Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Три дни по-късно бях отново на плажния бар. Пак се скарахме с благоверния за компютъра и работата му.
Нямаше ги Дейл и Том, нямаше я и девойката зад бара. Взех бутилка ром и се запътих към бунгалото. Почуках.
Отвори Дейл, по шорти:
- Радвам се да те видя! – каза той.
Подаде ми ръка, придърпа ме към себе си и ме целуна. След това ме пусна да вляза в бунгалото.
Том и девойката от бара се забавляваха в леглото. Погледнах въпросително към Дейл.
- Ааа, не. Аз не участвам! – засмя се той. - Не съм по служебните романи!
После ме прегърна, притисна ме, целуна ме. Вдигнах ръце, обвих врата му, а той пак плъзна ръце по цялото ми тяло. Сякаш ме удари ток! Избухнах! Впих се в него. Той ме повдигна, отнесе ме до второто легло и ме положи на него.
Надвеси се над мен:
- Как е „печата“? – попита и свали блузата ми.
Аз разкопчах сутиена сама.
- Както виждаш, има още за лекуване!
Приведе се още и ме целуна, езикът му влезе в мен, а ръцете му галеха гърдите и корема ми. После се плъзнаха под колана на шортите ми, после в гащичките, после... Не знам! Не ми пукаше! Не ме интересуваше какво правят на съседното легло, дали ни гледат. Нищо не ме интересуваше, освен скритото в неговите шорти. Хванах ластика и ги смъкнах. В ръцете си вече държах члена му, а той явно също се радваше да ме види и от радост растеше и се втърдяваше.
Дейл се отдръпна за секунда, смъкна шортите ми заедно с гащичките, прекара ръка от бедрата ми през клитора, корема, гърдите, лицето.
Засмуках пръстите на ръката му и усетих колко съм мокра – този мъж ме подлудяваше и ме караше да правя невъзможни неща!
Той отдръпна ръката си и ми подаде члена си.
Прокарах език по цялата му дължина и бързо лапнах главата му. Той сложи ръка на тила ми и започна да ме гали и леко да натиска.
И тогава усетих устни върху зърната си, после някой ги облиза, засмука ги, език мина по цялото ми тяло, карайки ме да изтръпна цялата. Спря се между краката ми и започна да си играе с клитора ми, да ме ближе по устничките, да влиза между тях.
Оставих за миг Дейл и погледнах кой се забавлява с мен. Беше момичето от бара!
Тя вдигна глава, погледна ме, погали ме по гърдите, после леко вкара пръсти в мокрото ми съкровище.
Усмихна се и каза:
- Не гледай! Чувствай! Чудесна си!
И отново се наведе. Аз просто разтворих още малко крака, за да ѝ осигуря място за забавление, и се заех с Дейл.
Видях как Том се приближава, сложи ръка на лявата ми гърда, погали я, леко я стисна и каза:
- „Печата“ ще изчезне. Не се притеснявай!
След това прегърна отзад момичето, хвана гърдите ѝ, наведе я още малко и влезе в нея. Тя спря заниманието си само за миг и после започна с удвоени сили да вкарва езика си между устничките ми.
Дейл беше в устата ми и явно искаше малко по малко да влезе целият. Дъхът ми спря, задавих се, извих се.
Бях готова да повърна, но точно тогава Дейл ме пусна, наведе се и ме целуна:
- Готова ли си?
Готова? Никога не съм била по-готова!
Завъртя ме напреки на леглото, разтвори краката ми, влезе между тях, надвеси се над мен, хвана ме за китките и разтвори ръцете ми.
- Помниш ли как се разтварят бисерни миди? Ти си моята мида!
Нищо не казах, само вдигнах малко нагоре задника си, за да му е удобно. Влезе бавно, както той го правеше. Гледаше ме изучаващо, както той правеше. После рязко и силно довърши движението. Изстенах, а той ме гледаше и като че ли наистина искаше да извади от мен бисер – бавно и внимателно.
Отпусна ме малко, извади го малко, отдръпна се малко и отново – рязко и силно докрай! Разтворих колкото можах краката си. Вече не го гледах, затворих очи и само стенех. После краката ми заживяха собствен живот – обвиха се около него и започнаха да му помагат да ме побърква.
Не продължи дълго – разтресох се след сигурно две минути! Главата ми се мяташе като луда, въздух не ми стигаше, а сърцето ми май беше под корема ми!
Той спря, изчака ме да се успокоя – по неговия си начин, не излизаше от мен. А после продължи. Бавно!
Да, да! Бях готова! Исках го! Исках всичко, даже и това, което не знаех, че искам!
Той излезе от мен! Прииска ми се да го убия – как може да спре точно сега!
Не беше свършил – наведе се, засмука клитора ми, облиза ме и стигна до ануса.
Разбрах какво иска и докато вкарваше езика си вътре, казах просто:
- Само сложи повече лубрикант! Още ме боли!
