Banner

18
Внимание!

Този сайт не е подходящ за лица под 18 години. Ако сте под тази възраст или не желаете да го разглеждате, моля напуснете!


AMERICAN HORROR STORY (част 1)

26.11.2023 | Giv
Категория: Хелоуин 2023, Художествена литература

Някъде в Тексас…

Огледът на обекта вървеше по стандартната процедура, когато дебел мъжки глас я накара да се усмихне.
- Хендерсън, смърт има отърване няма от теб!
- Твърдение и на покойният ми съпруг. – тихо му отговори тя.
Пред погледа на младия адвокат клиентът му делово стисна ръката на непознатата дама.
- Да разбирам, че ще вземеш участие в търга? – обиграно я попита възрастния мъж.
- Разбирай, че ще спечеля търга. – спокойно му отговори.
- Все така безцеремонна и дръзка оставаш! Г-н Смит, да ви представя вдовицата Хендерсън...
Томас протегна ръка за да се запознае официално с най-големия съперник на клиента му.

Елизабет Хендърсън беше харизматична жена наближаваща 40-те. Кестенявата ѝ коса беше прибрана в строг кок. Панталонът и сакото ѝ бяха в черен цвят с дискретно, вертикално райе, което оптически издължаваше фигурата ѝ. Пинът на вратовръзката ѝ бутонелите и часовникът ѝ на Philippe Patek нямаше как да останат незабелязани. Такава беше и целта им. Елегантната ѝ визия беше допълнена от бизнес куфарчето ѝ Pineider. Денди стилът ѝ отиваше, черния цвят не.
- Адвоката ми... Хънтър Нелсън. – Елизабет представи мъжът, който тихо се присъедини към тях.
Хънтър Нелсън учтиво, но безразлично поздрави присъстващите. Подаде една папка на клиентката си. Елизабет погледна документа и вдигна поглед към Хънтър за да уточнят още нещо, след което го отпрати.
- Ричард, извинявай, семейни неприятности изискват присъствието ми. Ще се видим на търга. Г-н Смит беше ми приятно!
Тя напусна мястото за което щеше за кръстоса шпага с Ричард.
- Хънтър Нелсън е неин адвокат? – във въпросът на Томас имаше едновременно и учудване и възхищение.
- Тя е впечатляваща жена, нормално в защита на интересите ѝ да застане най-добрият.
- Чукат се! Личи им от километри! – категоричността в гласът на Томас разсмя Ричард.
- Познавам Елизабет от години. Повярвай ми, не се чука с Хънтър… с всеки друг да, но не и с него! Освен неин адвокат, той е по-големият ѝ брат.
Томас се опита неуспешно да скрие от Ричард вълнението си към нея. Гърления смях на шефът му го засрами.
- Глупак такъв, вече си в попаднал в мрежата на Черната вдовица! Хайде да чуеш историята ѝ преди да бъдеш ухапан смъртоносно.
Няколко часа по-късно, подобно на Уилям Фокнър, като истински южняк Ричард Клаф държеше чаша халбол с любмия ментов джулеп и започна да разказва.
- Елизабет Хендърсън е втора съпруга и от няколко години вдовица на Джордж Хендърсън.
Набързо му разказа градската легенда как скръбта превръща нежната пеперуда в отровен паяк.

Томас прекъсна клиента си с въпроса как е успяла да се наложи като един от основните играчи в бизнеса.
- Хънтър Нелсън е човекът, който оказва необходимата подкрепа и адекватни решения. Жълтия Скорпион и Черната вдовица, така ги наричат. – Ричард Клаф продължаваше да разказва. - При представянето ѝ пред борда застана не уплашено момиченце, а решителна жена. По съвет на брат ѝ чрез жребий, за да няма сърдити, намалява бройката на директорите от 10 на 5.
- Действията ѝ са логични. След няколко месеца в “интерес на работата” сигурно е върнала старата бройка с нейни доверени хора? – заключението на Томас кара стария Клаф да се усмихне.
- Обкръжението от пешки създава измамното усещане за армия. На шахматната дъска тя е Кралица заобиколена от офицери и генерали ръководени от стратег какъвто е брат ѝ. Той е замисъла, но тя е действието.
- Впечатляваща жена. Умна и...
- Красива. – прекъсна го Ричард. - Не оставай миловидното ѝ излъчване да те заблуди. Тя е хищник. Търпелива, аналитична и манипулативна. Господ ѝ е дал цици и мозък, а тя знае как да ги използва и двете.
- Защо не се е омъжила повторно?
Ричард с ехидна усмивка на лицето обясни, че последната воля на съпругът ѝ я оставя като единствен наследник, но има клауза която гласи, че тя ще изгуби всичко ако се омъжи повторно. Което не я е спряло да си го слага с който си поиска. Последната клюка която чул в клуба била че е успяла да изкуши и Сенатор Майкълс.
- Да не ти минава мисълта да се занимаваш с нея? Тя е влиятелна и умее да си разчиства пътя и сметките. Има нещо извратено в нея. Няма да се занимаваш с нея! – категоричността в гласът на Ричард Клаф не търпеше възражение.
Томас Смит напусна къщата на клиента си с натежали от мисли глава и от желание по Елизабет ташаци.

