Любовта към зрелите жени: Съседката

09.07.2025 | MILFlover18

Пролетното слънце печеше над прашното игрище, оформено импровизирано между дворните огради. Момчетата викаха, ритаха, прескачаха тенекии, които заменяха гредите на футболни врати. Боби тичаше, подаваше, ядосваше се щом не получи топката – беше напълно завладян от играта. Случката с Цветелина все още не излизаше от ума, но бяха минали няколко седмици и той разбираше, че явно всичко е било еднократно щастие.

Замисляйки се, се разсея за момент. И тогава... Някой шутира. Удар.

- Ох, мамка му! – извика той и се сгърчи на земята.

Топката го бе ударила точно там, където не трябва...

Смехове. Малко съжаление. И отнякъде гласът на съседката Боряна, дочула оживлението и глъчката.

- Всичко наред ли е, Боби? – извика тя през оградата, появявайки се с висока чаша лимонада в ръка, коса вързана небрежно, слънчеви очила, лятна ризка, която съблазняваше повече, отколкото прикриваше.

На 47, тя все още беше толкова красива...

- Случайно ли беше това, или част от играта? – усмихна се тя.

Боби стисна зъби, после се изправи леко с ръка на слабините си.

- По-скоро фатално попадение… – той се опита да се засмее, но изражението му говореше друго.

Боряна го погледна по-сериозно този път.

- Ела вътре! Ще ти дам нещо студено за мястото и ще видя дали е подуто.

- Ъм… вътре ли?

- В къщата, да. Не се притеснявай, няма никой. Само аз.

Къщата миришеше на чисто, на жасмин и ванилия. Беше светло и подредено, истински уютно. Боряна затвори вратата след него и му посочи дивана.

- Седни, ще ти донеса лед.

Той седна, леко притеснен. Още усещаше пулсация ниско долу. Чу от кухнята звънтене на лед в стъкло, вода, стъпки... и тя се върна.

- Дръж! – подаде му малка торбичка с лед. - Но ще трябва да го сложиш директно върху боксерките, върху анцуга едва ли ще усетиш нещо.

Боби замълча. Боряна го погледна, после с усмивка добави:

- Ако ще те накара да се чувстваш по-добре… мога и аз да сваля нещо? Така ще сме равни.

Очите му се вдигнаха към нейните. В тях имаше нещо – шега… и предизвикателство. Той се изправи, събу бавно анцуга си, оставайки по боксерки.

Тя, без да го изпуска от поглед, разкопча една от копчетата на ризката си, после второ, и я смъкна от едното си рамо, оголвайки изкусителната извивка на гърдата. После свали напълно дрехата, оставайки по сутиен пред погледа му.

- Сега вече е по-честно, нали? – прошепна тя, приближавайки се.

Привличането между тях се чувстваше осезаемо. И никой от двамата не си правеше илюзии, че това все още е нещо невинно. Боби стоеше до дивана по боксерки, с торбичката лед все още в ръка. Маргарита – останала по сутиен, с усмивка се приближи и застана точно пред него. Погледна го, без да сваля очи от неговите.

- Дай ми това. – каза тихо, вземайки пакета с лед от ръцете му. - Май и на мен ми трябва нещо по-хладно…

Бавно, тя плъзна ръка по вътрешната страна на бедрото му. Пръстите ѝ докоснаха текстила. После – лек натиск. Погледна реакцията му – той затаи дъх.

- Чувстваш се добре? – прошепна тя. - Май ръката ми помага повече от леда?

- Чувствам се по-добре, отколкото трябва…

Тя се усмихна.

- Значи е време и ти да ми помогнеш с нещо...

Взе ръката му и я плъзна нагоре по своето бедро, през кръста, чак до едната гърда, скрита само от чашката на сутиена.

- Нямам нужда от лед. Само… от топлина. Твоята.

Боби я гледаше. Очите му бяха жадни, но все още питащи. Той плъзна дланта си по гърдата ѝ – внимателно. Зърното ѝ бе твърдо под тънкия плат. Тя изохка. Леко. От удоволствие. После нетърпеливо го дръпна за ръката и го накара да седне. И се качи в скута му.

- Много пъти си ме поглеждал така, Боби.

- И много пъти съм си представял какво би било…

- И ето, че не си мечтаеш. А ме усещаш!

Тя взе лицето му в ръце и го целуна. Не нежно. С език. С желание. С жажда. Той отговори – на мига. Ръцете му се впиха в гърба ѝ и разкопчаха сутиена ѝ, после се плъзнаха по бедрата ѝ, които вече се движеха леко върху него. Боряна се отдръпна леко:

- Кажи ми… искаш ли да стигнем до края? Тук. Сега. Без нищо задържано.

Боби само кимна. Очите му не позволяваха друго.

Тя прошепна:

- Тогава ме съблечи. И ме вземи като мъж. Не като момче.

Боряна все още седеше в скута му, гола от кръста нагоре и със съблазнителна топлина в бедрата, която вече нямаше как да скрие. Тя движеше бедрата си бавно върху него, усещайки как тялото му откликва с все по-осезаема твърдост. Устните ѝ се плъзгаха по врата му. Пръстите ѝ – по гърдите му. Възбуден максимално, Боби улови полата ѝ и я надигна нагоре. Боряна се усмихна.

