Изкушение с нотка вино и страст (част 1)

04.10.2025 | Анонимен

Здравейте, драга публика! Много се надявам разказът ми, който е реален и разделен на части (тъй като моите отношения с... нека го наречем Мориц – измислих немско име, тъй като събеседникът ми е и немец, и българин в едно, хах) да ви хареса! Приятно четене!

Годината е 2023-та, краят на лятото, почти началото на есента. Месец септември идваше, а с него и втората ми година в университета (нарочно няма да кажа кой и от кой град), специалност медицина.

Дойде и първият учебен ден – “истински учебен” ден, т.е. вторият ден от началото на академичната година. Часът беше рано сутрин, със сигурност преди 8:00 часа, тъй като в толкова започваше първата ми лекция по Анатомия при проф. Мориц.

Аз, запътил се към фасадата на университета, със забързана крачка – заради забавения ми трамвай, носещ черни велурени обувки (леко намокрени от предстоящия дъжд и облачност), бяла риза (изгладена и скрита под черният ми елек и пардесю), черен чадър “пистолет” (както го наричам), кожена университетска чанта през рамото и кръста, в която бяха моите два учебника, атлас, тетрадка и прилежно сгънатата ми бяла престилка (за упражненията), както и една черна, леко намачкана, вратовръзка. Ходех със забързана крачка, за да не закъснея за лекцията на професора. Той ми преподаване и миналата година, тоест заместваше друг преподавател във факултета и знаех много добре, че при него шега не бива. Той беше 1:1 като мен: точен човек, с ясни граници, изисквания и имаше его и самочувствие, като моето – т.е. до небесата!

Вече бях влязъл във фоайето на сградата и застанах на едно място – хем да почина, хем да прибера чадъра си. Когато го сгънах и погледнах към стълбите, водещи към залата, видях него: проф. Мориц, запътил се към залата със скелета “Джо” (така наричахме аз и групата ми скелета, по който професор Мориц всеки път ни препитваше в края на неговата лекция за костите – това, което започнахме да учим по Анатомия). Знаех много добре, че вляза ли след него в залата с мен е свършено (казвам го не от страх към него, а от разсъдък и липса на нерви за изпитване сутрин, без кафе дори). Той ходеше бавно и царствено, както винаги, все едно целият университет беше негов, а аз, пак с леко забързана крачка, го последвах. Когато го достигнах, вече в края на стълбите и началото на етажа, където е залата, забавих крачка и още в гръб, точно преди да го подмина, го поздравих:
- Добро утро, herr Професор! – той, както казах, беше хем немец, хем българин, и той самият искаше да се обръщаме така към него и ние, и останалите колеги.
Той ме погледна изненадващо и съмнително, като че ли все едно съм откраднал нещо тайно под носа му.
- Закъснявате за лекция, herr Попов! Или така ми се струва? – както винаги високомерен, арогантен и с прекалено голямо самочувствие, точно като мен!
Само към мен се обръщаме с “herr”, вместо с “господин”, тъй като той знаеше, че аз съм бил в академичен лагер за медици в Bern, Швейцария, още преди да вляза в университета.
- Не, herr Професор!
Застанах на едно място, точно пред него, и го погледнах също така надменно и уверено, каквато е именно и природата ми.
- Чаках да дойдете в този почти късен час, за да Ви попитам: “Артерия каротис комунис или артерия каротис интерна повече Ви допада?”
Измислих си остроумен и глупав въпрос, под мотивите ми, които той много добре разбра: “Да, на всеки може да му се случи да закъснее!”. Той ме гледаше право в очите, в мълчание, зад което се чуваха думите в погледа на изражение му: “Аз много добре те разбрах, говедо такова!” – аз съм говедото, хах!
- Тръгвай към залата! Идвам и аз след теб! – каза той с изненадващо рязко лек и учтив тон.
Аз кимнах, обърнах се и тръгнах. Влязох в залата. Разбира се, моето място беше вече заето, а единствените две-три свободни места бяха не къде, а най-отпред. Свалих пардесюто си, оставих го, заедно с кожената ми чанта, до мен, извадих учебника и тетрадка и седнах.

Не след дълго влезе и той – професорът. Всички станахме, както вече сме свикнали (от уважение), изчакахме го да застане отпред и седнахме.
- За тези, които не ме познават, казвам се проф. Мориц Щросмайер (измислям си фамилия). Ще Ви преподавам Анатомия на човека и Латински. Преподавам и по един от кредитите, между които трябва да изберете: Топографска Анатомия на човек.

