Билет за любов, втори коловоз (част 2)

15.03.2025 | Fairy

- Ще остана тук до края на месеца. От теб зависи всичко! Ще се видим ли пак, ще заминеш ли с мен… – гласът му потъна в сухото на гърлото.
Погледна я. Очите му се откриха, големи и доверчиви, с цялата наивност на детска мечта.
- Ела с мен. Всичко съм подготвил. Помисли. Моля те, помисли! – шепотът постепенно се превърна в твърда заповед.
Нур стоеше до вратата и оправяше шапката си, което го принуди да извърне поглед към улицата. Пушеше, с единствената цел да овладее ръцете си. Не ръце, а нокти на граблив хищник, щедро подарил живота на плячката. Всеки миг му струваше огромни усилия на волята да не свали крака си, небрежно заклещен в кованото перило и да не се спусне върху палтото ѝ. Тя няма право да е чужда. Няма право да излиза. Навън. Нощем. Към дома си?! Мястото ѝ е тук. С него.

Бесът вече превземаше очите му, но тя не го видя. Затръшна вратата, а в коридора задържа сълзите си. Усети интуитивно, как го сплита в хватката си, лепкавата мрежа на реалността. И преди да го разкъсат неминуемите съмнения, избяга навън. Нямаше да му позволи да се изложи. Стожерът е той. Колебанията – нейни. Все някой трябва твърдо да вярва, нали? Знаеше, че я гледа. Че я наблюдава от техния прозорец, с присвити от дима очи и докато ботите ѝ разплискват калните улични локви, ще се чуди дали бяга от него, от угризенията си, или бяга защото е слабоволева сянка, предателка, обикновена средна женица. Неблагодарница, подритваща уникалния подарък на съдбата. Страхливка, ненавиждаща любовта си, задето я затруднява в средностатистическия ѝ посредствен брак. Любов, която я кара да избира. Размътва тихия ѝ пристан и я принуждава да чуе зова на хоризонта зад тихото море. Пиратски набег над живота. Дали иска да ѝ се налага да вземе решение?

Нур бягаше по хлъзгавия калдъръм, усещайки целувките му по устните си. Бягаше и от факта, че няма къде да се скрие. Той бе в нея. Носеше го. Лицето ѝ гореше. Кожата ѝ се покри с хладна роса. Коремът ѝ бе топка от лава. Целият град се превърна в една картонена кутийка, чиято тясна дупка за въздух не достигаше. Светът ѝ бе къщичка от карти, която в миг ще се срути над главата ѝ , ако той произнесе името ѝ. Спирали от думите му се завъртяха в мозъка ѝ, с грешните обороти за тази плоча: “Остави ги да живеят. Всеки си е хванал пътя. Направи същото. Ела с мен!”.

Нурия се прибра трескава и пролежа следващите два дни. Решиха, че е хванала грип и я оставиха да се възстанови посредством спокойствие и силна храна.

Два дни методично изследваше скритите в гънките на завесите спомени. Търсеше ги в шарките на слънчевите тапети. В скърцането на гардероба, когато прислужницата влизаше при нея. Цял един живот тя бе живяла с него, в мечтите си. Цял един живот беше вече изфантазиран до детайли. Пресметнат. Изстискван милиони пъти в предвкусване на щастие, като същинска преса за сутрешен фреш.

Нур никога не бе искала нещо друго, освен него. Тази констатация я връщаше назад, по цялата спирала на годините, и тя отново бе момиче, и отново вярваше, че са един за друг. И ето я там, пред стойката с огледало, как избира вечерна рокля за разходките им по моста в края на града. Влюбена, млада и пърхаща от щастие.

Но сега? Коя бе тя сега? Същото момиче ли?

След онзи мрачен бордей с вмирисани на кисело коридори, Карлос завъртя всичко с главата надолу. Нищо, нищичко на света нямаше смисъл. Нямаше смисъл да си прави труда да се случва, ако тя няма да му го разкаже, със заразителен ентусиазъм, докато той се прави, че чете вестник, а по бузата му играе предишната трапчинка, която сега е красива дълбока бръчка.

