Секс роман (част 19)

28.11.2024 | sexkupon

Част 19: Масаж на простатата

Неделчев стоеше вцепенен, все още стиснал пениса си в ръка. Мозъкът му отчаяно искаше още кислород и кръвта бавно се придвижваше от пениса му нагоре. Лека полека мозъкът му успя да влезе в работен ритъм и започна да мисли. Първо нареди на ръката да пусне поомекналия пенис. После се зае да анализира информацията, която достигна до него от ушите: “Само като го покажа на майка ти…”. Да, именно това каза Моралийска. Да покаже клипчето на майка му? Тая нормална ли е? Предпочиташе да се кастрира собственоръчно с нокторезачка. Тъпа нокторезачка. Тая ще каже на майка му! Не, няма да каже – тя ще ПОКАЖЕ клипчето на майка му. Студена пот го обля. Това не може да бъде истина. Разсъждаваше трескаво. Може би не беше станало хубаво клипче. Трябваше да говори с нея. Заключи мазата и две минути по-късно вече беше пред апартамента на Моралийска. Тя отвори на настоятелното му позвъняване, но без да маха веригата.
- Какво има младеж? – с предизвикателна нотка го запита тя и малко го обърка.
- Аз такова, преди малко дето… дайте ми клипчето.
- Аааааа клипчето… – Моралийска все още не беше решила какво точно да прави с клипчето.
Естествено не възнамеряваше да го даде на майка му. Да не беше луда. Как щеше да обяснява, че го е шпионирала. Да не е някаква извратенячка.
- Ще си помисля. Айде сега да ме оставиш, че ще имам гости!
После тръшна вратата. Неделчев не събра смелост да звънне пак. Обиколи блока, като не намери колата на майка си се качи в апартамента. Взе си ледено студен душ, очакваше да го ободри, но усещането беше идиотско. Накрая пусна топлата вода и заплака.

