Тоскана (част 2)

22.03.2026 | Fairy

Шарена сянка премрежваше телата им, сплетени в движещо се цяло. Цикади заглушаваха хоризонта. Мушици и диви пчели летяха над голия му гръб. Малки камъчета и земни неравности се забиваха в кожата ѝ, но Нора знаеше, че болката от това само обостря сетивата ѝ. Умишлено и съзнателно се отпускаше с всяко издишване като плащ от плът – мокра, кръвна, безкостна, чието единствено земно предназначение бе да поеме мъжеството на Ал.

Той я люби божествено. Отдадено. Емоционално. Не пестеше играта с лицето си, стоновете си. Точно преди да свърши, тя видя въпроса му като леко недоумение и същевременно тотална липса на желание и воля да се извади. Гледаше го в очите. Усмихната. Щастлива. Леко му кимна и той разбра.

Изражението му светна, сякаш Бог му е проговорил. Стисна я в плътна прегръдка, мачкайки гърдите ѝ под своите, и зажули коленете си в почти неподвижни резки прониквания с дълбоки задръжки в дъното. В едно от тях задържа частица от времето по-дълго, а тя го стисна вътрешно с вагиналните си мускули. Той избухна, треперещ в конвулсии с цялото тяло. Тя го прегърна като дете. Имаше нещо в това му отдаване – нещо дълбоко, ранимо. Някакво пречупване. Сякаш той се бе доверил?

Нора не можеше да мисли повече за тези си впечатления. Омазана в прах, пот и сперма, прегръщаше непознат, когото сякаш винаги е познавала. Галеше го, отпуснат върху нея, и нежно зацелува всяка частица кожа, до която се докопваше около раменете и шията му. Най-накрая и той ѝ отвърна. Отмалял. Омекнал. Съвсем различен.
- Много ми е хубаво с теб! – заяви тихо.
- Чудесно! Искам да ме любиш още!

Той я изгледа развеселен.
- Без пауза? – сви три пръста в жестикулаторния им език и продължи: - Amore, смили се, имам нужда от душ!

Усмивката му бе картичката на Тоскана в този момент. Залез, позлатил благородна почва, отрудена да ражда плодове. Нора хвана лицето му в ръцете си:
- Хайде да се върнем! Има душ до басейна! – прегръдката му я разсея: тежка, плътна и божествена. - А после ще поплуваме! Искам да ме целуваш във водата. Искам да ме държиш на повърхността и да ме носиш като плаващ лотос. Да ме галиш толкова фино, че едва да усещам пръста ти по шията и гърдите си. Искам сянката да падне тежко над нас. Водата да потъмнее като зла сила. Дърветата да запеят. Жабите наоколо да ни гонят оттам с крясъци. А ти да ме залепиш за стената и да се внедриш между краката ми. Да усещам хуя ти как ме търси. Как дишането ти се учестява като на маратонец, видял финалната права. Искам…

Италианецът залепи ръцете ѝ встрани, сякаш да я направи един разпнат, нахален Исус с множество искания към скромните способности на един обикновен мъж.
- Шшшшшт… – устата му я подчини в мълчание и готовност да поеме всичко, каквото ѝ подаде.

По време на вечерята всички се смяха. Тя разказваше историйки, той скромно разглеждаше хората, домакините и внимателно следваше всяка хапка, която тя поемаше с устни, оставяйки малка диря, облизваше и попиваше със салфетка, преди да му се усмихне невинно. Вероятно би било редно да внимава в разговорите. Да слуша и запомня. Да забележи ревнивия поглед на оня сдухан съпруг с шумните деца. Да очарова домакините, които би следвало да познава като недалечни съседи. Но не. Не направи нищо от това.

Изследваше нея. Представяше си как навитите спагети слизат по хранопровода ѝ. Как изпълват приятно стомаха с деликатните си вкусове, смесени с острия кедър и босилек, които все още гъделичкат носа ѝ. Почти виждаше как топлината от това удоволствие се разлива през клетките ѝ, кръвта ѝ клокочи навсякъде, пулсираща и жива, и тя се смее. Силно. Гърлено.

Нора наистина се смееше, отметнала глава назад. Алени бузи от слънцето и брадата му. Очи, изгряли преди Вечерницата. Погледът му слезе към роклята ѝ и отново я видя през рентген. Видя как сърцето ѝ тупти, бягащо като сърна. Как корабни въжета опъват слабините ѝ навътре и нагоре. Как червата ѝ, скрити под нежно и гладко коремче, работят за него. За Ал. Цялата стомашна менажерия, доставяща ѝ толкова видимо удоволствие, отпуска и тези къдрави тунели, чийто край той би желал да напълни с хладка вода, да прочисти и да си сервира като деликатес. Да гледа как дупето ѝ е пред него – достъпно, разтворено от собствените ѝ ръце, и тя му казва: „Твое е!“.

