Грях... с часовников механизъм (част 4)

25.02.2020 | IzkuKurigal

Сутринта Радосвета се чудеше, защо майка ѝ и братовчед ѝ имаха толкова уморен вид и в същото време изглеждаха толкова щастливи. Реши по-късно да ги пита. Иначе работата по ремонта вървеше добре. С овцефермата също всичко беше наред. Пепа освен хубава, беше и доста оправна жена – справяше се с поетите ангажименти и не позволяваше нито работниците ѝ във фермата, нито майсторите “да ѝ се качват на главата”. Те, разбрали, че не могат да я излъжат, се отнасяха с уважение към нея и съвестно си вършеха работата. Тихомир, Пепа и Радосвета помагаха с всичко, с каквото могат. След работа, отново въпреки умората, двамата тийнейджъри се поразходиха, за да могат необезпокоявано да си поговорят за своите си неща. Тихомир се чудеше как да подхване разговора с кака си, та да получи достъп до прелестите ѝ поне с ръце. Тя пък в същото време се чудеше как да го попита, защо е толкова недоспал и едновременно с това толкова щастлив. И дали има нещо общо със същото състояние на майка ѝ или е съвпадение.
- Как спа снощи? – попита изведнъж Радосвета братовчед си.
- Зле. – отвърна той, предугадил мислите на братовчедка си. - Често се събуждах и после трудно заспивах.
- Защо?
- Сънувах те! – излъга Тихомир.
- Оо!? Как? – хвана се на въдицата Радосвета с разпаленото си любопитство.
- Целувахме се много… – продължи измисления си сън Тишо. - И ти ме похвали, колко добре се целувам вече.
- И? – нямаше търпение кака му.
- И ти ми каза, че затова заслужавам награда и ми показа циците си.
- Не-е-е, лъжеш!
- Че защо да те лъжа? Това сънувах.
- И после?
- После ти погалих едната цица и ти не ме спря.
- Не-е-е, няма начин! – невярващо въртеше глава момичето, но усети приятно напрежение ниско в корема. - А после?
- После ти галих и двете цици и на теб ти харесваше, даже ми предложи да ти ги целувам.
- Не, абсурд! Това никога няма да стане! – каза Радосвета.
- Е, в съня ми се случи. – продължи малкият дявол. - Целувах ти ги и ти много пъшкаше.
- Това е само сън... – по-скоро на себе си каза Радосвета, защото не искаше да си признае, че и тя е мислила за това.
- Ами да. После си бъркахме един на друг в гащите...
- Тишо! – сепна се Радосвета. - Не ми казвай, че после...
- Ами не... – реши да не прекалява Тихомир. - Но ми каза, че може би ще забравиш, че сме братовчеди.
Двамата се умълчаха всеки в своите мисли. Радосвета си знаеше, че неведнъж си е фантазирала подобни неща с него. Знаеше и че не е редно и се стараеше да не позволява тялото ѝ да я командва.
- А мама? – изведнъж попита тя. - Тя защо е недоспала и щастлива?
- Не знам. – отвърна Тихомир разочарован от неуспешната си лъжа преди малко, пък и предпочете да не измисля нещо, което няма да съвпадне с версията на леля му. - Но този сън...
- Невъзможно! – отново заклати отрицателно глава Радосвета. - Казах ти вече! Хайде да се прибираме!
По пътя и на двамата им се въртяха сходни мисли в главите. Малко преди да пристигнат Радосвета спря, заоглежда се и каза:
- Ами... може би... бихме могли... само една целувка, а?
- Така те искам, брат‘чедке! – зарадва се от приятната изненада Тишо.
- Ей, ама без език и няма да ми пускаш ръце!
- Както кажеш!
Огледаха се добре, скриха се зад едни дървета за всеки случай и се целунаха. И двамата затвориха очи. Целувката им беше почти като на нови гаджета. Като че ли и двамата не бързаха да се отделят, но на около петата секунда Радосвета се отдели от устните на братовчед си.
- Екстра беше, како Ради!
- Аз не бих те похвалила! Сънят ти е доста лъжовен.
