Препоръчайте гинеколог

03.10.2026 | Анонимен

Никол беше на деветнадесет. Страшно, безсрамно курве. Още от малка обичаше да е в центъра на мъжкото внимание. Обичаше групови изпълнения – двама, трима, понякога повече. Красива, стройна, с големи естествени гърди, които сега, в седмия месец, бяха тежки, подути, с тъмни, чувствителни зърна. Коремът ѝ беше кръгъл, стегнат, вече доста голям и тежък. Гаджето я беше зарязало почти веднага щом разбрал, че вероятно не е баща на детето. Оттогава Никол живееше само с баба си.

Баба Лидка беше на шейсет и една – майка на майка ѝ. Жена с отлични гени – красиво лице, големи, тежки цици, които тежаха хубаво в сутиена, меки бедра и очи, които виждаха всичко. Откакто беше разбрала за бременността, тя не изпускаше внучката от поглед. Ходеше с нея навсякъде. Държеше я късо, защото знаеше точно какво най-много обича да прави Никол – да се ебе. Грубо. Много. С когото ѝ падне.

Двете седяха пред кабинета на гинеколога.

Доктор Сотиров – млад, спокоен, с нисък глас и очи, които не блуждаеха. Бяха последните пациенти за деня. Медицинската сестра вече си беше тръгнала. Кабинетът беше тих и просторен.

Сотиров ги покани да влязат. Разговаряха няколко минути – кръвно, отоци, как спи.

После се обърна към Никол:
- Моля, съблечи се от кръста надолу и седни на гинекологичния стол зад паравана. Ще прегледам шийката и положението на бебето. Няма да е дълго.

Никол стана. Лидка също, но Сотиров ѝ направи спокоен жест да остане на стола до бюрото.

- Баба може да почака тук.

Лидка седна бавно. Очите ѝ обаче следваха внучката до последния момент, докато Никол изчезваше зад паравана.

Сотиров взе чифт сини ръкавици, мина зад паравана и спря в полукрачка.

Никол беше чисто гола.

Не само от кръста надолу. Напълно. Седнала на гинекологичния стол с разкрачени крака, ходилата вече в металните опори, големият ѝ корем изпъкнал напред, тежките гърди свободни и леко отпуснати встрани от тежестта, зърната тъмни, твърди, леко наедрели. Между разтворените ѝ крака се виждаше всичко – гладко, мокро, вече леко отворено. Тя го гледаше и се усмихваше съвсем леко, почти невинно, но погледът ѝ беше мръснишки.

Сотиров беше професионалист. Не каза нищо за голотата. Просто си сложи ръкавицата с тихо щракване, намаза два пръста с гел (въпреки че се виждаше ясно, че няма да има нужда) и застана между широко разтворените ѝ бедра.

Когато първите два пръста влязоха в нея, Никол изстена съвсем тихо – нисък, треперещ звук, който умишлено заглуши с прехапана устна. Пръстите му потънаха лесно. Беше мокра. Не просто влажна – капеше. Тя се стегна около пръстите му нарочно, ритмично, сякаш вече ги ебе, и го гледаше право в очите предизвикателно.

Сотиров помръдна пръстите по-дълбоко – проверяваше шийката, положението. Никол дишаше по-бързо. Гърдите ѝ се повдигаха.

После, съвсем тихо, едва чуто, така че баба ѝ отвъд паравана да не долови нито дума, прошепна с дрезгав глас:
- Докторе, моля те, пъхни ми го! Не издържам вече! Ебе ми се, ама баба ми не ме оставя на мира нито за минута! Моля те, вкарай го!

Сотиров спря движенията на пръстите, но не ги извади.

- Виж ме! – прошепна пак, още по-тихо, с блеснали очи. - Цяла съм мокра само защото ме пипаш с пръсти. Представи си какво ще стане, ако ми пъхнеш хуя. Искам го! Искам да ме ебеш точно тук, на този стол, докато баба ми седи там и мисли, че ме преглеждаш. Ще бъда тиха. Обещавам. Само… влез. Моля те, докторе, пъхни ми го дълбоко!

Отвъд паравана се чу спокойният глас на Лидка:
- Всичко наред ли е, Никол?

