Грях... с часовников механизъм (част 2)

23.02.2020 | IzkuKurigal

Пепа и Тихомир се събудиха леко недоспали, но ги чакаше работа. Неизбежно, докато помагаше при ремонта, Тишо на няколко пъти се сети за нощната си инвазия. Беше му хубаво, но за малко да го хванат. Върна се на идеята си да говори с братовчедка си, защото беше почти убеден, че тя няма да му откаже да му позволи той да я опипва малко. Колкото повече мислеше за това, толкова по-убеден беше. Все пак няма да е секс. Мисълта за секс отново го напрегна долу. Пропъди я и се замисли: “Ако все пак кака му откаже молба му?”, но се самоубеди, че няма такъв вариант, а дори и да се случи – тя няма да каже на никого. Опитваше се да се съсредоточи в работата, но често леля му или братовчедка му минаваха покрай него и той ги съпровождаше скришом с похотлив поглед. Все пак добре поработи и когато работниците си тръгнаха, Тишо почувства смазваща умора. Когато обаче видя братовчедка си ѝ предложи да се поразходят наблизо и да си поговорят. С уморена усмивка тя се съгласи. Не след дълго отново достигнаха темата за гаджета и секс. Тихомир си призна, че не е стигал по-далече от галене на бедра и дупета (естествено нямаше намерение да си признае, какво е правил последната нощ с майка ѝ). Радосвета пък му сподели, че ходила допреди два месеца с едно момче. Решила с него да го направи за първи път, но се притеснявала да не я помисли за задръстена, понеже била девствена, затова “се отворила” сама. На другия ден разбрала, че той е преспал с нейна приятелка. Чак тогава осъзнала каква глупост е направила.
- Како Ради… – престраши се Тихомир. - А по къде си позволявала да те пипат?
- Навсякъде! – откровено отвърна тя, при което на Тихомир му спря дъха. - Откакто навърших 15 вече на три момчета съм позволявала да ме барат навсякъде на голо, обаче писето ми… само през гащичките!
- И... харесва ли ти? – с все по-пресъхваща уста попита Тишо.
- Ами да, приятно е доста. Ама тях да видиш как се радваха! – засмя се кака му, докато той набираше смелост да я попита най-важният му въпрос.
- Како, ами такова... дали ще може... – на момчето не му достигаше въздух.
Трябваше да я попита. По-подходящ момент едва ли щеше да има.
- Ще те помоля...
- Кажи, де! – нетърпеливо го подкани братовчедка му, неразбираща притеснението му. - Ако мога да ти помогна с нещо?
- Да... Искам да... ми позволиш... да те погаля... навсякъде... Много те моля!
- Ха-ха-ха-ха-ха! – засмя се тя. - Абсурд! Как въобще ти хрумна? Та ние сме братовчеди!
- Како... – Тихомир осъзна, че или ще загуби всичко, или ще спечели исканото и реши да рискува - На чужди момчета си им позволила, а аз съм ти свой! Само малко... само ще пипам и нищо повече! На 13 съм, а още не съм пипал нито цица, нито писе... Между нас ще си остане! Честна дума!
- Не е нормално, Тишо! Иначе бих ти позволила. Какъвто си готин, ако не ми беше братовчед, щях да те взема за гадже и щях да ти дам да ме пипаш, където и почти колкото искаш!
- Моля те! – Тишо се надяваше, че тя ще поддаде. - Поне за няколко секунди... само едната цицка?
Момичето се колебаеше и братовчед ѝ усещаше това. Тя като по-голяма осъзнаваше, че отговорът ѝ щеше е продиктуван от изживяното им заедно и пропуснатите им мигове, от решенията ѝ в настоящето зависи нейното бъдеще, а от някои решения няма връщане назад. Преценяваше “защото” и “въпреки” на везните на колебанието си. “Той е толкова сладък, но ми е братовчед. Той ми е братовчед, но е толкова сладък.” – бушуваше в главата на Радосвета. Отвори уста да му отговори и тогава в главата ѝ отново пробяга мисълта за Анито – най-добрата ѝ приятелка. Той тогава предпочете приятелката ѝ, а не нея.
- Не! Няма начин! – отсече тя и тръгна към вкъщи. - Да се прибираме!
