AMERICAN HORROR STORY (част 2)

26.11.2023 | Giv

Пътуването към домът му мина тягостно. В главата му болезнени спомени от прекарана нощ с нея горяха наравно с поведението ѝ, което не можеше да проумее. С лекота беше успяла да го заблуди. Горчивият вкус, че е бил използван, изгаряше стомаха му. Репутацията му беше срината. Никой нямаше да му се довери, знаейки как някаква жена го беше изиграла. Но каква жена беше Елизабет Хендърсън? Съвестта ѝ не я ли преследваше? Томас започна на ум да изгражда пледоарията, която тя щеше да чуе. Дължеше му обяснение и щеше да го получи. Остави колата си на безопасно разстояние и тихомълком пое към домът ѝ. За изненада на Томас, всичко изглеждаше спокойно. Успя да се промъкне в двора и да огледа. Забеляза светлината идваща от втория етаж. С усилие се покатери и сви на верандата, докато си поемаше въздух за да успокои пулса си слухът му долови нещо. Женски глас. Нейният глас. Между насечените ѝ стенежи се прокрадваха думи които не очакваше, че дама като нея владее.
- Давай татенце, начукай ми го целия! По-силно, чукай ме по-силно!
Томас разпозна в мъжкия глас този на сенатор Майкълс, който запъхтяно хриптеше.
- Лизи... Лизи… опасна мръсница си! Искаш и на мен ли да ми докараш инфаркт? Стар съм за такова родео…
Томас крадешком надникна, но гледката предизвика такъв спазъм, че за момент си помисли дали той не получава инфаркт. Крехката жена, с която беше правил толкова чувствен секс, я нямаше. На нейно място виждаше жена, която за съжаление не искаше да познава. Елизабет предизвикателно надупена поклащаше приканващо задницата си. Сенатор Майкълс изпитваше видимо затруднение да задоволи хищническата ѝ страст. Немощното му тяло нямаше нужната сила с която да я обладае. Тя хапеше устните си и продължаваше да го предизвиква с вулгарни покани. Ушите на Томас пищяха, докато я слушаше как пъшка и охка като евтина курва.
- Ще се погрижиш ли за татенцето си, Лизи?
Майкълс беше останал без въздух, когато се тръшна на леглото. Елизабет се хвърли върху него намествайки между срамните си устни директно във влагалището си скромният по размери пенис на сенатора. Слабите му набръчкани ръце обсипани със старчески петна стискаха и мачкаха големите ѝ гърди. Кокалестите му пръсти дърпаха зърната ѝ, а тя полудяваща от възбуда нанизваше тялото си като търсеше още. Гръбначният ѝ стълб се извиваше като змия, гърдите ѝ се мятаха в бесния ритъм с който се начукваше сама върху сенатора. Клатеше цялото си тяло върху неговото, но греховното ѝ желание да бъде изчукана нямаше да бъде задоволено. Разочарованието ѝ я разгневи допълнително. Подскоците станаха свирепи и силови. Желаеше да усети дълбоко в матката си твърд и дебел член.
- Бет!
Томас не можа да разпозна гласът, но не можеше да повярва в спалнята ѝ освен сенатора имаше още някой.
- Бррр… да ми разваляш купони ли се опитваш? – гласът ѝ закачливо беше отправен към някой. - Гледай ме или се включи, но по дяволите мълчи!
Преди сенатор Майкълс да се опомни, Елизабет се извъртя и налапа скромното политическо парче, като намести бедрата си около лицето на сенатора. Томас я наблюдаваше внимателно. Тя без затруднение поглъщаше пениса. Премяташе го в устата си, но същевременно затягаше хвата на смъртоносните си бедра. Без проблем можеше освен малката пишка да поеме и тестисите на сенатора. Докато смучеше пишката на Майкълс, тя предизвикателно гледаше към някой, все едно му изнасяше мръсно представление. Сенатора не издържа дълго и квичейки като ранено прасе я изпръска с жълтеникава си кисела сперма. Елизабет отпусна краката си и бързо го освободи от присъствието на тялото си. Облече черната си роба и завърза сатенения колан на талията си. Томас я наблюдаваше как запали цигара и наля уиски в две чаши. Едната подаде на сенатора, а другата задържа за себе си. На стареца му трябваше точно цигара време за да се възстанови. Елизабет му беше изпържила тестисите със страстното си тяло. Обличайки се той водеше делови разговор с нея и със скрития им наблюдател.
