Аз, онази (част 1)

22.12.2023 | Анонимен

Боли ме задника, страшно ме боли! Този изрод ми го набута, без да мисли за нежност и чувства. Мразя го! Знам, че е женен, но защо беше нужно да е толкова груб?

Казвам се Надежда и знам, че за мен вече няма надежда в любовта и в живота напред. Допреди няколко години бях стара мома – сега съм напарясана. “Гаден, мръсен, миндил!” – такива бяха последните думи на бившия ми, след като излязохме от съда при бракоразводното дело.

Надежда Чалъкова, лаборантка, на 27 години, със собствен апартамент и 10000 лв. кредит. Дадох ги на мъжа си да купи кола – естествено, без документ за това! Бившия ми вече мъж ме завлече с 10 бона… ми патка съм!

Пътувам всяка сутрин с автобус до работа. Една спирка след мен се качва мъж с много привлекателна външност, може би по-млад от мен – красавец, русоляв, с голям гръден кош и здрави ръце, изгладен и миришещ на свежо.

Усещам мириса му, виждам дланта вкопчена в облегалката на предната седалка, изпъкналите вени и силата събрана в юмрука му. Изпънатия му крак срещу мен ме впечатлява с изгладения перфектен ръб на панталона и тази загадъчна издутина малко под колана. Усещам се, че се подмокрям. Не, не… не съм се напикала от желание и знам, че няма как да стане, но текнах по седалката и добре че слизам на последна спирка.

Не смея да вдигна очи. Гледам изгладения ръб на панталона за пореден ден и умирам от срам да вдигна очи нагоре.

Две години след развода съм куха, като лейка… само с пръстче и то от няма и къде. Не се трае без мъж!

Бившия ми… ми той бил на другия бряг, но аз простото селско девойче налапах на комплименти и нежност! От една махала до неголямо Родопско село ми протече живота, преди да запиша да уча висше.

Рожденото ми име е Небибе Чалък – от турския етнос съм.

Този пак е до седалката ми. Бедрото му се опира в рамото ми. Проявявам воля и го поглеждам в очите изотдолу.
- Извинете ме за неудобството, ако съм ви притеснил. – усмихнат ми говори, а погледа му е толкова мил.
- А, не… нищо, то си е тъпканица всяка сутрин. – едва отронвам и чувствам, че ми пламва лицето от срам.
Красивия непознат слиза две спирки преди мен и изчезва, отдалечавайки се бързо от набиращия скорост автобус. Надигнах се в опит да видя къде е по улицата и се усетих, че нещо ми щрака под лъжичката. Не бе, глупости… не искам пак да се влюбвам!

Днес го няма. Оглеждам целия автобус – няма го! Става ми криво. Като нещо завещано и като ужасна липса. Няма го! Криво ми е. Слизам на моята спирка и пресичам улицата. Той… той с букет пред мен!
- Здравей, за теб са! Честит 8-ми март!
Гледа ме мило и ми се усмихва, а колко е перфектен... и този негов аромат на чисто.

Стоях стъписана. Стисках си дамската чанта и просто не знаех как да реагирам – сигурно съм го гледала, като идиотка!
- Заповядай, за теб са! Въпреки, че не са по-красиви от теб! – подава ми букета.
Бях забила оцъклена и дума не можех да обеля… само го гледах с възхищение.
- Аз съм Михаил. Извини ме за арогантността и за изненадата, която явно те шокира, но от доста време набирам смелост за да ти кажа, че много ме привличаш… тоест, не ми остава време за сън от мисълта за теб!
Аз още повече забих! Красавеца ми говореше и ми подаряваше букет с цветя – няма да бях, щях да кажа нещо! Гледах го опулена, а коленете ми трепериха.
- Аз съм Надя, но до 5 съм на работа. Сега закъснявам...
Грабнах букета и се затичах към входа на фирмата. “ПАТКО! Патко тъпааааааааааааа!” – чувах собствените си мисли в едно с тракането на токчетата ми по плочките на тротоара.

Михаил ме чакаше там, откъдето избягах от него с букета сутринта. Нямаше вече начин как да завия към спирката, а той отново беше с букет в ръка и ми се усмихваше мило.
- Здравей! И тези са за теб, но пак не са по-красиви! – той ми говореше, а аз знаех, че просто ми сваля дрехите и ме мята на леглото гола.
В коридора на моя апартамент мина цунами от тела, извивки, бързане, дрехи, обувки… и ЦЕЛУВКИ! Никога, като до този момент, не съм се радвала, че банята ми е толкова тясна – бяхме заклещени под душа с преплетени тела и ръце. Целувахме се и се галихме, а топлата вода ни правеше още по-отпуснати. В един момент погледа ми спря на пениса на Михаил.
- Обрязан си, защо? – питах и не можех да откъсна очи от огромната глава на пениса му, а и размера му беше впечатляващ… поне колкото моята педя, 18-19 см.
- Да, извинявай… казвам се Муса и съм турчин. Това притеснява ли те?
- И аз съм туркиня! Небибе се казвам. – толкова радостна бях, че попаднах на мъж от моя етнос.
Муса ме вдигна на ръце, а аз махах крака в коридора и му казвах накъде да ме носи.
- Там, там… към тази врата!
Паднахме мокри и голи на спалнята. След две години щях да правя секс с истински мъж, който ме привличаше и ме караше да настръхвам!

Михаил-Муса ме обладаваше, както винаги съм искала да ме превзема мъж – със сила и натиск, с нежност и малко перверзия. Усещах как пениса му ми разпъва вагината и ми доставя неимоверно удоволствие, как натиска обрязаната му глава матката ми. Радвах се на дланите му на дупето ми и устните на зърната на гърдите ми. Михаил засилваше темпото и ме изпълваше цялата. Малко се бях свила за две години без секс и започнах да усещам лек дискомфорт и тъпа болка в дъното на таза.
- Моля те, Мише… по-бавно! – и в следващия момент той заблъска по-силно.
Вече имах чувството, че ще ми спука матката, а и яйчниците ми бяха като билярдни топки. Опитах се да се дръпна, но от възбудата и соковете, които бях отделила, цялото ми междубедрие беше подгизнало. Пениса му изскочи от мен, но той натисна силно отново. И се заби в задника ми! Последва ужасяваща и разкъсваща болка, сълзи и вик за помощ. Изритах го, а той ми се смееше.
- Ко ти стана ма, курво помашка? Не са ли те ебали в гъза?
Плаках свита, без сила. Болката беше пронизваща и омаломощаваща. Само успях да кажа:
- Махни се! Никога не искам да те виждам повече, изрод!

Следва продължение…

Н.Ч.