AMERICAN HORROR STORY (част 1)

26.11.2023 | Giv

Някъде в Тексас…

Огледът на обекта вървеше по стандартната процедура, когато дебел мъжки глас я накара да се усмихне.
- Хендерсън, смърт има отърване няма от теб!
- Твърдение и на покойният ми съпруг. – тихо му отговори тя.
Пред погледа на младия адвокат клиентът му делово стисна ръката на непознатата дама.
- Да разбирам, че ще вземеш участие в търга? – обиграно я попита възрастния мъж.
- Разбирай, че ще спечеля търга. – спокойно му отговори.
- Все така безцеремонна и дръзка оставаш! Г-н Смит, да ви представя вдовицата Хендерсън...
Томас протегна ръка за да се запознае официално с най-големия съперник на клиента му.

Елизабет Хендърсън беше харизматична жена наближаваща 40-те. Кестенявата ѝ коса беше прибрана в строг кок. Панталонът и сакото ѝ бяха в черен цвят с дискретно, вертикално райе, което оптически издължаваше фигурата ѝ. Пинът на вратовръзката ѝ бутонелите и часовникът ѝ на Philippe Patek нямаше как да останат незабелязани. Такава беше и целта им. Елегантната ѝ визия беше допълнена от бизнес куфарчето ѝ Pineider. Денди стилът ѝ отиваше, черния цвят не.
- Адвоката ми... Хънтър Нелсън. – Елизабет представи мъжът, който тихо се присъедини към тях.
Хънтър Нелсън учтиво, но безразлично поздрави присъстващите. Подаде една папка на клиентката си. Елизабет погледна документа и вдигна поглед към Хънтър за да уточнят още нещо, след което го отпрати.
- Ричард, извинявай, семейни неприятности изискват присъствието ми. Ще се видим на търга. Г-н Смит беше ми приятно!
Тя напусна мястото за което щеше за кръстоса шпага с Ричард.
- Хънтър Нелсън е неин адвокат? – във въпросът на Томас имаше едновременно и учудване и възхищение.
- Тя е впечатляваща жена, нормално в защита на интересите ѝ да застане най-добрият.
- Чукат се! Личи им от километри! – категоричността в гласът на Томас разсмя Ричард.
- Познавам Елизабет от години. Повярвай ми, не се чука с Хънтър… с всеки друг да, но не и с него! Освен неин адвокат, той е по-големият ѝ брат.
Томас се опита неуспешно да скрие от Ричард вълнението си към нея. Гърления смях на шефът му го засрами.
- Глупак такъв, вече си в попаднал в мрежата на Черната вдовица! Хайде да чуеш историята ѝ преди да бъдеш ухапан смъртоносно.
Няколко часа по-късно, подобно на Уилям Фокнър, като истински южняк Ричард Клаф държеше чаша халбол с любмия ментов джулеп и започна да разказва.
- Елизабет Хендърсън е втора съпруга и от няколко години вдовица на Джордж Хендърсън.
Набързо му разказа градската легенда как скръбта превръща нежната пеперуда в отровен паяк.

Томас прекъсна клиента си с въпроса как е успяла да се наложи като един от основните играчи в бизнеса.
- Хънтър Нелсън е човекът, който оказва необходимата подкрепа и адекватни решения. Жълтия Скорпион и Черната вдовица, така ги наричат. – Ричард Клаф продължаваше да разказва. - При представянето ѝ пред борда застана не уплашено момиченце, а решителна жена. По съвет на брат ѝ чрез жребий, за да няма сърдити, намалява бройката на директорите от 10 на 5.
- Действията ѝ са логични. След няколко месеца в “интерес на работата” сигурно е върнала старата бройка с нейни доверени хора? – заключението на Томас кара стария Клаф да се усмихне.
- Обкръжението от пешки създава измамното усещане за армия. На шахматната дъска тя е Кралица заобиколена от офицери и генерали ръководени от стратег какъвто е брат ѝ. Той е замисъла, но тя е действието.
- Впечатляваща жена. Умна и...
- Красива. – прекъсна го Ричард. - Не оставай миловидното ѝ излъчване да те заблуди. Тя е хищник. Търпелива, аналитична и манипулативна. Господ ѝ е дал цици и мозък, а тя знае как да ги използва и двете.
- Защо не се е омъжила повторно?
Ричард с ехидна усмивка на лицето обясни, че последната воля на съпругът ѝ я оставя като единствен наследник, но има клауза която гласи, че тя ще изгуби всичко ако се омъжи повторно. Което не я е спряло да си го слага с който си поиска. Последната клюка която чул в клуба била че е успяла да изкуши и Сенатор Майкълс.
- Да не ти минава мисълта да се занимаваш с нея? Тя е влиятелна и умее да си разчиства пътя и сметките. Има нещо извратено в нея. Няма да се занимаваш с нея! – категоричността в гласът на Ричард Клаф не търпеше възражение.
Томас Смит напусна къщата на клиента си с натежали от мисли глава и от желание по Елизабет ташаци.

