Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част 4: Шаманката
Гукбо се ужасяваше само от мисълта за шаманката. Бе я зървал – мила старица, гологлава, леко прегърбена, сякаш носеше на гърба си кошница с болестите, иззети от хората. Беше напълно гола до кръста, а изсъхналите ѝ гърди, висящи до пъпа, ѝ служеха за украса, също като обеците, чиято тежест бе разтеглила дупките до отвори с формата на малки круши. За препаска ѝ служеше цветен шал, под който стърчаха крака като обгорели сухи клонки, но все пак пъргави и издръжливи, неподатливи на мързел, сън или глад. Погледнеш ли я, вниманието ти непременно се приковаваше в извратеното изящество на зърната ѝ, кацнали като прилепи върху красиви, шоколадови ареоли. Очите ѝ винаги се надсмиваха над света – никога лоши или обвиняващи. Независимо кого трябваше да лекува, старицата не съдеше никого. Затова пък ползваше язвителния си език и неразбираем хумор, за да се самозабавлява.
Гукбо имаше намерение да се провикне, но не откри гласа си, а и любопитството го накара първо да надзърне през дупката, служеща за прозорец. Лил го насърчи да побърза.
Едрият африкански самец пристъпи боязливо и се постара първо да привикне към вътрешната тъмнина. Опита се да се подготви, очаквайки старицата да му скрои номер и да изскочи с клатещия се зъб точно пред лицето му. Но вместо това я видя блажено да хърка върху застлана слама в компанията на вярното ѝ куче. То го гледаше с изплезен език и не си даде труд да излае.
Което обаче смрази кръвта на Гукбо, бе друго.
Усети нечие присъствие. Нещо студено, лепкаво и необяснимо – нещо, което не бе изживявал никога преди. Някой го наблюдаваше и той бавно извъртя глава към отсрещния ъгъл. Точно срещу него, на стената, висеше мъж, закачен на кука от тавана. Беше увиснал за нашийник на врата си и изглеждаше точно като масажиста от хотел „Серена“. Гукбо в ням ужас се взря в очите му с въпрос: „Брат, да те спасявам ли? Какво става?“.
Но очите на висящия мъж останаха стъклено празни. В тях пробягаха само неразчитаеми мътни сенки. По-скоро илюзия. Може би случаен нощен отблясък.
Мъжът приличаше на празен костюм, окачен на закачалка. Ръцете му висяха безжизнено, нямаше белези от вериги, нито рани. Колкото повече се вглеждаше Гукбо, свиквайки с тъмнината в колибата, толкова повече се убеждаваше, че това е същият човек, който всяка сутрин е на работа в хотела – говори, смее се, храни се и изпълнява съвестно задълженията си, заради които всички посетители на масажното студио са във възторг.
Краката на Гукбо омекнаха при спомена, че само преди ден се е здрависвал с това тяло, което сега „почиваше“ на куката. После се сети, че масажистът ползваше билки за лечебни помади и биокозметика, предлагаше отвари и продаваше насипен чай в прости хартиени пликчета. Кръвта му се смрази при мисълта, че шаманката и масажистът може да са едно и също лице.
Лили се бе приближила, за да види какво става, и когато докосна Гукбо по рамото, очите на старата вещица се отвориха в беззъба присмехулност. Гукбо се свлече в безсъзнание.
Слънцето още не бе изгряло, когато „мъртвата“ Маня бе положена в глинено корито – досущ като в операционна зала, само дето беше ортопедично и следваше извивките на тялото, снабдено със специални улеи отстрани за оттичане на кръвта.
Старата Ул пийна канче топла кръв, наточена за минута под благия поглед на доверчива коза, докато Лили наивно се наслаждаваше на ароматна отвара от билки.
- Знам какво се случи... – дрезгавият, сух глас на Ул простърга несвойствено спрямо мекотата на начеващия розов ден.
- Има ли начин да не знаеш? И сега какво? Маня не биваше да пострада заради мен! – вайкаше се Лил.
- Остави на мен! – усмихна се с розовите си венци Ул и ѝ посочи мястото си в още топлата постелка.
Лил усети как клепачите ѝ натежават и разбра, че е упоена. Вероятно занаятът изискваше тайнството на уединението.
С последни сили успя да попита:
- Ще я спасиш, нали? Можеш, нали?
Ул вече бе заела позиция, галейки мъртвата по косите, и отрони неочаквано тъжно:
- Каква загуба! Каква красота!