Никол отговори високо, с почти невинен, леко страдалчески тон:
- Да, бабо… просто ме преглежда. Малко натиска… неприятно е, ама съм добре.

После отново се обърна към Сотиров, гласът ѝ отново едва шепот, пълен с желание:
- Виждаш ли как я лъжа? Тя ме пази като орлица. Не ме оставя на мира, защото знае, че ако ме пусне сама пет минути, ще си намеря някой да ме напълни. А аз… аз искам точно това! Искам да ме ебеш, докато тя седи там. Искам да ме напълниш и после да изтича от мен, докато си слагам дрехите. Моля те, не ме карай да продължавам да се моля.

Сотиров мълчеше няколко дълги секунди. Пръстите му все още бяха забити в нея. Тя се свиваше около тях в бавен, умишлен ритъм, сякаш го предизвикваше. После извади пръстите си бавно. Той погледна към паравана – сянката на Лидка все още седеше неподвижна.

После смъкна ципа на панталона си бавно, милиметър по милиметър, за да не се чуе. Хуят му изскочи – тежък, дебел, напълно изправен, с тъмна глава, която вече блестеше. Никол го огледа и езикът ѝ мина бавно по долната устна.

- О, шит! – прошепна тя с истинска наслада. - Дебел си. И дълъг. Перфектен! Ще ме разпънеш хубаво…

Сотиров се приближи между широко разтворените ѝ крака. Големият ѝ корем беше между тях, тежък. Той сложи главата на члена си точно върху мокрото, горещо отверстие и я потърка бавно нагоре-надолу, мажейки се с нейните сокове. Никол издиша треперещо и повдигна леко задницата, колкото ѝ позволяваше коремът.

- Не ме дразни! – прошепна отчаяно. - Вкарай го. Целия. Сега.

Той натисна.

Главата влезе бавно. Никол прехапа устна толкова силно, че почти я разкървави, за да не изстене на глас. Очите ѝ се замъглиха, когато дебелият хуй започна да я разпъва. Сотиров влизаше сантиметър по сантиметър, контролирано, докато целият потъна в нея докрай. Никол трепереше. Утробата ѝ се свиваше около него в спазми.

- Ох… – издиша тя едва чуто. - Усещам те чак горе, сякаш опираш в бебето! Не мърдай още, дай ми секунда…

Сотиров спря, забит до корен. Едната му ръка лежеше върху големия корем, усещайки топлината и лекото помръдване отвътре. После започна да се движи – къси, дълбоки, почти безшумни тласъци. Всеки път, когато влизаше докрай, Никол се свиваше и издишваше треперещо през устата.

- Да, така! – мърмореше тя между тласъците. - По-дълбоко! Можеш още! О, Боже, колко съм пълна! Баба ми седи там и няма представа, че точно сега ме ебеш…

Отвъд паравана отново се чу гласът на Лидка, този път малко по-близо:
- Никол? Докторе? Всичко наред ли е? Чувам някакви звуци.

Никол отговори бързо, с треперещ, пресипнал глас, докато Сотиров продължаваше да я чука бавно и дълбоко:
- Да, бабо… всичко е наред! Просто натиска по-силно върху шийката. Малко ме заболя, ама издържам.

Сотиров ускори леко. Тласъците станаха по-силни и по-дълбоки. Мокрите звуци вече се чуваха по-ясно – меко, хлопащо пляскане всеки път, когато влизаше докрай. Никол трепереше цялата. Едната ѝ ръка стисна металната опора на стола до побеляване, а другата покри устата ѝ плътно, за да заглуши стенанията, които се опитваха да излязат.

- По-силно! – прошепна тя през пръстите си. - Можеш! Тя няма да чуе. Искам да ме ебеш както трябва! Искам да ме напълниш! Искам да ме напълниш толкова, че да изтича по стола! Моля те, докторе… чукай ме!

Сотиров се наведе по-ниско, почти над тежкия ѝ корем, и започна да я ебе по-ритмично и по-дълбоко. Едната му ръка държеше бедрото ѝ разтворено, а другата галеше корема в кръг, усещайки как се тресе с всеки тласък. Никол беше толкова мокра, че сокът вече се стичаше по задницата ѝ директно към стола.

