Аз, онази (част 5)

23.02.2024 | Анонимен

Държах продълговатата цилиндрична кутия в ръце и се наслаждавах на красивите орнаменти по нея – от едната страна имаше картинки с матрьошки номерирани от 1 до 9. Лидия продължаваше да подрежда учебниците си. Вадеше някакви бележки от една папка и ги поставяше в страниците на някои от учебниците, няколко тетрадки голям формат, разпредели на купчинки пред всеки учебник. През цялото време забелязах, че ми хвърля бързи погледи и се подсмихва доволно.
- Отвори кутията и ги разгледай, Наде… ще ти харесат! – чух гласа ѝ, беше се опряла на масичката и ме гледаше усмихната.
Отворих кутията и в дланта ми се плъзна много красива фигура с големината на бутилка вино. На допир беше невероятно нежна и гладка. Разглеждах я с интерес.
- Номер 9 е за много напреднали… ха-ха-ха! – Лидия се смееше и ме гледаше в очакване на реакцията ми. - Развий капачката отдолу! Да, тази!
Врътнах плоската капачка на дъното на матрьошката и от нея се пързули друга, също толкова красива и нежна на допир, мека и гладка.
- Номер 8. От месец се занимавам с нея, но още ми е голяма. – Лидия ме гледаше безсрамно, а очите ѝ искряха. - Бе ще я преборя аз… ха-ха-ха! – разсмя се звучно и гърдите ѝ заподскачаха.
- В какъв смисъл ще я пребориш? – не разбрала попитах.
- Е, мила… казах ти, че са секс играчки. Да си я завра, как иначе?
Аз преглътнах и тръпки пропълзяха по гръбнака ми – такова чудо посмъртно не може да влезе в мен! То това беше с големината на бирена бутилка, ужас!
- Номер 7. – Лидия коментираше. - Този размер на истински пенис е побъркващ! Само един мъж познавам с толкова здрав хуй, но за жалост вече не го виждам често, както преди…
Лидия гледаше през мен замечтано, явно потъна някъде в спомените си.
- Да бе! Такъв хуй едва ли има, това е поне 20 см.!
- 21 см. е и е много работен, но не е в България в момента.
- Ама Лидка, това е поне 3 пръста широко! А-а-а… такова нещо ще ме изкърти и ще орева орталъка! Пък и ще се изложа, щото като го видя и ще се насера от страх! – Лидия се спука да ми се смее, а аз държах номер 7 в ръце и наистина осъзнавах, че това е чудовищно за мен.
- Някой ден може да те запозная с номер 7 на живо! – Лидия се обърна към учебниците, а аз продължих да вадя следващите матрьошки.
- 6, 5, 4, 3… тези са по-прилични, Лидка, не мислиш ли? – попитах.
Лидия, без да се обръща към мен, ми отговори:
- От 6 надолу, миличка, ги ползвам за дупе. – затвори и последния учебник и дойде до мен. - Наде, то май вече няма нужда от много за казване, но все пак… лесбийка съм и виждам, че по някакъв начин и ти отговаряш на моето докосване и реагираш прекалено сексуално. Не се дръпна, когато те целунах сутринта между бедрата и само аз си знам колко много ми се искаше да продължа, но съм длъжна да ти го кажа и да сме наясно и двете ако ще живеем заедно. Всяка вечер, когато съм тук, ще те правя щастлива и само ако поискаш може да ми върнеш същата нежност, която ще ти давам.
Изпуснах номер 2. Засилих се и тялото ми блъсна това на Лидия. Сграбчвайки я през кръста, търсех устните ѝ. Ръцете на Лидия се заровиха в косата ми и устните ни бяха вкопчени. Не зная дали се засмуквахме, хапахме или от желание искахме да откъснем частица една от друга. За секунди бяхме голи.

Лежах по гръб на леглото, а Лидия надвесена над мен на лакти, а дланите ѝ притискаха бузите ми. Устните ми сами направиха патешка човка. Лидка ме целуваше по гърдите, почти ме беше затиснала с тялото си и аз, освен да я галя по гърба и по дупето, нямах друго което можех да направя. Езика ѝ бавно се плъзна по гушата ми, спря се под брадичката, засмука ме нежно с устни и продължи към лявото ми рамо. Цялата бях настръхнала, като наелектризирана. Лидия зарови езиче в ухото ми. Виках… побъркваше ме!
- Лиде-е-е, искам аз! Имам чувството, че ще откача! Моля те, искам аз...
Лидия се надигна от мен и ме загледа в очите. Погледа ѝ беше мътен, а гърдите ѝ неравномерно подскачаха.
- Лидка, легни… искам аз! – не знаех как да ѝ го кажа, но тя ме разбра и се претърколи на гръб, а аз веднага се измуших в краката ѝ.
Сега вече бях с лице между дългите ѝ бедра, които ме впечатлиха от първия момент в който я видях. Обръсната гладка нежна. Леко лилави устни, покрити с капчици сласт. Май доста голяма путка има, а и има лека дупчица през която се вижда във вагината ѝ, все едно сега е излезнал някой трудолюбив хуй от нея. Протегнах ръка и плъзнах две пръстчета в нея. Лидия изстена протяжно и повдигна рязко таза си. Устните ми направо се залепиха за нейния клитор. Засмуках го и разтворих устата си повече, за да плъзна езика си в нейната утроба. Аромата ѝ ме опияняваше и в следващия миг разбрах, че облизвам соковете леещи се от нея. Лидия стенеше разкрачена под лицето ми, а ръцете ѝ вкопчени в рамката на леглото се опитваха да изкривят метала на облегалката. Бях омагьосана от извивките на тялото ѝ… на стоновете, които издаваше и красотата, която излъчваше.
- Наде, Наде… – Лидия стенеше, гърчейки се под устните ми. - Наде, дай ми още пръстчета!
Лицето ѝ беше поруменяло с някакво неимоверно напрежение на него. Вкарах и още едно пръстче и усетих как тя се натисна на тях. Влага се стичаше по ръката ми, а аз не спирах да ѝ засмуквам и лижа клитора. Трите ми пръста тършуваха във вагината ѝ, но в момента в който мислех да вкарам и четвърти, Лидия подскочи и застана на колене и лакти.
- Искам така, Наде! Вземи номер 3 за дупето. Моля те, не си вади пръстчетата! Моля те… – стенеше, поклащайки сладкото си дупе пред мен.
Протегнах се и взех номер 3. Облизах го и ѝ го опрях на дупето, след което внимателно натиснах. Дупето ѝ поддаде, но за малко. Номер 3 не влизаше. Лидия стенеше и се набиваше на пръстите ми.