Прекрачил прага на домът си, той съблече дрехите си и влезе в банята. Остави водата да отмие прахоляка и умората от тялото му. Мръсните му мисли обаче нямаше как да бъдат отстранени. Затвореше ли очи образът на Елизабет изскачаше. Докато разговаряха с Ричард Клаф, Томас успя да я огледа. Строгият ѝ костюм не даваше храна на зрението, но изостряше апетита на въображението му. Томас размишляваше на ум беше ли успял някой да задоволи огънят на сладострастните ѝ бедра? Расова, южняшка кобила като нея беше ли открила кой да я обязди както заслужава? Или мяташе от седлото си осмелилите се? Отговорите Томас Смит получи след няколко дни. Телефонно обаждане късно през нощта го изненада.
- Г-н Смит... Хънтър Нелсън ви безпокои.
- Слушам ви, Нелсън, с какво мога да помогна?
Тишината продължи няколко секунди, когато Хънтър успя да предаде нужната информация. Сестра му Елизабет е била нападната в дома си. Мълчанието на най-свирепия адвокат в щата беше оглушително.
- Тежък побой. Опит за изнасилване... Бет... извинете, Елизабет убива нападателя си, докато се защитава. В Европа съм, a адвокатите ѝ са пръснати по различни задачи. Тя е сама и уплашена. Мога ли да разчитам до завръщането ми, че вие ще се погрижите за сестра ми?
Томас Смит се замая, самия Х. Нелсън го молеше за съдействие!
- Поемам случая! – категорично му отговори.
Томас взе бърз душ, облече най-скъпият си костюм и подкара автомобила. В участъка се представи за неин защитник, след като беше информиран за случилото се го въведоха в стаята за разпит където я държаха. В първия момент не можа да я познае, срещу него стоеше уплашена млада жена. Бяха я довели по черна сатенена нощница, върху която беше наметната с роба в същия цвят и с дантелени ръкави. Не беше предполагал, че има толкова дълга коса. Рошавите ѝ къдрици се стичаха по гърба и раменете ѝ. Нападателят ѝ добре я беше подредил. Устните ѝ бяха изпръхнали от сухота, а в лявото ъгълчето кървава рана хващаше коричка. Синините по шията ѝ танцуваха в различни нюанси. Погледът му попадна върху деколтето ѝ. Бялата ѝ кожа беше дълбоко издрана. Усетила погледа му върху гърдите си, тя придърпа наметката си за да се покрие. Той за първи път прекрачваше всички етични и професионални правила. Прегърна я силно. Раменете ѝ се свиваха, а гърдите ѝ подскачаха, докато уплашено хлипаше в ръцете му. Той галеше гърбът ѝ и я успокояваше, че няма от какво да се притеснява, било е при самозащита, до няколко часа ще я освободят. Така и стана.

Като съвършен кавалер, Томас заметна сакото си върху нея. Помогна ѝ да се качи в автомобила му и се отправи към собственият си адрес. Тя влезе в домът му и в сърцето му.
- Банята? Трябва да използвам банята!
Томас я упъти. Бързо пресуши налятото уиски. Разполагайки се на дивана затвори за миг очи и умората го нокаутира.

