Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


Аз, онази (част 6)

28.02.2024 | Анонимен
Категория: Аматьори

Болничните ми минаха. Бях щастлива от присъствието на Лидия до мен, но най ми харесваше нейната нежност и топлота – пръстчетата ѝ бяха нещото за което явно винаги съм си мечтала! Бях сигурна, че имаме връзка – любовна, перверзна, нетипична. Това беше връзка, която ме караше да не мисля за нищо друго, освен да ми свърши работното време и да се гушнем с Лидия. Не можех да разделя нещата – аз или тя е пасивна, аз или тя е активна. В момента в който прекрачвах прага на дома си, тя ме чакаше с обсебваща нежност. И когато броих минутите, докато свърши нейната смяна, изпитвах неимоверното желание да видя светлите ѝ очички и да усетя вкуса на устните ѝ. Седем месеца нежност и себеотдаване, седем месеца съм пияна от любов. Всеки миг прекаран заедно е нещо ново за мен – интересно, хазартно… желано! В дланите на Лидия омеквах като памук, а от устните ѝ се стапях като сладолед на слънце. Но най-обичам играта с Матрьошките. Вече съм на номер 6 в дупето и номер 7 в мунката ми сладка – така Лидия ми нарича путето. Лидия още се бори с номер 8 вагинално и номер 7 анално – ама не влизат!
- Лидка, защо напъваме с номер 7 отзад? Изчакай, има време… все някога ще се получи! – успокоявам я, когато виждам че е разочарована от поредния опит.
- Наде, нали съм ти казала за мъжа с номер 7? Много секс съм правила с него, но никога в дупето! Той е търпелив и нежен, но съм му обещала отзад. И ще си скъсам задника, но няма да се отметна от обещанието си!
- Е чак пък толкова важен? Ти май си го обичаш, а нищо не говориш за него? Разкажи де? – галейки се в нея я подпитвах.
- Той е единствения мъж в живота ми! Май съм си лесбийка, но за него съм готова винаги на всичко! – Лидия звучеше искрено, а погледа ѝ беше странно замечтан.
Така и не научавах повече за загадъчния номер 7, освен че кура му е бил 21 см. и е много работен и безкрайно нежен.

Лидия има два почивни дни, а аз се връщам по обяд от работа и се забивам от вратата в банята. Топлата вода се лее по мен и току що съм се насапунисала – пяна, като пряспа, пада от гърдите ми. Вратата на банята се отваря със замах и нали е тясна едва отскачам назад под душа да не ме перне вратата. Лидия ухилена срещу мен.
- Еййййййй, путко… няма да си бръснеш сладката мунка!
Хили ми се и нахълтва само по бикини. Извърта се и затваря вратата. Гърдите ни са опрени едни в други. Вече е чисто мокра за секунди. Придърпва ме към тоалетната чиния и с дясната си ръка затваря крана на водата. Цялата съм в пяна – мокра и хлъзгава.
- Лиде, какво правиш? Чакай поне да се полея...
Устните ѝ ми откраднаха думите. Седнах на тоалетната чиния и в следващия момент вече бях засмукала едното зърно на гърдата, а с ръка мачках другата ѝ гърда. Тези големи и сочни зърна, като биберони… като сварена бакла. Лидия притисна главата ми с ръце към гърдите си и отрони въздишка от удоволствие, което ме накара още по-настървено да ѝ засмуча зърната – едното, другото… и пак, и още! Целувах я по гърдите и се подмокрях. Ръката на Лидия придърпа косата ми назад, а с другата ръка подхвана коляното ми напред и настрани. Щях да падна от тоалетната чиния, просто дупето ми се изсули напред и се разкрачих максимално пред нея – почти разчекната се почувствах. Тя коленичи пред мен и заби устни на клитора ми. Пощурях от удоволствието и от изненадата на нейното действие. Ръката ѝ се плъзна по гърдите ми и свлече пяната от душ гела между бедрата ми. Надигна се леко и усетих как пръстите ѝ потъват мазно в путката ми. Сама си повдигнах таза за да ѝ дам достъп. Пръстите ѝ смачкаха срамните ми устни и с лек натиск се навираха в мен. Лидия ме гледаше безсрамно и ми говореше мръснишки.
- Искаш ли ме, лигло? Олееее, колко си мокра и гладна! Колко пръста искаш...
Исках, но не можех да кажа нищо, защото усещах някакво влудяващо напрежение в мен. Имах чувството, че тазовите ми кости се разместват от потъващата в мен ръка – изпълнена, на ръба на задоволството.
- Всичкиииии! – крещях от напрежение, но чувствах че искам това.
Юмрука ѝ беше в мен, а с другата си длан ме галеше по корема и меко ме притискаше с върха на пръстите си. Ръката в мен се завъртя бавно и отново се задвижи напред и назад. Умирах от удоволствие! Това беше нещо ново – нещо силно и влудяващо като усещане! Надигнах се да я целуна по устните, но в мен се породи усещането, че ще се напишкам от притискането на юмручето в мен. Лидия ме усети и се приведе към мен. Зацелува ме по устните. После ме избута назад, така че почти ми се опъна тялото. Засмука ми зърната и слизаше с устни към корема. Аз вече бях в безтегловност и не знаех на кой свят съм. После засмука клитора ми и тогава повече не помня...

