Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Фитнесът “Титан” все още миришеше на разтопена гума и метално триене, когато Ерик бутна последното повторение на щангата. Русата му коса, по-светла и мека от тази на баща му, лепнеше по слепоочието, а по шията му лъщеше пот, като струя течен кехлибар. Беше висок почти колкото Фер – метър осемдесет и нещо, но с по-фин силует: широки, но не прекалено набъбнали гърди, дълги бедра, тесни хълбоци, които биха могли да красят страница на модно списание. Носи скромна увереност на човек, свикнал да е красив, без да го използва като оръжие.
Аз крачех около пейката, държейки лоста с две ръце. Мускулите ми пареха още от предната нощ, а в дъха ми проблясваха спомени за зъби по кожата. Когато вдигнах ръце, платът се плъзна и под яката пламна лилавата смучка. Сините очи на Ерик – по-светли, почти прозрачни, се фокусираха мигновено.
- Това… рамката на шкафа ли е, чичо? – гласът му се опита да звучи шеговито, но в средата се пречупи.
- Глупост от вчера, блъснах се! – отсякох и дръпнах яката, ала видях колко кухо звучи.
В погледа му проблесна първата тревожна искра.
Докато разтягахме, той застана зад мен и изтласка ръката ми нагоре. Тениската се набра и оголи тънката резка по ребрата. Потта я изгаряше.
- И това ли е “глупост”? – този път в гласа имаше остър тон.
Усетих горещина от срам, но само смотолевих още едно “да”. Бръчката между веждите му се задълбочи.
В съблекалнята, удавена в пара, се появи Фер. Черната тениска без ръкави очертаваше гърдите му, като броня; по врата капките се стичаха бавни и тежки. Не каза нищо, само се доближи, устните му докоснаха ухото ми:
- Ще те взема довечера.
Един шепот, натежал с власт. В огледалото улових Ерик. Сякаш парата се отдръпна около него и остави лицето му оголено, бледо от ревност или страх.
Навън Фер ме притисна към колата.
- Брат ми е още в Барселона, нали? Пази енергия. – дланта му остави горещ печат на рамото ми и аз едва си поех дъх.
Ерик, облегнат на вратата на стария Seat, гледаше. Шишето му изскърца под пръсти. Сякаш видях как сърцето му се спуска на една стъпка по-надолу в гърдите.
***
Нощта ме завари в полутъмната дневна. Видеообаждане – Ерик. Камерата му се клатеше: лавици, плакат на Меси, разхвърляни бележки.
- Само преговарям балистиката… – каза, но след половин изречение загуби нишка, а гласът му снижи тон. - Всичко… наред ли е между вас с татко?
Прехапах вътрешността на бузата. Връзката замръзна секунда; на екрана останаха само очите му, блестящи от несигурност.
- Много работа, нищо повече. – излъгах.
Усещах, че не вярва, но не оспори. Когато затвори, ръцете ми трепереха.
Седнах зад волана и поех към къщи. По булеварда лампите шареха таблите на заведенията. Как се стигна до това? Помних сватбата: Фер бе в униформа, стоеше зад брат си по време на клетвата, а аз – глупаво влюбен в “идеалния” съпруг. Спомних си първия път, когато ръката на Фер се задържа малко по-дълго на моето рамо – беше някаква семейна неделя; тогава го нарекох “случайност”. Сега тежеше като камък върху съвестта.
Спрях на червен светофар. По стъклото се отрази лицето ми със същия лилав белег. “Колко бързо можем да се превърнем в това, което презирахме?” – помислих и глътнах ледената жилка на вината.
***
В общежитието Ерик не можеше да заспи. Тясното му легло скърцаше, когато се обърна пети път. Мускулите му, макар и не толкова масивни като бащините, бяха изваяни от упорит труд в залата. Той стана, обу домашни кецове и тихо затвори вратата. Крачи по коридора, тънката му сива тениска залепна по гърба. Докато минаваше покрай огледалото на стълбището, се видя – висок, широкоплещ, със слаби, но дълбоко очертани пресечки на корема, с лице, което стилистите на Zara биха купили с охота. И все пак в зениците му стоеше детето, което не разбира защо домът му се е разпукал.
Слезе до автомата за вода, пусна монета и просто застана до прозореца. Дворът беше черен, само един катинар блестеше по оградата. Метална студенина обгърна мислите му: “Ако татко и чичо са… заедно, това ли разби семейството? И защо тъкмо чичо криеше от мен, учеше ме на честност…”.