- След като получа документите ще прегледаме всичко и ще задействаме процедурата. – отбелязваше Елизабет.
- Лизи, какъв мръсен номер му извъртя на стария Клаф чрез адвоката му! Спести ми купища пари и ме отърва от евентуален съперник. Напомни ми никога да не предизвиквам гневът ти.
- Изгодата е взаимна, сенаторе. Аз върша мръсната работа, но и вие чистите след мен. Тост за чистите бизнес отношения! – гласът ѝ скърцаше със студенината си. - Да не се притеснявам за случая с... “нападателя” ми, нали?
- Не, Лизи. Погрижил съм се! Разиграла си идеално постановката с “нападението”, но моля те опитай се да ограничиш сексуалния си апетит? Да не привличаме излишно внимание с труповете, които оставяш след себе си.
Сенатора, посвестил се, бързо се сбогува с нея. Когато напускаше спалнята ѝ кимна на мъжа в сянка, като му каза да я държи под око.
- Цял живот това правя, сенаторе.
Томас щеше да падне изненадан от верандата, защото крака не го държаха. Той разпозна Хънтър Нелсън, който беше наблюдавал как сестра му се чука с някакъв грохнал старец. Останали сами, двамата бяха свалили маските с които се представяха пред обществото. Тя бавно разресваше косата си, докато обмисляше нещо. Ръцете на по-големият ѝ брат се увиха около талията ѝ, докато целуваше челото ѝ. В ласката му имаше някаква извратена братска интимност. Премести дланите си върху лицето ѝ, наведе главата си към нейната. Челата им бяха опрени едно в друго. Порочните им мисли може би се прехвърляха телепатично?
- Помислих, че ще го убиеш този старец?
- И неговия ред ще дойде! – притискаше се толкова невинно в брат си, докато смъртните закани сладко излизаха от устата ѝ.
- Много ми липсваше, Бет. Но сенатора е прав, опитай се да не оставяш толкова трупове след себе си!
Ръцете му развързваха бавно възела на колана ѝ. Пръстите му галеха овала на корема ѝ. Съблече я бавно, но когато вкара езика си дълбоко в устата ѝ, Томас се огъна и свлече. Не можеше да гледа, това беше извън всякакви разумни обяснения! Инцест в най-чистия си вариант се разиграваше от двете извратени чудовища.
- Ако мама и тате можеха да ни видят... – смехът ѝ злокобно пълзеше. - Хънтър, много ми липсваше! Бях самотна.
Хънтър имаше впечатляващо телосложение, височината му караше Елизабет кокетно да се повдига на пръстите си, за да го целуне. Томас наблюдаваше и не можеше да повярва ако не бяха брат и сестра щяха да бъдат най-влюбените човешки същества, които беше виждал. Сцената, на която ставаше свидетел, беше връх на извратеността. Върховете на пръстите му се спуснаха надолу между краката ѝ. Когато натисна клитора ѝ тя изви тялото си още по-силно. Възбудата ѝ предизвикваше различна реакция в тялото ѝ. С него беше друга. Не пищеше, а стенеше тихо. Не изричаше вулгаризми, а редеше най-красивите слова, как той бил опасна съвкупност от най-любимите ѝ неща.
- И за това изчука оня глупак Смит? – във въпроса му се прокрадваше ревнива нотка. - Но твоя си работа, щом те привличат такива! Както и да е… донесъл съм ти подарък, Бет. Изчакай… – той напусна спалнята ѝ с видимо нежелание.
Когато се завърна, тя стоеше гола и в очакване. Пое кутията и ахна с детски ентусиазъм.
- Най-големият, който имам! Много ти благодаря! Искаш ли да си играем?
-Бъде предпазлива! Отивам за храна и се чакаме в мазето. Почиствай си ръцете, след като го пипаш. – тонът му беше като на загрижен по-голям брат.
Елизабет набързо облече робата си, внимателно пое кутията и бавно напусна спалнята си. Томас наблюдаваше как Хънтър излиза от къщата и поема в неизвестна посока. Това беше неговият момент. Скрит в сенките на нощта влезе в покоите ѝ малко след като тя ги напусна. Томас изчака известно време и тихо се измъкна. Сърцето му щеше да експлодира, докато се опитваше да забави дишането си. Наблюдаваше я в гръб как грациозно се движи по мраморното стълбище. Какво по дяволите имаше в шибаната кутия?
- Шийла, всички сте свободни! Може да се оттеглите. – гласът на Елизабет звучеше спокойно, но заповедта ѝ предизвика движение на персонала приличаше на военна операция.