Залата беше по-тиха от погребение. Чуваше се само той и вече започналият дъжд навън. Останалите студенти от групата бяха извадили лаптопите и айпадовете си, а аз тетрадката. Всички бяхме в готовност да пишем всяка дума, която излиза от устата на професора (просто защото той на изпитите винаги питаше и неща, които той ги беше казвал, а ги няма в учебника и атласа).

Лекцията започна и мина добре, но нищо интересно нямаше в нея. За другите това бяха някакви нови неща, а аз тези неща ги бях учил още преди да вляза в университета, част от които на конференцията в Швейцария, където бях (пак преди университета).

- Остават 20 минути до края на лекцията. – каза проф. Мориц Щросмайер. - Време е за преговор на материала! – имаше предвид: “Време е да опипвате скелета Джо и да говорите по поставени въпроси”.
Не знам защо, но още преди да посочи някого имах силната интуиция (която също е в природата ми и никога не греша), че ще вдигне мен.
- Вие, herr Попов! Елате да Ви препитам няколко въпроса!
Разбира се, че ще вдигне мен! Знаех си! Станах, качих се на дървения подиум, където се намираше той. Застанахме пред скелета и започна да ме изпитва. Ту по анатомия, ту по латински, но аз справих ли се? И още как! Когато си човек като мен: с изградено самочувствие и гордост, няма място за грешки!
- Добре, herr Попов! Сега ще Ви задам въпрос за отличен!
“Отличен ли?!” – помислих си аз, тъй като той на тези устни изпитвания не пише оценки, а само на редовните изпити.
- Кажи ми, тъй като си доста опитен и добър със ССС (сърдечно-съдова система), къде се намира артерия... – той я каза, но аз дори не я запомних как се произнася.
Не мога и сега да се сетя как се казва, камо ли да я произнеса! И то на латински!
- Не, herr Професор! – казах аз, изненадан, тъй като за първи път чувам за тази артерия.
Професорът дойде и застана пред мен. Погледна ме с моя нагъл, себичен и арогантен поглед от по-рано.
- Колега, нуждаете се от още четене! Това е моята любима артерия, а не “каротис комунис” или “каротис интерна”. – прошепна ми той на ухо. - След лекцията ела до бюрото ми! – като ми кимна с глава към него.
Аз мълчах и след това се запътих към мястото си. Тъкмо като стигнах, то беше време вече да излизаме. Започнах да си прибирам нещата в чантата. Взех я, заедно с черното ми пардесю и отидох при професора. Залата почти беше излязла цялата. Накрая не беше останал никой, тъй като след 30 минути почивка имахме друга лекция в друга зала.

Бяхме останали само двамата: две упорити личности – хем толкова непоносими един за друг, хем толкова еднакви.

Професорът свали сакото си и остана само по риза. Тук искам да кажа, че професор Мориц беше на около 40-годишна възраст, масивен, с добро и релефно телосложение, както и много, ама наистина много големи бицепси. Той е с черна коса, сериозно лице и хубава гъста черна брада. Аз седях на стол от дясната страна пред бюрото, а той беше прав, наведен от лявата страна, с два сгънати юмрука на бюрото. Аз бях с гръб към вратата, от която се влиза/излиза за залата. Той, както беше наведен с лице над мен, вдигна глава, “прибра” към себе си големите си ръце и отиде и заключи вратата. Да, заключи я! Нямате си на идея какво беше усещането: само двамата, заключени в топлата почти като сауна зала! Да, макар и началото на есента да беше, парното работеше! Да не повярва човек! А зимата мръзнем, хах! Той заключи вратата, обърна се към бюрото, но... първоначално гледаше сериозно в земята, докато идва към мен, все едно мислеше за нещо. Но след това, докато идваше към мен, вдигна поглед и почна да откопчава ризата си.

Аз станах от стола и го погледнах наистина шокирано! Той застана пред мен, с напълно откопчана риза, но още върху гърба и раменете му, и ми каза с тих, извратен и романтичен глас:
- Свали я!
- Да я сваля ли? – попитах аз почти останал без думи.
Обърнах се и тъкмо като тръгнах да си тръгвам, той ме хвана с масивните си ръце, обърна ме рязко, свали ризата и я хвърли на земята, като рязко ме сграбчи и целуна. Веднага започна да сваля първо черния ми елек, а след това да откопчава ризата ми. Аз не знаех изобщо какво става! И не знам дали защото го бях ударил на сухо (тогава бях на 23 и от година/година и нещо бях само на чекии), но бях като опиянен! Но не от алкохол, а от бурна страст и желание за секс, любов, страсти, пот и доминация между двама мъже, нагорещили си в този дъждовен и студен навън ден.

