Тоскана (част 1)

21.03.2026 | Fairy

Охреният площад постепенно се обагри в златно, изтласквайки сенките си зад гърба на Нора. Криви сгради, подпрени една в друга, разменяха нощни клюки и дървени кепенци. Капучиното ѝ бе престанало да вдига пара и в компанията на слънчеви очила и малка кошница съставляваше притежанията ѝ. В кратък диалог със себе си дали да улови изпаряващата се хладина на фотос, Нора съзерцаваше наоколо в dolce far niente и в унеса на сънливото Монталчино чу как елегантна двойка, избираща кафене из отсрещните през градския център, мина край ален „Мини купър“ и му свали боя от край до край.

Набързо се изправи в стола и напрегнато се взря през неравния площад. Двойката отмина, сякаш нищо не се е случило, и потъна в един от тунелите, водещи към улицата отвън. Докато отпусне гръб отново на облегалката, чу гласа на Антонио:
- Стара история. Бива си я тая Мария! От малка е беля! Но Алесандро каза „баста“ и чух, че вече са разведени. Или още се развеждат. Оная кооперация е негова, голяма е, вътре съединява и съседните сгради. Виж я отпред, като си тръгваш. Често ѝ снимат фасадата. Дядо му беше кмет…
- Грацие, Тони! – усмивката на Нора се разтвори като мрежа за риба. - Кажи ми за него, красив ли е?

Лицето на Антонио се избистри от светлина, сякаш точно този въпрос бе чакал, за да плати дълговете си:
- Кой дали е красив? Алесандро ли? Бившият на лудата Мария? – очите му се пулеха надолу към блеснала от изтъркване чаша. - Как да ти кажа, Нора, нашият Ал е най-известният мъж в околността. Винаги вкарваше последния гол, когато бяхме деца и…
- И те наби два пъти, а ето че просиш и трети! – се чу дълбок глас иззад гърба ѝ.

Тъмнорус водопад коси се извърна рязко към новодошлия. Скулите ѝ се изопнаха в опит да събере устни и да потърси червилото си по тях. Красив мъж на средна възраст подаде ръка към гърдите ѝ. Но я държеше в очите си. Безцеремонно прямо. Нора хвана дланта му, но вместо да се здрависа, той се приведе бавно и когато я стопли с близостта на лицето си, най-после сведе поглед и целуна ръката ѝ.
- Алесандро. Ал. На вашите услуги, мадам!

Нора се забави няколко секунди. Той бе вдигнал лице, седеше прегънат и чакаше ответно да чуе името ѝ. Държеше я нежно. Очите му се стараеха да не се смеят, но издайнически пламък проваляше играта му. Точно затова тя се правеше на умряла лисица и го държеше в замръзнал поклон, бавно облизвайки устни, присламчваща ръката му до сърцето си. Докато изражението му се сменяше в глуповата изненада от неочаквания развой, пръстите му рязко бяха залепени към широкото ѝ деколте и покрити от нейните в нежен натиск.
- О, колко се радвам да ви срещна най-после, Ал! Толкова съм слушала за вас! – говореше и обмазваше дланта си върху неговата, усещайки твърдината на костите му. - Аз съм Нора! О, страшно бързам!

Тя скочи престорено и набра вещите си в граблив захват, подтичквайки се обърна и извика:
- Тони, утре ще платя…
Колелото ѝ залъкатуши по паветата, опитвайки се да се задържи изправено. Накрая сякаш успя. Но точно при мини купърчето отново загуби равновесие и звучно се опря във вратата му. Ал изтича към нея, но тя отлепи и весело се провикна:
- И на теб ще платя. Ела в „Ди Сопра“!

И роклята ѝ се мушна в тунела към шумния свят отвън. Бузите ѝ горяха от вълнение. Очите ѝ почти не виждаха друго, освен пътен тетрис, през чиито свободни празнини се плъзгаше, докато не излезе на открито през хълмовете и там отпусна смеха си като топъл вятър.

