Невъзможната двойка

04.10.2026 | Анонимен

В града всички познаваха Теодора. Баща ѝ беше комунист. През последната година в гимназията бяхме нещо като гаджета. Запознахме се в началото на пролетта през 1986 година, когато се запознавахме на един купон:
- Здрасти, аз съм Теодора! – представи се тя.
- Здравей, махаш последната буква от твоето име и вече знаеш как се казвам – отвърнах аз.

Аз съм със сини очи, тя – със зелени. И двамата сме малко над средния ръст. Аз съм русокос, а тя е с мека и красива кафява коса. През онова лято бяхме на няколко купона заедно. Целуваше се прекрасно. Последния път бяхме в парка, до едни брези. До секс така и не стигнахме. Всички ни казваха, че сме невъзможна двойка – тя от партийния елит, а аз – внук на „враг на народа“, макар ние да мислехме различно. Признахме си, че се обичаме, но лятото свърши.

Баща ѝ я изпрати да учи във Франция. Мен ме приеха право, но първо минах през казармата. Докато завърша, разбрах, че тя вече специализира в Англия. Аз се ожених. Когато се завърна в града, тя някак естествено влезе в Партията, а после стана и председател на градския комитет. Десети ноември я завари като заместник-председател на общинското ръководство. След промените обаче бързо се преориентира и оглави СДС в града.

По това време вече бях юрист на „момчетата“. Дори мутрите се съобразяваха с Теодора – някои се страхуваха интересите им да не се пресекат с нейните. Скоро разбрах, че докато е била в чужбина, е поддържала връзки с някои от най-големите сводници там. Носеха се слухове, че е била елитна проститутка, но никой не смееше да го изрече публично. Не знаех дали да вярвам – в очите ми все стоеше момичето от брезите. Тя остана неомъжена, докато аз вече имах един брак и един развод зад гърба си.

Успях да се измъкна от групировките и си отворих частна кантора. Започнах да работя за синдикат „Подкрепа“. Покрай оплаквания на работници от една шивашка фирма трябваше да преговарям с работодателя, който се оказа... Теодора. Формално фирмата беше на братовчед ѝ, защото тя вече беше заместник-кмет. Накрая останахме само двамата с него на масата. Той вдигна ръце и ѝ звънна пред мен. Тя се съгласи да се видим в общината. Отидох. Макар и в официален тъмносин костюм, с коса на кок и очила тип „чиновничка“, пак изглеждаше красива.

Преговаряхме около 25 минути и постигнахме споразумение. Тя дружелюбно ме обвини, че съм ѝ отнел времето за почивка. Не знам как събрах смелост, но предложих да ѝ се реванширам с вечеря. Тя само ме погледна и ми каза:
- Ама, разбира се, че ще вечеряме заедно! – каза тя и добави: - И може би не само това...

Прибрах се, взех душ и се преоблякох. На минаване покрай аптеката си купих три презерватива – знае ли човек кога ще му излезе късметът! Вечеряхме във Военния клуб, в достатъчно дискретно сепаре. Явно тя и друг път беше идвала тук, защото я посрещнаха като редовен клиент, а тя познаваше всички по име. Оставих я тя да поръча. Тя се засмя:
- Някои смятат за опасно да оставят всичко в ръцете на един заместник-кмет, дори и поръчка в ресторант.

Усмивката ѝ не се беше променила. Теодора беше с друг костюм – светлосин, меката ѝ кафява коса беше пусната свободно, не беше с очила. Наслаждавах се на зелените ѝ очи.
- Аз не оставих поръчката точно на заместник-кмета. – казах аз.
Тя остана леко изненадана. Хубавите ѝ устни, с червило с цвят на карамел, леко се присвиха:
- Че на кого друг?
- На едно момиче, което познавах преди около петнайсет години...

Упс! Късно беше!
- Е, точно по този начин още никой не ми беше казал, че съм... пораснала! – започна тя яростно, но завърши удивително примирено.
- Това се отнася и за мен.

Разказах ѝ накратко за следването, за женитбата и развода си. Теодора беше добър слушател. Междувременно вече стигнахме до основното ястие. Донесоха ѝ червено вино.
- А на теб, освен следването, какво друго ти се случи? Доста хора разказват какви ли не странности за теб, а някои дори се страхуват.

