Грях... с часовников механизъм (част 5)

26.02.2020 | IzkuKurigal

- Лельо Пепи, нека аз! – помоли Тихомир и започна да разкопчава горнището на пижамата ѝ.
Не смееха да включат дори нощната лампа. На тъмно беше по-добре и за двамата, заради гузната им съвест. Това беше просто задоволяване на нагона, а не израз на любов. Тихомир, след като съблече горнището на пижамата на леля си, обхвана гърдите ѝ. Тя хвана ръцете му, за да го спре:
- Жената не е само цици за мачкане и путе за ръгане! Постарай се да задоволиш и жената, а не само себе си!
- Ами как?
- Целувай ме и ме гали навсякъде! По стоновете ми ще разбереш къде да наблегнеш.
- Не може ли втория път, а сега набързо?
- Момченце… – нервира се леля му. - Аз да не съм ти някаква на повикване? “Вторият път!?”… че и претенции имаш! Дръж се по-сериозно! Това, че имаш това щръкналото месо между краката ти не значи, че си мъж! Мъж ставаш, след като показваш уважение към жените, след като си държиш на думата и много други неща, а не защото си си го ръгнал в някоя!
- Извинявай, лельо Пепи, аз... не помислих.
- Добре, извинен си! – успокои се Пепа. - Знаеш ли какво е 69?
- Числото преди 70? – учудено попита Тихомир, а после се засмя. - Шегувам се! Само питаш или и предлагаш?
- Предлагам, но ще трябва сериозно да се постараеш! Ако случайно не си забелязал жените свършват доста по-бавно от мъжете. Така че, ако аз забавям темпото или спирам да те задоволявам, не значи и ти да забавяш или спираш.
- Добре, моя сладка лельо Пепи!
- Подмазвач! – перна го тя с престорено шамарче. - Не забравяй да галиш и целуваш и други места, а не юруш на клитора!
Момчето наистина се постара, въпреки неопитността и нетърпението си. Галеше и целуваше бедрата на жената под себе си и когато видя помръдването на таза на леля си чак тогава зацелува и зализа срамните ѝ устни. Почти не забелязваше кога леля му забавя или дори спира да движи пениса му в устата си. Откри, че немалко удоволствие му доставя да слуша стоновете на жената, още повече, че той е причината за тях. От известно време се стараеше да е бърз, но нежен по клитора и се изпълваше със задоволство чувайки стоновете на леля му между забързаните ѝ движения по неговия “външен кокал”. Като в някакво състезание двамата забързаха и Пепа едва успя да извади от устата си инструмента на племенника ѝ и да го насочи към гърдите си, когато я връхлетя бурята замъгляваща съзнанието ѝ. Пепа още лежеше, а Тихомир беше клекнал до нея и наблюдаваше емоциите по лицето ѝ. Леля му го видя, усмихна се и го похвали. После му поиска бикините си от земята, за да се избърше, а той я помоли да я избърше самият той. Отстраняваше спермата си от леля му, като внимаваше да не я размазва. С другата си ръка я галеше по корема. После остави нацапаните ѝ бикини и нежно започна да я целува по врата. “Щом го има в романтичните филми, значи на жените им харесва!” – помисли си той. И действително леля му замърка нежно. Погали много леко едната ѝ гърда, като допир от ефирен плат и съвсем леко закачи зърното ѝ. “Тя стене! Значи го правя правилно!” – мислеше си момчето и продължи с ефирното галене и целувките по врата. Не беше чак толкова тъмно, че да не забележи до болка втвърдените зърна на леля си. Лизна едното и силен гърлен стон изпусна леля му. Обхвана ги по-настойчиво и лизна другото зърно. Пепа изръмжа стискайки зъби и притегли главата на момчето към гърдите си. То не се бави и започна да суче хубавите зърна на леля си.
- Браво, моето момче! – хвалеше го тя. - Толкова сладко го правиш!
След малко Пепа спусна ръка между краката си галейки надутата ѝ до отчаяние любовна пъпка. Тихомир забеляза това, изостави гърдите на леля си и превзе с език лелината си черешка. Пепа се учудваше колко бързо се учеше момчето. Смяташе, че и той, и тя заслужаваха пълното сливане помежду им и придърпа върху себе си своя племенник:
- Искаш ли ме още веднъж, моето момче?
- Лельо Пепи, полудявам от желание! Непоносимо силно те искам!
- Имаш ме! Но не забравяй… пази ме!
- Да, разбира се!
- О-о-о, да-а-а! – изстенаха и двамата при сливането на телата им.
Тихомир навлизаше в леля си със старание да оправдае доверието ѝ. Момчето искаше да докаже, че е мъж и собственото му удоволствие е малко по-маловажно от на партньорката му. Въпреки това не можеше да удържи младежкия си порив. Не след дълго едва си го извади и покриваше корема на леля му със спермата си. Почувства се, че е предал леля си, понеже е избързал и той зализа отново зърната на леля си и погали клитора ѝ за около минута.
