Отвличането

02.06.2025 | Dandog1980

ЗАБЕЛЕЖКА: Сюжетът и персонажите в него са художествена измислица, всяка прилика с реални лица, места и събития са случайни. Възрастта на всички герои е +18, разказът съдържа елементи на нестандартни сексуални практики и насилие и е неподходящ за лица под 18 години

София, 12:00 часа (Източноевропейско време)

Народният представител Карабатаков Г. Н. се намираше в неговия кабинет, находящ се на един от последните етажи на известна луксозна офис сграда. Строителният предприемач, който я беше построил, дължеше много услуги на Партията-Майка и Карабатаков наскоро се беше сдобил с голям офис на цена далече надолу от пазарната и оттам движеше бизнеса си и политическата си дейност. По националното радио предаваха обедния осведомителен бюлетин и цитираха комюнике от партийния пресцентър в което Лидерът заявяваше намерения за нова кадрова политика в Партията-Майка, за нуждата от ново начало и нови лица в Политиката за благото и в името на редовият партиен актив и широките електорални маси. Карабатаков изключи аудио-уредбата и просна отчаяно крушовидното си ниско-тестостероново тяло в удобното кожено кресло. За броени месеци политическата му кариера се беше обърнала на 180 градуса – от главен фактор се беше превърнал в аутсайдер. А досега винаги му вървеше в живота. Роден в малко провинциално градче, родителите му бяха скромни и ограничени хорица, но младият тогава Карабатаков имаше късмета дядо му по майчина линия да е брат на генерал-лейтенант А. Праматарски – зам. директор на Шесто Главно Управление на Държавна Сигурност. Като чекист провел стотици вербовки, Генерал Праматарски имаше набито око и веднага беше забелязал племенника си, неговата хипертрофирала амбициозност съчетана с безгранични двуличие и безгръбначност. Опитният оперативен работник знаеше, че тези качества са формирани вследствие на комплекси за малоценност причинени от наследствено генетично заболяване. Той имаше достъп до медицинския и педиатричния картон на племенника си и знаеше, че той има микропенис и хормонални проблеми и е предмет на подигравки от съучениците му – идеален обект за разработка. Генерал Праматарски пое попечителство над младият Карабатаков, като с негова помощ беше преместен в елитна езикова гимназия в София след завършването и пратен да следва Международни отношения в Москва, а в последствие на стажове в Лондон и Брюксел. Младият Карабатаков влезе в политиката отново благодарение на влиятелния си чичо. Лидерът дължеше много на Генерала – преди Десети Ноември той беше нещатен секретен сътрудник на Шесто Главно Управление с псевдоним “Сервитьор”, а Праматарски му беше водещ офицер. Карабатаков, като начало, беше назначен на низова партийна длъжност, но обслужвайки Лидера бързо се доказа и издигна по стълбицата на партийната йерархия, като се утвърди като един от най-верните му помияри готов да изпълни безпрекословно всяко едно поставено му задание. Така беше вкаран на избираемо място в листите и вече цели четири мандата беше народен представител усърдно изпълняващ всяка една задача поставена му от Лидера и генерал Праматарски. За да разсее всякакви инсинуации относно сексуалната му ориентация, чичо му уреди и брак с една красива знойна блондинка – секретарка в една от фирмите му.

Но преди година 75 годишният Праматарски внезапно почина. Смъртта му беше неочаквана за мнозина, понеже генералът до последно беше в цветущо здраве, видимо поне 10-15 години по-млад от възрастта си. В началото всичко беше постарому, но постепенно Лидерът започна да изолира Карабатаков от обкръжението си и в последните два месеца той се превърна в аутсайдер в парламентарната група и в столичната партийна централа. Бракът му също се разпадаше. Съпругата и дъщеря му се бяха изнесли от фамилната къща в Бояна и живееха отделно в апартамент оформен на името на дъщерята. В Партията-Майка вече циркулираха слухове, че вероятно Карабатаков няма да бъде включен в листите за следващите избори и изключването му от Партията-Майка впоследствие е неизбежно.