Върна се в стаята, хвърли кецовете под бюрото и се отпусна на ръба на леглото. Взе телефона – същия, за който преди час бе чул лъжливото “Всичко е под контрол”. Пусна безцелно Instagram; екранът проблясваше в тъмното като прожектор, а палецът му прехвърляше историите, докато умът му се рееше в празнота.
Изведнъж погледът му се закова.
Story №1 – баща му: селфи пред бар, зад него кървавочервен неон “EL INFIERNO”. Горе, до името, сивият надпис показва “преди 18 мин”. Баща му се усмихва, бузите леко розови, в очите – онзи блясък, който Ерик познаваше като “петата бира”.
Прехвърли нататък.
Story №2 – друга камера, същият неон трепти на фона. На преден план – чаша еспресо, подпряна до малка чинийка; ръката, която я държи, е позната: канапената гривна, одрасканият часовник. Чичо му. Надписът гласи “преди 15 мин”. Три минути разлика, една и съща локация.
Ерик застина, сякаш подът се бе наклонил. Върна назад: “преди 18 мин”, “преди 15 мин” – едно и също място, два различни телефона.
Сърцето му заби в гърлото. Кръвта нахлу в ушите – първо горещ вълна, бузите плъзнаха руменина; после ледена струя, лицето му изтръпна и побеля.
“Заедно… точно сега…” – мисълта се изписа във въздуха като горящ надпис. Ако баща му и чичо му наистина са там, лъжата вече не е догадка, а жива картина.
Ръката му трепереше, докато направи скрийншот на двата кадъра. Пръстите се вкопчиха в телефона толкова силно, че кокалчетата изпъкнаха бели. Гневът и болката го връхлетяха едновременно, като две насрещни вълни.
- Няма да позволя лъжата да ни довърши… — издиша почти без глас.
Думите затрептяха в тъмната стая, а в гърдите му се надигна непреодолим порив – да срещне истината лице в лице, колкото и да боли.
***
Следобедът бе горещ, коли бръмчаха, а прах се стелеше над футболните игрища. Карлос – висок, гладко избръснат, със слушалки около врата, стоеше под чинара, когато Ерик го пресрещна, пълен с гняв.
- Не разбирам! Чичо ми е всичко за мен, а ако това е вярно, е лъгал месеци! Срам, вина, каквото и да е! Защо мълчи? – гневът му пулсираше.
Карлос свали слушалките, сложи ги на врата си.
- Ако наистина е с баща ти, може би носи вината за развода? Можеш ли да представиш тежестта?
Ерик метна раницата на земята.
- Тогава да ми я каже! Да не гледам как майка ми плаче всяка вечер! – яростта се пропука и под нея бликна нещо влажно. - А аз… аз го обичам. Как се мрази човек, когото обожаваш?
- Като му дадеш шанс да бъде честен. – тихо отвърна Карлос. - Стреляй точно, както те е научил. Истината боли кратко. Лъжата гнои завинаги.
Ерик отвори уста да възрази, но само въздъхна, а раменете му – силни, но все още момчешки, се отпуснаха. Взе телефона, вторачи се в скрийншота.
- Беше ми като щит, когато хулигани ме нападнаха на двора в осми клас, помниш ли? Появи се от нищото, разгони ги. Спасявал ме е, винаги е бил упората ми, а сега аз трябва да го разоблича. – гласът му прегракна.
Карлос сложи длани върху раменете му.
- Щитът понякога се превръща в броня, която крие собствените ни рани. Поговори с него.
Ерик кимна, а във вените му пулсираше решимост.
***
Кафенето “Сан Фелипе” миришеше на карамелизирана захар и прясна мока. По дървените плотове ламелите на щорите оставяха златни решетки, които прекосяваха лицето на Ерик и подчертаваха почти прозрачните петънца зелено в очите му. Беше облякъл прилепнала сива тениска; раменете я опъваха уверено, но дланите му стискаха чашата така, сякаш керамиката поддаваше.
- От колко време? – попита без заобикалки, едва докосвайки ръба на чашата.
Гласът му звучеше равен, но вената над слепоочието пулсираше.
- От април… след рождения ден на Алекс. – признах, като усетих как столът леко изпъшка под мен.
Фините черти на лицето му се стегнаха, сякаш някой опъваше невидима юзда.
- Значи лъжете мама и чичо Алекс от месеци, докато майка ми все още се опитваше да вдъхва живот на нещо мъртво?
