Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Ранчото на Барби си беше публичен дом, но друг като него нямаше в цялата страна. Намираше се на близо час път от най-близкото населено място и беше нещо като рай, както за клиентите, така и за проститутките. Когато попаднах там, в началото и аз си мислех така. Преди това бях бачкала за един сутеньор, който ми прибираше осемдесет процента от печалбата и като бонус редовно ме пребиваше от бой. Тогава татко Карло – така всички наричаха собственика на “Ранчото на Барби”, се свърза с него и му предложи да ме откупи. Това беше предложение, на което гадното копеле не можеше да откаже. По-късно разбрах, че повечето от момичетата в “Ранчото” бяха откупени по същия начин, заменяйки едни окови с други.
Масивната, стара, каменна сграда на три етажа, която беше основното ни работно място, наистина беше огромна. Около нея бяха разположени няколко тенис корта, футболно игрище, три басейна, голяма градина и необятни поляни, из които аз и другите момичета редовно яздехме голи чистокръвни, арабски жребци. Вътре в самата вила имаше още един басейн, няколко сауни, фитнес зала, игрище за скуош и т.н. Имахме си и модерно оборудван лекарски кабинет, в който винаги имаше лекар и няколко истински мед. сестри. Всяка седмица минавахме задължителни прегледи за СПИН, сифилис и други подобни. Това беше задължително условие, тъй като 99% от мъжете, които идваха тук, много държаха да ни опъват без презерватив, за което, естествено, допълнително яко се изръсваха.
В този Рай за сладострастници беше добре дошъл всеки, който можеше да си го позволи. С други думи – много малко хора от така наречения хайлайф. За огромно наше съжаление, имам предвид на “нас” момичетата, това бяха предимно застаряващи козли, с които доста трябваше да се потим и то само докато успеем да ги надървим. Татко Карло обаче беше гениален бизнесмен и беше помислил и за това. В “приемната” на ранчото имаше бар, в който наред с обичайните напитки, се предлагаха и едни вълшебни, сини хапчета, по-известни като “Виагра”. С едно от тях всеки старчок получаваше своите “три минути щастие”.
Сега се сещам за едно такова деденце, макар че “деденце” едва ли е най-точно казано, защото въпреки петдесетте лазарника зад гърба си, беше в отлична форма. Имаше големи, хайдушки мустаци и беше пътувал пет часа с лимузината си от другия край на страната, само за да посети нашия малък Рай. Наистина бяхме много известни, въпреки че никъде не можеше да се срещне наша реклама. Идваше за трети път.
Въпросното деденце беше от типа “женен от трийсет години сладострастник”, който не изпуска сгоден случай да изневери на благоверната си съпруга. С други думи: истински дърт мръсник. Беше натрупал състоянието си от верига бензиностанции, пръснати из цялата страна. Истинска акула, макар и с малко позахабени зъбки. За бизнеса си и всичко останало ми разказа, докато го чаках на бара да погълне вълшебното хапче. Май нямаше нужда от него, но кой би се отказал от подобен допълнителен допинг. Барът беше и нещо като станция “разпределителна”. Тук клиента си избираше момиче, две или три, и тръгваха по някой от “тематичните коридори”. Аз, деденцето и още една моя млада колежка – едва осемнайсетгодишна, поехме по коридора наречен “Пълна програма”.
Спалните по този коридор бяха общо взето стандартно обзаведени, но в разточителен разкош. Нашата имаше всички удобства: огромно кръгло легло, копринени чаршафи, огромна вана насред стаята, модерна система за домашно кино, с впечатляваща колекция от порнофилми…
- Нали знаеш, че можеш да си поискаш всичко, татенце? – започнах редовната си декламация аз, усмихвайки се подкупващо. - Всичко, каквото ти душа иска! Можеш да ни чукаш в която дупка ти е кеф. В дупето също! Можеш да ни връзваш, да ни пляскаш, ако не слушкаме, да ни се празниш на лицето, в устата, вътре в нас… няма проблем, редовно си взимаме противозачатъчните!
И тримата се засмяхме на “шегата”. После деденцето рече:
- Първо, зайчета, искам да ви погледам как ще се изчипкате в ей тая ваничка тука, пък после ще видим…
Разсъбличането с младата колежка, която междудругото се казваше Лили, не ни отне много време. Скоро с нея вече бяхме голи в пълната вана и взаимно започнахме да се насапунисваме. Деденцето се настани удобно на спалнята и разкопча дюкяна. Все още не го вадеше обаче. Лека-полека ласките ни се задълбочиха. Започнахме с плитки, мимолетни целувки. Лили имаше стройно стегнато тяло с млади напъпили цицки. Зърнетата им бодяха като метличинки, което се оказа изненадващо възбуждащо дори за опитна професионалистка като мен. “Изненадата” стана още по-пълна, когато, след като си пуснахме език, почувствах как слабините ми пламват. Награбих я и започнах страстно да я целувам. Нацелувах и гърдите ѝ. Тогава погледът ми случайно се отклони към клиента и едва не ахнах! Това беше поредната изненадка. Лъчо, да наречем така условно дедето, вече го беше извадил. Всъщност вече лежеше чисто гол в спалнята, а пенисът, или по-точно е да се каже “топузът му”, пулсираше яко надървен и зачервен върху удивително стегнатия му корем. Наистина беше в перфектна форма, дъртият первезник!
- Айде, зайчета, скачайте тука! – махна ни той ентусиазирано.
Подсушихме се с хавлиите и като палави котета залазихме към него. Бързината, с която скочи беше впечатляваща! В единия момент си лежеше кротко, а в следващия вече беше зад Лили и я скубеше за косата, опитвайки се да ѝ го наниже в стегнатото дупе!
- Стой мирна, малка кучко! – пръсна слюнка върху нея той. - Ти също, пачавро! – имаше предвид мен.
Двете застинахме една до друга с навирени дупета. Всички желания на клиента, дори и най-извратените, бяха закон за нас. Плащаха ни пребогато за това.
- Оооуу! – писна младата колежка и забелязах как се опита да отпусне сфинктера си, за да го пропусне.
Ваната бе отмила лубриканта, с който предварително се бяхме намазали. Най-накрая, с доста мъки, които явно още повече възбуждаха деденцето, той ѝ го набута в гъза и започна да я лашка. Всеки млад самец можеше да му завиди за енергията и бързината, с която я помпаше. Това е то – чудото наречено “Виагра”! Когато дойде и моят ред, ония “три минути” отдавна бяха изтекли. Лъчо обаче сякаш не знаеше що е умора. Както преди това колежката ми, сграбчи и мен за косата, но преди да ми го забучи, първо ме изръби грубо с коляно в гърба.
- Мръсни пачаври! – изръмжа той, след което изля цял поток от ругатни по адрес на всички труженички, упражняващи най-древната професия, докато ми го навираше.