В този момент се чу ясно скърцане на стол.

Лидка беше станала.

Стъпките ѝ се чуха по пода – бавни, тежки, приближаващи се към паравана.

Никол отвори широко очи и прошепна бързо, почти панически, но все още безумно възбудено:
- Не изваждай… за Бога, не изваждай! Остани вътре. Ще измислим нещо. Само не ме оставяй празна сега!

Сотиров спря движенията, но остана забит докрай в нея. Курът му пулсираше дълбоко вътре. Никол го стисна силно отвътре, сякаш се опитваше да го задържи насила.

Сянката на Лидка се приближи до ръба на паравана.

Ръката ѝ вече се вдигаше, за да го дръпне.

- Госпожо, моля, останете си на мястото, докато прегледът приключи! – каза Сотиров с авторитетен тон.

Лидка спря. Ръката ѝ вече беше вдигната към края на платнения преграден цвят.

- Ама аз само… искам да проверя дали всичко е наред с внучка ми.

- Ако не е наред, ще ви кажа аз! Ако са ви слаби нервите, изчакайте навън. Има какво да ви обсъдим, но сега си седнете на мястото.

Строгият, хладнокръвен тон респектира Лидка моментално. Тя се поколеба още секунда, а после бавно се обърна и седна обратно на стола.

Зад паравана Никол трепереше от смях възбуда. Усмихваше се широко. Очите ѝ блестяха, докато все още лежеше разпъната на стола с дебелия хуй на Сотиров дълбоко в нея.

Прошепна едва чуто, доближила устни почти до ухото му:
- Благодаря ти, докторе! О, шит, благодаря ти…

Сотиров започна да се движи отново. Бавно отначало, после по-дълбоко и по-силно. Мокрите звуци се върнаха – меко, хлопащо пляскане всеки път, когато влизаше до корен. Никол хапеше устните си до болка, за да не издаде нито един звук. Гърдите ѝ се люлееха, а големият ѝ корем се тресеше с всеки тласък. Тя беше близо. Много близо.

- Докторе… – прошепна тя треперещо. - Ще свърша! Ще свърша върху хуя ти! Не спирай…

Сотиров ускори. Къси, силни, точни тласъци. Никол се изви, прехапа китката си, за да заглуши всичко, и оргазмът я удари като ток. Тя се гърчеше беззвучно, стените ѝ се свиваха спазматично около хуя му, краката трепереха в металните опори, а коремът ѝ туптеше и се отпускаше. Сотиров спря напълно, забит докрай, и я остави да се разтърси. Държеше я здраво за бедрата, докато вълните отминаваха.

Когато най-накрая тя се отпусна, дишаща тежко през устата, той направи още три-четири дълбоки, бавни тласъка докрай, а после извади хуя си с мокър звук. Никол изстена тихо от внезапната празнота. Сотиров се изправи над нея, хвана хуя си и се изпразни направо върху големия ѝ корем.

Първа дебела, гореща струя се разби в средата на корема ѝ. Втора – по-нагоре. Трета – по-ниско, към онази линия, където коремът се срещаше с бялата кожа. Четвърта, последна, се разля и започна бавно да се стича надолу към все още отвореното ѝ отверстие.

Никол гледаше с полузатворени очи как спермата му се размазва по корема ѝ и се усмихваше напълно доволна. Сотиров най-спокойно си избърса и прибра хуя в панталона, закопча ципа, взе няколко хартиени кърпи от поставката и ѝ ги подаде без дума.

Тя започна да се бърше бавно, нарочно размазвайки част от семето още по-надълбоко в кожата, докато му шепнеше:
- Докторе, благодаря! Искам да ти духам. Моля те, направи нещо! Искам да те взема в устата. Искам да те изсмуча докрай. Моля те…

Сотиров не отговори.

Просто каза с нормален, ясен глас, така че Лидка да чуе:
- Обличай се.

После дръпна паравана настрани с едно движение и излезе към бюрото. Лидка седеше там, нетърпелива, в очакване.

Сотиров седна зад бюрото, отвори папката, прелисти няколко листа и започна спокойно:
- Така… имам да ви кажа няколко неща.

Лидка се наведе напред.