Защо бе дошъл отново?

Защо пак я прелъсти?

Защо тази негова власт е неизменна и всъщност дълбоко желана?

След толкова много изгубено време, имаха ли шанс да не бъдат наказани за пропуска си? Ще им бъде ли позволено да живеят, отново влюбени? Нима няма уловка?

Тя знаеше цената на пропуска, оооо, знаеше я отлично. А той? Дали? Той плащал ли е досега? Има ли на неговата сметка жена, която би предпочел никога да не е срещал? А деца? Никога не раждани?

В главата ѝ блесна план. Гениален. Скочи от леглото и закрачи бясно по диагонала на стаята. Полудяла. Застана пред същото старо огледало и гротескно се заизвива в сексуални движения, като набираше нощницата си. Иска игра, ще получа игра! А ако иска повече, ще трябва да го заяви.

Карлос не можеше да я чуе изпод уличната лампа на отсрещния тротоар, но веднага разбра за промяната в ситуацията, щом силуетът ѝ се мярна за пръв път от два дни. Оставаше му да чака и да е бърз в реакциите. С нея всичко бе възможно.

Закрачи към любимата си пивница. В живота има моменти, когато само една топла яхния от миди може да възвърне тялото в духа.

Два часа преди полунощ, заситен до блажено полусънно състояние, Карлос се довлече и отключи стаята си, без да отчита гласовете, които се долавяха отвътре. Влезе с моряшката походка на почерпен и уморен турист и мигом съзря опасността от забавените си реакции.

На леглото му, потърка очи, за да се увери, но това бе така, да, самата истина, на леглото му Нурия се прегръщаше с друга гола жена!

Карлос затвори и заключи опипом, без да изпуска от очи похотливата сценка. Щом се тръшна на страничното кресло и установи, че шумът от влизането му не ги прекъсна, започна да го осенява мисълта, че това е един от номерата ѝ. Горката Нур. Пак правеше опит да го предизвика. Точно като идиотиите ѝ с много сол в кафето. Или когато се размени с братовчедка си, а после се опита да го изнудва задето е изневерил, че имала право да е с друг, как ли пък не! Шамарът тогава ѝ хареса. На него – не!

Карлос се отпусна в креслото, с глава подпряна назад в левия ъгъл на мека дамаска и поднесе цигара до устните си, стоплен от милите спомени. “Остарявам!” – мислеше си. Вероятно бе изгубил половин секунда в разсеяност, вместо да се наслади на двете женски тела, подпрени на колене на леглото и залепени в страстна целувка.

Задникът на Нур бе великолепно творение, изискващо присъствие на духа, а другия бе двойно по-слаб, даже малко кльощав. Бедрата на Нурия служеха да те приклещят, тъй че костите ти да хрущят и докато все още мърдаш те принуждаваха да заработиш живота си, чрез мощни тласъци от таза и кръста. Само така те оставяха на мира. Докато бедрата на непознатата дама се точеха като елегантен бастун на аристократ. Твърде деликатни. Определено красиви, но някак твърде лесни, като за плячка на старо куче какъвто бе той. Къде остава кефът от цялото преследване? Как да изпотиш кокал?

Карлос издишаше игриви кълбета дим и се пресегна до гарафата да си налее. Отпи. Огледа лицата им, заети в бавна игра на езиците, докато гърдите им се пресрещаха и триеха, оставяйки ужасно напрежение от зърна, които се разминават по височина. Нур се раздаваше на максимум. Познаваше отлично това ѝ съсредоточено изражение. Очевидно се състезаваше за първо място. Докато гостенката бе обиграна и някак в роля. Не бе нужно да се мисли много по въпроса коя е. Гримът и косата са второстепенни подсказки, след тежката ароматна следа от ванилия, пудра и сандал.

