Леля Мими (част 5)

18.08.2026 | Анонимен

Част 5: Прегледът при д-р Панталеева – подозрения и напрежение

Петьо беше още леко зашеметен, докато Мими го придържаше към вратата на медицинския център. Устата ѝ беше леко зачервена, а дишането ѝ – дълбоко. От ципа на нейното яке все още се усещаше топлината на онзи миг в колата само преди пет минути. На косата ѝ пък личеше бялото петно, което Петьо ѝ беше оставил (виж разказ №4), но тя не разбра, че спермата му е там, и се чудеше защо хората я заглеждат така.

В чакалнята всичко бе тихо. Само въздухът вибрираше от мълчание.

- Името? – попита сестрата.
- Господин… Петър Петров. При д-р Панталеева.
- Заповядайте. Кабинет 3.

Мими бутна вратата и вкара количката вътре. Кабинетът беше подреден, чист, в бяло и синьо, а зад бюрото седеше д-р Панталеева – елегантна жена с очила, около петдесетгодишна, с прибрана коса и израз на вечна умора и наблюдателност.

- Здравейте, г-н Петров. И вие сте…
- Аз съм Мими, личният му асистент. Грижа се за него вече два месеца.

Докторката кимна, но не сваляше очи от косата на Мими. После погледът ѝ се спусна надолу и вдигна леко вежда – веднага ѝ стана ясно, че това е сперма.

- Интересно. Много интересна телесна реакция.

Членът му отново беше започнал да се надига. Макар и „изпразнен“, близостта на Мими, нейният аромат, новото място и вътрешното напрежение правеха своето. Панталеева не каза нищо, но очите ѝ бяха остри.

- Ще ми позволите ли да задам няколко въпроса?

Мими кимна.

- Пациентът често ли има ерекции без външен стимул?
- Да. Всеки ден. По няколко пъти.
- Хм… И колко дълго продължават?

Мими погледна Петьо. Той се изчерви, а членът му, сякаш нарочно, стана още по-видим под тънкия му панталон.

- Достатъчно дълго. – прошепна Мими и леко прехапа устна.

Панталеева се престори, че не го забелязва.

Стана от стола и помоли:
- Извадете му го, за да го огледам.

Мими клекна и му го извади бързо – вече беше в пълен ръст. Докторката си сложи ръкавиците и се доближи до Петьо. От кура му личеше, че скоро е еякулирал, а тестисите му бяха мокри и миришеха на слюнка, явно от Мими. На Панталеева вече всичко ѝ беше ясно.

- Възможно е да има свръхактивност на простатата… или просто силно сексуално напрежение, дълго време без разтоварване. А и, простете ми, г-н Петров, но… имате специфичен аромат. Има ли нещо, което трябва да знам?

Той преглътна. Панталеева се наведе напред.

- Спермата има особен мирис. Прясна. Усетих я още като влязохте.

Тишина. Чуваше се само звукът от стария климатик в ъгъла.

Докторката се усмихна – професионално, но с нотка на женска проницателност.

- Не сте единственият мъж, който има нужда от освобождаване. Важното е да го получавате по безопасен начин.
- Той го получава. – каза Мими неволно, после осъзна какво е казала, и замълча.
- Така ли? – каза лекарката, без да повишава тон. - Радвам се да чуя. Тогава няма нужда от лекарства, нали?

Мими и Петьо се спогледаха. Очите ѝ проблеснаха – беше жена, която знаеше много, но и умееше да пази тайни.

След краткия преглед и няколко многозначителни погледа докторката се облегна назад на стола си, свали очилата си и ги постави на бюрото.

- Госпожо… Мими, нали така?
- Да. – отговори тя, леко притеснена, но с онзи неизказан блясък в очите.
- Искам да ви дам няколко напълно сериозни съвета относно състоянието на г-н Петров. Разбира се, интимни са, но вие се грижите за него отдавна, така че знаете… почти всичко.

Мими кимна леко.

Докторката взе химикал и започна да говори спокойно, но с леко снизходителна усмивка:
- Първо, ерекцията, която се задържа често без освобождаване, може да доведе до дискомфорт, възпаление, напрежение в простатата, дори болка в таза, така че грижата не е въпрос на каприз, а необходимост. Разтоварването трябва да бъде пълно, редовно и, ако може... с доза удоволствие. Без срам.

Мими преглътна и кимна:
- Разбирам ви. Напълно…
- Второ. – продължи Панталеева. - Грижата за пениса включва не само хигиена, но и нежност. Когато миете члена му, особено ако е еректирал, използвайте топла вода и малко олио или лубрикант. Това ще намали триенето, ще го направи по-приятно… и, нека го кажем директно, може да доведе до по-лесно изпразване. Забелязах, че главичката му е зачервена. Ако носите зъбни протези, когато си играете, ги сваляйте... хем ще му е по-меко в устата ти, хем ще имаш повече пространство да си движиш езика и ще го побъркаш.

Петьо чувстваше как отново се съживява под панталона.

- Ако членът е особено чувствителен, както при повечето мъже в неговото състояние, нека стимулът започва от основата, бавно нагоре по ствола, с внимание към вените, после обикаляне около главичката… но не прекалено директно. Напрежението трябва да се натрупа.

Мими гледаше внимателно, сякаш учеше нещо много важно.

- Как ще знам, че е готов? – попита тя с глас, почти като ученичка.
- Ще го усетите. – усмихна се Панталеева. - Ще потрепери. Ще се издуе в корена. Ще започне да пулсира. И тогава… не спирайте. Завършете. Докрай. Дайте му да свърши напълно. Мъжкият оргазъм не е само бързо избухване. Понякога има нужда от втора вълна, като масаж на простатата след еякулацията, лек натиск зад тестисите или дълбоко облизване на главичката, докато все още е свръхчувствителна.

Мими се усмихна леко:
- Тоест… мога да го облизвам, дори и след като е свършил?
- Именно! Това не само че помага за цялостното разтоварване, но и… повярвайте ми, ще го направи най-спокойният и доволен мъж в квартала.

Докторката млъкна за момент, след което добави:
- И последно: гледайте го! Гледайте го в очите, когато го държите, когато го почиствате, когато го освобождавате. Контактът очи в очи засилва връзката и… хм, може би дори ускорява процеса. В психологията това се нарича доверие чрез интимност.

Мими кимна.

- А ако… понякога и аз имам нужда от… освобождаване?

Панталеева я погледна, усмихна се с разбиране и каза:
- Тогава взаимността е най-доброто лечение и за двама ви. Но само ако има съгласие и грижа. А от това, което виждам тук… има. И още как!

Петьо гледаше Мими, а Мими гледаше него. Тя вече знаеше какво трябва да направи, когато се приберат.

- Само… да не забравя, г-н Петров! Ако пак имате нужда от „преглед“, кабинет 3 е отворен.

Излизайки от кабинета, Мими се наведе леко към ухото на Петьо и прошепна с усмивка:
- Ще трябва да ме почакаш още мъничко, но само ако ми обещаеш, че ще го задържиш твърд… дълго. Защото довечера ще си сбъдна всичко, което съм гледала по филмите. И ти ще си главният актьор!

Следва продължение…