С поглед, обвит в мъгла от унеса си, Ал преплава през всичките ѝ опасни заливи и тесни проходи, оцеля и се заизкачва над възвишенията. Тези, които слизаха към земята от стола ѝ, тези, на които седеше, тези, които повдигаха медальона, стекъл се между тях. Гледаше я как се храни и благославяше храната, която я създава такава, каквато е. И каквато ще бъде след тази паста. След тази чаша вино. След този резен пекорино….

Когато се освести, Ал разбра, че се влюбва. И от това огладня зверски. За да ебе, имаше нужда от енергия и в миг се нахвърли на храната. Нора се умили от новия развой в поведението му и бързо се върна към задължението си да забавлява сътрапезниците.

След няколко дни те бяха почти неразделни. Нора бързаше да му върне телефона, който бе забравил в стаята ѝ. Остави колелото долу. Промъкна се в наследствената му сграда, която вече познаваше добре. Прекоси тихо малкото фоайе към страничното крило стълби и изута заприпка нагоре, бързаща да го изненада. Мраморът хладнееше под стъпалата ѝ приятно след бързото въртене на педалите. Усмивката се разширяваше все повече. Последните стъпала бяха прелетени с бърз откос към вратата долу, оставена отворена. „Голям праз!“, помисли си и се затича наново към будоарите му, когато се смрази от шума, който чу.

Любов. Някой там правеше секс. Женски стенания раздраха дробовете ѝ в болезнен хрип. Лицето ѝ увисна като попарена кожа. Преди да се свлече, тя се процеди още няколко крачки напред и надзърна през процепа.

Ал ебеше Мария на задна. Тя – подпряна на високото легло под тежки балдахинови греди. Той – с дрехи и свален панталон до коленете. Краката на италианката бяха самата прелест: ръждиво-бронзови, издължени прасци с плоско положен, но повдигнат задник. Завист и ревност. Адска експлозия избухна насред пулса на Нора. Хлъцването ѝ не се чу от тях, но прогърмя в съзнанието ѝ като лятна буря.

Нора се втурна обратно с развети рамене, сякаш бягаше за живота си. Сякаш вратата долу щеше да се затръшне пред носа ѝ и тя да остане заключена вътре – в ковчег без въздух. На последните стъпала се спъна в оставените си обувки. Падна. Успя да смекчи срещата с мрамора, като се подпря на китки. Навехна едната. С мъка избута тежкия портал да се доотвори и излетя навън, но не можеше да се качи на колелото си в този вид. Докато се оглеждаше като зверче – обезумяло, ранено, задъхано – той я сграбчи.

Завря нос във врата ѝ. Стисна дрехата ѝ, нави я в дланите си и я повдигна така, като парцалена кукла. Тя не мърдаше – охладняла, глуха. Той я спусна бавно и опита да опре чело в тила ѝ. Тя потръпна като погнусена. Ал се отдръпна. Отпускайки захвата на роклята, отстъпи назад. Нора не помръдна. Олюля се и се подгъна на забавен каданс… той я прихвана.

Поведе я нежно към най-близката маса. Разпореди кафета и грапа. Тя все още отсъстваше. Сложи ръката ѝ на кафето. Тя пи. Той обърна грапата. Изпи и нейната. На един дъх. Най-накрая еспресото сработи. Тя върна живец. Погледна го – събрана и отчуждена, делова. Искаше да приключи този казус:
- Обичаш я още? – равен глас, каменно лице.

Ал нямаше време да обмисля. Събитията го бяха сгащили напълно неподготвен. Преди минути Мария бе нахлула с искания, молби и заплахи. Още пари. Още наглост. Безочие. Пропилени чувства и години в бездетен брак с курва.
- Исках да я унижа! Че е евтина! Исках да се види с гола путка, ебана и изоставена. Това направих! Зарязах я да чака хуй. Няма да ми повярваш, знам! Но това е, което исках. Да крещи, да побеснее… а теб видях чак когато излязох… – слюнката му го задави.

Нора слушаше внимателно. Цветът пак се отдръпна от лицето ѝ. Изглежда, зацикли във вътрешното си зрение и взе да доукрасява видяното. Мозъкът ѝ опитваше да я събуди с простата математика, че той е изхвърчал две секунди след нея, че не я е чул, но тялото ѝ беше в ступор и отдадено се впи в любовна страст с болката. Опияни се от нея.

