До сервизното на пакинга

07.11.2026

Този разказ е по действителен случай.

Здравейте, тук ще се подвизавам като Ванку. Историята ми се случи наистина това лято.

Бях на работа в офиса и горещото време ме караше да се чувствам неспокойно в панталоните си. Просто се разтичах в бельото си за мъж – исках да го усетя в мен веднага. Работа имаше, но нищо спешно, а времето не минаваше.

Тогава отворих телефона и реших да видя какво има. Нищо. Затворих го, но все още исках мъж да застане пред мен и да заема мястото си в краката му. Усещах как вътрешностите ми пулсират, за да го поемат твърд. Устата ми се напълни със слюнка, а нямаше кого да обхвана до основите на ствола. Усещах напрежението в мен.

Реших да изляза и да отида в мола. Не очаквах да се случи нещо там, но трябваше да се раздвижа. Не можех да остана в офиса, а и без това не правех нищо съществено. Речено – сторено! Отидох в мола и започнах да се разхождам из етажите. Заглеждах се по мъжете, зяпах и витрините безцелно.

На няколко пъти се срещнах с един и същи мъж в коридорите на мола. Първият път не го видях до последния момент, когато го изгледах в лицето набързо и просто се разминахме, но впоследствие, когато повече гледах мъжете и палатките им, го огледах. Явно и той ме загледа, защото ми даде да разбера, че му е станало ясно, че се втренчвам в издутия му анцуг и фигурата му.

Добре де, нищо проблемно дотук. Не го заговорих. Той мен също. Продължих да си се шляя из мола и така, докато не отидох до тоалетната. Пуснах една вода, което доста помогна да намаля напрежението, и отидох да си измия ръцете. Тогава го видях да влиза в помещението и ме загледа. Направи ми впечатление как ми огледа леко надупения над умивалника гъз и се подсмихна одобрително-подигравателно. Стана ми ясно кой кой ще е. И все пак не го последвах обратно в тоалетните.

Явно от току-що пуснатата вода малко от самоуважението ми се върна и животинското като да се притъпи. Тоалетната в мола тогава ми се стори доста евтино място за каквото и да било, затова излязох и продължих да обикалям. Този път, като го засякох, беше една идея по-намръщен от обичайното, но пък и по-надут между краката – явно си беше постоял в кабинката в тоалетната самичък.

Рекох си, че е време за действие, и тръгнах към асансьорите. Качих се, натиснах „-3“. Последва ме в асансьора и не натисна нищо – просто видя накъде отивам. Спряхме на партера и останахме сами, след като слезе двойката, която беше в асансьора с нас. Тогава ме попита дали съм намерил в мола каквото търся.

- Не знам. Тепърва ще се види. – изстрелях, без много-много да му мисля.

Говореше ми за дебилни опити за свалки. Наум си казах, че човекът ще ми тегли една майна и ще се върне обратно. Нищо подобно! Слязох и се запътих към паркинга, мислейки си, че съм изтървал коня у ряката, както казват на село. Обаче в автоматичните врати го видях, че бавно върви след мен и ме гледа втренчено и той.

Добре. Свалката не се е провалила, обаче аз не дойдох с кола. Какво ще правим... Директно ще си дойдем на думата. Запътих се към най-отдалечения от входа на паркинга край и реших, че щом досега не се е отказал, иска същото като мен.

Малко преди да стигна до сервизното помещение, чух зад гърба си:
- Тоя гъз е много пъргав. Харесва ми! – и ушите ми пламнаха.

Ясно ми беше какво ще ми се случи.

- Щом досега не ти е избягал, в кърпа ти е вързан.

- Не бързай толкова.

Настигна ме и ме хвана за задника. Стисна здраво и усетих здравия му захват да ме дърпа настрани. Обърна ме с лице към него и не каза нищо – просто ме натисна с другата ръка за рамото и в същото време развърза анцуга си.

Какво да ви кажа, момчета... Завидях си на кривия късмет – дебел, та ми стана лошо.

Ама и на него му стана ясно какво си мисля:
- Спокойно, още не е напълно одървен. Хайде, лапай!

И се приближи с една крачка напред, а гърбът ми опря в сервизното помещение, което постоянно издаваше монотонен звук: буууум-бууум.

Поех главичката, която леко се подаваше от кожата, и се зарадвах, когато усетих аромата на чиста кожа. Започнах отново да се пълня със слюнка и това ми харесваше – този път имаше върху какво да я наслагвам. Най-хубавото беше, че бях приклещен, а ръката му държеше здраво косата ми.