- Няма... нужда! – опита да го спре тя между стенанията си, но момчето беше амбицирано да я докара докрая.
Много скоро “малкият Тишо” отново беше в бойна позиция и той отново навлезе в сладката вагина на леля си Пепа. Дори в старанието си успя да докара леля си два пъти до оргазъм преди да свърши той отново на корема ѝ. Когато Пепа се свести от транса на оргазма си го попита къде е свършил и той ѝ отговори, че и двата пъти е било на корема ѝ.
- Глупчо! – с лека тревога в гласа си каза тя. - По него е имало още сперма, като си го вкарал пак! Ах-х... хайде в банята!
Позабърса се с бикините си, за да не капе по земята и притичаха в банята. Измиха се, Пепа отказа едно “още веднъж” на Тихомир и отново си направи кисела вагинална промивка за всеки случай. Легнаха си и на сутринта почти не им личеше, че са недоспали, а усмивките – трудно, но ги поприкриха. Новият ден беше неделя и работниците по ремонта ги нямаше. Денят беше необичайно горещ, особено за в планината. Тихомир и Радосвета се разхождаха из една недалечна гора. Момичето беше по еластична къса пола и спортно бюстие. На Тихомир му течаха лигите от гледката.
- Како Ради… – престраши се той. - Искаш ли днес да се съблечем голи и да се гледаме? А може и да се погалиме малко, а?
- Тишо! – скара му се тя. - Отиваш твърде далеч! Утре ще искаш да спя с теб! Прекаляваш!
- Но, како... сигурен съм, че и ти го искаш?
- Не ми казвай какво искам! – извика тя. - По-добре знам от теб! Пък и не всяко желание трябва да се сбъдва!
Тя се наведе и грабна от земята един клон:
- Ето сега например искам да те пребия! Да си осъществя ли желанието? – гневът в очите ѝ не лъжеше.
Тя всъщност не знаеше защо бе толкова ядосана – защото беше прав или защото го изрече. Сълзи избиха в очите ѝ. Тя хвърли клона и побягна.
- Како Ради, извинявай че съм такъв идиот! – извика той и хукна след нея.
Тя бягаше с насълзени очи и едва успяваше да заобикаля дърветата. Тихомир я настигаше бързо, тя се спъна и падна. Успя да се изправи бързо, но Тихомир вече беше до нея и я притисна леко с гръб към едно дърво.
- Моля те, прости ми, че съм такъв простак! Не исках да съм груб! Страшно държа на теб и няма да си простя, че те обидих, докато не ми простиш ти. – момчето звучеше искрено, дори в очите му заплуваха сълзи и той извърна глава настрани. - Удряй ме колкото искаш, само те моля да ми простиш!
Тя го целуна по бузата и той се обърна към нея. Тогава тя го целуна по устата и Тихомир се притисна в нея, натискайки я към дървото и целувайки я страстно. Радосвета обхвана лицето му с ръце и го целуваше. Той пък отъркваше тялото си в нейното и плъзна ръце по ханша и талията ѝ. Не срещайки съпротива продължи нагоре към гърдите ѝ. Миг преди да ги докосне момичето с вик “НЕ!” го изблъска. Той залитна и неволно се хвана за нея, повлече я и паднаха един върху друг. Радосвета беше върху братовчед си и само подпирането ѝ на ръце предотвратяваше притискането на гърдите ѝ към лицето му. Той гледаше зърната ѝ напиращи през бюстието ѝ. Преди тя да успее да стане или каже нещо, ръцете му повдигнаха бюстието и заголиха гърдите на братовчедка му. Такава страхотна гледка и то от толкова близо!
- НЕ! ТИШО, НЕДЕЙ! – Радосвета вложи всичко в тези викове: заповед, страх, молба, отчаяние...