И тъмнината отново обгърна Нора. Ал нещо крещеше, беше я хванал, преди да се изсули от стола, когато Мария пристъпи бавно и победоносно към драмата му. Взе чаша вода от съседната маса и безцеремонно я лисна в лицето на Нора.
- С нея съм квит. Ти си ми длъжник!

Мария си тръгна. Нора – също. Подкрепена от Антонио. Ал гледаше телефона си на масата до кафето ѝ и се опитваше да се възпре да не ги разполови. След два часа Ал още бе там. На същото място. Половинка грапа и втора на път, плюс дузина обидени туристи, бяха пораженията от самотния му запой. Това състояние обаче жителите на градчето го познаваха – не бе нещо екстремно, нито ново, и кротко го заобикаляха.

Телефонът му зазвъня. Той дълго го съзерцава, без да регистрира. Накрая провидя, че пишеше „Amore“. Скорострелно изломоти:
- Аморе?
- Ела веднага!

Антонио си знаеше работата. Пък и нали тези малки щастливи моменти, когато нещо се случваше, бяха именно душата на дългите му шумни сбирки с приятели и непознати, на които щеше да разказва историята, сервирайки блюдо след блюдо, докато апетитът на клиентите се разгръща за още и още пикантерии. Остави го пред вратата ѝ едва след като тя я беше отворила широко и му кимна за благодаря. Стаята ѝ поемаше последните залезни лъчи. Дълга пътека блестеше между прозорчето и отворената баня. Нахлу аромат на пяна от цитруси. Нора не бе глупава – браво! Тони си тръгна спокоен.

Ал вдигна очи само веднъж – когато тя му отвори. Обаче го преряза нещо от тая нейна търпелива мъдрост. От ужасното ѝ, добричко и тихо приемане. Искаше му се да му крещи. Да го заблъска с юмруци. Да успее да се откупи. Но не. Тя беше толкова неестествено нормална и спокойна, че той се примири със съдбата си. Копаеш унижение за една, а друга те закопава. Справедливо. Баланс.
- Събличай се! – нареди му тя.

Мълчешком се замъчи да изтегли блузата си през глава. Заседна в нея. Ръцете му увиснаха заклещени. Главата му остана скрита. Почувства се защитен. Скрит от тая изпепеляваща вина, в която тя го пържеше с наслада.
- Scusi, amore... perdonami, perdonami... – шепнеше той и падна на колене в нещо като хлип.

Тя рязко издърпа блузата над ушите му и го освободи. Бутна го на земята. Разкопча колана и свали панталоните заедно с гащите му. Той се сви настрани като ембрион. Тя го ритна леко с крак, обръщайки го отново по гръб, и стъпи на рамото му. Разкрачът ѝ бе над лицето му. Свали лекия си сатенен халат и остана гола като него. Седна на лицето му.
Той заплака:
- Не те заслужавам…

Шамарът ѝ изплющя звучно. Главата му се килна. Той се разсмя. „Най-после! Алилуя! Това е! Бог е милостив. Размина ми се…“ Искаше да я сграбчи за гъза. Да забие зъби във вулвата ѝ. Но знаеше, че това си е нейният миг. Нейният. Тя бе отгоре. Тя диктуваше. Фиксира я много бързо и много ясно. Ухилен. Мислеше си, че изглежда трезв.

Отвън долетя настойчив вик:
- Ноооорхееенннн! Ноооорхееен!

Ал разпозна гласа на оня мухльо. Докато Нора се покаже на прозореца с ръка пред гърдите си, Ал беше скочил и я избута встрани. Провря главата си навън, при което саксията с лавандула се оплете в синджира му:
- Разкарай се, да те еба в гъза, имаме работа!

Нора избухна в смях и се запревива, подпирайки се в тялото на Ал. Голото тяло на Ал. Той влезе обратно в стаята и я загледа с умиление. Дребни прашинки и мушици се возеха по косите лъчи и влитаха вътре. Кожата ѝ изглеждаше мъхеста. Сякаш бе магнит и тези въздушни създания се лепяха по медоносното ѝ тяло. Тя го хвана за ръка и го поведе към банята.

Женските ѝ форми изпълниха съзнанието му. Единственото смислено бе да ги захапе. Да изсмуче сока им, както би сторил с коричката на печен глиган в портокалов сос. Дупето ѝ заотмерва четни движения и скоро се скри под пяната. Той я последва. Седна срещу нея. Докато още бе прав и бавно се спускаше да седне, пенисът му заподскача игриво. Той спусна краката си около нея. Потъна целият, като за целта коленете му изскочиха нагоре. Избълбука. И се издигна чисто нов. Протегна се за тоалетна хартия. Изсекна се в нея. Уми лицето си с две ръце във ваната и най-после бе готов.