Мамка му, беше му дебел като на слон! Направо ми разчекна сфинктера, който, честно казано, не беше от най-изнежените. И се почна едно ми ти ръгане, джаскане, тъпчене и скубане. Мачкаше циците ми, като да бяха направени от каучук. Истински гадняр, макар да не можех да преценя докъде стигаше той и откъде започваше влиянието на синьото хапченце. Когато отново се прехвърли на бедното девойче, вече ми идеше да закрещя от болка. Помпаше ни само “кучешката” и само в гъза. Току-що, за пети или шести път – вече не ги броях, се беше прехвърлил от Лили на мен. Преди това колежката ми беше забила лице в подгизналите от пот чаршафи и повече не се надигна, останала без сили. Дъртият коч продължаваше да бичи, макар и не толкова здраво, както преди. Усещах, че от ануса ми тече кръв, но бях свикнала. Нямаше обаче да издържа още дълго. Точно в този миг гаднярът изгрухтя и въпреки дебелия слой пот върху гърба ми, почувствах как няколко мизерни капки сперма го заляха. Изпитах невероятно облекчение. Отпуснах се до Лили и за хиляден път се зарекох, че още на следващия ден напускам. Изведнъж си дадох сметка, че има нещо нередно. Вече не чувах екзалтираното грухтене на дъртия пръч. Не се чуваше и дишане. Бързо се обърнах и го видях. Лежеше бездиханно на една страна, а от устата му се стичаше слюнка и пяна. Дъртият нещастник беше получил инфаркт, а на мен въобще не ми беше мъчно. Всъщност нищо не усещах. Това беше третият ми труп, откакто бях дошла тук преди половин година. След първия претръпваш, както казваха по-опитните момичета. Доктор Ханибал Лектър пасти да яде! Вдигнах телефона и позвъних на нашия си доктор. На следващият ден разбрах, че нещастното дърто копеле е завещало цялото си богатство и имане на “момичетата и собственика на Ранчото на Барби”, както между впрочем и предишните двама. Заповядайте при нас, “Ранчото на Барби” ще се погрижи за вас и спестяванията ви. Търсете Рони!
На 50 сме си малчугани.на колко е автора !?
Гуинивер в хотел Калифорния! Авторе, коментари, превързани в целуфан от смешки, потребители, в яки комплименти, като за след 3 рунд шотове, цялата работа е просто суперсмехорийска или аз ...нещо...:)))). Във всеки случай, ако имаше мааааалко повече описание на това как Лъчко се дави. Бори се за въздух. Отпуска хватката. Хърка. Тресе леглото необичайно. Може би и аз щях да свърша :))))) оххххх...Тия деденца, съм ги запазила, резервирала и заплюла още ехееееее, когат не мА знаехте що за звер съм. Поздрави за фантазията и благодаря. :)))
Разказът може и да е измислен,обаче фактът че бая народ гушна букета от виагра не е. Силденафилът е активното вещество (виагра е търговска марка) е от групата на PDE5 инхибиторите ,първоначално разработен за лечение на хипертония, задържането на ерекцията е страничен ефект забелязан по време на клиничните изпитания.Има много прост народ дето си замина от инфаркти и инсулти поради неправилна дозировка и/или употреба-не се пие след храна особено мазни храни,не се смесва с алкохол и наркотици.Твърдо не при проблеми със сърдечно съдовата система особено ако си и на предписани медикаменти ,нитроглицерин,алфа-блокери.Ганьо цял живот софри и едене/пиене и като стане 150 оки и/или мине 40-така и почва да взема ама безразборно без да отиде при специалист Същата работа и с оня "турски маджун" дето му текат рекламите по интернет и социалните мрежи-нищо билково няма в него, фрашкан е със силденафил .Няма билки вътре-а глюкозо-фруктозен сироп плюс силденафил.Билките работят по друг начин бавно с натрупване,трябва да минат седмици а при някои месеци за да се усети ефект.
Fairy, целУфан игра на думи ли е?
Старо куче с боен сан, дето си по- малък от мен, съответно ти се явявам глуа кучка кака, ти хубаво вземаш предвид, че татко Карло е откомбинирал така добре виаграта, че първо посетителите да минат през нотариус, който автора май е пропуснал е упомене :))))), а след това да "освободят" момичетата, преди да се наложи спешния екип да им присажда полови органи :)))). От цялата работа се възхитих на ездачните умения на акробатките. Да се качиш на Хафлингер е като да добиеш усещане за пътя на чая, арабските адски друсат, говорим за безамортисьорна возия :)))), виж има по- обикновени модели, дето люлеят като венецианска гемийка. Имаше тук един чичо Манчо дето много ги умее фините настройки, язък , че не се справи с задното окачване и излетя от пътя. Виж, красива креватна смърт, си е красива креватна смърт. Все пак е хубаво да бъде отпланирана откъм логистика и имидж. И после - гасссссссс :))))
Нимка, дето се закачаш на правопис, имам и по- яки попадения, като да смяташ "на ум" :)))). Виж там, посъбери още гафове, че да има тежест делото, инак шТе глобят за подиграФка със съда.
Колко е билаправа една колежка, по-възрастна ,когато прди много години ни поучаваше. Беше нещо от сорта, На кака момченцата , а ние дипломирани, изкарали преди това яка соц казарма ,а ще ни казва на "кака момченцата".Давайте го по-полека -момичета и жени ще има и утре, и в други ден." Вие имате един бидон и при всяко ебане изплисквате по една супена лъжица.Вярно с времето те ще станат по-малки лъжичките ,а най-накрая ще са кафени.Да не ви се наложи на по-стари години да остъргвате дъното на бидона.Така ,че слушайте кака ,намалете оборотите
ти целата си един природен гаф, та иба у
Ша ибеш, ма насън :}}}}}} ааахаха
Ужасно са разлигавих. Авторе, не е като да си невинен по тоя вАпрос. Ся, много ша го замола тоА с интелектуалното предимство да ми сметне следното: ако плаващ термометър показва 21градуси на 100 кубика басейнс дълбока част 2 метра, дали като разбухам водата, дълбините ще се завъртят и средната темп на водата ще се получи към 19,5 ? И това след колко минути трен без кардио би довело до леки смущения в нервните окончания на ниските прешлени? Благодаря за вниманието! :)))
Ти се израдва, че ще е в действителност? О, не, бог да опази, да лепна нещо, я венерическо я психическо, току виж и двете плюс някой бонус
Забравил си си запетуйката пред второто "я". Ето, заповядай ","! :)))))
Разказче-предупреждение към "младежите" попреминали средната възраст. Развратът е хубаво нещо, когато и физиката отговаря, нали. Иначе-"миг невнимание, цял живот мъртъв" :))) И мен ме поразвесели тая фантазия с елементи на черен хумор. След тая идеалистична картинка с двете момиченца, които перверзно лижат сливки, фаталното ебане те изтресква в реалността като нова част на файнъл дестинейшън. Не че е толкова въздействащо. Ами ако ядеш и пиеш нещо в тоя момент, нали. Внимателно :D
Кака Тина на горния. Да мина да поздравя и тук в лятно настроение и мръсна Маргарита в ръка (новият тренд за дърти коктейл, сипваш сока от маслинките вътре, или сока на...) Е, това е, което си помислихте, какво да е ;)