През няколко етажа Моралийска вече беше посрещнала момичетата и купонът беше в разгара си. Славна компания бяха. Едно време. Едно време, като Веска беше още в България, тия купони бяха истинска щуротия. Тогава не само пиеха вино и просто си приказваха. Разправяха си мръсотии, сексуалните си завоевания (тогава имаше такива), един път даже поканиха стриптийзьор и естествено го издоиха – два пъти. Беше атлетично момче и определено можеше да минат още един тур, но за съжаление имаше ангажимент по-късно. Много жалко! Бяха прекрасни, диви спомени. След като Веска замина за Щатите, лека полека купоните преминаха в руслото на “ех, какви времена бяха”.
- Малеййй, къв чеп имаше Тишоооооо! – кикотеше се Марта и гърдите ѝ се тресяха.
Виното се плисна в обилното ѝ деколте и потъна някъде между цепките на вимето ѝ.
- Марто, стига ма, не беше кой знае ко! Сичките сме му го виждали!
Весели писъци огласиха гарсониерата на Зинаида Моралийска. Виното на Кунчев се лееше, мезетата, определени като твърде тлъсти и вредни за холестерола, се харчеха като топъл хляб. Обратно – полезните зеленчуци тихо увяхваха, без да предизвикат никакъв интерес.
- Зина, ама и ти бая цица си отпрала или пак си тъпкала сутиена с чорапи?
- Тоя е с подплънки и банели. Страшно деколте прави. Поръчах го от Англия. – Зинаида с удоволствие използва момента да демонстрира добър вкус и финансови възможности.
Разкопча блузата си и гордо изпъчи гърди. Тъкмо възнамеряваше да коментира качеството на дантелата, когато на вратата се позвъни. Моралийска с досада повдигна вежди, направи знак на компанията да намали децибелите на възторжените си писъци и закопчавайки блузата си се понесе към входната врата.
- А? Пак ли ти? Казах ти че имам гости…
Неделчев стоеше сконфузен на вратата. Беше обмислял няколко тактики – да се кара, да заплашва, да се моли, да я подкупи и накрая беше избрал техниката на преговорите. Лошото беше, че нищо от добре репетираните реплики не му изплуваше в съзнанието. След минута неловко мълчание успя да смотолеви:
- Аз ще направя каквото кажете, ама моля ви се…
Очите му се лепнаха на полузакопчаната риза на Моралийска. Като за проклета лелка имаше нелоши цици. Забеляза луничките по кожата на гърдите ѝ. Кожата не беше напърчена, като на момичетата от неговия клас, а някак си по-мека, по-свободна. Така и не довърши това, което правеше долу и споменът го заля обилно гарниран с похот. Ами ако ѝ беше предложил да влезе при него в мазата? Той беше толкова натопорчен тогава, че и котка щеше да му се види секси. Как беше – стара чанта, ама лачена! Моралийска определено беше лачена лелка и ако не беше нелепата ситуация може би щеше да ѝ отреди някоя еротична фантазия. Интересно, докато си мислеше сякаш гърдите ѝ започнаха да се надигат някак по-бързо. Повдигна поглед и срещна очите ѝ. Гледаха го със студен интерес как изучава бюста ѝ.
- Зинааааа, к‘во се бавиш? – Марта се появи на вратата и видя странна гледка.
Зинаида стоеше все още с разкопчана риза, а пред нея един младеж с апетит оглеждаше циците ѝ. Въодушевлението се надигна в мощните гърди на Марта и с цяло гърло тя изрева:
- Момичета! Зина е докарала стриптийзьор! Уааааааааууууу!
Смесицата от кикот и писъци носеща се от стаята принуди Моралийска да дръпне Неделчев за тениската и да го вкара вътре. Изгледа го с любопитство. Усещаше похотта в погледа му преди миг. В момента тя се беше скрила зад изненадата, но още беше там.
- Е? – студено зададе въпроса си тя.
Неделчев преглътна. Сам не разбра как кимна в съгласие.
- Двеста ти стигат. За пълна програма.
Сложи ръце на кръста си. Вече нищо не скриваше гърдите ѝ в сутиена. Неделчев вече беше абсолютно сигурен, че гърдите ѝ изобщо не са лоши. Бяха малки, но достатъчно големи да задоволят перверзните му мисли. Моралийска му направи знак с глава да влиза в стаята. Вътре се чуваше припрян кикот и шушукане.

Неделчев вече усещаше прилива на адреналин. Все му беше тая на каква възраст са “момичетата”, само образа на оная дебелана дето се появи преди минута малко го смущаваше. Бутна вратата на стаята и се озова пред седем… всичко друго, но не и момичета. Ерекцията му сякаш остана някъде пред прага. Моралийска го сръчка в гърба. Той стоеше тъпо в центъра на стаята, докато лелките хищно го оглеждаха.
- Зина, по-високи нямаше ли? – изсумтя една скрофична лелка с мътен поглед.
- Ааааа, сигурно компенсира дължина от друго място? – изпищя оная дебелата и всички се закискаха бурно.
В стаята прозвуча “You can leave your hat on” и кикотенето премина в бурно пищене и истерично подвикване. Циците на дебеланата се тресяха в екстаз. Една от другите лелки беше вирнала крака във въздуха и Неделчев видя бедрата ѝ чак до бикините. Бяло месо, невиждало слънце от години, като сметана, мазничко и потръпващо. Странна тръпка премина през слабините му. Никога не си беше представял, че толкова възрастни жени биха могли да го възбудят. В същото време разумното му съзнание, доколкото изобщо го имаше в момента, отчаяно крещеше, че повечето от тия кокони са вероятно на или дори над възрастта на майка му.

