Леля Мими (част 9)

26.09.2026 | Анонимен

Част 9: Кафе с Мариянка и малко повече

В дворчето на леля Мими беше тихо. Само мирис на цветя, прясно кафе… и на сперма. Да, защото Мими винаги носеше по нещо от Петьо – в себе си, по себе си… или просто между краката си, като топъл парфюм на възбуда.

На масата седеше Мариянка – 60-годишна, учителка по български език, с черна къса коса, бузки като праскови, едра, с едно от онези космати, естествени котета, които миришат на живот. Носеше широка пола, но Мими добре знаеше, че под нея няма бельо.

Не за друго – така ѝ беше казала по телефона:
- Да се проветрява, Мимче… да се роши сама, че няма кой да я пипне.

Сега двете пиеха кафе и си говореха уж невинно. Но в погледа на Мими имаше нещо дяволито.

- Мариянке, да ти кажа нещо! Откакто Петьо ме чука във всички дупки, се чувствам като на двайсет. Влагалището ми се самопочиства, анусът ми пее, а гърлото ми… направо се преглъща с тая неговата чурка.

Мариянка се изкашля, отпивайки кафето. Изчерви се.

- Ай, ма! Стига де! Какви ги говориш? Той нали е сакат?

- И какво от това? – ухили се Мими и дръпна блузата си надолу, да покаже гладката кожа на гърдите си. - Гледай! Гладко, стегнато… всичко заради мехлемчето.

- К‘во мехлемче?

- Онова, дето излиза от него. Но трябва да го хванеш веднага щом излезе, топъл и гъст, направо в дланта. И се мажеш. Действа веднага. За бръчки, за сухота, за душевна свежест.

Мариянка се разсмя нервно. Изви крака, подгъна ги под полата.

После прошепна:
- Ама той… той ще иска ли мен? Аз съм си срамежлива, и космата, и с боски като две дини.

- Петьо обича дини. Обича естествено. Обича да се губи в храсти, ако ме разбираш?

Мариянка се засмя по-червена от домат. После млъкна. Замисли се. Преглътна бавно.

И прошепна:
- Ама… ако му го… само целуна? Ще ми се и аз да се почувствам млада. Малко. Ще ме пусне ли?

Мими стана, приближи се до нея, хвана я за бузките:
- Ще те пусне, ще те пълни, ще те намаже. Само трябва да паднеш на колене и да засмучеш с мерак.

- Мимче, извинявай, ама ще отида до тоалетната. Кафето ме удари.

- Отивай, Мариянке… ама не се задържай дълго! Или, всъщност, задръж се.

Мими ѝ се усмихна дяволито. А Мариянка, леко притеснена, но с топлина между бедрата, закрачи към тоалетната. Вратата се затвори. Тишина.

Седна на тоалетната чиния, повдигна полата си, разтвори краката… и тогава го усети. Не само че ѝ се пикаеше, ами между краката ѝ вече лепнеше. Мокра. Космата. Тежка от възбуда.

- Какъв ли е…

Сложи лакти на бедрата си и затвори очи. Струята ѝ потече бавно – топла, женствена, но не толкова силна, колкото мислите ѝ.

И го видя.

Седнал на легло, гол, с хуя си в ръка. Дебел, пулсиращ, дълъг. Главичката му лъщеше, кожичката леко свита назад. Дупчицата отгоре туптеше като сърце. И тя искаше да го докосне. Не с ръце. А с поглед. С уста. С вътрешностите си.

- Как ли ще ми влиза? Дали ще ме разпъне? Дали ще почувствам как ме пълни догоре?

Прокара пръсти през храстите си, дълбоко, до основата. Беше гореща, влажна и искрено гладна.

- Ще му седна отгоре. Ще ми хлопат бузите на гъза по бедрата му. Ще ме пляскат мъдурите му в задника ми и ще викам като луда.

В този момент тя вкара пръст в себе си. Един. После два. Слязла от тоалетната, клекнала на плочките. Широко. Космато. Възбудено.

- Влез ми! Искам да ми го сложиш чак до сливиците!

Тя потръпна. Не свърши. Не още. Само оригна леко кафе и възбуда.

После се засмя тихо, срамежливо и промълви:
- Ще поискам, но като изляза. Днес. Стига съм се срамувала. Дойде ми времето!