Тииииииина! :)))) Е, няма начин! Скачам у басейна! Ти пий! Наздравееее! Ф
Сок от краставица също може, ама ние предпочитаме месо, нали ;)) То с капучино всъщност по върви, докарва го на солен карамел ;)) Но и с Маргарита ще се пробва :) Кака Тина
Тин, Тин, Тин :)))), какви тирамисучески угодийки споделяш ти! :))) Пламнал ми е задника от студенина. Ветрец разнася сухи листа от изрязаните липи. В крайна сметка за динята, в която ще си забода муцунката, дали узо ще върви? Че направо ще е изветрее от пренебрежителното ми отношение. Или уиска за сгрявка? :))) Работата е там, че престанах да пия. Щот след 10 серии по 100 повторения, мисля в кпд на единица супена лъжица :))))). Което, за да докараме до осезаема за цервика струя трябва да излезе с добро налягане от тънка спринцовка :)))), което ме кара да мисля, че с тия контракции, мъжете направо си раждат. Охххх , край, тоталка съм. :)))) Ф
Мастика с динята. Но спорт с пиене, не се излагай, веднагически прецаква ефектите от тренировката. Оххх, и затова ли им е мъка? Или нещо аз не разбрах? Кака Тина
Мастика с диня и други подобни битови алкохолизми правят организма леш. Алкохолът прецаква хормоналната система на мъжа -даже биричката и ракийката със салатка повече отколкото анаболните стероиди. От последните ако са ползвани в грамотно изграден като време и схема на прием цикъл има възстановяване при съответният протокол при алкохока възстановяване няма има само деградация
Минаха тези години, ама много отдавна минаха. Някога по кината на София се въртеше някакъв такъв филм, ама нито му помня името нито народността.Та извън филма,някакъв колега отишъл при колежка,която е в отпуск ,мъжът някъде в чужбина , а те са другарчета от доста време и се разбират добре ,годишното време нещо като сегашното ,жега навън, тогава климатици само в изчислителните центрове.Та двамата ,след като се опипаха на "Диаманта", ,тя предложи да не си губят времето ,а да минат към по-съществената част.Жега страшна, ама какво беше взела тази жена или в какво емоционално състояние беше.Та в един от промеждутъците се пошегува ,че ако се "гътне" рабата много ще стене дебела.Той бивше спортистче и такива мисли от секс да се гътне не му минаваха през главата ,но от горещината на атмосферата ,а и нейната вътрешна, започна да се замисля, а не беше старец. Ама тази жена беше в някакво друго състояние ,най -вероятно от сезона ,защото от какво друго може да бъде.Изстиска го като лимон, по точно направо го пресова до сухо.. А
Съгласна съм за алкохола-прецаква мъжете хормонално, а жените-като тен. В прекалени количества не е за хвалене. Особено ако искаш да даваш вид на нещо приемливо и след 40. Защото и тогава се живее, нали? Кака Тина
Алекссс, говориш за онази техника без свършването, нали? Забравих ѝ името. Аз и без туй се мъча да именовам позата, която искам и стигам само до полутрапец. Става дума, за да му е удобно да ми загребе дупенциту, освен да съм на високо, то би било удобничко, с вдигнат таз, права линия до коляно на 45 градуса, спрямо стъпили подбедрици. Тва искам. Ма иди го обеснявай с транспортир :)))) оххххх. Дандог, много чиста спортна злоба иде откъм теб, мускус и солен аромат, дисциплина и фокус, но да не забравяме, че всичко крайно е в противовес с будизма. Златната среда не къса супер обтегнатата струната, нито я отпуска до фалш. Алкохолът като химия може и да не носи много ползи. Но като комуникативо- социален фактор определено освобождава блокажи. Ето, да вземем мойо :)))). Мъж ми. Рядко му се е случвало, да кажем два пъти, когато си е налял достатъчните градуси, за да ми извади среден пръст! Мисля, че подобен телесен и умствен триум му пазят топло и ще му пазят още дълги години. Един вид, оргазъм и хормонално балансиране, чиято необходимост му е била житейски екзистенциално предопределено да изживее по смисъла на пълнометражното фунициониране в тоя филм, в койт' се прожектираме. :)))) ох, дееее :)))) дори нес кафето не помага да се спаружа от гад и да 'зема да млъкна. :))) Без крайности, казвам асссс. Може за някого, цокнисидвехаощепет да е формулата за единственото по рода излизане от матрицата. Може. И да, ежедневното пиенье си е битов алкохолизъм. Чист. И аз така го виждам. Не ми се смятат грамажи и литражи. Има ли бързане да се налее, ясно. Но не бих съдила хората, които са се спрели на този вариант, нито бих ги обявила за лоши ебачи :))). Всъщност не е лошо един сравнителен анализ да са напраЙ. :))) Пък тооо, техниката не е химията. И пасването не е точно интелектуална производна, тааа. Дандог, тук си в компания на пияници и падини в женски образ, дай по-лежерничко. Не варкай. :)))
Тин, ъфкорсЕ че са живей и след 40-ес. Ей мА. Пийсе годин жина :)))), кажи ми коя друга тука си е навила волята на вретено и си я преде на хурката кат мени, та са пъна неска и нощеска да го изтезавам тва хормонално неизразходено телО. Коя? Кой? Де са ни фитнес маниаците? Само Алекс прави ОФП и дъмбели. Ф
Ферич, като те чета, хормонално си баш за някой 30 годишен младеж да те вкара с двата крака (високо навирени) в практиката и креватния спорт. Ще забравиш и спорт, и всичко :) Освен туй е и модерно ;) Кака Тина.
Туй гюлле хормонално е като мъж, ама физически е кът топка за боулинг
Тин, каквото и където и да е било известно, Макроновица свърши вълшебна работа. Съгласна съм, че е не само модерно, а и някак обусловено поради високите изисквания на младите момичета. Което трябва да бъде покрито от един съвременен млад мъж, просто не е за завиждане. Обаче глей къ се влачи моя фен, по корем, докат го докара до смешка, по негов вкус. Откъде ли не захожда, как ли не се изходи :))))). Обаче хъса, усилията, верността и лудостта му, са оценени. Ако можеше да добавя и интелект в картинката, щеше да е още по- хубаво. За съжаление, няма собствена дейност, горкия, а ползва перефразиране. Както и да е. Ф
Виж сега. Тая работа с Макрон не е точно геронтофилия или едно време забранената любов на кугар-ка и момче. А е по-скоро камуфлаж/прикритие на педерастия. Всеки нещо получава за себе си, обмен в отношенията. Това за завишените изисквания, го има и от двете страни. Брат ми на 30 и канче не може да си хареса прилична жена да се ожени. Хубаво, млад, синеок, образован, но никоя девойка не покрива изискванията. Хем мъжът предлага брак. Истината е, че на доста народ му харесва просто да си запази по-дълго възможността за избор. Не е и толкоз сложно за разбиране. Кака Тина
Ша съ изходъ аз на сбръчканата ти муцуна откачена
Малиии каква страст невалидирана тече. Къде се изгуби, бе шушлек?