Тя отпи сериозна глътка. После още една. Погледна ме в упор.
- Ако ти кажа, че още съм девствена и че останалото са слухове, пуснати от баща ми, ще повярваш ли?
- Но как... по-точно защо?

Леко блокирах... девствена?
- Честно да ти кажа, и аз не знам! – Теодора отметна един кичур от косата си. - Отначало си мислех за теб, после опитах да си намеря гадже, но като чуеха, че съм от България, с кавалерите ми някак си оставахме на поза 69 и високоинтелектуални разговори. По едно време си мислех, че съм лесбийка. Опитах веднъж с едно момиче, но не беше това, което очаквах. Пробвах и анален секс, но не ми хареса… заболя ме. А като се върнах тук, знаеш какъв хаос беше. Кръгла маса, преговори, работа. Пък и сега ми е пределната година.
- Една жена на трийсет и три?
- Да, една жена на трийсет и три... – повтори тя.
- Интересно, че спомена мен! Доколкото си спомням, никога не съм ти и намеквал, че искам да спя с теб, но помня колко хубаво се целуваше.
- А искаш ли да спиш с мен сега? – попита тя с малко по-различен глас.

Донесоха ни крем карамел. Погледнах я внимателно. За жена на трийсет и три определено изглеждаше страхотно. И то не само защото беше почти без грим.
- Само съм си мечтал. Нали помниш какво говореха за нас?
- Мда... невъзможната двойка. Помня.

След карамела ни донесоха кафе. Теодора ме гледаше как довършвам карамела си. Оставаха ми още две лъжички, когато тя каза:
- Какво ще кажеш да сбъдна мечтата ти? Още повече че тя не е само твоя...

Аз се задавих. Не разбрах откъде се взе в ръката ѝ чаша с вода. Отпих.
- Добре ли си? – притеснено ме попита тя.
- Аха… – успях да отговоря аз и допих водата.

Тя се засмя. После стана сериозна:
- Виж, ако съм те притеснила, извинявай!
- Не, не си! – погледнах я аз. - Честно казано, не очаквах подобно предложение... макар да ми се искаше да чуя нещо подобно от теб от много отдавна.

Очите ѝ заискриха.
- Е, по-добре късно, отколкото никога!

Изпих си кафето почти на екс.
- Къде живееш сега? – попита тя.
- Зад гимназията ни, а ти?
- До Халите.

Взехме си такси и седнахме и двамата отзад. Първо казах нейния адрес. Докато пътувахме, я прегърнах. Тя потърка носа си в моя и ме целуна. Устните ѝ бяха меки и ухаеха на кафе. Целунах я по шията. Тя измърка:
- Мррр... не си забравил значи!

Усмихнах се – да, тя обичаше да я целувам там едно време. Но когато захапа ухото ми, разбрах, че и тя не е забравила нищо.
- Да сляза ли с теб?
Тя се стегна.
- Нека не е днес. Утре?
- Както кажеш! Един ден повече или по-малко след толкова години няма кой знае какво значение.

Тя се усмихна:
- Невъзможната двойка, а?
Слезе от таксито, а аз продължих към апартамента си. На слизане понечих да платя, но шофьорът с тон, пълен с уважение, ми каза:
- А, аз пари от приятел на Теодора Златанова няма да взема!

Стана ми любопитно:
- А ти скоро возил ли си други нейни приятели?
- А... ти май си първият – засмя се той, сякаш едва сега откриваше топлата вода.
- Е, щом според теб съм първият, ще си платя! Първият път всичко се плаща!

На другия ден се случи нещо неочаквано – докато обяснявах на работниците кои искания могат да бъдат изпълнени и кои не, в офиса влезе Теодора, придружена от братовчед си. Беше облечена с бяло сако, жълта риза с тъмножълта вратовръзка и бяла пола до прасците. Цялата в бяло – отиваше ѝ невероятно. Представих си я като булка и за миг ми прилоша от удоволствие.

- А, бай Христо, здрасти! Здрасти, Пенке! – тя изброи почти всички поименно. - Искам да говоря с вас в присъствието на адвоката ви, ако може? – погледна първо към тях, а после към мен.

