Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!
Част 14: Андрей оценява момичета в еротично бельо
Всичко в него вреше. Два часа игра под това слънце и просто беше изцедил и последната капчица вода от тялото си. Усещаше потта по цялото си тяло. Боксерките му бяха подгизнали. Ще вземе един дълъг душ преди да го е изпреварила Марина. Качи стълбите пеша – не можеше да си позволи лукса да пътува така в асансьора, а и адреналинът от играта още не беше спаднал. Бръкна в джоба си. Ключът. Беше го дал на сестра си. Натисна бравата. Заключено. Звънна и зачака. Постоя минута-две и опита звънеца още веднъж. После се сети, че тя му спомена нещо за момичето от третия етаж. И как по-точно ще се появи в този вид? Спускайки се надолу структурира простичък план – звънва, дръпва се два метра назад, за да не отрови момичето с изпаренията си, пита за Марина, грабва ключа и изчезва. Гениалният план е простият план, но разликата между гениалният и простият план беше, че гениалният не се объркваше.
- Ами, тя излезе за малко… – момичето от третия го гледаше с любопитство, явно все още не усетила аромата на баскетбол.
Всъщност те се познаваха бегло. Тя беше идвала у тях и дори беше споменала името си. В този период обаче Марина му беше все още бясна и освен конфузната ситуация с Оля не се опознаха. Шах с пешката – гениалният и простичък план се бе превърнал само в простичък. Андрей понечи да се върне назад, но Оля го спря:
- Тя каза ако дойдеш да влезеш и да я изчакаш… – подкани го тя и явно свързала гледката на баскетболната топка в ръцете му, подгизналата тениска и посланието изпращано от обонянието ѝ доста настоятелно натърти.
- Можеш да се изкъпеш. Имам някакви дрехи. – и без да го чака да протестира отвори широко вратата, пресегна се и бутна вратата на банята, след което се запъти към дневната с явно намерение да търси дрехи за преобличане.
- Пусни дрехите на пода пред банята. – провикна се Оля и продължи да нарежда нещо за указанията на сестра му в случай, че брат ѝ се появи на вратата.
“Защо просто не ми остави ключа?” – зачуди се Андрей и тъй като не искаше целият вход да чува как едно момиче го командори хлътна в апартамента на Оля и бутна вратата зад гърба си.
- Давай, давай! – подкани го момичето с набръчкан нос и Андрей нямаше голям избор, освен да се подчини.
Вмъкна се в банята и се съблече.
- Дай дрехите! – извика отвън Оля.
Андрей открехна вратата, мярна Оля да се мотае някъде в дневната и бързо пусна дрехите си на пода. Пъхна се под душа и с удоволствие се наслади на водата отмиваща потта и мръсотията от игрището.
В това време Марина се завърна от магазина мъкнейки торба с продукти за вечеря. Естествено Андрей не чу, тъй като в момента се беше съсредоточил върху изплакването на косата си. Само това му липсваше – шампоан с оцветител. Беше хванал първия флакон, който му попадна пред очите и просто реши, че е шампоан. Сега се надяваше боята да не е хванала за толкова кратко време. Бойлерът почти свърши, когато най-после той реши, че ще обясни червеникавия нюанс на косата си със силното слънце. Спря душа преди водата изцяло да е охладняла и се огледа за хавлия. Доста тъпо от негова страна. Хавлия нямаше, ако не се брои някаква под кърпата за ръце. Той с мъка успя да я стегне около кръста си. После реши, че все пак е по-добре да се избърше, за да не направи локвички навсякъде, и след като попи тялото си отново с усилие успя да задържи хавлията на кръста. Приклекна леко за да изпита творението си. Хавлията се разтвори и показа хълбока му чак до задника, но не се разтвори. Добре, поне за прикритие вършеше работа. Отвори вратата и се измъкна в коридора. Сестра му и Оля оживено обсъждаха някакви момичешки работи. Трябваше им минутка за да забележат почти голия му силует в рамката на вратата.
- Амммм, дрехите ми ги няма? – смотолеви той за да наруши странната тишина.
- Ами, в пералнята са. – живо отговори Оля. - Ей там ти извадих едни, които ще ти станат. Дано цветът не те притеснява.