Зепал зад храстите и ме дебнал . Е нА. Додох. :)))))
Тин, виждам решение. Завъртаме бизнес. Правим събор със захарни петлета и народни хора на мегданя. Ритъм, жени ръка за ръка срещу момци, мятащи ташаци. Забързваме ръчениците. После ги гепсваме с тънка такса за хипи палатки край специално изградена чешма ( плюс къмпинг екстри) в потайните тъмнини край селото. На другия ден игри и състезания , ама по двойки. Да са сплотят, един вид. :))) Гений, а?! Тва шей Събор Халка. Ши турим и едно служебно лице за по- смелите. На третия ден гАсим звездите и ги пущаме. Ако са женати догодина по туй време- безплатно шампанско и лична серенада първата нощ. А? :))))) немеследвайтезаоще Ф
Ей, чшшш на 50 съм вече ама ако те залющя без виагра и маджун пак ще течеш кат незакисната каца. О-75
Някои неща са генетично заложени и или ги има, или ги няма. 20, 30,40,50...или викат надарен е човекът, има опит човекът...или, нали. Кака Тина
Тати каза, че е ебал до 70, после се отказал. Неговите приятели продължили с виагри и на 72-73 си отидоха .... Още не му е умрял мерака ама е като консултант само. О-75
Онзи, радвам се да те видя :))), изненадваш ме с обноски, да си призная. Тва "чшшш" към героинята ли е? :))))) А имаш толкова нежна поредичка....не беше такова момче! :)))) Ф
Фейри, към всички дето са отписали 50 годишните . То и аз като бях на 20+ не съм и помислял как се плющят след 40. Даже съм се дърпал на около 35 годишни - тогава ми бяха нахални лелички. Хвърлям по едно око тук и там, за да раздвижа крачола...че съм го пуснал да " пасе" ха-ха О-75
Онзи, огън сме! Грешка нямаме. Точно си представих как съм с 85 годишен. Той е възбудата, ума, ерогенния стимул. Наел е изпълнител, но аз няма да свърша от едно клатене. Имам нужда от моя старец. Да гледа и да говори мръсотии. Примерно. Може да изгаднеем. Може да си представим и друго. Гнусен секс. Старчето има плоско дупе с висяща кожа. Чене. Гад. Перверзна. И оцелява на хапчета. Пак е извратения и пак сработва. Никого не отписвам. Секса е в ума. Ф
Фейри, искаш да те чукам пред Алекс ? О-75 Не бих му го причинил, харесвам го, а и няма да гледа безучастно ...ще ни играе по един бастун ха-ха
Онзи, :))))) хубавичко ми извъртя думите. Радвам се, че харесваш Алекс, но къде го намесваш в горните ми теоретико- хипотетични визии? Че той си е бая добре сложен младеж. Хайде сега, по- спокойно с натопването на другарче. Казвах, че жуленето, помпенето или дори едно обикновено мастурбиране може да бъде абсолютно безрезултатно. Може. И да се налага да ровим из тъмните дебри за тригърна перверзийка. Защото понякога и порното не е достатъчно. Органът си е възбуден, мъзгата си тече и пътят до оргазма е стръмен и невъзможен. Тогава вадим нецензурираните версии. Фантазираме. Или...ползваме нечий ум да ни избухне. А умът може да бъде и на 100 години. *** Алекс е поставил границите си. Спрямо мен. Спрямо всички. Никога не ме е стимулирал да се възприемам като сексуален обект в очите му. Точно обратното. Нарича ме "дъще". Той е Моят Алекс, което е парадокс на чистата и непритежателна връзка, която имаме. И добре, че е твърд. Щот на мен малко ми трябва и никога не е късно да станем за резил в любовта, нали така? Хайде сега, ще завъртам. Ф
Значи ....ако Алек поддаде все пак на твоята млада плът, може да го огрее... Той ще си вземе някак/намигане/. Може ли да гледам, тихо ще го лъскам и ръмжа като Шуменската пантера? О-75
Ето, за това говорим, представѝ си ме как го поемам А и .... Ф :)))
Аз ли ....добре! Представям си как Алекс потъва в теб. Ти си го обяздила и задника ти го обгърнал целия. Друсаш се върху него, но той се бори за въздух , а ти за сантиметри. Аз тихо точа меча , лъскам го до блясък... И когато си изморена вече и си навреш гомямата гърда в устата му , за да го дозадушиш...Идвам като сапасите и те пронизвам анално, от това се извиваш спазмено, с оргазмен вик, а той си поема въздух , за да ни напсува/ не ме дърпай за пишката, ще те опръска/
Ахахаха, браво, Онзи! Ако аз бях на твоето фантазно място, щях да очаквам, че тая Ф ме моли за спасението, другото не ѝ стига, направо е отчаяна и подивяла, та забравя , че моли, а раздава заповеди! :)))) Ф п.с. Кафе с мигрена и смях, мерсим ти, смехорийо ньедна
Много се заблуждавате, хубавите годи на Алекс отминаха безвъзвратно.Както казва Тургенев ""Прошли молодые годы, как вешние воды"" Ама когато си в краят на двадесетте ,мислиш ,че този купон ще продължи вечно.Да ама не, живота върви.Старае се дъртака му ниеден да по-държа някаква кондиция, прави по някоя ката ,няколко кикокове,ама ниски, до към таза, повече с удари тип прави ,крошета ,лакти.Умерено тежести ,,за да не му се кара съпругата ,за да не се излага. Все му казва да не се прави на интересен пред жените ,а той се свил някъде настрана.Опитва се да и обясни ,че го бива само да носи, покупки. Умишлено се облича в много тъмни цветове, а дъщеря му е обсебена по пазаруване по интернет,поне три дни е хоум офис и тогава се развихря.Робува на марки, а той си иска от вече несъществуващата продукция на "Яница" Елхово или "Саня " Плевен. Съпругата му твърди ,че се излага ,защо стар човек като него трябва да има поне малко коремче, а не плосък корем, на баклави ,/ей как ми се приядоха баклави със сутрешно кафе/, ядосва се ,че тя пълнее ,а той въпреки ,че е над 95 кг, разни познати жени, които го знаят от доста години му казват:" ама все така си слаб, та ти нямаш и осемдесет кг/, той им обяснява ,че е над 95 кг ,те се смеят.Той се опитва да им обясни ,че сигурно в костите му има обеднен уран останал от ударите над Сърбия в краят на 90-те , ама пак смях.Та вие сега , минаха тия години, както каза един генерал преди години ,"нашият живот е лимитиран". Да обяснявам ли какво е "лимес"-латински е корена на думата, има го и в математиката.Какво било ,било-няма да се върне.Ама защо на млади години беше толкова обран и стеснителен,абе като ти се отдава възможност "Газ до ламарината", ама не ,пак хамлетовски колебания. Дали не е нахален, дали е разбрал правилно и все се оказваше жертво на обстоятелствата. А
Любимичък ми мой Алекс, покрай Онзи и задявките му, си дадох сметка, че никога не съм си те представяла гол. Нито в тази светлина с мен. Иначе всичко, което си разказвал, е визуализирано детайлно :))). Но това, което даваш в общуването, като знания, като разсъждения и тематика, ми носи толкова наслада, че някак е достатъчно. Характерът ти, доколкото може да се съди косвено и светогледа ти, ми се харесват адски много. И ако ти припишем доайенско място за годините, което е малко под въпрос, тогава бих ни пожелала на всички, на същата възраст да имаме тая жар, енергия и бистрота на ума. Обожаваме учителя си. Не го събличаме. Кощунство е. :))). Да не говорим, че си всял такъв респект към съпругата ти, че е пълен абсурд да си представям неща в нейната територия. Та аз ѝ се възхищавам. Но това не пречи и занапред малко да се пошегувкаме на твой гръб, де. Бъди спокоен. Както успокоявах един друг близък, все още мажа филии с шипков мармалад и не пея по цял ден, значи Не съм влюбена, не се налага да покриваш стандарти, можеш преспокойно да бъдеш себе си, какъвто си, а аз тихичко да си обичам всеки миг от общуването ни. Ф. п.с. спирам се до второ нареждане и тичам за беналгина #пийтеводамин1л/ден