- Първо... – продължи той. - Всичко изглежда наред. Бебето е добре, сърдечната дейност е стабилна, положението е нормално. Шийката е леко скъсена, но това може да е фамилна обремененост. Нищо обезпокоително на този етап.

Лидка въздъхна с облекчение, но Сотиров не спря.

- Докато я преглеждах, Никол ми спомена, че не е имала сексуални контакти, откакто е бременна, защото вие я държите изкъсо. Това по-скоро може да ѝ навреди. Да ограничавате млада, здрава жена по този начин не е добре.

Лидка се изправи на стола.

- Ама докторе, ако знаете с какви нехранимайковци се е виждала внучка ми преди! Какви типове!

- Без значение! – прекъсна я Сотиров спокойно, но твърдо. - Цялата беше влажна и реагираше при всяко докосване. Тялото ѝ говори ясно. Не е добре да я ограничавате до такава степен. Сексът, воден отговорно, ще повлияе добре на общото ѝ състояние.

В този момент Никол вече беше облечена. Тя излезе зад паравана и седна до баба си. Лицето ѝ беше все още леко зачервено, устните – подути от хапане, но седеше кротко и слушаше. Под роклята ѝ, върху кожата на корема, все още се усещаше лепкавата следа от спермата на Сотиров, която не беше успяла да почисти напълно.

Сотиров продължи, сякаш нищо особено не се беше случило:
- Секс задължително с презерватив! Еякулацията вътре по време на бременност може да предизвика преждевременни контракции, а на нея още ѝ е рано. Но самият секс като цяло ще ѝ се отрази добре. Препоръчвам го.

Лидка отвори уста да възрази, но той вече беше минал на следващата точка:
- Второ. Вие сте баба по майчина линия, нали?

- Да, докторе.

- Добре! Минете зад паравана и се съблечете до кръста. Ще ви прегледам и вас.

Никол направо ахна. Главата ѝ се завъртя към баба ѝ, после към Сотиров, а очите ѝ се разшириха от изненада и внезапна, мръсна надежда. Лидка замръзна на стола.

- Аз? Преглед? Ама аз не съм дошла за…

- Госпожо! – гласът на Сотиров отново стана спокоен и абсолютен. - Дъщеря ви е в чужбина, а внучка ви е бременна и под ваша пряка грижа. Има фамилна обремененост по шийката, която току-що отбелязах. Искам да видя и вас. Съблечете се до кръста и минете зад паравана. Сега!

Лидка мълчеше няколко секунди. Никол държеше дъха си. После баба ѝ бавно, много бавно стана. Погледна внучката си за кратко и тръгна към паравана. В очите на Никол имаше нещо победоносно.

Сотиров се обърна към Никол и каза спокойно:
- Ти остани тук. Седни. И слушай!

Никол седна. Между краката ѝ все още беше мокро. Върху корема ѝ все още лежеше съхнещата сперма на доктора. И тя вече знаеше, че следобедът току-що беше станал много по-интересен.

Зад паравана се чу леко шумолене на дрехи.

Лидка се събличаше.

- Ама докторе… аз съм на шестдесет и една. Не съм ходила на гинеколог от четири-пет години. Имам час за мамолог чак догодина.

Гласът на Сотиров дойде спокоен, почти весел:
- Чудесно! Значи си свалете и дрехите над кръста. Аз съм и мамолог.

Лидка ахна тихо.

- О, боже! Ще ме подлудите на стари години!

- Не сте стара, госпожо! Сваляйте дрехите. Ще дойда след минута.

- Готова съм! – чу се гласът на Лидка след около минута.

Бил беше по-тих, по-стеснителен.

Сотиров стана от бюрото, взе нов чифт сини ръкавици, сложи ги с тихо щракване и мина зад паравана.

Лидка беше чисто гола.

Права. Тежки, обемни гърди без никаква празнота в тях – пълни, меки, с големи тъмни ареоли и зърна, които още не бяха твърди. Между краката – късо подстриган тъмен храст, небръснат, но спретнат. Леко отпуснат, женствен корем. Хубави, плътни бедра, които още държаха форма. Кожата ѝ беше мека, зряла, топла.

Сотиров не каза нищо за голотата. Отиде направо към гърдите ѝ.