Прекрачил прага на домът си, той съблече дрехите си и влезе в банята. Остави водата да отмие прахоляка и умората от тялото му. Мръсните му мисли обаче нямаше как да бъдат отстранени. Затвореше ли очи образът на Елизабет изскачаше. Докато разговаряха с Ричард Клаф, Томас успя да я огледа. Строгият ѝ костюм не даваше храна на зрението, но изостряше апетита на въображението му. Томас размишляваше на ум беше ли успял някой да задоволи огънят на сладострастните ѝ бедра? Расова, южняшка кобила като нея беше ли открила кой да я обязди както заслужава? Или мяташе от седлото си осмелилите се? Отговорите Томас Смит получи след няколко дни. Телефонно обаждане късно през нощта го изненада.
- Г-н Смит... Хънтър Нелсън ви безпокои.
- Слушам ви, Нелсън, с какво мога да помогна?
Тишината продължи няколко секунди, когато Хънтър успя да предаде нужната информация. Сестра му Елизабет е била нападната в дома си. Мълчанието на най-свирепия адвокат в щата беше оглушително.
- Тежък побой. Опит за изнасилване... Бет... извинете, Елизабет убива нападателя си, докато се защитава. В Европа съм, a адвокатите ѝ са пръснати по различни задачи. Тя е сама и уплашена. Мога ли да разчитам до завръщането ми, че вие ще се погрижите за сестра ми?
Томас Смит се замая, самия Х. Нелсън го молеше за съдействие!
- Поемам случая! – категорично му отговори.
Томас взе бърз душ, облече най-скъпият си костюм и подкара автомобила. В участъка се представи за неин защитник, след като беше информиран за случилото се го въведоха в стаята за разпит където я държаха. В първия момент не можа да я познае, срещу него стоеше уплашена млада жена. Бяха я довели по черна сатенена нощница, върху която беше наметната с роба в същия цвят и с дантелени ръкави. Не беше предполагал, че има толкова дълга коса. Рошавите ѝ къдрици се стичаха по гърба и раменете ѝ. Нападателят ѝ добре я беше подредил. Устните ѝ бяха изпръхнали от сухота, а в лявото ъгълчето кървава рана хващаше коричка. Синините по шията ѝ танцуваха в различни нюанси. Погледът му попадна върху деколтето ѝ. Бялата ѝ кожа беше дълбоко издрана. Усетила погледа му върху гърдите си, тя придърпа наметката си за да се покрие. Той за първи път прекрачваше всички етични и професионални правила. Прегърна я силно. Раменете ѝ се свиваха, а гърдите ѝ подскачаха, докато уплашено хлипаше в ръцете му. Той галеше гърбът ѝ и я успокояваше, че няма от какво да се притеснява, било е при самозащита, до няколко часа ще я освободят. Така и стана.

Като съвършен кавалер, Томас заметна сакото си върху нея. Помогна ѝ да се качи в автомобила му и се отправи към собственият си адрес. Тя влезе в домът му и в сърцето му.
- Банята? Трябва да използвам банята!
Томас я упъти. Бързо пресуши налятото уиски. Разполагайки се на дивана затвори за миг очи и умората го нокаутира.