Тишо подозираше, че е бил на косъм да спечели. Може би утре ще има повече шанс, ако тя е в настроение. Момчето и момичето бяха вече по леглата си, само Пепа се бавеше в банята. Галеше голото си тяло и си мислеше: “Аз съм млада жена в разцвета на силите си! Имам си своите нужди! Обичах мъжа си, но умрелите – умрели, а живота е за живите!”. Започна да гали гърдите си и да върти зърната си между пръстите си. Надяваше се, че ако предварително задоволи сексуалния си глад, ще може да спи без напрягащите еротични сънища. Затова постави малко душ-гел на върха на пръстите си и се заигра с мандолинката си. “Ех, ако това не бяха моите пръсти, а нечий език...” – си мислеше Пепа. По-късно добавяше последните акорди на удоволствието си. Опря колена едно в друго и се подпря на мивката, докато отминат тръпките пробягващи по тялото ѝ. “Дали да не си купя вибратор” – бе последната ѝ мисъл преди да си легне. Тихомир нарочно беше легнал неудобно, за да се събуди скоро. Надигна се и отиде до вратата на съседната стая. Не се чуваше нищо. Натисна бравата и открехна леко, надникна и не видя нищо обезпокоително. Навлезе с тиха стъпка и клекна до леглото. Чуваха се две равномерни дишания. В очакване на удоволствието “чепа” зае бойна позиция. Момчето изчака очите му да привикнат с тъмнината. Леля му беше заспала с лице към него (т.е. към вратата) легнала полу настрани, полу по корем. Кракът ѝ, който беше от горната страна, беше сгънат в коляното и издаден напред, а другия – изпънат назад. Като застинала поза на бягащ човек. Тишо се притесняваше, че тя бе обърната към вратата, защото ако го усети пак, той ще има по-малко време да избяга преди да го види. Но реши да не се отказва. Споменът от сладките усещания предната нощ го подтикваха да рискува. Още повече, че сега тя беше с разтворени крака и може би щеше да може да ѝ погали цялото путе, пък макар и изотзад. При мисълта за това се разтрепери от нетърпение. Опита, но не можа да докопа някоя от гърдите ѝ – едната беше под тялото ѝ, а другата неволно бе прикрита с ръка. Това още по-нетърпеливо го накара да награби дупето на леля си на голо. Успя да се успокои и да продължи бавно да обхваща едната буза на дупето ѝ. Когато успя си почина понамачквайки я. После продължи към целта си – тази нощ трябваше да успее да ѝ погали цялото путе. Ето вече е близо, ето я и вече влажната дупчица... Продължаваше бавно, като погалваше цепката и срамните устни. Достигна горната страна на цепката и погали доколкото е възможно путето ѝ. Момчето беше повече от доволно – наслаждаваше се на усещането от мекичкото ѝ, топло и влажно путе с пръстите си, а другата му ръка задоволяваше неговите си гениталии. Реши да опита да вкара пръст в лелината си катеричка, за да усети какво е усещането и успя да вкара около половин пръст и леко да го раздвижи. Пепа пак сънуваше странен сън – тя беше кобила и някой я галеше. Харесват я… или я успокояват и я подготвят за жребец. “Дано да е второто” – помисли си тя и почувства напрежение в слабините си. Ето по путето ѝ се търкаше нещо голямо. Ооо, явно жребецът е надарен и най-после тя ще получи истински пенис в себе си, който ще ѝ донесе тъй дълго чаканото сексуално удовлетворение. Ето вече се допира на входа ѝ. Тя не смее да мръдне, за да не го изплаши. Влиза и... но какво е това? Измамили са я! Това е тънко като... пръст и още по-късо! Нервирана, заради измамата, размърда задницата си, за да я оставят намира. Тишо се уплаши, че прекали, понеже леля му се размърда и той побягна към другата стая. Пепа се извъртя, огледа се. Жребец нямаше – от нея се отдалечаваше човешка фигура. Не можеше да се осъзнае свърши ли съня или още беше в него. Толкова се зачуди, че възбудата ѝ се изгуби. Тишо лежеше в леглото и сърцето му щеше да се пръсне: “Дали ме видя? Дано да реши, че е било сън!”