- Отпуснете се. – каза той ниско.

Ръцете му обхванаха тежките ѝ цици. Той ги опипа отвсякъде – отдолу, отстрани, към подмишниците, след което бавно се върна към центъра. Палците и показалците му стиснаха зърната – не грубо, но достатъчно силно, че те веднага да се втвърдят. По кожата на ръцете на Лидка моментално настръхнаха косъмчетата и тя издиша треперещо през устата.

- Добре… – продължи той с професионално спокойствие. - Сега сядайте на стола и сложете краката върху стойките.

Лидка се подчини без възражения. Качи се на гинекологичния стол, постави ходилата си в металните опори и разтвори крака. Лицето ѝ беше пламнало в червено.

Тя погледна смутено надолу към храста си и промърмори:
- Извинявайте, не съм подготвена. Обикновено, когато ходих на прегледи в миналото, винаги бях гладко обръсната.

Сотиров вече стоеше между широко разтворените ѝ бедра.

Той я погледна право в очите и каза с тих, плътен и успокояващ глас:
- Спокойно, госпожо! Не се притеснявайте! Виждал съм какво ли не. И точно така трябва да изглежда жена като вас... зряла, естествена и красива.

Думите му я омаяха и я успокоиха повече, отколкото самата тя очакваше. Лидка отпусна главата си назад срещу облегалката и затвори очи.

Сотиров намаза два пръста с лубрикант, въпреки че се виждаше, че тя вече е леко влажна. После ги пъхна в нея бавно и дълбоко. Лидка потръпна цялата. Стените ѝ бяха горещи, меки и стегнати за възрастта ѝ.

Докато пръстите му започваха бавно да я пронизват, той подхвана разпита с професионален тон:
- Кажете ми сега… на колко години сте точно?

- На шестдесет и една. – отговори тя с пресипнал глас.

- Колко бременности сте имали общо?

- Четири. Но две от тях прекъснах навреме.

От другата страна на паравана Никол повдигна вежди. Тя знаеше само за двете раждания – майка ѝ и леля ѝ. Другите две бременности бяха напълно нова новина за нея.

- Защо ги прекъснахте?

- Бях млада и абсолютно неопитна тогава, докторе.

- Ясно. А кога ви беше последният цикъл?

- Когато бях на четиридесет и седем.

През цялото време на този уж официален разговор двата пръста на Сотиров не спираха. Те се движеха бавно и дълбоко навътре и навън, извивайки се леко, докато палецът му беше легнал върху наедрелия ѝ клитор, натискайки го с малки, кръгови движения – ненатрапчиво, но безмилостно.

Лидка започна да диша все по-учестено. Вълна от възбуда, каквато не беше изпитвала от години, бавно се надигаше между краката ѝ, карайки бедрата ѝ да потрепват.

- А кога за последно правихте секс, госпожо?

Лидка го погледна смутено. Устните ѝ се разтвориха, но от тях не излезе нито звук.

- Стандартен медицински въпрос. – каза Сотиров спокойно и натисна палеца малко по-силно върху клитора. - Отговорете.

- Преди осем години. – прошепна тя.

Сотиров кимна, сякаш си записваше наум, а пръстите му продължаваха да я чукат бавно и палецът да мачка чувствителната точка.

- Това е доста дълго време. Вие сте хубава жена. Здрава. Защо сте се оставили така?

Лидка не отговори. Само преглътна. Лицето ѝ беше червено. Между краката вече се чуваше леко, мокро хлюпане. Пръстите му влизаха по-лесно.

Сотиров извади пръстите изведнъж. Ръкавицата блестеше. После, без предупреждение, я шляпна леко с откритата длан точно върху късо подстригания триъгълник – не силно, но достатъчно звучно.

Лидка трепна и изстена тихо от изненада. Тя все още не осъзнаваше напълно какво се случва. Но тялото ѝ вече беше предало. Клиторът пулсираше. Стените ѝ се свиваха около празнотата. Зърната бяха твърди като камъчета. И за първи път от осем години между краката ѝ имаше истинска влага.

От другата страна на паравана Никол седеше с широко отворени очи и притиснати едно в друго бедра. Тя беше чула плесницата. Чувала беше всеки въпрос. И вече беше отново мокра.