Почувствал топло, женско, тяло ентусиазираният му член го беше събудил късно през нощта. Не я усети кога беше успяла да се сгуши до него на дивана. Наблюдаваше я. Облечена с неговата синя риза спеше в ръцете му. Желаеше я. Пръстите му почти без докосване минаха контура на чипият ѝ нос. Палеца му описа траекторията на разбитата ѝ устна. Въпреки нежните му ласки, тя се събуди. Гледаше го мълчаливо, докато той разглеждаше пораженията по лицето ѝ. Те нямаха воля над желанията си. Неговото да бъде рицарят в бляскавите доспехи и нейното да бъде уязвимата принцеса. Устните им се сляха във влажен танц. Леката гримаса на лицето ѝ издаваше, че я е заболяло от целувката. Езикът му се заигра с ушето ѝ като леко засмука меката му възглавничка. Продължи бавно да маркира шията ѝ. Отдели внимание на всяка синина, която онова животно беше оставило. Ако с целувки можеше да ги изтрие щеше да прави само това. Ръцете му се спускаха по гърба ѝ. Галеше косите ѝ. Изненадващо за него, Елизабет го възседна. Томас не спираше да ѝ се любува. Ръцете му внимателно докосваха голите ѝ бедра. Кожата ѝ беше мека като памук и гладка като стъкло. Пръстите му започнаха да откопчават малките копчета. Не бързаше, защото не искаше да я плаши. Ризата му се свлече от крехките ѝ рамене. Той постави дланта си върху лявата ѝ гръд. Задържа я така за да усети пулсът на сърцето ѝ. Гърдите ѝ бяха знойно напращели от възбуда. Зърната високомерно се кипреха върху пигментираните в розово ареоли. Томас се намести удобно за да може да им се наслади. Езикът му започна да обикаля бавно около пъпките ѝ, докато продължаваше с пръсти да я милва. Тя заключи ръцете си на врата му и примря в обятията му. Томас долови безпокойството ѝ и с нежелание се отдръпна от цицоманските си удоволствия. Даде ѝ няколко минути тишина преди да я попита иска ли да спрат. Мълчанието ѝ го смущаваше, но топлината на бедрата ѝ нажежаваше до червено скута му. Въпреки възбудата си, той владееше изцяло нагона си. С кимване на главата тя му даде знак да продължи. Наслаждаваше се на аромата на чистата ѝ кожа. Изненада я като се изправи и я отнесе до спалнята. Ръцете му поставиха краката ѝ върху раменете му като опитен плувец Томас се гмурна между тях. С върхът на езикът си проряза цепката разделяща срамните ѝ устни. Продължи с желание да я лиже с бавни кръгови движения около нарастващият ѝ от възбуда клитор. Почувства я как прокарва пръсти в косата му. Вкусът на соковете ѝ му се услаждаше. Лижеше я, а тя извиваше тялото си, докато стенеше от удоволствие. Томас забеляза моравите отпечатъци върху вътрешната страна на бедрата ѝ. Що за чудовище трябва да си за да искаш да насиниш и насилиш нежна плът като нейната? Влажното ѝ пуси лъскаше от възбудителната лига течаща от топлата ѝ вътрешност. Томас все по-настъпателно я лижеше. Неочаквано тя стисна краката си толкова здраво около главата му, докато се тресеше от удоволствие. Възбуден до пръсване, той нямаше търпение да я обладае. Но захвата на бедрата ѝ, вместо да се отпусне, започна да се затяга. Усещаше как мускулите ѝ се напрягат. Влагата, която пълнеше устата му и му пречеше да преглъща. Носът му опираше в клитора ѝ като сериозно започна за изпитва затруднение когато вдишваше. Ароматът ѝ го опияняваше. Тялото ѝ отдавна беше спряло да се тресе от оргазмени конвулсии, но възелът на краката ѝ не се отпускаше. Томас леко я плесна по бедрото ѝ в знак, че се предава, но тя продължи да го задушава. Беше учудващо силна. Томас не можеше да разбере от алкохола който беше изпил ли беше, но тялото му се унасяше в сладка умора. Елизабет се възползва и започна да залюлява тялото си странично. Той се паникьоса, когато тя успя да го катурне. Течащата ѝ слива продължаваше да пълни устата му, докато носът му бе притиснат върху разлигавената ѝ плът. Бедрата ѝ се стягаха около главата му като менгеме. Страхът го стисна за гърлото, когато усети тежестта на дупето ѝ върху гърдите си. Вълна от удоволствие я разтресе отново, което предизвика телесни подскоци, които тя неконтролируемо стоварваше върху гръдния му кош. Ужасяваща мисъл проряза съзнанието му, тя го задушаваше умишлено. Щеше да умре между бедрата на... Смъртоносната вдовица.