Карабатаков седеше в коженото кресло и гледаше съсредоточено в махагоновото си бюро. Огромното бюро беше почти празно имаше само телефонен апарат, зелена офис лампа в ретростил и две снимки в златни рамки. По-малката беше семейна – ниският тантурест оплешивял Карабатаков в средата и три глави над него две ослепително красиви синеоки блондинки – Госпожа и Госпожица Карабатакови, като двете можеха да минат за сестри пред непознати наместо майка и дъщеря. По-голямата беше официалната фотография на Лидера, задължителна за всеки един партиен член. Карабатаков взе лист А4 и започна да рисува разни фигурки със златния си Паркер, винаги когато замисляше някоя схема драскаше безсмислени фигурки. Изведнъж спря. Беше измислил план, как с един удар хем ще се върне в положителна светлина в медиите и то до такава степен, че Партията-Майка няма как да го изхвърли от редиците, хем ще се подмаже и издигне в очите на Лидера. Той извади мобилния си телефон от вътрешния си джоб и набра охраната си:
- Вальо, ела бързо, ако обичаш! Спешно е!
Вальо изскочи от служебния Мерцедес и буквално за 5 минути беше при шефа си. Той беше 45 годишен, около метър и осемдесет на ръст, атлетичен, с къса армейска прическа, облечен в стандартните сако, риза и джинси Армани. Спортист и бивш офицер от службите, работеше за Карабатаков вече пета година, съвместяващ длъжностите семеен шофьор и бодигард. Беше постъпил на работа с препоръка от Генерал Праматарски. Бащата на Вальо беше дългогодишен служител на УБО и шофьор на Генерала, а Вальо беше считан за негово протеже от колегите му в системата на вътрешните органи. Депутатът-лилипут обясни набързо плана си – да организира фиктивното си отвличане и да го раздуха по средствата за масова информация. Народният представител Карабатаков, непримиримият борец срещу корупцията, жертва на организираната престъпност, а отвличането му пряка атака срещу Лидера и обявеният от него партиен курс за ново начало и нов морал в политиката. След 48 часа Карабатаков щеше да се появи на медийната сцена успял с риск за живота си да се изплъзне от лапите на ОПГ-то и да обяви, че зад отвличането му стоят противниците на Лидера и Партията-Майка. За целта Вальо, като дългогодишен служител в системата, трябваше да организира логистиката на активното мероприятие и да подбере две криминално проявени лица, които да играят ролята на похитители. За тази работа Шефът му бе готов да им предложи 40 хиляди щатски долара плюс покриването на всички извършени разходи.

София, 08:00 часа (Източноевропейско време)

Карабатаков седеше на една пейка дегизиран, на уреченото място, в евтин овехтял спортен екип с качулка на главата. Беше излязъл два часа по-рано от офиса си инкогнито през аварийно-сервизния вход. Изглеждаше като обикновена чичка-льоло излязъл сутринта за цигари и вестник. Точно в осем до него спря синя очукана Лада седмица, а зад волана беше Вальо, който носеше бейзболна шапка и слънчеви очила. Карабатаков се качи и Ладата потегли към една складова база в покрайнините на София, където беше рандевуто с двамата похитители. В складовата база нямаше жива душа, освен портиера-пазач – алкохолизиран военен пенсионер. Тя се явяваше обособена част от старо соц. предприятие в ликвидация, приватизирано от холдингово дружество контролирано от Генерала. Вальо отключи сам ръждясалият портал, понеже о.з. старшината, както винаги, по това време беше мъртво пиян. След четвърт час пристигна някакво очукано такси и от него излязоха двама набити мургави типа в кожени якета.
- Добро утро, г-н Карабатаков! Моля, заповядайте в таксито!
Карабатаков се качи на предната седалка до шофьора. След един час Вальо трябваше да подаде анонимен сигнал за неговото отвличане от уличен телефон едновременно до дежурния телефон на МВР и до една национална телевизия. По план той трябваше да се крие в една наета под фалшиво име вила във Владая за 48 часа, след което похитителите да го върнат обратно – да се появи в някоя бензиностанция преди София и оттам да се обади в полицията и в медиите. Явно възникна някакво недоразумение, понеже Карабатаков забеляза, че се движат в съвсем различно направление от предвиденото.
- Ей, ти май нещо обърка пътя бе? – Карабатаков не успя да довърши, понеже мургавият тип на задната седалка го сграбчи и му запуши устата.
Шофьорът рязко спря мпс-то и заби във врата му еднокубикова спринцовка с ветеринарна упойка. Типовете се огледаха и като видяха, че по третокласния път нямаше никой, преместиха депутата-лилипут в багажника.

ГКПП Калотина, 12:00 часа (Източноевропейско време)

