качи краченцата отгоре и ни покажи какво носиш? – изхили се изкуствено, като въртеше глава във всички посоки, за да обере овациите. - Котарак? Врааана? Или ммняяяякоя мааалка злаааатна писанка, мммм?
Извергите стесниха кръга в нетърпелив тропот и ръчкане кой да е пръв и по-близо до жената.

Нурия реши да печели още време, по дяволите. Толкова ли бе зле положението, наистина?
- Не си вея писанката пред непознати! – огледа ги. - В трезво състояние! Искам бренди!
Шумно одобрително дюдюкане вдигна цялата кръчма над земята.

Лустри заметна очи към тезгяха и един от предностоящите с ръка на колана, над ножа си, се вряза на заден ход да изпълни поръчката. Чак тогава Нур загря, че вероятно имаха и огнестрелно оръжие. А пукотевицата би привлякла вниманието на тълпата отвън. И имаше шанс да повикат полиция. Значи бе нужно да се произведе изстрел.

Погледът ѝ се превърна в кобра, която се плъзна под реверите на висящи сака и обходи издутините под мишците, около кожените колани и се уви в гнездата, над които пазеха разперени, тежките длани на тоя сбирток престъпници. “По дяволите, Карлос, не можа ли да се напиеш някъде в центъра?!” – мислеше си, докато ѝ хрумна, че точно в момента е от най-съществено значение да внесе смут и безредици. Не бива нито секунда повече тоя палячо да води парада. Трябваше да го извади от главната роля и да го смени с някой по-подходящ за манипулация.

Без да се замисля, Нурия се хвърли към най-опасния ръб, който извисяваше терасовидната си долна челюст над главите на останалите. Сграбчи го за панталона и го примъкна към себе си.

Подпря дупе на масата и му се отърка. Наведе се и бръкна под роклята си, която заповдига в нещо като кан-кан, докато докопа бикините си и рязко ги изу. Размаха ги над главата си и ги метна към тълпата.

Седна на масата. Оголи се. Качи краката си горе и полегна назад. Адски се възбуди от това, че най-курвенски облещи путка пред цялото множество. Огъна глава към Карлос и видя, че оня педал се трие в скута му и Карито се е повдигнал в опит да се окопити. Не фокусираше добре все още. Но сякаш беше в съзнание, повече отколкото преди. “Мамицата му! Възбудил се е!” – помисли си Нур, “Много ясно, че се възбудил с гол гъз над хуя му!”.

Това откритие я освободи от задръжки. Не че ѝ се ебеше. Не че имаше нужда да се показва пред десетки воайора, вонящи на кисело. Не! Имаше нужда да ебе майката на всичко! И на всички!

Тролът пред нея извади кура си и с паднали в глезените панталони, пристъпи крачка напред.

Появи се оня с брендито. Тя се изправи, пое чашата. Изпи я на екс, като остави малко, което изля на тънка струйка над клитора си.
- Ближи! – заповяда.
Тролът наистина се изкуши питието да не иде зян и заби долна челюст във вагината ѝ. Езикът му бе голям и щателно събра алкохола от интимната ѝ влага. Всеки има право на пет минутки слава и този късметлия успя ѝ се порадва. Събра устни и я пресова в адска болезнена милувка на срамните устни. Въртеше глава и издаваше театрални звуци точно както би изглеждало, ако деца имитираха възрастни. Нур простена пресилено. Опитваше се да отнеме войнственото напрежение и да ги смекчи. Може би биха свършили от гледката? Може би биха загубили агресивност, ако си хванат надървените атрибути и се порадват на малко безплатно шоу?

Замая се от алкохола и пак легна на масата. С тролска глава между бедрата си, Нур се чувстваше като живо блюдо. Тоя идиот си проправяше път към вкуса ѝ, ползвайки и пръсти, и език, и зъби. Грабеше месото ѝ все едно да ядеш путка се изпълнява буквално. Но изкуството иска жертви. Тълпата се ежеше все по-настървено от тоя имитация на хищническо плюскане на срамотиите ѝ.

В следващия миг ѝ го надяна без предизвестия. Тя извика от изненада. Викът ѝ не бе на болка. Стонът наелектризира помещението и настъпи гробна тишина. Погледна назад към Карлос. Лустри педала бе седнал на хуя му и се ебеше сам. Карлос я гледаше. Гледаше я. И разбираше всичко.