Лил не чу нищо повече и рязко потъна в потно бълнуване.
Докато спеше, ѝ се стори, че всъщност не спи, а наблюдава. Светлината в колибата беше особена – млечна, плътна и истински жива, сякаш притежаваше собствен разум. Тялото ѝ не се поддаваше на команди и лежеше като камък върху сеното. Странно е да плуваш във въздуха, запазвайки усещането, че все още си човек.
Старата вещица беше в екстаз. Тя радостно обикаляше около Маня, разбърквайки с малка шпатула някаква смес в глинена паничка. „Ето! – мислеше си Лил. – Сега ще произнесе заклинание и ще я върне към живота с този мехлем!“
Вещицата застана до главата на Маня и положи ръце върху голите ѝ гърди. „По дяволите, гола е!“ – помисли си Лил. „Защо?“
Вещицата издаваше процъкващи звуци и се караше неопределено на пространството, проклинайки прокоби и древни заклинания. Над лицето на Маня се появиха малки светлинки, които скоро заприличаха на бели пеперуди и закръжаха около къдравия ѝ, опърлен облак от черни коси.
Ул извади четката от паничката с мехлема и нарисува вертикална черта през лицето на Маня – от брадичката до скалпа. След миг на устните на покойницата изби безцветна пяна под формата на бълбукащи балончета. „О, Боже! Устните ѝ вече са сини!“ – ужасяваше се Лил в пълна агония, страхувайки се, че вещицата само ги залъгва и няма да стори това, за което са дошли.
Ул протегна костеливи пръсти и докосна пяната. Омаза всичките си възглавнички и я провери за разтегливост и мекота. Мъртвешката слюнка бързо се абсорбира в кожата ѝ, затова надипленото от дълбоки бръчки лице се приближи до трупа и го облиза по устата с острия си старчески език.
Лил би потръпнала, ако имаше тяло на разположение. Тя наблюдаваше през ступора на временната си парализа, рееща се в извънтелесно преживяване. Ул изсъска с цикламения си заострен език и на Лил ѝ се стори, че той е раздвоен. „По дяволите, дърта вещице, какво ми даде да пия!“ – проклинаше се тя за доверчивостта си.
С всеки миг, в който безучастно наблюдаваше, сърцето ѝ започна да бие с все по-оглушителна сила, сякаш в ушите ѝ препускаше стадо слонове.
Ул се радваше на трупа като на играчка. Рисуваше нежни завъртулки около зърната на килнатите встрани гърди. Нарисува ѝ гривни. Макар ръцете на Маня да помръднаха, Лил знаеше, че това е безконтролен спазъм – движение на газове. „Мътните го взели!“ – тялото не даваше никакви признаци на живот от часове.
Крехката фигура на костеливата вещица обикаляше и галеше студеното тяло от върха на главата до пръстите на краката. Вече не мантруваше, нито мажеше от цветния разтвор, след като изписа знака на плодовитостта върху коремната кухина.
Тя просто застана пред „костюма“ от мъжко тяло, висящ на куката, и се остави на свободния въздух в пълен покой. В следващия миг се разпадна като прах, който не се посипва по земята, а изчезва напълно, докато тялото на куката внезапно се изпълни с обем и живот, небрежно пресягайки се зад врата си, за да се откачи.
Мъжът-манекен се приближи със стабилна крачка до ходилата на трупа. Разглеждаше голотата на безжизнената женска фигура с блеснал от апетит поглед. Зае се да си гали хуя, който еректира за броени секунди. Гледаше я с такава мръсна похот и долна лакомия, че на Лил ѝ се догади и едва сдържа позивите за повръщане.
Манекенът разходи атлетичното си тяло до купичката с мехлема, загреба с издължените си черни пръсти и го размаза между дланите си. После грациозно се метна върху глиненото корито. Обкрачил мъртвата с един скок, подпрян на абаносовата си мускулеста ръка, той се протегна към интимните ѝ части и щателно обмаза путката ѝ с миризливия балсам. Лил не вярваше на очите си. При целия този ужас тя се хвана, че се опитва да види цвета на срамните устни на Маня, които приживе бяха толкова възхитително нежни. Дали имаха сивкав оттенък, или това бе от заревото на новия ден, но сега те по нищо не приличаха на онова, което познаваше. Абсолютно безучастни към галенето на това зомби, устните ѝ останаха плътно прилепени, тънки и безжизнени.