Андрей мярна някаква тениска и жълти шорти на дивана. Грабна ги и се върна в коридора за да се облече. Нямаше боксерки, но тениската беше приятно дълга и прикриваше радващия се на приятната свобода в шортите пенис.
- Андрей, мама каза, че днес е на рожден ден при леля Ирма и ще закъснее. Разреши да спим при Оля.
“Да спим при Оля? Ти да, ама аз защо?” – Андрей понечи да протестира, но със сестра му трудно се спореше. Не заради силни аргументи – когато беше щастлива просто не спираше да бърбори. Минути по-късно той вече активно участваше в приготвянето на вечерята. Сестра му се беше развихрила в кухнята и държеше под контрол всичко или поне тях двамата с Оля. Малкото ѝ дупе постоянно подскачаше около печката стегнато в къси, дънкови панталонки. Трябваше да избие тези мисли от главата си!
Сестра му можеше да готви само спагети и пица. Поне от онова злополучно пиле с ориз преди години не беше опитвала друго, освен пица и спагети. Естествено, според нея само спагетите бяха поне под десет различни наименования и се получаваха минимум стотина различни ястия, но за Андрей тънки, дебели, плоски или кръгли – макароните си бяха макарони. Не можеше да отрече обаче, че както и да ги направи винаги ѝ се получаваха.
Два часа по-късно бяха изпънати на дивана, привършвайки втората от бутилките вино, които Оля измъкна дупейки се пред очите му. Андрей лениво разсъждаваше къде точно ще спи. Ясно му беше, че ще спи някъде сам, но изобщо не му беше ясно къде точно. Досадната мелодия на Нокия го изтръгна от мислите му. Оля се надигна и с вдигнат във въздуха пръст призоваващ към тишина стана и се понесе към стаята си.
- Сигурно някой клиент? Нали ти казах, че има магазин? – Андрей разбиращо кимна, въпреки че тази подробност, ако изобщо някога бе достигала до съзнанието му, беше заровена някъде при случайно попадналата “полезна” информация, като указанията на баба му за правилното приготвяне на туршия например.
Андрей вяло гледаше в телевизора, не толкова от интерес към филма, колкото да не се изкушава да гледа краката на сестра си.
- В Тайланд. Точно този модел е произведен в Тайланд… – Оля прелетя през стаята и отвори гардероба.
Наведе се, откривайки гледка към стегнатото си дупе, и зарови по рафтовете.
- Не, няма в Германия. Не, никъде не пише, че е произведено в Германия…
Блуждаещият му поглед изпращаше епизодични картини от обкръжаващата го среда към полуспящите центрове на мозъка му. Почти излязлото от фокус съзнание на Андрей изведнъж бе сръчкано от твърде познати профили на един от рафтовете. “Пениси?” озадачено се запита то и изпрати информацията за допълнителна обработка. След части от секундата вече функциониращите похотливи части на мозъка му върнаха безпогрешен резултат “Именно! Това са профили на пениси!”. Андрей усети странен прилив на енергия.
- Сис? – сестра му беше в същото летаргично състояние, като него миг по-рано.
Просто изглеждаше по-красива.
- Сис! – настоя той, побутвайки сестра си по коляното.
Момичето по-скоро регистрира, отколкото обърна внимание на опитите му да я заговори.
- Какво е това?
Марина бавно завъртя глава и фиксира разчекнатия гардероб. Въпреки че дупето на Оля определено можеше да привлече внимание, в момента фонът беше далеч по-любопитен. В това време Оля отново се върна в спалнята си с една кутия, небрежно захлопвайки вратата на гардероба. Въпросителният поглед на брат ѝ прекъсна приятното замайване, което я унасяше допреди малко.
- Нали ти казах, че има магазин? – Андрей я гледаше подчертано тъпо. - Има еротичен магазин, какво толкова?
Оля завари гостите си в странно положение – Марина гледаше злобно брат си, а той гледаше в една точка пред себе си и почти се виждаше, как мозъкът му усилено асимилира голямо количество трудна за смилане информация. Полуразтворената врата на гардероба за стока изясняваше иначе объркващата картина. “Е, поне стана по бързият начин!” – стрелна се през главата ѝ и тя без особено колебание върна кутията, която носеше в гардероба, и затвори вратата му. Настана неловко мълчание.