Мариянка се появи на прага. Полата ѝ леко се беше вдигнала при ходенето. Едно копче от ризката ѝ беше разкопчано, уж от жегата. Косата ѝ беше влажна около врата, бузките ѝ – зачервени, а погледът – несигурен, но гладен.

Той беше там – в своя стол, спокоен, но с леко набъбнала твърдост под тънките панталони. Мими стоеше до него, усмихната, сякаш знаеше точно какво ще се случи.

- Добре ли си, Мариянке? – попита тя с лека усмивка, отпивайки от кафето.

- Да. Просто, хм… – Мариянка преглътна.

Очите ѝ бяха приковани точно там – в подутина под плата.

- Искам само, ако може, да го видя.

Той я погледна. Нямаше нужда от думи. Само с един жест леля Мими разкопча панталона му. Бавно. Точно както тя очакваше. Главичката се показа първа – тъмна, лъскава, лека капка вече проблясваше на върха. После цялата дължина излезе на свобода – дебел, тежък, горд.

Мариянка ахна. Сложи ръка на устата си.

После я свали и прошепна:
- Божичко, толкова е истински!

Приближи се, на треперещи крака, като момиче на изпит. Коленичи. Ръцете ѝ не смееха да докоснат, но очите ѝ го галеха.

- Само да го подуша. Да го целуна...

Мими кимна.

- Подуши го, милата! Той е бил в мен преди малко. Ще усетиш и моето котараче по главичката му. И ще бъде и в теб. Дай му само малко от себе си.

Мариянка приближи лице. Вдиша дълбоко. Очите ѝ се затвориха. После сложи една целувка – точно на дупчицата отгоре, там, където мечтаеше. И тогава, неочаквано, езикът ѝ излезе. Облиза. Бавно. Цялата главичка.

И после прошепна:
- Мога ли да го опитам? Само една капчица от мехлемчето?

Той полегна назад, разкопчан, пулсиращ, твърд. А пред Петьо – две глави. Едната с черна дълга коса, гладка кожа и дяволска усмивка – леля Мими. А до нея – черната, късо подстригана глава на Мариянка, с бузки като праскови и устни, влажни от вълнение.

Мими първа пое думата:
- Мариянке, слушай внимателно! Това тук е твоят нов крем, твоето лекарство за всичко. Но трябва да го вземеш правилно. С уважение и с гърло!

Тя плъзна език по цялата дължина на хуя, от основата до върха. След това го пое цял, гърлото ѝ го пое гладко, мокро, плътно. Засмука шумно, после го извади с цвък и го подаде на Мариянка.

- Сега ти!

Мариянка преглътна. Сложи ръка на основата. После бавно прокара езика си по главичката. Облиза я. После пак.

Вдигна очи:
- Много е гъст. Жилав. Има вкус.

- Да. Вкусът на младостта и моя гъз! – прошепна Мими. - Искаш ли още?

Мариянка кимна и пое само върха между устните си. Засмука леко, плахо, но устремено. Мими я насърчи с поглед, после коленичи до нея и пое ствола, докато Мариянка държеше главичката.

- Така… две усти. Една за вкус, една за натиск. Две жени… един хуй.

Той потръпна. Усещането беше възхитително. Главичката в устата на пухкавата Мариянка, а стволът – олизан от леля Мими. Те се редуваха – едната засмукваше, другата ближеше топките, после се разменяха.

- Мими… – изхриптя Мариянка - Той е толкова жив!

- И сега ще го накараме да се излее върху нас.

Те засмукаха в синхрон. Мариянка бе леко груба, но гладна. Мими – прецизна, дълбока, машинално точна. Топките му се стегнаха.

Мими прошепна:
- Готов ли си да напълниш лицата ни и да ни дадеш от крема?

Пишлето изригна.

Първата струя уцели челото на Мариянка. Втората – в устата на Мими. Третата – между гърдите им, разтичайки се по деколтетата. Мариянка облиза пръста си. После от бузата.

После прошепна:
- Вкусно е! Мога ли да го погълна следващия път?

Мими ѝ се усмихна, облиза я под брадичката, и каза:
- Ще се научиш, милата! Той ще те научи. Всичко предстои!

П.С.

Това е последна глава, тъй като Петьо почина преди месец в катастрофа! Който желае може да продължи историята.

ОТ ЛЕЛЯ МИМИ!