Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Фер стоеше над мен, силен и внушителен, докато топлината на тялото му се разливаше като вълна върху кожата ми. Очите му, пламтящи в полумрака, не откъсваха своя стоманен поглед от моя. Усетих как бедрата му, твърди и могъщи, се опират в мен, всяко мускулно напрежение съвършено насочено, като хищник, който внимателно контролира плячката си.
С едно бавно движение Фер хвана члена ми, като стискаше здраво основата му с голямата си ръка. Без да бърза, го насочи към себе си, като докосването му беше смесица от грубост и възбуда. Пръстите му се плъзнаха по дължината му, оставяйки влажна следа от смесената ни пот и въздуха, напоен с мускусния му аромат.
- Не мърдай! – прошепна той с глас, толкова дълбок, че сякаш проникваше в самата ми същност. - Ще го направя на моите условия.
Той бавно се наведе, поставяйки длани върху гърдите ми, като тежестта на тялото му ме приковаваше към матрака. Погледът му остана заключен в моя, предупреждение и обещание в едно. Без да откъсва очи, Фер започна да спуска таза си надолу, движейки се с контролирана бавност, докато върхът докосна плътно неговия вход.
Топлината му ме обгърна веднага, наелектризираща, примамваща, съблазняваща. Мускулите му трепнаха леко, но той задържа контрола с желязна воля. Всеки сантиметър, който поемаше, беше бавен, болезнено чувствен процес – той владееше темпото, владееше телата ни.
- Така… точно така! – изсъска той през стиснати зъби, докато се отпускаше върху мен все по-дълбоко.
Усещах как анусът му обгръща члена ми, стегнат, топъл, треперещ от напрежение, но подчинен на желанието му. Бедрата му, мощни и стегнати, се свиваха и разпускаха леко, контролирайки колко бързо да ме поеме. Не беше бързането на страстта – беше тържеството на властта.
Фер отпусна глава за миг, вдишвайки тежко, след което отново ме погледна, като че търсеше в очите ми потвърждение, че съм негов изцяло. Пръстите му се стегнаха върху гърдите ми, оставяйки червени следи по кожата ми.
- Ти си мой! – изръмжа той и с едно силно движение на бедрата си се спусна докрай върху мен, като извика задъхан стон, който избяга неволно от устните му.
Този момент, в който беше цял, плътно, дълбоко – сякаш разцепи въздуха около нас. Топлината му, стягането на вътрешните му мускули, цялата му мощ, се сляха в един съвършен акт на контролирана отдаденост.
Той остана така за миг, затворил очи, дишайки тежко, преди отново да се наведе и да прошепне с дрезгав, натежал от емоции глас:
- Никой… никога… няма да те има така, както аз!
След което започна бавно да се движи върху мен, все още диктувайки ритъма, все още държейки пълния контрол над всяка частица от телата ни.
Мускулите му се свиваха, гърдите му се издуваха с всяко напрегнато вдишване, докато той ме яздеше за собственото си удоволствие, без да изпуска юздите нито за миг. Бедрата му бяха като стоманени въжета около мен, командващи и неподвижни, дори в най-горещия момент.
Фер забави движението за секунда, оставяйки члена ми да пулсира дълбоко в него, после отново натисна бедрата си надолу с такава увереност, че ме накара да изстена от чисто, неконтролируемо удоволствие. Беше толкова тесен, че стискаше члена ми почти до болка.
Той ме погледна с усмивка, която беше смесица от суровост и неописуемо нежна обич. Лек намек за емоция се прокрадна в сините му очи – като малка пукнатина в бронята на този мъж, който винаги държеше контрола.
И тогава, с глас дрезгав от напрежение и страст, Фер прошепна:
- Кажи на кого принадлежиш?
Сърцето ми блъскаше лудо в гърдите ми. Бях притиснат под тежестта на тялото му, лишен от всякаква възможност да избягам. Очите му, пълни с настойчивост и неотстъпчивост, чакаха само едно.
Със стегнато гърло, почти на шепот, изрекох:
- Твой съм… само твой…
Фер се усмихна леко, почти диво, и рязко се наведе да ме целуне – грубо, владетелно, но в тази целувка имаше и нещо друго: онази рядка, сурова обич, която само той можеше да изрази по този начин.
Той отпусна леко хватката на китките ми, но остана притиснат към мен, като че ли отказваше да се отдели и за миг.
- Така те искам! Завинаги така! – прошепна той в устните ми, преди отново да ме погълне с тежката си, доминираща целувка.
Ехеее от кога чакам тази поредица да се завърне!!! Супер! Чакам следващите части
Ехеее от кога чакам тази поредица да се завърне!!! Супер! Чакам следващите части
Оххх, авторееее с любима поредичка! Ох! Тук не само Фер ме владее, ама и лирическия герой от 1 лице бая си го бива! Подобни наблюдения и изказ, пресъздаващ плътността на атмосферата, ступора на мускулите и немигането, разтеглянето на миг до вселена от усещания, това изобщо не е често срещано умение, а тук прелива от внушения. Честно, пиех кафе, докато четях, любимо занимание, двойно и тройно по- любимо с това четиво и ...не мога да преглътна. Всичко ми се стегна. И гърлето ми се заключи. И дишането ми спря. И само тоя Фер,гуева! :)))) Обожавам тая историйка. Да си знаеш само. Дори да експериментираш и в други жанрове, с други истории, твоята богата душевност винаги ще придава плътност и дълбочина на едни цветни образи, изследващи границите си. Благодаря за удоволствието!
Смислен разказ. Хареса ми. Браво на автора.
Аз като ви казвам, че тук гей разказите са по-добри от другите! Само топ гей Бахурния не е коментирал още! Възбуди ли се, пич? Срам ли те е нещо, а? Няма от какво, пак заповядай! Дежурния