- Винаги съм се чудел, кой продава тия неща? – и преди Оля или Марина да успеят да изтълкуват фразата по определено неподходящ начин, Андрей продължи: - Не съм си и представял, че това може да е едно красиво момиче. – и преди да успее да спре вече плещещата си уста, Андрей изръси: - Определено можеш да бъдеш модел на тия неща!
Миг по-късно осъзна каква глупост беше изръсил и се опита да замаже положението, преди момичетата да се нахвърлят отгоре му. Естествено, езикът му окъпан в повече от половин бутилка вино изобщо не успяваше да смогне на темпото на вече включилата в режим на оцеляване мисъл. В резултат той просто плещеше някакви извинителни глупости. Странно. Вместо да предизвика очакваната реакция, репликата му накара момичетата да го гледат втренчено. Той просто млъкна в объркване.
- Оля, ние хубаво пробваме, ама ти наясно ли си, че повечето ти клиенти са мъже?
- Мхм… – замислено потвърди Оля.
- Андрей, ама няма да се смееш, щото много ще ти се разсърдя! – “За какво говори сестра ми?”. – Искам ти мнението за два костюма. Става ли?
Марина скокна с неочаквана пъргавина и измъкна две парцалки от долния рафт на гардероба. Гордо ги простря на дивана и с очакване го загледа. В общи линии кой знае какво за гледане нямаше – просто две сбръчкани дантелени парчета плат жалко лежаха на дамаската.
- Е? Кое е по-… – за миг тя затърси подходящата дума - … доброто?
Той погледна сестра си доста озадачено в опит да разбере дали тя наистина очаква някакъв смислен отговор от него.
- Така няма да стане! – каза Оля. - Ще трябва да ги облечем.
Андрей усещаше познатото доволно потриване на ръце на похотливото му подсъзнание: “Голи момичета в еротично бельо!” – мазно се подхилваше то. Срита го мислено и се опита да се държи максимално сериозно. Докато се занимаваше с него, двете момичета с кикотене се пренесоха в спалнята и затвориха вратата зад себе си. Приказките и хиленето не спряха няколко минути. Андрей се озърна осъзнавайки, че ако изтърве контрола нищо не може да скрие ерекцията му под свободните шорти. Сграбчи онова плюшено мече-куче и го просна върху себе си.
Първа влезе Оля. Беше с черен, плътно прилепнал костюм с полицейска фуражка. Панталонът отстрани беше разрязан и хванат с кожени нишки. Отпред се виждаше цип продължаващ от дълбокото деколте някъде надолу, определено под пъпа. Оля свенливо въртеше чифт белезници в ръце. Беше навила косата си под фуражката и дългият ѝ тънък врат подчертаваше източената ѝ фигура. Андрей преглътна с мъка. Добре, че беше взел кученцето. През дълбокото деколте ясно се загатваха формите на гърдите ѝ. Андрей забеляза зърната под плата. Момичето беше абсолютно голо отдолу. Това го възбуди.
В този миг влезе сестра му. Днес на игрището някой беше казал, че е “изкъртващо” красива. Това бяха глупости – тя беше просто поразителна. Дългата ѝ права коса се спускаше по раменете ѝ. Нежната ѝ шия беше обхваната с дълъг гердан от вишневи перли. Погледът му се спусна по голите ѝ рамене и дъхът му просто спря. Тя наистина беше покъртително красива. Нежна, крехка и умопомрачително женствена. Черната дантела очертаваше формите на тялото ѝ. Високите обувки подчертаваха изумително дългите ѝ крака. Марина приседна и не спираше да го гледа. Как бе възможно тя да му бъде сестра? Защо тя му беше сестра? Той просто мълчеше и не можеше да откъсне очи от Марина.
- Май все пак дантелите печелят… – Оля тревожно подхвана Марина под ръка и я повлече към спалнята.
Този път нямаше кикотене. След малко Оля излезе, повъртя се малко в стаята докато разтреби и се върна в спалнята. Марина се подаде само колкото да каже лека нощ. Андрей се опита да се държи адекватно и започна да отсервира.
Час по-късно момичетата се бяха укротили в спалнята, а той гледаше някакъв филм със субтитри без звук. Сянката на Оля се плъзна в коридора и се вмъкна в дневната.
- Не мога да спя. Какво гледаш? – прошепна тя.
- Ами… не видях как се казва. – идея си нямаше какво гледа, очите му просто следяха сменящите се кадри, без изобщо да регистрират съдържанието.