Не че целувката беше толкова лоша и момичето не усети тръпка, не че не искаше да се притисне в Тихомир и да загали гърба му... просто не биваше да го окуражава. Момичето усещаше, че задръжките ѝ падат и това я плашеше. Не искаше да рискува да му се отдаде. Прибраха се. Макар че още не беше почнало да се стъмва Тихомир вече беше в леглото и спеше като заклан. Много скоро и леля му заспа. Момичето имаше предостатъчно време преди да заспи, за да мисли за новите си стари взаимоотношения с братовчеда спящ в другата стая. Вече не бяха съвсем деца и “игрите” им можеха да бъдат опасни. Една мисъл, много по-философска, отколкото би могла да проумее на тази крехка възраст, замъчи Радосвета, а именно: “Защо нещо толкова лошо (в смисъл на нередно) е толкова хубаво (в смисъл като усещане)?”. Заспа без да може да си отговори. Докато работниците ремонтиращи къщата приключваха следващия работния ден не се случи нищо интересно за отбелязване. Традиционно двамата младежи тръгнаха да се разхождат и да си поговорят. Пепа се загледа в отдалечаващите им се фигури с лека тревога в погледа си. Тя не беше забравила признанието на дъщеря си от последното идване на Тихомир, че се е влюбила в него. Надяваше се годините да са изтрили тези емоции от главата на дъщеря ѝ. Реши, че трябва да си поговори с нея в най-скоро време. Децата със съвсем не детски мисли вървяха един до друг. Говореха общи неща и никой от тях не смееше да постави темата за вчерашната им целувка. Най-нетърпелив се оказа Тихомир:
- Како, наистина ли се целувам зле?
- Доста зле! Не би впечатлил никое момиче.
- А ще ме научиш ли?
Радосвета разбра, че се оказа в собствения си капан. И все пак още не беше щракнал, можеше да се измъкне.
- Не бъди нахален! Вече не сме деца! Е, поне в сравнение с тогава...
- Како, какво толкова искам?
- Искаш да ти се сбъдне съня, Тишо! Не ме прави на глупачка! – вече почна да се ядосва Радосвета… много добре знаеше какво иска той и какво ѝ се иска на нея, но да я правят на глупачка. - И то ако си го сънувал наистина! Момчетата сте такива лъжци...
- Извинявай! – засрами се истински Тишо. - Права си! Искам да стане реалност, това което ти разказах. Харесвам те не само като момичешко тяло!
- Всички така казвате! – избиха сълзи в очите ѝ от яд. - А после зад гърба ни ни наричате курви!
Радосвета се обърна с гръб и заплака.
- Како, бих счупил главата на всеки, който се осмели да те нарече така! – обиди се момчето, че го сравняват с грубияните.
Той я хвана за рамената и я обърна към себе си. Разтърси я леко и решително и ѝ каза:
- Само ми кажи кой боклук те е нарекъл така и ти обещавам, че ще плюе зъби!
Тихомир истински се беше ядосал. Радосвета го прегърна и заплака на рамото му. Братовчед ѝ объркан я галеше по гърба и главата инстинктивно. След малко тя отдели глава от рамото му и го загледа с все още насълзени очи. Той без да се замисля изтри сълзите под очите ѝ с пръсти и ѝ каза:
- Красива си, дори когато плачеш!
Тя се усмихна... и го целуна с целия си плам на благодарност... и май не само заради това. Притисна го силно в себе си и с устни се опитваше да навакса всяка изгубена секунда, в която само е копняла целувките му. Почти неусетно легнаха в тревата. Тя леко го отблъсна и му каза:
- Тишо, само ще се целуваме. Не си позволявай нищо повече или губиш и това!
- Добре. – малко неохотно се съгласи братовчед ѝ.
Целуваха се горещо и се търкаляха по тревата, като ту единия беше отгоре, ту другия. Не можеха да се наситят на устните си. По едно време, докато Радосвета беше върху Тихомир, по-скоро несъзнателно плъзна ръце под блузата му и загали гърдите му. Братовчед ѝ загали гърба ѝ под блузата ѝ. Двамата се наслаждаваха на допира на нежната кожа на другия. В страстта си Тихомир вкара в панталонките на братовчедка си и двете си ръце и замачка дупето ѝ на голо. Тя се надигна леко и го загледа укорително:
- Тишо!
- Како! – умолително простена той.