Езика ми нежно докосна аналния отвор на Лидия и пуснах тънка слюнка по него. Натисках все по-силно с езика си по дупето ѝ… поне така искам аз по моето – си мислех тогава. Халката ѝ започна да вибрира, не знам дали от езика ми или от пръстите в путката ѝ, но видимо се отпусна и започна да се разширява. Плъзнах номер 3 над трите си пръстчета и той потъна в мократа ѝ вагина, а халката на дупето ѝ се разтвори още повече. След няколко фрикции поставих матрьошката на халката ѝ, която вече беше олигавена, мазна и отпусната. Първите няколко сантиметра изчезнаха веднага. Лидия присви колене и си изпъна ръцете, а гръбнака ѝ описа възходяща дъга от дупето към раменете ѝ. Бедрата ѝ потрепериха за миг и тогава осъзнах, че дупето ѝ е поело уширението на матрьошката и бавно пое всичките 15 см.

Гледах я като омагьосана и си стисках бедрата по които се лееха моите сокове. Лидия се предаде след секунди – подскочи, простря се по очи и треперейки мълвеше, че съм съкровището което е търсила. Краката ѝ бяха изпънати в шпиц, а с едната ръка си притискаше халката на дупето.

На мен ми трябваше много малко – номер 3 потъна в путката ми и в момента в които натиснах силиконовата му тапа, отдолу усетих как опира в матката ми. Търколих се до Лидия и премрях от обземащия ме оргазъм.

Лежах по гръб, блуждаейки в мислите си за преживяното преди малко и започнах да връщам съзнанието си. Лидия беше легнала на една страна, подпряна на лакът и ме гледаше мило, а дланта ѝ беше върху бедрото ми съвсем близо до междукрачието.
- Осафери ли се, Наде? – Лидия се надвеси над мен и ме целуна по устните.
Езика ѝ пропълзя до зъбите ми и преди да се осъзная и да отвърна на целувката и тя се дръпна.
- Дай да ти видя дупето, и бездруго е време да мажем! – Лидия направо си ме претърколи по очи и стана за спрея и крема. - Вдигай дупето и разтвори бузките! – гласа ѝ звучеше закачливо и меко.
- О, Лидка… то май ми мина! Аз с номер 3 си поиграх… – замрънках лигаво. - Не ме болеше изобщо!
- Аз да видя, пък ти си приказвай! – Лидка ме пръскаше с лидокаина по задника.
Приятната хладинка отново ме накара да настръхна.

Усетих как двете ѝ пръстчета потъват в разлигавената ми путка, как описват полусферични движения към мястото, където беше хематома и май не съм сигурна дали пръстите не са 3. Докосването до дупето беше нежно и в момента в който пръста ѝ потъна, почувствах желание за още един.
- Лидка, нищо ми няма, не ме боли! Ах-х-х…
Лидия бутна втори пръст в дупето ми. Някакво изпълване и желание за натиск… сама се натиснах на пръстите ѝ. Няколко вълшебни мига в които прътите ѝ се движеха в задника ми. Осъзнах, че ми и много хубаво и искам да не спира. Усетих, че пръстите ѝ бавно започват да излизат.
- Не, не-е-е… Лиде, не ги вади! Още малко само…
Опитах се да се натисна, но другата ръка на Лидия ме подпря за дупето. Но пък почувствах, че се разширявам. Лидия си беше извадила пръстите на половина и ги разтваряше странично. Зърната на гърдите ми се втвърдиха триейки се по чаршафа, а усещането как дупето ми се разширява и свива направо ме побъркваше. Не изпитвах болка, може би от лидокаина, но ми беше щуро и не исках да свършва.
- Миличка, превзе номер 3… честито!
Протегнах ръка и сама се уверих, че номер 3 е в дупето ми. Лидия го притискаше нежно и той потъна бавно. В момента в който си притиснах клитора с ръка знаех, че ще преживея най-силния си оргазъм до момента. Устните на Лидия шареха по гърба ми, а езика ѝ прескачаше на всеки прешлен по гръбнака ми.

Била съм много шумна, дори съм крещяла… ами не помня! Но винаги ще си спомням блаженството от водовъртежа на този оргазъм.

Това с номер 3… какво ли ще е нагоре по стълбата? Не знам, но ще опитам!

Следва продължение...

Н. Ч.