Сотиров свали едната ръкавица, хвърли я настрани и каза тихо, все още между широко разтворените крака на Лидка:
- Сега ще продължим по-подробно. И този път няма да съм толкова нежен. Трябва да проверя реакцията на тъканите.

Лидка го погледна с вече мътни очи и само кима леко.

Сотиров откопча ципа бавно. Звукът на метала се чу ясно в тишината. Лидка трепна цялата. Главата ѝ се повдигна, а очите се разшириха, когато видя как той изважда вече напълно твърдия, дебел хуй. Главата беше тъмна и блестяща, жилите изпъкнали, тежък и готов. Той го държеше в едната ръка и го насочи точно към мокрото, леко отворено отверстие между плътните ѝ бедра.

- Докторе… – започна тя.

Гласът ѝ беше преседнал от изненада и внезапна, забравена възбуда.

Той не й даде време да довърши.

Сложи горещата глава върху мокрите ѝ устни и натисна. Влезе бавно, упорито, сантиметър по сантиметър. Лидка издиша дълго, треперещо, почти пъшкане. Очите ѝ се замъглиха. Усещаше как дебелият хуй я разпъва след осем години пълна празнота. Стените ѝ се съпротивляваха в началото, стегнати и забравени, но после се предадоха и го приеха по-дълбоко с мокър, хлюпащ звук.

Сотиров заговори на нормален, ясен глас, достатъчно силен, за да го чуе и Никол от другата страна на паравана:
- Добрата новина е, че вашата шийка е в отлично състояние за възрастта ви. Малко по-скъсена, както при внучка ви, но еластична и здрава. Няма атрофия, няма сухота. Тялото ви е запазило много повече, отколкото повечето жени на шейсет и една.

Докато говореше, той продължаваше да потъва в нея. Бавно. Докрай. Големите му яйца най-накрая се притиснаха плътно в мократа ѝ кожа. Лидка гледаше надолу с отворена уста как целият дебел хуй изчезва в нея. Не можеше да каже нито дума. Тялото ѝ беше заето да преоткрива усещане, което си мислеше, че е мъртво отдавна – да бъде разпъната, изпълнена, използвана от мъж.

Сотиров започна да се движи. Дълги, тежки, равномерни тласъци. Всеки път когато влизаше до корен, Лидка издаваше тих, неволен стон. Той леко открехна завесата с една ръка, така че от бюрото да се вижда ясно какво прави.

Никол ахна на глас. Ръката ѝ моментално се шмугна под роклята и започна да мачка топлата, отново мокра пичка. Очите ѝ бяха широко отворени, а устните – полуотворени. Тя гледаше как докторът, бавно и дълбоко, ебе баба ѝ и не можеше да откъсне поглед.

Сотиров продължи да говори спокойно, сякаш прави най-обикновен преглед, докато хуят му влизаше и излизаше от Лидка с все по-мокри звуци:
- Анатомично много приличате на внучка си. Същите пропорции, същата реактивност. Сигурен съм, че и дъщерите ви са така. Жалко, че не са тук… щях да ги прегледам и тях. За сравнение.

Лидка само кимваше слабо, почти безсъзнателно, докато поемаше всеки тласък. Усещаше как дебелият хуй стига докрай, как тежките яйца се удрят в нея с мек плясък, как собственият ѝ сок вече се маже по бедрата му и по стола. Осем години. Осем години нищо. И сега този мъж я пълнеше сякаш е най-нормалното нещо на света.

- Знаете ли, госпожо… – продължи Сотиров и леко ускори ритъма. - Като бях млад студент, имах една професорка точно на вашите години. Тя беше първата жена, която прегледах… така. Изцяло. Малко приличате на нея. Същият глас, когато започне да пъшка.

- Мхм… ах… – измърмори Лидка, вече неспособна на нормални думи.

Гласът ѝ беше дрезгав, мокър, пълен с удоволствие.

Сотиров ускори още. Тласъците станаха по-силни, по-дълбоки, по-шумни. Пляскането на кожа върху кожа се чуваше ясно в целия кабинет. Лидка започна да пъшка по-силно – ниски, разкъсани, почти животински звуци всеки път когато той се забиваше докрай. Тежките ѝ гърди се люлееха с всеки тласък. Главата ѝ беше напълно отпусната назад, а устата – отворена.