Тя се приближи. Седна по японски между краката му. Зае се да масажира хуя му. Гледаха се упорито. Усмихнато. Влюбено. Курът му бе стоманено втвърден, а лицето – меко и добричко. Очите – светли. Без оня мрак.

Тя го възседна внимателно. Отърка клитора си в корема му и се задвижи, бавно поемайки кура му във вагината си. Той извърна очи. Въздъхна много дълго – сякаш през всичките часове пиянство не бе успявал да изкара товара си навън.
Нора сама се загали по гърдите. Отметна глава назад. Той я прихвана за шията. Допря палец в устните ѝ. Натисна ги първо нежно, после грубо. Червенината им се разля извън очертанията. Тя го всмука.

Идваше. Мракът му си запроправя път. Нора го изтезаваше с милостта си, поемайки мъжеството му гладко и бавно настъпателно. Но това не стига. Не е достатъчно за апетита на добре угощаващ се италианец.

Той се изправи, като я принуди и тя да го последва. Блестяха. Капеха. Въздухът между тях затрептя наелектризиран. Хуят му взе да спада. Той я гледаше особено – леко отсъстващ, концентриран. Мислеше нещо
.
Излезе от ваната. Завъртя се с гръб. Предостави ѝ се с цялото доверие на квадратура мускули и тежест.
- Качвай се!

Нора го обхвана с ръце около врата. Обви краката си около кръста му. И допря лице в косата му – освободена, чиста от гнева. Той запристъпя тежко към изхода. За нейна почуда отвори вратата, тръсна я нагоре, за да я намести, и припна надолу по стълбите и през изхода, право на двора.

Боси и голи, той препускаше, стискайки ръцете ѝ на шията си с една ръка, а с другата криеше дупето ѝ. Нора крещеше „Дий!“ и се заливаше от смях. Смяха се всички, които ги видяха, а най-много – децата на мухльото.

После той пак се качи горе. Но този път я свали пред вратата ѝ. Вдигна я на ръце и я пренесе през прага. Ритна вратата да се хлопне и внимателно я положи на леглото.

Наведе се за целувка. Нежна. Езикът му се спусна надолу. Право надолу. Подмина гърдите. Ръцете му се върнаха за тях. Замачкаха зърната ѝ. Олиза пъпчето. Захапа мекото на коремчето под него. Подпъхна ръце под дупето ѝ и го разтвори. Измъкна леко длани, като придържаше глутеусите встрани, и натисна силно бедрата ѝ към торса. Цепката ѝ се разтвори пред лицето му. Впи устни. Олиза я щедро по дължина, като играеше с език като чистачка. Заостри го и ѝ го вдена като сексуална играчка. Всмука клитора, като все още я бе прегънал толкова здраво, че тя нямаше въздух. Завря палец в ануса ѝ. С прегъната фаланга я измъчваше като с кука.

Нора се разтресе в оргазъм. Ал хвана втория ѝ спазъм в движение с остър шамар през клитора. Тя пусна струя. И се уплаши. Стисна се. Вагината ѝ пулсираше, изхвърляйки ароматен сок. Ал не я изтърпя да се контролира. Не и пред него. Веднага ѝ изпердаши още един с освободената от ануса ръка. С другата засука зърната ѝ последователно. Рязко се наведе и всмука напердашения клитор. Оттегли лицето си точно навреме. Струята ѝ го плисна, без да влезе в устата му.

Той озверя. Хвана хуя си и го наблъска във вътрешността ѝ. Подпря се на една ръка и се зае да гледа как потъва в нежната ѝ лигавица и излиза мазен и блестящ. Как коремът ѝ се издува леко – и това го допобърка, щом си спомни мислите от онази вечеря. Вдигна лице да види как е тя. Беше захапала устната си до кръв. Гледаше го с молба. Само да не спира.

Веднага изпердаши гърдите ѝ. По дяволите, как го побъркваше тази негова светица! Ожесточено се наби до топките, като ясно усещаше предела на костния ѝ таз. Плътта вътре бе податлива. Но яростта му имаше ограничение.
- Обръщай се! – изсъска той.

Тя се преметна. Заби буза в леглото и го загледа перверзно. Разклати подутите си лабии току пред носа му – уголемени и сочни, с капещи лиги. Едричкото ѝ дупе се разполови. Дупчицата му се събра и отпусна, следвайки хълцането на путката ѝ.
- Унижи и мен… – примоли се тя.

Ал усети, че този гаф ще го плаща дълго време, но не си позволи да се разсейва. Постави хуя си в путката ѝ. Държейки се здраво за обеления като помело гъз, я заблъска с цел да се изпразни. Сега. По-бързо. После ще си говорят глупости. Плесна ѝ един як през сланинките, за да мълчи и да не рискува пак хубавия момент.