Художничката Веселина (част 3)

31.10.2023 | Анонимен

Бях в банята с подпрени ръце на стената под горещия душ, като за обиск. Катя обхождаше тялото ми с голяма гъба и разнасяше пяната от душ-гела навсякъде по мен. От топлата вода омеквах още повече, но пък ми беше приятно да усещам Катините длани по себе си.

Оплакна ме, метна ми халата и изкомандва:
- Готов си, излизай от банята!
Трупясах се в спалнята и реанимирах. Какво блаженство! Лежах по гръб, гледайки в тавана… не знам колко време така.
- Защо си още с халата? – чух гласа на Катя. - Ще настинеш така! Сваляй го и лягай по корем!
- Кат, не се дръж като фелдфебел! – изхилих се аз. - Защо се забави в банята?
- Не е твоя работа! – привидно със сърдит тон ми отговори Катя. - Лягай по корем ти казах!
Катя беше с пристегната над циците голяма хавлия, а русата ѝ мокра главица винаги ме радваше така небрежно рошава.
- Какво ще правиш Кат? Защо по корем? – въпреки че се досещах.
- Не искаш ли масаж? Ако се видиш колко си скапан... Каква е тая дето те е изцедила така? – наливаше на тънка струйка по раменете и гръбнака ми бебешко олио Джонсън и го размазваше нежно с върха на пръстите си.
Ръцете ѝ бяха нежни, но натискаше доста силничко. Плъзна палци от кръста по гръбнака към врата, натискаше с цяла длан по плешките, прокара леко нокти по ребрата и пак по гръбнака нагоре.

Лежах по корем и се кефих… умирах от кеф! Катя масажираше всеки мускул по тялото ми – ръцете, краката...
- Обърни се по гръб! – продължаваше да ме командва, но гласа ѝ беше много по-мек и малко задъхан.
Обърнах се.
- Разкажи ми за снощи… – в погледа ѝ се четеше молба и любопитство.
Беше седнала на коленете ми, а хавлията ѝ се беше разтворила между бедрата. Виждах гладко обръснатия ѝ венерин хълм и началото на прасковата ѝ с плътните срамни устни. Замислих се... сигурно повече от седмица не бях я чукал.
- Разкажи ми… Тя по-добре ли се справя от мен?
- Кате, моля те...
- Искам да знам как те е скапала толкова… Колко е годишна?
- 23, може би 24… – измрънках. - Не знам, Кат… чуках я навсякъде, не ми отказа нищо. Май е луда за секс. Колежка ми е. Има две близначета...
- Ха така! Мойто момче, не си ли чувал, че там дето си вадиш хляба, да не си вадиш хуя!
Катя ме гледаше начумерено, а с едната си ръка ме държеше за кура.
- Тая мъж няма ли? – продължаваше да любопитства и вече ме държеше с двете ръце.
- Има. Работил в някаква фирма за височинни монтажи. Постоянно в командировки по три седмици, четвъртата перманентно пиян… борил стреса!
- Оф-ф-ф, разбирам го момичето! – въздъхна Катя. - Ама добре те е изтормозила!
Катя стискаше полувтвърдения ми пенис и ме гледаше с насмешка.
- Сигурно е голяма палавница, гледала е за малкото време да си вземе повече...
- Не миряса, докато не си вкара ръката ми...
Катя ме стисна осезаемо по-силно, а очичките ѝ видимо заискряха.
- Къде си вкара ръката? – попита.
Протегнах си ръката и я плъзнах между бедрата ѝ. Два от пръстите ми потънаха в прасковата ѝ… невероятно мокра и хлъзгава! С лекота вкарах още два, а палеца ми остана отвън. Придърпах я към себе си, захапвайки едната ѝ гърда. Катя изстена блажено, четирите ми пръста целите бяха в нея.
- Във вагината ѝ, Кат! Така… – продължавах с пръстите.
Усещах как соковете ѝ текват в дланта ми и тръгват на струйка по китката ми.
- Това и аз го мога! Може да съм плитка, но знаеш че съм по-широка!
Гърдите на Катя се движиха нагоре, а диафрагмата ѝ хлътваше, погледа ѝ се премрежваше.
- Знам, Кате! Пробвал съм когато ме извика от Габрово, заради мама...
- Ох-х-х, тогава бях притеснена много, а ти... Не искам да те виждам никога повече такъв, Тони!
Катя опъваше тялото си, задъхваше се, но май се натискаше по-силно на пръстите ми. Аз внимателно масажирах грапавата полусфера точно зад клитора. Издърпа ми ръката, намаза я с бебешкото олио и легна по гръб до мен.
- Ела! Свий ги, като ги вкараш… – с двете си ръце държеше китката ми и си вкарваше пръстите ми.
Стоях на колене до дясното ѝ бедро и виждах как дланта ми потъва в нея. Катя беше притворила очи, а устата ѝ широко отворена издаваше гърлени звуци на задоволство. Гърдите ѝ подскачаха люлеейки се в различни страни, а коремчето ѝ се издуваше. Въртеше си плавно таза, без да изпуска китката ми от ръцете си. Наведох се и я целувах по венериния хълм – беше гладък, като този на Далила... копринено нежен. Празних се на тласъци, без да съм го вкарал. Катя беше опънала и силно стиснала бедрата си едно до друго. Ръката ми беше в нея, а тя дишаше тежко. Погали ме по косата.
- Извади си бавно ръката, Тони.
Поне 3-4 минути беше ръката ми в нея, след като Катя свърши.
- Ще ме запознаеш ли с колежката си? Как се казва? – попита Катя .
- За тройка ли ми намекваш, Кат? – опитах се да я бъзикна. - Веселина се казва.