"Алекссс, говориш за онази техника без свършването, нали? Забравих ѝ името." Нали не съм пак виновен, защото развих фобия да съм постоянният виновник за всеки и за всичко.Позата се нарича кареца.Мдааа, интересна е, но е много натоварваща, чисто физически , а отделно и сексуално.Продължава до над два часа.Изпадаш в някакво виртуално състояние ,все едно не си ти , почваш да губиш ориентация ,то потта се стича в очите ,соленее в устата ,а на нея ,като ,че ли и няма нищо, а даже й се добавя нови сили.Върти те насам натам, пъха си езика на екзотични места, не ти дава за мърдаш онази си част, а ти имаш усещане ,че нещо вътре нежно те по тупва по-най-чувствителната част в под главичката ,все едно има малки нежни ръчички вътре,а си направил движение,а са те сръгали в ребрата, а ти се иска да свършиш,да ама те контролират.Хем много хубаво ,направо си някъде извън тялото,хем ,че чудиш дали ще дочакаш края.А
Да, техника ли, поза ли, за кареца ми изплува току що и на мен, гледайки над зелените баири. Алекс, не мога да не се довърша :)))! Понеже мислейки за теб, направих чудновата алегория. Исках да знаеш, че откакто си заявил кои жени обичаш и в какъв ред и как няма място за други, ти се явяваш като един Исус, слязал в Ада и взел ключовете му из ръцете на рогатия. :)))) Онагледено, кратко и ясно. Изкоренил си всеки зародиш на грях. Просто не даваш шанс на най- малка мисъл в посоката, особено за грандоман като мен, който си колекционира душѝ :)))). Как да те прелъстявам, знаейки че никога няма да имам любовта ти? Как? :)))) Хайде, дай да ти погаля баклавичките и да се скривам зад цайси, в тъмните гори тилилейски, съскайки в общ език с всички сенчести твари, комари и безплътни обитатели. Ф
ЦИТАТ" Любимичък ми мой Алекс, покрай Онзи и задявките му, си дадох сметка, че никога не съм си те представяла гол".Да го кажа както се правеха едно време на донаборните комисии.Те започваха още в десети клас.Като правило винаги бяха в училища.Та съм бил на донаборна комисия в едно малко училище на улица "Преспа4№2., това е все едно продължение на 6-ти септември след "Графа".Помня я защото беше първата.Малко училище на партера/май беше руско/, прозорците облепени ,но от време на време се отлепваха и разни момиченца гледаха през тях как едни слаби, но жилави голишарковци с един лист в ръка ,влизат от стая в стая.Бел съм 6-то у-ще, то е почти по диагонал на онова първото, бил съм в Търговската гимназия на "Розова долина 1, бил съм в 39, не далеч от кино Изток, но сега е с някакъв номер над 100.Гадни и унизителни са тези комисии, като най унизителната е командата наведе се и си разтвори бузите ,ад в прекият смисъл.Винаги слагаха по една лекарка в крайната комисия ,която решава , ти си дъвчеш езика, за да те боли, а усещаш как онази работа живее свой живот и те излага -отврат. Та височина към 182-183,може и да съм се смалил, обиколка на гръден кош в максимално поет въздух 126-127см в спокойно състояние към 120см.Врат към 46-47см бицепс към 44-45см, талия към 80см, ханш към 102-104см. Номер на обувките към 42-43Коса бяла,късо подстригана , а не гола глава ,някъде към 2-4 см.Все още гъста.уши нормални без срастване на обичката към челюстта, нос малък, нормален ,може би отива към чип, ама не,, очи кафЕви, ама много леко скосени.За това онази колежка говореше да степта.Стойка права, дрехи предимно тъмни, особено през лятото това дразни съпругата ми.Якета кожени, черни, джинси ,или панталони или графит или тъмно сини джинси .Абе обикновен човек, безличен, сливам се с пейзажа.Физиономия правилна с леки белези от акне, но колежката пак онази с триъгълника казва ,че не се виждат, лъже-виждат се под определен ъгъл на светлината , отстрани на челюстта ..Като млад, на плажа съпругата ми или симулираше ревност или ревнуваше, но не съм се замислял върху това.Просто знаеше, че харесвам жените . Та непрекъснато настояваше да лежа до нея ,а да не "Стърча",.Даже когато милите унгарки, които се печеха до нас си играеха с малката ни дъщеря пак беше лошо, ако отидех до тях да издърпам детето от водата , пак лошо, ако ги поздравя /говореха добре руски/ пак не беше ОК. Преписваше ми всякави връзки с нейни колежки и приятелки-да не съм луд, ами ако е провокация. В тази игра си сам. Все пак доста старши офицери от службите имаше край нас, няма да ме изпълзаля.Пазиш се в таки случаи..Доверие в такава ситуация не се проявява Сега доволна ли си? А
ЦИТАТ:"Исках да знаеш, че откакто си заявил кои жени обичаш и в какъв ред и как няма място за други, ти се явяваш като един Исус, слязал в Ада и взел ключовете му из ръцете на рогатия. :))))" какво точно става въпрос.Има много голяма разлика между оби(, влюбване ,харесване ,желание.Обич, е най-силното ,но то не изключва другите жени, но те са в другите категории.Онези с графата обич са с твоята кръв./без съпругата,но с нея сте дели пак една друга кръв/.А с останалите желаеш безумно секс, споделяния ,спомени ,мисли ,разсъждения. Ако те истински те харесват, ще направят всичко за теб, няма да те предадат. "Играеш" ли честно с тях имаш непоклатим гръб. Само да не тръгнеш да се правиш на "путка".Не ги предаваш, не ги разнасяш, не се хвалиш пред познати с тях.Те имат съпрузи, деца семейства ,че както пазиш себе си, двойно повече пазиш тях
Алекс, мой мой мой, влизаш ми леко на контричка, леееекинко :)))), с едни риторични въпросчета тия дни. Аз и доволна? Да бе! Как не! :))))) Човек ти казва, че си един Атлас, ти обиждаш Сизифа на сизифовщина. Е бива ли така? :))))) "Доволна ли си?" Хора от службите работят с този тип данни. На мен нищо не ми говорят. Зеро. Да можеш да опишеш в сантими,кила и години е част от наблюдателността и нужна за естеството на работата. Аз за себе си не знам колко тежа? Нито колко са ми обиколките. Ти искаш да съм доволна от статистиката ти. Душо, в едното просто седене на кафе един срещу друг, ако има химия, ич не е важен бицепса. Щом те бива в заповедите. И в единия пъргав ханш ако си умеятен, не е важно баклавите дали са там. А че си убавец, ясно ми е. И толкова често казваш, че си незабележим, че вече си мисля колко ли пъти сме се разминавали, аз огледана, ти- незабелязан :))))))). Това не е честно. Ней хуманно. Ней. Ф
Ооооо, днес си ме хванал на къс пас. :))))) Юхууиииуи :)))))) Ф п.с.Я, кажи, твойте при твойте любовни авантюри, женичките плачат ли при оргазъм?
