Хотел Афродита (част 1)

02.05.2019 | sexkupon

- Егати тъпият късмет! – изпсувах за пореден път докато ходихме с Георги под обилният дъжд.
Едва няколко минути след като заваля се бяхме отказали да тичаме и примирени със ситуацията просто крачехме по тротоара към хотела. Всъщност по-скоро шляпахме, тъй и като и двамата бяхме вир вода.
- Стига мрънка, все ще има нещо да си купиш утре! – скастри ме Георги.
Въпросът беше с какви пари? Два часа по-рано след дълго закъснение най-после кацнахме на летището и по закона на Мърфи куфарът ми не се появи на лентата от багажното. Имаше разправи, имаше и скандали, но безуспешно.
- Господине, ще Ви се обадим ако се появи. – заяви лелката на гишето с вбесяващо безразличие.
На моят приятел тъпанар сякаш му беше смешна цялата история – друга песен щеше да пее ако неговият багаж беше изчезнал. Та така, почивката започваше интересно. С Георги от месеци планирахме лятна екскурзия до морето и най-накрая след дълги увещания успяхме да изкрънкаме малко пари от родителите си, за да изкараме две седмици купон на курорта. Беше последното безгрижно лято в гимназията и бяхме се надъхали да го оползотворим – море, мацки, десет дена пиене и секс. Сигурни бяхме, че купона няма да ни се размине, особено на място като това. За последните две години бях спал вече с 3 момичета и имах достатъчно самочувствие да се втурна към нови завоевания. Георги беше спал с 8 или поне така твърдеше, макар че според мен лъжеше за поне две. Така или иначе той беше по-готиният от нас двамата. По-висок и доста по-добре сложен, мацките му се лепяха като магнит. Аз от друга страна, бях сравнително слаб – 175 см. висок и някъде 56 кг. с мокри дрехи. Което ми напомня…
- Мисля, че е на следващата пряка. – каза Георги, зяпайки навигацията в мокрият си телефон.
Слава Богу, помислих си аз. Колкото и топъл да беше летният дъжд, вече почвах да треперя от студ. Георги сякаш не му пукаше и си помислих, колко му завиждам понякога, че е уцелил генетичната лотария. Нищо, 100% беше сигурно, че покрай него ще намажа и аз някоя путка. Мъжът зад рецепцията ни гледаше с прикрита насмешка, докато се приближавахме към него, оставяйки мокри стъпки по пода на фоайето зад нас.
- Ахм, добър вечер господа. – изкашля се мъжът.
- Добре дошли в хотел “Роял”.
- Добър вечер, имаме резервация за двама на името на Георги Василев. – побързах да отговоря, зъзнейки подпрян на рецепцията.
Мъжът се разчатка по клавиатурата и се намръщи.
- Съжалявам господине, но не намирам нищо. Кажете моля още веднъж имената си.
- Георги и Николай, двойна стая с балкон. Резервацията е отпреди поне месец! – сопнах се аз и погледнах въпросително Георги, а той сви рамене.
- Момент. – каза и се разрови пак в телефона си, и като намери мейла го завря в лицето на рецепциониста.
- Ето!
Мъжът кимна и отново почна да проверява нещо на компютъра и накрая заяви.
- Мда, явно се е получило някакво разминаване с резервациите от агенцията. За съжаление всички стаи са заети. Нищо не мога да Ви предложа в момента.
Георги усети че съм на ръба да се развикам и се намеси дипломатично.
- Сигурен ли сте? Все пак не можете да ни оставите на улицата, особено в това време? Разбирам че не зависи от Вас, но помислете за някакво решение!
- Един момент. – отговори мъжа и вдигна телефона.
- Здравей Силве, извинявай че те притеснявам по това време. Станало е някакъв проблем при резервацията на едни клиенти и няма къде да ги настаня, как е при теб с местата? Да. Да. Две момчета са, 16-17 годишни. – погледна към нас въпросително, ние кимнахме и той продължи да говори.
- Не, не мисля, изглеждат свестни момчета. Да, чудесно! Много ти благодаря отново, ще почерпя като се видим. Чао, поздрави на Лора. – и затвори.
- Добре господа, ситуацията е следната. – продължи мъжа.
- Една моя приятелка държи семеен хотел наблизо и има свободна стая за временно настаняване. При нас мога да ви предложа място за след 4 дена, ако до тогава не си намерите нещо друго.