Карабатаков дойде в съзнание и разбра, че е чисто гол и със завързани ръце и крака към някаква дървена греда, наподобяваща на реквизит за филм имитация на средновековна маса за мъчения. Огледа се. Беше в някакво добре осветено помещение, без никакви прозорци – нещо като склад на сексшоп, понеже имаше огромен асортимент секс и BDSM атрибути. Пред него стояха похитителите му по джинси и къси фланелки. Дебелите им вратове бяха накичени със златни ланци, а мускулестите им мургави ръце бяха нашарени с пандизчийски татуировки. Нямаше съмнение, че това бяха закоравели рецидивисти, представители на малцинствата. По-високият от двамата се усмихна нагло:
- Я виж нашата спяща красавица се събуди!
Карабатаков се разкрещя възмутено:
- Какво става тук, по-дяволите? Какво си позволявате? Това няма да ви се размине! Всички служби в страната ме издирват в момента! Настоявам веднага да бъда освободен!
Високият, който явно беше и по-старши от двамата, му отвърна:
- Виж к‘во… няма смисъл да се дереш, помещението е шумоизолирано, а и тук в радиус от пет километра няма нищо! Първо, никой не те е обявил за ОДИ и никой не те издирва! Няма сигнал нито до Ушев, нито до телевизията! И второ, като те намерят, ще стане ясно как сам си организирал мнимото си отвличане, а ще вземат да намерят и това... – от джоба си изкара смачкан лист и го навря в лицето му.
Депутатът-лилипут се опули: листът беше разпечатка на валутни трансфери към банкова институция извън ЕС/ЕИО. Титулярът на сметката беше офшорно дружество “BV Investment” SA, със седалище на регистрация Кюрасао, Холандски Антили. Документът ясно показваше кой е собственик на 100% от дяловете на дружеството. Това беше лицето Mr Karabatakov G. N., sole owner, което тайно години наред беше отклонявало средства от отчисленията на бизнесмени към черната каса на Партията-Майка в офшорка, като всеки един трансфер не надвишаваше десет хиляди евро за да мине под радара, но капка по капка вир става, както е казал народът. Карабатаков омекна:
- Вижте, момчета… дайте да се разберем сега! Ще си платя двойно, ще направя всичко, което поискате!
Рецидивистът му отвърна:
- А бе ти за клошари ли ни взимаш? Тия 40 хиляди долара ние ги правим за две седмици! Пари не ни трябват, ще трябва да си платиш в натура! Днеска ще бъдеш нашата малка курвичка! Но първо малко тренировка на сухо!
В устата и ануса на депутата-лилипут бяха поставени два изкуствени члена. Карабатаков мислеше как да се измъкне от меко казано неловкото положение. Планът му бе претърпял пълно фиаско, но все още скандалът и медийната буря можеха да бъдат избегнати. Нямаше избор, освен пълно подчинение, не само заради него, но и заради политическата сила която представляваше. Да, предстоеше да бъде брутално наебан, но в името на Лидера и Партията-Майка депутатът-лилипут бе готов да жертва всичко, включая аналната девственост и моминската си чест. Двамата рецидивиста бяха вече чисто голи, а масивните им рязани курове, лъщящи от лубриканта, нахлуха в устата и ануса на Карабатаков почти едновременно. Бавно и методично обработваха отверстията му, като периодически си сменяха местата. Личеше, че имаха огромен опит в това – пипаха внимателно, чукаха с финес, леко грубо, но не чак толкова, че да наранят стоката. Това не приличаше на изнасилване, а повече наподобяваше един вид разработване. Всеки от тях свърши 3 пъти в устата на Карабатаков, а депутатът-лилипут изгълта всичко, както му беше заповядано. Карабатаков беше отвързан най-накрая. Старшият рецидивист му изши един шамар и отсече:
- Засега стига толкова! Даваме ти почивка, курво! Представи се неочаквано добре! В дъното има кенеф и душ, върви да се подмиеш и изчистиш за следващите рундове! В хладилника има сандвичи, вода и енергийни напитки.
Двамата излязоха и заключиха помещението. Карабатаков отиде до санитарния възел, изсра се, взе един от еднократните комплекти, направи си клизма и се изкъпа. Загърна се в халат и се сгуши в един кожен фотьойл. Чувстваше се странно след премеждието. Неочаквано за него осъзна, че преживяното му доставя удоволствие, даже беше възбуден. Карабатаков, заради генетично-хормоналните си проблеми, по принцип бе асексуален и изключително рядко изпитваше полово влечение, а още по-рядко имаше ерекция. Сексуалните му контакти със съпругата му се брояха на пръсти. Злите езици в Партията-Майка твърдяха, че Праматарски не само беше съдействал на племенника си за бляскавата му кариера, но на него дължеше и появата на бял свят на очарователната госпожица Карабатакова.

Но в този момент той беше възбуден и микропенисът му беше твърд. Депутатът-лилипут намаза вече разработеният си анус с лубрикант и вкара едно дилдо в него, като едновременно галеше жалкия си мини-член. След половин час изтощен от събитията заспа…

