Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Разказът ми вероятно ще ви се стори дълъг, но това са спомените ми. Затова моля да ми простите предварително!
***
Казвам се Яна, но това няма отношение към случката. Просто така!
Не съм нещо особено – 162 см, 54-55 кг. Спортна фигура и много любов към плуването. Омъжена съм за разкошен човек вече повече от 15 години. Всъщност познаваме се от много, много години. Бяхме в една компания доста преди да заживеем заедно.
Завърших образованието си и след кратки перипетии застанах начело на един стартъп, както му казват сега. После го продадохме и ме взеха за търговски директор в новата компания. Съпругът ми, тогава още съжител, основа малка фирма и започна да развива собствен бизнес.
Малко преди да продадем стартъпа, ни се роди дъщеря. После дойде новата длъжност и... Общо взето, не бяхме ходили никъде на по-сериозна почивка. Само командировки.
Един ден просто решихме да се напием с приятели и... И сключихме брак. Дъщеря ни беше на три години. Колегите ни подариха почивка далеч, далеч: „Където не сте ходили“, както казаха те. На „меден месец“.
Решихме, че две седмици няма да мислим за работа. Единствено настоях да вземем и дъщеря ни. Щеше да е забавно, весело!
След дълго пътуване попаднахме на островче с палми, пътечки и много приятен малък хотел. За нас обаче беше предназначена малка виличка – два етажа, с две спални, всекидневна, малка кухня и басейнче в дворчето.
Разбира се, още на другия ден бяхме на плажа и аз отплувах. Буквално! Сигурно преплувах 3-4 км. Когато излязох от водата, един от спасителите ми направи жест: „Добре, но не го прави повече“. Усмихнах се и махнах в отговор.
На следващия ден имаше забрана за плуване. Не разбрах защо, а и не видях. Влязох и спасителят веднага свирна и започна да ръкомаха.
Побеснях и му се озъбих:
- Аз съм добра плувкиня и сигурно плувам по-добре от теб!
Той безкрайно спокойно ми обясни, че има забрана и не мога да влизам във водата. Толкова спокойно, че това съвсем ме вбеси! Разкрещях му се, а той само се усмихваше и свиваше рамене:
- Забранено е.
Съпругът ми се намеси и ме отведе:
- Защо се караш с човека? Прав е, забранено е.
Спретнах му и на него една кавга.
На третия ден – пак забрана и останах с малката край басейнчето. Съпругът ми извади лаптоп и започна да прави нещо. Даже не знаех, че го е взел. Бяхме казали, че няма да работим! Не, имало нещо спешно с фирмата му.
Привечер ме попита дали да поръча нещо от хотела.
- Ами не! Поръчай за себе си и малката, аз ще се разходя. Ти нали имаш да работиш!
Облякох една рокличка, взех си телефона и отидох на плажния бар. Поръчах си дайкири и се зазяпах в океана.
Някой много любезно каза:
- Добър вечер!
Обърнах се – беше спокойният спасител, на когото се разкрещях.
Кимнах, после си помислих, че той всъщност си върши работата и аз не съм права, и се усмихнах:
- Извинявай, не бях права!
Той също се усмихна:
- Няма проблем! – кимна към столчето до мен в смисъл „Може ли?“.
Кимнах и той седна. Заговорихме, пихме. Разказа ми за островчето, за хотела, за океана, за фойерверките тази вечер по случай националния им празник.
Казваше се Дейл.
Поисках още едно питие, но момичето беше в другия край на бара и не ме виждаше. Дейл се наведе през бара, вдигна бутилка ром, два лайма, лед. Гледах го шашната как спокойно се зае да ми прави коктейла.
Видя изражението ми и каза, намигайки:
- Аз съм от персонала, нали?
После вдигна чашата, подаде ми я, вдигна своята, леко постави ръка на кръста ми и се чукна с мен. Отпихме и после леко отместих ръката му.
- О, извинявай! – каза с усмивка и отново заговори за историята на страната, за работата си.
После ми разказа за бисерните миди – как не е достатъчно да ги хванеш, а трябва внимателно да ги разтвориш и още по-внимателно да намериш бисера. Внимателно и спокойно, без бързане.
Протегна се отново за бутилката ром и си наля:
- Предпочитам го чист.
Подадох чашата си:
- Налей ми и на мен. Чист!
Отново се чукнахме, отпихме и някак си ръката му се озова на бедрото ми. Хванах я, исках да я махна, но нещо в мен ме накара да направя точно обратното – просто я преместих по-нагоре и от вътрешната страна.
Дейл приближи лице до моето, ръката му стигна до гащичките ми, искаше да ме целуне.
- Не! – поставих показалец на устните му.
Изправих се, дръпнах рокличката надолу и казах:
- Да вървим!