Ръцете му в такт с музиката започнаха да повдигат тениската нагоре. Имаше една полза от разумното му съзнание в момента – то чак сега асимилира последната реплика на Моралийска преди да влезе в стаята “Двеста ти стигат!”. Двеста какво? Двеста кинта? За да се покълчоти малко пред тия лелки? Сякаш сритан по време на следобедния си чай у него мигом подскочи предприемчивият Неделчев. “Браточка, двеста кинта са тва! Айде разхвърляй дрешките, покажи пишока на тия лели да имат за какво да мечтаят довечера и давай да вземаме кинтите!” – при тази мисъл лека усмивка пропълзя по устните му. Вдигна ръка и звучно си удари плесница по задника. Жестът му беше посрещнат с небивали овации. Оная скрофичната, която преди малко имаше претенции за височината му, протягаше ръка с петолевка с явното намерение да я натика в дънките му. “Давай, лелче!” – с въодушевление подскачаше от радост предприемчивото му АЗ. Неделчев се приближи и точно преди тя да пъхне парите в колана отскочи назад. Размаха пръст в отрицание и после надигна палец нагоре. Лелката разбра посланието и смени петолевката с десетачка. Така по-биваше. Завъртя задника си към нея и ѝ позволи хубаво да натъпче десетачката в боксерките му. Лелките се кикотеха и протягаха ръце към тялото му.

Той не беше красив. Даже не беше и хубав. Малко мазничък за ниския си ръст, но все пак не твърде отпуснат, за да не бъде интересна гледка за жени невиждали мъжко тяло от години. Метна тениската си настрани, предизвиквайки бурни овации, и с бавни движения започна да разкопчава панталона си. Предвидливо натъпка банкнотите в джобовете на дънките си – знае ли ги тия скрофи дали няма да си приберат парите. Джо Кокър полека заглъхна и беше заместен от някакво парче на Роксет. Неделчев беше във вихъра си. Вече не се свенеше да се приближава до някоя от жените и да ѝ прави нещо като лично представление. Беше хвърлил дънките и вече банкнотите стърчаха от слиповете му. Установи се нещо като тарифа – петарка и пипаш тялото, десетачка и може да си поиграеш със задника. Оная дебелана мушна десетачка в слиповете му и той се завъртя към нея. Танцуваше бавно, въртейки задника си пред лицето ѝ. Усещаше дебеличките ѝ пръсти по бедрата си. Само не усети кога пръстите ѝ се навряха под ластика на слиповете му и с едно неумолимо рязко движение ги смъкнаха надолу. Преди да се усети вече седеше в скута ѝ. С гърба си усещаше месестите ѝ гърди. Ръцете ѝ алчно шареха по тялото му.
- Мартаааааа, дай да го видим и ние маааа! – изпищя една лелка с прическа голяма колкото кошница за цветя.
Стана и издърпа Неделчев от опипващите ръце на дебеланката. На прощаване Марта успя да заскубе пениса му.
- Вили, я го дай на масата да видим дали наистина компенсира дължина от друго място!
Груби женски ръце го бутнаха към една руса госпожа, която при други обстоятелства щеше да е симпатяга. “Всъщност какво толкова им има на обстоятелствата?” – успокои го похотливото му АЗ, съзаклятническо подкрепяно от пресмятащото печалбата предприемчиво АЗ. Неделчев стоеше прав до масата разпънал цялата си гордост на показ.
- Що такъв малък ма, Зина?
Сякаш Зинаида беше виновна, че от скубането на Марта пенисът на Неделчев се беше свил до размерите на малка поничка. Явно дамите не очакваха толкова бърз и безславен край на забавлението и русата реши да вземе решението на ситуацията в свои ръце. Буквално. Награби тестисите на Неделчев и с другата ръка енергично започна да се опитва да възбуди нещастния му пенис.
- Не така ма, Ели! Така ще му го спаружиш съвсем! Тука нежност трябва… – с мощни стъпки се приближи Марта.
Избута русата Ели и се настани пред Неделчев.
- Хайде да покажеш на мама какво голямо пишле имаш! – бурен кикот огласи стаята.
Марта извади огромната си цица и завря пениса му в ареолата си. Усети топлото ѝ едро зърно на върха на главичката си. Пенисът му беше мек и малък, и Марта упорито го триеше в зърното си, предизвиквайки възторжения смях и писъци на компанията. Някой промъкна ръка между краката му и сграбчи тестисите. Марта упорстваше и въртеше мекия му член върху зърното си. Това не можеше да е истина! Неделчев никога не се бе съмнявал във възможността си да се надърви. Винаги, по всяко време, той беше готов и можеше да вдигне самолета. Сега, в компанията на седем загорели жени, малкият Неделчев висеше безучастно.
- Чакай аз да ти покажа! – онази с прическата като кошница избута Марта и без церемонене налапа члена на Неделчев.
Първата му свирка! Първата му свирка, а той не може да го вдигне! Кошницата лакомо засмука целия му член в устата си и като усети липсата на достатъчно обем постепенно пое първо единия, а после и другия му тестис в устата си.
- Мале, Вили… ти си кат прах‘смукачка ма!
Моралийска с възторг гледаше приятелката си и усети прилив на кръв към зърната си. Дивата Зина у нея се пробуждаше. С онзи младежки ентусиазъм, с цялата си диващина от дансинга.
- Я го дайте тука да го видим! – изкрещя тя и разбута момичетата за да си отвори място на дивана.
Приседна и се облегна назад. Вили избута Неделчев към дивана и чифт ръце го принудиха да падне на колене. Моралийска го хвана за косата и го насочи към вагината си. Неделчев понечи да се отдръпне.
- Специален бонус получаваш младеж! – заговорнически изкрещя Моралийска и дръпна главата му към себе си.
Неделчев вече усещаше, че след първоначалния стрес и оставен за миг на спокойствие, пенисът му славно се завръщаше. За пръв път в живота си виждаше вагина на живо. Знаеше си, че съседката е лачена чанта – беше прилично избръсната. Това, което толкова добре познаваше от филмите, сега беше пред очите му с цялата си прелест. Ясно виждаше малката лабия, разцъфнала като водна лилия и откриваща пулсиращия вход на влагалището. Сигурен беше, че ще я докара до оргазъм само за миг. “Жените свършват щом ги докоснеш по клитора!” – уверено твърдеше разума му. Неделчев се наведе и първо леко лизна една от малките срамни устни. Странно усещане. Сякаш ближеше коричка на ябълка, вече поувехнала, малко сбръчкана, но все още еластична и пълна с аромат. Езикът му се плъзна отново по устничката и после смело продължи към клитора. Лижеше. Той лижеше. Една от мечтите му се сбъдваше в момента. Противно на очакванията му обаче, Зинаида Моралийска не се тресеше в оргазъм. Напротив, оживено обсъждаше с другите как трябвало предварително да намажат пениса му с паста за зъби за да не спадне така унизително.