Карабатаков сънуваше прекрасен сън: огромна екзалтирана тълпа, като от митингите от началото на Демокрацията, въпреки студеното време, се беше стекла на площада, от трибуната на фона на развети национални и партийни флагове, Карабатаков – новият Лидер на Партията-Майка държеше пламенна реч. Внезапно един ритник на Цецо, старшият рецидивист, го върна в реалността:
- Ставай, курво долна! Време е да бачкаш!
Депутатът-лилипут се събуди, но шокът беше още по-голям, като видя бруталните физиономии на двамата рецидивиста надвесени над него в компанията на довереният си бодигард и шофьор. Вальо се ухили:
- Здрасти шефе! Виждам, че вече си се запознал с гордостта на 3-ти отряд, Централен Софийски Затвор, Мечо и Цеци Боксьора! Знаеш ли, курвите не растат по дърветата, а са като конете… трябва да бъдат обяздени и обучени, преди да бъдат вкарани в оборот. Цеци Боксьора е експерт в тази област! Той е обучил десетки, ако не и стотици мъжки и женски курви!
Карабатаков попита:
- Къде се намирам? Какво е това място?
- На 7-8 километра от границата с Република Сърбия. – отвърна му Вальо. - Този имот е построен края на 70-те. Преди 89-та е бил секретен обект. Държавна Сигурност го е използвала като явочна квартира за мероприятия по линия на СФРЮ. В 90-те генерал Праматарски го приватизира и преустрои в мотел, а в мазетата устрои така да се каже ПУЦ. Имотът обслужва логистиката на транзита на женски и мъжки курви през Калотина за Западна Европа. Генералът курираше канала още от Перестройката чак до смъртта си. Това беше едно от последните му желания, да те неутрализираме политически, понеже вече си компрометиран.
Карабатаков отвърна:
- Няма да ви се размине, въпрос на време е да почнат да ме издирват! Съпругата ми ще подаде сигнал за изчезването ми всеки момент!
- Напротив, курво долна! – проехтя женски глас. - Не само не съм подала сигнал, ами се обадих в партийната централа, че ще отсъстваш за три дни, заради ангажименти от семеен характер, които не търпят отлагане.
В помещението влезе ослепителната госпожа Карабатакова. Синеоката блондинка беше облечена в строг бизнес стил, но всяко движение, всяка извивка на тялото ѝ, носеше намек за нещо повече, нещо мръсно и забранено. Нейното Prada сако, прецизно скроено по тялото, подчертаваше стегнатите ѝ рамене и бюста – висок, но добре оформен силикон, подчертан от бялата Max Mara риза, леко разкопчана на врата, сякаш случайно, но напълно умишлено. Късата Dolce & Gabbana пола прилепваше по ханша ѝ като втора кожа, оставяйки на показ дългите ѝ, загорели от солариум крака – мускулести, изваяни в часове тренировки, с фини контури, покрити с лек блясък от масажно масло. На краката ѝ блестяха убийствени високи токчета Prada – леко износени по ръбовете, защото това не бяха обувки за витрина – това бяха оръжия. Токовете почукваха по пода с отчетлив, ритмичен звук, който сякаш казваше: “Внимавай, куче!”. Парфюмът ѝ – тежък, дълбок, с ванилия, амбра и жасмин – пълнеше помещението и се забиваше в носа, като обещание за секс и власт едновременно. Карабатакова носеше голям Rolex Daytona на лявата си ръка – златен, масивен, напомнящ, че парите и властта са нейна територия. Фигурата ѝ беше като извадена от списание – 175 см., стегнато тяло на жена, която знае какво е дисциплина: дълги крака, тесен ханш, плосък корем, рамене, които могат да се носят в боксов ринг или заседателна зала, а задникът ѝ – стегнат, издаден назад, създаден за желание. Косата ѝ – кристално руса, оформена в елегантен кок, с няколко небрежни кичура, падащи около лицето – намекваше, че под тази ледена фасада има и нещо друго, нещо мръснишко, готово да избухне, ако някой натисне правилния бутон. Госпожа Карабатакова беше перфектният баланс между строгост и перверзия – хищна бизнес акула, която, ако поискаш да я опитомиш, първо ще те разкъса на парчета.
- Въобще… – продължи тя. - Аз съм инициаторката на това шоу! Политическият и обществен деятел Карабатаков, стожерът на традиционните семейни ценности, хванат на калъп с две оперативно интересни лица! Преди Сашо да си отиде от тоя свят, остави при адвоката си нотариално заверено заявление, придружено от ДНК тест, в което той, о.з. генерал Александър Праматарски, признава, че се явява биологичен баща на дъщеря ми и я включва в завещанието си, като пълноправна наследница. Мотелът юридически принадлежи на нея, като част от полагаемото ѝ се наследство. Аз, с помощта на Вальо, продължих да управлявам канала, така че ти в настоящият момент си напълно излишен. Въпреки това, като морална компенсация, че толкова години живях под един покрив с такова жалко нищожество като теб, ще прехвърлиш дяловете на офшорната компания в която си отклонявал незаконни пари на мен и на дъщеря ми и ще се оттеглиш от активната политика, както беше пожелал Сашо. Какво ще е новото ти амплоа, ще решаваме тепърва, въпреки че… – подсмихна се тя. - Цецо вече предложи някои варианти.
Карабатаков запротестира:
- Но скъпа, моля те! От толкова години сме мъж и жена, колко неща сме преживели…
Съпругата му го прекъсна, като му зашлеви звучен шамар.
- Какъв мъж си ти бе, мишок! – развика се тя. - Сашо беше истински мъж! Само по негово нареждане се омъжих за тебе бе, да ти създадем алиби за пред хората! Иначе такъв плужек като тебе и с пръст няма да го докосна! Заради Сашо се жертвах бе, долно копеле! Мъж бил? Представа си нямаш какво значи истински мъж! Ти си един куколд с мизерен закърнял хуй! Сега ще ти покажа какво означава да си истински мъж!
Госпожа Карабатакова се разсъблече набързо и останала гола само по черни прашки, властно се разпореди:
- Валентине, заповядвам ти да ме изчукаш тук и сега пред тоя жалък педал!
Вальо не чака втора заповед. Още от първия ден, когато постъпи на работа, желаеше да я наебе, но лоялността му към Генерала винаги стоеше на първо място. Същото важеше и за Шефката му, която го бе харесала от първия момент. Вальо я придърпа към себе си и я награби със страстни целувки, като премина към врата и силиконовите ѝ гърди. Карабатакова застена от възбуда. Той я вдигна със силните си ръце и я премести на една от дървените маси, отмести прашките, мощно ѝ го набута в лазерно-епилираната путка и почна да я работи здраво. Карабатакова обви крака около него. Обувките и Prada го драскаха по гърба. Тя застена още по-силно:
- Точно така, Валентине! Чукай ме здраво!
Народният Представител наблюдаваше сцената със съпругата му с изпъкнали очи и изведнъж се разкрещя:
- Това е възмутително! В качеството си на политически деятел и общественик най-категорично заявявам, че аз и политическата сила която представлявам няма да се подадем на натиск и провокация!
Госпожа Карабатакова извика:
- Ох, момчета, запушете и устата на тая долна курва!
Двете мутри се заеха моментално с поставената им задача. Мечо запуши устата на депутата-лилипут с кура си, а Цеци Боксьора нахлу анално. Масивният парафинов хуй, за който се носеха легенди сред лишените и надзорно-охранителния състав на Централен Софийски, бе засмукан от депутатския сфинктер, като с вендуза. Депутатът-лилипут изцеди двамата криминогени за има-няма десетина минути. Вальо, който също беше на път да свърши, извади кура си от путката на Карабатакова и се изпразни в устата на депутата-лилипут.
- Абе, Цецо, ти май излезе прав, че тая курва е роден талант! Пие спермата, като айрян!
Отмъщението на госпожа Карабатакова обаче явно не беше свършило. Тя избра от богатата колекция от секс атрибути един огромен черен конски хуй, напълно идентичен по размер и форма с оригинала, намаза го обилно с лубрикант:
- А сега предстои Finale Grande! – и сияеща от удоволствие го начука в гъза на омразния ѝ съпруг.
Хуят потъна почти до половината…