Тихо и скоростно изпразниха къщата, като всички ѝ пожелаха приятна вечер. Томас заключи, че персоналът явно беше запознат с мрачните тайни на господарката си. Тя продължаваше внимателно да пристъпва. Босите ѝ стъпала грациозно плъзгаха тялото ѝ по мраморния под. Отвори вратата към някакво помещение. Томас, бърз като пантера, успя да се промъкне незабелязано. Изчака още малко. Стисна металната топката на бравата. Ноздрите му се разшириха, когато задържа дъхът си и я завъртя. Вратата леко се открехна. Пантите издайнически писнаха. Той наостри уши и долови музика... блус. Обилното изпотяване на тялото му го побъркваше. Стъпваше съобразително, но изскърцване на една дъска го накара да замръзне върху тясното стълбище. Пое си въздух и пристъпи, второ стъпало издаде същия звук. Това накара сърцето му да спре. Дали го беше чула? Какво щеше да му каже, когото застане лице в лице с нея? Хънтър? Не трябваше да забравя, че брат ѝ може да се появи всеки момент. Толкова много въпроси се блъскаха в главата му, но главният беше “Защо?”. Какъв беше мотивът ѝ? Той напрегна слухът си за да долови и най-мнимото съмнение, че тя е усетила присъствието му. След като се убеди, че все още не е разкрит, бавно продължи. Във въздуха, освен влажната миризма на плесен, се долавяше и друг непознат, но много неприятен аромат. Мрачното стълбище натежаваше от отровната миризма. Стоеше пред вратата със свито сърце. Имаше избор да избяга и да забрави за тази проклета жена или да отвори и да разбере какво се крие в тайната стая на Синята брада – в случая на Смъртоносната вдовица. С рязко движение открехна и нахлу в съкровеното ѝ местенце. Тя стоеше с гръб към него гола и заобиколено от стотици терариуми пълни с паяци и скорпиони. Осветлението беше приглушено, имаше известна мрачна романтика.
- Очаквах те. – гласът ѝ звучеше спокойно.
- Какво си ти по дяволите? – зъбите му скърцаха, докато покриваше носа си с ръка.
Въздуха гореше в дробовете му. Елизабет бавно се обърна към него по ръката черен паяк се движеше. Красивите ѝ големи очи и думите ѝ “Черна вдовица” бяха последното което видя и чу. Когато нещо тежко го удари по главата и изгуби съзнание, като тежко се строполи на пода. Не знаеше колко време беше прекарал така. Като през тунел чуваше гласове.
- Хайде да видим в дуел кой ще победи?
Томас разпозна нейния глас. Опита се да се надигне, но осъзна, че е завързан към някакво легло.
- Избери си войн, Бет.
- Играя с този, красавеца! Погледни я, истинска алфа! Хайде, Хънтър, избери си от моите вдовици?
Двамата звучаха като деца научени да се делят играчките си. Хънтър разглеждаше старателно подредените терариуми, без да обръща никакво внимание на безпомощно мятащият се Томас, който го обсипваше с ругатни и обвинения.
- Взимам ти тази, Бет! – посочвайки избраната стъкленица.
Елизабет извади от някаква кутия, която Хънтър беше донесъл, малко мишле, което уплашено цвърчеше. Пусна го в отделен стъклен затвор, а с брат ѝ, докато се гледаха влюбено в очите, едновременно поставиха избраните си любимци. Томас с ужас наблюдаваше как скорпионът насочи жилото над главата си точно по траекторията на жертвата си и светкавично нанесе удар. Животинката прекара последните си мигове в агония. Хънтър извади някаква банкнота и я подаде на сестра си.
- Басът си е бас, Бет! Печелиш! Не забравяй да си почистиш ръцете! – напомнянето му я накара да се усмихне. - С този какво ще правим? – безразличен гледаше към Томас.
- Ще си играем! – отговори палаво Елизабет.
Тя постави огромния жълт скорпион върху гърдите на Томас като го предупреди, че е желателно да не мърда ако му се живее. Ръцете ѝ отново бяха почистени.
- Що за чудовище си била ти? – тихо я попита изпадналия в паника мъж.
Елизабет застава удобно между краката на Томас. Надупена срещу брат си тя освободи сочна плюнка върху мекия пенис на Томас. Обхвана го с двете си ръце и гальовно започна да масажира ствола му. Беше съсредоточена и нежна. Обясни му, че и двамата са в опасност – едно рязко движение и скорпионът може да ухапе или него или нея.