Почувствал топло, женско, тяло ентусиазираният му член го беше събудил късно през нощта. Не я усети кога беше успяла да се сгуши до него на дивана. Наблюдаваше я. Облечена с неговата синя риза спеше в ръцете му. Желаеше я. Пръстите му почти без докосване минаха контура на чипият ѝ нос. Палеца му описа траекторията на разбитата ѝ устна. Въпреки нежните му ласки, тя се събуди. Гледаше го мълчаливо, докато той разглеждаше пораженията по лицето ѝ. Те нямаха воля над желанията си. Неговото да бъде рицарят в бляскавите доспехи и нейното да бъде уязвимата принцеса. Устните им се сляха във влажен танц. Леката гримаса на лицето ѝ издаваше, че я е заболяло от целувката. Езикът му се заигра с ушето ѝ като леко засмука меката му възглавничка. Продължи бавно да маркира шията ѝ. Отдели внимание на всяка синина, която онова животно беше оставило. Ако с целувки можеше да ги изтрие щеше да прави само това. Ръцете му се спускаха по гърба ѝ. Галеше косите ѝ. Изненадващо за него, Елизабет го възседна. Томас не спираше да ѝ се любува. Ръцете му внимателно докосваха голите ѝ бедра. Кожата ѝ беше мека като памук и гладка като стъкло. Пръстите му започнаха да откопчават малките копчета. Не бързаше, защото не искаше да я плаши. Ризата му се свлече от крехките ѝ рамене. Той постави дланта си върху лявата ѝ гръд. Задържа я така за да усети пулсът на сърцето ѝ. Гърдите ѝ бяха знойно напращели от възбуда. Зърната високомерно се кипреха върху пигментираните в розово ареоли. Томас се намести удобно за да може да им се наслади. Езикът му започна да обикаля бавно около пъпките ѝ, докато продължаваше с пръсти да я милва. Тя заключи ръцете си на врата му и примря в обятията му. Томас долови безпокойството ѝ и с нежелание се отдръпна от цицоманските си удоволствия. Даде ѝ няколко минути тишина преди да я попита иска ли да спрат. Мълчанието ѝ го смущаваше, но топлината на бедрата ѝ нажежаваше до червено скута му. Въпреки възбудата си, той владееше изцяло нагона си. С кимване на главата тя му даде знак да продължи. Наслаждаваше се на аромата на чистата ѝ кожа. Изненада я като се изправи и я отнесе до спалнята. Ръцете му поставиха краката ѝ върху раменете му като опитен плувец Томас се гмурна между тях. С върхът на езикът си проряза цепката разделяща срамните ѝ устни. Продължи с желание да я лиже с бавни кръгови движения около нарастващият ѝ от възбуда клитор. Почувства я как прокарва пръсти в косата му. Вкусът на соковете ѝ му се услаждаше. Лижеше я, а тя извиваше тялото си, докато стенеше от удоволствие. Томас забеляза моравите отпечатъци върху вътрешната страна на бедрата ѝ. Що за чудовище трябва да си за да искаш да насиниш и насилиш нежна плът като нейната? Влажното ѝ пуси лъскаше от възбудителната лига течаща от топлата ѝ вътрешност. Томас все по-настъпателно я лижеше. Неочаквано тя стисна краката си толкова здраво около главата му, докато се тресеше от удоволствие. Възбуден до пръсване, той нямаше търпение да я обладае. Но захвата на бедрата ѝ, вместо да се отпусне, започна да се затяга. Усещаше как мускулите ѝ се напрягат. Влагата, която пълнеше устата му и му пречеше да преглъща. Носът му опираше в клитора ѝ като сериозно започна за изпитва затруднение когато вдишваше. Ароматът ѝ го опияняваше. Тялото ѝ отдавна беше спряло да се тресе от оргазмени конвулсии, но възелът на краката ѝ не се отпускаше. Томас леко я плесна по бедрото ѝ в знак, че се предава, но тя продължи да го задушава. Беше учудващо силна. Томас не можеше да разбере от алкохола който беше изпил ли беше, но тялото му се унасяше в сладка умора. Елизабет се възползва и започна да залюлява тялото си странично. Той се паникьоса, когато тя успя да го катурне. Течащата ѝ слива продължаваше да пълни устата му, докато носът му бе притиснат върху разлигавената ѝ плът. Бедрата ѝ се стягаха около главата му като менгеме. Страхът го стисна за гърлото, когато усети тежестта на дупето ѝ върху гърдите си. Вълна от удоволствие я разтресе отново, което предизвика телесни подскоци, които тя неконтролируемо стоварваше върху гръдния му кош. Ужасяваща мисъл проряза съзнанието му, тя го задушаваше умишлено. Щеше да умре между бедрата на... Смъртоносната вдовица.