Някой го дръпна назад и езикът му се сбогува с вагината на Моралийска. Пред него седеше една лелка с очила и извадени цици. Гърдите ѝ бяха увиснали надолу. Несъразмерно голямата ареола обхващаше върха на гърдата ѝ. Приличаха на някакви странни пениси. Тя пое едната си гърда и я поднесе към устата му. Зърното ѝ беше плоско, почти не се напипваше с език. Неделчев послушно засука.
- Абе тоя няма ли да го доим бе, момичета? – пак беше Марта.
Много активна беше тая жена. Въодушевено кикотене и бърборене заля стаята. Цицата с голямата ареола излезе от устата му, проточвайки нишка слюнка във въздуха, и Неделчев се озова отново до масата.
- Младеж, искаш ли оргазъм?
Е, дума да няма, как да не ще оргазъм! Двеста кинта плюс оргазъм – кой ти ги дава на тия времена! Неделчев вече гордо вееше члена си и утвърдително кимна. В знак за разбиране получи плесница по задника подканяща го да се обърне. Няколко ръце грубо го натиснаха към масата. Голият му корем прилепна към хладната повърхност. Усети чифт длани върху бузите на задника си. Понечи да се изправи, но някоя го натисна по гърба. Други ръце хванаха скротума му. Дланите на задника му разтвориха бузите и откриха ануса му. Чувстваше се приклещен едновременно от няколко места. Членът му висеше безпомощно, насочван единствено от ръката стискаща скротума му. Някаква ръка намаза ануса му обилно с крем.
- Маа, чакайте! – опита се да протестира Неделчев.
Едрите цици на Марта се стовариха върху главата му и го притиснаха надолу.
- Ето… да мълчиш! – и Марта спусна едната си гърда към устата му.
Нямаше как да засмуче зърното ѝ, но го усещаше да се трие по бузата му. В този миг два пръста уверено проникнаха в аналния му сфинктер. Неделчев изстена и изпружи крака.
- Отпусни се бе, младеж! Така ще те боли…
Действително остра болка стегна ануса му. Двата пръста излязоха за миг и започнаха да масажират внимателно отвърстието отвън, докато се поуспокои. Добавиха още крем и този път, доста по-внимателно, един показалец се вмъкна на проучвателна обиколка. Да си признаем, Неделчев вече беше опитвал сам малко анални приключения. Не беше зле, но някак си не си струваше допълнителното усилие. Тези пръсти обаче знаеха точно какво търсят. Показалецът леко се отдръпна, колкото да приеме и един среден пръст, и двата пръста заедно поеха навътре в ануса му. Някоя от дамите успокояващо масажираше тестисите му. Усещането беше абсолютно ново. Двата пръста навлязоха до дъно и Неделчев усети как палеца на жената притисна перинеума му. И сега почувства как върховете на двата пръста в ануса му нежно се движат. Усещаше как двата пръста внимателно обхождат стената на ректума в нежен масаж на простатата му. Имаше усещането близко до позив за уриниране, но беше различно. Пенисът му се беше вкоравил до пръсване. Неделчев стенеше и послушно лежеше върху масата. Вече нямаше нужда да го притискат – искаше, искаше тези два пръста. Нито една от мастурбациите му не можеше да се сравни с усещането в момента. Краката му вече се бяха присвили в коленете в опит да улеснят двата пръста в тяхното проникване.