Отпи и притвори очи в опит да възприеме играта, без да му е смешно. Постара се. Заради старанието на голата Нур.

Някаква досадна мисъл се опита да загнезди и да му развали спокойствието. Какво целеше този път? Да му достави наслада? Подарък? Едва ли, след като не излезе два дни от тях. Тогава?

Отговорът дойде веднага и го събуди дълго кафе долнопробна робуста. Нурия го въвлича във вина. Това, което цели е да си измие ръцете. Създава си довод, за да не замине с него. Ще го обвини, че спи с всяка втора. Буквално! С право. Както и да го гледаш на леглото му са две.

Опипват си циците. Лижат шиите си една на друга, обхождат бавно с език по ключиците и ямката. Косите им се плисват, като прибой над обли рамене, галят гърба. Сладки плътни устни засмукват чуждо зърно и предлагат гледка на високо повдигната гърда, целувана от ярко начервена уста.

Ръцете им са като змии, които пълзят по нежната кожа на коремчето, с цел да се проврат към пубиса, рошав и вулгарен, пазител над тайно междукрачие. Змиите се усукват по венериния хълм, спиралят по клитора, плъзгат се към вътрешността на нежните цепки и карат срамните устни да се разтварят. Да се отдръпват встрани, нежелани, тежки и плътни. Да отстъпят женствената долина отворена, копринено гладка, достъпна.

Жените се галеха, изгубени в нарастваща смелост и възбуда. В желание да радват путките си една на друга, да ги подготвят за обладаване. За нахлуване с любопитни пръсти. Игриви езици. Хапеха се по устните и мачкаха путките си в нарастващо настървение.

Нур се приближи на колене и се надяна върху кльощавото ляво бедро на куртизанката. Заогъва задницата си във вертикални потривки, влачейки клитора си плътно по кожата на гостенката, нещо което обожаваше да прави с него, когато е седнал и не ѝ обръща внимание. Протегна ръка към вагината на жрицата и сластно я загали с цялата длан, като пръстите ѝ обхождаха в кръгове клитора и раздалечаваха все повече срамните ѝ устни. Каро видя, как избилата влага лъсна, като седефен отблясък, и как пръстите на Нур се спуснаха смело навътре в междукрачната цепка. Китката ѝ се сгъна и ръката ѝ се напрегна в тласък нагоре, от което работничката в бордея простена чувствено и очевидно с наслада. Може би тук твърде рядко се практикуваше женска любов. Звуците на отдаващата се на наслада проститутка силно го възбудиха, още повече че Нур определено хареса тази роля и я видя как блъсва жената назад, за да я възседне и да му предостави гледката на разтварящият ѝ се задник, докато ядеше малките цици под себе си.

Карлос полудя и си го извади, лъскайки лекичко, като остана нащрек за новите правила на играта.

Нурия се нагъзваше силно назад, почти седнала на бедрата си, като лижеше корема на стенещата пасивно жена, а после се надвесваше над нея и изпъчваше силно таз в ебящо движение, сякаш я обладаваше с удар от срамната си кост. Подпряна на длани около тялото на гостенката, Нурия оставящи циците ѝ да попаднат точно над чуждите и се отпускаше върху тях, докато ги смачка, а гъзът ѝ се отваряше в огромна осмица, с малка подканяща дупчица. Триеше върху чуждите цици, ползвайки случая да точи дълга лига към устата на приемащата отдолу.

В един миг на вдъхновение, Нур с ловък отскок се отмести от скута на лежащата и взе да ѝ бие шамари по клитора и по цялата разтворена цепка.
Скочи чевръсто на крака, права на леглото и с най-нахалния си поглед се нагъзи към куртизанката, свали си задника назад, клекнал все едно ще пикае на полянка, докато накрая бавно се отпусна на лицето ѝ и взе да ѝ се търка с цялата си цепка.

