Мръсницата и грубиянът

12.03.2020 | IzkuKurigal

- Къде ходиш цяла нощ, ма, мършо?
- Какъв си ти, че ще ми държиш сметка, бе, простак!?
- Шибана курва!
- Хуй сплескан!
- Нимфоманка с крастава путка неначесана! Поне някой лев изкара ли, ма?
Тя му шибна шамар със злобни пламъчета в очите и той веднага ѝ отвърна на шамара. Тя го срита под коляното, той се сви и с тънко гласче изстена:
- Ах, мамицата ти!
Тя му обърна гръб и се отправи към вратата. Малко преди да я достигне той на един крак я догони и я грабна за косата, дръпна я силно, блъсна я с гръб към стената и впи устни в нейните като хищник. Тя със злоба му захапа долната устна почти до кръв и той изрева от болка.
- Фус‘ни уе! – изфъфли той.
- Ако те пусна, ще ме удариш ли? – едва попита тя.
- Ше те сфукан од фой! – нервеше се той.
Тя се засмя ехидно. Срита го в чатала и побягна отново към входната врата. Той падайки награби роклята ѝ и тя се скъса увивайки се около краката на жената. Тя също падна. Той допълзя до нея, стисна силно краката ѝ, за да не може да го срита и я псуваше с яд. Като се възстанови я обърна по корем както беше на земята и премахна остатъците от роклята ѝ. „Безсрамница!“ помисли си той виждайки, че тя е без никакво бельо. Огледа се набързо и видя металната обувалка с дълга дръжка. Взе я и започна силно да налага жената по голия задник. Всеки изплющяващ удар бе последван от кратко изохкване от жената. Дупето ѝ придоби цвят на зрял домат, но той не спря докато не се умори и легна върху нея. Едва тогава почувства някакво разкаяние. Погали нежно наранената кожа и жената трепна от болката. Той започна да покрива дупето ѝ с целувки. Комбинацията от нежност и болка накараха жената да застене. След няколко минути тя го подразни:
- Какво е усещането да е рано сутрин, а да не си първият, целуващ дупето ми?
Той се ядоса отново. Съблече се гол, порови из чантата ѝ и намери някакъв крем, с който обилно мажеше ануса ѝ. Започна с един, а после с два пръста да втрива крема навътре. Въпреки унизителната си позиция тя не го пожали:
- Ще можеш ли да го надървиш достатъчно, за да го пъхнеш там? Ти за путаранката ми се затрудняваш...
- Млъквай! – през зъби ѝ извика той, след което намаза от крема малко и по кожената си гега.
Покри с тялото си това на жената и нахлу грубо в анала ѝ. Тя изстена едновременно с неговото изръмжаване при проникването. Започна със силни резки тласъци да доказва своята мощ над нея, своето превъзходство, своята победа. „Тя е моя и аз ще ѝ покажа, че не може да прави каквото си иска!“ мислеше си той бясно набивайки се в задния ѝ отвор.
Жената също стенеше може би от болката при сблъсъците му с протритата кожа на дупето ѝ. Малко по-късно тя предизвикателно отметна косата си и откри хубавата си шия – знаеше, че той я обожава. Той легна и впи зъби в нея хищно. Тя извика и се изпъна. Той започна да редува целувките по шията ѝ с подраскване със зъби и силна захапка. Тялото ѝ се извиваше от противоречивите усещания на болка и удоволствие. Опита се да се надигне, но той използва това като награби и стисна силно гърдите ѝ. Всъщност те не го интересуваха, той търсеше зърната ѝ и когато ги напипа ги стисна силно и ги изви. Само благодарение на остатъците от крема по пръстите му не причини много силна болка на жената, която изстена и потрепери. Той ги щипеше и извиваше доколкото можеше за няколко минути.
- Само толкова ли можеш? – провокира го през стоновете си жената.
Той отново се надигна и поднови тласъците си дълбоко в задния ѝ двор. Двамата ръмжаха в синхрон. С мисълта, че я наказва той я чука доста дълго, но накрая се предаде и започна да се празни дълбоко в червото ѝ. Тръпките около пениса му му подсказаха една невероятна възможност: „Тя също свърши, мръсницата!“.
След около минута тя лежеше по гръб, а той странично към нея все още на пода в коридора и я попита:
- Зайче, нали ме знаеш, че съм много ревнив и кибритлия? Защо ме дразниш?
- Защото ми харесва големият лош вълк. – погали го с пръст по носа тя, после по лицето, вече с цяла длан по гърдите, корема... – Като си нежен рядко ме докарваш до края, а като си груб – издържаш повече и почти винаги свършвам. Особено като ме боцкаш отзад.
- Ти си извратена, знаеш ли го?
- Хмм... Оплакваш ли се? – тя пое спокойния му инструмент и той почна да живва.
- Ох! Нямаш ли насищане? – изстена той.
- Не. Зайчето иска Кумчо Вълчо пак да го накаже. – подразни го тя докато ръката ѝ бавно се движеше по вече надървеното парче на мъжа. – И така, ще бъдеш ли пак лош или да те принудя?
Ръката ѝ обхвана топките му.
- Не! – каза рязко той. – Само да си посмяла!
С дяволита усмивка тя притисна леко топките му...

К Р А Й /Изку Куригал/