Жените се бяха умълчали. Някои от тях се бяха навели под масата и наблюдаваха пениса му. Чувстваше се, като на медицински преглед. Гол, обслужван. Унизен от рутинността на манипулацията и същевременно ужасно, невероятно възбуден. Така и не разбра пръстите на коя от лелките беше в ректума му в момента и масажираше простата му. Всъщност, нямаше значение! Неделчев беше на път да получи най-страхотния си оргазъм. Оргазъм, който не можеше да се сравни с десетки реалистични полюции, да не говорим с жалките самозадоволявания на фотьойла в мазата. Усещаше спазмите в пениса си. Спермата му изплющя на пода предизвиквайки възхитени възгласи на жените вперили поглед под масата. Още две мощни струи изплющяха на пода и после Неделчев продължи да отделя едри, гъсти капки сперма.

Съзнанието му беше замъглено от абсолютно новото преживяване. Никой не беше докоснал пениса му и все пак той получи най-могъщия оргазъм, който някога си бе представял. Тялото му се опитваше да възстанови нормалното дишане. Лежеше гол на масата. Все още с разтворени бузи. Пръстите бавно се измъкнаха от ануса му. В далечината чуваше как жените обсъждат количеството сперма, което беше изхвърлил. Имаше чувството, че беше еякулирал с литри.

Минути по-късно съзнанието му започна да се избистря. Чуваше ги как се кикотят наоколо. Вече не беше център на вниманието. Забеляза дрехите си сбутани в един ъгъл. Моралийска му даде знак да се омита и му подаде малко банкноти, явно събрани от пода, защото бяха намачкани и неподредени. Той се движеше изтощено, бавно, все още в неверие на случилото се миг по-рано. Сфинктерът му обаче напомняше за чуждото присъствие. Събра парите – на око бяха дори повече от двеста. Нямаше да си купи камера. Щеше да инвестира в нещо далеч по-интересно. Съзнанието му вече беше достатъчно ясно за да си припомни пренебрежението, с което беше подминал простатните стимулатори в секс магазина. Тогава вниманието му беше приковано от изкуствените вагини. Днес обаче Неделчев мислеше, че сумата в ръката му е напълно достатъчна за един хубав вибратор за стимулиране на простатата.

Следва продължение...