Една нощ в планината

23.03.2022 | Анонимен

Вечер. Топла юлска нощ, почти полунощ. Чисто небе. Няма вятър. Чакаш на улицата. Облечена си с тениска, къси панталони и маратонки. Пред теб спира тъмно син пикап. Слизам от него, облечен съм по същия лек начин.
- Влизай… – поканих те, щом ти отворих вратата.
- Къде искаше да ме заведеш толкова, че ме изкара посред нощ?
- Ще трябва да покараме малко, но ще видиш. Ще ти хареса.
Тръгваме и караме час и половина. По пътя си говорим за кой какво е правил днес, за живота, за случки от детството, за най-странните ни сънища. Качваме се на Витоша. Прекосяваме я. Колата спира. Още сме в планината. Пред нас се простира долината и малкото останали светлинки на Рударци и Перник.
- Стигнахме. Слизай.
- Супер, ще ме закопаеш на Витоша. Мечта ми е… – отвръщаш и слизаш от пикапа. - Хубава гледка!
- Не е лъжа. – отвръщам застанал до теб. - Гледай я и не се обръщай.
Минават 5 минути.
- Колко още? – подвикваш без да се обръщаш.
- Още толкова. Ох, shit. НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ! – виквам ти, виждайки, че ще се обърнеш.
Минават още 5 минути.
- Затвори си очите! – подканвам те аз.
- Само да не ми го размахаш в лицето като ги отворя. – отвръщаш закачливо.
- Този път не е това.
Усещаш как те хващам силно за раменете и те приканвам да тръгнеш.
- Обещавам да не те карам да си копаеш сама дупката. Отваряй ги.
Пред теб виждаш как каросерията на пикапа е без покривало, по ръбовете ѝ са сложени свещи, а в нея е сложен надуваем матрак покрит с няколко одеяла.
- Първо дамите.
Качваш се с моя помощ и се гмуркаш в завивките, лягайки по гръб. След миг се присъединявам. Двамата лежим и гледаме небето, осеяно с безброй звезди. Чуват се само звуците от природата.
- Гледай… – вадя си телефона и пускам Sky Map. - Това там трябва да е Андромеда.
- Да, а там Голямата Мечка.
- Едното е галактика, другото съзвездие.
- Ще ти дам едно съзвездие... На апа показва само съзвездия. Андромеда е такова.
- Ол…
- А като каза “ол”, защо изпсува преди малко? – попита ти, поглеждайки ме.
- Опарих се на една свещ.
- Дай да видя.
- Ето, нищо ми няма. – подавам ти палеца си.
- На мен ми е за друго.
Хващаш ме за ръката, както ми е изпъчен палеца, доближаваш го до лицето си и нежно го целуваш. Засмукваш го. Изправям се от легнало положение и лягам върху теб, вадейки палеца си от устата ти. Двата ти крака минават под моите, а аз съм застанал на колене. Целувам те по врата, при което главата ти се протяга, изтръпващо нагоре. Обгръщаш гърба ми с ръце. С целувки минавам през врата ти, по челюстта, по бузата ти. Стигам до устните ти. Спираш целувката ми като ми захапваш долната устна и ми се усмихваш. Целувам те и вкарвам езика си при твоя. Възбудата ти нараства. Отмествам едната си ръка и сграбчвам гърдата ти.
- Искаш да си играем грубо ли? – отвръщаш ти, помествайки една от ръцете си от гърба ми.
Пускаш я надолу по тялото ми, през корема ми, по панталоните ми и сграбчваш пениса ми. Веднага разбираш, че се е втвърдил.
- Ами нека е грубо! – отвръщам аз, минавайки под тениската ти, под сутиена ти.
Опипвам гърдата ти, ръцете ми са студени, зърното ти настръхва.
- Студен си! – усмихваш ми се.
Казвайки това, се извръщаш изпод ръцете ми. Изправяш се и ме буташ да падна в легнало положение.
- Но не само ти.
Ръката ти се спуска под тениската ми, опивайки плочките ми. Навеждаш се и ме целуваш, с това си действие прокарваш ръката си под панталоните ми и хващаш силно члена ми. Започваш да си движиш китката нагоре-надолу, докато ме целуваш. Хващам тениската ти за долният край и я измъквам над главата ти. Усещаш как от планинският хлад ти настръхва кожата. Разкопчавам сутиена ти и го захвърлям до нас.
- Няма само аз да мръзна. – заявяваш, протягайки се и дръпваш моята тениска да я сваля.
Заставаме двамата полу-голи. Аз легнал, ти седнала.
- Който измрънка за студа пръв губи?
- Дадено! – отвръщаш.
Изместваш се от към краката ми, хващаш ме за панталоните и ги дръпваш надолу. Еректиралият ми пенис потръпва при свободата си. Къде от щастие, къде от хлад. Надвесваш се над него. Поглеждаш ме и виждаш очакващият ми поглед. Хващаш го с ръка, изправяш го и го лапваш. Усещаш колко по-топъл е от останалите неща около нас. Задвижваш си главата надолу-нагоре, докато с едната ръка ме мастурбираш, а другата прокарваш по плочките ми. Издишвам тежко. Забелязваш насладата ми.