Исках да ѝ благодаря за оргазма. Исках да ѝ кажа, че е невероятна! Само се клатих на изтръпналите си крака, а тя ми помагаше да се полея и оплакна.
- Хайде, Наде! Обличай се и да вървим на лазерна епилация! Запазила съм час за двете.
Триеше зад гърба ми с хавлия косата ми, а аз още не можех да влезна в релси.
- Лидка, ти цялата ръчичка ли си мушна в мен? – смотолевих го набързо, изчервявайки се и притискайки с две длани путката си.
- Да, цялата до китката! Еластична си и това беше прекрасно като усещане! Хареса ли ти?
Обгърна с длани главата ми приведе се и ме зацелува страстно по устните. Сочният ѝ език се плъзна под моят и го превъртя облизвайки го. Ръцете ѝ нежно смачкваха гърдите ми.
- Някой ден искам и ти да ме изненадаш така! Твоята ръчичка е по-малка от моята и се надявам да изживея твоето удоволствие от фистинга.
- Още довечера ще те накарам да викаш, само да се върнем от епилацията!
Да, но не било писано! Трябваха ни 2-3 дни да се справи кожата с зачервяването от облъчването. Но поне гаранция ни дадоха, че поне 7-8 месеца няма да мислим за интимно обезкосмяване.

Шетах в кухнята рано сутринта и чаках Лидия да се върне от нощна. Приготвих закуска и кафе. Лидия влетя в стаята захвърляйки чантата и изсули ритайки обувките си.
- Наде! Знаеш ли, че продават апартамента отсреща? – беше превъзбудена.
- Предполагам. Там живееше стара двойка. Дядото почина преди две години, а бабичката едва креташе.
- Да бе! Отива бабата при внуците във Варна и щели да продават апартамента. Внука ми даде тоя телефон и каза, че за 40 -50 хиляди може да говорим.
- За мен това е сериозна сума! Аз още 6 хиляди имам да давам на банката от кредита. Просто не мога да осмисля такава цифра! – казах ѝ мнението си.
- Ще намеря парите! – Лидия подскачаше и беше въодушевена.
Аз я гледах и не ѝ вярвах.

Наближава края на годината – началото на декември. Мрачно гадно време. Лидия е втора смяна в болницата. Аз, натоварена с две пазарски торби, тепам към къщи. Ръми ситен дъжд цял ден – потискащо! Отскоро домоуправителя наби ключалка на входната врата. С тези торби се зачудих как да бръкна в дамската си чанта за ключа.
- Мога ли да ви помогна, госпожице? – приятен мъжки глас, невероятен тембър.
Както съм навела глава, в първия миг съзирам огромен скъп куфар и мъж, който се надига от пейката, завряна под терасата на първия етаж.
- Дайте, ще ви помогна! – и хваща спокойно торбата откъм неговата страна. Другата му ръка виси в очакване да му подам втората торба.

Отключих и тръгнах да влизам във входа.
- Задръжте за момент вратата... – приятния мъжки глас.
- За кой етаж сте? – полюбопитствах.
- За пети.
Оглеждах мъжа в асансьора – ХУБАВЕЦ! Здрав, як, висок – абе красавец! Слезнахме на етажа. Аз отключвах вратата в момента когато чух гласа на непознатия:
- Вие ли сте Надежда?
- Да, защо? – малко се стреснах.
- Аз съм Емил, брат съм на Лидия. Щях да дойда с месец по-късно, но малко се промениха нещата. Не Ви ли е споменавала за мен? – хубавеца се притесни, гледайки ме в неразбиращите ми очи. - Е, аз ще изчакам на стълбите… – промълви сконфузено.
- Ама моля ви! Влезте вътре! Лидия ще се върне от втора чак към 22:00 часа!
Емил вдигна куфара и го завлачи след себе си, влизайки в апартамента ми.

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 1 месец

Еййй, ама все бездомници и неудачници ги намираш. Ще те кръстя и теб МАГНИТ ЗА БОКЛУЦИ! Чакам да приключиш поредицата за да ти предложа оферта. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 месец

Браво! БРАВО!!! Все по-любим разказ :) Благодаря, авторке! (MickeyMouse)

Анонимен | преди 1 месец

Много добър разказ Н Ч . Не слушай Бахура, той непрекъснато се надува, защото знае че е излишен като сляпо черво.

Fairy | преди 1 месец

Ухаааааа! Ней хуманно! Ней хуманно! :))))

Анонимен | преди 1 месец

Мисля си, че нещата отиват към златен дъжд докато правят но жичка, дано познавам! 15см

Анонимен | преди 1 месец

Поздравления за таланта, всяка част става все по-интригуваща. Браво

Анонимен | преди 1 месец

Аз ще я стимулирам финансово за написването на следващ(и) разказ(и). ИСКАМ и ти да се НАДУЕШ така. А не само като български политик да ми ЛОПАШ и друг да ти е крив, че женати пак я боли глава. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 месец

Не спорете на дребно . Бахе това с българските политици забелязвам че в доста коментари го ползваш --- Не е нужно . Но пък ще се радвам да споделиш на всеослушание офертата към мен . Н. Ч.