Нямах никаква идея къде отивам, но го исках. Помислих си: „Има толкова пейки в храстите. Ще направим двугърба камила на някоя и готово“.
Той се пресегна, взе бутилката ром, махна на барманката и тръгнахме. Едва изчаках да се скрием от погледите от бара, когато спрях пред него, обърнах се, обхванах го през врата и се впих в устните му. Бях мокра, така мокра, както сигурно не съм била от десет години. Течах!
Ръцете му се оказаха на задника ми. Беше висок и силен. Леко ме повдигна и усетих и неговото вълнение в панталона.
После ме пусна, сложи ръка на кръста ми и ме поведе. Не знаех къде, но вървях, още повече че ръката му отново се оказа на задника ми. Имах чувството, че така вървейки, ще свърша. Да не съм ученичка, по дяволите!
След двайсетина метра по пътечката се появи бунгало. Той отключи, влязохме, отново увиснах на врата му.
Точно в този момент завибрира телефонът ми:
- Къде си? – беше съпругът ми.
- В бара, пия ром!
- Кога ще се прибереш?
- След фойерверките. Искам да ги видя!
- Значи късно! Ние ще си лягаме, аз ще поработя.
- Добре, нали затова си взел компютър! – никога не съм била толкова злобна с него, но той ме излъга за компютъра, а и сега ме отдалечаваше от удоволствието!
Затворих.
Дейл ме гледаше въпросително – нали не разбираше езика, и аз просто му казах:
- Ще гледаме фойерверките!
Прегърнах го, притиснах се към него и отново впих устни в него. Той плъзна ръце по тялото ми – от горе до долу, от косата до задника ми. Пъхна ръце под роклята ми и усетих как се опитват да смъкнат гащичките ми. Пуснах го, наведох се, сама ги свалих и клекнах пред него. Той вече разкопчаваше колана си, така че бързо дръпнах ципа, смъкнах панталона и слипа му до коленете и започнах.
В началото само го облизах по цялата дължина, така да се каже „за запознаване“, после тестисите, главата, а той сложи ръка на тила ми и започна да ме притиска нежно. Не можах да го поема целия, а и никога не съм била голяма любителка на оралната любов, така че нямах кой знае какъв опит.
Стори ми се, че Дейл ми помага, че ме учи как да го правя по-добре – насочваше ме, а заедно с това усещах как членът му расте и се втърдява в устата ми. Значи можех. Невероятно!
Усетих малките капки на прееякулацията му и тогава той ме изправи, вдигна роклята над главата ми и се впи в зърната ми. Изстенах, исках да го притисна към гърдите си, но той ме бутна по гръб в леглото, разтвори краката ми и...
Вече не ми беше до роклята. Така засмука клитора ми, че светкавично се извих в дъга и изметнах ръце над главата си. След това езикът му влезе между устничките ми – там долу, после отиде върху клитора, после обратно. Само стенех и се извивах, и... Свърших! Не беше за вярване, но свърших! Отпуснах се по гръб, а той коленичи между краката ми, вдигна ги на раменете си и започна да влиза, влиза, влиза... Бавно, дълго, спокойно!
Отново се опитах да махна роклята от главата си, когато той се наведе силно напред и ме сгъна на четири, хвана китките ми и каза:
- Усещай, не гледай!
Отново засмука лявото ми зърно. Помислих, че ще го откъсне. Изстенах, а той изведнъж рязко навлезе докрай, силно, с удар, като заедно с това захапа гърдата ми. Изстенах, извиках или изкрещях, не знам, но точно тогава свърших. Свърших! Втори път! Не можех да си поема дъх.
Когато се успокоих, усетих, че е пуснал краката ми около себе си, а членът му все още беше в мен – твърд и готов. Отново се наведе над мен, помогна ми да махна проклетата рокля от главата си, хвана протегнатите ми ръце и ме изправи. Прегърнах го, притиснах се в него и започнах да го целувам.
Ръцете му слязоха на задника ми и ме притиснаха още по-близо, а членът му влезе още малко, но достатъчно, за да ме накара отново да съм готова за удоволствие. Целувах го по ухото, смучех долната му част и движех бедрата си, така че непрекъснато да го усещам.
Тогава го чух да казва съвсем тихо на ухото ми:
- Не сме сами!
Засмях се, защото ми се стори смешно, но после се опитах да се отдръпна. Той не ме пусна и аз просто паднах по гръб. Тогава го видях – стоеше, гледаше ни и се усмихваше. Рязко се дръпнах и закрих гърдите си с ръце.
Дейл все още ме държеше, нещо повече – започна леко да се движи в мен и простичко каза:
- Това е Том. Не се страхувай! Той няма да те докосне, освен ако ти не пожелаеш.
И продължи:
- Няма къде да отиде... другото легло е негово.