Изражението ѝ, изопнато в пошло изражение, с очи, които не свали от Карлос, без да удостои с внимание напращелия кур, измъчван от дясната му шепа. От креслото се чуваше яко звучно плющене, а очите на Каро горяха в пламъци от състезателен хъс.

Нурия, седнала върху лицето на куртизанката, се протегна към вагината ѝ и предостави на Карлос гледката между широко отворените ѝ крака.

Разтегли силно встрани срамните ѝ устни, тънки и доволно широки, като ревер на балтон, тъмнички и нежни, лъщящи от сока на любовта. Завря пръст в отвора на вагината ѝ и го извади бавно, като си обърса китката в цялата моктория на чуждата путка, плю отгоре и пак я облада с пръсти, чиито звуци се сляха със стенанията на лежащата и сърбащата ѝ уста под цепката на Нур.

Наби ѝ пръсти толкова яко, че Каро се притесни да не я изнасили с цяла длан и се приближи към тях, мачкайки кура си.

Нур му направи знак да се качи на леглото, изплю се на путката на жената и я разпъна толкова яко, че все едно ютия бе минала отгоре. Заповяда му:
- Еби я! – но тъмният блясък в очите ѝ я издаде.
“Това няма как да го скриеш, Нурия” – мислеше Каро, като се качваше на леглото с бавния ход на гепард пред атака.

Изправи се на събрани колене пред зейналата вулва, с хуй мощно еректирал от адреналина на предстоящо отмъщение.

Хвана Нур за шията и я извлече настрани. Блъсна я по очи на завивката и направи знак с ръка на изненаданата куртизанка да се омита. След секунда чу хлопването на врата и се увери, че са сами, докато затискаше врата на Нур към леглото, седнал върху гъза ѝ. Навинти косата ѝ на ръката си и я принуди да вдигне глава и да види, че са сами, като я развъртя насила. Отпусна я и се изтегли отстрани, за да мушне ръка под корема ѝ и да ѝ вдигне гъза нагоре. Тя схвана и се надупи със силно счупен кръст и цици, смачкани върху леглото. Той скочи за колана си и го изплющя по облите полукълба, без да ѝ даде време да предвиди. Тя понечи да изкрещи, но стисна челюсти насред изкарания въздух и зарови лице в мекия юрган.

Карлос подивя. Вдигна колана и го изплющя. Още веднъж. Отново. Пак. Понечи да забърза ритъма, но се спря преди да ѝ го стовари. Отвори захвата на ръката си и отпусна колана. Замахна с длан и шибна як шамар по бялата ѝ буза. Моментално я украси с няколко червени пръста върху щрихования фон. Замахна и от ляво и я изплющя и от другата страна. Наслади се на гледката как седалищните ѝ мускули се стегнаха, а аналът ѝ се присвива, когато я удрят.

Нур не хлипаше, не каза нищо, само издаваше някакъв кратък звук, когато по задника ѝ се сипеха плесници. Определено го предизвикваше. Сега вече бяха истинските тя и той. Искаше го жив и кървящ, изкаран от нерви. Отвъд. Изпитваше го, докъде ще стигне. Желаеше го див и си търсеше болката. Искаше да я подчинят. Пак. Някого, на когото да се довери.

Карлос застана зад почервенелия ѝ задник, разтвори го, за да вижда добре и си опря кура на вулвата ѝ. Вертикалния процеп, обрамчен от пухкави устнички напомняше на крушов лист. През есента. Заби левия си палец в дупето ѝ. Остави хуя си да трепка нетърпеливо в антрето на влагалището и нежно погали тялото ѝ със свободната си ръка. Протегна се чак до висящата цица. Потърка зърното, сграбчи ареолата и я смачка в дланта си. Накрая ѝ извъртя един жилещ шамар, от което гърдата се разлюля безбожно, а Нур издигна гръбнак, настръхнала като котка.