Аз вдигнах рамене:
- Е, не получавам такова предложение всеки ден, така че оставям решението на работниците.
- Добре, госпожице Златанова, слушаме Ви… – като най-авторитетен, Христо даде „разрешението“ си.

- Знам какво искате! Веднага не може да стане, но ви предлагам споразумение. Първо, към отпуските според стажа ще се добавят допълнителни дни за извънреден труд, но не повече от 18 дни годишно. Правилото е: един ден извънреден труд в месеца – един ден отпуск в повече. Второ, предлагам да променим трудовите ви договори така, че от следващия месец, освен основна заплата, да получавате и процент. Какво печелите? Основното си възнаграждение така или иначе ще го вземете в размера, в който е и в момента. Процентът означава повече пари за всяка по-бързо изпълнена поръчка. Откъде идват тези средства? Те и досега са били в предприятието, но отиваха за административни разходи, премии на ръководството и режийни. Говорих сутринта с администрацията, трима души вече са подали молби за пенсиониране. Административните разходи могат да се намалят наполовина, без това да пречи на работата. Премиите на началниците също се режат наполовина. За режийните и болничните обаче ми трябва вашето съдействие! Не ми казвайте, че не знаете, че половината болнични са „на приятелски начала“, а хората са здрави, но просто не искат да ползват неплатен отпуск.

Няколко от работниците се подсмихнаха. Теодора – също.
- Виждам, че се усмихвате! Значи ли, че сме се разбрали и от утре стачката приключва?
- Трябва да говорим и с останалите. – каза бай Христо. - Лично аз мисля, че можем да я прекратим още от утре, но не върви да вземам решение вместо всички.
- Добре тогава! Павел ще дойде с вас. Ако има въпроси, той знае всички подробности. Аз ще изчакам тук, ако може.

Кимнах с глава. Когато излязоха, я погледнах с искрено възхищение.
- Бързо действаш. Браво!
- Благодаря! Нямах особен избор! – призна тя. - Ако журналистите още не са направили връзката, до два дни някой щеше да ме набута в новините. Точно сега нямам нужда от това! Пък и хората във фирмата са свестни, поне повечето. Защо да не получават повече? Те си го изработват.
- Искаш ли нещо? Имам кафе, коняк, уиски, кола, чай?
- По твой избор! – отвърна тя.

Отидох до минибара, налях две уискита и добавих лед. Тя пое чашата си и се чукнахме.
- Нали си наясно, че не дойдох тук само заради тях? – попита ме директно.
Този път успях да не си разлея питието, но тя забеляза реакцията ми и се засмя.
- Ама аз ако всеки път ти действам така...
- Карай да върви! – засмях се аз. - Но мисля, че ще ме разбереш! Не всеки ден жена като теб ми подхвърля подобни въпроси. Знаеш ли какво стана снощи?

Разказах ѝ за таксиметровия шофьор. Тя слушаше с усмивка и пламъчета в очите, но изведнъж те изчезнаха и тя стана сериозна.
- Е, нормално! Хем плюят, хем не вярват на нищо! Интересно ми е дали вече не е разказал за теб на колегите си.
Изобщо не ми беше хрумнала подобна мисъл!
- И какво, ако е?
- Ами при мен всичко е под прицел. Днес шофьорите ще си разказват, утре някой журналист ще го напише, вдругиден ще стане политически въпрос, а аз те искам за себе си. Ще издържиш ли на приказките, клюките, слуховете… – докато говореше, имах усещането, че иска да ме хипнотизира. - Теодоре, аз те обичам и искам да се оженим, разбираш ли?
- Ти... аз... сватба?
- Защо не? Ти нямаш деца, а аз все още съм девствена. Какво може да ни попречи?
- Много неща могат...
- Дай да ги изброим! – тонът в гласа ѝ стана същият делови, както пред работниците. - Ти работиш за синдикат, който мрази Партията. Аз пък съм на път да стана кмет на следващите избори, ако си изиграя правилно картите. Моите родители отдавна нямат думата за личния ми живот. Баща ми вдигна ръце от мен. Той пусна слуха, че съм била момиче на повикване във Франция, за да ме контролира, но си направи сметката без кръчмар. Казах му, че това е последната му намеса, която ще изтърпя. Ти си самостоятелен, имаш собствен апартамент, аз също. Бившата ти жена е омъжена за друг и е бременна в шестия месец... упс, извинявай! Това май не трябваше да го казвам!

