Леля Дора

16.11.2026

След университета ми изпадна една работа по екологични проекти, която от време на време ме пращаше по затънтени места за по няколко дни. Обикновено отсядах в малки хотели или направо разпитвах местните за свободна стая. Така беше и този път – намерих онлайн обява за нощувка в едно село по пътя на теснолинейката Септември-Добринище.

Домакинята беше леля Дора – жена на около 45-50 години, леко закръглена, но пък за сметка на това на точните места. Направи ми впечатление малко на мъжкарана – говореше високо, леко заповедически и не си подбираше думите, а и беше с анцуг. Направо си я представих как пие редом до мъжете в селската кръчма. Настани ме на първия етаж, докато тя живееше на втория. Бях любезен, но държах дистанция – хората на село са по природа доста любопитни към непознатите и на мен не ми беше до това да задоволявам любопитството ѝ излишно, а исках да почина малко след пътуването.

По-късно, когато излизах, се засякохме в двора. Обясни ми набързо къде е магазинът и скарата, а аз ѝ казах, че ще ходя до Добринище с влака, и излязох. Разписанието в интернет обаче се оказа пълна измислица. След 20 минути напразно висене по гарата се върнах обратно в стаята.

Реших да се освежа под душа. Съблякох дрехите си и останах гол, само по тениска. Тъкмо се готвех да влизам в банята, когато чух стъпки по стълбището, които се приближаваха. Вратата се отвори наполовина и преди да успея да реагирам, тя влезе в стаята.

Носеше чиния с пресни малини.

Замръзнах на място от неудобство и изненада. Тя се насочи към масата, остави малините и огледа стаята. Забеляза ме и по лицето ѝ се изписа изненада, че и аз съм тук. Инстинктивно прикрих с ръка члена си, но вместо да се смути от това, че съм разсъблечен, леля Дора започна разговор, стоейки срещу мен.

- Я, ти тука ли си? Нали щеше да ходиш до града? Аз ти донесох малини от моите, да ги опиташ. Обичаш ли?

- Влакът не дойде. – опитах се да замажа конфузната ситуация със спокоен тон.

Припряно грабнах една хавлия, за да се покрия. Забелязах, че леля Дора май няма намерение да излиза от стаята, а възнамерява да продължи разговора. Тогава първоначалното ми притеснение се изпари и дори ми дойде кураж – аз бях гол, а срещу мен стоеше жена, която не даваше признаци това да я притеснява особено. Започнах да се надървям и се доближих до нея.

- Е, нищо, ще хванеш следващия. – каза тя. - Харесва ли ти селото? Зная, не е като в града, ама знаеш ли какъв център имаме…

Не я оставих да довърши и съвсем скъсих дистанцията. Вече я допирах. Ерекцията ми беше толкова силна, че тениската и хавлията едва я скриваха – и тя го усети идеално с цялото си тяло.

- Разгледах го… ама тук ми е по-интересно. – и без повече думи пуснах ръка право върху мекото ѝ, заоблено дупе, като доближих глава до нейната.

Дора се засмя тихо, дълбоко, с онази зрелост на жена, която знае какво иска:
- Абе… нещо не си ли много нахален ти?

Това ми беше напълно достатъчно. С едно рязко движение я бутнах назад към леглото и се свлякох отгоре ѝ.

Тя започна уж да се съпротивлява и да кърши ръце, но след като започнах да мачкам големите ѝ гърди, започна да диша тежко и учестено. Без да губя време, мушнах ръце под блузата ѝ, разкъсах с движение закопчалката на сутиена и освободих големите ѝ, тежки цици. Разцелувах ги и засмуках зърната ѝ, а от съпротивата ѝ вече нямаше и помен. Свалих остатъка от дрехите ѝ за секунди.

Наебах я диво върху старото селско легло, което скърцаше в ритъм с нашите тела. Дора охкаше силно и ме притискаше все по-силно към себе си, сякаш искаше да вляза целия в нея.

В следващите дни от командировката тази сцена се повтори още няколко пъти. Дора се оказа ненаситна. Научих историята ѝ – че мъжът ѝ я бил оставил преди години заради други жени и алкохол, а синът ѝ учил в Пазарджик. Известно време поддържахме контакт във Вайбър, докато един ден не ми писа, че се е залюбила с някакъв местен чичак и трябвало да спрем, защото държала на него, а той много я ревнувал.

Така и повече не чух за леля Дора, но споменът за командировката, селото и малините ѝ още са живи.