Не можете да си представите просто как продължи всичко! Имаше яко целуване и мачкане от страна на двамата. Аз се съблякох отгоре (бяхме и двамата останали само по панталони и обувки). Почнахме да се натискаме и опипваме по гърдите, корема... накрая се озовахме така: аз, легнал с гръб на бюрото му, и той, изправен, навел се над мен. Тръгна да ми хваща краката и подсъзнателно веднага ми светна: “Той иска да съм аз пасивния!”. Никакъв шанс! Той сложи краката ми около тялото му от двете страни, целуна ме страстно с език, а аз в това време го хванах за врата леко, но не съвсем, хах! Тръгнах да се изправям и накрая, изправени двамата до бюрото му, дишащи учестено, като кучета, му направих знак (с леко подуване, докато се целувахме) да легнем на земята. Той усети намека и тъкмо когато легнахме, аз рязко го обърнах и бях над него. О, да! Ще има яка доминация, професоре!
- Падам си по доминантен, горещ, страстен и неприличен секс! – му казах аз с цялото удоволствие от природата ми на мъж.
- О, така ли?
Тъкмо се наведох да го целувам и той ме обърна, като застана над мен, държейки двете ми ръце. Целуна ме мигновено, но толкова блажено, като веднага след това пусна ръцете ми. Почна да гали тялото ми, а аз инстинктивно започнах да го мачкам и държа здраво за тила, за да мога да го целуна, както трябва. С едната ръка галех гърдата му: релефна, голяма и квадратна, като погалих и зърното му, точно преди да се изправи. Аз лежах, опрян на лакти и гледах: той свали колана си, а с него и панталоните. Остана само по боксерки. Веднага след това и аз станах и почнах да свалям моите – все пак какво ще ми се прави на мъж, този... супер секси мъж, хах! Тъкмо да остана само по боксерки (той беше с червени, а аз със сини), той пак ме събори на земята. Аз се опитах да го обърна и да доминирам, но с такъв масивен бик бях непосилен. Накрая почнах да се гърча, като червей или риба на сухо, или като жена, разкрачена и умряла за ебане и секс. Той, над мен, плътно над мен, свали и на двамата боксерките и ме попита учестено:
- Секс? Ебане, секс? – искаше да ме попита, ще правим ли съществената част.
- Да, сега! – казах аз, учестено.
Той ме обърна с лице към дървения паркет, разкрачи ми краката, облиза ми анала, наплю си пениса и влезе в мен. На всичкото отгоре ми запуши и устата, та аз се гърчех мълчаливо. Поех го. За много кратко време болеше, но бързо свикнах (тъй като имам опит и с жени, и с мъже – бил съм и двете роли с мъже). Той започна да ме тласка, като животно, ама баш като парцал!
- Точно такъв секс обичам! – му казах аз.
- О, и аз! – каза той и ме целуна, все едно аз му бях жена или сериозен партньор, като цяло. - Но нямаме много време, трябва да побързаме! – каза той и ускори.
След още 5-6 минути ебане, двамата вече бяхме станали потни, като животни, миришещи на тестостерон и секс. Той извади парчето си, обърна ме с лице към него и свърши в устата ми (бяхме се уговорили предварително). Аз обаче не глътнах веднага, както се бяхме разбрали. Изправихме се двамата напълно голи пичове, хах, и той ме сграбчи и целуна с език. Разделихме в устите си нашето “Бяло вино от любов” – така го кръстихме с него. Глътнахме и двамата бялата сладка смес. Облякохме се бързо. Нямахме време да почиваме, тъй като останаха не повече от 10 минути до следващата лекция. Тръгнахме към вратата и точно преди да стигнем до нея, той ме хвана за ръката, тъй като беше зад мен, обърна ме и ми каза:
- Обичам те, Попов! Твоят ум, интелект и природата ти сега те... ме привличат. Има ли как да бъдем заедно? Сериозно заедно?
- Herr Professor, аз...
- Мориц. Казвай ми Мориц. – ми каза той, след което ме погали по бузата и ме погледна наистина мило, влюбено и... гледаше ме сякаш това не беше просто секс, а аз наистина те обичам.
- След университета ще се видим на спирката на трамвая, става ли? – казах аз.
- Дадено!

Следва продължение...