Томас дълбоко пое въздух и издиша с облекчение, когато усети как тя се тръшна до него на леглото. Пръстите ѝ галеха косматите му гърди, докато страстни пламъчета горяха в очите и между краката ѝ. Томас покри тялото ѝ с нейното, когато членът му потъна до дъно в лоното ѝ. Присмя се сам на себе си и на глупавата мисъл, че е искала да го убие. Той беше много по-тежък и висок от нея. Елизабет нямаше никакъв шанс срещу него. Смукваше зърната ѝ, докато мачкаше гърдите ѝ, а членът му проникваше с цялата си дължина и мъжка сила. Тласъците му я караха да пищи от удоволствие, докато той я чукаше. Оргазмът, който я повали, я разтърси. Усещайки стягането на скротума си, Томас извади пенисът си. Огледа стъпалата ѝ. Те бяха малки, с нежни пети. Елизабет имаше изряден педикюр в бледо розово върху ноктните си плочици. Езикът му облиза пръстчетата ѝ, които бяха като бонбони, които децата събираха за Хелоуин. Събра стъпалата ѝ и вкара члена си в кожния джоб, който се беше образувал. Тя сграбчи гърдите си и започна да ги стиска. Щипеше зърната си и ги извиваше. Едната ѝ ръка продължи заниманието си, докато другата попадна в устата ѝ. “Смучеше пръстите си така, както може би смуче сенаторската пишка!” – си помисли Томас. Предизвикателно започна да разтваря срамните си устни, докато движеше крачетата си по ствола на адвокатския член. Той се напрегна за секунди и изстреля на гъсти талази, топла лепнеща сперма върху стъпалата ѝ. Елизабет изпъна крака си в шпиц и му го поднесе към устата. Томас без колебание облиза спермата си. Езикът му се промушваше между пръстите ѝ за да събере всичко. Това предизвика гъдел в нея и я накара да изчурулика с весел смях. Изправи се и застана лице в лице с него, а езикът ѝ бързо се мушна в устата му за да си поделят спермата му.
- Имам фетиш към... – гласът му звучеше оправдателно.
- Всички си имаме фетиши. – спокойно му отговори тя.
- Какъв е твоя, Елизабет?
Мушна се в леглото му и притисна тялото си към неговото, когато му отговори.
- Най-страшния! – отговорът ѝ само разбуди любопитството му.
Сънят бързо я приспа, но това не го спря призори да я събуди отново с желание за секс. Членът му, олигавен от предеякулационна смазка, вече надигаше глава преди него. Беше заспала с гръб към него. Пръстите му леко минаха през рамото ѝ към хълбокът ѝ. Залепи гърдите си зад нея, а пенисът му беше завлечен в матката ѝ от влажния вакуум, който вагината ѝ активира, когато тялото му прегърна нейното. Носът му поемаше аромата от косата и извивката на шията ѝ, докато бавно проникваше в нея. Извъртя я по корем, докато нахлуваше дълбоко. Изпъна ръцете си така, че тялото му да не притиска нейното, а езикът му облизваше прешлените по гръбначния ѝ стълб. Гъделът от милувките му я накара пак звънливо да се засмее. Тласък след тласък вадеше охкане и пъшкане от нея. Още един и още един и още един… и отново и отново. Тестисите му бързо избълваха събраното количество сперма върху дупето ѝ. Езикът му отново събра цялото семе. Тялото му се отпусна срещу нейното. Мълчаливо и сънено се гледаха.
- Трябва да се прибирам.
- Бет, остани още! – молбата в гласът му я накара да се сгуши в него.
Играеше си с космите на гърдите му, докато тихо извеждаше ангажиментите си за деня. Трябвало да посети Хелоуинския благотворителен панаир, след това е Приемът с маски и Търга. Трябвало да се приготви да се посъветва каква версия за нападението да поддържа и т.н.
- Можеш ли да ми услужиш с някакви дрехи за да се прибера? – въпросът ѝ го свари неподготвен.
- Нищо подходящо нямам, но две преки от тук има някакъв магазин за дрехи. Ще изтичам да ти взема нещо. Само да ми кажеш размерите ти.
- Размери?! – игриво повдигаше веждата си. - Да видим… обиколка на бюста, каква е според теб?
Беше поставила дланите му върху гърдите си за да снеме мерките ѝ сам. Томас смело опипваше пищният ѝ бюст. Тя се излегна по гръб, скръсти ръцете си и сви раменете си така, че гърдите ѝ се притиснаха една към друга. Нареди му да постави члена си между тях, и да си представи че това е вагината ѝ. Томас я обкрачи. Пенисът му усети прегръдка им. Беше му тясно и топло, когато започна да го мушка между тях. Движеше се напред и назад, все едно членът му беше между бедрата ѝ, само че сега беше между гърдите ѝ. Езикът ѝ посрещаше розовата му главичка. Томас си спомни как негов колега веднъж се беше пошегувал, че с адвокат не се спори, защото когато обвиняемия отвори уста, юристът вади наказателния член. В случая Елизабет доказваше правотата на това твърдение. Томас хвана пенисът си здраво и мощно започна да еякулира върху гърдите и устните ѝ. Отново почисти всичко с целувка.

Тя се изтягаше като котка. Сподели, че ще си вземе един душ, докато чака той да ѝ донесе дрехите. Целуна я и излезе. Имаше усещане, че са му пораснали крила. В магазина изгуби повече време отколкото беше предвидил, докато ѝ намери нещо подходящо. Изпита едновременно и възбуда и неудобство, когато ѝ избираше бельо. Пенисът му започна да подскача, докато Томас разглеждаше дантели и сатени. Мравучкане в тестисите го удари, докато си я представяше облечена с тях.