- Супер! – възкликна Георги и се подпря на бар-плота да гледа как мъжът рисува карта до новото място.
- Горе главата, имаме късмет. – изсмя се приятелят ми и хукнахме отново навън в проливният дъжд.
- Пф, ебем ти късмета. – изсумтях аз.
- Боже, какви се мокри кокошки. – ококори се жената, докато ни посрещаше във фоайето на семеен хотел “Афродита”.
- Приятно ми е, аз съм Силвия. – представи се дамата и се здрависахме, казвайки си имената.
Беше красива руса жена на около 45 години, доста запазена, с едри гърди и блестяща усмивка.
- Ужасно време нали, доста странно за средата на август, но какво да се прави, случва се. – с Георги кимнахме.
- Елате да ви покажа стаята.
Хотелът беше четириетажен с тясно стълбище и с отворени усти се наслаждавахме на стегнатото ѝ дупе пред очите ни, докато Силвия катереше нагоре по етажите пред нас.
- Ха, ти нямаш ли багаж? – ме попита тя забелязвайки, че само Георги мъкне куфар нагоре.
- Оф, дори не ми се говори за това. Затрили са го някъде на летището. – споделих унило аз.
- Случва се миличък, няма страшно. Но в града има няколко магазина и може да си купиш дрехи утре. Впрочем не, утре е неделя и няма да работят, ще трябва да чакаш до понеделник.
Наистина. Чак сега си дадох сметка, че е събота вечер, и че може би утре няма откъде да се пазарува. Планът ни с Георги беше точно да хванем дискотечната лудница събота вечер и да се разбием още от самото начало, но уви дъждът и закъснението на полета провалиха всичко. Вече минаваше 10 вечерта и явно щяхме да почиваме тази нощ.
- Стаята, която ще ви дам е “лична” и по принцип не е за гости, но поради извънредният ви случай и понеже Иван от хотел “Роял” ме помоли, ще направя изключение. – каза Силвия, когато стигнахме последният етаж.
- Заповядайте. – каза, отваряйки вратата в дъното на коридора.
С Георги се спогледахме втрещени. Стаята беше напълно обзаведена и изглеждаше сякаш някой все още живее в нея. Но не това беше странното – посрещна ни чисто момичешка стая с бледо розови стени и светло лилав мек килим. Леглото беше само едно, не по-широко от персон и половина, постлано с розови чаршафи и възглавници. Куп плюшени играчки се въргаляха из него и по пода наоколо.
- Това е стаята на голямата ми дъщеря. – поясни Силвия, в отговор на въпросителните ни погледи.
- От няколко месеца учи в чужбина и така и така не я ползва. Друго свободно нямам, всичко е заето за седмици наред.
- Що са тъпотия. – измрънках аз под носа.
- Каза ли нещо? – попита Силвия и се нацупи.
- Вижте, ако не ви устройва може да потърсите други хотели!
Георги ме сръга и отговори:
- О, не напротив. Стаята е чудесна и ще ни приюти идеално. Много сме благодарни за разбирането.
Силвия се усмихна благо отново.
- Радвам се, че мога да помогна. Сега, имам няколко условия, които трябва да приемете ако ще оставате. Първо, никакво водене на момичета тук. Знам, че вероятно сте дошли в града за този тип забавления, но ако планирате подобни купони те трябва да са на друго място. Това е семеен хотел и не искам да се превръща в бардак. Второ, ще помоля за тишина. В тази стая е малката ми дъщеря Лора, която учи за изпити. Ще се запознаете с нея на закуска. Моля не ѝ пречете да учи, и без това си търси постоянно извинения. – каза тя и показа съседната врата до нашата.
- На колко години е? – попита Георги.
- На 15. – отговори жената.
- Също, категорично забранявам да се задявате с нея. Изключително сериозна съм и ако усетя нещо, това че ще останете на улицата ще е най-малкият ви проблем! – тонът ѝ беше повече от заплашителен и ние кимнахме в знак на съгласие.
- Добре, радвам се че разбрахме. Вляво е банята, а до нея има малка кухня, която може да ползвате.
- Много благодарим. – отговорихме ние.
Силвия се усмихна, пожелавайки ни приятна почивка и се запъти към стълбището.
- Като някаква жена си Ники, честно. – изсумтя Георги, хвърляйки куфарът си на пода.
