Аз, онази (част 6)

28.02.2024 | Анонимен

Болничните ми минаха. Бях щастлива от присъствието на Лидия до мен, но най ми харесваше нейната нежност и топлота – пръстчетата ѝ бяха нещото за което явно винаги съм си мечтала! Бях сигурна, че имаме връзка – любовна, перверзна, нетипична. Това беше връзка, която ме караше да не мисля за нищо друго, освен да ми свърши работното време и да се гушнем с Лидия. Не можех да разделя нещата – аз или тя е пасивна, аз или тя е активна. В момента в който прекрачвах прага на дома си, тя ме чакаше с обсебваща нежност. И когато броих минутите, докато свърши нейната смяна, изпитвах неимоверното желание да видя светлите ѝ очички и да усетя вкуса на устните ѝ. Седем месеца нежност и себеотдаване, седем месеца съм пияна от любов. Всеки миг прекаран заедно е нещо ново за мен – интересно, хазартно… желано! В дланите на Лидия омеквах като памук, а от устните ѝ се стапях като сладолед на слънце. Но най-обичам играта с Матрьошките. Вече съм на номер 6 в дупето и номер 7 в мунката ми сладка – така Лидия ми нарича путето. Лидия още се бори с номер 8 вагинално и номер 7 анално – ама не влизат!
- Лидка, защо напъваме с номер 7 отзад? Изчакай, има време… все някога ще се получи! – успокоявам я, когато виждам че е разочарована от поредния опит.
- Наде, нали съм ти казала за мъжа с номер 7? Много секс съм правила с него, но никога в дупето! Той е търпелив и нежен, но съм му обещала отзад. И ще си скъсам задника, но няма да се отметна от обещанието си!
- Е чак пък толкова важен? Ти май си го обичаш, а нищо не говориш за него? Разкажи де? – галейки се в нея я подпитвах.
- Той е единствения мъж в живота ми! Май съм си лесбийка, но за него съм готова винаги на всичко! – Лидия звучеше искрено, а погледа ѝ беше странно замечтан.
Така и не научавах повече за загадъчния номер 7, освен че кура му е бил 21 см. и е много работен и безкрайно нежен.

Лидия има два почивни дни, а аз се връщам по обяд от работа и се забивам от вратата в банята. Топлата вода се лее по мен и току що съм се насапунисала – пяна, като пряспа, пада от гърдите ми. Вратата на банята се отваря със замах и нали е тясна едва отскачам назад под душа да не ме перне вратата. Лидия ухилена срещу мен.
- Еййййййй, путко… няма да си бръснеш сладката мунка!
Хили ми се и нахълтва само по бикини. Извърта се и затваря вратата. Гърдите ни са опрени едни в други. Вече е чисто мокра за секунди. Придърпва ме към тоалетната чиния и с дясната си ръка затваря крана на водата. Цялата съм в пяна – мокра и хлъзгава.
- Лиде, какво правиш? Чакай поне да се полея...
Устните ѝ ми откраднаха думите. Седнах на тоалетната чиния и в следващия момент вече бях засмукала едното зърно на гърдата, а с ръка мачках другата ѝ гърда. Тези големи и сочни зърна, като биберони… като сварена бакла. Лидия притисна главата ми с ръце към гърдите си и отрони въздишка от удоволствие, което ме накара още по-настървено да ѝ засмуча зърната – едното, другото… и пак, и още! Целувах я по гърдите и се подмокрях. Ръката на Лидия придърпа косата ми назад, а с другата ръка подхвана коляното ми напред и настрани. Щях да падна от тоалетната чиния, просто дупето ми се изсули напред и се разкрачих максимално пред нея – почти разчекната се почувствах. Тя коленичи пред мен и заби устни на клитора ми. Пощурях от удоволствието и от изненадата на нейното действие. Ръката ѝ се плъзна по гърдите ми и свлече пяната от душ гела между бедрата ми. Надигна се леко и усетих как пръстите ѝ потъват мазно в путката ми. Сама си повдигнах таза за да ѝ дам достъп. Пръстите ѝ смачкаха срамните ми устни и с лек натиск се навираха в мен. Лидия ме гледаше безсрамно и ми говореше мръснишки.
- Искаш ли ме, лигло? Олееее, колко си мокра и гладна! Колко пръста искаш...
Исках, но не можех да кажа нищо, защото усещах някакво влудяващо напрежение в мен. Имах чувството, че тазовите ми кости се разместват от потъващата в мен ръка – изпълнена, на ръба на задоволството.
- Всичкиииии! – крещях от напрежение, но чувствах че искам това.
Юмрука ѝ беше в мен, а с другата си длан ме галеше по корема и меко ме притискаше с върха на пръстите си. Ръката в мен се завъртя бавно и отново се задвижи напред и назад. Умирах от удоволствие! Това беше нещо ново – нещо силно и влудяващо като усещане! Надигнах се да я целуна по устните, но в мен се породи усещането, че ще се напишкам от притискането на юмручето в мен. Лидия ме усети и се приведе към мен. Зацелува ме по устните. После ме избута назад, така че почти ми се опъна тялото. Засмука ми зърната и слизаше с устни към корема. Аз вече бях в безтегловност и не знаех на кой свят съм. После засмука клитора ми и тогава повече не помня...