Урок по добра доминация – винаги дръжте косата на пасивния си здраво, без да дърпате наляво-надясно. Самото придържане е достатъчно, за да го възбудите и да го накарате да се подчини. А всеки пасивен иска да се подчини.

Така ми държаха косата между пръстите и ме оставиха да се движа сам в ограниченото ми пространство. Подмокрях се аз самият между краката и този адреналин си казваше думата. Бях готов. Но той не бързаше – дръпна ми с едно косо движение косата назад, за да ни се изравнят очите, и се подсмихна нагло, докато ми го вкарваше вече сам в устата. Бавно. Явно съм хубава гледка с кур в устата.

Поеба ме с 1/3 от кура си така известно време и попита:
- Добре ли правиш дълбоко гърло? – докато ми го натискаше целия навътре в устата, в гърлото зад сливиците.

Както казах – дебел, но се оказа и дълъг.

Пасивните обичат да ги доминират, но не всички можем да поемаме големи. Особено дебели и големи. Този път обаче явно нямаше проблем, защото човекът си влезе в гърлото ми като у дома си. Да, имаше леки спазми в гърлото, но или не ги усети, или не сметна за нужно да ми даде време да поема въздух за втори опит. Усетих го как натиска на талази в мен, без особено да се връща назад, та да види кога ще ме задави. Понапълниха ми се очите със сълзи и ми се размаза погледът, но нито с ръце можех да го избутам, нито можех да протестирам по друг начин. Леките гърлени звуци имаха обратния ефект.

- Я колко добре поемаш кур в гърлото! Продължавай да го лапаш така! – чух, докато натискаше с главичка гърлото ми и въздухът ми беше ограничен до каквото е налично в дробовете.

Така обаче не продължих още дълго, защото по едно време го извади рязко и усетих притока на кислород и слюнка в устата си. А устата ми стоеше широко отворена, като не можех, а и не се опитвах да я затворя. Два пъти си поех въздух, докато от устните ми се стичаше слюнка, и пак се озовах в изходно положение.

- Дай да видим сега колко ще издържиш!

Обаче не беше така внимателен – започна да си вади патката на 1/3 може би и пак влизаше обратно. Рязко вадене, бавно вкарване. Ту го дърпаше назад веднага, ту задържаше или вътре, или вън. Ритъм – никакъв. Между тласъците се опитвах да поема въздух, но не се справях особено добре.

Така продължихме в следващите 5 минути, които ми се сториха час. Отлична работа е свършил, щом си си загубил представата за времето.

Пусна ми косата и каза:
- Ставай, че ще свърша скоро, а ми се ебе!

- Как ще ме ебеш с това бе? Огромно е!

- Да, знам. Чакай да го усетиш отвътре колко голям изглежда.

Обърнах се аз – не толкова по собствена воля, а заради погледа му в очите. Става ти ясно, че нямаш избор, като те погледнат така.

Свалих аз панталона, но явно искаше по-голяма гледка и с едно движение ми го свали до глезените. Едната ръка на кръста, другата на рамото – и бях прилично надупен на сервизното помещение на паркинга. За лубрикант на такива места – забравете.

Изплю се човекът веднъж, отърка си кура и каза само:
- Дръж се, земьо, шоп те гази! – и понечи да влиза като у дома си.

Да де, ама то теснотия – заболя ме. Опитах се да мърдам и му сецнах пенетрацията. Груба грешка. Заби ми един шамар по задника. Извади го, пак плю и този път влезе малко след главата.

Не спря от галантност, а за да ме хване здраво с двете ръце за кръста:
- Да не ми бягаш много-много! – и натисна до ташаци в мен.

Заболя ме зверски. Опулих се и май видях колите на горното ниво. Обаче нямах време да се заглеждам – дойде тласък номер 2.

- Дай една идея по-леко! – изскимтях му, но не ме чу... или не сметна за нужно да ме слуша.

Набиваше ми го рязко и от главичката до ташаците, като леко подскачах при всяка пенетрация. Накрая просто го усетих как задържа вътре и започна да пулсира в мен. Празненето, без да те питат, е супер – хем си курва, хем ти е кеф. Емоциите са микс голям.

Не каза нищо. Извади го. Прибра си го.

И ми каза:
- Добре го лапаш, но много шаваш, като го поемаш отзад. Такива като тебе не ме кефят. Трябва пак да те наеба някой път. – и ми показа Инстаграма си.

Една бърза снимка с моя телефон и свалените гащи – и се оказах абониран за големия кур, без да го искам. Втората среща беше по-интересна и по-продължителна. Но ще ви разкажа за нея в друг разказ.