. Не успя да се задоволи, а не искаше да се засекат в банята с леля си и мислеше да изчака. Чака повече от половин час, но размисли за банята. Реши да се върне при леля си и да я побара още. Пепа беше се унесла по гръб с разтворени крака (единия прегънат), когато ѝ се стори нечий затаен дъх до нея. Не посмя да обърне глава и да погледне, защото ако наистина имаше някой, щеше да изпищи. Може само да ѝ се е сторило. Не! Одеялото мръдна! Една ръка я погали през пижамата по корема, после по едната гърда. Дали да каже нещо или да изчака. “Тишо, какво правиш?” – искаше ѝ се да каже, но остана безмълвна. Той разкопча копче, още едно и още едно. Ръката обхвана едната ѝ гърда и леко я замачка. После потърка зърното ѝ и то се втвърди. Пепа едва сподави стона си. “Трябва да го спра! Трябва да го спра!” – мислеше си тя, но после добави: “Може би още съвсем мъничко...”. Тишо галеше гърдата на леля си и се радваше, че зърното ѝ реагира на ласките му. После погали и другата ѝ гърда и нейното зърно също се втвърди. Мислено благодари на леля си за това, че е заспала по гръб. Реши да е по-смел и отметна одеялото. После разкопча и останалите копчета на горнището на пижамата на леля си. Отметна двата му края и съжали, че е тъмно и не може да погледа циците на леля си. Е, сега поне можеше да ги гали с двете си ръце. Беше много доволен! За пръв път мачкаше не с една, а с две ръце и то и двете цици, които на всичкото отгоре перфектно му пасваха в дланите. Усещането беше прекрасно! И тия твърди зърна! Трябва да ги целуне! Само да не се събуди леля му! Пепа отлагаше и отлагаше намерението си да спре племенника си. Това тяло не е усещало мъжка ласка повече от 2 години и половина. “Само още малко...” – рече си и в следващия момент мълния блесна в главата ѝ, зазвънтяха звънчета в ушите ѝ… Тишо беше засмукал едното ѝ зърно! Тя изстена. “Вече ще го спра – отиде твърде далеч!” – настройваше се тя, но не го спря. Даже съжали, че той спря. “Може би се е уплашил, че съм се събудила? Няма да мърдам и дано продължи!”. След малко тя усети отново устните на Тишо по зърната си. Тя мислено му благодари. Момчето доста неумело, дори грубо ѝ стискаше циците и засмукваше зърната ѝ до болка, но все пак тялото ѝ се радваше на мъжки ласки. Тя престана да се самозалъгва, че ще го спре. “Наслаждавай се, глупачко! Винаги можеш да се престориш, че не си усетила. Или да се престориш, че се събуждаш. Сега просто приеми ласките на един млад мъж…” – това си мислеше закопнялата жена. “Ах, колко е яко!” – мислеше си Тихомир. Не можеше да се насити на първите цици, до които имаше почти неограничен достъп. После се сети, че тя лежи по гръб с разтворени крака, а това значи и доста добър достъп до катеричката на леля му! Плъзна ръка надолу покрай пъпа, ето го и корема, онова заобленичкото над путето и... ах, усещането да погали котето на леля си почти с цяла длан! “Но... какво си позволява той!” – мислеше си лелята на момчето. “Не, това трябва да спре веднага!”. Но племенника ѝ галеше путето ѝ и тя не го спираше. “То има нужда от мъжко докосване!” – утешаваше се Пепа. “Толкова е приятно, макар да е доста неумел!”. Племенника ѝ плъзгаше пръсти по цялото ѝ путе и го притискаше от време на време. “Но... той вкара пръст! Да го спра ли? Ох, хубаво е! Браво, миличък, зарадвай путето на леля!”. Пепа простенваше едва, а ѝ се искаше да е с цяло гърло. При неумелите си действия Тихомир натисна силно без да иска клитора на леля си и тя изохка силно от болка. Отблъсна му ръката и му прошепна категорично:
- Тихомире, заминавай веднага в стаята си!
Племенникът ѝ като попарен отиде в съседната стая. “Ами сега?” – чудеше се той… “Леля ще ме убие!”. Легна си и зачака леля му да му се кара. Тя в същото време се бореше със съвестта си. Всичко можеше да приключи тук и сега без никой нищо да разбере. Сега ще отиде и ще му обясни, че това не е редно. “Затова ли не си закопчаваш горнището” – обади се съвестта ѝ… “Млъквай!” – озъби ѝ се в отговор тя, докато го закопчаваше.

Следва продължение... /Изку Куригал/