Даде ѝ един миг покой и я издъни от раз. Вряза си пулсиращия от превъзбуда член, дълбоко и агресивно. Зацепи я като евтина курва. Безотговорно и безмилостно. Върна се върху сланините с шамари, докато лявата му ръка тормозеше гъза ѝ със забити нокти в месото и агресивен палец в ануса.

Блъска я като животно. Тя изпадна в екстаз и само стенеше приглушено, докато путката ѝ стана толкова мокра и дълбока, че Карлос се затрудни да стига до дъното ѝ в един момент.

Намали темпото и взе да я гали и потупва по хълбоците, сякаш е крава, която доят.

Усети се, че, макар и да бяха правили всичко това преди, бе минало много-много време. И не искаше да рискува.

Спря. Обърна я да легне по гръб.

Тя прие пасивно. Очите ѝ бяха зачервени като от плач. Стегна го сърцето.

Не събра сили да я целуне. Вдигна краката ѝ на раменете си и се плъзна в путката ѝ бавно и внимателно. Държеше краката ѝ, плътно и близо до лицето си. Целуна ги. Погали ниското на корема ѝ и задържа дланта си там, опъвайки кожата ѝ нагоре към пъпа. Тя разпери ръце встрани и набра чаршафа. Извъртя глава и гледаше в стената. Бясна и покорна.

Не.

Така не става.

Той спря. Хуят му остана вътре.

Положи дланите си върху нейните. Сплете пръстите им. Наведе се и завря език в устата ѝ, на което тя не можа да удържи и го засмука. Разхлипа се. И го целуваше.

Коремът му трие коремът ѝ. Пулс върху пулса.

Сърцето му прескочи удар и омекна, като захарен памук на слънце. Гърдите ѝ под неговите го залюляха нежно.

Задвижи се в нея бавно, ритмично. Настойчиво, с прииждаща страст.

Изправи се и взе едното ѝ стъпало в уста. Засмука няколко пръста, после захапа палеца. Хуят му се побърка от горещината ѝ. Засили темпото и се усети, че набивките му пак озверяват. Този път и тя също.

Сама взе да си пердаши клитора с бесни въртялки и да го пресреща с ханша си. Блъскаше се към него все по-високо и все по-агресивно. Лицето ѝ се изопна в гротескно подобие на жена. Сега бе хищник. В последен спринт към плячката си.

Усети, че му идва да свърши. Изрева набързо и пак си запуши устата с пръстите на стъпалото ѝ:
- Не искам друга! И не те деля! Ясно ли е?
Тя видя отчаяната категоричност по лицето му. Видя и екстаза. И болезнено сладкото предизригване, мигът преди еякулацията. Сляха се тия изражения. Имаше едно особено любимо прескачане на нерв, когато той се мъчеше да се въздържи и да я изчака. Тая гледка я побърка от кеф. Наблюдаваше го с цялата си всеотдайна любов – как се поти над нея, как изпъкват жилите на шията му, как гърдите му я доминират и как цялата му мъжественост се е натопорчила с едничката цел и желание да ѝ направи абсолютния кеф. Да я побърка от възбуда, напрежение и отмала. Да я обслужи достойно с нацепения си хуй.

И това преля чашата на утробата ѝ. Свиха я мощни контракции на оргазъм, какъвто не бе имала предния път. Очите му все още бяха в нейните и нервът в слепоочието в агония да издържи, но щом тя избухна и го склещи в пръстените на утробата си, видя как метаморфозата се случва и с него.

Всяка жила по шията му се напрегна, очите му се забелиха в предсмъртна немощ, а хуят му подскочи отвътре и я заля с топлина. Рогът на изобилието се разсипа в капилярната пещера, докато събраните му веждички в повдигната чувствена мимика се мъчеха да преживеят мига с достойнство. Получи му се супер сладка муцунка. Наслада и облекчение. И блаженство. Отпусна се върху нея, забил нос в косите ѝ, а след няколко секунди се надигна да я провери. Невинно гладко чело и нахилени ъгълчета на устните.
- Карлос, обичам те! – усмихна се тя.