- Да видим какво си научил и можеш…

Тя се вдигна от скута му, застана пред него и бавно, без дума, смъкна прашките си и ги набута в устата му. После и полата ѝ се изхлузи надолу по краката ѝ. Платът падна на пода. Кожата ѝ беше гладка, с лека естествена мекота, зряла, истинска. Тя не прикри нищо. Боби се спусна нетърпеливо на колене пред нея.
Очите ѝ се разшириха – не от изненада, а от одобрение.

- Точно така… – прошепна тя.

Той хвана бедрата ѝ, леко я притисна назад към ръба на дивана. И започна да целува. Първо коленете ѝ, после нагоре по вътрешната страна на бедрата ѝ – бавно, с внимание, със забавяне, което само покачваше пулса ѝ.

- Не се бави… – издиша тя, вече трепереща.

Но той искаше да я подлуди. Когато устните му най-сетне достигнаха там, където кожата ѝ гореше най-силно, той я засмука с език – не плахо, а с увереност. Нали вече беше правил това с Цветелина... Първо ритъмът му беше бавен и дълбок, после стана по-бърз, въртелив, а пръстите му разтваряха нежно бедрата ѝ, позволявайки му достъп до самата ѝ същност.

- О, Боби… – извика тя. - Да, точно така… още…

Ръцете ѝ стиснаха косата му. Тялото ѝ се извиваше – бедрата ѝ го обгръщаха, бедрените ѝ мускули потрепваха. Той съсредоточи движенията на езика си върху клитора ѝ. Това вече ѝ дойде твърде много. Тя се изви и изстена силно. Свърши викайки – с глас, който изпълни стаята. Боби продължаваше да я ближе и жадно да пие соковете ѝ. След малко вдигна погледа си към нея, с влажни устни и пламък в очите.

Тя също го погледна. Цялата потръпваща, разрошена, с пламнали бузи. Стоеше с едната ръка на дивана, а другата – все още в косата му. Очите ѝ бяха наситени, блестящи, дръзки.

- Добър си. Много добър! – прошепна тя. - Но не мисли, че само ти го можеш!

И преди да успее да отговори, тя го хвана за ръката и го изправи. Натисна го назад към дивана и сама коленичи пред него.

- Сега е мой ред да опитам… всичко, което си пазил за момичета на твоята възраст!

С едно движение смъкна боксерките му. Очите ѝ не се отместиха от неговите, дори когато пред лицето ѝ се изправи неговата твърдост – гореща, гладка, пулсираща.

Тя се усмихна.

- Прекрасен е! И ще бъде още по-прекрасен в устата ми!

Бавно обви основата му с пръсти и изплези език, плъзгайки го по дължината. После още един път… и още един. Лъскава следа. Топлина. Дразнене.

Боби стисна дивана с ръце, цялото му тяло беше напрегнато.

- Не си свикнал с жени, които не бързат, а? – прошепна тя, преди да го поеме изцяло.

Гладко. Дълбоко. Без прекъсване. Устните ѝ го погълнаха, а ритъмът ѝ беше перфектно контролиран – редуващ натиск и отпускане, език по долната страна, а после върховен засмукващ импулс, който разтрепери цялото му тяло.

- Боряна… – изстена той. - Ще ме довършиш…

Тя се отдръпна само за секунда, погледна го изпод вежди.

- Не още! Още не съм се наситила на вкуса ти.

И се върна – този път с повече сила. Боби се повдигна от дивана, почти извика, а когато се доближи до ръба, тя спря. Просто така. Лизна капката възбуда, която беше избила на върха му, и прошепна:

- Сега вече си мой! И е време да те усетя дълбоко в себе си!

Боряна се изправи пред него – гола, разрошена, сияеща от желание. Гърдите ѝ подскачаха с всяко движение, бедрата ѝ бяха разтворени леко, а очите ѝ пълни с похот.

Боби легна назад на дивана. Тялото му беше твърдо и готово. Дъхът му – накъсан. Тя се качи върху него. Постави колената си от двете страни на бедрата му. И хвана членът му с една ръка. Направляваше го. Дишаше тежко.

- Не мърдай! Само ме гледай!

Бавно, със стон, пое върха му в себе си. После – още. После – цялата му дължина. Боряна затвори очи, изви гръб, и с рязко, дълбоко потапяне се спусна върху него докрай.

- Да, точно така, Боби! Целият си в мен… и е толкова хубаво! – изстена тя.

Започна да се движи – бавно в началото. Като в танц. После все по-бързо, все по-смело. Гърдите ѝ подскачаха, ръцете ѝ стискаха раменете му. А той просто я гледаше – като в транс.

- Боряна… – прошепна той, преди рязко да се изправи и я преобърне под себе си.

Сега беше негов ред. Хвана я за бедрата. И влезе в нея с едно движение. Сила. Скорост. Младежка възбуда. Тя изкрещя – не от болка, а от чисто удоволствие.

- О, да… по този начин! Не спирай! Дай ми всичко!

Боби се движеше мощно, стабилно, с ритъм, който караше дивана да скърца под тях. Цялото му тяло гореше, а нейните нокти оставяха следи по гърба му. И когато тя изхлипа, вече свършвайки за втори път, той се наведе над нея, стисна гърдите ѝ и свърши дълбоко в нея.

Двамата останаха слети. Дишаха като едно.

- Какво направихме… – прошепна тя.

- Нещо, което не искам да е само веднъж. – отвърна той и я целуна.

Тя се усмихна. С лека сянка в погледа.

- Ще видим, Боби. Понякога най-доброто се случва на чужд терен. Но не винаги се играе реванш.