А негърът над нея допря хуя си, вдигна единия ѝ крак и се наниза в трупа с вик на победа. Започна да я обладава без пощада. Ахналата му паст зееше, сипейки лиги, докато трупът се тресеше вкочанено. Циците на мъртвата Маня се поклащаха леко, точно както когато я друсаха в джипа по време на спасителната акция. Но въпреки вудуто, тя не даваше никакви признаци на събуждане. Главата ѝ се мяташе гротескно и изкуствено встрани под напора на ебача.
„Негърът-чучело“ се раздаваше в акта, облизвайки мъртвешките ѝ устни и прокарвайки език между зъбите ѝ. Стърчащият му стегнат задник блестеше като черен оникс на фона на изгрева. Той се свиваше и набиваше в утробата на мъртвата, образувайки дълбоки хлътнатини в хълбоците ѝ – досущ като препускащ мустанг :)
Лил се възбуди. Въпреки волята си. Тръпките, плъзнали през гърдите ѝ, настръхването под корема и през бедрата, присвиването на интимността ѝ – всичко в нея изкрещя за живот и тя скочи в пълната си мощ, стъпвайки здраво на земята.
- Какво правиш, ма, вещицо дърта? – изкрещя тя.
Ул се разхили съвсем разпознаваемо, макар и през лицето на черния атлет:
- Да не искаш да иде зян тая красота?
Лил я хвана през широките гърди на мъжа и я метна на земята с нечовешка сила.
- Умри, животно! Разкарай се! Как смееш!
Ул се разхили, а мазният ѝ колосален член се размята встрани, удряйки я по пъпа.
- Виж, малката, тая игра я играя от десетки животи! И заради това черно момче, което обличам, изглеждам така. Иначе съм само на 52 години. Нямам намерение да се раздавам за нищо! – тук тя стана сериозна и в очите ѝ заблестя предизвикателство. - Ако си искаш приятелката даром, спаси си я сама!
Лил премига бавно. Задъхана. Потна и възбудена. Опита се да осмисли чутото. Погледна към спящия Гукбо, подпрян на стената. Към кучето, което никога не лае. И към Ул, „облякла“ тялото на полов атлет. Но над всичко пред нея стоеше мъртвата Маня, която бе тръгнала да я спасява в гръмотевична буря над вулкан.
Лил усети как в нея се заражда ято от пърхаща енергия, циркулираща в кръг – набираща мощ и изкачваща се по целия ѝ гръбнак. Усещането бе същото като в езерото, когато Ин ѝ показа как да материализира мислите си.
Сети се, че там и тогава направиха точно това: използваха колосалното количество благодарност и любов към всичко и всички, за да си дадат правото да сбъдват.
Върна се в зачатъка на времето, изживя наново играта на Ин и Ян. Видя плазменото кълбо, летящо из галактиките, и премина през всичко на бързи обороти до мига „тук и сега“.
Свързана с неизчерпаемия източник на космическа енергия в недрата на тялото си, Лил произнесе:
- Маня, стани!
Заедно с розовия изгрев, надникнал през отвора на колибата, вътре влетя повей от сладка акация. Маня седна в глиненото корито и, възвръщайки постепенно руменината си, се поогледа в слабините и рисунките по тялото си.
После се изхили и отрони от вече порозовелите си устенца:
- Ебаси якото! Кой ме украси така?