Той целуна дупката, засмука я, взе от шкафчето шишенце, намаза ме, почти поля члена си, намести го и натисна.
Заболя ме. Той спря. Гледаше ме в очите. След няколко секунди мигнах и той отново натисна. Прехапах устни, но нищо не казах и той продължи. Влизаше. Болеше. Влизаше. И после спря. Болката затихна и аз се размърдах. Опитах се да се придърпам към него. Безуспешно, разбира се – бях разтворена мида, а тя не може да мърда.
Той отново натисна и влезе докрай. Разбрах го по топките, които се опряха в задника ми. Бях отново пълна!
Устните ми се разтвориха в усмивка, а той започна да се движи плавно назад-напред, назад-напред. Ускоряваше! Усмивката ми изчезна, извих се в дъга, за да го посрещам по-добре. Той пусна китките ми и премести ръце на талията ми. Хвана ме здраво и ускори още темпото.
Отметнах назад ръце и напипах ръба на леглото. Хванах се здраво и почти направих мост. Той се движеше все по-бързо.
На гърдите ми легнаха някакви ръце, но не ми пукаше – наслаждавах се!
После девойката от бара се наведе, целуна ме и вкара език в устата ми. Прекара ръце по корема ми, стигна до клитора, вкара пръсти в мен и с това всичко приключи. По-точно, аз приключих. Свърших! Изплисках соковете си върху Дейл! Паднах!
Дейл изчака малко и продължи напред-назад. По-бързо, по-бързо и по-бързо. Усетих как се напряга, напряга се и свърши! Направи още няколко тласъка, извади го, свали презерватива и ме погледна. Въобще не се замислих – протегнах ръце, той седна под гърдите ми и аз се повдигнах доколкото можах, погълнах го, засмуках го, изсмуках и последните капки.
Той се отпусна до мен и тогава чух ръкопляскания – Том и момичето се смееха и ръкопляскаха:
- Страхотни бяхте! – каза малката.
Дейл се засмя:
- А вие да не сте на театър? Нямате ли си работа?
Момичето отиде до масичката, наля четири чашки ром от бутилката, която бях донесла, и с поклон ни подаде две. Беше смешно – голо момиче се опитва да изобрази лейди с кралски поклон.
Ние с Дейл се надигнахме, взехме чашите, чукнахме се, после и с Том и девойката, и отпихме.
После Дейл ме целуна нежно и с усмивка каза:
- Знаеш ли, намерих бисер в мидата, а това се случва рядко!
Отново ме целуна. Отвърнах му. Беше целувка между приятели, които се разбират без думи.
Това беше краят. Станах, преминах гола през стаята и отидох в банята. Нямаше нови „печати“, само ме болеше ануса, но щеше да мине. Взех душ и пак се увих в една от малките кърпи.
Когато излязох, тримата ме оглеждаха внимателно, но аз спокойно свалих кърпата, наведох се, взех гащичките и шортите, обух ги.
Том попита:
- Тръгваш ли си? – сигурно искаше да каже още нещо, но момичето го бутна и той замълча.
- Трябва! Трябва да приготвям багажа. Вдругиден си тръгваме, а утре искам да поплувам в залива, а и да разгледам останалата част от острова.
Сложих сутиена, облякох блузката и нахлузих сандалите.
- Благодаря ти, Дейл! Никой не ме е карал да се чувствам така! Никой не ме е опознавал така! Никой не ме е разтварял така! Ще те помня! – целунах го с любов и благодарност.
Той отговори на целувката ми:
- Жалко, че успях да намеря само един бисер, но поне го подпечатах!
После прегърнах Том и момичето:
- Благодаря ви! Беше голямо удоволствие!
Момичето простичко каза:
- Приятно беше да галя такова стегнато тяло! – и ме прегърна.
Тръгнах си.
Това беше! „Меденият месец“ приключи. Когато се качвахме на борда на корабчето, видях Дейл и Том на бара. Гледаха към нас. Девойката я нямаше.
Всъщност тя беше между изпращачите – даваше малки сувенири на отпътуващите. Когато дойде моят ред, тя се усмихна широко, прегърна ме и ме целуна.
- Пак елате! – каза, подавайки ми малко дяволче-ключодържател.
Наведе се към дъщеря ни и ѝ подаде великолепно малко цвете от черен камък. После беше съпругът ми – усмихна му се, целуна го и неговият ключодържател се оказа малка, гола русалка.
***
После, години по-късно, съпругът ми призна, че е прекарал една вечер с барманката, когато аз съм се правила на болна. Да, сетих се – в деня след „печата“ не исках да излизам и той излезе сам, а ние с дъщеря ни си поръчахме вечеря.
Нищо не казах, просто го прегърнах:
- Пазиш ли русалката-ключодържател? Аз пазя дяволчето! Пази си и ти сувенира!
Обичах го, обичам го и никога преди или след „медения месец“ не съм му изневерявала. Предполагам, там, на острова, има нещо във въздуха, което те кара да си друг човек.