Говорейки, продължаваше да се движи в мен – бавно, спокойно, гледайки ме право в очите. После отново натисна и аз почувствах, че искам точно това, че искам да го усещам, да е вътре в мен, да ме изпълни, да съм негова.
Държеше ме за кръста и спокойно се движеше. Това спокойствие. Когато пак натисна – дълбоко, силно, аз отново се извих в дъга. Отново бях на ръба.
Ръцете ми се отметнаха назад и докоснах нещо. Нещото беше Том – все така с шорти, но доста набъбнали отпред. Просто направих жест, който той разбра веднага, и миг по-късно в ръката ми беше членът му – достатъчно твърд, за да е приятно.
Дейл не спираше, но правеше всичко спокойно и ме гледаше. Струва ми се, че ме изучаваше.
„Какво пък – виж ме такава, каквато ме направи, и каквато всъщност не съм“ – помислих си, притеглих Том и започнах да облизвам главичката му. Беше доста голяма главичка.
После Дейл ускори малко темпото и главичката започна да влиза все по-дълбоко и по-дълбоко. Аз се запътих към следващия финал, но Дейл спря. Рязко, изведнъж.
Погледнах към него – гледаше ме в очите и каза:
- Да поиграем малко на стола.
Подаде ми ръка, помогна ми да се изправя, постави ме на колене на стола, мина зад мен и отново го вкара – бавно, полека, спокойно, дълбоко. Пъшках на всеки сантиметър, който влизаше в мен.
Том застана пред мен, подаде го и аз лакомо го лапнах.
Той се засмя:
- Тъкмо няма да смущаваме гостите с викове.
Погали ме по косата и започна да ме притиска към себе си. Той се движеше напред-назад, Дейл се движеше напред-назад и полека влизаха в синхрон – единият ме тласкаше към другия и обратно, и... Свърших!
По дяволите, това не бях аз – аз, която винаги съм била студена и трудна за оргазъм.
После те се смениха. Дейл ме галеше по косата и лицето, играеше си с гърдите ми, дърпаше зърната ми, докато се мъчех да поема целия му член в устата си.
Том се движеше дълбоко и ускоряваше темпото, ускоряваше, ускоряваше... Топките му се блъскаха в мен все по-силно, по-силно и... Всичко свърши.
По-точно той свърши, погали ме по гърба, целуна ме и каза простичко:
- Благодаря!
Дейл обаче се държеше. Преместихме се отново на леглото. Бях на четири крака и той отново влизаше бавно. Струваше ми се, че точно това влизане, тези бавни и спокойни движения ме докарваха до ръба, до оргазмите.
После започна да си играе с ануса ми.
Извъртях си главата, погледите ни се срещнаха и аз казах:
- Не! Там не!
Той се усмихна и каза:
- Още не си готова, разбирам!
И продължи, ускорявайки темпото. Спрях да мисля за ануса, отново усещах приближаващия се оргазъм и исках да го отложа. Исках да стоя на ръба, да му покажа, че не съм жена, която свършва само като я пипнат. И свърших. Треперех, коленете ми поддадоха, от устата ми излизаха хлипове.
Дейл ми даде време да се успокоя и продължи – спокойно, равномерно, играейки си с ануса ми. Не се дръпнах, не казах нищо, просто го оставих да се забавлява. Той спря, извади си члена от мен, облиза ми ануса – беше много приятно, вкара си езика, облиза ме отново. Аз притиснах главата му и той почна да прониква с език в мен. Беше невероятно!
После, после сложи лубрикант, смени презерватива и започна бавно и леко да влиза. Усещах как се разпъва ануса ми. Извиках, болеше.
Той спря, погали ме по гърба, целуна ме:
- Спокойно, отпусни се! Това е твоята вечер, а аз ще те пазя!
Опитах се да се отпусна, болката попремина, но мен не ми беше удобно да стоя така и се размърдах. Той лекичко натисна, след още малко, когато отново се размърдах, той отново натисна. И стигна докрай! Бях пълна, както никога досега. Усещах и най-малкото движение, мисля, че усещах движението на кръвта във вените на члена му! Беше невероятно!
Размърдах задника си – независимо от болката, която полека си отиваше, той го изтегли малко, после пак натисна, после го извади повече, после натисна по-рязко, после започна да се движи равномерно. Аз хапех устни, за да не викам от болка, после – за да не викам от удоволствие, и накрая – за да не крещя в оргазъм! Беше жесток оргазъм – пръсках, както никога не бях го правила, и паднах. Усетих, че Дейл се напряга, напряга, разширява се и той най-после свърши! Уффф, бил обикновен мъж, а не робот!
Моите фойерверки бяха факт!
Когато го извади от мен, го прегърнах, притиснах го, целувах го.
Той легна до мен на леглото:
- Благодаря! Беше страхотна!