Буквеният филм който гледам ( наричам го така, защото чета, а виждам лица и всичко наоколо) започва да се връща към живот и еротика. Възбудата ми също започва леко да се връща в слабините ми. Надявам се до края да се насладим на още някоя вълнуваща секс сцена и освободим напрежението създадено от буря, тъмнина, смърт ....(((Вили
Вили, нататък са само сексове и нюансите им под лупа. Сърдечно ти благодаря за тези куражаващи думи:), от които изтръпнах приятно. Благодаря ти, че даваш шанс там, където няма никаква гаранция, като един същински, облечен в "каки" английски естествоизпитател, бродещ из джунглата с компас и дървени сандъци с порцелан за чая :))). Искаше ми се да съм в нещо първа тук. Някой сексец. Поза? Преживяване? Похват? Захват? Нищо не открих. Всичко са правили, мръсниците му. Освен това- некрофилияяяяя. Можеше да бъде много по- гадничка, сега бих я описала много по-. Но това е и късмета в хода на събитията. За да ти се случи нещо, не само ти трябва да си готов, а и съдбите на другите замесени. Трябва и техните обстоятелства да се извъртят и променят, така че да се срещнете. Това забавя. И ето една нежна некрофилия, която си звучи най- ежедневно :)))). Всичко е възможно. Нали така? Още малко захарен памук? :)))))) Ф
Не ми беше много убедително да се вживея, твърде изчанчено това вселяване на дъртата вещица в безжизненото чучело, което некрофилства над вкочанения труп на Маня...Съзрях някаква алегория с възкресяването на Лазар и дори с това на Избрания/Нео от Тринити в Матрицата. Как всъщност си представих сцената аз: Маня лежи безжизнена в колибата на Шаманката. Тя бае и чертае разните там заклинателни знаци над тялото ѝ, символът на плодородие върху корема ѝ. Влиза вещият ѝ ученик в занаята, млад и атлетичен африкански шаманец, с натопорчено оръдие под една гола препаска от листа и изрисувано лице. Вижда безжизнената млада жена, която лежи без пулс и без дъх на масата, но още сме в първите минути от спирането на пулса. Както при удавниците, смъртта ще настъпи безвъзвратно и окончателно на 15-тата минута. Розовината постепенно се изтегля с кръвта и се появява мъртвешка бледнина с първите признаци на rigidis mortis. Младият шаман прокарва ръце през тялото ѝ, като мачка и стиска гърдите ѝ, които са килнати настрани. Търка члена си по безжизнените устни долу и с всеки тласък с който се опитва да проникне, едновременно с уста вкарва въздух в устата на Маня и натиска силно гърдите ѝ, за да излезе въздуха. Ляга върху нея целият и в пристъп на безконтролна възбуда почва да търка кура си по корема ѝ, нагоре надолу, докато не избухва в откоси и не я омазва цялата отвън в лепкавата си плодовита сперма. С ръце размазва спермата си и взима от нея и почва да търка вкоченясалите устни долу. С омазаните си пръсти, успява да ги разтвори и проникне с тях навътре, улеснен от гъстата и лепкава течност. Почва да я чука и разтваря с пръсти, като членът му отново се надига и този път широко ѝ разтваря краката настрани и успява да я наниже с един тласък до дъно. Почва да я пори с мощни тласъци и издишва накъсано в полуотворената ѝ уста. Силните движения в нея в такт с въздуха, който шаманът вдишва в дробовете ѝ я кара да се закашля и почне да се освества и вдишва на пресекулки. Идва на себе си рязко, като ударена от силен шамар, възвръщайки изведнъж всичките си усещания и най-вече това, как непознат мъж брутално я насилва неизвестно от кога. Иде ѝ да му изкрещи да престане, вместо това, тялото ѝ отговаря като пълноводна река, която е счупила всички бентове и буквално го залива отвътре, улеснява го да достигне още по-дълбоко и вагината ѝ започва неконтролируемо да се свива и отпуска около члена му, а той да изхвърля мощно семето си в отворената ѝ шийка, която лакомо поема всяка капка от живителната му течност. Лил наблюдава отстрани прехапала устни, още тресяща се от успоредния оргазъм на този с приятелката ѝ, който си е докарала с ръка, цялата омазана от соковете ѝ. Среща с мълчалива благодарност погледът на младия шаман и не може да се възпре да погледне по-надолу, където виси в полупокой, дългият му и омазан целият в телесни течности член...КТ
Шамана и бръкна отзад с боксова ръкавица и тя веднага се размърда и започнаха да илизат лепкавите течности.
[email protected] За зрели дами
:)))) Не мога не не не , много е смешно ....охххх...момент ...разчекнах се от хилеж.... Така! Охххх още е смешно. Мом ментъг..Тин, не можа да се вживееш, а? Охххххх :)))) "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ." Ф
Емиии дааа :)))) Направих втори прочит, по мой си начин, и вече успях :)))) Бабо Попадийо, вашето евангелие на много еретични мисли избива, да ме прости Господ, ма аз повече такива неща няма да чета и коментирам, честен кръст! :))) Безобразие! Колко пръчки на голо? И не, не, не в изповедалнята с дядо Поп, оня там млад послушник, по ще ми харесва да ме наказва! Добре, добре. Излизам от туй свято място! Не съм за тук!!! :)))) КТ грешната
Чакай ся, подмина магерницата, магарице! Яла тука! Дансъ повтарам. Стой и гледай нататъка. Влъхвите. Армагедон. И може да се коментира върху филма, да. Нали сме женки, аре! :))) Ф
Дядо поп и попадията чакат на автостоп. Минава един камион с войници. Дядо поп помогнал на попадията да се качи. Войниците дръпнали попадията, и потеглили. Отива дядо поп в КАТ. Оплакал се, че му отмъкнали попадията. Видя ли номера го попитали. Номера е ясен казал той - ще ебат попадията.