“Какво пък?” – рече си момичето… “Пипали са го момчета, които не го заслужават, а Тишо го заслужава!”. Продължиха да се целуват, а Тишо да мачка дупето ѝ. Завъртя я под него и загали едното ѝ бедро от външната страна. “Тишо го заслужава!” – казваше си братовчедка му… “Повече от другите, които са ме галили там!”. Тя рискуваше да загуби контрол и го знаеше. Ръката му започна да гали бедрото ѝ от вътрешната страна. Целувките им ставаха все по-страстни. Радосвета не усети кога пусна език в устата на Тишо. Той пък достигна близо до ръба на бикините ѝ и братовчедка му му махна ръката от там. Той веднага бръкна под блузата ѝ с ръка търсещ гърдите ѝ, но тя го спря навреме хващайки ръката му:
- Тишо, недей! Не разваляй хубавия момент!
Той изстена от желание, но се съобрази с желанието ѝ. Като се умориха да се целуват се отделиха един от друг и Радосвета загледа братовчед си в издутите му панталонки:
- Може ли... да ти го видя?
- А аз теб? – с надежда попита той.
- Да, ще ти покажа циците си, но първо ти!
Тихомир събу панталонките си заедно със слиповете и парчето му се показа в цялата му скромна прелест. Радосвета ахна. Беше ѝ интересно, макар че беше виждала на още две момчета. Незнайно защо този ѝ се виждаше хубав, за разлика от ония грозни парчета месо.
- Може ли да го пипна? – попита тя със затаен дъх.
- Да, разбира се!
Тя го взе в ръка, а с другата го погали. Тихомир притвори очи от усещанията. Радосвета разбра.
- Харесва ли ти да те докосвам?
- Да. – изстена той.
Тя малко го подържа в ръце и го остави, защото знаеше, че момчетата колкото повече се възбуждат, толкова по-нетърпеливи и напористи стават.
- Ако искаш се задоволи пред мен, защото аз няма да ти правя чекия.
- Няма ли да ти е грозно да ме гледаш?
- Не, даже ми е интересно.
- Нали ще си покажеш циците?
- Разбира се… обещах!
Тя надигна блузката си. Беше без сутиен, а циците ѝ стояха все едно беше с невидим такъв. Тишо се вторачи в красивите ѝ гърди. Бяха само малко по-малки от на майка ѝ. Той посегна към тях:
- Може ли?
- Не! – каза рязко момичето и смъкна блузата си. - Само можеш да ги гледаш.
- Добре. А по бедрата?
- Може. – съгласи се братовчедка му и отново заголи гърдите си.
Тишо гледаше хубавите ѝ цици и с едната си ръка галеше бедрата от вътрешната им страна, докато другата му ръка работеше по освобождаване на натрупаното сексуално напрежение. Радосвета гледаше с интерес и не след много дълго братовчед ѝ изстена, изпъна се и започна да изстрелва бялата течност, на която ѝ се вика сперма, както знаеше. За малко първите два изстрела да я улучат в голите гърди. Тихомир се почисти и тръгнаха да се прибират. По пътя на няколко пъти се оглеждаха и се вкопчваха в целувка. Бяха безразсъдно щастливи. Късно през нощта двама тийнейджъри съпреживяваха палавите си действия на полянката. Тихомир усещаше, че желанието му към братовчедка му вече не е само похот. Той не искаше просто да прави секс с нея, а искаше тя да е щастлива. Но изпитваше нужда от секс. Радосвета се радваше и укоряваше за действията си на полянката. Вече не можеше да отстъпи. Чувствата, които потискаше, откакто дойде Тишо, се разпалиха буйно. Изкушението да му отдаде тялото си я изгаряше. Не биваше да го прави, въпреки чувствата си, но го искаше. Заспа трудно. Майка ѝ обаче още не можеше. Въртеше се и си мислеше за онова малко късче момчешка плът, която ѝ върна онова върховно изживяване. Реши да отиде в банята и да разпусне напрежението сама. Излезе от стаята и се подпря на стената. Краката ѝ трепереха. Притисна венериния си хълм, за да пропъди тежестта оттам, но напразно. На спокойствие в банята ще се освободи.
- Лельо? – стресна я гласът на племенника ѝ, стоящ от незнайно колко време в коридора. - Искаш ли пак... като онази нощ?
“НЕ! НЕ! НЕ! НЕ!” – крещеше съвестта ѝ... докато краката ѝ я отнасяха към Тихомир.

Следва продължение... /Изку Куригал/