Грях... с часовников механизъм (част 7)

28.02.2020 | IzkuKurigal

От известно време Пепа се плашеше от твърде дългото време, което прекарваха дъщеря ѝ с племенника ѝ насаме и реши да поговори с Радосвета преди да замине и да ги остави почти четири дни и три нощи сами. Разговорът беше тежък и за двете. И двете се съмняваха в другата, че има връзка с Тихомир. И двете не искаха нито едната от тях да има връзка с него. И двете не искаха да се издадат до каква степен бяха интимни с него. И двете се бяха променили с идването на Тихомир. Не постигнаха нищо с разговора си. Пепа помоли дъщеря си да бъде умна, че Тишо, макар и братовчед, все пак е момче и... А за вечерта ѝ заръча да заключи вратата, като ѝ каза:
- Не че има някаква причина... просто за по-сигурно!
Радосвета се съгласи, но майка ѝ не беше спокойна. Ако имаше начин как да ги вземе и двамата със себе си... или да не тръгне. Замина със свито сърце. Тихомир се радваше, че “теренът е чист” – нямаше никого освен той и кака му и можеха да правят каквото си искат! Като под “каквото си искат” той имаше предвид предимно от интимно-сексуален тип. Братовчедка му обаче наистина бе решила да е умна и не се поддаваше на закачките му и не допусна дори целувка. Момчето се ядосваше за пропиляното време. Не че не се забавляваха цял ден: гонеха гущери, замеряха се с шишарки, разхождаха и се надбягваха с кучето, което по принцип беше на портата, разказваха си забавни случки от годините, в които не се бяха виждали, катереха разни едри камънаци, смееха се с повод и без повод, и какво ли още не. Дори си пяха и тананикаха любими песнички. Денят им мина прекрасно. Дори когато се сбориха те двамата и кучето, Радосвета не позволи на братовчед си да превърне това в повод за опипване. Почти целия ден прекараха насам-натам и не бяха яли от сутринта. Вечерта ядоха озверели от глад и щастливо се усмихваха. Легнаха си по стаите, но Тихомир не беше спокоен. За него денят беше пропилян като възможност да се порадва на тялото на братовчедка си. И най-вече на устните ѝ. Той все повече се влюбваше в нея, но понякога нагонът му надвиваше. Задоволи се сам, за да може да заспи спокойно. През новия ден Радосвета забеляза палавите погледи на братовчед си и реши да го изтощи максимално. Ходиха цял ден катереха баири и не много високи скали, разговаряха за много неща, но тя отбягваше интимните теми, отново разхождаха кучето и се сборваха с него, но този път ръцете на Тишо бяха предимно по кака му. При едно от търкалянията им по земята Тихомир притисна братовчедка си по гръб и я зацелува страстно. Тя закъсня с реакцията си достатъчно, за да погали той бедрото ѝ и с един пръст през крачола на шортите ѝ да погали бикините ѝ. Замачка грубо и едната ѝ гърда през тениската ѝ. Топлината и нежността им го влудяваха. Радосвета веднага се опита да го отблъсне от себе си:
- Тишо, не! Спри веднага! Тишо, престани!
- Како Ради... – изстена братовчед ѝ потърквайки бикините ѝ и зърното ѝ с палци. - Желая те до болка! Хайде да го направим!
- Не! – отказваше му тя, въпреки заливащата я възбуда и все по-вялите си опити да го отблъсне или удари... сълзите ѝ потекоха. - Спри, Тишо, умолявам те!
- Само малко... – настояваше момчето, разкъса ѝ блузата и захапа гърдата ѝ, но чу до себе си предупредително и доста злобно: “Гр-р-р...”.
Кучето, едро като овца и силно като кон, беше на по-малко от метър от тях оголило зъби и втренчило кървясъл поглед в Тихомир. Излая и се впусна към насилника на стопанката си. Тихомир успя да се търколи настрани и се блъсна в дърво.
- КУДЖО, СТОЙ! – изкрещя панически Радосвета.
Кучето беше стъпило на гърдите на младежа, муцуната му с оголени зъби беше на малко повече от педя от гръкляна на беззащитното момче и лигите му капеха върху него. Куджо, както разбрахме че се казва кучето, беше в конфликт с желанието си да послуша стопанката си и да отстрани заплахата от нея. Ръмжеше и не позволяваше на момчето да мръдне. Радосвета се изправи и заповяда отново на кучето да отстъпи и след като то изпълни заповедта го погали и го прегърна. То я лизна 2-3 пъти успокояващо, но се стараеше да не изпуска Тихомир от поглед. Когато се прибираха кучето не позволи на момчето да доближи стопанката си, само много внимателно допусна той да ѝ даде тениската си, защото нейната не ставаше за нищо. Дори, когато Радосвета тръгваше към братовчед си, кучето с ръмжене го предупреждаваше да отстъпва. Когато се прибраха и момичето завърза със синджира кучето до портата, то остана силно притеснено за стопанката си. Не беше спокойно и скимтеше, гледайки отдалечаващите се фигури на двамата братовчеди към къщата. Вечерта вървеше тежко. Двамата не се гледаха в очите и не си говореха. Тихомир нямаше думи за извинение. Мразеше се, че почти беше изнасилил братовчедка си. Без да продума той се прибра в стаята си, заключи и се разплака. Поуспокои се, но повече от два часа не можеше да заспи. Видя малко радио на бюрото и го включи, потърси някоя станция и попадна на позната песен на Мария Илиева:
“Искаш да имаш, но нямаш.
Нямаш, но искаш да имаш.
Можеш да вярваш, че можеш да ме имаш.
Искаш да имаш, но нямаш.
Можеш да искаш да имаш.
Можеш и всичко да имаш, ако нямаш.
Мен ако нямаш, значи нямаш нищо, нямаш нищо, нищо.
Мен ако нямаш, значи нямаш нищо, нямаш нищо, нищо.”
А после се заслуша и в припева:
“Нещо, което рискуваш всичко и нищо не губиш.
Нищо, което да струва колкото в мен да се влюбиш.
Нищо, което рискуваш нищо което да губиш.
нещо, което да струва колкото в мен да се влюбиш.”
Тихомир удари радиото, то падна на земята и замлъкна. След около 5-10 минути на вратата се почука и се чу гласа на Радосвета:
- Тишо, може ли да вляза? Искам да поговорим.
Той нито помръдна, нито каза нещо. Радосвета натисна бравата, но вратата беше още заключена.
- Тишо, моля те пусни ме вътре! Да поговорим за пет минутки, а?
Той отново не реагира. Само в мислите си повтаряше: “Иди си! Аз съм опасен за теб! Иди си!”.
- Добре! – примири се тя. - Искам поне да знаеш, че ти простих!
Той зарови глава във възглавницата и отново заплака. Късно през нощта се връщаше от тоалетната и се спря пред вратата на спалнята, в която спеше братовчедка му... сама! В него отново започнаха да се борят нагона и чувствата му към нея, изкушението и съвестта му. Натисна бравата и вратата се отвори – решението беше взето. Влезе и отиде до голямото легло. Братовчедка му спеше по гръб. “Супер!” – помисли си той, махна одеялото и легна до нея. Разкопча горнището на пижамата ѝ и отметна настрани двата ѝ края. Светна нощната лампа и се загледа отново в прекрасните ѝ гърди: стегнати и почти запълващи дланите му. Награби ги невъздържано и започна да пощипва зърната ѝ. После ги засмука издавайки мучащи звуци. “Сънувай, че кърмиш бебе, маце! Едно голямо и много гладно лакомо бебе!” – мислеше си Тихомир. Бръкна в долнището на пижамата ѝ и хвана котенцето ѝ на голо. “Като не ми го даде доброволно, ще си го взема насила!” – си каза момчето и я замачка там грубо. След малко си рече: “Ооо, кефиш ме колко дълбоко спиш! Сега вече ще те имам както си мечтаех още отначало!”. Трудно, но успя да ѝ събуе долнището и гащичките. Загледа се в голото ѝ и безпомощно тяло и рече полугласно: “При друго положение сигурно бих те лизал, но заслужаваш наказание за дето ми се дърпаш!”. Легна върху нея и надървеният му инструмент се допря до катеричката ѝ. Радосвета се събуди и осъзнала какво се случва му каза:
- Тишо, какво правиш! Спри веднага!
- Виж какво, курвичке, решил съм да те имам по един или друг начин! И моментът е сега!
- НЕЕЕЕЕ... – извика тя.
В това време през прозореца с трясък влетя Куджо и се нахвърли върху Тихомир. Безжалостно разкъсваше плътта му, а той крещеше от болка. Кръвта му се плискаше във всички посоки. Тихомир се събуди крещейки и мятайки ръце. Оглеждаше се и още не можеше да повярва, че е било сън. Чу лая на кучето отвън и едва тогава се успокои. На вратата се почука.
- Тишо, добре ли си? – попита братовчедка му.
- Д-да, добре съм! – отвърна той. - Сънувах кошмар.
- Може ли да вляза?
- По-добре… не!
- Хайде, имам ти доверие!
“Но аз си нямам” – рече си наум той.
- Ще ти се разсърдя, ако не отключиш! – троснато каза момичето.
Братовчед ѝ си помисли: “Тя ми прости, че едва не я изнасилих, а ще ми се разсърди, че се опитвам да я предпазя от себе си. Кака наистина ме обича!”. Отключи и отвори вратата. Радосвета влезе и го прегърна. Тихомир отново се разплака и я замоли за прошка:
- Како Ради, знам, че не го заслужавам, но те умолявам да ми простиш! Никога не съм искал да те нараня!
- Знам, Тишко, затова ти простих!
- Како, аз... аз...
Тихомир не можеше да обясни временната си лудост, затова очи в очи ѝ разказа кошмара си. Тя за момент съвсем леко разшири уплашено очите си, но после се усмихна и отново го прегърна.
- Ела оттатък! – предложи тя. - След час-час и половина ще съмне и едва ли ще заспим. Ще полежим, ще поприказваме...
- Како, ами ако аз пак... притеснявам се да не...
- Ако ме нападнеш, ще почна да те разкъсвам така зверски, че ще си мечтаеш за Куджо. – пошегува се момичето, но момчето едва видимо потрепери при спомена за кошмара си. - Хайде!
Тя го хвана и задърпа към другата стая. После лежаха сгушени в голямото легло и си говореха разни неща, включително интимни. Споделяха си дори колко често и как мастурбират, за какво си фантазират в такива случаи, как би изглеждал идеалният им партньор... съвсем неусетно и двамата описаха другия на около 90%. И двамата се повъзбудиха от думите си, но не се докоснаха повече от притиснатите си тела и държането си на ръце или галене на гръб. По-късно станаха, Радосвета без притеснение се преоблече пред братовчед си, който прехапал долната си устна изстена леко при вида на почти голото ѝ тяло (само по бикини). После и той се преоблече, докато братовчедка му приготви закуска и чай от планински билки.

Следва продължение... /Изку Куригал/