ЦИТАТ:"Алекс, мой мой мой, влизаш ми леко на контричка, леееекинко :))))," кое е това ,та ние с теб сме нещо като тандем ,така го чувствам.Както се пееше в една пиратска песничка.."Те гръб в гръб опряха и се биха с целият екипаж".Дали не беше от "сърцата на тримата". Та къде е контричката. Знаеш, че ми е много , ама много приятно с теб, Каката ,която може да ми е дъщеря, Весето, да си комуникираме.Е, всеки има някакви . трески за дялане , а в мен са направо греди, талпи за дялкате ,само ще ти трябва по голяма брадва. Хубавец? Друг път ,щом родната ми майка ми е казваше, нещо от сорт "Какво хубаво момче беше ,ама как погрозня.Разбира се аз й отговарям, че колежките ми така харесват, но й тя не отавя каруцата и в калта.Веднага заявява ,"не ги слушай тези разтуретени.Хайде стана разтуретини. Няма да ми обижда умните ,културни и възпитани колежки. Ако ме смяташ за идеален, не съм, ако ме смяташ за ангелче -не съм, ако смяташ за нещо повече -не съм.Не съм нищо интересно-ама нищо.Даже да пиша не мога. Твой Алекс. Нали може??????
Мой Алекс, всичко е точно, както си го описал, виж за "Весето" малко се обърках. Дали визираш съседния сайт и тамошни задушевни разговори. Аз преди време помолих хората край мен да не ми разказват за там. Ако исках, щях да поглеждам. Но не искам :))). Радвам се, че едни периоди се замениха с други. Всичко си е точно. ***Тук е тихо и приятно като в ясен есенен ден. Елече от облаци над съседния висок рид се движи обратно спрямо посоката на пухкавите единаци по синевата. Пролайва куче. Екнат ударите от ремонта на нов съсед. Стар ретро джип, летви на покрива. Снощи си седеше пред фургана, вечеряйки в пълна тишина, взрян към ниското и отсрещните колиби. Вече не са колиби, всъщност. Всичко се разраства и заприличва на ферма с няколко постройки и видим път, криволичещ по серпантина през баира. Толкова е приятно за кожата. И за мисълта. Това са малките мигове на покой, след и преди бурите. Мигове, в които аха да си кажеш, че става скучно, но си спомняш, че "интересното" изтощава. Точно в момента, мога да ти се похваля, че нищо и никой не съществува. (Децата са добре, смяхме се преди малко). Никой и нищо. И докато пиша, едно синигерче, се мъчи из астмата и шушка из листата. Понякога не искаме емоции. Нито целувка. Нито докосване. Искаме да не виждаме хоризонта, а ограда от балкански гръбнак, който държи целия свят отвъд. Докосванията ще са после. След басейна. След съживената кожа, пламнала от студа. Ще изстискам обилно лосион и ще се разтрия живичко, особено по бедрата. Тогава ръцете ми не ми принадлежат. Стават чужди. Еуфорични. Щастливи. :))) Никога преди не бях обичала да се мажа с неща. Мазнотии. Запушване. Ставаше ми скомина. Обичах слънцето да изсушава. Косата да скърца и прочее. Дали козметиката се подобри, дали аз замених марките, но сега обожавам тези малки ритуали. И минутите, когато облята със слънчева вода се качвам горе за преобличане, се превръщат в малък еротичен сеанс. Харесвам се. Харесвам, което пипам. Което виждам. Което усещам. И ми е едно щастливо. И обещаващо. Защото когато излъчваме така, Вселената отговаря. Всичко е диалог. Енергии. Материи. Та, миличък мой Алекс, запуши ми устата с целивка, че пак се улях. А слънцето проби. И вече не е есен. И става нужно да присвия очи. И пак е лято. Покоя се замени от действие. Твоя
Ама как пишеш,все едно рисуваш картини, толкова е живо и лично-Направо усущам полъха , топлината на слънцето ,балкана в маранята.Обикалял съм по онези места ,съпругата ми има доста "точки".Примерно в Понор,Искрец, Бов,Церово Свидня, Желен и т.н.Ако кажа ,че за мен е удоволствие да чета една ,умна ,наблюдателна ,земно и същевременно лирична и уязвима жена ,значи нищо да не кажа.Ти си ме знаеш, аз съм си път, пън съм бил и пън ще си остана до онзи край -финала ,правоъгълният отвор в земната повърхност, но при общуване макар и виртуално с теб, ми изплуват спомен, споделям неща ,които я някога с някоя или някого съм споделил,все едно съм като глава лук /егати сравнението/ и ти сваляш бавно и постепенно пласт , след пласта, а най -накрая ще остане едно нищо. Радвам е ,че така добре си прекарваш времето ,радвам си ,че си на спокойствие ,тишина ,а над теб лазурно небе -Винаги съм чел с удоволствие твоите разсъждания и преживявания ,така интересно и бих казал нежно ,но не натрапчиво емоционално ги описващ.Да знаеш това в час по литература не се учи, колкото и да съм чел разни учебници на онзи мастит,, литературен критик или литературовед, Панталей Зарев ,по -далеч от четворка не съм стигнал.Вижда разговарям по ме бива.Но да пиша е трагедия..Та както съм ти казвал и друг път ,онази прословута международна студентка бригада ,се слизаше на Реброво, а до лагерите с автобуси .Едни оставаха в в училището на Батулия., Когато минавах след много години всичко тънеща в разруха и много запуснато, а тогава беше пълно с живот.Пет -шест километра след него бяхме ние ,на една огромна ливада над шосето на един безкраен завой , малко преди Реброво .Както съм ти казвал бяхме най -голямата бригада ,на лагера, от палатки, а едни бяха далеч ,чак при Огоя. Твой Алекс
Алекс, благодаря :))) толкова мили думи си ми оставил, че ей сегичка ще разплискам цял кубик водица от този ти заряд :))). Като те четох как те отлюспвам, лист по лист, се зачудих какво ли има в сърцевината. И на мига ми изплува една сцена от ранните филм с тези убавци- Хавиер Бардем и Пенелопе Крус. Той загризва чесън и подава скилидка на една милфка, с която започва връзка. Тя е елегантна, от сой. Опитва да гризне, но не ѝ се отдава. Смущава я мириса. Вкуса. Но ѝ прималява от тази интимност и се разхвърля в гореща освободеност, която не е познавала дотогава. Спомням си добре подобното усещане. Когато ситуацията по нищо не прилича на досегашния ти опит и изведнъж се оказваш заставен да се довериш. Да отиграеш над знанията и възможностите си. Впускаш се в това, залагайки всичкото си тяло и ментален фокус. За миг, приемаш чужда игра с чужди правила и всячески търсиш въздух от смелия скок в дълбокото, което вдига не само адреналина, но и самочуствието ти. Особено щом започнеш да се справяш добре. Това се отнася не само за секс. Има хора, чието поведение