Спуснах поглед към собственото си еспресо – вече студено, горчиво.
- Твоите родители тогава спяха в отделни стаи… но да, пак е предателство. Страхувах се. Главно от теб. И от Алекс.
Зениците му леко се разшириха. Спомняше си онова момче, което му бинтовах ръката след училищна свада, и очевидно сравняваше настоящето с миналото.
- Ти, който ми набиваше в главата “Честността е първото оръжие”… Как можа точно ти да го оставиш ръждясало?
Вдигнах поглед. Лъч светлина се плъзна по измамно спокойния му профил, очертавайки високата скула и линията на брадичката – лице, което лесно би блеснало върху корица.
- Любовта ме хвана неподготвен. – изрекох тихо. - Не я търсех, открих я на грешното място и в грешното време.
- Любов? Или забраненият вкус на адреналина? – Ерик завъртя чашата, кафявата пяна се разплиска по стените. - Кажи ми честно: докога смяташ, че ще гори?
- Не е пламък за еднократна нощ. По-голям е от нас двамата.
От думите ми раменете му потрепнаха – едва уловима реакция. Извади телефона, плъзна върху масата двата скрийншота; червеният неон “EL INFIERNO” мъждукаше между нас като кървяща рана.
- Две истории. Три минути разлика. Това не е хипотеза. – прошепна той, гласът му пресипна. - Виждам ви заедно. Чувствам се последният, който разбира.
- Не си последният. Ти си първият, на когото го казвам в очите.
През витрината профуча трамвай; вибрацията разтрепери лъжичката в ръката му.
- Мама заслужава обяснение. Тази нощ ли ще говориш с нея?
- Утре сутрин всички се събираме. И няма да има нови тайни.
Дъхът му излезе бавно, като пара през цепнатина. Влагата по миглите замръзна, но той не позволи сълзата да падне.
- А ако тя рухне? Ще стоиш ли до нея, или любовта към баща ми е по-силна?
- Ще бъда там. Дори да ме мрази.
Замълча, после зададе въпроса, който най-много болеше:
- А аз? Какво очакваш да направя с тази истина?
- Да решиш сам. Ако не простиш, ще го приема. Но няма да те лъжа повече!
Постави длан върху масата, пръстите му потрепериха – момчешка кожа върху мускул, изграден от години тренировки, но в момента уязвима.
- Последно. Кой направи първата крачка?
- Фер. Но аз не отстъпих. Вината е и моя.
За миг лицето му се оголи от гняв и болка – смесица, каквато човек носи само към хора, които обича.
- Винаги съм искал да приличам на теб. – прошепна. - А сега не знам на кого приличам.
Протегнах ръка през масата. Дланта му се поколеба, после легна в моята.
- Приличаш на себе си. На човек, който има смелост да пита, дори когато отговорите режат.
Сенките по масата се преместиха, покривайки екрана със скрийншотовете, като мека завеса. Ерик прибра телефона, изправи се и сухо кимна.
- Утре стреляме право в истината. Но ако премълчиш нещо пак, вземам ти оръжието!
- Няма да пропусна! – обещах.
Устните му потрепнаха – не усмивка, не сълза, а нещо по-крехко: възможност за прошка, сгъната като лист в джоба му.
***
Метро. Бледите луминисцентни лампи превръщаха пътниците в хладни статуи. Рекламна лента светеше: “Дом идеален – лесна ипотека”. Аз се гледах в отражението на тъмното стъкло: лека сянка под ключицата, а очите ми – хлътнали. В ушите ми думите на Ерик кънтяха, като толкова пъти повтаряна команда: “Стреляй право”.
Влакът спря, двойка с бебешка количка влезе; бащата целуна челото на детето. Усмивката му прониза сърцето ми. Може би все пак истината е дар, не куршум, помислих.
Когато стигнах блока, Фер ме очакваше до асансьора – блуза без ръкави, гърдите му блестяха под коридорното осветление. Усмивката му беше права линия между вълчица и болка.
- Готов ли си? – прошепна.
Погледнах го право в очите. В онзи тъмносин дълбок студ видях и любов, и страх, и собствената си погибел.
- Готов съм да кажем всичко! – отвърнах.
Да кажем всичко. От това нататък куршумът на истината щеше да избере своята траектория, а аз – да живея с пораженията или свободата.
***
Тази нощ истината ще влезе през вратата на дома ни – с нежна ръка или с гръм. Но повече лъжи няма да има!