Взе разстоянието до домът му на тичане, бързаше да се върне при нея. Завари увита с хавлия да попива водата от мократа си коса с друга кърпа. Тънки струйки се стичаха по шията ѝ. Влюбваше се в нея. Безскрупулния хищник, за който всички я имаха, беше разкрила пред него уязвимата си природа. Обличаха се заедно, а след това изпиха и кафето си на дивана прегърнати. На вратата тя за първи път се поколеба, когато той я попита дали довечера ще се върне при него.
- Томас, нека не задълбаваме. А и след търгът най-вероятно... няма значение. Ще се видим там.
Елизабет изтича по стълбите преди той да успее да зададе въпросите си. Цял ден в главата му се вървяха мисли, които стягаха стомаха и гърлото му. Беше ли я обидил или наранил?

По обяд усети как главоболието стоварва цялата си сила върху него. Поведението на Ричард също го изнервяше. Шефът му не млъкваше как тази вечер ще ѝ то начука на Хендърсън целия, като ѝ отмъкне изпод носът терена, който щеше да се разиграе малко по-късно. Томас придружаваше г-н Клаф на фестивалът, където погледът му безуспешно я търсеше сред тълпата. Хелоуинския панаир беше прелюдия към приема преди откриването на търга. Вечерта стартира обещаващо, гостите официално облечени започнаха да се настаняват в залата. Украсата беше тематична за празника. Елизабет се появи облечена в дълга, черна рокля, която обгръщаше формите ѝ. Дългите ѝ ръкавици в същия тон, освен че допълваха визията ѝ успешно, прикриваха следите от нападението. Деколтето и шията ѝ бяха скрити зад черна дантела. Доминото върху лицето ѝ и допълваше опасното излъчване на очите ѝ.

Официалната част на търга премина без изненади. Елизабет Хендърсън и Ричард Клаф отиваха на финалната фаза. Застанали очи в очи двамата противници се поздравиха и подадоха едновременно белите пликове с офертите си. Залата затаи дъх преди да чуе кой отмъква апетитното парче земя. Ричард се подхилваше и кикотеше самодоволно сигурен в победата си. Дори си позволи да излезе от добрия тон като се пошегува с нея. Невъздържания смях в залата заглъхна, когато името на новия собственик беше обявено. С обидно малка разлика, Елизабет Хендърсън печелеше. Клаф се задушаваше и невярващ гледаше цифрите на двете оферти. Свирепият поглед на Черната вдовица беше отправен към Томас, който вцепенен също не можеше да осъзнае какво се случва. Разликата в цифрите беше унижаващо ниска и същевременно достатъчно висока за да бъде зачетена като валидна. Елизабет се приближи и тихо изстреля отровните си думи:
- Ричард, изключително непрофесионално от страна на адвоката ви г-н Смит е да държи разхвърляни на бюрото си документите относно офертата ви, докато аз топля леглото му. – с насмешка погледна Томас и палаво му намигна.
Ричард избухна с вулгарни обиди към нея.
- Уличница! Долна мръсница! Ще те накарам да си платиш за всичко! А ти... ти... – яростта му беше насочена към бледия му адвокат. - Предупредих те! Казах ти! Тя е долна манипулаторка! Заради една путка сам ти си станал путка! Глупак, повярвал си на...
Острия инфаркт на миокардата сложи край на вулгарните изблици на Ричард Клаф. Смъртта му предизвика невиждан ужас. Писъци и суматоха се завъртяха в един водовъртеж около Томас Смит. Истината го удари с цялата си бруталност. Тя го беше използвала, след това унизила и предала. Погледът му я фокусира. Той решително тръгна към нея за да ѝ потърси сметка за действията. В последният момент до нея застана сенатор Майкълс, успокоявайки я. Кметът надушил, че слуха за интимната им връзка не е просто слух, побърза да увери влиятелния политик, че ще се погрижи за комфорта на Мисис Хендърсън. Елизабет се разплака обяснявайки, че ѝ се е насъбрало много и иска да се оттегли. Охраната на сенатора и той самият ѝ помогнаха да напусне залата.

Томас успя незабелязано да си поправи път през тълпата само за да успее да види как Елизабет се настани в колата на влиятелния си любовник. Адвокат Томас Смит беше твърдо решен, че няма да ѝ позволи да и се размине...

Следва продължение…

НОВ КОМЕНТАР | Анонимен
КОМЕНТАРИ
Анонимен | преди 5 месеца

Отличен разказ ! Браво на автора ! О-75

Giv | преди 5 месеца

Onzi75  не бързай със заключенията:) Автора е Торбалан според мен. Музикален фон към този разказ да сложа https://youtu.be/mPH5VLaF6Nk?si=MGfgpDOFsgxZMRjd . Весела

Анонимен | преди 5 месеца

Сега, има два разказа, които силно ме подразниха с финала си, този и "Цената". Аз съм старомодно момче, искам да има някаква форма на справедливост накрая, а не ха-ха, прецакан си тъпак! Иначе сюжетът и сексът си ги бива и още как. Д.Т.