ни принуждава да се надскачаме, още и още, което си е пристрастяващо. Чудим се, дали новото аз е истинското, но не проявено? Или истинското ни аз е твърде обикновено и безинтересно за провокатора? Под твоите люспи, Алекс, не е "едно нищо", а твърда лучена главица, пращяща от живителен летлив сок, в чиято лютивина бих забила зъбки. Докато потеклата сладост потече върху езика ми го накара да изтръпне, изпълни устата ми,смесен със слюнка и от нея прелее тънка струйка по шията. Ще ме наблюдаваш как не мигам, въпреки изпаренията, а миглите ми слепват от сълзи, но те очаквам. Чакам те, докато проследиш с очи отровния ручей, блестящ по шията ми, върнеш поглед към езика в разтворената уста и плъзнеш пръст по устните ми, с натиск, за да се изпълнят с кръв, когато ги отпуснеш. И тогава всичко в мен ще е подуто, зачервено и мокро. Люто и сочно. Предизвикателно и отблъскващо. И ти ще събереш с пръсти вадичката от деколтето ми, разпръсквайки настрани дрехи и сутиени, задръжки и възпитание. :))))) Душо, извини ме, отплеснах се :))). Влизам в гьолчето да се охладя. До поооОосле . Ф, която съм твоя, когато пожелае, особено щом я пожелаеШ, но в момента те дразни и си е своя, хлъзгава и студена, плискаща и игрива. Ще бъдеш ли тук, когато скрита за стол, се обливам. Пишкам. Сапунисвам. Изправям с вдигната кофа, която обръщам върху главата си? :)))))) Алееексссс :)))) край , спирам се, ще се помъча да ти дам глътка въздух. Уста в уста. Охххххх :)))))))))))))))
Eй, ей внимавай -водата чиста ли е ? Дълбоко ли е .Можеш ли да плуваш, бъди внимателна..Гьолове са коварни, дано е бистър.Там на Бакьово, рекичката беше я има я не към 20-.30 см, но лед студена и бистра, сега там са построени разни вилички, точно на местата където се печехме с момичетата.Ти си нагрял като камък от слънцето и студено момичешко тяло,което е излизало от водата се притисне за секунди до теб.Нищо еротично ,просто закачка,.Ами като нямаш никакъв опит с момичета ,,,това ти се вижда нещо средно между забавно и еротично,малко силно казано.То няма какво да се прави. Изкопали сме си нормите, в палатките е по-горещо и от фурна,и къде другаде да се разсейваме , ами на реката.Няма смарт устройства, таблети, но има момичета.Къде някой ще сравнява момиче с някаква електроника.Едно мило ,топло,момиче, говориш, престрашаваш се да го докоснеш ,уж случайно,искаш да си до него.Разбирате се добре на руски, чудиш се как да се направиш на интересен, занимателен, забавен, тя се смее ,абе мързелив летен следобед, така до вечеря,а след това в здрача е къде по интересно ,а и по-хладно ,даже студено и идеален повод за гушкане и така вървят нещата.Важното да си намерите купа сено,а одеяла има. Ама от много малко бяхме щастливи.Като погледнеш колко елементарно е било само-момиче, сено, одеяло, звездно небе ,ама много е минималистично.Сега дали ще се оправят в такава ситуация.А
:))) Ще се чуе едно "Аз по принцип не правя така" и пак същото ще е натам. Репликата ще е откъм момчето. :))))) Ф п.с. гьола е от цимент, боя цвят тюркоаз, хлор, избистрител и коагулант, плюс мопчета и филтърна установка :)) в собствена мини къщичка с керемидено покривче и храст резене отпред :)))) Ф
Размери АхВхС...... Алекс
Мани размерите! Да ме видиш как се набирам на напречния лост! :)))) Нали е малко лъжовно олекотяването, та изскачам над него и ловя летните круши в съседство с уста! Добро утро, мой Алекс! :)))) Давай да зарадваме днес близки и далечни, познати и непознати! Твоя Ф
Добро утро и на теб моя ,мила ,умна ,културна ,позитивна събеседничка.Удоволствие е да си говоря с теб,ако това писане се приеме за разговор.Нали не ми се "връзваш" ,на правописните грешки, нали няма да ми четеш "конско" като другарката Иванова ,учителката ми по литература, която я измъчих с моят правопис.Та както съм ти казвал, как съм могъл да говоря правилно и увлекателно , а не съм могъл да го напиша.Ами и аз не знам. Не си ме събудила ,станал съм, взех ,ама ,че израз един душ/е не съм го откачил де/, направих кафе и ето ме при теб в леглото ,в моето де.Ако последното го прочета съпругата ми ,ще направи задно салто от място,въпреки ,че вече е на мно-о-ого години и може да изпълни танц със саби от "Гаяне". Алекс
Ах, виртуална ми половинке в това фантастично пътуване между декади и чаршафи, колко ми е хубавко да ме наречеш "умна и културна". Но ако те открия в леглото си, бих доказала, точно обратното, опасявам се. Навремето преди мноооого години, когато питаха малкия ни брат как се казва, той мълчеше. Опитваха отново с въпрос "как ти викат каките" и получаваха отговор "пикльо, дрисльо" с френско "р". Та ...безценно е да те видят в оптимума. Макса на максимума. И още по- безценно е, ако са ти видели и дънцето на дъното :))) , пак да не избягат с мръсна гассссс :))). А да огледат обстановката, да я отремонтират, да смажат тук таме. И ей го, то дошло. Повдигнал се максимума на оптимум :(). Твоето гласче го усещам като полъх над мокра кожа, шеговитото ти настроение блести като сребърни главички на пасажче морски рибки, а дълбочината на мисълта, мъдростта и благородството ти, са моят лунен кладенец, в който се къпя, когато идвам от пустинята. Има нощи, когато ми се иска да се удавя в тъмнината ти. Да скоча в нищото, с моят отразен лик, да вдишам през ноздри и уста, сладката ти вода и да се хлъзвам по мъхестите ти, лигави камъни. Иска ми се тялото ми да потъмнее и да се слее с древността, с изворната вода, просмукана изпод земята, обогатена със златни примеси, мед, цинк, калай и олово :))). Иска ми се да можех да отпия горчивината ти, като влагата от стенен мухъл, като прегорено кафе, а после ми се иска да можеше да ме покриеш с течното си присъствие като мраморен плащ на девица от италиански скултпор. Вместо това, стоя по джапанки под една череша на хълма, слизайки от горска разходка. При това, един пес ни залая от нищото и у мен се надигна фин прашлива спирала от вибрации, та му отговорих- глухо, агресивно, мощно и въздържано. Мойта пес-ка подскочи изненадана, да ме погледне :))))). Пълнолуние е, Алекс. Нищо не е каквото изглежда. Костите ми са клещи. Зъбките ми са подострени. Културата няма да ми стигне дотам, че да извадя нож и вилица, ами ще те схрускам с голи ръчички, душо моя. :)))) Твоя