Томас дълбоко пое въздух и издиша с облекчение, когато усети как тя се тръшна до него на леглото. Пръстите ѝ галеха косматите му гърди, докато страстни пламъчета горяха в очите и между краката ѝ. Томас покри тялото ѝ с нейното, когато членът му потъна до дъно в лоното ѝ. Присмя се сам на себе си и на глупавата мисъл, че е искала да го убие. Той беше много по-тежък и висок от нея. Елизабет нямаше никакъв шанс срещу него. Смукваше зърната ѝ, докато мачкаше гърдите ѝ, а членът му проникваше с цялата си дължина и мъжка сила. Тласъците му я караха да пищи от удоволствие, докато той я чукаше. Оргазмът, който я повали, я разтърси. Усещайки стягането на скротума си, Томас извади пенисът си. Огледа стъпалата ѝ. Те бяха малки, с нежни пети. Елизабет имаше изряден педикюр в бледо розово върху ноктните си плочици. Езикът му облиза пръстчетата ѝ, които бяха като бонбони, които децата събираха за Хелоуин. Събра стъпалата ѝ и вкара члена си в кожния джоб, който се беше образувал. Тя сграбчи гърдите си и започна да ги стиска. Щипеше зърната си и ги извиваше. Едната ѝ ръка продължи заниманието си, докато другата попадна в устата ѝ. “Смучеше пръстите си така, както може би смуче сенаторската пишка!” – си помисли Томас. Предизвикателно започна да разтваря срамните си устни, докато движеше крачетата си по ствола на адвокатския член. Той се напрегна за секунди и изстреля на гъсти талази, топла лепнеща сперма върху стъпалата ѝ. Елизабет изпъна крака си в шпиц и му го поднесе към устата. Томас без колебание облиза спермата си. Езикът му се промушваше между пръстите ѝ за да събере всичко. Това предизвика гъдел в нея и я накара да изчурулика с весел смях. Изправи се и застана лице в лице с него, а езикът ѝ бързо се мушна в устата му за да си поделят спермата му.
- Имам фетиш към... – гласът му звучеше оправдателно.
- Всички си имаме фетиши. – спокойно му отговори тя.
- Какъв е твоя, Елизабет?
Мушна се в леглото му и притисна тялото си към неговото, когато му отговори.
- Най-страшния! – отговорът ѝ само разбуди любопитството му.
Сънят бързо я приспа, но това не го спря призори да я събуди отново с желание за секс. Членът му, олигавен от предеякулационна смазка, вече надигаше глава преди него. Беше заспала с гръб към него. Пръстите му леко минаха през рамото ѝ към хълбокът ѝ. Залепи гърдите си зад нея, а пенисът му беше завлечен в матката ѝ от влажния вакуум, който вагината ѝ активира, когато тялото му прегърна нейното. Носът му поемаше аромата от косата и извивката на шията ѝ, докато бавно проникваше в нея. Извъртя я по корем, докато нахлуваше дълбоко. Изпъна ръцете си така, че тялото му да не притиска нейното, а езикът му облизваше прешлените по гръбначния ѝ стълб. Гъделът от милувките му я накара пак звънливо да се засмее. Тласък след тласък вадеше охкане и пъшкане от нея. Още един и още един и още един… и отново и отново. Тестисите му бързо избълваха събраното количество сперма върху дупето ѝ. Езикът му отново събра цялото семе. Тялото му се отпусна срещу нейното. Мълчаливо и сънено се гледаха.
- Трябва да се прибирам.
- Бет, остани още! – молбата в гласът му я накара да се сгуши в него.
Играеше си с космите на гърдите му, докато тихо извеждаше ангажиментите си за деня. Трябвало да посети Хелоуинския благотворителен панаир, след това е Приемът с маски и Търга. Трябвало да се приготви да се посъветва каква версия за нападението да поддържа и т.н.
- Можеш ли да ми услужиш с някакви дрехи за да се прибера? – въпросът ѝ го свари неподготвен.
- Нищо подходящо нямам, но две преки от тук има някакъв магазин за дрехи. Ще изтичам да ти взема нещо. Само да ми кажеш размерите ти.
- Размери?! – игриво повдигаше веждата си. - Да видим… обиколка на бюста, каква е според теб?
Беше поставила дланите му върху гърдите си за да снеме мерките ѝ сам. Томас смело опипваше пищният ѝ бюст. Тя се излегна по гръб, скръсти ръцете си и сви раменете си така, че гърдите ѝ се притиснаха една към друга. Нареди му да постави члена си между тях, и да си представи че това е вагината ѝ. Томас я обкрачи. Пенисът му усети прегръдка им. Беше му тясно и топло, когато започна да го мушка между тях. Движеше се напред и назад, все едно членът му беше между бедрата ѝ, само че сега беше между гърдите ѝ. Езикът ѝ посрещаше розовата му главичка. Томас си спомни как негов колега веднъж се беше пошегувал, че с адвокат не се спори, защото когато обвиняемия отвори уста, юристът вади наказателния член. В случая Елизабет доказваше правотата на това твърдение. Томас хвана пенисът си здраво и мощно започна да еякулира върху гърдите и устните ѝ. Отново почисти всичко с целувка.