Разменяха безсмислени реплики за филма и за героите. Разговорът вървеше бавно, сякаш нещо чакаше на края и никой не бързаше да стигне дотам. В друг момент Андрей би обърнал внимание на хубавите гърди на Оля, нежно очертани под леката лятна нощница, със сигурност би забелязал дългите ѝ голи крака… но не и сега. В един момент усети, че, макар и бавно, разговорът върви някак си естествено. Нямаше го напрежението, като при разговорите с момичетата от неговия клас. За миг се замисли и разбра причината – Оля не кокетничеше с него. Нито грам, колкото да отбележи факта, че двамата лежат полуголи посред нощ в едно легло. Беше ѝ благодарен, че не го правеше – в момента не желаеше да флиртува с друго момиче. Трябваше да преодолее острото, болезнено чувство на осъзнаване отпреди два часа.
- Сестра ти е страхотен човек, знаеш ли? – без да откъсва очи от телевизора, каза Оля.
Погледна я сепнато, сякаш тя ровеше в мислите му. Сякаш виждаше спомените му – ретроспекцията на живота му с Марина, всички онези моменти, които лека по лека бяха превърнали представата му за разглезеното малко момиченце домъкнало се с майка си от Русе… в какво? В най-страхотното момиче, което познаваше? В момичето, в което искаше да се влюби, но не можеше, защото… защото му беше сестра.
Оля завъртя очи към него. Блестяха. Сякаш бяха се налели със сълзи, а може би беше просто от светлината на телевизора. Оля го докосна по ръката и стана. После бавно се отдалечи към спалнята.
Следва продължение…
Интересно, НО за запълване на страниците на някой КОМСОМОЛСКИ вестник става и тази част. Отново СИКИШ ЙОК???
Добро, даже много добро и най-вече балансирано. Приятно за четене, без излишни словесни пируети, еквилибристики и психологически екскурзии.
Хуморът в поредицата е супер забавен.
Алекс! Гайз! Не мога да се въздържа да ви споделя една интересна гледна точка. Жената е с много отговорна и тежка за психиката професия, затова намира разтуха чрез случайни срещи в Тиндър. Дава си сметка, че няма силите и желанието да бъде нечия опора, както би изисквала една връзка. Дава си сметка, че децата в един брак са тези, които плащат неустойките, когато този сключен не от тях "пакет за проект" се провали. Възрастните се изтупват и продължават, но децата стоят в проваления проект и се справят с новостъпващите усложнения. Затова избира да е сама. Та тази жена, отчитайки нуждите и чуствата на другите, се отдава на моментни забавления, само за да я нарекат "курва", щом е в Тиндър. Та понеже е интересно финтче на морала, ценностите и свободата, реших, че е по- важно да си го кажа тук, отколкото да пазя тишинка. Не искам да ви лишавам от знания:))). ***Алекс, четох отвратителна книга! Излезе, че роботите са по- хора от нас! Прегръщам те! Хайде, изниз- изниз, да си замета следите и да не нарушавам настъпилия мир. :)))
Zh. Да не би да имаш предвид книгата на Иън Макюън "Машини като мен"
Fairy, толкова ми е домъчняло за кореспонденция с теб. Липсва ми твоята култура, чувство за хумор, възпитание, дълбоко познание и доброта. С една дума, липсваш ми ти. А колкото до настъпилия мир и тишина, да ти кажа ли къде е най-тихо, мирно и спокойно? В сайта коментирах единствено заради теб, оставах с чувството, че съм намерил сродна душа по виждания и разбирания, иначе прочитам по нещо, но най-вече твои разкази, както и едно отдавна написано за мен разказче за онази родова трапеза под дърветата (той по-скоро е коментар). Толкова си мила и внимателна, де да имаше повече като теб. Чакам с нетърпение всеки твой коментар, контракоментар и разказ. Алекс -- //Fallschirmspringer//
За Фейри .--- само един разказ. https://chitanka.info/text/1132-az-robotyt/2#textstart.Предполагам ,че ще намериш потвърждение на твоята тема. Алекс
