Женствена гей визия

21.03.2026 | Анонимен

Качих се в таксито малко след обяд, средата на март. Слънцето грееше силно, но въздухът беше още хладен. Шофьорът беше около 55–60-годишен циганин – обръсната до голо глава, дебел врат, жълтеникава кожа, леко подпухнали клепачи. Миришеше на стар тютюн, пот и нещо метално, което се усещаше още щом затворих вратата.

Още преди да кажа адреса, погледът му се закова в мен през огледалото. Не каза нищо първите 20–30 секунди. Само гледаше. После чух тих, почти нежен глас:
- Много хубави вежди имаш, момче… тънки, добре оформени. Като на манекенка. И очи… сини като на германче.
Усмихна се бавно, без да откъсва поглед от огледалото. Не попита дали съм момче. Изобщо не се колебаеше. Просто продължи, сякаш вече знаеше всичко.
- Косата ти на кок… като на някой викинг от телевизията. Рагнар, нали? Само дето ти си по-нежен… много по-нежен.

Гласът му стана по-нисък, по-интимен. Ръката му лежеше на скоростния лост, но пръстите леко поглаждаха метала, сякаш вече докосваше нещо друго. През първите десет минути беше почти романтичен – шепнеше колко „сладко“ изглеждам, как такова лице не се вижда всеки ден, как устните ми са като на момиче. После изведнъж смени тона. Рязко. Без предупреждение.
- Майка ти знае ли, че се качваш при непознати мъже и им показваш това гладко личице? А? Как мислиш… какво би си помислила, ако сега те изчукам в дупето като циганска курва? Ще плаче ли? Или ще се засрами и ще се скрие?

Сърцето ми удари силно. Той се засмя късо, дрезгаво.
- Абе ти си пасивно путе с розов смалиш, виждам го оттук. Тънки вежди, гладко избръснато… типична синя курва. Нали?
Не отговорих. Той не и чакаше отговор.
- Кажи ми адреса пак, ама този път ще отбия малко по-рано. На Северната тангента има едно място… трева, храсти, никой не минава по това време. Там ще те оправя както трябва.

Съгласих се. Гласът ми беше тих, почти шепот. Той се ухили широко, показа златен зъб отзад. Отби на черен път, после още по-навътре в тревата, докато колата спря, почти скрита зад ниски храсти. Изключи двигателя. Обърна се към мен. Миризмата му ме удари още по-силно – пот, тютюн, мъжко, старо, необръснато.
- Събличай се, дупе-путе! Само гащите остави… искам да видя колко малка пишка криеш!

Свалих всичко освен боксерките. Той се изсмя презрително.
- Ето го… розово смалче, два сантиметра меко. Това ли ти е мъжеството? Абе ти си за чукане, не за друго!
Отвори вратата, излезе, заобиколи и ме издърпа навън. Бутна ме по гръб на капака на колата. Слънцето грееше в очите ми. Той се разкопча. Дебел, обрязан, тъмен, миришещ силно на пот и урина, вече твърд.
- Всички педалчета с розови халки и тънки вежди трябва да ги чукат по шест пъти на ден дърти цигани като мен. Запомни го!

Плю върху пръстите си, после направо в лицето ми – топла, гъста плюнка по бузата и устните. Разтвори ме грубо с два пръста, без подготовка. После влезе наведнъж, силно, до основата.

Извиках. Той се засмя.
- Млъкни, путе! Майка ти да те чуе как пищиш като курва!
Започна да ме чука брутално, без ритъм, без милост – дълбоко, рязко, сякаш искаше да ме разцепи. Държеше ме за косата на кока, дърпаше главата ми назад.
- Гледай колко лесно те разширявам… розовото ти дупе вече зее за цигански кур. Още малко и ще те напълня, та да си ходиш цял ден с циганска сперма вътре.

Плю още веднъж в лицето ми, този път в отворената ми уста.
- Гълтай, курво! Това ти е обядът.
Ускори, стана още по-груб, докато накрая изръмжа и се изпразни дълбоко в мен, притискайки ме с цялата си тежест към студения метал на капака. Остана вътре още минута, дишайки тежко, докато омекна. После се измъкна бавно, погледна надолу и се изсмя.
- Виж как зее… хубаво разбито бяло дупе. Сега се качвай вътре! Ще те закарам до адреса… ама с моята сперма да ти тече по бедрата. Да помниш кой те оправи днес!

Качих се обратно на задната седалка – мокър, разтреперан, с плюнката му още по бузите си. Той запали колата, включи радиото на някаква турска чалга и подкара, сякаш нищо не се беше случило. Само от време на време поглеждаше в огледалото и се усмихваше.
- Шест пъти на ден, малък! Запомни!