- Какво е това непрестанно мрънкане не знам! За малко да ни изритат от единственият възможен подслон.
Поклатих глава.
- Все тая, влизам за горещ душ преди да съм настинал.
- Аз пръв. – скокна Георги и с две бързи движения се разсъблече по бельо и хукна към банята.
“Тъпак” – помислих си, докато гледах грамадният му гръб как напуска стаята. Не стига че беше късметлия, можеше поне малко разбиране да прояви. Замислих се, че май е прав че мрънкам прекалено, но определено къръкът ми беше дошъл в повече. Съблякох единствените си дрехи ги метнах на един стол да съхнат, след това седнах на леглото и се огледах.
В ъгъла на стаята имаше бюро с натрупани тетрадки отгоре, несесери с моливи и други боклуци. Под купчината веднага забелязах розов лаптоп и го измъкнах да го разгледам. На капака имаше налепени различни цветни лепенки на сърчица и лъскави неща. Вдигнах капака и го припалих – за мое разочарование уиндоуса беше заключен с парола.
- Тва пък на кого е? – чух Георги зад мен.
- На мацката лаптопа, ама е с парола. – отговорих.
- Язък, можеше да има някакви голи снимки. – олензи се Георги.
- Впрочем я да видим какво интересно може да намерим. Винаги ми е било чудно, какви тайни крият момичетата. – каза той и почна да рови из чекмеджетата.
- Не мисля, че е добра идея да пипаш чужди неща. – скастрих го аз, въпреки че вътрешно любопитството ми надделяваше.
Не можех да си обясня, защо това да се ровиш в женски неща беше вълнуващо и чак малко възбуждащо. Наистина, кой знае какви мръсни тайни имаше из затънтените ъгли на гардероба?
- Пфф, тая е някво страшно парче. – изсумтя Георги и ми хвърли една рамкирана снимка, на която бяха Силвия и двете ѝ дъщери.
Явно снимката беше на няколко години, понеже малката изглеждаше най-много на 10-11. Голямата наистина беше страхотна мацка, слаба с дълга права черна коса и безкрайно дълги крака.
- Това сигурно е Лора. – казах аз и посочих малкото русичко момиче с ангелско лице и къса, почти момчешка прическа.
Георги хвърли едно око и кимна, възобновявайки тършуването. След малко подсвирна.
- Човек, гледай за какво става дума само. – каза и измъкна един голям кашон от пода на гардероба.
Вътре имаше поне 10 чифта обувки с много висок ток, като някой от тях си бяха чисто курвенски модел. Един поглед върху окачените рокли беше достатъчен да ми стане ясно, че и дрехите ѝ бяха такива. Погледнах отново снимката и си представих момичето облечено със секси дрехи, а курът ми започна да набъбва.
- Влизам да се къпя! – казах аз и бързо се изнизах от стаята.
Неизненадващо, банята подхождаше като интериор за момичешка такава, но вече не обръщах внимание. Горещата вода се стичаше по голото ми тяло и за пръв път от сутринта усещах как напрежението изчезва. Тъй като нямах никакви шампоани или душ-гел, просто грабнах един от многото на рафта – миришеха много нежно и приятно и за момент се притесних, че ми харесва. Бях свикнал на студените свежи мъжки аромати на сапуни, а не на аромати на рози и някакви плодове. “Майната му” – помислих си и се подпрях на стената, наслаждавайки се на водната струя и затворих очи. Първото нещо, което ми изскочи беше стегнатият задник на Силвия, която качва стълбите, после директно си представих снимката с голямата ѝ дъщеря. Когато отворих очи, курът ми беше щръкнал в цялата си прелест напред и автоматично го хванах в длан, започвайки бавно да го галя.
- Не не, не бива. – казах си и спрях.