Тя млъкна и ме погледна притеснено.
- Теодоре, това не ми е хрумвало, но... ти да не си импотентен?
Разсмях се като пълен идиот.
- Хайде това да го уточним довечера, става ли?
Тя смутено се подсмихна и се изчерви. Искаше да продължи, но аз я спрях:
- И моите родители отдавна не се месят в личния ми живот. Ще карам направо! Добре, ще се оженя за теб! Стига да не се окаже, че не ме лъжеш за... едно нещо.
Тя схвана намека и се изчерви като домат.
- За нищо не те лъжа! Още повече...
- Добре! – прекъснах я аз.

Телефонът ѝ звънна. Тя вдигна, изслуша човека отсреща и каза само: „Добре, ще се чуем скоро“, след което затвори.
- Нали си наясно, че ако се оженим, може да не станеш кмет по чисто биологични причини? – попитах я аз.
- Аха… – очите ѝ направо горяха насреща ми.
Хем ми беше приятно, хем леко се стегнах – с тази жена трябваше да внимавам какво говоря и какво правя. Протегнах чашата си. Изпихме си уискито. Теодора стана.
- Трябва да се връщам в общината.
- Довечера?
- След работа ти докога си тук?
- Целият ден.
- Обади ми се, когато приключиш!
- Добре.

Изпратих я до вратата. Преди да отворя, тя ми залепи една целувка. Когато се отделихме, тя внимателно избърса червилото си от лицето ми, а аз я погалих по брадичката.
- Чао! – и изхвръкна.

Постоях малко, сипах си втора чаша уиски и се замислих. Винаги съм искал тази жена. Защо сега се плаша? Бил съм женен веднъж, знам или поне си мисля, че знам какво иска една жена и как да получавам това, което искам аз. Но имаше и нещо друго. Да, страхувах се, защото знаех, че я обичам. А дали тя още ме обичаше по същия начин?

Денят мина сравнително спокойно. Приключих пет минути преди края на работното време на общината и ѝ звъннах.
- На вечеря у нас? – чух гласа ѝ отсреща.
- Добре. В колко?
- Да кажем, в седем и половина?
- Добре.
- Предпочитания за менюто?
- Ммм… нямам. Освен ако помниш...
- Ясно! Крутони, пиле с картофи, бяло вино и грозде. Или таратор, мусака, салата от домати и краставици, ракия и вода. Кое да бъде?

Направо онемях!
- Там ли си? – попита тя.
- Да, тук съм! Успя да ме изненадаш! Нека бъде пилето.
- Добре. Изненадите тепърва предстоят! Ще те чакам!

Тя помнеше неща за мен отпреди петнайсет години, а аз се питах дали ме обича. Или съм пълен идиот, или е просто тъп страх от обвързване, нищо повече! Оставаше само да видим какво ще стане вечерта. Постарах се да си припомня всичко, което знаех за нея.

Позвъних на вратата с огромен букет рози. Тя отвори. Беше облечена в дълга черна рокля. Очите ѝ се разшириха:
- Рози?
- Да.
- Благодаря ти много! – целуна ме по бузата. - Боже, колко съм глупава! Ти помниш дори какви цветя обичам!

Не ѝ позволих да сервира всичко сама и видях, че това ѝ е приятно. Седнахме – наистина имаше пиле с картофи, грозде и бяло вино. Когато приключихме с храната, тя тръгна да отсервира. Помогнах ѝ и предложих да измием чиниите заедно. Тя ми подаваше, а аз ги миех. При последната чиния я напръсках леко с вода. Тя изписка и се ухили. Посегна и ме напръска директно от чешмата. Не се сдържах, напълних една чаша с вода и тръгнах да я гоня. Тя се опитваше да се скрие в дневната, когато излях чашата върху косата ѝ.

Обърна се и ме придърпа към себе си. Беше мокра и ухаеше на нещо познато. На бреза. Казах ѝ го. Тя се усмихна и ме прегърна. Много тихо попита:
- И това ли помниш?