Giv | преди 5 месеца

Никой не им е виновен нито на Томас нито на Стоян г- н Админ. Червени флагчета достатъчно поставени според мен имаше в историята. Предупреди го Ричард Клаф да не оставя големите ѝ очи и тези на лице също да го заблудят. В живота можеш да бъдеш две неща хищник или планктон ъъъ такова плячка исках да кажа. Елизабет е един манипулативен нарцис, Томас е един наивник оплетен в мрежите ѝ. Въобще не ми е жал, че замина в канала. Това ми е интересно като начин на отърваване от тялото как го е измислил автора? Сега ще попитам.ФЕЙРИ!!! ФЕЙРИИИИИ БЕ!!! Как го измисли това със содата каустик? Весела

Анонимен | преди 5 месеца

Весела, чисто юридически това се нарича подвеждане и е престъпление. И в двата разказа. Да не говорим, че в "Цената" човекът е наказан за нещо, което според него може да му се е случило насън. Но аз знам, че мъжете и жените имаме различни морални ценностни системи, не съм умствено на 5, колкото и някои да мислят така. Д.Т.

Fairy | преди 5 месеца

ВЕЕЕЕС, дръж ми килотите, че пустия ветър ги дигна и са в твойта градинка. Уффф,чеки защипем тва пране, а` се не люлей така! Така. Тва за содата каустик съм го изгледала в едни образователни сериали за домакинство. Чудно се лъсва ваната после! Кат нова! Ма вече съм на друга вълна и карам курсове за асистент- сатан. Раздават ни тематични униформи, бланки за клиентски подпис и най- хубавата част- основно барове ни служат за офис. Я мъ виж, глей, и оттука глей, а? А? За три подписа, глей как мъ подмладиха. Начииии, я мѝни от сам да ти сипа един чай. Чуй ся новата ми идея........

Анонимен | преди 5 месеца

Giv, хубаво озвучаване! Не бързам, радвам се! Първите разкази, които прочетох, повечето не ми харесаха. Сега Д.Т., заради поединичното оценяване, ще ме накара да прочета още веднъж тия разкази които ми харесаха :))) А това което е описано си е едно към едно с реалния живот: прелъстяване, измама, удар в гърба, присмех, унижение! О-75

Giv | преди 5 месеца

Има си гадни жени г- н Админ. С една такава в момента си образувате диалог. По разказа Томас е имал избор. Премества се в друг щат и тя остава като предупредителен белег да си има едно на ум. Но той избира като на Синята брада съпругите да се навре където му не е работа. #sorrynotsorry вземи този Скорпион.  Кукловодът, Демонът, Д- р Професоров, Явор, Уайт, все мъже злодеи айде за цвят и разкош нека има и една Елизабет Хендърсън. Защо все мъжете трябва да са лошите в страшния филм? Нали се борим за равенство;) Весела

Fairy | преди 5 месеца

Мамицата му, О75, верно ли? Случвало ти се е и на теб? Радвам се, че не ти се е отразило и си пѝкаш с главата надолу, твърд хуй, натиснат с две ръце към цукалото, в собствен дом, в собственото семейство. Ужест, тц тц, леко си се разминал...

Fairy | преди 5 месеца

Бурни аплодисменти, Злато мое! ^^^^^^√√√√√√clap clap ✓✓✓✓✓

Giv | преди 5 месеца

Onzi75 тя е манипулативен нарцис. Хищник. Тя е болна и извратена. Използва мъжете за собствена изгода. ДА унижава, ДА наранява, ДА предава. Няма драматична предистория. Няма сълзливи лакатърдии. Тя те изпитва съжаление. Не съм много запозната, но така като четох разказа Елизабет си е един социолог ъъъ такова се социопат. Весела

Giv | преди 5 месеца

Фейри чак, че се отплеснах каква ти беше идеята викаш? Ма чакай да седна, че ти си генератор на улавщини да не падна. И не няма да пъшкам с теб на запиш. Весела

Fairy | преди 5 месеца

Така, *приглаждам плетената на една кука покривчица*, я виж кой кацнал на стобора *шльок коняк у чая, докат не гледаш* , слушай сега! Обладал ме е СветиКоментарий! Не се хили, има такъв. И ме учи. Казва: "Съгласявайте се с всичко, викайте "Брава! Бис! Още" и гледайте сеир. Под всеки разказ да хвалим и прехвалваме, казва. На всеки коментар само " Аууу, колко си умен. Как хубавичко си можеш. Няма друг такъв!" И, сестро, подучва ме тъй Свети ти Коментарий и ми обещава, че велика армия от асове ще си отвъдим и несметни хуйове ще си наберем. Само да си държим двойния зад зъбките, нищо повече. Ни им готвим, ни чорапи кърпим, глей колко е лесно. Само да нахвалваме, казва, и врагът е паднал. Муерто. Капут. Халюциген. После подухнем и ни падат в ръчичките. Кво мислиш? А? Моем ли се удържа до чнг? Само четки, а?