24 часа по-късно – София, 11:00 часа (Източноевропейско време)

В Печатния Партиен орган и Националните СМИ беше получен факс от офиса на Карабатаков:
“Г-н Карабатаков съобщаваше, че поради лични и семейни причини е депозирал оставката си, като Народен Представител и считано от днес напуска всички партийни длъжности, които заема в настоящият момент и се оттегля от активна политическа дейност. Господин Карабатаков изразява своята непоколебима вяра в Партията-Майка и нейния Велик Лидер и благодари за оказаното доверие и подкрепа през годините.”

Дванадесет месеца по-късно – Доминиканска Република, 09:30 часа (Атлантическо стандартно време)

Вальо пиеше сутрешното си кафе по халат на огромната тераса в президентския апартамент на парк-хотел “Насионал”. Изглеждаше леко изморен и отслабнал с няколко килограма, въпреки че, както винаги, беше в кондиция. Терасата имаше полу-кръгова форма. От нея Санто Доминго, столицата на Доминиканската Република, беше изложена като на длан. Откриваше се прекрасна гледка едновременно от едната страна към новите квартали с модерни бизнес сгради и към пристанището и барио колониал – старинни къщи в испански колониален стил, а от другата страна към Авенида Малекон – знаменитият булевард, който се виеше по протежение на плажната ивица. Палмите строени по двете страни на променадата се разклащаха бавно от сутрешният тропически бриз. Зад тях бяха тюркоазено сините води на Карибско Море.

Вальо погледна надолу към градината – по това време на деня там нямаше никой, само горещият въздух потрепваше над басейна като прозрачна пелена. Край открития басейн, върху шезлонгите, лениво се бяха разположили Госпожа и Госпожица Карабатакови. И двете, като излезли от лъскава корица на списание, бяха потънали в изискания си свят, където слънцето, парите и разюзданата женска еротика се смесваха в едно. Госпожа Карабатакова – блондинка, синеока и хищна, с тялото на скъпо платен фитнес модел, беше по-тъмна от слънцето, кожата ѝ лъскава от скъпия маслен лосион, а златният ѝ Rolex Daytona проблясваше на китката ѝ. Носеше само миниатюрно черно долнище на бански Agent Provocateur, а бюстът ѝ – гол, без капка плат, бе оставен да събира слънчевите лъчи. На носа ѝ седяха огромни Dior слънчеви очила с черна рамка, зад които очите ѝ наблюдаваха света с онзи хладен, властен поглед, който казваше: “Тук съм, кучки! И мога да си позволя всичко!”.

До нея, Госпожица Карабатакова – по-млада, по-дръзка, почти дива – лежеше по същия начин, със златиста коса, разпиляна по шезлонга. На носа ѝ – също Dior, с огледални стъкла. Бюстът ѝ – по-малък, но стегнат и перфектно оформен, без следа от бански. Кожата ѝ – като карамел, лъщеше от скъпия лосион, а малкият ѝ черен бански долнище беше ниско на ханша, едва покривайки интимното. Пръстите ѝ лениво разлистваха списание, докато кракът ѝ, с изрисувани в червено нокти, потропваше в ритъм с някаква мелодия в главата ѝ. Двете излъчваха онзи безочлив лукс и арогантен сексапил, който можеше да остави всеки мъж с отворена уста и натежал поглед. Пълен контраст с обстановката наоколо – градината, басейнът и шезлонгите изглеждаха като фон от евтина реклама, а те двете – като героини от еротичен трилър, съвършени и недосегаеми.