Той се появи в късния следобед. Намери я до басейна. Сянката му падна над лицето ѝ и тя свали книгата си. Първо видя елегантно тяло в светли ленени дрехи, а чак после сексапилното му лице, готово да ръси чар в смели подвизи. Той свали театрално очилата си и заръкомаха във фалшиво обвинение, сядайки на шезлонга до нейния:
- Значи така правят чужденките! Жулят чужди коли и бягат! – усмивката му премина през кръвта ѝ като силен аперитив. - Дойдох да те опозная, Нора. Не за друго... – стана сериозен отведнъж. - Харесваш ми!
- Тогава ще ми гостуваш и за вечеря! – подкупи го тя с невинното си спокойствие. - Случайно да си носиш бански?

Очите му я обходиха бавно. През чаровното лице с тези ужасно предизвикателни устни, изписана шия – сякаш от медицински атлас, с извивки към раменния мускул и нежни ключици, деколте, целувано от лятото и обогатено с пищно присъствие на гърди, каквито би трябвало да притежава всяка жена. Коремчето ѝ не мърдаше, сякаш в опит да не издаде старанието си. Делва от женственост бе посадена в изрязан бански, от чийто контур започваха живи и плътни бедра, сочни и „напълнени“ като сутрешен кроасан. Блестяха в частици ароматен лосион и сякаш му говореха подканящо.

Рядко човек се чувства напълно освободен от притеснения как бива възприет. Но когато това се случи, няма действия, които да изглеждат не на място, невъзпитани или двузначни. Естествено и без смущение Ал съблече ризата си и я преметна да виси свободно през повдигнатата облегалка на шезлонга си. Посегна към панталона и задържа ръце при катарамата, докато се увери, че тя го наблюдава с вълнение и очакване. Откопча колана и го задържа разтворен. Тя не мигаше, фиксирана в мястото на действие. Ал обхвана в „О“ кожата след метала и с дясната си ръка се зае бавно да изтегля змиевидното му тяло през стиснатата длан.

Очите ѝ се премрежиха. Гледаше омаяна. Вените на заоблената му длан обещаваха. Играта му бе нагло перверзна. Коремът зад панталона – изправен и твърд, чакаше търпеливо да бъде освободен от ремъчната преграда между тях. Нора вдигна поглед към торса му. Гол. Оформен мъжки торс на човек, обичащ удоволствията. Палазки с хубава дебелина. Кожена препаска под ребрата, чиято здравина си личеше независимо от липсата на плочковидни очертания. Гърди с подчертание отдолу и мишци – най-обещаващото от всичко дотук: здрави, едри рамена и бицепси, дълбока, слабо окосмена ямка в подмишницата и изразени трапецовидни жили над ключиците.

Възбудата ѝ бе очевидна. Изобщо не я криеше. Сгъна настрани единия си крак като жабка, следейки лицето му. Очите му бяха потънали в мътна утайка. Когато тя разтвори и втория си крак, прегънат като жабка, и съчлени стъпалата си – съзнавайки, че вагината ѝ извършва пулсации – видя как той се облиза нервно и изплющя колана си вертикално във въздуха, удряйки плочките при краката му. Гледаха се така. Тя – дишаща тежко, разкрачена. Той – с увиснал под пъпа панталон.

Чуха се гласове. Идваха още хора. Семейството от първия етаж на фермата, отчете мислено Нора. Обърна се и ги поздрави престорено с бързо помахване. Те заобиколиха басейна, водени от съпругата, като мъжът не сваляше поглед от сценката, която завари. Ал свали панталона си, сякаш си е вкъщи, и остана по бели слипове. Прав. Гледащ в Нора. Тя изучаваше параметрите на изпълнения слип с искрен интерес и без да се смущава от нахалството си. А отсреща долетяха възмутени възражения:
- Че... берке... но...
Никой от двамата не ги отрази. Той легна по гръб и подпъхна ръце под главата си:
- Таааа, колко време има до вечеря?
- Гладен ли си? – умилква му се Нора.
- Искам да знам колко време имаме, преди идиотите отсреща да седнат с нас на масата и да ми провалят чара с простотата си.

Нора протегна ръка към него. Той я улови. Висящ мост от напълно непознати крайници. Тя се засмя:
- Хайде първо да си поприказваме! Искам да те слушам, докато оглеждам тялото ти и си представям какво можеш с него.