Искало й се на бабчето да е първа в нещо.... Колко пъти да ти повтарям, че си ПЪРВА по откаченост, НЕНАДМИНАТА в логореите, номер ЕДНО в себеизтъкването, ПЪРВЕНЕЦ в гьонсуратлъка, ВОДЕЩА в обиколките на лицемерието........ !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Лелчето от КТ ПОДКРЕПА повече нямала да идва и да коментира..... Че да не съм ти бил телеграма с червено мастило да идваш и ти да си изливаш болната фантазия тук. Имаме си една, аз се чудя на кого и как да я пробутам, а тя още една се натиска, червен килим съм й постлал. Абе, от КАРЛУКОВО като ви пускат за домашно лечение, вместо хапове линк към SEXKUPON.COM ли ви дават? !!!директора на БАХУРНИЯ завод!!!
Ти се опитваш да ги пробуташ и сам си го набутваш. Ама като нямаш избор си им на лизинг.
Шамана търси сервитьора с порциите да си пробута соковете. Айде сервитьора. чебук, чебук
Бай Ахмед и той е човек, не може денонощно да оправя всички ненаситни педали на тоя свят. Пак доста дълго задържа Пурко тоя път.
Тук вече всичко ми е ясно. Колебая се само Бахи дали е комикс на Купоний или на Д.Т.
Ти си тотално извратена ха-ха-ха Няма да пия чай с тебе ... О-75 П.С. ела ми намери хуя да го изпикая, че се е скрил ха-ха
Поздрави Фей.... За поредицата - Браво, но ме изгуби мен на предната част. Прочетох тук заглавието и до там. Просто не е за мен - то е ясно че всичко тук са измишльотини, но все пак малко от малко :).... и това си е моето мнение казано с усмивка :)
фичке ма, стига си срала тая тъпа поредица! Сопри се вече, не е интересно това нящо за читателете за силно западащия сайт заради ей такива тъпотии плюс редовните гнусни педофилски историйки! Направо еба мамата на сайтчето!
ЪБ, току що сложих точката на Епилога с дп, което поръча. Изпълних моята част. Ако рече модератора "Да бъде" , ще излети към матрицата. :))) Ф
О75 :)))), тва си беше смешка :))), треса шезлонга.*** Морской, ще й се види краят и на тази поредичка. Има и неща за чуствителни души, очакващи публикуване. Съвсем взех публиката за мезе, а? Боц боц , хаммммм :)))) Ф
На мен ми се случи бях в болницата лежах но и не бях чукал и не се бях празнил 18 дни с една от докторите си допаднахме на мухабет и вечерта на нейното дежурство и свърших в устата по точно в гърлото не е красива без грим е с къдрави коси черни на черта средно дълги с очила средни устни малки цицки ниска около 150 см но красиви устни макар и без червило лапа ми го около 10 минути и след това се изпразних и го глътна и вика отдавна не съм гълтала така
Аааа тя ми разказа за тоя случай. Паметно лапане е било. Преглъща, то стреля, пак преглъща, още стреля. Ама каза че е от лекарството. Щото първо ти взела ума с една 20 мл спринцовка стъклена , дето й освободила въздуха над чатала ти и покапало по чаршафа, а посля я ръгнала във вената на дясната ръка , а ти малко нещо като да прежълтиш очетата, ма се смилила и носела на топло супозитория слабително ммежду цицките в сутиена и ти я мушнсла в дупенцето, та оттам, докато да извади и маникюра, без вазелина, та те потретила на проникване. Нали? Тая докторка ? :)
Е сигурно си има за всеки по нещо - та успех де...Аз само споделих моето мнение, което рядко правя май май :) Но пък ти отговаряш на всички - което е похвално!
Интересно след като посегна и на труповете, какво ли следва, Чародейке? Хе-хе :) /Изку Куригал/
Да посегне и на някое пернато. Например някой петел! Наобикаляй редовно курника и някой ден може и това да стане.