Барманчето-креолче не откъсваше очи от тях и преглъщаше на сухо, като гладно цигане пред бозаджийница. Двете виждаха жадните му погледи през слънчевите си очила и въобще не им пукаше. Те обичаха да дразнят мъжете. “Тия кучки нямат задоволяване!” – помисли си Вальо, “Те и в София си бяха ебливи, обаче, откакто се преместихме тук, от климата ли, от морската вода ли, съвсем се разгониха! Чукам ги двете и сутрин и вечер и нямат наебаване! Да взема да командировам някой от нашите, да си почина от тях и да си видя семейството, че почвам да се чувствам смачкан и изцеден, като лимон!”. Прозвъняването на сателитния телефон прекъсна мислите. Вальо взе иридиума от масичката за кафе и погледна дисплея му – от другата страна на линията беше Цеци Боксьора.
- Как е хавата в Амстердам, братиньо?
- Топ е шефе! – отвърна Цецо. - Тая седмица пристигнаха дебютантките, разквартирувахме ги и вече бачкат.
- А какво става с нашата нова ВИП звезда? Готова ли е вече? – попита Вальо.
- Да, шефе! Командировам я лично на Френската ривиера. Вече е резервирана за уикенда за бяло парти организирано за едни араби. Днес летим за Ница през Марсилия. Резервирал съм два билета бизнес класа.
- Правилно, Цецо! За нашите курви винаги най-доброто! Само дръж изкъсо да не прекаляват с белажа, че да не стават фалове! Дръж ме в течение.
- Окей, шефе!

Амстердам, 21:00 часа (Западноевропейско време)

Ема стоеше пред античното позлатено огледало в нейния будоар, а светлините на нощния Амстердам, проникващи през полузатворените щори, хвърляха златисти отблясъци върху деликатните ѝ черти. Фигурата ѝ – миниатюрна, изящна, обвита в копринен халат с логото на хотела – се движеше с грацията на хищница, докато посягаше към сребърната четка.

С бавни, премерени движения тя прокарваше четката през кестенявата си коса, чиито кичури улавяха светлината с топъл, почти жив отблясък. Спря. Наклони леко глава, впивайки поглед в собственото си отражение. В бадемовите ѝ очи проблясваше решимост, а плътните, внимателно коригирани устни се извиха в едва доловима усмивка. Пръстите ѝ проследиха линията на челюстта ѝ – някога по-остра, сега омекотена от трансформацията и фините щрихи на грима.

Тя нанесе лек слой розов балсам върху устните си, след което закопча фин медальон изписан с нейното име в стилизирани златни букви. Студенината на метала докосна ключицата ѝ, карайки я да потръпне леко. Ема приглади деколтето на халата си и въздъхна.

Имаше време, когато се колебаеше пред същото това огледало, поставяйки под съмнение отражението срещу нея. Но тази вечер виждаше само себе си: красива, секси, мила и неоспоримо женствена.

Пръстите ѝ отново се плъзнаха по тялото ѝ, галейки копринената тъкан и кожата отдолу. Мислеше за него. Колко много ѝ липсваше. Ръката ѝ се плъзна надолу, погали сочния ѝ клитор – голям, пълнокръвен, трансформиран от някогашния микро-пенис на бившия политически деятел-джудже Карабатаков.

Само това бе останало от някогашния депутат-лилипут след 12-месечната трансформация, проведена в специализирана болница в Амстердам. През този период тялото ѝ беше претърпяло серия хормонални, хирургически и генетични интервенции: естрогенов депо пакет с висока биоактивност, наночипове с генномодулиращи пептиди, програмирани от ИИ и невронни мрежи, а всичко се документираше и защитаваше в блокчейн масиви.

Тези технологии – комбинация от генетика, ендокринология и криогеника – бяха напълно непонятни за допотопната медицина на софийските поликлиники, където все още мислеха в категории от 80-те.

Трансформацията беше пълна: не само биологическа, но и юридическа. Престижна адвокатска кантора пое смяната на името и пола. Според решението на съда, за Кралство Нидерландия и нейните задморски територии, Карабатаков Г. Н. повече не съществуваше. Неговият правоприемник бе Ема Ван дер Берг с постоянен адрес Амстердам. Новата нидерландска поданичка получи всички необходими документи: лична карта, СУМПС, биометричен паспорт.

Ема помнеше миналото си – лилипутски депутат, подлога на властимащите, но то вече беше като избледняла сянка. Нищо от онова не ѝ принадлежеше. Сега копнееше само за него и за масивния му член. Беше ѝ обещал, че ще дойде за нея тази вечер да я вземе със себе си на Френската Ривиера. Багажът ѝ почти беше събран. Тя се приготвяше пред огледалото. Искаше да бъде красива и неустоима за него.

Пред луксозния хотел в Амстердам нощта вибрираше от светлини, шум и обещания. Лъскави автомобили профучаваха по улицата, а вятърът носеше влажния аромат на стария град, смесен с парфюма на Ема – наситен, ориенталски, с лека нотка на амбра и ванилия, която сякаш караше мъжете да се обръщат. И те го правеха – с жадни погледи, примигвайки срещу светлините, когато я виждаха да стои на входа на хотела.

Тя изглеждаше като богиня в тази нощна сцена – облечена в бяло кашмирено палто, под което се открояваше прилепнала рокля на Dolce & Gabbana, дълга до средата на бедрото, подчертана с колие Van Cleef & Arpels и тънък колан Hermès. Краката ѝ бяха обути в черни токчета Louboutin, а върху ръката ѝ висеше чанта Chanel Classic Flap. Косата ѝ беше спусната на меки вълни, а гримът ѝ – безупречен, с фокус върху устните, оцветени в топъл розов нюанс. Тя стоеше там, с багаж подреден в изискан куфар Rimowa, готова за него.

