Суинг с чужденци (част 1)

19.06.2019 | sexkupon

- Значи така, Борко… – строго ме погледна шефа. - Никакви фокуси! Отиваш навреме, вземаш ги, откарваш ги в хотела, изчакваш ги и ги караш право тук! Никакви “да хапнем”, “да пийнем” и така нататък!
- Ама, г-н Симеонов… – оправдах се аз. - Кога пък съм правил така? Всичко ще е наред!
- Аз не го казвам конкретно за теб! – посмекчи се шефа.
- Спомних си, как Гено веднъж посрещна едни гости, които до края на живота си ще го запомнят!
Шефа май имаше право. Преди половин година, Гено посреща бизнес партньори от Корея – една жена и трима мъже. Всички между 40 и 50 годишни, солидни, сериозни бизнесмени. Като пристигнали, споделили с Гено желанието си да хапнат и той им устроил истинско пиршество посред бял ден. Партньорите ни се оказали доста слаби в пиенето на ракия. Едва на следващия ден бяха успели да се ориентират в света около тях. Когато обаче стана ясна сумата, която бяха изхарчат от фирмения бюджет, счетоводителката ни имаше нужда от валериан. Още по-неприятното беше, че в един момент на гостите им се приискало да изчукат нещо и понеже Гено не бил в състояние за да им извика професионалистка, го отнесла едната корейка. Всички я чукали, включително и нашето момче. Продължило цяла нощ, с малки прекъсвания. Когато гостите бяха в състояние да се доберат до офиса, всички изглеждаха просто ужасно, а нещастната корейка едва вървеше. Гено отнесе глоба и яко мъмрене, но шефът все пак го остави на работа, в случай че дойдат гости, които да имат нужда точно от такова посрещане.
- Добре, хайде бягай! – пусна ме любимия ръководител.
На мен ми се падна да посрещам някакви американци. Беше известно само, че ще са двама и не би трябвало да има проблеми с тях. На моите възражения, че не ми е добър английския, шефът отвърна, че те поназнайват български, та ще се разберем. В точното време бях на летището. Самолета пристигна навреме. Качих ги в колата и потеглихме към хотела. Все пак можеха да ми кажат, че и двамата ще са негри... по-точно негър и негърка, семейство. Мъжът беше доста солиден, почти два метра, наистина много черен, с блестящи контрастиращи очи. Ако имаше и халка на носа можеше да мине за африкански туземец. Все пак след кратък разговор пролича, че всъщност е един доста приятен мъж, доста добре разбиращ работата си. Жена му изглеждаше доста добре. Висока, стройна, като цяло не се различаваше кой знае колко от околните жени, освен разбира се по цвета на кожата. Всъщност не беше точно черна, а по-скоро шоколадова и устните ѝ бяха малко по-дебели от нормално. Изчаках ги да се настанят в хотела и потеглихме към офиса. Оставих ги в ръцете на шефа и се заех с моите си работи. Чак след няколко дни шефът ми напомни за презокеанските ни гости.
- Борисе, работата е такава… – започна той. - На тия не са им ясни празниците ни. Нали вдругиден е 3-ти март, официален празник, а те искат да работят, всичко им било по план. Аз обаче ги убедих да си почиват, само ако някой тук им покаже, как се празнува по български. И тоя някой ще си ти!
- Е аз какво да правя? – опитах да се измъкна.
- Да вземе Гено да се заеме с тях, тогава ще си отпразнуват чудесно!
- Гено не става. Първо, че на 4-ти трябва да са способни да работят и второ, все пак са мъж и жена, а Гено има навика да говори всякакви глупости и може да го отнесе. Ти видя Сам… представяш ли си, ако шибне един на нашия Генчо? Оставаш ти! Долу-горе сте на едни години, нямаш деца...
Нямаше как да откажа. Трябваше да обещая, че няма да има пиянски изцепки, все пак черния трябваше да е във форма за другия ден.
- Иди до счетоводството, ще се разпоредя да ти отпуснат служебни пари за почерпка. – чух гласа на шефа, когато вече тръгвах.
Като обсъдих ситуацията с жена ми решихме, че няма смисъл да се опитваме да впечатляваме гостите. Без някакви кой знае какви екзотики. Просто щяхме да ги поканим вкъщи и да им направим хубава софра – ракийка, мезе, туршия... В уречения ден американците се разходиха из града, погледаха мероприятията, а към обяд се озовахме вкъщи, където масата вече беше готова. Както се изясни, на повечето блюда бяха чували само имената. Така в пиене и дегустиране на яденето мина половин ден. След като хапнахме обилно, с чаши уиски в ръка се преместихме пред телевизора в хола. По един от каналите показваха, как полицаи прибират от работните им места група проститутки. Момичетата пък с караха с тях и им показваха неприлични жестове.
- Не трябва да се прави така! – каза Сара. - И проституцията си е нужна...
- Че защо пък? – възмути се моята Таня.
- Има си случаи в живота, когато не става без тях... – усмихна се американката.
- Какви са тия случаи? Ти да не би да ползваш услугите им? – Таня кимна към телевизора.
- Ами случвало ми се е...
Жена ми мигаше, без да разбира нищо. Аз също бях малко озадачен.
- Сара, извинявай… – започнах аз. - Но защо ти е? Да не си лесбийка? А Сам?
- А, не! – Сара се разсмя. - Сами, да им разкажем ли?
Огромният негър надигна уискито си и кимна.
- Работата е в това, че на Сам му е... ами как да кажа... малко над средния размер. След сватбата той си призна, че мечтае за минет, но проблемът беше, че неговото чудовище не се побира в устата ми... никак! За това трябваше да намерим професионалистка с голяма уста и голям талант. Едва намерих и му направих подарък за рождения ден.
- Еее, не мога да повярвам! – Таня се считаше за голяма майсторка на минета и то не без основание. - Няма такъв, дето да не може да се лапне, трябва майсторство обаче!
- Таня… – Сара се захили. - Не си го видяла, затова така говориш!
- Какво има да му гледам? – Таня, подгрята от алкохола, навлизаше все по-дълбоко в спора.
- Сара... – обади се Сам. - Стига сте спорили, мога направо да покажа и всичко ще стане ясно! Стига Борис да не е против?

Следва продължение...