Художничката Веселина (част 4)

01.11.2023 | Анонимен

Нивата избръмча за последно и двигателя замря пред портата. Слезнах и подадох ръка на Веселина.
- Ела, тук живея…
Веселина погледна към покрива на къщата.
- Голяма е, сам ли живееш? – попита ме тръгвайки след мен.
- Не, не съм сам. Спокойно, ще видиш…
Веселина ме погледна втренчено.
- Ела де, вътре няма мечки! – ухилих се срещу нея и някаква тръпка премина през тялото ми спомняйки си как Далила ме наричаше “МЕЧО”.
Вървяхме по алеята, а Катя ни чакаше на вратата.
- Боже, миличка, как си тръгнала толкова леко облечена! Студено е вече!
Катя се беше издокарала, а май и леко гримирана ми се видя. Приближихме се към нея, а тя прегърна Веселина и я целуна по двете бузи. Погледа ѝ сияеше.
- Бързо в кухнята да се сгреете, ще ви направя нещо топло.
Поведението на Катя ме изненада. Забелязах, че оглежда гостенката от всички страни. Явно ѝ допадна още от пръв поглед.
- Сядай до радиатора, миличка. Боже, как си тръгнала само! Ще ви направя чайче с малко ром.
Катя беше във вихъра си. Излъчваше грижа и топлота.

Веселина седна малко сконфузено на мястото което ѝ предложи Катя.
- Ама и аз съм една, Катя се казвам! Тони много ми говори за теб.
- Веселина, приятно ми е да се запознаем.
Гостенката беше зашеметена.
- Тони, иди запали камината в хола, заредила съм я.
Излезнах с бръмчащи мисли в главата, като си знам Катя. Върнах се след малко, а те двете си говорят за косите си.
- Аз съм естествено бежова… – Катя имаше предвид русата си коса.
Веселина видимо поотпуснала се ѝ обясняваше с каква боя си прави косата червена. Пиеха КАРКАДЕ с ром.
- Тони, наздраве! – Катя вдигна нейната чашка с ром.
Пихме всички. Приказвахме си около час в кухнята на чай, ром, бисквитки и ядки.
- Хайде да отидем в хола, вече се е стоплило! – Катя чуруликаше сияейки.
- Весе, Тони ми каза че обичаш бяло вино. Взела съм и Розе...
В хола топло, камината свети, пламъчетата играят не само в огъня, а и в Катините очи. Преди няколко месеца Катя изхвърли старите дивани и купи нов ъглов – стоеше перфектно до и срещу камината. Аз седнах на късата част, а Катя и Веселина на по-голямата – май много близо една до друга. Почти им се допираха коленете. Пиехме бяло вино, Катя беше приготвила страхотни хапки… отпускахме се.
- Кате, вие с Тони какви сте? – въпросът на Веселина натежа във въздуха.
Аз чак се стреснах и притеснено погледнах към Катя.
- Весе, двамата с Тони се осиновихме взаимно. – спокойно и с нежност в гласа го каза Катя. - Аз се грижа за него, докато си стъпи на краката, а той ще се грижи за мен, когато няма да мога да се грижа за себе си.
Веселина гледаше неразбиращо.
- Аз съм сама. Имам една братовчедка, която не съм виждала от 15 години и живее далече, нищо не знам за нея. А Тони е сирак... бяхме много близки с майка му. – за миг погледа на Катя помръкна, но веднага се съвзе. - А ти хубавице, защо ми изтормози момчето? – Катя така го каза, че всички прихнахме в смях.
- Само да го беше видяла как се прибра… изтощен. ХА-ХА-ХА! – смеха ѝ ни освобождаваше все повече, а и виното май помагаше. - Да ми щадиш момчето, кукле, че за мен нищо не остава!
Веселина я погледна многозначително.
- Не-е, аз... какво да ти оставя от него? То нашето си е просто секс! – погледна ме със зачервени страници, бузките ѝ пламтяха.
- Аз съм му майка, сестра, приятел и любовница. Спокойно, Весе, не сме гаджета. – Катя го каза по начин по който предизвика усмивка на лицето на Веселина, а тя ме погледна с вдигнати вежди. - Спокойно бе, дете… падам си по жени! Ти била ли си с жена? – Катя се беше отприщила.
Веселина трепна от чутото и отговори може би по инерция на Катината откровеност и любопитство:
- Мииииии, да… в художественото училище с една съученичка. Заедно живеехме в общежитието, то беше преди 5-6 години.
Катя се приведе и целуна Веселина по устата така, както само тя си може – звучна целувка с мекота и нежност.
- Тони, това момиче наистина ми харесва! – държеше я за ръцете, а Веселина изобщо не се опита да се дръпне.
Аз ги гледах и се радвах – досещах се какво ще последва.