И тогава на улицата рязко спря черен автомобил BMW с индивидуален номер, лъскав и брутален, с ниско окачване и тъмни стъкла. Вратата се отвори с бавно, премерено движение. От него излезе Цецо Боксьора – фигурата му мощна, широка в раменете, с плътни ръце. Облечен беше в кожено яке, износени дънки, черен колан с масивна тока и мокасини. Главата му – гладко избръсната, лицето леко загрубяло, с маслинено черни очи, които сякаш разрязваха нощта. Стъпките му бяха тежки, бавни и уверени, а в ръката му проблясваше дебел златен часовник Rolex Daytona. Беше типичният източноевропейски гангстер – арогантен, опасен, но с финес – знаеше как да се движи, как да стои, как да привлече внимание. Той закрачи към Ема. Погледите им се срещнаха, а светът около тях спря за един миг.

Той се приближи към Ема, спря на сантиметри от нея, вдиша аромата ѝ – комбинация от лукс, секс и обещание. Погледна я право в очите, после хвърли поглед към куфарите, след което се усмихна леко – без зъби, само с ъгълчето на устните, по мъжки, грубовато.
- Готова ли си, принцесо? – попита с дрезгав глас, в който се усещаше твърдост, но и леко подигравателно намигване.
Ема кимна, леко трепереща, а ароматът на парфюма ѝ се смеси с мириса на кожа, бензин и мъжка доминация.

Хотелските момчета натовариха куфарите в багажника на BMW-то – тежките Rimowa куфари, чанти, козметика… Едно момче получи няколко банкноти от Цецо Боксьора – кимна с благодарност и изчезна в тъмнината, а колата затвори багажника с плътен метален звук.

Ема стоеше до вратата, устните ѝ стиснати, очите ѝ пламтяха. Качи се на задната седалка, смъкна леко палтото си, а когато Цецо седна до нея, тя избухна още преди колата да потегли.
- Боклук такъв! Цяла седмица те чакам, като последната отрепка! Къде беше, бе, а? Курвите ти ли пак държаха зает телефона ти? – думите ѝ изригнаха в тясното пространство на колата, а гласът ѝ режеше като нож.
- Айде стига, ма! Няма да ми изнасяш театри сега! Държа се добре с тебе, не ти липсва нищо. Искаш да се разкараш с мен на Ривиерата, нали? Седни като човек и не ми вдигай излишни драми!
Но Ема не спря! Тя го ревнуваше бясно и беше готова да пререже гърлото на всяка курва, която го доближеше, а думите ѝ капеха като отрова:
- Ти с твоите курви, бе! Знаеш ли колко съм седяла пред огледалото заради тебе? Ти знаеш ли как се чувствам, когато не ми вдигаш телефона? Аз не съм някоя от твоите тъпачки, аз съм Ема!
Цецо издиша тежко през носа, а ръката му стискаше волана. Очите му – студени, ледени, дори малко презрителни, а по лицето му пробяга онази смесица от раздразнение и скука – беше свикнал с подобни сцени. Всички негови курви го мразеха, обичаха и ревнуваха едновременно. Ревнуваха се една от друга. Дори шамарите, които раздаваше профилактично от време на време с цел подобряване на трудовата дисциплина сред колектива, не бяха в състояние да потушат тоя вулкан от страсти, даже напротив – наливаха керосин в огъня. Но Цецо Боксьора винаги съумяваше да държи всичко под контрол. Беше си роден курвар и сводник. Много от неговите авери имаха физика и големи курове, обаче си останаха дървари. Той имаше излъчване и класа вродени още от 16-годишен – вече му се лепяха като мухи на мед не само връстнички, ами и мадами с 10-15 години по-възрастни. Жени лъжеха мъжете си и нямаше отърване от тях, даже чак на Белмекен се качваха, като беше на лагер да му духат. Заради курвите го изхвърлиха и от Националният де юре, поради лоша дисциплина, а де факто го хванаха на калъп със съпругата на един големец от Федерацията. И през 90-те нямаше голям избор – или общ работник или към някоя силова бригада. Един негов новобранец, с който служеха в един и същи взвод, го вкара в бизнеса – казваше се Вальо. Цецо беше пребил няколко стари войника, които му създаваха проблеми. Бащата на Вальо, щатен служител от УБО, потули случая. Синът му още по време на службата си беше кандидатствал и прехвърлен като курсант във ВИПОНД, а Цецо на следващият ден след уволнението почна да работи охрана в известен стриптийз бар – един от първите отворили в София след Демокрацията. Там се ошлайфа да работи с курви и танцьорки и постепенно, освен охрана, започна и да подработва, като шофьор и сводник. Обаче, след едно злополучно меле, вътрешните органи прекратиха кариерата му по обвинения в причиняване на тежки телесни повреди и се наложи временно да се премести в ЦСЗ. Курвите не го забравиха и постоянно идваха на свиждане. Старшините също намазваха по някоя свирка или купюри с ликовете на Алеко или Славейков. Скоро тия посещения прераснаха в системен канал за предмети, консумативи и аксесоари облекчаващи тежкото битие на лишените. А и не само на тях! Доста от надзорно-охранителният състав също си поръчваха артикули. Стоката беше качествена – идваше директно от ФРГ и Холандия, а в ония години онлайн търговията в Източна Европа тепърва прохождаше и такива стоки се намираха трудно. Но, като правило, там където текат неконтролируемо женските страсти и емоции, всичко търпи фиаско. Две от неговите курви, които играеха и ролята на куриери, се засекли на бул. Генерал Столетов 21 на опашката на чакащите за свиждане. Женската злоба и ревност избила в котешко кълбо от крясъци, вулгарни псувни, скубане на коси и издиране на лица. Постовите на портала едвам успели да ги разтърват и с това вероятно щеше да свърши всичко, ако не била някаква изкуфяла бабичка живееща в района, която набрала 166 и вече аха да свърши патакламата и довтасал патрулен автомобил с колегите им от 3-то РПУ – арести, обиск, намерени значителни суми левове и валута, списъци с имена, дискове с порнографско съдържание… пълен цирк! Случаят се раздуха в жълтата преса – сводник-рецидивист върти нелегална търговия от решетките и снабдява затворници и служители на ГДИН със секс атрибути, секс играчки, стимуланти и разпространява порнографски материали в Централен Софийски, СБАЛЛС и поделенията му в Кремиковци и Казичене. Директорът бе принуден да напише рапорт за преместване по здравословни причини, подчинените му получиха дисциплинарни наказания, а някои, като Теодор Старшината от втора вишка, бяха уволнени от системата. Цецо Боксьора го конвоираха в Белене и получи още една година вътрешна присъда по някакъв древен член от НПК изкопан от СГП. Но всяко зло за добро! В панделата Цецо се на учи да разработва и мъжки курви и когато случаят се позабрави, Генералът натисна някъде в системата, срокът му беше предложен за редуциране от Администрацията и той излезе предсрочно за добро поведение и спортно-масова деятелност сред лишените. Човек с неговите умения беше нужен повече от всякога, откакто Мадам Карабатакова пое оперативното ръководство на бизнеса. Генералът беше старо поколение и живял цял живот под пагон и устав правеше нещата шаблонно. Карабатакова, като бизнес дама и жена със стил, промени генерално бизнесстратегията. Нямаше вече практиките от 90-те, стоенето по магистрали и пиаци, потни тираджии и мазни кюрди. Всичко беше легално – в Европа, стига да се плащат данъци, сексиндустрията е законна дейност. Работеше се законно с договори към скъпи клубове и елитни агенции. Някои от клубовете бяха собствени, други открити съвместно с чуждестранни партньори. Работеше се само в лукс клубове, ВИП и хай-енд услугите. Всички модели бяха мотивирани – получаваха голям процент от приходите и бонуси ако привлекат нови служители. Бизнесът толкова се разрасна, че ескортът даже правеше под 40% от общия оборот. Портфолиото включваше и модни агенции, конкурси, списания, телевизия, вериги сексшопове и онлайн търговия. Мадам Карабатакова придоби и френски тв канал и студия за еротични филми, с прилежащите им брандове за козметика, бельо и облекло. Студиото в Ница стана и хедофис за всички операции – бизнесът вече въобще нямаше нужда да се ръководи от София, даже 80% от моделите и служителите вече не бяха българи. Тогава стана ясно, че депутатът-лилипут и подкрепата на партията му са само излишно разходно перо чакащо да бъде оптимизирано, а в личен и семеен план безпомощният му микро член беше още по-малко нужен…