Триста дяволи! Висше удоволствие изпитах с тази серийка. Абсолютна красота! Браво!
FAIRY, написал съм нещо за теб, нещо коментар и обяснение на твоят коментар от вчера..Намира се в "Плащане в натура (част 2)" Алекс
Благодаря ти за ласкавото мнение ,което имаш за мен. Не съм сигурен , дали не ме хиперболизираш по всички показатели.Алекс
Няма да го чета, гадно ми е. Харесвам и обожавам жените, но вече съм дърт/ стар/. Ето и организирата ми съпруга ми носи трето кафе. Алекс
Имаш отговор, мили мой Алекс, а аз отивам за второ кафе. Желая ти прекрасен уикенд!
На 39г надерен за дами от 50г до 80г пишете на [email protected]
39 годишния! Търсиш дами в гей разказ ли? Ще останеш изненадан от резултата!!!
ЦИТАТ: "Ако видя името ти или когато мисля за теб, усещам чиста любов. Хич няма да си правя труд да я охарактеризирам от кой вид точно. Едно няма да те разбера. А именно чий го дириш да се колективизираш с наричаните от теб 'чехълчета'. Какъвто и да е мотивът ти, каквато и да е целта или нуждата - подтик, този факт ще бъде занапред една бариера, която не мога да преодолея." Благодаря, Фейри. Имаш твърде високо мнение за мен. Аз съм толкова обикновен, толкова незабележим, че ако ме срещнеш на улицата, даже да се блъснеш в мен, няма да ме забележиш. Не съм визионер, а се опитвам на някои хора да им покажа реалния свят, а не този, презентиран в неолибералните мантри.Не е колективизирам ,ако визираш другият сайт, в повечето случайсъм силно негативно критикуват като нещо старо и неприспособиво към съвремнният свят .Както казва дъщеря ни "стар инатлив бумър".Има няколко ,с които мога да си говоря и споря , за другите съм "шум в канала" Не съм идеален, обикновен съм. Харесва ми да общувам с теб, може би от чист егоизъм, защото твоята позитивна енергия ме зарежда по някакъв начин. Даже понякога си разигравам в ума сценки, какво ще си кажем, ако някога, някъде се срещнем, как ли ще се огледаме, дали от пръв поглед ще се допаднем. Дали, ако ей така сме седнали на кафе и торта, ще си говорим откровено или ще сме сковани като паметниците в Борисовата градина. Знам ли. Съпругата ми казва, че откровените ми и понякога празни от съдържание 'приказки' скъсяват разстояния. И тя е една Фройдистка. Дъщеря ми направо я дразни, когато съвсем случайно и непреднамерено разменя с някоя жена на публично място няколко съвсем нормални изречения, без никакъв заден контекст. Просто комуникация в рамките на максимум пет минути, някаква съвсем обикновенна информация и безобидни закачливи коментари. Като добавка, не разбирам какво толкова в моят изказ дразни хората. Сърдят се, обиждат - не го разбирам. Възрастен съм, консервативен съм, не съм вярващ, не съм кръщаван - обикновен. Алекс
Алекс, ако се срещнем :))), няма начин да не се олеем с кафетата! Ф :)))
Алекс, ползвам, че песа ляга през няколко крачки и ще ти разкажа за вчерашната ми смехория. Дъждовен ден, хладничко, мойо си е поискал мляко с ориз за повишаване на настроението и енергията и след сутрешната шетня, той квото там си работи в кабинета, излиза мъж ми да пазарува по менюто, което му предложих за деня. И каква ми е първата работа, щом му видях гърба и хлопнах вратата? Беж, лиске, на леглото и айде силиконьо на работа! Щото предната нощ такъв дух ме гали, гали, обладава, че спах и се бях събудила като най- щастливата жена, налюбена, нацелувана, обичана до безкрай. Та, вследствие на нощните си усещания, се почвам аз и таман съм в разгара на пробиването на тунела до пълноводна вада, скорострелно вадя и клит смукача за гарантирано свършване, лежа с двете заети ръце между краката и ....нашио се прибира. Ми сега. Смукача бръмчи, чува се. Провиквам се аз "Еее, хвана ме". А нашио "Хванах те. Купих месото. Сега отивам за картофите" И се показва на вратата, дето е широко отворена, аз облещена и заета пред него. Казва ми "Ее, а аз ти нося провизии. Е, добре, аз ще ти ги прибера в хладилника" . Аз- в небрано лозе , обаче държа позициите в положенията за оргазъм и натискам. Не спирам движения. От кухнята се чува тропот, после при вратата уж пак ще излиза. Връща се. Гледа ме. Пита "Освен картофите, друго? " . Казвам "Не, мерси. Месото във фризера ли сложи? , той : "Трябваше ли? Ей сега ще го преместя" . Аз ръгам силиконьо в отривисти тласъци с дясната ръка, а смукача съм стиснала между бедрата, да не мърда, с лявата съм разкроила орхидеята да е по- достъпна. Говоря му най- делово : "Не! Не го мести. След малко ще го сваря." Той кимва и излиза за картофи. :)))) *** След 6-7 мин*** Аз съм умила инструмента, нашио набегом качил стълбите, връхлита и пита "Еее, аз бързах за интересното!". Изобщо не му отговорих. Смених темата. И се хванах да готвя. :)))) Рожбе, такива нещица ще чуеш на кафе и торта. Ф
Душицо ,кучето да не е старо като мен и да иска да си почива. Аз, за да не те разочаровам, защото да разочаровам жените съм корифей,след като хапнах малко торта сега вдигам едни дъмпелечета 2 Х15 кг ,ама не е като едно време.Сърцето не е същото. Алекс.