Да, аз наистина помнех брезите и онази целувка. Леко се отдръпнах и я погледнах в очите. Тя леко разтвори устни. Целунах я – толкова дълго, колкото можех. Когато ръката ми се плъзна надолу, разбрах, че под роклята няма нищо.
- Първата ми изненада! – прошепна ми тя задъхано. - Ще има още две!

Хвана ме за ръка и ме поведе към спалнята. Почти цялата стая беше осеяна с малки свещи, а в няколко миниатюрни вазички бяха сложени свежи брезови клончета. Едва сега разбрах защо усетих мириса на бреза.
- Втората ми изненада! – прошепна тя, погали ухото ми и го целуна.

Съвсем леко ме одраска едновременно по гърба и гърдите. Бях забравил колко хубаво може да бъде това! Обърнах я с гръб към мен, целунах я по врата и разкопчах ципа на роклята ѝ. Тя не помръдна. Пресегнах се и погалих гърдите ѝ. Сякаш се връщах в миналото – с тази разлика, че сега зърната ѝ бяха станали по-големи отпреди и сякаш два пъти по-твърди. Тя изпъшка.

Продължих да я милвам по корема, докато я целувах по врата. Когато стигнах до пъпа, много внимателно прокарах пръст в него. Тя се обърна към мен, хвана моите зърна и леко ги стисна. Стегнаха се веднага.
- Едно време стигнахме точно дотук. – каза тя.

Усмихнах се.
- Помня! – леко погалих с дясната си ръка дупето ѝ. - Ммм... станало е малко по-голямо, но е все така стегнато. Харесва ми!
Тя се притисна към мен и в същото време притисна ръката ми към задните си части.
- И на мен ми харесва биреното ти коремче! – прошепна тя.

Бутнах я леко на леглото. Беше изцяло избръсната. Смъкнах панталоните си. Явно ѝ хареса, че и аз се бях погрижил за себе си и бях видимо възбуден. Легнах върху нея.
- Нали няма веднага? - този глас не беше на Теодора от последните два дни, а на онова момиче, което познавах някога.
- Не, няма веднага… – обещах и я целунах.

Тя ми отвърна на целувката. Погалих я по главата, а тя започна да обхожда гърба ми. Слязох с целувки до пъпа ѝ. Чувах как дишането ѝ се ускорява и става накъсано. Продължих под пъпа, докато стигнах до нея. Беше вече влажна. Леко облизах целия отвор отдолу нагоре. Повторих и потретих, докато усетих как набъбва под допира ми. Започнах да я изследвам ритмично с език.
- Хубаво ми е! Много ми е хубаво! – ахкаше и извиваше тялото си Теодора. - Моля ти се, не спирай!

Нямах намерение да спирам точно сега! Започнах да стимулирам клитора ѝ, като същевременно я прониквах с пръст. Нарочно го вкарах колкото може по-навътре, но не можех да преценя дали е девствена, или не – тя просто се изви и изпадна в оргазъм.
- О, Боже, мамка му, благодаря ти! О, Боже...

Пресегнах се за презерватив, но Теодора ме спря:
- Чакай, искам да ти направя свирка!
Застана над мен. С ноктите на двете си ръце започна много внимателно да ме драска от гърдите към слабините. Погали леко зърната ми. Когато стигна до слабините, се свлече надолу, обгърна тестисите ми и докато ги галеше, започна да ми духа. Правеше го много внимателно, но личеше, че има опит. Не се сдържах:
- Ех, тази Франция... какви хубави неща са се случвали там!

Тя ме погледна, спря за миг и се ухили:
- Е, това, че съм девствена, не значи, че не съм опитвала това-онова. Както казваш, някои традиции във Франция са наистина добри.
И започна да действа бързо, като през цялото време сменяше ритъма и движенията на ръцете си – ту обхващаше члена ми, ту ме драскаше някъде между гърдите и корема, ту галеше тестисите ми. Усетих как оргазмът наближава.
- Ще свърша!
- Ще свършиш, разбира се, но не точно сега! – тя притисна палеца си в основата на члена ми и спря ритъма. - Дишай... дишай дълбоко!