:))) Алекс, прочетох те заедно със златната целувка, отразен залез. Като прибавим и аромата на ябълков кекс, дето се носи из къщата, и допира на плюша, който ми подариха децата, направо се усетих залюляна в самото сърце на Любовта. Толкова ми се иска да видя устните ти, когато изричаш същите мисли. Нямаш представа колко си ми нужен! Особено, след като спорих с мойо преди малко, къде да стоят щипките :))).*** Напоследък попивам. Всичко. Отвсякъде. Чета много. Понякога излизам вечер, след пилатеса на стена, танците и душа, и отивам на кино. Само така се чуствам нормална. Защото идеите в изкуството ги разбирам, споделям и им се възхищавам, когато ме изненадат. В ежедневието също има приятности, разбира се, но по- често срещам страха и производните му. Тааа, много ми е хубавко да си тракам токчетата, след някой филм, късничко, краката ми са уморени от тренчето, а в душата ми тежи торба нови впечатления, които кътам и сутрин мисля по тях. Ако се чудиш дали съм в зимна летаргия, отговорът е не :))), съвсем будничко, даже притеснително възбуденко :))) си се чуствам. Четох книга, в която авторката пишеше за себе си като главен герой в трето лице : "Авторката в този миг пиеше чай над старите снимки". Разказваше се за Гюстав Кайбот, повече меценат, отколкото импресионист по досегашни оценки. Любопитното беше, че авторката го "усеща", гледайки картините му. Даже чува обстановката, вижда какво става малко след и малко преди. Същото изпитах и аз в Рим, когато се загубих и намирайки се, попаднах пред сграда с трансперант за изложба. Вътре- Дега. Оранж, огромно платно, балерина и две четки черна боя! За контур. Да подчертаят финеса на рамото ѝ. Гледах, гледах и го усещах тоя ми ти Дега, как държи ръката си в готовност и се колебае ли, колебае, преди да фрасне тва черно. С цялата ширина на четката. Тааа, такива ми ти работи тук, Алекс мой. Пъпли ми фино напрежение по кожицата, хилим се с де, който падне, но и много поемам. Като гладна. Всякакво инфо. За телото не се безпокой. Мисля, че му дадох жега и даже точно снощи, докато си пусках клит машинката, се радвах на корема. Не е лоша гледка :))). Целувам те. Винаги си с мен. Вярвай ми повече. И ми липсваш много. И е смешно, което казваш за тихия мир. Твоя.
Zh, книгата е "Клара и слънцето". А утре във Влайкова ще се прожектира "Сексът" , част от Киномания. Не съм решила още, действам в последната минута, но мож и да се видим там. В кафето имат разкошни насипни чайове!
Zh. Двама коминочистачи, живеещи в моногамни и хетеросексуални бракове, се озовават в ситуации, които поставят под въпрос възгледите им за сексуалността и половите роли. Единият има сексуален контакт с друг мъж, без самият той да го изживява като израз на хомосексуални копнежи или да го възприема като изневяра. Другият пък изненадващо започва да сънува сънища, в които е жена. Това го обърква и смущава. Така той започва да се чуди до каква степен погледът на другите оформя собствената му личност и не се е ограничил, потискайки някои аспекти. Не е препоръчително нито да се разгорещявате, нито да се притеснявате от заглавието на норвежкия филм Сексът. Всъщност за акта само се говори в този интригуващ филм, който разчита най-вече на описанията на главните герои, а не на много визуална информация. Това е първият от трилогията – Сексът, Мечтите и Любовта с участието на един и същ актьорски състав и посветена на темите за желанието, идентичността и свободата, както и за сексуалността и половата идентичност в живота и обществото. Прожекции: неделя, 24 ноември 2024, 18:30, Дом на киното Не е Влайкова
Влайкова и кино Изток бяха кината, в чиито салони правехме училищни тържества
Zh, прав си, извинявай. Във Влайкова е алтернативния ми избор и се обърках. Понеже в Развод по италиански става дума за малка присъда при убийство на прелюбодейка, та се изкушавам да се потопя отново в тия времена. Гледах "Винаги ще има утре" с прекрасното италианско, хапливите реплики между жените, порцелана и общия шумен живот между съседите. И домашно насилие. Модерно режисирано. Можеше да се чуят ахванията на жените в залата, когато кадъра ни изненада. Боли да го видиш. И е било вчера, едва ли не. Финалът беше велик. Пълна изненада. Мисълта ми е, че тва са крафт филми, не за наслада на сюжетна линия, а за семената, които посяват. Които са се родили в нечия глава, намерила е съмишленици, та накрая операторът туря светлина на актьорската игра и всички в заговор ни тръсват некви мисли. И даже ни е кеф от това вмешателство. Та, недей се отчайва от описа на филма, а ако идеш без настройки и очаквания, гаранция , че ще си тръгнеш доволен.