Без да се усетим, времето беше излетяло. Катя ме попита колко е часа. Погледнах подарения ми от Далила часовник – 18:40 часа.
- Хайде да отидем да хапнем! – Катя се надигна повеждайки за ръката Веселина след себе си.
Тя пак плетеше тънките си крачета след нея, като имаше нещо смешно в движението на колената ѝ. Катя се беше постарала и вечерята беше вкусна.
- Тони, вземи тази бутилка с вино и ни изчакай в хола, докато двете разчистим тук. – как мило с подмазване в гласа го каза Катенцето.
Взех бутилката, заедно с три чаши и тръгнах към хола.

Отпуснах се на дивана, гледайки пламъците в камината. “Забравих тирбушона!” – мина ми през ума. И, ООООО… изненада! Катя облегната с дупе на мивката, прегърнала Веселининото дупе с две ръце, а полата ѝ набрана до кръста. Веселина я беше прегърнала през кръста, а телата им притиснати едно в друго. Целуваха се като невидели, Катя беше разпънала бузките на Весиното дупе между които се показваше снежно бяла прашка. Изобщо не се притесниха като минах покрай тях. Зяпах ги, чак на третия опит нацелих чекмеджето в което беше тирбушона.

Върнах се в хола, след малко двечките дойдоха доста зачервени И УХИЛЕНИ!
- Кате, май ще се наложи да разпъваме новия диван, и без друго е по-голям от спалнята. – гледах ги нагло, а те се хихикаха.
Примъкнахме масичката встрани и разпънахме дивана. Кефа е огромен – с крака към топлата камина. Катя по изрязани бикини, Весето по прашки и сутиен, а аз гол до кръста с панталон.
- Тони ще ни съблича без ръце! – изчурулика Катя.
- А мене кой? – полюбопитствах аз.
- Потърпи де, ще ти дойде реда! – Весето така го каза, но усетих нетърпението ѝ.
Захапах прашката ѝ под коремчето и я задърпах бавно към коленете. Веселина повдигна крака и сега ми беше по-лесно.
- Сутиена няма да мога! – но пък се опитах.
Катя се приведе и сръчно го махна от тялото на Веселина.

Докато се опитвах да сваля Катините бикини, тези двечките вече се бяха награбили. Катя на колене надвесена над Веселина, а аз със зъби ѝ свалях бикините застанал зад дупето ѝ. Прекарах длани по двете прекрасни полукълба и нежно с палец притиснах халката ѝ. Катя изсумтя и се натисна на пръста ми, а в това време с Веселина бяха сплели езици. Свалих ѝ бикините и легнах встрани – наслаждавах се на гледката. Весето беше засмукала едната Катина цица, а Катиното пръстче вече масажираше нейния клитор. Чувствах се особено – някаква щура възбуда и панталона ми се беше опънал зверски. Тези двечките изобщо не се сещаха за мен. Протегнах ръка и загалих Катя по прасковата – тези две прекрасни резенчета бяха плувнали в любовни сокове. Катя се приведе към Весината путка и засмука продълговатите срамни устни. Веселина беше отметнала назад глава, а от отворената ѝ уста пак започнаха да излизат онези силни писъци, с които огласяваше паркинга на хотела в който бяхме преди седмици. Разтресе се, изправяйки се рязко дръпна главата на Катя към себе си и я зацелува по устата. Стискаше смешно тънките си колена.