Анонимен | преди 1 месец

Н. Ч. От чисто любопитство питам: от колко части е този разказ или не е завършен и ги пишеш в движение? ... (MickeyMouse)

Анонимен | преди 1 месец

Г-жо Небибе Чалък, какво си помислихте, че ще Ви шепна офертите на уше под масата, задкулисно? Хахаха, разсмяхте ме, а твърдите, че сте запозната с коментарите, които съм писал. Аз съм единствения потребител който си написа Име, Фамилия, адрес, телефон и ел. поща. Не съм клавиатурен мачо, тип Бай Ганьо. Офертата е следната: Ще пишете ли разкази с други сюжети или ще описвате живота си, защото не ми допада този сюжет, а ме грабна стилът Ви на писане! Посочвате ми цена в лева за разказ(различен от житейския ви сюжет) от N на брой думи, ако реша, че е приемлива за моите възможности, публикува се и получавате финансовия стимул. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 месец

Още нещо, МОЛЯ, вижте някаква различна форма на обръщение РАЗЛИЧНА от Бахе, че тази е СИЛНО резервирана от личност с която си пием чай и ме води по културни мероприятия+. Благодаря за вниманието. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 месец

Опаааа.. 15см

Анонимен | преди 1 месец

Няма "Опаааа..", тук се слуша мойта воля! Започвам да набирам разказа "Как ебах леля Цецка и свърших в косматата ѝ путка" !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 месец

Страхотно възбуждащо пишеш кога ще се залеете взаимно с олио - ще се триете . ше пробвате матрошките и хоп и мъже се намесват като ви изненадват!

Fairy | преди 1 месец

Тук следя с огромен интерес как вървят преговорите. Едвам си стискам фееричната уста да не би да компрометира сделката. Н.Ч., много трудна ситуация, съчуствам ти. Но пък адски се радвам как вдигна настроенията. Пишеха хубави поредици и Тони, и Банков, но не бяха чак така приветствани. Браво!

Анонимен | преди 1 месец

Алоооо, пресаташето, остави ревността и погледни част 5 и коментар 5, какво съм написал. Що се отнася до разказите на посочените от теб, да, бяха увлекателни, НО прекаляваха със себеизтъкването си, то големи ебачи, големи свалячи, по-скоро полски свирачи! Бизнесмени чукащи дърти съученички и колежки на майките си. Регистрирха си новозакупените мерцедеси сами, висяха по опашки в КАТ. Най-ми бяха смешни как жените сваляха тях и молеха да бъдат употребени(разбирай, наебани като пачаври) от великите ебачи. Какви биячи бяха, биеха богати араби и прочие простотии. Мога примери да ти посочвам до разсъмване, но трябва да набирам разказ. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 месец

Тука авторката не спря да използва автоирония, с това ме впечатли. Писа за това как се притеснява докато я свалят, че била тъпа патка. Помашка курва, писа за хематома на седалищните части, за тясната си баня и т.н. и т.н. !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 месец

Готини разкази - браво на автора!

Fairy | преди 1 месец

Бахенце, "алоу" :))) ней прието кат официално обръщение, ма нищо, аз гледам същественото. Видях те, пиле, с петата поправка и ме скъсаха от майтап, но това е положението :))). Виж, за уточнението, че всъщност ти харесва повечко скромност да има, да е по- близичко до общите човешки проблеми, сега го разбирам. Ама пък къде щяхме да бъдем, ако не мечтаехме за космоса необятен и Луната? Няма да споря за сюжетите- пътуването на стоп през Анадола, момиченцето след взрива или бодрия дух на Катето и твърдата ѝ лоялност. Спас и Нели нали си чел? :)) Сега, НЧ е в позиция да слага сама цена на труда си, което е трудничко. Може би ще ти предложи бартер? Нейн срещу три твои, защото не са авторски, но пък ще е взаимна общата полза за сайта. Знам ли? Опитвам да мисля извън рамката. Много интересничко става. :))) А за сюжетните линии не мисля, че трябва да сме строги, там е въпрос на вкус и строго индивидуално. Малко като в театър, когато се чудиш що гледаш тъпотии, а мислиш за тях със седмици после. Демек, не са били тъпотии. Виж, хубавото писане е, когато се чете с наслада и без затруднения. Да е сладкодумно, само това е моят критерий. Е , тук имам грях към поредицата с Разрушителната страст, че е отлично написана, ма много ме доядява на героите. :)))) Пак ти приказвам дълго. Айди, султане :)))

Анонимен | преди 1 месец

Говори ми, говори ми душеприказчик мой.... !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!

Анонимен | преди 1 месец

Н Ч не се връзвайте на мераците на сляпото апандиситно Бахурно черво . Разказа Ви е прекрасен , продължавайте в същия дух.