Влайкова и кино Изток бяха кината, в чиито салони правехме училищни тържества. А триъгълната градинка над Влайкова продължава на квартален сленг да се нарича "Стъклената спирка. Повече от 37 години там не минава трамвай. Алекс
Тия двамата пак се появиха. Надеждите ни, че са се пренесли в отвъдното останаха напразни и сега пак ще ни заливат с гнусния си лигав бълвоч. Колко хубаво беше, хората си четат, ако имат да кажат нещо ПО РАЗКАЗА коментират. Даже си пишат и се намират. Само бабозавъра и въшкаря ни показват отблъскващите душевни дрипи, вместо да си разменят координати и като им е толкова приятно по цял ден да се наслаждават един на друг.
надарен млад мъж на 25 години от варна, който има интерес [email protected] ;)
Мдаааа, баба ШИЗОФРЕНИЯ пак довтаса, явно е, че направления при ДЖИПИТО няма и НАСПАМИ и овоня под хубавата поредица от ЗАВИСТ със словесния си СЮРГЮН! Няма как да си разменят контакти, защото алекс е мъжкото раздвояване на личността на бабека. ВИНАГИ се появява след баба, а кога го ТУРЯТ потребителите на мястото му ДЪРТАТА вещица се ХВЪРЛЯ през глава в ОГЪНЯ да го спасява!!! ЖАЛКО за ГОТЕНИЯ РАЗКАЗ, как го ОСРА за ПОРЕДЕН път! ЛУДИТЕ, ЛУДИТЕ, те да са ДОБРЕ!!!
А "Zh", не се отказа и той да СТЪРЖЕ жално на едната струна на ЦИГУЛКАТА с УМРЕЛИЯ си лък.
Аз нали казах, че няма да се удържат и ще продължат да досаждат, защото не могат да го удържат този душевен екзибиционизъм да се онанират един друг публично. Никой не ги беше викал, нито на някого бяха залипсвали, както си въобразяваше изкуфеята, идеално си беше без техния пенсионерски спам "ох, мисля за теб, ох и аз за теб, ох, липсваш ми любими Алекс, и ти на мен толкова възпитана, така възвишена и тъй културна Фейо". Отврат!
Като се има предвид колко е лесно човек да си направи фалшив профил във фейсбук наистина не разбирам защо изкуфеята не си направи страница или група във фейса, примерно "Четири Ф: фатално флюбените фенове на Феята". Или "Клуб анонимни фейохолици"? Или "Фсички обичат Феята"? Или "Последен влак, последен вагон, последна либоф"? След което да напише един покъртителен разказ за чистата, необяснима и почти фатална либоф между един одъртял, но така и не помъдрял коцкар и една зле остаряла, но все така жадна за внимание курва, а в края на разказа да покани фсички, на които толкова липсва да посетят страницата/групата й във фейса. Просто като мисълта на парашутист :))
Нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Мизерните същества, които няма как да причислиш към човешкия род, трябва да са безмерно щастливи, когато Фейчето коментира, защото тя е интелектуалният Прометей, който разпръсква култура, познания, възпитание, интелектуален светоглед, всичко, което техните половинклетъчни клетъчни мозъчета не могат да разберат. Селяндура може да извадиш от село, но селото, простащината и външният кенеф от тях никога няма да извадиш. Роденият да пълзи, никога няма да полети. Алекс. //Fallschirmspringer//
Мили мой, много обичам като ги ошляпаш, но моля те, не се ядосвай. Сутрин си разгрявам стъпалата, още под одеалото и днес като правех кръгове със стъпалата, усещах цялата верига напрежение плюс жилка, преминаваща по самия гъзец. Много е приятничко, когато има жива будност на инак загърбени места :))). Ще прочета новата част от поредичката. Харесва ми, че има тая идея да се осветлят различни аспекти на сексуалността, чрез един герой. Целувам те.
Че къде я НАБАРА тая жилка ма бабо, то от толкоз СЛАНИНА нищо се не УСЕЩА, то и за туй избягваш да стоиш на копитата си?!