- И аз ти благодаря! Ужасно си нежен и спокоен!
Том дойде при нас:
- Аз съм готов за втори рунд!
Погледнах го, усмихнах се:
- Не, приятелю, може би друг път. Сега трябва да се прибирам, вкъщи ме чакат!
Прегърнах го и той също легна до мен:
- Добре, запазвам си правото.
Още не бяха започнали официалните фойерверки. Всъщност беше минало само малко повече от час.
Успокоих се, станах, налях по малко ром в три чаши, подадох на момчетата две, чукнахме се и аз изпих моята на екс – нали казах, че пия ром.
Отидох в банята. Трудно вървях, но ми беше добре. Взех душ, увих се в малка хавлия (такива имаше) и се огледах в огледалото – на лявата ми гърда имаше следи от зъби, червен зъбен „печат“. Това щеше да стане лилаво, после синьо.
Ами сега?
Върнах се в стаята бясна, но те лежаха, както ги бях оставила, и вероятно спяха. Реших да не крещя, а и какъв смисъл имаше? Наведох се през Том и целунах Дейл – не исках да ги будя.
Дейл обаче отговори на целувката ми, сложи длани на лицето ми и ме задържа:
- Още не са минали фойерверките! – каза с усмивка и пак впи устни в мен.
Не можех повече да се задържа така изгърбена над Том и паднах върху него. Усетих ръцете му между краката си, а малко след това и устните, и езика му.
Дръпнах се от Дейл, отстраних се и от Том.
Хавлийката беше паднала и аз показах следите от зъби на гърдата си:
- Можеш ли да кажеш как да обясня това вкъщи?! – злобно попитах Дейл.
Той се усмихна, надигна се, хвана ме за китката и ме издърпа обратно в леглото:
- Не знам, но имаме лекарство за това и ще го приложим.
Обърна ме по гръб и започна да гали гърдите ми, да ме целува, да си играе със зърната ми.
Том също се включи отново между краката ми – усещах езика му, устните му и започвах да се възбуждам. Отвратително! Не исках, а го правех.
После отново се опитвах да погълна члена на Дейл, докато Том беше вкарал неговия във влагалището ми и работеше усърдно. Толкова усърдно, че свърши отново бързо-бързо. Извади го, свали презерватива, Дейл се отдръпна леко и той се изпразни на лявата ми гърда, точно върху печата.
- Ето това е лечението! – каза Дейл.
За свой ужас аз се засмях, размазах белезникавата течност върху гърдата си и облизах пръстите си:
- Това няма да стигне! – погледнах Дейл.
Той не ме кара да чакам – завъртя ме напреки на леглото, вдигна ми краката и влезе. Не бавно и спокойно, а рязко, бързо и грубо. Извиках и си помислих, че тази вечер го правя прекалено често. Дейл работеше бързо и дълбоко. Когато започна да се напряга, спря, обърна ме по корем, вдигна ме на четири крака и пак нахлу. Именно нахлу – докрай, грубо, силно.
След няколко минути ръцете ми поддадоха и аз представлявах само един задник, който той хвана и започна още по-бързо да копае в него. Избухнах, свърших, нямах вече въздух, сърцето ми биеше някъде, но не и в гърдите.
Извади го, рязко ме обърна отново по гръб, свали презерватива и лявата ми гърда с „печата“ стана цел за поразяване. Накрая коленичи до мен и поиска да го изсмуча.
Том застана от другата ми страна и също ми подаде инструмента си.
Свърших си добре работата! Бях горда със себе си.
- Хареса ли ти лекарството? – попита Дейл.
- Да, но може и да не е достатъчно! Не действа веднага!
В този момент се чуха гърмежите на фойерверките.
- Този път си тръгвам! – казах аз.
Станах, вдигнах роклята и гащичките от пода, обух се, облякох се, целунах ги.
- Ще дойдеш ли пак? – попита Дейл. - Вече знаеш къде сме.
- Не знам. Едва ли. – отговорих.
Вдигнах бутилката с ром и отпих голяма, дълга глътка. След това се заклатих с несигурна походка към вилата.
Когато се прибрах, съпругът ми беше заспал в стаята на дъщеря ни. Изкъпах се на първия етаж, намерих някакво боди, което скриваше печата, и легнах на канапето във всекидневната. Рокличката и гащичките не сложих в пералнята, а просто ги натъпках в един плик и ги хвърлих в контейнера отвън.
Събудих се, защото съпругът ми правеше кафе в кухничката.
- Добро утро! – казах аз.
- Добро да е! – отговори той. - Май снощи се прибра късно?
- Да, след фойерверките.
В следващите два дни не ходихме на този плаж.
- Искам да видя и другите. – обясних аз, а целият бански мотивирах с това, че ми е по-удобно да плувам.