Нур разпозна утайката във възбудения му поглед. Беше онова мътно пенливо кафе, което кипи над джезвето и няма връщане назад. Не можеше да прецени дали се е надървил заради нея. Или беше заради педала, който му скача на хуя. Може би беше пропуснала частта, в която се целуват. Също и частта, в която Лустросания е врътнал мазна свирка на Каро. Гледал го е в очите и му е лапал. Подпъхнал бастуна си зад гърба, с ръце огънати назад, вероятно Лустри е изиграл беззащитност и робство, от което Карлос се е нацепил зверски и с облекчение е оставил мъжките мустачки да се плъзнат по кура му, докато брадата на катинарче се забие в големите му топки и ги погъделичка. Красивото личице на тоя пор е поело властта над Карито, смучейки с лигавата си устичка здравия му кур, а после се е завъртял, демонстрирайки стегнато малко мъжко дупенце, нагъзил се е, разтваряйки бузки, разтръскал е задниче, като същинска малка курвичка и се е наденал на хуя му, помагайки с ръчичка да преодолее слабото съпротивление на хлабавата си халка. Отпуснал е телце, плъзвайки твърдия хуй в дупето си, щастлив да усети опора, на която да седи, и още по-щастлив, тая опора да му подпре простатата му, от което да се изпразни и неговото лустросано хуйче. Не лош хуй, всъщност, както добре се вижда. Даже доста красиво, огънато настрани, добре надарено парче, което подскача и се мята свободно във всички посоки, пръскайки капки предеякулат.

Нур побесня от това предателство. В главата ѝ забуча вулкан от мощен яд и взе да изригва през всичките ѝ отверстия. Напъна я в ушите. Заслепи зрението ѝ. Всичко стана черно. Усети как темето ѝ изстудя. Устремна лава се изля във вените ѝ и тя се нахвърли с неочаквана страст да наебе тоя нещастник. Притегли го с петалата си, нахлузи го диво и се зае да се огъва в таза и да пресреща тласъците му.

Ебеше се от яд. Зверски. Безчувствено. Ползваше тялото си като осъден, а палачът бе пак тя. Карлос я изоставя втори път! Само щом си го кажеше наум и крещеше като обезумяла, събрала дървесина под ноктите си. Чукаше горещия кур на нещастника пред себе си, все едно дали бе дръжка на брава или парче желязо, на което я бе изхвърлила челна катастрофа. Блъскаше слабините си и поемаше болката като манна, с която наказва любимия с най-якото отмъщение. Да е унизен от слабостта си. Да се гърчи в агонията на зверска възбуда, от това да гледа как ебат любовта на живота му.

Мъжът пред нея бе абсолютно дърво и блъскаше по бегло подобие на еволюционния инстинкт. Как бе възможно такава ирония? Мъж – канара, а всъщност кютук. Опита да открие малко лъст в лицето му, но видя само усилие от физическия труд и празен поглед. Може би малко презрение. Е, това поне бе нещо!

Щом се хвана, че разглежда наоколо като наблюдател, разбра, че държи всичко под контрол. Ще я бъде! Дори да са много. Дори да са всичките тия мръсни миризливи опикани курове, тя щеше да знае, че това е само период. Малък период, който ще забрави веднага щом спусне поли, събере крака, доколкото е възможно, и се оттегли към изхода с изтичащите сперми между бедрата си.

Нещо в тълпата се промени. Настана раздвижване. Дървото още я пореше и тя усети, че ѝ пари, сякаш е протрита. Карлос бе извърнал глава настрани с омекнал кур. Контето го нямаше там.

Предната редица се размърда и направи кордон за китайка, която излезе напред и пусна ужасно писклив гласец:
- Дълзис ми пари, курво! Плацай наем!
Нур отблъсна с ръце клатещия се. Тоя я зашлеви и я хвана за хълбоците ѝ, вдигна я във въздуха, извъртя я и я пльосна по очи обратно на масата. Шибна ѝ шамар през гъза и грубо се навря там, откъдето беше излязъл. Да, пареше ужасно. Определено бе суха.
- У-ва-жа-ема гос-по-жо, на-сил-ват ме, не ви дължа ни-що!
Китайка изви толкова мощен високооктавен глас, че уплаши дървениците. Всичко замря.
- Мола? Къв е тоя? – и посочи с изпъната ръка към голия Карлос.
- О, това е любовта на живота ми.
Китайката избута трола настрани, както си беше с вдигнат меч:
- Я пак? Той не клиент?
- Не. Скарахме се. И дойдох да го прибера.
Гледаше го, докато говореше. Карлос беше пребледнял и клюмнал сякаш в несвяст.

Защо ли тая китайка имаше цялата власт тук?
- Омитай се, цено! Вземи си и мазъ! Платис 100 песос.
После се извърна цялата сякаш е на колелца и фиксира контето:
- Марс горе! Веднага! – огледа кръвнишки стената от изумени сеирджии. - Заведение черпи! Пий. Момицета горе цакат. Днес половин цена. – и се шмугна обратно в нищото.
Нурия се поизправи. Изтупа ръкавите. И се провикна:
- Още 100, ако закарат мъжа ми на Плаца дел Маре 20.
Отнякъде се изви високочестотния гласец в писклив отговор:
- 200 за мъз! 100 за теб! Имас три дни.