Много ми се иска и да съм курва на група от цигани или турци. . От Пловидв съм и си ТЪРСЯ АКТИВЕН , ИСКАМ И ГРУПОВ С ПОВЕЧЕ ОТ ДВАМА АКТИВНИ. да съм им курва , ХАРЕСВАМ и ПО-ВЪЗРАСТНИ ОТ МЕН пишете на [email protected] имам и профил в гепиме
Е, стига де, егати смеха. Не знам как, но аз, когато чета нещо художествено, а и техническо, го визуализирам. Това, което си написала като текст, аз го виждам като филм, е как да се не смееш. Не знам, но наистина при мен текстът служи като фон, който служи за изобразяване на филма. Нещо като сценарий. Може би и затова не чета гладко, защото цялото действие го виждам като реалност. Точно за това не разбирам термина, отнасящ се за ученици "не разбират прочетеното". Та и при твоето споделяне, аз го виждам като действие, с цялата припряност, самота, бързане, хлопане на врати, а ти в центъра на суетнята със своето интимно притеснение. Алекс
Алекс, ама смешно си е, как да не! В тая поза и с тия ми действия на ръцете, да се обеснявам по списъка за пазаруване :)))), тури му пепел! Интересното е, че нито се прикрих, нито преустанових. Ама то да му писне на човек, че никога не го оставят сам в тая къща! Е са, На ти! Все едно така му казах :))). Те това правя, от това имам нужда, обирай си крушите или влизай, твоя воля. ***Просто не знам, акъла ми не го побира, като как се въздържа тоя човек, ми не изрита и обувки, и панталони, па да ми изсъска "Кво ше правиш ти сама, ма! Я долу ръцете, тва е моето място" , примерно :))). Не. Толкова ми е възпитан, учтив и отговорен съпружето, че си разговаряме делово, дори когато мастурбирам, с две играчки! Има и друго, де. Представи си, Алекс, колко съм страшна, щом трябва първо задачите да се изпълнят и после да се пита за удоволствието. Чудех се само, ей ся докато се разхождах, дали съм страшна като визия и характер, така по принцип, или и като мастурбираща, че много детайлно и съвестно уточнявахме списъка на зеленчуците?! Изобщо, тва дето тука ги пишат някви врели- некипели за как им се утвърдили пишките от нам ква риза, от дето ѝ било се видяло бельото, глупости! Глупости на търкалета! Че аз оная нощ тва си и представях , как нечия ръка ме гали по вътрешното на бедрото, бавно, нагоре- надолу до коляното и пак към интимната зона и даже си позволява да се плъзне с цяла длан там, да се потърка нежно и гладкия допир ме настръхва, пускам огнено кълбо възбуда, а като си представя и че може да ме разтвори и да потопи пръст в мен, директно вия. Не ми се е случвало. Не и от мойо. Пита ме "Мислех си за малко галене днес" . Е? Не е същото! И кво да ти кажа, душо! Тия па взели и езиче по дупето да пускат днес. Ма молим ти се! Не ми трябваше повече да чета, за да са ми за пране изпотени чаршафите! Не знам! Някой тук много бърка. Или хората не се държат прилично! Или аз нещо съм ама яката прецакана! :))) Не мога да кажа преебана. Не е коректно. :))) Охххх :)) Ф