Тук е времето за една малка предистория, разказваща за “подготовката” ни за това пътуване. На няколко пъти в последните месеци с Георги на чашка бяхме разисквали различни хипотетични сюжети описващи бъдещите ни сексуални подвизи на тази екскурзия. Познавахме се от деца, и като бяхме по-малки не веднъж си бяхме пускали порно заедно – беше супер вълнуващо, от трудното наемане на видеокасетки, до тайното гледане у тях, докато родителите му са на работа. Като поотраснахме, разбира се спряхме да гледаме заедно, но темата си остана и бяхме свикнали да разискваме сексуални сценарии. Георги много се възбуждаше от дълги крака и високи токчета, а пък аз се откачах от момичета обилно окъпани в сперма. И двамата се кефехме на анален секс, но не бяхме коментирали темата, звучеше може би прекалено извратено. Бяхме решили на тази екскурзия да чукаме някоя курвичка заедно и да я изкъртим като по порнофилмите – всеки да си ебе каквото забие, но поне веднъж да успеем да излъжем някоя за тройка. И двамата грижовно се бяхме обезкосмили по цялото тяло, така бяхме свикнали че връстничките ни харесват. Лично на мен всеки път, като го правех ми беше странно, а и не бях убеден че изглеждам по-мъжествено. Като късен пубертет, макар че имах косми по интимните части, брадата ми беше още кьосе и единствено трябваше да махам девствените ми мустачки. Георги от друга страна се чувстваше съвсем комфортно, и даже като се обръснеше навсякъде мускулите му изпъкваха и го правеха да изглежда, като изскочил от списание. Както и да е, тая процедура беше малка саможертва – щом на мацките им допада, ок. Бяхме се разбрали да не мастурбираме и да не гледаме порно поне седмица, за да няма засечки в леглото и да имаме сили за по няколко пъти на вечер. Лошо му се пишеше на нещастното момиче, което щеше да попадне между двама ни за цяла нощ. Една седмица без порно и чекии беше прекалено за младото ми тяло, което беше свикнало да освобождава напрежението всеки ден поне по веднъж и вече имах чувството, че всички жени които видя са страшни. Затова беше напълно обяснимо, че снимката на Силвия и дъщерите ѝ беше предостатъчна да ме надърви до краен предел. Ако скоро не намеря нещо за ебане щях да откача от възбуда. Спрях горещата вода и най-после излязох от комфортният душ. След цяла вечер ходене в дъжда, определено имах нужда да се загрея, а и умората си казваше думата. Усещах се приятно отпуснат и си помислих, че “може би не е лоша идея да си легна рано, макар и в събота вечер”.
- Фак! Тоя селянин е взел последната кърпа! – изпсувах осъзнавайки, че няма с какво да се избърша.
Нямаше как да викам през коридора и явно трябваше да изприпкам гол 4-5 метра по коридора до стаята ни. Внимателно отворих вратата и се огледах – за щастие беше чисто. Тъкмо понечих да пристъпя извън банята, когато чух звук от стълбите и с ужас побързах да се скрия обратно. Малко преди да хлопна вратата, забелязах възрастен мъж да пристъпва по коридора.
- Тоя пък какъв е? И къде отива? – мъжът спря точно пред банята и почука на вратата отсреща, където беше стаята на Лора.
Любопитството ми не издържа и леко открехнах вратата – мъжът беше с гръб към мен и явно нямаше представа, че има някой в банята. Изглеждаше около 50 годишен пълен, в не особено добра физическа форма. Секунди след като беше потропал, вратата на стаята се отвори и зад гърба му успях да зърна ангелското лице на малката дъщеря на Силвия. Беше доста пораснала от снимката която знаех, но за разлика от късата момчешка прическа преди, сега имаше дълга руса коса на букли. Не виждах добре, но ми се стори че беше гола. В стаята зад нея мъждукаше нежна притъпена светлина, все едно бяха запалени свещи. Момичето каза нещо и се усмихна ласкаво на мъжа, след което го пусна в стаята, като един миг преди да затвори вратата сякаш погледна към банята и се усмихна насмешливо. След това стана тихо и на два три скока с разтуптяно сърце изтичах до нашата стая и бързо хлопнах портата зад себе си.
- Кво направи ти бе, лъска бастуна ли? – грухна Георги, като ме видя.
- И защо по дяволите си гол? – лежеше опънат по гащи на леглото си и гледаше някакъв екшън по телевизията.
- Питай тоя дето беше взел последната хавлия, тъпанар. – отговорих аз, прикривайки слабините си с длан.
Огледах се за нещо, с което да се избърша, но не видях веднага, затова грабнах мократа кърпа, която беше ползвал и се завих с нея. Георги ме следеше с поглед.
- Престани да ме зяпаш, гей. – скастрих го аз.
Георги изсумтя.
- Трябва да заякнеш малко, щиглец!
Не отговорих. Мразех, когато ставаше дума за физика ми и побеснявах, когато се отвореше темата, не за друго – беше прав.
- Слушай, мярнах Лора. – казах аз и веднага Георги наостри уши.