А па това ДЪРТОТО, дет' се представя за СИЛНО еНТиЛиГЕНТНО софийско лайно не съм сигурен дали не е както писах снощи нейн пореден фалшив профил за да си САМОЛИЖЕ целулитния гъз официално!?! То от пациент на КАРЛУКОВО всичко се очаква, (както ни доказва от близо две години) с НЕОГРАНИЧЕНИ разстроени психични възможности Е !!! Та въпросът ми е ПО-вече ли ти е КОМФОРТНО и правилно ли го виждаш да ЖИВЕЕШ в едната стая, а да СЕРЕШ в другата. Щото даже при жвотните САМО свинята СЕРЕ там КЪДЕТО и ЖИВЕЕ ......
Лигльо Алекс, взимай си Прометофея и се омитайте да разпръсквате "култура", "познания", "възпитание", "интелектуален светоглед" и прочее душевни екскременти някъде другаде, бахти и досадните лайнари екзибиционисти. И хич не ни мисли нас, "мислител", ние сме безмерно щастливи, когато ви няма да ни осирате пейзажа :))
Нагла смотана проста пача, нима не ти дадох чудесна идея как и къде да си гукате с дъртия педераст и на никого да не пречите? Сега какво ти е оправданието да продължаваш да досаждаш с тъпотиите си? Кой те повика, кой приплака, че му липсват "откровенията" ти? Ми никой не те викал и, както се видя, на никого не липсваш освен на самотния педал парашутния гъз Алекс
Ами тя е толкова сигурна в красотата си - ФИЗИЧЕСКА+СЛОВЕСНА, която СТРУИ ОТ нея, че не може да приеме, че е НЕЖЕЛАНА от потребителите в сайта. И в самотата си ОТНОВО и ОТНОВО рови и ЯДЕ там където е ПЛЮЛА !!!
Бътхед, бавничко палиш. Да те питам, защо си изгуби ника? И още- ти ли олицетворяваш сайта? Ти и Бийвъс? Да, благодаря, за идеите за фейса, но защо се разкриваш така? Искаш да бъде разкрит? Четен? Обичан? Май не потръгна с изпитаната рецепта, опитай с друго. И преди ти казвах- имаш само един път нагоре. Казвах ти как. Оправяй се. И въпреки, че недолюбваш Купоний, само той има правото да ми каже дали да се омитам или да стоя. А ако не му пука, което твърдиш, тогава - свиквай да дебнеш и да ме чакаш. :)))
Бийвъс, не бих искала да те вадя от комфорта ти, но оправданията ти в защита на средновековието срещу цивилизацията, ме карат да ти спомена едни интересни градове и историята им. Виж, открий нещичко за архитекта Барон Осман и събарянето на къщурките по калните от гърнета улици в Париж, за да се изградят магистралите, Елизето и тн. Амстердам харесва ли ти? Красиви канали, нали? Идеята им, подхваната от кмета на града, продължава да бъде работеща и финансирана в продължение на 400 години. Хора са умирали без да видят резултата, но са се държали здраво за визията. Тааа, интересни неща се случват по света. Но много те натоварих. Полека. Асимилирай на части. :)))
Колко си глупава, Едит, не можеш и не можеш да разбереш кой ти пише и се въртиш като глупаво пале да се захапеш за опашката. Обаче няма никакво значение кой съм аз, аз все така двойно усмихнат ще се стопявам анонимен в тълпата, по-важното е, че сега за сега се случва точно това, което аз казах, че ще се случи - никой не те вика, никой не плаче за теб, но ти и оня дрислянтчик Алекс ще продължите напук на всички да серете едри миризливи лайна и да се кефите от реакцията :))
Баба свинка се ИЗСИРА мазно и доволно ГРУХТИ, докато се въргаля ВЪРХУ изпражненията си мислейки, че прави достоен БОДИАРТ!
Най-нагло серат и се правят на ни лайно срали, ни лайно мирисали, ние видиш ли "пискаме", а дриснярчика ни бил "ошляпвал". Той пък на тва мощно осиране му вика "свежа струйка хумор". Не, не са добре с главите, това е повече от сигурно :))
Как да са добре? Даже СКАПАН китайски МИКРОПРОЦЕСОР няма в главите им, който от време на време да има ПРОБЛЯСЪЦИ.