Анонимен | преди 5 месеца

Ти ли, "мори магарице"?! Ти ли се бориш за равенство? Да вземе, че да ти падне един доцент от някъде, па ела и гледай равенство :)) Д.Т.

Fairy | преди 5 месеца

АХАХАХА . Сега. Вчера влиза доцента при мен и се нахилил в сериозното му излъчване и казва" Четох ти разказа. Много ме впечатли. Сериозно. И то защото имаше опит да се представи друга идея, искаше нещо да кажеш, а секса беше притурен само колкото да се впишеш в регламента на сайта" Аз благодаря учтиво. Питам от немайкъде, щот още седи прав на вратата, дали е имало дразнещи повторения, грешки, отговаря, че не само сбъркани букви, но то е обяснимо и нормално кат не съм си редактирала. Тааа, браво, един вид! Порастнах с една заверка нагоре по пътя към доцентурата. :)))

Giv | преди 5 месеца

Знаеш ли колко е гадно да работиш Д.Т. Не искам да работя. Писнало ми е. Първа смяна. Втора смяна. Нощна смяна. Качила съм се върху върколошки уй и ми звънят от работа да ме питат ТОВА CUCUMBER ЯБЪЛКА ЛИ БЕШЕ?Не ги разбирам тия работните. Някои пък даже и по две работи и странични дейности и доброволстват.Ехе как успяват в тези 24 часа? Във всичко упадъчно мога да бъда обвинене само не и в работохолизъм. А за доцента пъкления план е измислен. Аз Фейри я търпя само за да се добера до доцента. Иначе не мога да я понасям. Бие ѝ шута той и тя става кариерка в Кауфланд да причаква Десантчик и Циклон при лилавите патладжани. Бъдеща Доцентша

Fairy | преди 5 месеца

БААХАХАХАХААА АхахахагсгОхохохохийОхххйнемогаас***Г-жо бъдеща Доцентша , опаковам си ценностите, извинете, порцелана ши отнеме време....

Анонимен | преди 5 месеца

Не Fairy, не ми е случвало - наблюдавам го отстрани : ))) * Giv , споко аз имам имунитет към Вещици :)) На мене една друга вещица ми разказа играта преди години. Ходех като чалнат няколко години. И това с Елизабет Хендърсън и скорпиона ми е младежки урок. Което не ни убие ни прави по-силни! О-75

Анонимен | преди 5 месеца

Не си само ти, Весела! Не стига, че Фройд е доказал, че трудът не е либиден, т.е. не създава удоволствие, ами то си е писано! Не в евангелията, ама в Библията. Най-тежкото наказание, което бог измисля за неподчинението на Адам и Ева е... труда! Да, точно така! Бог го разбира, като наказание. Струва си да се помисли връзката с думата труден. Д.Н.

Fairy | преди 5 месеца

Както и трудна за бременна. Д.Н или Д.П, обърквам се вече :))) , мисля, че Той има предвид, че нищо няма да се получава на готово, както дотогава, което е единственият им шанс, подарък от Него към тях, да станат чрез опит- грешка Майстори. Автори. Създатели. Ще са се изработили сами. Няма вече да са негови. Чрез трудът си те ще станат Богове , а не глинени играчки. Тъй го виждам асссс

Giv | преди 5 месеца

Д.Т. ти искаш справедливост в разказа, а справедлив ли е живота? Ето аз обичам с факти да боравя. Фейри не работи, но иска да работи. Весела работи, но не иска да работи. Един доцент разлика в уравнението. Неихуманно и не е справедливо:(Весела

Анонимен | преди 5 месеца

Весела, животът е толкова ебан, че поне в разказите може малко светлинка. Стига толко социалистически реализъм :)). Фери, аз на тия пинизи вече се не фащам. Пролетариите щели да загубят само оковите си, после беше, като ни сполети демокрацията от чешмите ще рукнат мед и масло. Трънки, все е един четвъртит! Аз така или иначе съм си играчка, не глинена, ама секс играчката на Баба Яга :)). Д.Т.