Катя се обърна към мен с доволна усмивка, погледна ме и се претърколи от другата ми страна. Сега аз бях между двечките. Пръстите на Веселина ми разкопчаваха панталона, а Катя ме целуваше по врата и гърдите. Бях гол, кура ми стърчи със забелена мокра глава, а две палави езичета си играят с него, целуват се взаимно и се редуват да го поемат една след друга. “Ако продължат още малко така ще им измия очите!” – помислих си и леко се дръпнах да им покажа да забавят малко темпото. Те май това и чакаха. Катя легна по гръб, а Весето зарови пръстчета в прасковата ѝ, докато с устни засмука клитора ѝ. Двете Катини цици се полюшваха от движенията на тялото ѝ. Циците на Веселина, макар и доста по-малки, се поклащаха като камбани, а продълговатото ѝ дупе предизвикателно стърчеше срещу мен. Кура ми потъваше бавно в горещата путка на Веселина, но изобщо не бързах да влезна целия. Клатих я бавно и влизах по малко, въпреки че беше страшно мокра и можех да ѝ го набия от раз. Гледах как Весето засмуква Катината путка и двете ѝ пръстчета ровят навътре. Пресегнах се и с моята ръка обрамчих всичките нейни пръсти, като ги насочих към Катината цепка. Милата ми, изстена едно протяжно “Дa-a-a…” и разтвори по-широко крака. Ръката на Веселина потъваше в мократа цепнатина, кожата се разпъваше, а Катя започна да повдига таза си. Веселина извъртя глава, погледна ме със загадъчна усмивка и заби нос над китката си – явно добре познаваше удоволствието на този момент и се стараеше да засили Катините чувства.

Катя пищеше от кеф, изскуба се на една страна и се сви пак в оная нейната ембрионална поза. Аз така се бях отнесъл в гледката, че напълних геройски Весината путка. Веселина се тръсна по очи на чаршафа, прегърнала с една ръка Катя, а с другата се държеше между бедрата, откъдето спермата ми беше започнала да се лее по крачетата ѝ.

Тази нощ почти не спахме. На тези двечките как не им се обелиха езиците да се лижат! Путките им джвакаха. Аз свърших няколко пъти, а Весето също отнесе Катината ръчичка в путето. Аналния секс го оставихме за следващата среща.

Май не прескачахме повече от две седмици, без да си направим подобно парти – поне 4 години.

Раздържавяваха предприятието и продаваха Районните служби на парче. Бяха съкратени много хора, а Веселина беше една от първите. След година се оказа, че и от моята длъжност вече няма нужда. Напуснах. Чрез познати започнах работа във Финансово брокерска агенция, пак временно – занимавах се с кредити.

Веселина се разведе и все по-рядко се виждахме, но с Катя се чуваха по-често. Замина да работи в Италия.

Един прекрасен ден в агенцията, колегата отсреща въодушевено извика:
- Еба си, някои ще убият коча! – гледайки екрана на монитора.
- Моля? – попитах аз.
- Акциите на Холдинг Пътища се търгуват за 22 000 лв., а преди седмица бяха само 50 лв.!
Скочих като опарен и забих поглед в монитора, а сърцето ми думкаше яко. Аз имах 40 акции! След 3 дни акциите вече се продаваха за 30 000 лв.! На четвъртия ден таксито ме спря пред сградата на Холдинга, близо до моста Чавдар в София.

Същия ден акциите вече бяха 32 000 лв. и стотинки. Продадох ги на Холдинга до една! С тяхна кола, като пръв гъзар, ме закараха до Централния депозитар да оформим документите.

След три часа имах главозамайваща сума в сметката си.

Разхождах се в София и си свирках – хората се обръщаха след мен, а на мен душата ми пееше.

На една пешеходна пътека едно АУДИ щеше да ме бутне.

Сетих се за бялото лъскаво пловдивско Ауди, което открадна Далила от живота ми. Наех такси и обиколих десетина авто къщи. На другия ден в два следобед бръмчах с бяло две годишно шест цилиндрово АУДИ към родното си село. Птиченцето беше кацнало на рамото ми – наближавах Пловдив. “Сега и Далила ако се е върнала!” – спрях пред блока, в който някога живееше семейство Саад. Апартамента пуст.
- Господине, в Сирия са... не са се връщали. – любезно ме осведоми същата съседка отпреди години.
Карах към къщи.
- Мамка му, мамка му, мамка му! – думках с юмрук по волана.
Минах през първия цветарски магазин и взех всичките две кофи с хризантеми за Катя.

В къщи видях, че секундарника на Сейкото беше паднал – часовника спрял, явно от ударите ми по волана на АУДИ-то.

Сърцето ми кървеше, подаръка на Далила… губих всичко от нея.

Следва продължение – “Племенницата Пламена”…


ТОНИ