Отвъд завесата гласът на Никол прозвуча възбудено, почти ликуващо:
- Бабо, добре ли си? Бабо, отговаряш ли?

Лидка не отговори. Не можеше. Само пъшкаше по-силно и по-високо. Ръцете ѝ стискаха металните краища на стола до побеляване на костите.

Сотиров я чукаше вече без никаква преструвка на нежност. Дълбоко. Ритмично. Безмилостно. Лидка се гърчеше под него. Зрялото ѝ тяло приемаше всеки тласък с мокри, гладни звуци. Стените ѝ се свиваха около хуя му все по-силно. После той влезе за последен път до корен, притисна се силно в нея и се изпразни дълбоко.

Горещи, дебели, пулсиращи струи.

Лидка изстена дълго, почти тихо крещене, усещайки как я пълни след осем години глад.

Сотиров не извади веднага. Остана забит докрай и продължи да говори с все същия спокоен, професионален тон, докато още пулсираше вътре в нея:
- Във вашия случай вътрешната еякулация е даже полезна. Ще стимулира кръвообращението в малкия таз, ще помогне на хормоналния баланс и мускулния тонус. Ще се чувствате по-жива и по-щастлива. Предписвам ви го.

Главата на Лидка беше напълно отпусната. Дишаше тежко. Гърдите се повдигаха бързо, а между краката вече се усещаше топлината, която започваше да изтича около хуя му.

Сотиров започна бавно да се издърпва. Мокър, блестящ, все още дебел и полутвърд. В същия момент Никол се появи в открехнатия край на завесата. Очите ѝ се разшириха още повече, когато видя гъстата бяла сперма, която веднага потече от баба ѝ в момента, в който докторът излезе напълно.

- Леле, бабо... как те е напълнил докторът! – прошепна Никол с чиста, мръсна, почти благоговейна възхита. - Гледай как изтича!

Сотиров стоеше между все още разтворените крака на Лидка, а хуят му – пулсиращ и омазан със смес от двете. Никол не се поколеба нито секунда. Коленичи право върху студения под пред него, хвана дебелия мокър хуй с двете ръце и го налапа жадно и дълбоко. Устата ѝ се затвори около него. Езикът ѝ облиза всяка капка – всяка следа от баба си и от него. Смучеше мръсно, с гласни, мокри звуци, гледайки нагоре към Сотиров.

Лидка повдигна тежко глава. Погледна надолу през големите си гърди. Видя бременната си деветнадесетгодишна внучка да коленичи между краката ѝ и да чисти с уста хуя, който току-що я беше напълнил до краен предел. За секунда очите им се срещнаха. После Лидка отново отпусна главата назад и само продължи да диша тежко. Не каза нито една дума. Не я спря.

Сотиров остави Никол да го облиза до блясък, докато говореше към Лидка с все същия равен глас:
- И така, госпожо… сексът е здраве. Не е въпрос само на морал или кой с кого спи. Чисто физически той ви помага да съществувате по-добре, по-здрави, по-живи. Затова ви предписвам отсега нататък да не се ограничавате. Нито себе си, нито внучка си.

Никол облиза последните капки, пусна хуя от устата си с мокър звук и се усмихна нагоре към него с устни блестящи от слюнка и сперма.

Сотиров си прибра члена, закопча панталона спокойно и се обърна към Лидка, която все още лежеше разтворена, с гъстата бяла течност, която бавно се стичаше от нея по задницата към стола.

- Може да се обличате. Всичко с вас е наред! Следващият контролен преглед е след месец. Ако дотогава усетите нещо необичайно или просто имате нужда... не се колебайте да ме потърсите. По всяко време.

Лидка все още не беше произнесла нито една свързана дума, след като той влезе в нея. Само дишаше. А между краката ѝ бавно, дебело се стичаше всичко, което той беше оставил дълбоко в утробата ѝ.

Никол стана от пода, облиза устните си още веднъж и погледна баба си с чисто, победоносно, почти влюбено удовлетворение.