- Смъртта. Това е моят фетиш, Томас! Обичам да си играя с нея. Възбужда ме.
Блясъкът в очите ѝ показваше, че в това човешко същество няма останало нищо човешко. Устата ѝ пое тестисите му. След като им отдели достатъчно от времето си, тя премести вниманието си върху члена му като го налапа. Томас се стараеше да не мърда, за да не предизвика смъртоносното жило. Мислеше си, че може да се справи до момента в който усети как зърната на Елизабет леко се залюляха и с камшичен удар докосват тестисите му. Не можеше да повярва на това в което ставаше неволен участник. Хънтър се наместваше зад нея и прониквайки във вагината ѝ я беше блъснал. Идеше му да изкрещи с глас какви болни мозъци са и двамата. Как заслужават да гният в затвора и там да умрат. Тя изпръхтя от кеф, усещайки братският пенис между бедрата си. Хънтър внимателно пусна силните си ръце по тези на Елизабет и съсредоточено я издърпа така, че гърба ѝ да опре в неговото тяло. Целуваше шията ѝ докато дланите му мачкаха гърдите ѝ. Нищо в обстановката не го притесняваше. Нито факта, че чука собствената си сестра, нито че го прави пред друг мъж. Хънтър постави едната си ръка върху шията ѝ, а другата пусна между гърдите. Погали корема ѝ и продължи към клитора ѝ. Елизабет неволно потръпна и блъскайки дупето си към брат ѝ разлюля леглото и неподвижното тяло на Томас. Скорпионът се активира върху косматите му гърди и с гъделичкащи движения започна да опознава телесната територия. Страхът, който плъзна в кръвта на Томас, бясно нахлу и в пенисът му. Елизабет помоли брат си да я пусне обратно. Хънтър, без да вади члена си, успя да разположи сестра си отново в чатала на Томас. Езикът ѝ щателно облизваше от основата към върха на главичката му. Целуваше юздичка и леко подръпваше тестисите му надолу. Пенисът обратно на всякаква логика продължи да нараства под ласките ѝ. Лакомо премлясквайки спусна от високо гърлото си върху члена на Томас. Задържа го в устата си известно време и отново се отдръпна. Томас не можеше да повярва нито на ушите, нито на очите си, когато тя каза на Хънтър, че е много възбудена и иска да си играе. Брат ѝ с движения на сапьор отстрани жълтия скорпион. Елизабет, без да губи време, се намести върху Томас, който започна да диша дълбоко. С леко въртеливо движение се стовари върху члена му. Усмихна му се, докато галеше лицето му и гърдите му, и бясно започна да блъска слабините си в надървения фалос. Пъшкаше и се гърчеше от удоволствие така, все едно не беше виждала мъж от дълго време. Томас започна да се чуди дали не е попаднал в някакъв кошмар и скоро ще се събуди до нея в обятията си. Изненадващо Хънтър я блъсна към тялото на лежащия мъж под нея. Разтвори задницата ѝ, и след като изплю сочна лига върху анусът ѝ насочи цялото си внимание и член към него. Елизабет наблъска тежките си гърди и щръкнали зърна в устата на Томас. Той продължи да ги смуче, като малко бебе. Лакомо и незасищащо бозаеше, докато тя си го набиваше. Томас усети как брат ѝ проникна в дупето ѝ. Двата пениса изпълваха дупките ѝ. Тънката кожена стена, която ги разделяше един от друг, не създаваше пречки за това те да не усещат присъствието на другия. Хънтър я хвана силно за хълбоците и започна да я чука толкова злобно, че тя не можеше да отреагира, а само стоеше върху твърдия кур на Томас и стенеше. Двете парчета се търкаха едно в друго, докато обладаваха отверстията ѝ. Бясното проникване на брат ѝ я притискаше плътно към пасивно лежащия под нея мъж. Тя помоли Хънтър да спре за малко, измъкна се само за да може да се обърне с гръб към Томас. Хвана здраво члена му и спусна разтвореният си анус по него. Нацепваше си го сама и не спираше да пъшка, докато брат ѝ не ѝ запуши устата с пениса си. Лапаше му с удоволствие. Изваждаше го от устата ѝ за да може да вкара езика си дълбоко за злобна целувка. Шепнеше му колко много го обича, а той ѝ отвръщаше със същото. Елизабет постави ръцете си странично на Томас и се излегна на него. Тазът ѝ се разтвори максимално пред по-големият ѝ брат. Краката ѝ се върнаха безсрамно. Разкривайки зачервената ѝ вулва. Той я предупреди, че ще я заболи, на което тя отвърна само, че силно го желае. От вагината ѝ течаха възбудителните ѝ сокове. Влажността ѝ беше омокрила тъмните косъмчета на триъгълника ѝ. Хънтър приближи пишката си към устата ѝ и двамата сочно се изплюха. След това, усещайки как разпъва халката на сестра си, проникна при вече заетият ѝ от друг член анус. Тя полудя от възбуда и не спираше да повтаря като обезумяла да я чука. Томас усещаше Хънтъровото присъствие и изпита абсолютно отвращение да усеща още един пенис в близост до неговия. Елизабет обаче доволно виеше от удоволствие, докато най-накрая получаваше злобното чукане такова за каквото си мечтаеше. Кожната ѝ халка беше разчекната от двата пениса. Залповете сперма не закъсняха и двамата почти едновременно напълниха червото ѝ. Когато тя се изправи, олюлявайки се, от дупето ѝ потекоха гъстите талази от мръсно семе на двама мъже, които си бяха поделили анусът ѝ. Хънтър я прихвана, като я задържа в прегръдките си, питайки я доволна ли е. Гледаше го с цялото обожание на което е способна, но му каза, че иска пак. Целуваше я така както се целува любима жена, но в извратената ситуация това беше по-малката му сестра.