Ал не се изненада от думите – те бяха досущ като неговите. Зарадва се на скоростната реакция в слипа си. Подсмихна се, обърна лице, колкото да ѝ намигне и да събере устни във въздушна целувка:
- Слушай внимателно! Няма да те изпитвам, разбира се! Но и няма да повтарям! Когато дойде твоят ред, няма да ми говориш с думи. А с въздишки. Стонове. Ще те слушам как скимтиш. Как молиш за още. Как сладко мляскат лабиите ти, когато ги лижа с този език... – и той се обърна към нея и ѝ го показа в действие: заострен, извит, пърхащ.

Нора замря в отмала и тотален блокаж на мисленето. Почувства езика му как разтваря путката ѝ. Как я затопля с горещината си. Как я притиска като шпатула и как я поглежда дяволито с очи, скрити под набръчканото чело и веждички. Проскимтя.

Ал настояваше да я изтезава. Съобщи:
- Хуят ми е твърд и готов за теб! Боли ме от възбуда! Искам да те любя сега, веднага! Да го мушна между краката ти, да потъна до дъно и да те притисна между ръцете си. Като каймак, който обирам с лъжица и го изсърбвам. – отново се обърна към нея и издаде свистящ звук през събраните си устни.

Нора притисна клепачи дълбоко в очите си. Смачка ги. Заболя я под пъпа от нега. Огъна се в кръста, повдигайки гърдите си. Въздъхна протяжно. Усети как порция топла влага се изля навън от нея. Възбудата ѝ я понесе вихрообразно в лавина от усещания. Изпи тялото му с поглед. Пусна слюнка от ъгъла на устата си. Беше сериозна. Гледаше го почти сърдито. Или умолително. Дали беше театър? Пак се огъна в кръста. Зърната ѝ пробиха горнището. Изхъмка. Разтвори колене и ги залепи ниско долу в шезлонга. Повдигна таз. Получи се вълна с още последващи повдигания. Той изръмжа.

Тя затвори очи към небето. Плъзна ръка под горнището си и стисна едното зърно. Той бе обърнат към нея и издишаше перверзно. Акцентирано. Шумно. Стимулираше я да продължи чрез гласа си. Без да говори. Тя не издържа на високата възбуда. Извърна се към него с умолително изражение. Тоя рязко се озова над лицето ѝ и вкара език в устата ѝ:
- Ако не те чукам сега, ще умра! Води ме!

В абсолютен транс Нора го хвана за ръката и оставяйки всичко зад гърба си по шезлонгите, го поведе в посока към градините, обратно на къщата. Отново вървеше слепешком, сякаш през тетрис от дигитална игра. Безтелесна. Без въздух. Без ум. Подминаха маслиновите дръвчета, лехите с лавандула и завиха към хълма, отделени от фермата с множество дървета. Пред тях се откриха стройните кайсии и стар дъб на закътано от погледи място.

Тревата край дънера не бе плътна. Суха земя и мравки поеха тежестта на двете тела, отпуснати едно върху друго. Ал я целуваше неистово, гладен най-после да опита вкуса ѝ, а тя блъскаше интимността си в неговата в зачестяващ ритъм, придружен от полуплач. Той се изправи и се изу светкавично. Тя бе метнала горнището си встрани и той ѝ помогна за долнището на банския. Голи. Под дъба. Той се подпря на длани, положени до главата ѝ, а Нора обхвана нежно твърдия му кур и си го постави на жадната путка. Леко отдръпна кожичката му назад, докато усети хлъзгавото кьосе на главичката на пениса му да я опарва. Натисна се към него. Той притвори очи и изрева от кеф.

Тя се издигна към него, докато залепи вътрешността на бедрата си в хълбоците му, а той се бе издал напред с напълно стегнат задник в опит да проникне колкото може повече. Задържаха се така. Мост над земята. Тя се отпусна. Той се наведе и се зае да лиже зърната ѝ. Заогъва се. Взе да се изважда леко и да натиска внимателно в къси откоси, като успяваше да напредне всеки път по малко. Тя стенеше шумно и хапеше устни. С нокти, вкопчени в перките му, пръстите плътно прегърнали го изпод ръцете му.

Ал се задвижи свободно и дълбоко. Вагината ѝ го пропусна и го обля в сладост. Лицето ѝ се избистри и опъна нежно. Деликатно свивайки веждички, тя запъшка в синхрон с тласъците му.
- Гледай ме! – настоя той.
- Не спирай! – отвърнаха очите ѝ с молба.

Следва продължение...