Такова нещо не ми се беше случвало! Усещах тестисите си като тенджери под налягане. От мен се отделиха само няколко капки, но не свърших. Тогава тя пое колкото можеше повече от члена ми, направи няколко бързи, притискащи движения и точно когато бях на самия ръб, тя освободи захвата си. Направо изригнах в устата ѝ. Чувах как преглъща, но само с една малка част от съзнанието си – останалото беше някъде в рая. Тя се отпусна и легна до мен, дишайки тежко.
- Хубаво ли ти беше?
- Аз бях в рая!

Тя ме целуна.
- Време е да ме направиш жена, Теодоре!
Посегнах за презерватив, но тя ме спря:
- Искам без!
- Но...
- Няма значение, не сме деца!
- Добре.

Разтворих внимателно краката ѝ и целунах вътрешната страна на бедрата ѝ. Поставих главичката на входа и леко натиснах. Когато влезе почти наполовина, усетих напрежение. Теодора само дишаше тежко, хапеше устните си и местеше поглед от мен към тавана. Няколко пъти влязох и излязох съвсем малко.
- Това е хубаво, но може да го оставиш за по-късно! – прошепна тя.

Не чаках повече! Влязох в нея докрай. В същия миг усетих как преминавам през преграда и чух как Теодора изхълца. Погледнах я – беше закрила устата си с двете си ръце. Отдръпнах се леко и видях кръвта по себе си. Тя не ме беше излъгала за нищо!
- Да продължавам ли? – попитах тихо.

Макар и със насълзени очи, тя кимна решително. Избърсах сълзите ѝ.
- Ще внимавам, обещавам!
Чуках я десетина минути много внимателно и бавно, сякаш беше от стъкло. Влизах и излизах съвсем малко, като я изследвах. Видях как дишането ѝ се нормализира, а след това тя започна бавно да движи таза си срещу всяко мое движение. Наведох се и се целунахме дълго. Галех гърдите ѝ, а тя обхождаше гърба ми. Спрях за момент:
- Да продължавам ли?
- Искам да свършиш вътре… – прошепна тя едва чуто. - Ох-х-х!

Не знам как стана, но усетих как членът ми става по-твърд, отколкото изобщо съм си мислел, че е възможно. Започнах да забързвам ритъма, като постоянно я милвах по корема и бедрата.
- По-бързо не можеш ли? – попита тя.
- Мога, но...
- Не се страхувай! Ако ме заболи, ще ти кажа да спреш.
- Там е проблемът... – започнах да ѝ го набивам по-бързо. - Не знам дали ще мога да спра точно тогава.

Тя прехапа устни и изстена:
- Майната му, толкова ми е хубаво! Искам да свършиш в мен!
Забързах, без да свалям поглед от нея. Тя ме хвана с едната ръка за гърба и започна да ме дере, а с другата ме стисна за задника, забивайки ноктите си в мен. Ускорих още повече, а тя не пускаше захвата си. Преди да свърша, я хванах здраво за раменете, погледнах я в очите, целунах я, пак я погледнах и в мига, в който тя усети кулминацията, двамата едновременно извикахме:
- Обичам те!

Държах го целия вътре, докато омекна напълно. Легнах до нея – и двамата бяхме изпотени. Тя се усмихна:
- Знаеш ли каква ми е следващата мечта?
- Каква?
- Да имам поне две деца от теб! Ако може и три!
- А работата? Политиката?
- Майната им и на работата, и на политиката! – отсече тя. - Завършила съм политология и психология, специализирах социология... все нещо друго ще мога да правя, освен да си играя на кмет. Пак ще съм полезна на партията. Но искам и нещо за себе си! И за теб! Искам семейство. Искам ти да си моят мъж, моят съпруг, бащата на децата ми. Искам го от седемнайсет години. Ще го имам ли?

Гледах я. Беше невероятно красива! Исках тази жена за себе си и знаех, че тя ме иска не по-малко.
- Ще го имаш, обещавам! Е, моята мечта с теб беше само за близнаци! Пък за отказ от политиката поне засега не говори. Според мен ще има достатъчно време и за... – не ми даде да довърша и запуши устата ми с целувки.

Е, така една моя мечта стана реалност. Струваше си дългото чакане!