Анонимен | преди 5 месеца

От автора: Onzi75 скорпионът в разказа е едно намигване към важен човек в живота ми, който е зодия Скорпион. https://youtu.be/b03y1uvi9VI?si=0XSsf52Rbk9GpEzI

Giv | преди 5 месеца

Д.Т. не я разсейвай Фейри тъкмо е започнала да си събира боклуците за да ми освободи терена в доцентското жилище и сега ще спре за да ти отговори. Весела

Анонимен | преди 5 месеца

До автора .... е тъй де, то и в живота на моята вещица има един скорпион. Малко беше останало да го свитна преди 25г., ама размислих. Щастие не се кове върху нещастие! О-75

Fairy | преди 5 месеца

Еййй, как някой път се случва с еспресото, значи. Пийнеш си го в леглото, на следобедната почивка и оп, то вземе, че те отреже за сън. Еееедвам дръпнах възглавницата зад гърба ми, по средата на леглото, за да се свия на скарида около русата козина и дряммммм, тъмните води се плиснаха над мен и потънах към дълбокото. Сега, в холокухната се свири, повтаря, постотва, аз чувам и на сън и се мажа с кеф върху собственото си страдание, да изградя тоя талант. Че аз живях на улицата. С години. Чакам тоз от урок, онз от урок. Чакам на улицата. Чакам в колата. Чакам, слушайки урока. У нас си бях гост. И нямаше събота, неделя. Няма смени. Всяка минутка на децата се е пазела да имат време да ядат, да свирят,да почиват. Да свирят. Златен похлупак. Всяко прибиране вкъщи влитах мълниеносно да пишкам. Тоя зор най ме бе тормозил. Улици, кафета, чакане и зорррррр. Зорррр. :)) Сега се мажа. И как да дрънкам и готвя, кълцам и варя, като тва са шумове, разсейващи. А в холокухнята се свири. Един слуга съм аз. Служа на изкуството. Ако бех си господарка , щях си меткам чантичката сутрин , червилце и айде, оправяйте се. Ама не. Слушам, контролирам, оправи тоя тон, бавиш се в банята, дай есето ти го напиша, оправи вибратото, не го истерясвай....Звучи ми отвътре. Чувам я музиката отвътре. Чувам я ясно как трябва да бъде и им казвам как да постигат. Слуга, ви казвам. И още съм в леглото. За да не преча. :)) Ако не е благородството на Доцента, закъде съм? Ако не е уважителен към трудът ми, как щях да се храня? Ако липсвам от вкъщи за дълго, връщам се и чувам- "Пусто е без тебе, И***ке! Ти правиш тия стаи дом. Много е пусто без тебе!" И тъй. А ми се искаше да тичам по ризница, с извадена сабя и да крещя в пресмъртна еуфория. Нещо по- голямо исках да свърша. Нещо да съм полезна роду....Не би. Ай , ще ставам , поне гъзинка да завъртя, че само лежане , бива ли? :)))

Fairy | преди 5 месеца

Така! След лирико- увода, действаме! Вес, зарязвам порцелана срещу тир. Дай ми возило и паля към хоризонта. Ши дъня 5та симфония, ши ям по крайпътни ханчета и ши спя в мотели. Ши си качвам стопаджии, ши си возя контрабанда, ши си чеша всичките красти на воля :)) Решено- кон за кокошка. Дай ми конски сили , ти стой й снасяй мусаки и кексове!

Giv | преди 5 месеца

И сексове ще снасям щото той стария вол държи браздата най- права;) Да му мисли батя който ми е чичо;) точно така става Фейри меткаш се на камиона и айдееее света е твой. А голяма пауза/малка пауза? Час за разтоварване? На километър или на час ще ги се плаща? Хладилник ли искаш да караш? Двойка с още един шофьор? CUCUMBER?! Знаеш ли какво е:))) Весела

Fairy | преди 5 месеца

Сама искам. Аз и залеза. Геврека пред мен и ела ми , Съдба. Юхуууу, как обичам пътешествия. Ше им джамоля на английски, кой къде го сгащя, да се оправят, да са го учили в училище, Ааайде! :)))

Анонимен | преди 5 месеца

Fairy, ще пестиш от проститутки. Силиконя на седалката и галиш геврека , вземи камион с ръчни скорости ......за разнообразие . Топката на скоростния лост да ти пълни дланта, да въртиш показалец по нея , ще търсиш цепка ......О-75

IzkuKurigal | преди 5 месеца

Мдааа, вдовица, която се чука с когото си иска и когато си иска и която манипулира всички, за да ѝ угаждат. Хмм. Разказът е написан добре. Трудно е да се намерят забележки. И все пак моите поздрави на този, който я е пребил така убедително, без да ѝ застраши живота.

Анонимен | преди 5 месеца

"Куку", за пунктуацията да не забравиш да коментираш. Знам, че ти е любима. : )

IzkuKurigal | преди 5 месеца

Така ли? Ще ми напомниш ли кога и на кого съм направил забележка за пунктуация?

amans | преди 5 месеца

Авторът умело е вплел типично американската корпоративна гаднярщина в една добра сексуална сцена. Момента с полузадушаването с бедра беше тука за мен ледената игличка. Авторе - дано продължението да качи нивото на съспенса. След малко го мятам.

Анонимен | преди 28 дни

Осъзнай се весела, гив или каквкото си там.