- Без ръце, cheater! – закачам се аз.
Пускаш го и започвам да го лапаш. Запълва по-голямата част от устата ти. Започват да текат лиги. Решаваш да го погълнеш целия. Чува се gag reflex-а ти. Връщаш малко назад и го набиваш пак навътре. Забързваш движението, докато лигите ти текат по него, а гърлото ти издава задавящият се звук.
Изплюваш го.
- Мисля, че и аз заслужавам нещо… – казваш, изправяйки се права.
Разкопчаваш панталона си и го сваляш с все бельото ти. Усещаш как влажността ти, пропила се вече в бельото ти се отделя от путката ти. Планинският студ в началото изненадва устните и клитора ти, понеже са много влажни. Изправям се в седнало положение. Пенисът ми изстива от лигите и хладта.
- Ела… – махвам ти с две ръце.
Прекрачваш през мен. Сграбчвам дупето ти с две ръце и те придърпвам да застанеш над мен. Започвам да ближа вагината ти. Облягаш ръце на тавана на пикапа и поглеждаш гледката пред теб. Светлинки на късна вечер. Долина. Малки хълмове.
- О, това е добро! – възкликваш.
- Бива си ме, а?
- По-малко думи, повече действие! – заповядваш ти.
Усещаш как езика ми се движи от клитора ти до влагалището ти. Обикаля устните ти отвътре, отвън. Спирам. Засмуквам нежно клитора ти и усещаш как два мокри пръста влизат в теб. Докато те ближа по цялото коте, движа двата си пръста по-скоро вътре, отколкото да ги вкарвам и изкарвам. Дишаш по-тежко. Зърната ти са твърди. Цялото ти тяло изтръпва. Настръхнала си от студ и възбуда. Корема ти започва да се стяга. Спирам.
- Защо спря?
- Гледай напред.
Разбираш, че се изправям зад теб. Дръпвам те за кръста да се надупиш леко. Прегръщам те. Една ръка минава през корема ти и започва да гали клитора ти. Другата те сграбчва за врата.
- Искаш го, нали?
- С нетърпение!
При тези думи, ръката ми се дръпва от клитора ти и усещаш как главата на пениса ми застава на ръба на влагалището ти. Дръпвам те за врата, главата ти да се отдръпне назад.
- Заповядай! – прошепвам в ухото ти, докато прониквам в теб.
Все още олигавеният ми член влиза в теб. Усещаш как те изпълва. Възбудата ти расте до побъркване.
- По бързо! – отвръщаш, през дълбокото си дишане.
Задвижвам кръста си по-бързо, с което затласкам пениса си в теб по-бързо. Извръщам ти лицето и ти пускам език. Сграбчвам те за врата по-силно. Тласъците вече произвеждат звук между бедрата ми и дупето ти. Чуваш, че дишам тежко. Започваш да пъшкаш по-силно. Спирам.
- Всичко аз ли ще върша? – закачам те, обръщайки те.
- Не ти ли е студено? Трябва да се движиш да не замръзнеш. – предизвикваш ме с очи.
Лягам на матрака сред одеялата. Лягаш върху мен. Усещаш колко по-топло е сред тях, но няма да ми се оставиш. Изправяш се леко, сграбчваш пениса ми и се позиционираш над него. Вкарваш го. Олигавен от соковете ти и при влажността на влагалището ти не е никакъв проблем той да влиза с висока скорост в теб. Навеждаш се към мен. Прокарвам ръце по гърба ти. Целуваш ме и започваш да движиш таза си. Чувстваш прииждащият оргазъм. Изпъваш се назад, облягаш се на краката ми да пазиш баланс, подскачайки върху кура ми. Той започва да пулсира, опитвам се да не свърша. Чуваш оргазмичните ми издишвания и че съм на ръба. Изживяването те подлудява отвъд благоприличието. Корема ти започва да прави пред-оргазмични спазми. Започваш да свършваш. Тялото ти е облято от топлина. Дишането ти зачестява още повече. Изпъшкваш. Губиш усет за време и локация. Тук сме само аз, ти и този момент. Влагалището ти се стяга около пениса ми в оргазмичен танц. Не издържам повече и свършвам. Топлината от спермата ми те облива отвътре. Тялото ти пулсира в оргазъм. Стъпалата ти се огъват. Ръцете ти се впиват в краката ми. Всичко затихва. Чува се само тежкото ни дишане. Отпускаш се напред. Лягаш върху гърдите ми. Пенисът ми, вече намаляващ обема си се изхлузва от влагалището ти. Чувстваш как част от спермата се изтича от теб. Хващам най-близкото одеяло и ни завивам. Топлината в началото ти е неприятна поради топлото ти тяло, но бързо става добре-дошла.
- Май няма победител, а? – питам те хилейки се аз и галейки те по гърба.
- По-скоро няма загубили!