Цели две седмици тичах по Районни пътни служби – нямах време да се огледам, а шефа ни викаше в 2:00 часа на съвещание. Бил в София, големите началници решили да обединят пътните управления и да направят акционерно дружество. Можело да си купим акции от дружеството и да придобием дялово участие. Едната акция 50 лева. Аз имах събрани 2000 лв., исках да си купя мотор – юношеска мечта, но парите за нищо свястно не стигаха. Дадох ги всичките за акции на Пътното. Имах 40 акции и нито лев в сметката.
Веселина чакаше ведомствения автобус за да отиде на работа. Спрях с Нивата.
- Колежке, качвай се, ще те закарам!
- Добро утро! Не намери време да ми се обадиш цели две седмици, а и на базата не идваш… – усещах упрек. - Сърдит ли си ми?
Веселина ме гледаше привидно спокойна, но аз забелязах как нервно стискаше дръжките на дамската си чанта.
- Весе, бях много зает. Искаш ли да ми дойдеш довечера на гости?
- Не мога през седмицата, близнаците са болни. Ако майка се навие да ги гледа в събота... – погледа ѝ живна.
- Дано оздравеят до събота, ще се радвам да се видим! – усмихнах ѝ се.
Изобщо не знам защо я поканих в къщи, а още по-малко как щеше да реагира Катя.

Прибрах се към 5:30, Катя пак беше спряла Фордчето почти до вратата. Някой ден ще ѝ премачкам предния капак! Защо навира толкова тая кола? Паркирах Нивата зад нея и влезнах в къщи. Катя шеташе нещо в кухнята.
- О, Тони… ела кака да си те цунка! – залепи ми звучна целувка и не забрави да ме ухапе по устната.
Катя си е Катя, ха-ха-ха – винаги весела, джасната и по детски се държи, въпреки че вече е на 43. Фигурата ѝ е перфектна и тези прекрасни големи цици… виждал съм как много мъже се обръщат след нея. Все още обича да ходи с тесни рокли, а дължината им – до средата на бедрото. Със 7 см. токчета и рошавата руса главица направо си е кукла на която много 25 годишни момичета могат само да ѝ завиждат.
- Кат, какво ще кажеш Веселина да ни дойде на гости в събота? – направо я застрелях с въпроса.
Зяпна от изненада.
- Кога, вечерта ли? Аз къде ще ходя? – Катя направо се беше оцъклила.
- Ще си остане между нас, Кате! Като навремето… ти, аз и Мама! – избъзиках я.
Катя тръсна рамене.
- Ще видим, Тони! Да доживеем до събота… – усетих някаква несигурност в гласа ѝ.

Петък. Веселина ми каза, че може да дойде след 14:00 часа, но на другия ден най-късно в 10:00 трябвало да си е в тях.

Вечерта с Катя излязохме на пазар. Тя нервничеше през цялото време. Спря пред една аптека и след малко дойде в колата.
- Какво е това, Кат? – попитах небрежно, но се досещах.
- Дюрекс лубрикант, голяма опаковка. Радваш ли се? – гледаше ме леко намръщена, но знаех че не е сърдита.

Събота, 2:00 часа следобед. Веселина чаткаше с токчета през паркинга на който я чаках. Плата на тънката ѝ пола се вееше и някак си смешно се движеха двете ѝ слабички колена.

Пътувахме към село, където Катя ни чакаше. Предстоеше изненада за Веселина…

Следва продължение...


ТОНИ