- Къде? Как? – попита той.
- Ей сега преди малко, затова се забавих. Тъкмо щях да притичам по коридора, когато някакъв мъж се качи на етажа и влезе в стаята ѝ. За секунда я зърнах, преди да затвори вратата.
- Яка ли е?
- Страшна пичка е според мен. Не видях много, но ми се стори доста пораснала от снимката. С друга прическа беше.
- Брей, сигурен бях. При такава майка и сестра, нямаше начин да не е някакво страшно парче. – очите му светнаха.
После изведнъж се сети:
- Какъв мъж?
- Не знам. – отговорих.
- Някакъв дебел чичак влезе в стаята ѝ. Сигурно ще я чука. – подхвърлих аз.
- Хаха, да бе сигурно. Може да е баща ѝ. – отговори Георги.
Реших да му спестя подробностите, че Лора беше гола, и че в усмивката ѝ имаше нещо повече от дъщерна обич. Да не говорим, че на въпросната снимка бяха само с майка си – явно Силвия ги беше отгледала сама, а и беше успяла да завърти цял хотел.
- Ти какво прави? – попитах и се проснах на леглото до него.
- Ами, хаха. Добър въпрос. Зяпах телевизия общо взето. Значи има 24 порно канала, от които 4 гей, 3 с травестити и някакви като уеб-камери с аматьорско порно. – олензи се той
- Нали се бяхме разбрали да не гледаме? – вдигнах вежда аз.
- Да бе, не съм гледал. Само ми направи впечатление. Между другото, ако ти е интересно можеш да погледнеш, какво има в двата сиви кашона в гардероба. – ухили се пак.
- Обувки? – попитах аз отегчен.
- Не, не. Обувките са в тоя черния. Виж сивите.
Въздъхнах уморено, чудейки се каква тъпотия му се е сторила интересна, но бях прекалено любопитен да игнорирам и измъкнах кутиите от гардероба. Ченето ми увисна като повдигнах капака. Единия кашон беше пълен изкуствени силиконови пениси, в различен цвят и размер. Имаше реалистични дилдота, двойни дълги, някакви вибратори и един нереално голям черен член. Беше поне 30 см. дълъг и най-малко 10 см. в диаметър. За дъното му беше закачен маркуч, който завършваше с помпа. Във втората кутия бяха нахвърляни различни венециански маски и сума ти перуки – дълги, къси, руси и червени. Не смеех да докосна нищо от съдържанието. Погледнах Георги стъписан. Той се олензи.
- Не знам, какво да ти кажа човек, тая е била някаква страшна курва.
Кимнах. Внимателно затворих кутиите и ги натъпках обратно в гардероба.
- Дай да не ровим повече по чуждите неща а? – Георги се съгласи мълчаливо и попита:
- Чудя се, дали майка ѝ знае?
- Не знам, едва ли. Съмнява ме, че щеше да ни пусне да останем в тая стая. – отговорих аз.
Георги не каза нищо и заби очи в телевизора отново. Усетихм че ми става студено на кръста и погледнах мократа хавлия. Дрехите ми – една тениска и едни дънки, все още бяха вир вода, заедно с бельото ми. Трябваше да намеря какво да облека.
- Абе, дай някакви гащи? – казах на приятеля си.
- А не, забрави! – изсумтя той.
- И без това имам само 3 чифта, няма да стане да си търкаш хуя в бельото ми.
- Гледай го. Добре, панталон някакъв поне?
- Ако си намериш бельо, ще ти дам. – отговори ми той.
- Е, как да стане?! – надигнах тон.
Георги сви рамене.
- Не ме интересува, оправяй се.
Бръкна е куфара си и ми хвърли една тениска.
- Ето, тениска може.
Намръщих се и я облякох.
- Ще спя гол значи.
- Абе луд ли си! – Георги викна.
- На това тясно легло. Ако оная ти работа ме докосне докато спим, ще те спукам от бой!
- Добре, какво да правя?! – недоумявах аз.
- Не знам. Ето там в онова чекмедже е пълно с разни гащи, обуй нещо временно.
Отидох до него и го отворих – естествено беше пълно с женско бельо.
- Шегуваш се! – отговорих и се засмях.
Георги остана безразличен.
- Казах ти, иначе спиш на пода. И какво толкова, голяма работа. Няма да кажа на никого, обещавам.