Тя се изтягаше като котка. Сподели, че ще си вземе един душ, докато чака той да ѝ донесе дрехите. Целуна я и излезе. Имаше усещане, че са му пораснали крила. В магазина изгуби повече време отколкото беше предвидил, докато ѝ намери нещо подходящо. Изпита едновременно и възбуда и неудобство, когато ѝ избираше бельо. Пенисът му започна да подскача, докато Томас разглеждаше дантели и сатени. Мравучкане в тестисите го удари, докато си я представяше облечена с тях.

Взе разстоянието до домът му на тичане, бързаше да се върне при нея. Завари увита с хавлия да попива водата от мократа си коса с друга кърпа. Тънки струйки се стичаха по шията ѝ. Влюбваше се в нея. Безскрупулния хищник, за който всички я имаха, беше разкрила пред него уязвимата си природа. Обличаха се заедно, а след това изпиха и кафето си на дивана прегърнати. На вратата тя за първи път се поколеба, когато той я попита дали довечера ще се върне при него.
- Томас, нека не задълбаваме. А и след търгът най-вероятно... няма значение. Ще се видим там.
Елизабет изтича по стълбите преди той да успее да зададе въпросите си. Цял ден в главата му се вървяха мисли, които стягаха стомаха и гърлото му. Беше ли я обидил или наранил?

По обяд усети как главоболието стоварва цялата си сила върху него. Поведението на Ричард също го изнервяше. Шефът му не млъкваше как тази вечер ще ѝ то начука на Хендърсън целия, като ѝ отмъкне изпод носът терена, който щеше да се разиграе малко по-късно. Томас придружаваше г-н Клаф на фестивалът, където погледът му безуспешно я търсеше сред тълпата. Хелоуинския панаир беше прелюдия към приема преди откриването на търга. Вечерта стартира обещаващо, гостите официално облечени започнаха да се настаняват в залата. Украсата беше тематична за празника. Елизабет се появи облечена в дълга, черна рокля, която обгръщаше формите ѝ. Дългите ѝ ръкавици в същия тон, освен че допълваха визията ѝ успешно, прикриваха следите от нападението. Деколтето и шията ѝ бяха скрити зад черна дантела. Доминото върху лицето ѝ и допълваше опасното излъчване на очите ѝ.

Официалната част на търга премина без изненади. Елизабет Хендърсън и Ричард Клаф отиваха на финалната фаза. Застанали очи в очи двамата противници се поздравиха и подадоха едновременно белите пликове с офертите си. Залата затаи дъх преди да чуе кой отмъква апетитното парче земя. Ричард се подхилваше и кикотеше самодоволно сигурен в победата си. Дори си позволи да излезе от добрия тон като се пошегува с нея. Невъздържания смях в залата заглъхна, когато името на новия собственик беше обявено. С обидно малка разлика, Елизабет Хендърсън печелеше. Клаф се задушаваше и невярващ гледаше цифрите на двете оферти. Свирепият поглед на Черната вдовица беше отправен към Томас, който вцепенен също не можеше да осъзнае какво се случва. Разликата в цифрите беше унижаващо ниска и същевременно достатъчно висока за да бъде зачетена като валидна. Елизабет се приближи и тихо изстреля отровните си думи:
- Ричард, изключително непрофесионално от страна на адвоката ви г-н Смит е да държи разхвърляни на бюрото си документите относно офертата ви, докато аз топля леглото му. – с насмешка погледна Томас и палаво му намигна.
Ричард избухна с вулгарни обиди към нея.
- Уличница! Долна мръсница! Ще те накарам да си платиш за всичко! А ти... ти... – яростта му беше насочена към бледия му адвокат. - Предупредих те! Казах ти! Тя е долна манипулаторка! Заради една путка сам ти си станал путка! Глупак, повярвал си на...
Острия инфаркт на миокардата сложи край на вулгарните изблици на Ричард Клаф. Смъртта му предизвика невиждан ужас. Писъци и суматоха се завъртяха в един водовъртеж около Томас Смит. Истината го удари с цялата си бруталност. Тя го беше използвала, след това унизила и предала. Погледът му я фокусира. Той решително тръгна към нея за да ѝ потърси сметка за действията. В последният момент до нея застана сенатор Майкълс, успокоявайки я. Кметът надушил, че слуха за интимната им връзка не е просто слух, побърза да увери влиятелния политик, че ще се погрижи за комфорта на Мисис Хендърсън. Елизабет се разплака обяснявайки, че ѝ се е насъбрало много и иска да се оттегли. Охраната на сенатора и той самият ѝ помогнаха да напусне залата.

Томас успя незабелязано да си поправи път през тълпата само за да успее да види как Елизабет се настани в колата на влиятелния си любовник. Адвокат Томас Смит беше твърдо решен, че няма да ѝ позволи да и се размине...

Следва продължение…