Истериката на Ема продължаваше и прекъсна спомените на Цецо. Вече му дойде до гуша и я успокои с един шамар.
- Я стига ма, курво! Коя си ти да ми държиш сметка? Аз съм ти мениджър и ти и твоите дупки ми принадлежат, ясно! Ако продължаваш ще те накажа да изкараш един месец с най-пропадналите в бранша на някоя точка на АМ Люлин!
Ема се поуспокои и хлипаше виновно. Цецо продължи:
- Сега за наказание ще ми духаш тука да видят всички пред хотела какъв долен парцал си!
Тя тръгна да му лапа. Цецо ѝ натисна главата и взе да я чука в устата и фелациото премина в брутален и груб фейсфак, който обаче далеч не предизвика публичния ефект който целеше, понеже Амстердам беше виждал къде-къде по-пикантни сцени. След като всичко свърши, Ема хлипайки оправяше размазания си грим, доколкото беше възможно. Тя беше лудо влюбена в шефа си и щеше да прави това което се изискваше от нея, щеше да се чука с който и когато ѝ кажат… само да бъде с него. Опита се да го целуне.
- Я бегай оттука ма, целата си у сперма! На, вземи се изчисти! – Цецо ѝ подаде мокри кърпичики от жабката.
Тя го попита:
- Цецо, обичаш ли ме? Кажи де?
Той ѝ отвърна:
- Знаеш, че ти си любимата ми курва.
Ема щастливо се притисна в него. БМВ-то потегли с мръсна газ към “Скипхол”. Полетът им беше след три часа…

Следва продължение…

Уважаеми читатели, моля бъдете снизходителни към този опит за разказ! Това въобще е първият разказ, който пиша! Отне ми доста време да го завърша, поради липса на свободно време. Моля оставяйте в коментарите препоръки, както и предложения, как може да се развие историята. Благодаря Ви предварително!