Въздъхнах. “Какво толкова верно” си помислих и се разтърсих да намеря нещо възможно най-унисекс. След дълго ровене извадих едни бели не особено впечатляващи бикини и ги огледах. “Май ще свърши работа” – си казах и скривайки се в ъгъла на стаята ги нахлузих под кърпата. За мое учудване, размерът пасна идеално и след малко тегаво наместване успях да натъпча хуя и топките си вътре, така че да не стърчат. На Георги голямата тениска падаше малко под задника ми ако не друго, поне скриваше женското бельо. Георги ме гледаше ухилен.
- Нито дума, ще те убия! – скръцнах със зъби аз и се мушнах под розовите чаршафи.
Розовият чаршаф разбира се, беше само един и щеше да се наложи да го делим.
- Лека, заспивам. – казах и се обърнах с гръб към Георги.
- Лека. – пожела ми той.
- Доглеждам филма и гася.
Бързо се унесох в неспокоен сън, изпълнен със странни видения. Яви ми се чернокосата голяма дъщеря на Силвия, стояща под топлият дъжд. Беше цялата мокра и твърдите ѝ зърна стърчаха от прилепналата ѝ тениска. Беше се подпряла на уличен стълб под дъжда и лявата ѝ ръка беше мушната в пазвата и се галеше по путенцето. С дясната ръка бавно посегна нагоре и започна да мачка твърдите си тийнейджърски гърди, главата беше подпряна и обърната нагоре и топлите капки се стичаха по лицето ѝ и влизаха покрай полуотворените ѝ устни. Нежни стонове се изтръгваха от устата, докато бавно, но сигурно оргазмът ѝ набираше скорост. Сепнах се и се събудих, но женските стонове продължаваха.
- Братле, спри това порно! – изсъсках на Георги и се обърнах в леглото готов за скандал.
За моя изненада, стаята беше напълно тъмна, а черният екран на изгасеният телевизор лъщеше от леката лунна светлина. Георги също се изправи в леглото и двамата се погледнахме въпросително. От съседната стая, ясно, макар и не много силно се чуваше женско пъшкане.
- Май не е баща ѝ. – измърмори Георги и скочи да залепи ухо на стената.
- Леле, вярно някой я ебе тая! – възкликна той.
Гласчето беше тънко и нежно и по ритмичността на стоновете можеше веднага да се познае, кога мъжкият член влизаше в нея. Седях замръзнал в леглото и не знаех, какво да правя. Между краката курът ми беше набъбнал и заплашваше да изскочи от и без това малкото плат на дантелените бикини. Поглеждайки към Георги видях голяма издатина отпред на боксерките му, явно и на него му действаше по същият начин. Мълчаливо, Георги се шмугна обратно под чаршафа и се обърна настрани с гръб към мен и аз направих същото. Нямаше какво да се коментира, ситуацията беше ясна. И двамата лежахме и както аз, така вероятно и той се опитваше да си визуализира сцената зад тънката преградна стена. Как ли я чука мъжа? Дали тя е по гръб и той и го набива в путчицата, качил дългите ѝ крака на раменете си? Или я опъва на задна прашка, блъскайки силно и дълбоко, докато топките му шляпат по клитора ѝ? Или пък я чука анално? Опитах се да отърся мислите и да заспя, но уви, не можех да се отърся от виденията. Курът ми отдавна беше изправен и стърчеше над бикините до пъпа ми и аз се обърнах по корем и го затиснах към матрака. Бях сигурен, че ако се докосна ще експлодирам върху чаршафите. Звуците бяха прекалено еротични. Не помня колко време мина, докато най-накрая стенанията затихнаха и малко след това чух как вратата на стаята ѝ хлопва. Най-после можех да заспя. Часовникът показваше 2:30 сутринта. Тъкмо се унасях, когато пъшкането започна отново! Георги изохка болезнено от края на леглото, а аз пъхнах глава под възглавницата да притъпя звука. Втори мъж ли имаше? Странно, сякаш стоновете бяха същите, като отпреди час, трудно можех да преценя де. Не съм усетил, кога съм заспал и в съня си ми се привидя гладък възбуден член, с твърди големи топки. Нежна женска ръка с маникюр с бял лак се движеше нагоре надолу по ствола, бавно и внимателно. След малко забърза движенията, топките се свиха и членът изригна вулкан от млечнобяла сперма.

Следва продължение...

loraxd.com