Исках да ѝ благодаря за оргазма. Исках да ѝ кажа, че е невероятна! Само се клатих на изтръпналите си крака, а тя ми помагаше да се полея и оплакна.
- Хайде, Наде! Обличай се и да вървим на лазерна епилация! Запазила съм час за двете.
Триеше зад гърба ми с хавлия косата ми, а аз още не можех да влезна в релси.
- Лидка, ти цялата ръчичка ли си мушна в мен? – смотолевих го набързо, изчервявайки се и притискайки с две длани путката си.
- Да, цялата до китката! Еластична си и това беше прекрасно като усещане! Хареса ли ти?
Обгърна с длани главата ми приведе се и ме зацелува страстно по устните. Сочният ѝ език се плъзна под моят и го превъртя облизвайки го. Ръцете ѝ нежно смачкваха гърдите ми.
- Някой ден искам и ти да ме изненадаш така! Твоята ръчичка е по-малка от моята и се надявам да изживея твоето удоволствие от фистинга.
- Още довечера ще те накарам да викаш, само да се върнем от епилацията!
Да, но не било писано! Трябваха ни 2-3 дни да се справи кожата с зачервяването от облъчването. Но поне гаранция ни дадоха, че поне 7-8 месеца няма да мислим за интимно обезкосмяване.

Шетах в кухнята рано сутринта и чаках Лидия да се върне от нощна. Приготвих закуска и кафе. Лидия влетя в стаята захвърляйки чантата и изсули ритайки обувките си.
- Наде! Знаеш ли, че продават апартамента отсреща? – беше превъзбудена.
- Предполагам. Там живееше стара двойка. Дядото почина преди две години, а бабичката едва креташе.
- Да бе! Отива бабата при внуците във Варна и щели да продават апартамента. Внука ми даде тоя телефон и каза, че за 40 -50 хиляди може да говорим.
- За мен това е сериозна сума! Аз още 6 хиляди имам да давам на банката от кредита. Просто не мога да осмисля такава цифра! – казах ѝ мнението си.
- Ще намеря парите! – Лидия подскачаше и беше въодушевена.
Аз я гледах и не ѝ вярвах.

Наближава края на годината – началото на декември. Мрачно гадно време. Лидия е втора смяна в болницата. Аз, натоварена с две пазарски торби, тепам към къщи. Ръми ситен дъжд цял ден – потискащо! Отскоро домоуправителя наби ключалка на входната врата. С тези торби се зачудих как да бръкна в дамската си чанта за ключа.
- Мога ли да ви помогна, госпожице? – приятен мъжки глас, невероятен тембър.
Както съм навела глава, в първия миг съзирам огромен скъп куфар и мъж, който се надига от пейката, завряна под терасата на първия етаж.
- Дайте, ще ви помогна! – и хваща спокойно торбата откъм неговата страна. Другата му ръка виси в очакване да му подам втората торба.

Отключих и тръгнах да влизам във входа.
- Задръжте за момент вратата... – приятния мъжки глас.
- За кой етаж сте? – полюбопитствах.
- За пети.
Оглеждах мъжа в асансьора – ХУБАВЕЦ! Здрав, як, висок – абе красавец! Слезнахме на етажа. Аз отключвах вратата в момента когато чух гласа на непознатия:
- Вие ли сте Надежда?
- Да, защо? – малко се стреснах.
- Аз съм Емил, брат съм на Лидия. Щях да дойда с месец по-късно, но малко се промениха нещата. Не Ви ли е споменавала за мен? – хубавеца се притесни, гледайки ме в неразбиращите ми очи. - Е, аз ще изчакам на стълбите… – промълви сконфузено.
- Ама моля ви! Влезте вътре! Лидия ще се върне от втора чак към 22:00 часа!
Емил вдигна куфара и го завлачи след себе си, влизайки в апартамента ми.