Много добре знаеш, че не мога да се меря с теб в областта на литературата-Толкова съм свит, в изразните си средства и сравнения ,че можеш в малка кутийка да ме побереш и пак ще остане много място.Аз си спомням разни случки, спомене ,но не в хронологичен ред.Понякога някой гледан вечерта филм, друг път нещо от телевизията, трети път от бързи светкавични нападения от съпругата ми при спор.Ето вчера ,когато ти беше заета ,нещо се сетих за един филм."А зори здесь тихие" ,"А утрините тук са тихи" .Има го в два варианта едното е преди много години, а другото е съвременна реализация..Даже ,ако не греша някога имаше и такава постановка в "Театър на народната армия".Ако ти е интересно виж го.Просто една зенитна полубатарея ,е съставена само от момичета на различна възраст .Има от всякакви прослойки ,от момиче от бедно село, което не е излизало по далеч от районният център, до студентки, дъщери на високопоставени личности от Москва ,говорещи по няколко езика, и свирещи на пиано...Та им изпращат някакъв млад мъж, до скоро тежко ранен ,като му обещават до пълното оздравяване да кара лека служба в тила.когато вижда тези двадесетина момичета ,косата му се изправя.Не знам защо направих далечно сравнение, когато внезапно получих повиквателна да се явява в РВО, то тогава нашето беше на "Леге"8 .А там двама дебели полковника с ехидна усмивка ми връчиха повиквателна за запас.Е, неприятно е ,направих известни усилия ,да се измъкна ,то кой ли не ги прави, но номера не мина.Отидохме на лагера ,а изненадата се яви на другият ден когато дойдоха автобусите с учениците.Та аз се оказах командир на момичешки взвод и тук ме обля хладна пот.Така ми започна този запас, та до някъде на този от филма го разбирам до някъде, но нашето беше игра ,а там голяма част от момичетата бяха убити. Алекс Ще разрешиш ли да те целуна по бузката?
Льох,мармайку, как ме погъделичка тази целувчица :)))). Алекс, кутийки мъничка, куту говориш така, ме подсещаш мен пък, за едни изтекли неудобни реплики от Чарлз към Камила, как иска да бъде тампон, за да може винаги да е с нея. Охххх, кутийке, мъничка, перлена, с пружинесто копченце и червен велур отвътре. Всъщност може и кибритена. Ако вътре е колието меко жълто злато с 0,75карат империал топаз. Ще си го купя, Алекс, и ще те нося на кожата си. Веднъж да го открия тоя камък, че зор видях. Ся, понеже баща ми трети път пита дали да свали тавата с топлия гювеч с хрупкави свински гърди, та явно накъде отиват работите. Днес и 11:30 е 12. :))))) Ште изям! :)))) Ф
И аз обичам гювеч, ама да има и бамя -повечко и да е много вреден, демек малко по тлъстичък, че дъщеря ни, която освен кекс и баница нищо не може да сготви иска да е постен.Ами не харесвам, постен. В контекста на това ,което каза за Чарлз 3,има един виц. Един негър с голям зор хванал златната рибка.Паднала голяма молба да я пусне, но ще му изпълни само едно желание-Тогава негърът заявил, искам винаги да съм бял и да съм между краката на жената и тя го превърнала в тампон.Може да ми смееш, но някога, когато бях млад ,казвам на една колежка ,че ще изчезна за час-два от института , та да измисли нещо ,ако ме потърсят.Колежката симпатяга, но ми казва ,че има една малко дискретна молба.Аз се чудя какво е то се оказва ,че е подранил цикъл и нямала готовност, да да й взема един пакет, дамски превръзки.С цялата си наивност обещавам ,но като влизам в Аптеката, като Щирлиц оглеждам се,леко потен.Чакам момент когато няма да има никой ,аптекарката сигурно се чуди какво се мотая и издебвам момента когато няма никой и с плах ,тих ,дискретен шепот и казвам какъв е проблема. Та аптекарката като започна да ми се кара, как може млад, културен и образован мъж ,да се срамува, че без "това " и мен нямала да ме има и т.н. Идваше ми в земята да потъна. След това намерих в нещо да го увия, че ако ме видят с пакет дамски превръзки в ръка ,ще ме скъсат от подигравка.Има разлика и то голяма ,между тампон и дамска превръзка.Егати темата подхванахме. Е, по късно се оказа ,че и други са правили такива дискретни услуги,ама никой не споделил и всеки мисли ,че е единствен При съпругата ми всичко беше съпроводено с люти закани към мен, скърцане със зъби,пиене на " метилергобревин ", разни аналгетици и т.н..Алекс
Който не си е пил хапчетата да започва
Алекс, Алекс, съчуствам ти за неудобството. Колкото и тук да си размахвам дебелите стени на матката, хваната на хорото, толкова вкъщи съм партизанин на разпит. Не ми е удобно да си изтъквам слаб момент и да искам да ме отменят. Гледам да не се разбира кога- какво. Но и до ден днешен, не знам как мойо успя да ми опере и донесе по спешност родилната нощница. Нощница след раждане. Представяш ли си? Не исках да я хвърля, не помня детайли защо. Донесе ми я като нова. Аз самата не бих могла да се справя така. Мисля, че бях направила грешка с багажа за родилното. Сложила бях представителни дрешки, без оглед, че са малки, ако имаш корем 9 месец. Суета на суетите. В това отделение гащи не се носят. Като се запътвах към стаята за деливъри :))) ходех по голо дунце и дрешка едвам удържаща на напъна, едва що покриваща срамотиите :))). Имала е дължинка, но обемът ми я е дръпнал нагоре и опааа...изненадка. Ами ходиш си, бутайки система, въртиш крачки и тва е. Срам, не срам, шса ражда са, тва е. :)))) Ма молим ве, идиотии и смехории. Минах да ти пожелая спокойна вечер. Аз влязох в различно от сутрешното настроение. Чуствам се като отлив. Сякаш е нужно време всичките ми думи, изписани по брега, да се върнат обратно към мен. Не че искам реципрочност :)))), неееее. Нито ги взимам обратно. И това не. Те са излезли, обиколили са света и се връщат. Винаги става така. *** Събрах длани по едно време. Преплетох пръсти. Усетих силна електричност. Топлина. И нагнетена любов. Фин гъдел. Затуй, прегръщам те, лекичко, откъм гърба на стола ти, няма да ме усетиш. И ще се понеса с отлива, да видим накъде ме води. С кафето, утре, тук? Или нье? Следобед? Нощес? Шшшштттт. Лявото си говори с дясното. ***Виновно ми е, че не успях да уважа втория разказ за днес. Сигурна съм, че е хубав. Фъррррр фютфютфют
Алекс, минавам да те гушна. Целувчица. И тичам да си извъртя едно кайвенце.