Тишо гледаше от сантиметри тези прекрасни гърди – малко по-малки, но и малко по-хубави от на майка ѝ. Само дето зърната на майка ѝ би предпочел. И двамата бяха запъхтени по-скоро от потиснатите емоции. Тихомир я държеше за талията, за да не награби толкова силно изкушаващите го нейни цици и да я разочарова отново като простак. Тя в това време усещаше горещият му дъх по гърдите си и зърната ѝ се напрегнаха болезнено силно. Тази изгаряща, сладка, непоносима болка! Съзнанието ѝ изключваше. Или щеше да полудее, или щеше да умре – така се усещаше. Имаше само един начин да оцелее, само един начин да се отърве от тази болка... и тя приближи гърдите си към лицето му. Зърното ѝ идваше само към него и Тихомир впи устни в него. Радосвета, като наркоман поел дълго чаканата си доза, се отпусна блажено. Болката я нямаше, имаше само едно удоволствие, от което ѝ звънтяха ушите и ѝ се замайваше главата. Някаква мисъл се опитваше да я предупреди, че това ѝ щастие може да е опасно. Тихомир я търколи по гръб и зацелува и замачка бясно, но нежно гърдите ѝ. Бяха по-хубави, отколкото предполагаше и като вид, и като стегнатост, и като чувствителност, и като размер, за който биха ѝ завидели много каки. Просто ги ядеше с настървението на звяр, но с нежността на топъл душ. Той беше болезнено надървен, но това за него нямаше значение в момента, въпреки че го потъркваше в бедрото ѝ. Кака му, без значение волно или не съвсем, му беше поверила гърдите си, може да се каже дори и тялото си и той чувстваше, че нямаше правото да се възползва от нея като всеки простак, а че трябва да ѝ се отблагодари по възможно най-прекрасния начин по който можеше. Момчето искаше да се докаже като мъж. Радосвета се опияняваше на сладостта обляла тялото ѝ. Макар съзнанието ѝ да се опитваше да я събуди от сладкия транс, защото е загубила контрол (а знаеше, че това беше много лошо), тя не можеше и/или не искаше да спре братовчед си. В един момент обаче той освен да гали и целува гърдите ѝ и врата ѝ, спусна ръка по вътрешната част на бедрата ѝ под полата, която бързо започна да се надига. Алармата в нея крещеше: “Това трябва да спре! Това трябва да спре!”, но тялото ѝ не я слушаше. Дори непослушно разтвори единия крак повече. Ръката на братовчед ѝ беше почти до гащичките ѝ, когато тя панически му зашептя:
- Тишо, спри! Моля те, умолявам те… недей! Не го прави, страшно много те моля! Това не бива да се случи, моля те! Тишо, недей, недей, недей... Спри... моля те... моля те!
- Како Ради… – надигна се момчето и я погледна в очите. - Няма да ти сторя нищо, за което да съжаляваш! Обещавам да не ти навредя! Довери ми се и се отпусни!
- Тишко... – тялото ѝ не я слушаше и можеше да го спре (и то евентуално) само с думи. - Вярвам ти!
Братовчед ѝ продължи “да яде” и лиже немалките ѝ гърди, а ръката му долу да напредва към гащичките ѝ. Искаше му се да ѝ ги разкъса и да я обладае зверски и за да потисне животинското в себе си потъркваше с движения на таза си притиснатият си инструмент към другото ѝ бедро, което не галеше (все едно ѝ чукаше бедрото). Това му беше достатъчно да не замъгли съзнанието му и да не изпусне контрола. Ръката му достигна до най-горната част на бедрото на братовчедка му и той я погали няколко секунди там, а след това я постави и я притисна върху путето ѝ. Гащичките ѝ бяха невероятно мокри.
- Тишко-о-о... – изстена Радосвета вложила всичко в този си стон.
Тихомир притисна там дето трябваше да е клитора ѝ и направи няколко бързи треперения с ръката си, при което братовчедка му се загърчи под него, стенейки, ръмжейки и какво ли още не. Тя не знаеше къде е и какво се случва. Знаеше само, че ѝ е неописуемо хубаво и това е. Нямаше свян, нямаше задръжки. Дали не осъзнаваше или не ѝ пукаше, че бе почти гола – само по бикини пред момче. Тя беше в някакъв свят, в който властелин беше удоволствието. Тихомир беше си извадил “кУрнишона” и си го задоволяваше гледайки най-еротичната гледка на света: момиче с хубави голи гърди, с разтворени крака, бели памучни гащички мокри от собствените ѝ сокове и трепереща в най-вероятно първия си оргазъм. Тя се надигна и го погледна:
- Какво правиш?
- Трябва да се облекча, иначе може да ти посегна!
- Дай на мен! – каза тя и се надигна без да прикрива почти голото си тяло. - Благодарна съм ти, че оправда доверието ми и ще ти се реванширам поне донякъде!
- Няма нужда... – не искаше тя да се чувства длъжна.
- Настоявам!
Радостина го взе в ръка и я задвижи подобно на неговите движения. Момчето се отпусна блажено. Братовчедка му легна по корем и пое главичката му с уста. Тихомир изстена от кеф и изненада. Доста неопитно, но стараейки се, тя движеше устни по главичката му и задоволявайки останалото с ръка. На Тишо не му трябваше много и след малко мръдна главата на братовчедка си секунда преди да почне да облекчава изтерзаните си топки.
- Хареса ли ти? – попита с усмивка тя.
- Страхотна си! – излъга той.
- Е, като за първи път!
Почистиха се и се дооблякоха. Съвестта замъчи Радосвета, че е допуснала такова нещо с братовчед си.

Следва продължение... /Изку Куригал/