- Какво ще правим с него, Бет?
- Стандартната процедура е най-ефикасна! Трупът във вана и сода каустик! Заминава по кАНАЛен ред! Няма тяло, няма престъпление! Не помня вече от колко мъже се отървах така. Градинарят, счетоводителя, пощальона...
Томас започна да я умолява да го пусне и обещаваше, че никога няма да го види. Сърцето му щеше да експлодира. Не спираше да я моли да се смили над него.
- Ти имаше избор, Томас. Защо не избра да преглътнеш егото си и да ме загърбиш? Просто трябваше да заминеш и аз да остана горчив урок. Но ти избра друго!
Последната надежда в гласът му я вцепени така, както никоя отрова не би могла да го направи.
- Защото те обичам, Елизабет!
- Обичаш ме?! Дори и такава?! Обичаш ли ме?!
Обидния му отговор Елизабет откри в мълчанието му. Тя постави подаръка от брат ѝ върху пенисът на Томас. Ужасът му го накара да хленчи и да трепери като малко дете. Опитваше се да провокира някаква реакция в нея, но тя беше студена и безразлична. Скорпионското отровното жило разписа смъртната присъда на Томас.

Няколко години по-късно...

Елизабет Хендърсън, вече 40 годишна богата вдовица, продължаваше да бъде все така възпитана и любезна домакиня. Облечена в черна елегантна рокля, тя прие в градината си младият инспектор Уилямс. Запленен от харизмата ѝ, неофициалния разговор преминаваше в лек флирт. Инспекторът усети как панталоните му отесняха, когато тя се наведе за да му налее чай. Деколтето ѝ разкри щедрите си прелести. Инспекторът ѝ подаде тесте от черно бели портретни фотографии на мъже. Ръцете ѝ бавно ги премятаха, докато Уилямс задаваше въпроса дали познава тези мъже.
- Да, разбира се, че ги познавам. Работили са за мен… това са градинарят, шофьорът, счетоводителят ми. Този не е работил за мен, но го познавам, г-н Смит, адвокат е. – изражението на лицето ѝ беше спокойно. - Защо питате?
- Изчезнали са.
- Обвинена ли съм в нещо инспекторе?
- Не, разбира се. Нали няма от какво да се притеснявате? – гласът му звучеше загрижено.
- Не мога да се сетя за такава нещо.
Връщайки му снимките кичур от косата ѝ се спусна около шията ѝ, а пръстите ѝ чевръсто го прихваха с фибата.
- Красив аксесоар и доста необичаен? Всички дами предпочитат пеперуди и цветя, а това е... – пръстите му се заиграваха с меката ѝ коса. - Паяк. – изненадата в гласът му я накара да се усмихне.
- Това е личният ми тотем. Любимият ми паяк! – върховете на пръстите ѝ нежно докоснаха фибата.
- Какъв е? – нездраво полюбопитства инспекторът.
Съблазнителната ѝ усмивка, която грейна върху лицето ѝ, докато му отговаряше, поставяше началото на изплитането на паяжината ѝ.
- Черна вдовица... желаете ли да видите колекцията ми от отровни бижута, Инспекторе?

КРАЙ